РЕШЕНИЕ
№
Гр.София, ........06.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII въззивен състав в публично
съдебно заседание на шестнадесети май, две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕВЕЛИНА ПАПАЗЯН
ЧЛЕНОВЕ:
1. КОСТАДИНКА КОСТАДИНОВА
2.
ИВА НЕШЕВА
при участието на секретаря Росица
Пейчева и в присъствието на прокурора Станимир Д., като разгледа докладваното
от съдия Костадинова ВНОХД № 1458/2019
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава XXI от НПК:
Образувано е по въззивна
жалба и допълнение към нея от подсъдимия Н.Г.В. чрез защитника си адв. С.И. от
САК срещу присъда от 07.02.2019 г. по НОХД № 1188/2016 г. по описа на СРС, НО,
19 състав, с която подсъдимият Н.Г.В. с ЕГН: ********** е признат за виновен в
това че на 21.02.2015 г., около 13:30 часа в гр. София, ж.к. „Левски“, ул. „Поп
Грую“, в ресторант „Вики“, чрез хващане с ръце за шията, стискане и блъскане в
пейка е причинил лека телесна повреда на Д.И.П., изразяваща се в кръгловато
кръвонасядане с петнист характер по предно лявата повърхност на шията, петнисто
кръвонасядане по предната повърхност на шията в средната й трета /долната част
на изпъкването на щитовидния хрущял/, кръвонасядане под ръба на долната челюст,
две кръгловати кръвонасядания по задната повърхност на лявата мишница,
ивицовидно кръвонасядане с точковидни подредени едно до друго по- изразени
кръгловати кръвонасядания по задната повърхност на шията и вертикално
ивицовидно кръвонасядане в дясната гръбна област в горната му трета, които
травматични увреждания са реализирали медико-биологичната характеристика „болка
и страдание“, като телесната повреда е причинена по хулигански подбуди
/извършена е на публично място - в ресторант, пред очите на обслужващия
персонал, клиенти и малолетни деца, при липса на личен мотив във
взаимоотношенията и без основателна причина, при демонстрация на безнаказаност
и пренебрежение към установените правила, закрилящи добрите нрави в обществото,
телесната неприкосновеност и достойнството на пострадалата П., поради което и
на основание чл.303, ал.2 от НПК във вр. чл.54, ал.1 от НК е осъден по
повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 131, ал.1, т.12, предл.1, вр.
с чл.130, ал.2 от НК.
На
подсъдимия е наложено наказание „пробация“, като на основание чл.42а,
ал.3, т.1 вр. ал.2, т.1 от НК, СРС е определил задължителна регистрация по
настоящ адрес ***, която се
изразява в явяване и подписване пред пробационен служител или определено от
него длъжностно лице и е с продължителност една година и шест месеца, два пъти
седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител, които на
основание чл. 42а, ал.З, т.1 вр. ал.2, т.2 НК са за срок от една година и шест
месеца.
На основание чл.189, ал.3 от НПК,
подсъдимият В. е осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт разноски
в размер на 1098.44 /хиляда
деветдесет и осем лева и четиридесет и четири стотинки/ лв., както и сторените
от Д.И.П. разноски за адвокат в качеството й на частен обвинител в размер на 500 /петстотин/ лв.
На основание чл.190, ал.2 от НПК подсъдимият
В. е осъден да заплати и по 5 /пет/ лева държавна такса за служебно издаване на
всеки един изпълнителен лист в полза на СРС.
Във въззивната жалба са развити
съображения за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на присъдата.
Защитникът изразява несъгласието си с извода на съда за това, че деянието е
извършено по хулигански подбуди, т.к липсва субективния елемент същото да е
осъществено с цел демонстрация на явно неуважение към обществения ред и
спокойствие. Прави се искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова
оправдателна.
В допълнението към въззивната жалба
защитникът изтъква, че неправилно показанията на свидетелите П., П. и Ш. не са
подложени на обстоен анализ и не са обсъдени причините, поради които са
определени като сравнително непротиворечиви, както и защо са кредитирани изцяло.
Критикувано е и лаконичното позоваване на показанията на свидетелката Ж., както
и невъзприемането на показанията на свидетеля И.. Няма съгласие и по отношение
доверяването на показанията на свидетеля П., т.к не е очевидец и има данни, че
по време на инцидента е бил на място, където телефонната връзка не е била
добра. Отново се застъпва позицията, че деянието не е извършено по хулигански
подбуди, т.к е възникнал личен конфликт по повод резервираната маса, който е
афектирал подсъдимия.
В проведеното по реда на чл.327 от НПК
закрито съдебно заседание въззивният съд е приел, че за правилното решаване на
делото не се налага събирането на доказателства, който извод бе застъпен и в
публичното заседание, проведено на 16.05.2019 г., след изслушване становищата
на страните.
В съдебно заседание на въззивната
инстанция в речта си и в съдебните прения представителят на Софийска градска
прокуратура пледира изцяло потвърждаване на присъдата и оставяне на въззивната
жалба без уважение. Поддържа направеното от районния съд позоваване на
предишните осъждания на подсъдимия за престъпления по чл.325, ал.1 от НК, т.к
това било безспорна индикация, че същият не зачита обществените отношения
регламентиращи добрите нрави.
Защитникът на подсъдимия отбелязва, че
мотивите изцяло преповтарят обвинението без да са изложени съображения защо са
налице предпоставките на квалифициращия признак хулигански подбуди. Признава,
че действително има данни за посегателство върху частната обвинителка П., но по
личен мотив. Допълва, че не е направено искане за изменение на обвинението в
по-леко от процесното и настоява въззивният съд да отмени присъдата и да
оправдае подсъдимия.
Повереникът на частния обвинител изцяло
поддържа становището на прокурора и иска потвърждаване на присъдата.
Подсъдимият подкрепя становището на
защитника си, като пояснява, че просто е искал да „отмести“ пострадалата, за да
излезе от заведението, както и че е оставил визитката си, за да може да го
потърсят в случай, че трябва да плати поръчаното. Същият подчертава, че на
досъдебното производство неправилно са отказани доказателствените му искания, с
които е могъл да докаже невиновността си, поради което моли да бъде оправдан.
Софийски
градски съд, като взе предвид сезиращия го документ и изложените в него доводи,
като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се
запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си по чл.314 и сл. от НПК намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в законния
срок, от надлежно легитимирана страна, срещу съдебен акт подлежащ на въззивен
съдебен контрол, поради което е допустима.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
Спорът пред настоящата инстанция е
фокусиран върху фактите и върху правната им оценка. При все това обвързан от
задължението си да извърши цялостна служебна проверка на съдебния акт,
въззивният съд следва да разгледа всички въпроси отнесени до правилността на
присъдата.
СГС намира, че първостепенния съд е
провел задълбочено съдебно следствие, в хода на което е приобщил всички писмени
доказателства събрани на досъдебната фаза, които допринасят за пълноценното
изясняване на обективната истина по делото. Първоинстанционната присъда е
постановена при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се
установява от доказателствените материали, обсъдени в мотивите на присъдата. Въззивният
съд, след като подложи на анализ доказателствената съвкупност по делото, не
установи възможност въз основа на нея да бъдат направени съществено различни
изводи относно фактите по делото, поради което, споделя фактическите
констатации на СРС.
Съдът след като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид становищата и възраженията на страните,
намира за установено следното от фактическа
страна:
Подсъдимият Н.Г.В. е роден на *** ***,
българин, български гражданин, разведен, осъждан, висше образование, управител,
с адрес по лична карта гр. София, ж.к. „****“, бл.*********, живущ ***, ЕГН: **********.
На 21.02.2015 г. около 13:00 часа
подсъдимият завел двете
си малолетни деца – момче и момиче да обядват в ресторант „Вики“, находящ се в
гр. София, ж. к. „Левски“, ул. „Поп Грую“. На входната врата на ресторанта с
израза „добър ден“ го посрещнала свидетелката П., която била управител и искала
да уведоми подсъдимия кои са свободните маси в заведението, но същият я
подминал и директно влязъл вътре, като се самонастанил в един от салоните,
който бил запазен за частно парти, но на масата нямало поставена табела
„резерве“. По същото време в ресторанта имало клиенти, като сред тях бил и
свидетелят И., заедно с негов приятел, който е познат на подсъдимия, т.к му
извършвал строителни услуги. През този ден на смяна били сервитьорките Р.Ш.и К.Ж..
Свидетелката П. първоначално помолила свидетелката Ш. да премести подсъдимия в
друг салон, т.к първата получавала стока, която трябвало да приеме и плати.
Масата, на която се намирал подсъдимият не била в района на тази сервитьорка,
но въпреки това Ш. учтиво го помолила да се премести, като същият отказал с
мотива, че на масата липсвала табелка „запазена“. Започвайки смяната си
свидетелката Ж., която отговаряла за резервирания салон, който трябвала да
подготви за частното парти, след като видяла подсъдимия го помолила да се
премести и му обяснила, че очаква празненство. В отговор на нейната молба подсъдимият
В. се ядосал и помолил да бъде извикана управителката на заведението, т.к тя
трябвало да постави табелка, че масата е заета и поръчал три крем супи.
Сервитьорката Ж. записала поръчката и му казала, че управителката приема стока
и малко по-късно ще може да разговаря с него. След като супите били сервирани и
свидетелката П. разбрала за това, че подсъдимият искал да говори с нея, същата отишла
до масата и го помолила да се премести, като същевременно му обяснила, че на
входа го е поздравила, за да му обясни, че единият салон е запазен, но той я е
подминал. Подсъдимият
започнал да я обижда, да я заплашва, крещял пред децата, казал й, че няма да се
премести, след което станал, хванал П. за врата и започнал да я бута към
масата. П. била ударена в пейката на масата, а пейката се обърнала и тя паднала
върху масата, като през това време подсъдимият стискал П. за врата.
Свидетелката П. тръгнала към коридора на пицарията, за да се обади на съпруга
си и на полицията. Докато П. говорила по телефона със съпруга си свидетеля П.,
в коридора на ресторанта, подсъдимият я удрял по главата. Тези негови действия
били видяни от свидетелката Ш.. Свидетелят П. бил извън София, с приятели в
Лозенския балкан, мобилната връзка била лоша, но чувал викове по телефона и
съпругата му разказала какво се е случило, както и че в момента продължава да я
удря. Свидетелят П. се опитал да се обади на тел. 112, но оттам му казали, че сигналът
е приет и са изпратили екип. Подсъдимият напуснал заведението с децата си,
които били уплашени, като на входната врата си оставил телефона на намиращата
се там свидетелка Ж., в случай, че бъде потърсен за сметката. Свидетеля И. също
чул, че имало скандал, но се намирал в друг салон. Свидетелката Ж. видяла, че
по П. има червени петна, леко червен й бил врата, гушата. Ч. по П. видяла и
свидетелката Ш., както и че същата е много уплашена.
При пристигането си в ресторанта свидетелят
П. разбрал, че колеги са записали номера на автомобила, с който бил подсъдимия
и видял, че по съпругата му има охлузвания около врата. Тя му казала, че я боли
кръста и гърба, а имала болки и в областта на гушата. На другия ден отишли в
Съдебна медицина, където направили преглед на П. и по-късно подали жалба в 05
РУ-СДВР. Оперативния работник, който е работил по случая е свидетелката Г.. На
нея свидетелката Ж. й предала листче, на което бил записан телефона на
подсъдимия. Г. посетила заведението, за да провери дали има видеокамери и
установила, че такива не са налични.
За извършения преглед на П. в Съдебна
медицина било издадено съдебно удостоверение № 1-65/2015 г., на 22.02.2015 г.,
съгласно заключението, на което на П. са установени: кръвонасядания в областта
на шията и на лявата мишница, които по своята локализация и морфология,
кореспондират да са възникнали от въздействието на човешки пръсти при захващане
с ръка в описаните области; кръвонасядане в областта на гърба в дясно, което е
в резултат на удар с или върху твърд тъп предмет с изразен ръб; кръвонасядане
на шията към задната повърхност, което се дължи на рязко притискане с твърд тъп
предмет, имащ в конфигурацията си изпъкнали и вдлъбнати участъци, които
увреждания са причинили на пострадалата болка и страдание.
Към момента на извършване на деянието
подсъдимият В. е бил осъждан за престъпления по чл.354а, ал.1, пр.3 и пр.6 от НК и чл.129, ал.2, пр.2 вр. с ал.1 от НК.
Горепосочената
фактология се подкрепя от:
Гласните
доказателствени средства –
показанията на свидетелката Д.И.П. /л.120 – л.121 от СП/; показанията на
свидетеля И. И. П. /л.122 от СП/; показанията на свидетелката Р.Е.Ш. /л.122-л.123
от СП/; показанията на свидетелката О. И. Г.
/л.123-124 от СП/; показанията на свидетелката К.В.Ж. /л.263-л.265 от СП,
прочетените на основание чл.281, ал.4, вр.ал.1, т.1 от НПК – л.53 и л.61 от
ДП/; показанията на свидетеля Г.Д. И. /л.339- л.340 от СП/
Писмените доказателства и
доказателствени средства – писмо от УМБАЛ „Царица Йоана – ИСУЛ“ ЕАД с приложен
към него заверен препис от медицинска документация на К.Ж. съдържаща се в
История на заболяването № 8636/2013 г. /л.289 -336 от СП/; справка за съдимост
№ 1716/31.01.2019 г. /л.354-364 от СП/ на СРС; протоколи за разпознаване на
лица и предмети с приложените към тях фотоалбуми /л.48-л.51 и л.56-58 от ДП/ и
другите прочетени и приобщени по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.
Способите за събиране и проверка на
доказателствения материал - заключението на ТЕ /л.41-43 от ДП, прочетено по
реда на чл.282 от НПК – л.120 от СП/; заключението на СМЕ /л.32-34 от ДП,
прочетено по реда на чл.282 от НПК – л.217 от СП/; почеркова експертиза
/л.271-л.277 от СП, прочетена по реда на чл.282 от НПК – л.338 от СП/ и
заключението на СППЕ /л.382 – л.391 от СП, прочетено по реда на чл.282 от НПК –
л.396 от СП/.
Възприетите
от първата инстанция фактически положения относно основните факти са правилно
установени, като при съвкупната оценка на събраните по делото доказателства не
са допуснати логически грешки. Първата инстанция в съответствие с изискуемия по
закон минимум е мотивирала постановената от нея присъда. Съдът в съответствие с
изискванията на процесуалния закон е анализирал доказателствените източници,
като е обосновал съображенията си, въз основа на които ги е кредитирал. Липсват
основания, които да мотивират въззивният съд да промени съществено направените
в първоинстанционния съдебен акт фактически констатации, тъй като в мотивите му
са обсъдени събраните по делото доказателствени материали и не е допуснато
превратното им тълкуване. Въззивната инстанция се солидаризира с проведения
анализ на доказателствената съвкупност, но поради възражението на защитата за
неговата обобщеност се налага да бъдат направени известни допълнения.
Въпреки това въззивният съд не се
съгласява с изложените доводи в жалбата, че присъдата не кореспондира със
събраните доказателства и не намира опора в установените фактически положения
по делото, като следва да се отбележи, че същите са бланкетни и неподкрепени с
аргументи по същество.
Правилно първата инстанция е кредитирала
изцяло показанията на свидетелите П., Ш. и П., т.к са еднопосочни и
взаимодопълващи се. Като се има предвид, че последните две са очевидци на
извършеното деяние, първо трябва да се направи съпоставка между изложените от
тях твърдения. В абсолютен унисон са показанията им относно пристигането на
подсъдимия заедно с децата си в пицарията, посрещането му от частната обвинителка,
подминаването й и самонастаняването му в предварително запазения салон. Не се
забелязват несъответствия и по отношение на факта, че първоначално свидетелката
Ш. е помолила подсъдимия В. да се премести, т.к свидетелката П. е трябвало да
приеме стока в този момент и острата му реакция вследствие на молбата й. От
думите на Ш. става ясно, че подсъдимият е имал грубо поведение – „когато аз
отидох при него, той също беше агресивен към мен и се заяждаше, след като отиде
другата колежка и към нея беше по същия начин и беше помолил да отиде
управителят. В момента, в който отиде и тя е започнал и с нея да се заяжда и се
е случило всичко това“. От изключително важно значение са и следните й твърденията
– „в момента, в който отидох да го помоля той каза, че няма да се премести, т.к
няма сложено на масата „резерве“, аз се извиних, че няма сложено на масата и
казах, че целият салон е резервиран и ако може да се премести на друга маса и
той каза, че няма да се премести, след като е седнал там“, т.к не само
разкриват причината за конфликта, но са и индикация за ненужна проява на
агресия при проблем от елементарно естество. Съвсем идентично е и казаното от
свидетелката П. – „…казах му салончето е резервирано, може ли да се преместите?
Той започна да ме обижда и каза, че няма да се премести, започна да ме обижда и
заплашва“. В голяма степен по това може да се съди, че подсъдимият е лице,
което не търпи указания или правила в противовес на индивидуалния му комфорт,
като превръщайки го в приоритет се явява и основен мотив за незачитане на
общоприети порядки и норми за поведение, които характеризират неговата
обществената опасност. От разпита на свидетелите П. и Ж. също се установява и
потвърждава, че липсата на „РЕЗЕРВЕ“ е афектирало подсъдимия и го е подтикнало
да поиска контакт с управителя на заведението.
Адекватно първостепенния съд се е
доверил на показанията П., Ш. и П. и в частите им касаещи механизма на
причиняване на телесните увреждания на последната. Пряко заключение за
хващането, стискането на врата на П. и удрянето й в пейката се прави, както от
нейния разказ, така и от твърденията на свидетелката Ж. дадени в досъдебната
фаза на процеса и приобщени по реда на чл.281, ал.4, вр.ал.1, т.1 от НПК. СГС
се съгласява с кредитирането им въпреки, че на съдебното следствие Ж. се отрича
от тях, като излага различни факти, които оневиняват поведението на подсъдимия.
Резонно е дадена вяра на прочетените показания, т.к същите косвено се подкрепят
от изготвената по делото съдебномедицинска експертиза, почерковата експертиза и
забелязаните от П. и Ш. охлузвания, зачервявания и наранявания. Ш. е очевидец
на последващите удари по главата на П. от страна на подсъдимия, докато частната
обвинителка разговаря по телефона със съпруга си. Настоящия състав допуска, че
първия съд използва израза „сравнително непротиворечиви“ за обсъдените
показания, т.к се забелязват незначителни разминавания досежно моментът на преминаване
на свидетелката П. и подсъдимия от резервирания салон до коридора, наличието на
клиенти и тяхното местоположение, което не може да доведе до промяна на фактическите
констатации.
Изцяло следва да се кредитират и
показанията на оперативния работник Г., т.к се припокриват с останалите гласни
доказателствени средства относно причината за инцидента, предаденият телефонен
номер на подсъдимия от свидетелката Ж. и липсата на охранителни камери в
заведението.
Коректно първата инстанция е стигнала до
извода, че показанията на свидетеля И. следва да бъдат частично възприети, касателно
възникналия скандал и оставения от подсъдимия телефон за връзка, а останалите
твърдения ги е определила като изолирани и неподкрепени от доказателствената
съвкупност.
Обобщено може да се заключи, че от показанията
на горепосочените свидетели безспорно се установяват фактите, включени в
предмета на доказване по делото - време, място и начин на извършване на
деянието от страна на подсъдимия В..
По категоричен начин се доказва
авторството на деянията чрез проведените разпознавания на лица при спазване на
процесуалните изисквания на чл.170 и чл.171 от НПК, като протоколите са годни
доказателствени средства за извършените действия и за идентификацията на
извършителя на престъплението в лицето на подсъдимия В. от страна на свидетелките
П. и Ш.. Протоколите за разпознаване удостоверяват процесуално-следствени
действия, извършени от компетентен орган. Те отговорят на изискванията за
съдържание по чл. 129 от НПК. Действията са били извършени в присъствието на
поемни лица съобразно изискването на чл. 137, ал. 1 от НПК.
Относими към предмета на доказване и
имащи значение за изясняване на фактическата обстановка по делото са и надлежно
приобщени по делото писмени доказателства.
Съдът кредитира заключението на
изпълнената СМЕ, като компетентно изготвено и отговарящо на поставените задачи.
Описаните травми са причинили на пострадалото лице ъгловато кръвонасядане с
петнист характер по предно лявата повърхност на шията, петнисто кръвонасядане
по предната повърхност на шията в средната й трета (долна част на изпъкването
на щитовидния хрущял); кръвонасядане под ръба на долната челюст; две кръгловати
кръвонасядания по задната повърхност на лявата мишница; ивицовидно
кръвонасядане с точковидни подредени едно до друго по-изразени кръгловати
кръвонасядания по задната повърхност на шията; вертикално ивицовидно
кръвонасядане в дясната гръбна област в горната му трета, които мекотъканни
увреждания са резултат от действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети, в резултат
на ударно и притискащо действие на такива предмети, и реализират
медикобиологичната характеристика болка и страдание.
Досежно изготвената по делото аудиотехническа
експертиза настоящия състав, отчита като съвсем надлежно нейното кредитиране,
т.к чрез нея се потвърждава казаното от свидетелката П., че по време на
конфликта същата е говорила по телефона с дирекция „Национална система“ 112.
Заключението е било обосновано, изготвено от лице с нужните специални знания и
уместно възприето от СРС при формирането на фактическите и правни изводи по
делото.
Правилни са и доводите на контролирания
съд за изготвената по делото съдебнопочерковата експертиза, в резултат на която
се установява, че подписите за „свидетел“ и в полето под текста отпред на листа
и на гърба му в протокола за разпит на свидетел от 13.04.2015 г. (л.53 от ДП) и в протокола за
разпит на свидетел от 09.10.2015 г. (л.61 от ДП) са положени от К.В.Ж., което
опровергава твърденията й, че някой друг е описал инцидента на досъдебната фаза
и че подписите не са нейни.
В заключение може да се посочи, че
първостепенния съд е отдал дължимото внимание на неоспоримостта на авторството
на деянието, след като е обсъдил задълбочено доказателствената съвкупност и е
дал ясен и убедителен отговор кои доказателства кредитира и защо.
Доказателствения анализ не търпи никакъв упрек в насока на процеса на
формираното вътрешно убеждение на решаващия орган и въззивният съд го споделя
изцяло. Тази инстанция не съзира пропуски в доказателствената дейност на
контролирания съд.
Солидаризирайки се с правните изводи на
районния съдия и на основата на така изяснената фактическа обстановка,
въззивният съд намира от правна страна
следното:
Подсъдимият Н.Г.В. с ЕГН: ********** е
осъществил състава на чл. 131, ал.1, т.12, пр.1 вр. чл.130, ал.2 от НК поради
наличието на съставомерни признаци от обективна и субективна страна, т.к на
21.02.2015 г., около 13:30 часа в гр. София, ж.к. „Левски“, ул. „Поп Грую“, в
ресторант „Вики“, чрез хващане с ръце за шията, стискане и блъскане в пейка е
причинил лека телесна повреда на Д.И.П., изразяваща се в кръгловато
кръвонасядане с петнист характер по предно лявата повърхност на шията, петнисто
кръвонасядане по предната повърхност на шията в средната й трета /долната част
на изпъкването на щитовидния хрущял/, кръвонасядане под ръба на долната челюст,
две кръгловати кръвонасядания по задната повърхност на лявата мишница,
ивицовидно кръвонасядане с точковидни подредени едно до друго по- изразени кръгловати
кръвонасядания по задната повърхност на шията и вертикално ивицовидно
кръвонасядане в дясната гръбна област в горната му трета, които травматични
увреждания са реализирали медико-биологичната характеристика „болка и
страдание“, като телесната повреда е причинена по хулигански подбуди /извършена
е на публично място - в ресторант, пред очите на обслужващия персонал, клиенти
и малолетни деца, при липса на личен мотив във взаимоотношенията и без
основателна причина, при демонстрация на безнаказаност и пренебрежение към
установените правила, закрилящи добрите нрави в обществото, телесната
неприкосновеност и достойнството на пострадалата П./.
Следва да бъдат споделени изцяло
изложените от първата инстанция съображения, за това, че се касае за причинена
лека телесна повреда по хулигански подбуди- на публично място, в присъствието на
други лица, без личен мотив. Подсъдимият В. действайки по установения начин,
грубо е нарушил обществения ред и спокойствие, с което е изразил и явно
неуважение към обществото. Настоящия състав е на становище, че СРС обстойно и
разгърнато е обърнал внимание на правната страна на деянието, като е достигнал
до правилни правни изводи, които този съд намира за излишно да преповтаря.
За пълнота може да се наблегне на
обстоятелството, че осъществените от подсъдимия действия са високо
скандализиращи, по няколко причини необсъдени в мотивите на районния съд.
Първата е, че подсъдимият е изпаднал в състояние на силен афект, заради
недоразумение от чисто битово естество, което по никакъв начин не накърнява
имуществената или личната му сфера. Това поведение не само не приляга на лице
на зряла възраст, а още по-малко на такова, което има качеството родител. Не
може да бъде подминат фактът, че на процесната дата подсъдимият В. изначало не
се е съобразил с това, че посещава публично място и най-демонстративно е
отказал да прояви всякакво възпитание, толерантност и спазване на законови и
социални норми. Огромно недоумение и силна укоримост буди обстоятелството, че с
действията си последният е създал конфликтна ситуация придружена с физическо
насилие проявено пред очите на малолетните му деца. Именно тази особеност
индикира за сериозната обществена опасност на подсъдимия, който не само че не
се старае да бъде порядъчен пример за децата си, но подобни прояви в голяма
степен на вероятност могат да се отразят върху изграждането на тяхната морална
ценностна система и създават възможност за поставяне в риск на живота и
здравето им.
Не без значение е и това, че подсъдимият
В. е упражнил физическо насилие над лице от женски пол, което по презумпция не
може да окаже ефективна съпротива и да предприеме възпиращи действия.
Изложеното допълнително свидетелства за грубото незачитане на обществените
норми на поведение и наглото им погазване. Извършеното не е инцидентна проява
от страна на подсъдимия, т.к към момента на деянието, същият е бил осъждан за
нанасяне на средна телесна повреда отново на лице от женски пол, което дава
информация за очевидно избухливия му характер, липсата на задръжки и устойчивост
към прилаганата наказателна репресия.
Самият той не отрича наличието на
физически контакт с пострадалата, но го интерпретира просто като „отместване“ с
цел да напусне заведението, което настоящия съд тълкува като чисто защитна
позиция, т.к не се подкрепя от доказателствените находки по делото.
Обосновани са изложените мотиви от
първата инстанция и относно субективната страна на деянието и въззивната
инстанция ги споделя напълно.
По отношение определеното на подсъдимия наказание, СГС се съгласява частично с
развитите от първата инстанция съображения.
Районният съд неправилно е приел, че
подсъдимият В. е бил осъждан за престъплението хулиганство преди извършване на
настоящото деяние. Видно от приложената справка за съдимост № 1716 от
31.01.2019 г. същият е осъден с влязла в сила присъда от 21.12.2016 г. за
деяние по чл.325, ал.1 от НК извършено на 19.08.2014г. Реално се установява, че
последното е осъществено преди настоящото деяние и присъдата за него е влязла в
сила след процесния случай. Идентично е статуквото и по последващото осъждане
на подсъдимия за хулиганство с влязла в сила на 03.05.2018 г. присъда за деяние
извършено на 12.01.2013 г. В действителност към 21.02.2015 г. подсъдимият В. е с обременено съдебно минало
единствено за престъпления по чл.354а, ал.1, пр.3 и пр.6 от НК и чл.129, ал.2,
пр.2 вр. с ал.1 от НК.
При индивидуализацията на наказанието,
районният съд е определил като смекчаващи отговорността обстоятелства –
невисоката обществена опасност на деянието и изминалия значителен период от
време от извършването му до постановяване на присъдата, което е в разрез с
чл.6, т.1 от ЕКЗПЧО, а като отегчаващи предходните осъждания на подсъдимия.
Въпреки правилното им отчитане, този състав не може да изрази солидарност с
виждането, че целите на специалната превенция ще бъдат постигнати посредством
наложеното наказание „пробация“. Имайки предвид, че алтернативната санкция за
това престъпление е до една година лишаване от свобода, въззивната инстанция намира,
че нейното приложение се явява по-подходящо с оглед целите по чл.36 от НК.
При преглед на извършените от подсъдимия
престъпни прояви се установява, че същите датират от 2002 г. и продължават
понастоящем. Това свидетелства за една трайна и упорита престъпна деятелност
неповлияваща се от прилаганите срещу нея мерки за принуда, а още по-малко
възпиращ се е оказал и фактът на осъждането му. Деецът е изразил тенденциозното
си отношение към редица обществени отношения от разнообразен характер, като
личността, правосъдието, общественото спокойствие и.д.р. Прави впечатление не
само броят на деянията, но и честотата на извършването им. Не може да бъде
подминат и фактът, че спрямо подсъдимия са налагани различни по вид наказания,
включително и пробация, която не е пресекла субективните му нагласи за
абсолютно незачитане на установените законови разпоредби.
Настоящата инстанция е на становище, че
първия съд е трябвало да определи по-тежко по вид наказание от наложеното с
присъдата, а именно „лишаване от свобода, което би било по-адекватно и справедливо
спрямо обществената опасност на подсъдимия В. и извършеното деяние и по-добре
би изпълнило целите на наказанието по чл.36 от НК.
Липсата на съответен протест обаче с
искане за налагане на наказанието препятства възможността, това да бъде
осъществено от настоящия съдебен състав, за да не се наруши принципа за
забраната за reformation in pejus.
Въз основа на изложеното и с оглед
съвпадението на крайните изводи на двете съдебни инстанции, настоящият въззивен
състав приема, че обжалваната присъда е правилна и законосъобразна и като
такава следва да се потвърди. Същата е постановена при безспорна и коректно
изяснена фактическа обстановка, без да са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и на материалния закон.
Така, при извършената на основание
чл.314, ал.1, вр. чл.313 НПК цялостна служебна проверка на правилността на
атакувания съдебен акт, въззивната инстанция не констатира наличие на
основания, налагащи неговата отмяна или изменение, поради което същият следва
да бъде потвърден.
Мотивиран от горното и на основание
чл.334, ал.1, т.6 вр. чл.338 НПК, Софийски градски съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
присъда от 07.02.2019 г. по НОХД № 1188/2016
г. по описа на СРС, НО, 19 състав
РЕШЕНИЕТО е окончателно и
не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.