Определение по дело №1293/2019 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 1695
Дата: 17 септември 2019 г. (в сила от 17 септември 2019 г.)
Съдия: Кремена Илиева Лазарова
Дело: 20192100501293
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 26 август 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

 Номер III-1695                          17.09.2019 година                                град   Бургас

 Бургаски Окръжен съд                                                                       Трети състав

 На седемнадесети септември                                                                  година 2019

 В закрито съдебно заседание в следния състав:

                                        

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: Калина Пенева                    

                                        ЧЛЕНОВЕ: 1. Кремена Лазарова  

                                                               2. мл.с.Ваня Ванева                                                                               

                                         Съдебни заседатели  

         

Секретар

Прокурор

като разгледа докладваното от съдия Кремена Лазарова

частно гражданско дело номер 1293 по описа за 2019 година, съобрази следното:

Производството е по чл. 274, ал.1, т.2 от ГПК,  вр. чл.247 от ГПК.

Постъпила е частна жалба вх.№ 3078/25.06.2019г. на ЦРС от „СОР“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.“Хр.Ботев“ № 93, ет.4, представлявано от К.Захариева, против определение № 141 от 27.05.2019г. по ч.гр.д.№ 427/2017г. по описа на ЦРС, в частта, с която е отхвърлена молбата на частния жалбоподател за поправка на ОФГ в постановената заповед № 255 за изпълнение на парично задължение по реда на чл.417 ГПК от 20.09.2017г. по ч.гр.д.№ 427/2017г. ЦРС, а именно- в заповедта да бъде вписано, че вземането представлява дължимо връщане на финансова помощ от дружествата-длъжници. Твърди, че определението не е правилно, излага аргументи, моли да бъде отменено и молбата – уважена. Няма доказателствени искания.

Ответниците по частната жалба - длъжниците „БУЛ ТРАВЕЛ ТУРС“ ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.Дупница, обл.Кюстендил, ул.“Страхил Войвода“ № 3, представлявано от управителя С.Маринов и „Лозенец Хоум 3“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.Дупница, обл.Кюстендил, ул.“Страхил Войвода“ № 3, представлявано от управителя С.Маринов, оспорват частната жалба чрез процесуалния си представител адв.Н.Т.. Заявяват, че не е основателна. Молят да бъде отхвърлена. В този смисъл е депозираният от двете дружества отговор с вх.№ 4019/22.08.2019г. на ЦРС.

По делото е постъпила още една частна жалба вх.№ 3007/20.06.2019г. на ЦРС от „Лозенец Хоум 3“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.Дупница, обл.Кюстендил, ул.“Страхил Войвода“ № 3, представлявано от управителя С.Маринов, против определение № 141 от 27.05.2019г. по ч.гр.д.№ 427/2017г. по описа на ЦРС, в частта, с която е отхвърлена молбата на дружеството за поправка на ОФГ в постановената заповед № 255 за изпълнение на парично задължение по реда на чл.417 ГПК от 20.09.2017г. по ч.гр.д.№ 427/2017г. ЦРС, като в същата заповед бъде вписано, че описаните по заповедта суми се дължат до размера на цената на описаните по н.а. за учредяване на договорна ипотека № 63, т.ІV, рег.№ 3919, д.№ 565 от 2014г. от 29.08.2014г. на нотариус М.Василева, гр.Царево недвижими имоти. Твърди, че в тази част постановеното от ЦРС определение не е правилно. Моли да бъде отменено и бъде постановено ново, в смисъла на частната жалба. Не ангажира нови доказателства.

Ответниците по тази частна жалба -  „СОР“ ООД, гр.Бургас и „БУЛ ТРАВЕЛ ТУРС“ ООД, гр.Дупница не я оспорват, не изразяват становище, нямат доказателствени искания.

Частните жалби са подадени в срока по чл.275 ГПК, от легитимирани лица и са допустими.

Съдът, след като се запозна подробно с ангажираните писмени доказателства, взе предвид становищата на страните и закона, преценени в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

 ЦРС е сезиран със заявление от „СОР“ ООД, гр.Бургас – цесионер по договор за цесия от 01.02.2017г., надлежно съобщен на длъжника „БУЛ ТРАВЕЛ ТУРС“ ООД, за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.417 ГПК срещу „БУЛ ТРАВЕЛ ТУРС“ ООД, гр.Дупница и „Лозенец Хоум 3“ ЕООД,  гр.Дупница, за описаните в заявлението суми. Претендира се вземане на заявителя за главница от 1 009 090лв., представляващо получена от „Бул Травел Турс“ ООД гр.Дупница финансова помощ от трето, неучастващо в производството лице, връщането на която помощ е било дължимо до 01.02.2013г. и е гарантирано с учредяване на договорна ипотека върху имоти на „Лозенец Хоум 3“ ЕООД, гр.Дупница. В тази връзка е приложен н.а. за учредяване на договорна ипотека № 63, т.ІV, рег.№ 3919, д.№ 565 от 2014г. от 29.08.2014г. на нотариус М.Василева, гр.Царево. Претендира се заплащане на законната лихва върху горната главница, считано от датата на подаване на заявлението, до окончателното изплащане на сумата, както и направените разноски в заповедното производство до размера на цената на ипотекираните с нотариалния акт имоти.

В заявлението е посочено, че вземането се основава на договор за финансова помощ, като документът, от който произтича вземането е цитираният по-горе н.а.

Заявлението е удовлетворено, като на основание чл.417 и чл.418 ГПК е разпоредено изплащане на упоменатите суми.

С молба вх.№ 1479/21.03.2019г. на ЦРС кредиторът „СОР“ ООД, гр.Бургас е поискал изменение на  заповед № 255 за изпълнение на парично задължение по реда на чл.417 ГПК от 20.09.2017г. по ч.гр.д.№ 427/2017г. ЦРС по реда на чл.247 ГПК, като в нея бъде отразено, че паричното вземане е за връщане на финансова помощ.

Молбата е оспорена от двамата длъжници, с изложени в депозираните отговори аргументи за отхвърлянето й.

От своя страна длъжникът „БУЛ ТРАВЕЛ ТУРС“ ООД, гр.Дупница  и ипотекарният длъжник „Лозенец Хоум 3“ гр.Дупница също са депозирали молби вх.№ 2061/23.04.2019г. ЦРС и вх.№ 2062/23.04.2019г. ЦРС за изменение на същата заповед, като в нея бъде отразено, че сумите се претендират до размера на цената на ипотекираните с нотариалния акт имоти.

Кредиторът „СОР“ ООД е изразил съгласие с молбата. Заявил е, че според него е основателна.

Районният съд е отхвърлил молбите, като е приел, че наличието на ипотечен акт по смисъла на чл.417, т.6 ГПК е самостоятелно основание за издаване на заповед за изпълнение и в случай, че се твърди вземане, произтичащо от задължение за връщане на сума, в резултат от договор за финансова помощ, то тогава няма да е налице позоваване на документ по смисъла на чл.417 ГПК и не би било налице основание за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, с допускане на предварително изпълнение.

Що се отнася до молбата на „Лозенец Хоум 3“ ООД гр.Дупница – тя също е счетена за неоснователна, поради довода, че до каква цена ще бъде събрано вземането, ще се определи в изпълнителното производство.

БОС, като взе предвид ангажираните писмени доказателства и съобрази доводите на частните жалбоподатели, закона и спецификата на конкретното правоотношение прие следното:

Депозираното заявление се основава на чл.417, т.6, предл.ІІ ГПК – вземане за парична сума, обезпечено с ипотека върху недвижими имоти.

То е преценено като редовно от външна страна и е изцяло удовлетворено от районния съд. Както е видно от преписката по делото, липсва отхвърлително разпореждане по заявлението, но в същото време в заповедта не е посочено, че се дължи връщане на сума, получена като финансова помощ с определен срок за връщане, нито е посочено, че заповедта се издава и срещу ипотекарния длъжник „Лозенец Хоум 3“ ООД гр.Дупница, за удовлетворяване на вземане на кредитора за упоменати в заповедта суми, до размера на цената на ипотекираните от това дружество имоти.

Налага се заключение, че е налице очевидна фактическа грешка, доколкото е налице разминаване на волята на съда, а именно – да удовлетвори  заявлението изцяло, но без да посочи горните обстоятелства. Изложеното, преценено в съобразяване с т.7 от ТР № 4 от 18.06.2014г. по т.д.№ 4/2013г. на ОСГТК, води до извод за основателност на двете молби. Това, от своя страна налага и съответно отразяване в издадения на основание заповедта за незабавно изпълнение изпълнителен лист.

При така изложеното се налага заключение за уважаване на частните жалби. Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд

 

                                      О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

ОТМЕНЯ определение № 141 от 27.05.2019г. по ч.гр.д.№ 427/2017г. по описа на ЦРС, като вместо него ПОСТАНОВИ:

  Допуска поправка на очевидни фактически грешки в постановената заповед № 255 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по реда на чл.417 ГПК от 20.09.2017г. по ч.гр.д.№ 427/2017г. ЦРС, като в четвърти абзац от диспозитива на ред втори, след израза: „един милион девет хиляди и деветдесет лева - главница“ ПОСТАНОВЯВА ДА СЕ ЧЕТЕ: „произтичаща от задължение за връщане на финансова помощ, предоставена на „Бул Травел Турс“ ООД“ и на ред осми от същия абзац от диспозитива, след израза: „представляващи заплатена държавна такса“ ПОСТАНОВЯВА ДА СЕ ЧЕТЕ: „за които ипотекарният длъжник „Лозенец Хоум 3“ ООД, гр.Дупница отговаря до размера на цената на ипотекираните с н.а. за учредяване на договорна ипотека № 63, т.ІV, рег.№ 3919, д.№ 565 от 2014г. от 29.08.2014г. на нотариус М.Василева, гр.Царево самостоятелни обекти“.

ДА СЕ ИЗВЪРШИ поправка на издадения на основание заповед № 255 за изпълнение на парично задължение по реда на чл.417 ГПК от 20.09.2017г. по ч.гр.д.№ 427/2017г. ЦРС изпълнителен лист.

ВРЪЩА делото на Царевски районен съд за издаване на изпълнителен лист съобразно настоящото определение.

  Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                    

 

 

          ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

 

                              2.