Решение по дело №8016/2018 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 5 март 2019 г. (в сила от 22 март 2019 г.)
Съдия: Ася Трифонова Ширкова
Дело: 20184430108016
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 ноември 2018 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

гр. Плевен, 05.03.2019год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХI граждански състав, в публичното заседание на деветнадесети февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЯ ШИРКОВА

при секретаря Галина Карталска като разгледа докладваното от съдията Ширкова гр.дело №8016 по описа за 2018 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК вр. с чл.59, ал.3 от ЗС.

   Постъпила е искова молба от Г.П.П. с ЕГН ********** *** против В.П.П. с ЕГН ********** ***. Ищецът твърди, че с ответника са ***и до 01.07.2011г. били съсобственици на недвижим имот, находящ се в гр.***, целият с площ от 528 кв.м., заедно с построените в него жилищна сграда с площ 46 кв.м., сграда с площ 7 кв.м. и сграда с площ 22 кв.м. Твърди, че на 01.07.2011г. ответникът прехвърлил на сина си своята собствена 1/6 идеална част от имота срещу задължение за издръжка и гледане, като със същия договор ответникът си запазил пожизнено и безвъзмездно  право на ползване върху неговата 1/6 идеална част от имота. Твърди, че към настоящия момент между него и П.В. П. – ***на ответника е висящо дело за делба на процесния имот, по което ответникът заявил, че имота е обременен с вещно право на ползване върху 1/6 идеална част от него. Моли съда да се произнесе с решение, с което да признае за установено по отношение на ответника В.П.П., че в негова полза не съществува вещно право на ползване върху 1/6 идеална част от процесния имот.

В едномесечния срок е постъпил писмен отговор, с който ответникът оспорва иска. Твърди, че заедно са се грижили за съсобствения имот до пролетта на 2015г., когато ищецът започнал ремонт на покрива без необходимите за това строителни разрешения. Твърди, че тогава ищецът разбрал, че имота е прехвърлен, което влошило отношенията им. Оспорва предявения иск и твърди, че и до момента в малката сграда има негови вещи, което по същество означава, че я ползва, макар и да не посещава имота ежедневно.

В съдебно заседание страните се явяват лично и с процесуални представители и поддържат становищата си в исковата молба и писмения отговор.

С оглед изложените обстоятелства с исковата молба, съдът приема, че е сезиран с иск по чл.124 от ГПК вр. с чл.59, ал.3 от ЗС, с който се претендира признаване  по отношение на ответника, че се е погасило правото му на обитаване, учредено с нотариален акт, поради неупражняването му в продължение на повече от пет години.  Законодателят е уредил хипотезите на прекратяване на правото на ползване на чужд имот с разпоредбите на чл. 59 ЗС –правото на ползване се погасява със смъртта на ползвателя физическо лице, с изтичане на срока, ако е уговорен такъв; правото на ползване се погасява при погиване на вещта или ако не се упражнява за период по дълъг от 5 години, както и при сливане на качеството на ползвател с това на собственик. В практиката се приема, че по съдържание упражняване на вещното право на ползване от ползвателя не се различава от това на собственика на имота, учредил правото и следва да се разбира не само като постоянно обитаване на имота, а като всяка форма на фактическо и правно използване на имота : постоянно или временно пребиваване, място за съхранение на лични вещи, за извършване на дейности, свързани с ежедневния бит, стопанска дейност и др.

Безспорно между страните е, че ищецът и ответникът са ***и до 01.07.2011г. са били съсобственици на поземлен имот с идентификатор 56722.661.1335, с административен адрес гр.***, целият с площ 528кв.м, заедно с построените в него жилищна сграда с идентификатор 56722.661.1335.1 със застроена площ 46 кв.м, брой етажи 2; сграда с идентификатор 56722.661.1335.2 със застроена площ 7 кв.м и сграда с идентификатор *** със застроена площ 22 кв.м. Безспорно между страните е, че в тази съсобственост ищецът е имал 5/6 ид.ч., а ответникът е имал по наследство 1/6 ид.ч..

Безспорно между страните е и се установява от приложения на лист 42 от делото нотариален акт, че на 01.07.2011г. ответникът е прехвърлил своята 1/6 идеална част от описания имот на сина си П.В. П. с нот. акт ***г. на нотариус П.Х.Т. срещу задължение за гледане и издръжка, като си е запазил правото на ползване върху неговата част от прехвърлените имоти.

Спорно по делото е, упражнявал ли е ответникът правото си на ползване върху прехвърлената 1/6 ид.ч. от имота и погасило ли се е това негово право на основание чл.59, ал.3 от ЗС поради неупражняването му в продължение на повече от 5 години.

За изясняване на спорните обстоятелства, съдът допусна до изслушване свидетели и събра писмени доказателства. От показанията на свидетеля Т.Д. се установява, че имотите на двамата братя, страни по делото са съседни и се делят от една ограда. Установява се, че са свързани с порта, която е заключена и не се ползва. В показанията си свидетелят заяви, че преди 2000 година, ответникът В.П. е живял в една стара постройка в спорния имот, където е имал и ползвал  кухненски бюфет. Заяви в показанията си, че бюфета и леглото, които ползвал ответника все още се съхраняват в тази постройка. Твърди, че през 2015г. ответникът е участвал в ремонта на една от жилищните постройки в дворното място като правел резби за ВиК инсталацията, но от ищеца знаел, че за тази услуга му било заплатено. От показанията на този свидетел се установява, че между 2015г. и 2017г. е правен ремонт на къщата, монтирано е локално парно, сменена е ВиК инсталацията, подменени са гредите на покривната конструкция. Заяви, че е правел довършителните работи на ламперията в къщата.

В този смисъл са и показанията на свидетеля Ф.М., който заяви, че е участвал в ремонта на жилищната сграда на ищеца. Твърди, че ответникът му предлагал бюфет, който се намира в една от постройките. Свидетелят заяви :“Знам, че леглото и бюфета са на В., защото ми ги предлага на мен, но му казах че не ми трябват такива боклуци.“

В показанията си свидетелят П.В. П., ***на ответника заяви, че баща му и чичо му заедно са правили инсталацията за парното, като баща му сам е направил всички резби на инсталацията, тъй като е стругар. Заяви, че заедно са преправили водопроводната система на първия етаж на къщата, като ответникът е участвал в ремонта с труд и техника. Заяви, че през 2012г. – 2013г. са преместили камъни в двора, за да нивелират терена, след което са ги възстановили на мястото им. Съдът приема, че не е налице противоречие в показанията на свидетеля П.П. и Ф.М. относно момента на ремонт на подпорната стена в имота, тъй като свидетелят М.разказва за ремонти дейности през 1995г. и през 2003г., значително преди тези, за които дава показания свидетеля П.П. – през 2012 – 2013г. В показанията си свидетелят П. заяви, че в сградата с площ от 22 кв.м. държат свои бюфет, легло и други дребни вещи, а когато се наложило да свалят покрива на гаража, в същата постройка внесли свалените плоскости.

В показанията си свидетелят С.Е. заяви, че е виждал ответника да влиза в двора на ищеца и да му помага с ремонтите дейности. Заяви, че всички ремонтни дейности са извършени през периода 2012-2013г. Свидетелят заяви, че до 2013 – 2014г. ответникът и синът му са държали в малка постройка в двора демонтираните плоскости от покрива на гаража си. Свидетелят също заяви, че в постройката ответникът държал легло и ракла, които е ползвал преди. Свидетелят заяви, че е виждал ответника да ползва оранжерията на ищеца и да бере грозде от асмите му до 2013 – 2014г. Заяви, че са правели бетонови пътеки в двата двора.

При така събраните доказателства, съдът приема, че се установи, че от 2012 до 2015г. включително ответникът е посещавал процесния имот и е участвал заедно с ищеца и сина си в извършването на множество ремонтни работи и подобрения в двуетажната жилищна сграда и дворното място — направа на бетонови пътеки в двора, укрепване на подпорната стена зад сградите, направа на локална отоплителна инсталация, преправяне на водопроводната инсталация, ремонт на помещенията на втория етаж на къщата - шпакловане на стени, изолация на външни стени и поставяне на ламперия, редене ламинат на пода в двете стаи на първия етаж.

Съдът приема, че от показанията на свидетелите на двете страни безспорно се установи, че ответникът е ползвал малката постройка с площ от 22 кв., в която е държал свои вещи - легло, бюфет, дребни вещи. Съдът приема, че се установи от фактическа страна, че в същата постройка са били складирани материалите от развалянето на незаконно изградения в имота на ответника гараж - дървен материал, изолационни плоскости, ламарини, стиропор, които са стояли до пролетта на 2014г., когато поетапно са изнасяни за изграждането на гаража в имота на ответника, след като е бил одобрен проект за изграждане на гаража и е влязъл в сила акта за узаконяване.

Показанията на свидетелите на ответника се подкрепят частично и от показанията на посочените от ищеца свидетели Т.Д., Ф.М. и Т.И., които макар да твърдят, че всички ремонти са правени от ищеца, също установиха, че в малката къща има мебели на ответника и той дори е предлагал да им ги продаде, че са виждали ответника през последните 5-6 години да влиза в имота, гледал е какво се прави, давал е съвети, че същият и синът му са взели участие в ремонта - ответникът, който е стругар, е правил резбите на ВиК инсталацията през 2015г., че синът му П.е правил шпакловка на стени на втория етаж, замазка на пода на първия етаж.

Съдът кредитира показанията на свидетелите П.П. и С.Е. във връзка с ползването на процесния имот от ответника за съхранение на строителните материали от премахване на незаконния гараж в имота му, тъй като кореспондират и с представените в съдебно заседание писмени доказателства във връзка с констатирането незаконния характер на изградения в двора на ответника гараж, премахване на незаконното строителство, изготвяне на необходимите проекти и строителна документация за изграждане на гараж, одобряването на същите, издаване акт за узаконяване на гаража, който е влязъл в сила на 07.10.2013г. и продължаването на действията по изграждането на премахнатия гараж през пролетта на 2014г. до пълното му изграждане през 2015г.

От правна страна, съдът приема, че посещаването на имота, рязането на асмите, взимане на грозде от тях, както и ползването на постройката на допълващо застрояване с идентификатор №*** със застроена площ 22 кв. м за съхраняване на лични вещи и строителни материали, както и участието в извършване на подобрения в дворното място и жилищната сграда, са действия които сочат на ползването на процесния имот според предназначението му и съобразно правата на ответника като ползвател само на 1/6 ид.ч. на имота. За да се упражнява запазеното право на ползване не е необходимо ползвателят да ползва по 1/6 ид.ч. от всеки един от имотите - дворно място и три постройки. Ползването на част от двора за съхраняване на строителни материали, взимане на част от добивите от асмите и цялостно ползване на една от постройките съответства на неговите права, а именно 1/6 идеална част от правото на ползване върху целия имот.

Без значение за спора са представените разписки за заплащани от ищеца консумативи за имота през 2017 и 2018г., тъй като към този момент страните вече са били във влошени отношения, не са поддържали контакти по между си, и ответникът не оспорва, че към посочения момент не е влизал в имота, нито го е ползвал. Съдът приема, че на влошените след 2015г. отношения между страните се дължи и изпратената до ищеца нотариална покана, като твърденията в нея, че ищецът ползва имота сам и за себе си не се доказаха в хода на производството.

          При така събраните доказателства, съдът приема, че ищецът не доказа по безспорен и категоричен начин, в продължение на пет години ответникът да не е използвал процесния недвижим имот. Напротив, установи се, че и до момента ответникът държи в една то постройките свои вещи – бюфет и легло, които е ползвал. Поради това и предявеният иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

          С оглед изхода на делото, ищецът следва да заплати на ответника направените по делото разноски в размер на 500 лева.

По така изложените съображения съдът

Р       Е       Ш       И:

          ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения от  Г.П.П. с ЕГН ********** *** против В.П.П. с ЕГН ********** *** иск с правно основание чл.59, ал.3 ЗС вр. с чл.124 от ГПК, да бъде признато за установено, че правото на ползване на В.П.П. с ЕГН ********** върху недвижим имот, находящ се в гр.***, целият с площ от 528 кв.м., заедно с построените в него жилищна сграда с площ 46 кв.м., сграда с площ 7 кв.м. и сграда с площ 22 кв.м. е  ПОГАСЕНО поради неупражняването му в продължение на пет години.

          ОСЪЖДА Г.П.П. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на В.П.П. с ЕГН ********** *** разноски по делото в размер на 500 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: