РЕШЕНИЕ
№ 98
гр. Сандански, 03.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Рая Д. Манолева
при участието на секретаря Мария Ил. Малинска
като разгледа докладваното от Рая Д. Манолева Административно
наказателно дело № 20241250200593 по описа за 2024 година
Производството е образувано по жалба на Г. А. М., ЕГН - **********, с
адрес: с. Г. Гр., обл. К., ул.“*******“ № *****, съдеен адрес: гр. П., ул.“Ч. т.“
№ ****, офис ****, адв.К. С., против Наказателно постановление №
BG17052024/5800/Р8-427/18.10.2024г. на Директор на Национално тол
управление /НТУ/ към Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) гр. София, с
което на жалбоподателя за извършено нарушение на чл.179, ал.3а ЗДвП, на
същото основание и на осн. чл.139, ал.7 ЗДвП е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 1800/хиляда и осемстотин/ лева.
С жалбата си М. оспорва издаденото НП, като счита същото за
неправилно, незаконосъобразно, издадено в нарушение на
процесуалноправните и материалноправните норми и моли да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява, и не
изразява становище по жалбата си. Представено е писмено становище, с което
се иска отменя на атакуваното НП като неправилно и незаконосъобразно.
Претендират се разноски.
Административнонаказващият орган чрез процесуалния си представител
оспорва депозираната жалба и моли НП да бъде потвърдено. Представя
1
писмено становище.
Районна прокуратура - Благоевград, редовно и своевременно призовани,
не ангажират свой представител по делото и становище по жалбата.
Съдът, след като съобрази доводите на страните, събрания по делото
доказателствен материал и закона, установи от фактическа страна следното:
На 17.05.2024г. в 01.18 часа в направление излизане от територията на
Република България, на ГКПП Кулата, е пристигнало пътно превозно средство
с peг. № *******, вид: влекач, марка и *******, с обща техническа допустима
максимална маса - над 12 т., 5 оси, управлявано от жалб.М.. След извършена
проверка от страна контролните органи е установено, че на 27.04.2024г., в
12.44 часа, горепосоченото пътно превозно средство (ППС) с peг. № ******
попада в категорията на пътно превозно средство, за което е дължима, но не е
заплатена такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата (ЗП). Цитираното
превозно средство е засечено на 27.04.2024г., в 12.44 часа в с. Д. Г. по път №
А-3, отсечка 129+714, засечено с контролно устройство с идентификатор №
10132/АПИ/, като за посоченото ППС не е заплатена дължимата пътна такса,
съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП).
Като място на нарушението е посочен път № А-3, отсечка 129+714, за
който се събира такса за изминато разстояние - тол такса, съгласно
Приложение към т. 1 на Решение № 680 на Министерски съвет от 21.09.2022 г.
за приемане на Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса
за изминато разстояние - тол такса.
За извършеното административно нарушение е генериран доказателствен
запис (доклад) от електронната система по чл.167а, ал.3 от ЗДвП, който заедно
с приложените към него статични изображения във вид на снимков материал
и/или динамични изображения - видеозаписи, представлява доказателство за
отразените в него обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата
табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по
участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа и
местонахождението на техническото средство (контролно устройство с
идентификатор № 10132) - част от системата.
В АУАН е отбелязано, че процесното ППС е с обща технически
допустима максимална маса над 12 тона и съответно – при движение по път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа е дължима такса по чл.10, ал.1,
2
т.2 от ЗП. Горепосоченото обстоятелство се потвърждава от приложения към
настоящата преписка доклад от Електронната система по чл.167а, ал. 3 от
ЗДвП, който установява, че пътно превозно средство с peг. № е с обща
технически допустима максимална маса над 12 тона.
От извършена справка в Националния регистър на превозните средства и
техните собственици, воден от Министерство на вътрешните работи, чрез
средата за междурегистров обмен (RegiX), е установено, че ППС с peг. №
******* е с обща техническа допустима максимална маса 18 000 килограма.
За извършеното административно нарушение е съставен АУАН заведен с
№ BG17052024/5800/Р8-427/17.05.2024г., който е предявен на нарушителя
срещу негов подпис.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен в
присъствието на свидетелите М. К. и А., с положени подписи от тяхна страна
върху акта, съгласно изискванията на чл.43, ал. 1 от ЗАНН. АУАН е връчен на
нарушителя, който го подписал без възражения.
Във връзка с констатираното в акта, от Директор на Национално тол
управление /НТУ/ към Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) гр. София, е
издадено атакуваното НП № BG17052024/5800/Р8-427/18.10.2024г., с което на
жалбоподателя за извършено нарушение на чл.179, ал.3а ЗДвП, на същото
основание и на осн. чл.139, ал.7 ЗДвП е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 1800/хиляда и осемстотин/ лева.
Наказващият орган приел, че в хода на извършената служебна проверка
на административнонаказателната преписка, се установило, че за ППС с peг.№
****** не са изпълнени законовите изисквания за преминаване по
републиканската пътна мрежа, свързани със заплащането на дължимите пътни
такси. За процесното превозно средство, на посочената дата – 27.04.2024г. в
12.44 часа няма получени тол декларации и маршрутни карти, и не е получено
надлежно плащане в Агенция „Пътна инфраструктура“ за сегмента на
рамката /10132/, на която е отчетено нарушението.
Съгласно чл.189е, ал.3 от ЗДвП нарушителят разполага с възможността
да заплати компенсаторна такса по чл.10, ал 2 от ЗП в 14-дневен срок от
връчване на акта, в който случай същият би се освободил от
административнонаказателна отговорност за конкретното нарушение.
Компенсаторна такса по АУАН не е постъпвала по сметка на АПИ в 14-
3
дневния срок от връчването на акта за установяване на административно
нарушение на нарушителя, като не е постъпвала по сметка на АПИ заплатена
компенсаторна такса.
В хода образуваното административнонаказателно производство, като
доказателство е създаден и приложен към настоящата преписка доклад от
Електронната система по чл.167а, ал.3 от ЗДвП, доказващ обстоятелството, че
ППС с peг.№ ******* е с обща технически допустима максимална маса над
12 тона и е засечено на 27.04.2024г., в 12.44 часа в с. Д.Г. по път № А-3,
отсечка 129+714, като за посоченото ППС е регистрирано тип нарушение -
няма маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.
Приложени са и статични изображения във вид на снимков материал,
удостоверяващи разположението на процесното превозно средство върху
посочения по-горе пътен участък на дата 27.04.2024г. в 12.44 часа в 12.44 часа.
В хода на съдебното производство са разпитани свидетелите М. К. и А.,
които чрез показанията си възпроизвеждат възприетата в наказателното
постановление фактическа обстановка относно извършената проверка,
фактическите констатации и процедурата по съставяне на АУАН.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена от
разпитаните по делото свидетели, както и от приложените към
административно-наказателната преписка и приети по делото писмени
доказателства.
Посочените в акта обстоятелства се потвърждават от показанията на
свидетелите М. К. и А., които потвърждават отразените в акта за нарушение
констатации, като заявяват, че не си спомнят подробности относно конкретния
случай.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността
му и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния
срок за обжалване по чл.59, ал.2 от ЗАНН, насочена е срещу подлежащ на
съдебен контрол административнонаказателен акт, поради което се явява
4
процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните
съображенията:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването
на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и
процесуалния закон, независимо от посочените от жалбоподателя основания.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че
Наказателното постановление е издадено от оправомощено на основание
чл.189е, ал.12 ЗДвП лице със Заповед № РД-11-518/21.05.2024г. на
председателя на управителния съвет на АПИ, а АУАН съставен от компетентен
орган по смисъла на чл.167а, ал.2 ЗДвП, определен със Заповед № ЗАМ-
1434/32-263874/08.08.2022г. на Директора на Агенция „Митници“.
В конкретния случай обаче съдът намира, че са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, тъй като издаденото НП не отговаря на
въведените с чл. 57 ЗАНН изисквания към съдържанието му.
В съставения АУАН е посочено, че жалбоподателя е управлявал пътно
превозно средство по път, включен в обхват на платената пътна мрежа, за
което е дължима, но не е платена такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП и е извършил
нарушение на чл. 179, ал. 3а ЗДвП.
По силата на чл.139, ал.7 ЗДвП водачът на пътно превозно средство от
категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата е длъжен преди движение
по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна
карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да
изпълни съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и
заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата,
освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице.
Съгласно посочената за нарушена от жалбоподателя разпоредба на чл.
179, ал. 3а ЗДвП водач, който управлява пътно превозно средство по чл. 10б,
ал. 3 ЗП по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са
изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разстояние
съгласно изискванията на ЗП, за участъка от път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена
5
маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното превозно
средство се наказва с глоба в размер на 1800 лв.
В атакуваното НП обаче не са изложени твърдения, че на датата на
извършване на санкционираното нарушение – 27.04.2024г., в 12.44 часа, е
установено, че товарен автомобил ******* с peг. № *******, засечен по път
№ А-3, км 129+714, включен в обхвата на платената пътна мрежа, е
управляван от жалбоподателя М., обуславящо качеството му на водач на
товарния автомобил, което би предпоставило и извода, че същият е адресат на
въведеното с чл. 139, ал. 7 ЗДвП задължение.
Липсват фактически твърдения и жалбоподателят да не е изпълнил
задължението си за установяване на изминатото разстояние съгласно
изискванията на ЗП, в случай когато това разстояние се установява чрез
асоциирано в МПС бордово устройство или че не е закупил маршрутна карта
за съответната категория МПС.
Не са изложени и твърдения, че нарушението, санкционирано на
основание чл. 179, ал. 3а ЗДвП е извършено от жалб.М..
Посочените обстоятелства са част от фактическия състав на нарушението,
за чието извършване на основание чл. 179, ал. 3а ЗДвП се налага
административно наказание. Констатираната липса на релевантни за
обективната съставомерност елементи на инкриминираното нарушение и на
съответните фактическите обстоятелства представлява нарушаване на
императивните изисквания на чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН и предпоставя отмяна на
санкционния акт. /В този смисъл В този смисъл Решение на АдмС
Благоевград 895/18.05.2023 г. по к. н. а. х. д. 111/2023 г. и Решение на АдмС
Благоевград 1381/29.07.2022 г. по к. н. а. х. д. 252/2022 г. /.
Отразеното в НП, че ППС СКАНИЯ 124 420 с peг. № КН 3306 ВХ, е
засечено на 27.04.2024г., в 12.44 часа, по път № А-3, км 129+714, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена
дължимата пътна такса, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата,
доколкото не посочено, на кого са вменени тези задължения, а оттам и
субектът, който не ги е изпълнил виновно, не удовлетворяват изискванията за
пълнота на административното обвинение, гарантиращо правото на защита на
санкционираното лице.
Налице е и още едно основание за отмяна на издаденото НП.
6
Съгласно санкционната разпоредба, въз основа на която е наложено
административното наказание – чл. 179, ал. 3а ЗДвП водач, който управлява
пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за
пътищата по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са
изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото
разстояние, съгласно изискванията на Закона за пътищата, за участъка от път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или
няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното
превозно средство, се наказва с глоба в размер 1800 лв.
Предвиденият с тази разпоредба фиксиран размер на глобата, а именно
1800 лв., многократно надвишава размера на дължимото от страна на
задълженото лице в случая заплащане на тол такса, определена въз основа на
изминатото разстояние, категорията на превозното средство и броя на осите
му.
Предвид горното съдът приема, че в случая е нарушен принципът на
пропорционалност, който е част от общите принципи на общностното право
на ЕС и съгласно който една мярка не може да надхвърля границите на
подходящото и необходимото за постигане на легитимно преследваните цели и
в случаите, когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва
да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничение, а
породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни с тези цели.
Строгостта на санкцията следва да бъде съответна на тежестта на
нарушението. В практиката си СЕС многократно е подчертавал, че
административните или репресивните мерки не трябва да превишават това,
което е необходимо за преследваните цели, и санкцията не трябва да е
несъразмерна на тежестта на нарушението, така че да стане пречка за
закрепените в Договора за ЕО свободи. Разяснявано е, че за да се прецени дали
определена санкция е в съответствие с принципа на пропорционалност, следва
в частност да се вземат предвид вида и тежестта на нарушението, което се
наказва с тази санкция, както и начинът за определянето на нейния размер и
това е задължение на националния съдия.
Съгласно чл.9а от Директива 1999/62 държавите членки установяват
съответен контрол и определят система от наказания, приложими за
нарушаване на националните разпоредби, приети по настоящата директива. Те
7
предприемат всички необходими мерки, за да гарантират изпълнението на
тези национални разпоредби. Установените наказания трябва да бъдат
ефективни, съразмерни и възпиращи.
В Решение на СЕС от 04.10.2018 г., по Дело С-384/17 г., което е
постановено по преюдициално запитване, касаещо тълкуване за директно
приложение на член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и
на Съвета от 17.06.1999 г., относно заплащането на такси от тежкотоварни
автомобили за използване на определени инфраструктури - разпоредбата,
установяваща съразмерност на санкциите при неплащане на тези такси, съдът
е посочил от една страна, че не може да се приеме, че изискването за
съразмерност, предвидено в член 9а от Директива 1999/62, има директен
ефект, а от друга страна, че с оглед на задължението си да предприеме всички
необходими общи или специални мерки, за да гарантира изпълнението на тази
разпоредба, националният съд трябва да тълкува националното право в
съответствие с посочената разпоредба или, ако такова съответстващо
тълкуване е невъзможно, да остави без приложение всяка разпоредба, която,
ако бъде приложена, предвид обстоятелствата по случая, би довела до
несъответстващ на правото на Съюза резултат.
В практиката си СЕС (Решение на СЕС от 09.02.2012 г. по дело C-210/10,
т. 23 и т. 24 ) се е произнасял, че налагането на глоба или имуществена
санкция с фиксиран размер за всяко нарушение на правилата относно
определени предвидени в закона задължения, без да се предвижда различен
размер на глобата в зависимост от тежестта на извършеното нарушение,
изглежда непропорционално с оглед на целите, посочени в правната уредба на
Съюза, както е и в случая.
В този смисъл е и Решение на СЕС от 21.11.2024 г. по дело С - 61/2023г.,
съгласно което член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и
на Съвета от 17 Юни 1999 година по отправено преюдициално запитване на
АдмС Хасково относно заплащането на такси за тежкотоварни автомобили за
използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/75/ЕС
на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г.
В Решението Съдът на Европейския съюз е разяснил, че член 9а от
Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999
година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за
8
използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС
на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г., трябва да се
тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска
система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена
санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно
задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната
инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато
тази система предвижда възможността за освобождаване от
административнонаказателна отговорност чрез заплащане на "компенсаторна
такса" с фиксиран размер.
В съответствие с последното, наложената на жалбоподателя санкция в
твърд размер се явява несъответна. Нарушението се изразява в неплащане на
дължимата пътна такса само за преминаване през сегмента/рамката, отчела
нарушението, което е и конкретното място, посочено в НП като такова на
извършване на нарушението.
Така, при приложение на принципа на пропорционалност и посочените
критерии за преценката му по правото на Съюза следва да се има предвид, че
създадените със санкционния акт неблагоприятни за нарушителя последици
значително надхвърлят легитимно преследваната цел.
С оглед изложените съображения и предвид липсата на друга санкционна
разпоредба съответстваща на извършеното нарушение на чл.139, ал.7 ЗДвП,
наказателното постановление – предмет на настоящия съдебен контрол следва
да бъде отменено.
Предвид изхода на делото на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН вр. чл.144
АПК вр. чл.78, ал.1 ГПК АНО следва да бъде осъден да заплати на
жалбоподателя сумата от 480 лв. - разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение, за което е представен договор за правна услуга и адвокатско
пълномощно, за които е направено своевременно искане и са представени
доказателства. Претендираното възнаграждение не е прекомерно, с оглед
фактическата и правна и сложност на делото и извършените процесуални
действия.
Мотивиран от изложеното, съдът основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН и
чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, съдът
9
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № BG17052024/5800/Р8-
427/18.10.2024г. на Директор на Национално тол управление /НТУ/ към
Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) гр. София, с което на жалбоподателя
Г. А. М., ЕГН - **********, с адрес: с. Г. Г., обл. К., ул.“Л.“ № ******, съдеен
адрес: гр. П., ул.“Ч. т.“ № ****, офис ****, адв.К. С., за извършено нарушение
на чл.179, ал.3а ЗДвП, на същото основание и на осн. чл.139, ал.7 ЗДвП е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1800/хиляда и
осемстотин/ лева.
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ "ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА", да заплати на Г.
А. М., ЕГН - **********, с адрес: с. Г. Г., обл. К., ул.“Л.“ № ****, съдеен
адрес: гр. П., ул.“Ч. т. № ****, офис ****, адв.К. С., сумата от 480.00лв. -
разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Административен съд-Благоевград в
14-дневен срок от съобщението му на страните.
Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________
10