Решение по дело №7036/2018 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. София, 16.04.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ-в състав в открито заседание на десети април през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлин Михайлов

    Членове: Пепа Тонева

                                                                                      мл.съдия: Габриела Лазарова

 

при секретаря Антоанета Луканова..………………………………………… и с участието на прокурора …………………………………………………………………………… като разгледа докладваното от ……………съдия Михайлов …..в.гр.дело № 7 036..... по описа

за 2018 г.,     и за да се произнесе, съдът взе предвид:

                        Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

                        Образувано е по повод постъпила въззивна жалба от „Т.С.“ ЕАД, с която обжалват решение № 297 313 от 18.12.2017 г., постановено по гр.д. № 54 935/17 г., по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 126 състав, в частта, в която е отхвърлен предявеният иск за сумата от 149.90 лв., представляваща мораторна лихва. Твърди, че решението е незаконосъобразно, тъй като съдът неправилно не е се е съобразил, че задължението за заплащане на вноските възниква в 30 дневен срок след фактурирането. Твърди, че същото не е изпълнено и същите са изпаднали в забава. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното и вместо него да постанови ново, с което да уважи предявените искове, като претендира разноски и прави евентуално възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна.

                        Ответникът по въззивната жалба Н.Л.В. редовно уведомена оспорва жалбата. Твърди, че в тази част атакуваното решение е правилно и законосъобразно, поради което моли да се потвърди.

                        С въззивна жалба ответникът Н.Л.В. оспорва решение № 297 313 от 18.12.2017 г., постановено по гр.д. № 54 935/17 г., по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 126 състав, в частта, в която съдът е признал за установено, че същата дължи суми за доставена топлинна енергия.  Твърди, че решението е формално и незаконосъобразно. Допуснати са процесуални нарушения, свързани с невнесена ДТ в пълен размер, както и че не са събрани всички доказателства. Твърди, че съдът не се е съобразил, че топлинната енергия не е поискана. Не са представени документи за въвеждане в експлоатация на абонатната станция, както и доказателства за реален отчет. Твърди, че противно на практиката съдът е приел, че само с факта на придобиването на собствеността е възникнало облигационното провоотношение. Навежда твърдения по отношение на задължеността на титуляра на вещното право на ползване, както и по отношение на дяловото разпределение. Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното в тази част, като неправилно и незаконосъобразно.

                        Ответникът по тази въззивна жалба оспорва същата. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди решението.

                        Третото лице помагач „Т.с.“ ЕООД редовно уведомено не взима становище по жалбата.

                        Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

                        От фактическа страна:

                        Не се спори между страните, а се установява и от обжалваното решение № 297 313 от 18.12.2017 г., постановено по гр.д. № 54 935/17 г., по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 126 състав, че съдът е признал за установено на основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ, че Н.Л.В. дължи на „Т.С.” ЕАД следните суми: 1 440.24 лева,представляваща цена на доставена топлинна енергия през периода май 2014 г. - април 2016 г. в имот, с аб. № 409453 и 36.07 лева, представляваща цена за предоставяне на услуга дялово разпределение за посочения период, заедно със законната лихва от 31.5.2017 г. до погасяване на задълженията, като е отхвърлил иска за възнаграждение предоставяне на услугата дялово разпределение за разликата до пълния предявен размер от 48.19 лева и исковете чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 149.90 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за доставена топлинна енергия за периода 15.9.2015 г. - 17.5.2017 г. и за сумата 9.20 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за предоставяне на услуга дялово разпределение за посочения период и е осъдил Н.Л.В. да заплати на „Т.С.” ЕАД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 142.96 лева - разноски исковото и заповедното производство.

                        Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че през исковия период процесната сграда е била топлофицирана, както и че ищецът е доставил в абонатната станция на сградата определено количество топлинна енергия, отчетено от общия топломер.

            Не се спори, а се установява и от представения по делото нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот, че в процесния период ответникът е бил титуляр на правото на собственост на процесния топлоснабден имот.

            От заключението на изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез общ топломер, монтиран в абонатната станция, като същият е преминал метрологична проверка. Показанията се отчитат ежемесечно. С оглед въведената система за дялово разпределение отчитането на тойлинната енергия в процесния период е извършвано от третото лице помагач съобразно договор, сключен с етажните собственици на топлоснабдената сграда. Вещото лице е отразило, че за процесния период в имота на ответника е начислявана топлинна енергия за отопление на имот, топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване, както и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, като топлината енергия за отопление на имота е начислена на база реален отчет на измервателните уреди, като показанията са отчитани по електронен път и са нанесени коректно в изравнителните сметки. Топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване е начислена по реда на чл. 69, ал. 2 от Наредба № 16-334/6.04.2007 г., поради неосигурен достъп, за което обстоятелство не се спори. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация е начислена съобразно разпоредбите на Наредбата за топлоснабдяването

           От правна страна:

            При така установената фактическа обстановка съдът направи  следните правни изводи:

            Видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба и направените уточнения са предявени обективно съединени искове, при условията на кумулативното обективно съединяване, с правно основание чл. 422 ГПК, вр.чл.124, ал.1 от ГПК, вр. с чл. 79. ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ  и чл. 422 ГПК, вр.чл.124, ал.1 от ГПК,  вр. с чл. 86 ЗЗД.

            С атакуваното решение № 297 313 от 18.12.2017 г., постановено по гр.д. № 54 935/17 г., по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 126 състав,  съдът е признал за установено на основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ, че Н.Л.В. дължи на „Т.С.” ЕАД следните суми: 1 440.24 лева,представляваща цена на доставена топлинна енергия през периода май 2014 г. - април 2016 г. в имот, с аб. № 409453 и 36.07 лева, представляваща цена за предоставяне на услуга дялово разпределение за посочения период, заедно със законната лихва от 31.5.2017 г. до погасяване на задълженията, като е отхвърлил иска за възнаграждение предоставяне на услугата дялово разпределение за разликата до пълния предявен размер от 48.19 лева и исковете чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 149.90 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за доставена топлинна енергия за периода 15.9.2015 г. - 17.5.2017 г. и за сумата 9.20 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за предоставяне на услуга дялово разпределение за посочения период и е осъдил Н.Л.В. да заплати на „Т.С.” ЕАД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 142.96 лева - разноски исковото и заповедното производство.

            По допустимостта и основателността на подадените въззивни жалби:

            По отношение на допустимостта на подадената въззивна жалба, съдът, в настоящия си състав намира, че същата е допустима. Подадена от оправомощени лица и в установените от закона срокове, поради което е процесуално допустима, а атакуваното решение е валидно и допустимо.

            Релевираните в жалбата на ответника основания за неправилност на решението са свързани с твърдението, че съдът неправилно е приел, че не е доказано количеството енергия доставено през процесния период, както и за наличието на облигационна връзка между страните. Релевираните в жалбата на ищеца доводи за незаконосъобразност са свързани с неправилно определяне на размера на дължимата законна лихва. Така релевираните основания за неправилност на атакуваното решение, съдът намира за основателни.

            Отношенията между доставчиците и потребителите на топлинна енергия за исковия период са регламентирани в Закона за енергетиката /ЗЕ/. Съгласно установените в същия правила, за да бъде обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с топлопреносно предприятие при публично известни общи условия, същото следва да има качеството на потреби-тел/клиент на топлинна енергия за битови нужди. Съгласно нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ - в редакцията, действала до 17.07.2012 г., "потребители на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, а по силата на легалното определение, дадено в § 1, т. 42 от ДР (отм.) на ЗЕ, действал до 17.07.2012 г., "потребител на енергия или природен газ за битови нужди" е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. С оглед на представените от ищеца и неоспорени от ответника писмени доказателства, съдът намира, че ответникът е потребител на топлинна енергия и същият дължи заплащането на доставената такава.

            По отношение на изводите на първоинстанционния съд, че ищецът не е установил размера и стойността на доставената топлинна енергия през процесния период, съдът намира, че същите не следва да се споделят. По делото са представени фактури, които обаче по своята правна същност представляват частни свидетелстващи документи, поради което не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила и не може да се противопостави на субекти, които не са го съставили. Следователно, сам по себе си той не е годно доказателствено средство, удостоверяващо възникването на право на вземане на договорно основание на собственика на топлоснабдения имот. Същите следва да се преценяват в съвкупност с останалите събрани по делото доказателства. Удостоверените в този частни удостоверителни документи правнорелевантни факти са установени в процеса на доказване в настоящото исково производство чрез допустими доказателствени средства - заключенията на допуснатите и изслушани съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертиза. Видно от заключението на приетата техническа експертиза стойността на доставената и незаплатена от ответника топлинна енергия е сумата от 1 440.24 лв.

            По отношение на наведените доводи за липса на доказателства за приемането на абонатната станция и противоречие със ЗЗП съдът намира същите за неоснователни. Факта на приемането в експлоатация на помощението, в което са монтирани уредите е ирелевантен по отношение на отчитането на доставената топлинна енергия. Релевантен за спора е факта на изправността на уредите, което се установява от доказателсктвата по делото, както и от назначената съдебно-техническа експертиза. По отношение на твърдяното противоречие със ЗЗП, изразяващо се в непоискана услуга, съдът намира, че такова не е налице, с оглед действащата към момента нормативна база, приемаща, че е налице облигационна договорна връзка между собственика и доставчика на енергия.

            Като неоснователни следва да се възприемат и доводите свързани с момента на възникване на задължението за плащане на доставената топлинна енергия.  Съгласно чл. 32, ал. 2 от Общите условия от 2014 г. след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки продавачът издава за отчетния период кредитни известия на стойността на месечните фактури и фактура за потребенотоколичество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки.Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ от 2014 г. клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 за потребено количество топлинна енергия за отчетния период, в 30-дневен срок от датата на публикуването на интернет страницата на продавача. В чл. 33, ал. 4 от ОУ от 2014 г. е предвидено, че продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2, ако не са заплатени в срока по ал. 2. С оглед на изложеното правилно и законосъобразно съдът е направил извод, че макар да са изискуеми месечно дължимите суми в 30-дневен срок от датата на публикуването на задълженията /съгласно чл. 32, ал. 1 от ОУ от 2014 г./, длъжникът изпада в забава само при неизпълнение на задължението си за заплащане цена на ТЕ в 30-дневяен срок от публикуване на фактурата за потребеното количество топлинна енергия за целия отчетен период, каквито доказателства не са представени по делото.

    По изложените съображения, съдът намира, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди.

    С оглед изхода на спора, съдът намира, че страните следва да понесат разноските така както са направени.

    Водим от гореизложеното Софийски градски съд

 

           

Р   Е   Ш   И:

 

                        ПОТВЪРЖДАВА решение № 297 313 от 18.12.2017 г., постановено по гр.д. № 54 935/17 г., по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 126 състав, като правилно и законосъобразно.

                        Решението е постановено при участието на трето лице помагач – „Т.с.“ ЕООД.

                        Решението  не подлежи на касационно обжалване, на основание чл.280, ал.3 от ГПК.

 

            Председател:                                              Членове: 1.

 

 

                                                                                                                                  2.