№ 160
гр. К., 23.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К., II. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Пламен Ал. Александров
Членове:Кирил М. Димов
Невена К. Калинова
при участието на секретаря Славея Д. Топалова
като разгледа докладваното от Невена К. Калинова Въззивно гражданско
дело № 20255100500200 по описа за 2025 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано e по въззивна жалба вх. N 6651/09.06.2025 г. по входящия регистър
на РС – К., подадена от Н. М. Ш. от с.Л., общ.Ч., обл.К., чрез представител по
пълномощие, против решение N 231/12.05.2025 г. по гр.д. N 1071/2024 г. по описа на
РС – К., с което е отхвърлен предявения от Н. М. Ш. иск с правно основание чл.124,
ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответника С. Р. Ф. от гр.К.,
че ищецът е собственик по давностно владение, считано от ****. до 2024г. на 1/4
идеална част от застроено дворно място с площ 1 000 кв.м., представляващо имот с
пл.сн. N 5 в кв.2 по кадастралния и регулационния план на с.Л., общ.Ч., одобрени със
заповед N 170/20.02.****. и заповед N 38 от 20.03.1993г. и на 1/2 идеална част от
построената в имота едноетажна полумасивна сграда със застроена площ от 130 кв.м.,
като Н. М. Ш. е осъдена да заплати на С. Р. Ф. направените по делото разноски в
размер на 1 000 лв. за адвокатско възнаграждение. Решението на РС – К. се обжалва
като неправилно – постановено в нарушение на материалния закон и необосновано, с
искане да се отмени и предявените искове да се уважат изцяло, ведно с направените
разноски по делото. Изложени са оплаквания за неправилен анализ от
първоинстанционния съд на писмените и гласни доказателства относно упражняваната
спрямо имота /земя и сграда/ фактическа власт от страните и за неправилни изводи по
отношение на предпоставките за придобиване на правото на собственост при
съсобственост по наследяване при приложение на презумпцията по чл.69 от ЗС и по
1
въпроса включва ли се в наследството владението върху имота, осъществявано от
наследодателя, както и дали от ищеца са осъществявани търпими действия. Във
въззивната жалба се прави подробен анализ на изложените от първоинстанционния
съд изводи при обсъждане на доказателствата по делото и на съдебната практика,
която според въззивника е приложима към казуса.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемия С. Р. Ф. чрез представител по пълномощие, с който я оспорва, с искане да
се остави без уважение и да се потвърди обжалваното решение.
В съдебно заседание въззивникът чрез представител по пълномощие поддържа
въззивната жалба по съображенията, изложени в същата и претендира разноски по
делото.
В съдебно заседание въззиваемият, чрез представител по пълномощие, оспорва
въззивната жалба по съображенията, изложени в отговора на въззивната жалба и
претендира разноски по делото за въззивна инстанция.
Въззивният съд, след преценка на изложените в жалбата оплаквания, съобразно
чл. 269 от ГПК, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването и
като допустима следва да се разгледа по същество.
При извършената служебна проверка на обжалваното решение, въззивният съд
констатира, че същото е валидно и допустимо.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба вх.
N 8266/06.08.2024г., към която по указание на съда са подадени и последващи
уточнителни молби, с които ищецът Н. М. Ш. от с.Л., общ.Ч., обл.К., чрез
представител по пълномощие, претендира да се признае за установено спрямо
ответника С. Р. Ф. от гр.К., че е собственик по давностно владение, считано от ****. до
2024г. на 1/4 идеална част от застроено дворно място с площ 1 000 кв.м.,
представляващо имот с пл.сн. N 5 в кв.2 по кадастралния и регулационния план на
с.Л., общ.Ч., одобрени със заповед N 170/20.02.1968г. и заповед N 38 от 20.03.1993г. и
на 1/2 идеална част от построената в имота едноетажна полумасивна сграда със
застроена площ от 130 кв.м.. Обстоятелствата, на които се основава иска по чл.124,
ал.1 от ГПК, са следните: наследодателят на ищеца – баща й М. Р. К., роден през ****,
починал на **,**,****, оставил за свои наследници ищеца и брат й Р. М. К., който
също починал през **** и оставил за свои наследници трите си дъщери С. Р. Ф., А. Р.
К. и А. Р. К.. След смъртта си М. Р. К. оставил следния недвижим имот, за който
приживе не се снабдил с титул за собственост: поземлен имот с пл.сн. N 5 в кв.2 по
кадастралния и регулационния план на с.Л., общ.Ч., одобрен със заповед N
170/20.02.1968г. и заповед N 38 от 20.03.1993г., представляващ застроено дворно място
с площ 1000 кв.м., ведно с построената в имота едноетажна полумасивна сграда със
2
застроена площ от 130 кв.м., състояща се от четири стаи и коридор, при граници на
поземления имот: изток-поземлен имот с пл.сн. N 6, север – поземлен имот с пл.сн. N
13, югозапад-улица. В разписния лист към кадастралния план на с.Л. дворът бил
записан като собственост на братята М. и Р. К. Р., но къщата в него била построена от
М. Р. К. с помощта на Т .Х. Ш.-свекър на ищеца, като строежът е започнат през 1984г.
и довършен през 1985г.. След смъртта на двамата братя наследниците на всеки един от
тях наследяват по 1/2 идеална част от двора, а къщата, която принадлежи само на М.
К., се наследява от ищеца и от брат й - по 1/2 идеална част, а след смъртта на Р. К.
трите му дъщери наследяват по 1/6 идеална част. В къщата, построена от М. К., живее
само той и втората му съпруга, а ищецът живее в същото село и в близост до къщата
на баща си, а брат й Р. К. живее постоянно със семейството си в З.. След смъртта на М.
К. през ****. в къщата живее втората му съпруга Ш., за която поради здравословно
проблеми, както и за имота, грижи полагат ищецът и съпругът й, като след нейната
смърт през ****. в къщата, на следващата година се завръща братът на ищеца - Р. М.
К. и живее в нея до смъртта си през **** заедно със съпругата си Х. К.. Последната
остава след смъртта на съпруга си да живее в къщата близо 4-5 години, след което по
здравословни причини се премества при дъщерите си в гр.К., в резултат на което те
преустановяват посещенията си в селото. Конкретно ответникът живее в З. заедно с
родителите си, след това в К., където учи, сключва брак и остава да живее постоянно,
като ответникът и сестрите й след смъртта на родителите си не посещават Л. и по тази
причина грижите за къщата и двора се поемат изцяло и единствено от ищеца и съпруга
й, които живеят в Л.. В периода, в който в къщата живеят роднини на ищеца, ищецът
продължава да полага грижи за къщата и двора със съзнанието, че се грижи за
наследствен имот, в който има дял. Тъй като от ****. и до началото на 2024г. владее
имота и заедно със съпруга си единствено извършва действия по стопанисване на
имота, ищецът се позовава както на своето владение, така и на присъединяване към
него на владението, осъществявано от нейния баща. Ищецът обосновава правния си
интерес от търсената защита с обстоятелството, че в началото на 2024г. при нея идва
лице, което се представя за роднина на собственика на имота, представя нотариален
акт за собственост и иска ключовете за къщата. Така ищецът разбира, че къщата е
продадена от племенницата й С. Р. Ф., която никога не е живяла в имота и въпреки, че
знае, че процесният имот е наследствен и притежава 1/6 идеална част от къщата и 1/2
идеална част от двора, се снабдила с констативен нотариален акт за собственост, след
което продала целия имот - земя и сграда.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът С. Р. Ф. с отговор на исковата молба
оспорва предявения иск, при твърдения, че между двамата братя М. и Р. Р. е
постигнато съгласие владението върху поземлен имот с пл.сн. N 5, кв.2 по плана на
с.Л., общ.Ч. да бъде предадено на първия, тъй като вторият напуснал доброволно
имота, за което получил парично уравнение на дела си, като заживял със семейството
3
си в друг имот. След това М. К. Р. изградил жилищната сграда с помощта на сина си Р.
М. К., с намерението да му остави същата в наследство като първороден син
съобразно обичайното право. В тази връзка ищецът сама признавала в исковата молба,
че след като се омъжила, напуснала имота преди повече от 40 години и заживяла със
съпруга си в друг имот. Независимо, че бащата на ответника, заедно със семейството
си, е живял в периоди от време извън процесния имот, именно той се грижил за баща
си и по тази причина неговият баща със знанието на дъщеря си – ищеца по делото
предал владението на имота на сина си Р. К., който след смъртта на баща си през ****.,
заедно със семейството си, се установил да живее в процесния имот. Ответникът
твърди, че от 1990 г. баща й бил въведен във владение на процесното дворно място,
ведно с изградената в него жилищна сграда и от ****. до смъртта си през **** владял
явно, необезпокоявано, непрекъснато и спокойно имота, с намерението да го свои за
себе си в продължение на давностния срок, предвиден в закона за недобросъвестния
владелец. Това негово владение било осъществявано със знанието и без
противопоставянето на останалите наследници на М. К. Р., но и с тяхното съгласие,
като на смъртния одър на брат си ищецът му заявила, че няма претенции по
отношение на имота на баща им и признава последиците от осъщественото владение
от страна на брат й. Другите две дъщери на последния - А. и А. се установили да
живеят в чужбина и в семейството било постигнато съгласие владението върху
наследствения имот да бъде предадено на първородната дъщеря - С., която се грижила
за родителите си до смъртта им. Владението на имота било предадено на ответника
през 2003 г. от нейния баща и същата присъединила към своето владение и това на
своя баща, като от 2004 г. до 2024 г. осъществяла постоянно, непрекъснато, несъмнено
и спокойно владение на процесния имот, с намерението да го свои за себе си в
продължение на давностния срок, предвиден в закона за недобросъвестния владелец,
със знанието и без противопоставянето на ищеца и с нейното съгласие, като
декларирала имота в данъчната служба при Община Ч. и заплащала дължимите за него
данъци и такси. Ответникът възразява, че е придобила собствеността на имота въз
основа на два придобивни способа - давностно владение за период многократно по-
дълъг от предвидения в закона 10-годишен срок и наследствено правоприемство от
наследодателя си Р. М. К., с оглед на което моли за отхвърляне предявения иск.
Налице е правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост,
тъй като ищецът твърди, че е собственик на описания в исковата молба имот/земя и
сграда/ до посочените размери на основание давностно владение от ****. до 2024г., в
продължение на осъществяваното от наследодателя й владение, като ответникът, която
знаела, че не е собственик на целия имот, се снабдила с нотариален акт за собственост
по давностно владение и в началото на 2024г. продала имота на трето лице, което чрез
друго лице поискало от ищеца да му предаде ключа за имота.
Тъй като ищецът не се легитимира с нотариален акт за право на собственост
4
върху имота/било констативен или такъв за правна сделка/, то в нейна тежест е да
установи както принадлежността на правото на собственост, което претендира, така и
да установи, че фактическият състав на съответното удостоверено от нотариуса в полза
на ответника придобивно основание не е осъществен/ ТР N 11/2012г. от 21.03.2013г. по
тълк. д. N 11/2012г. на ОСГК на ВКС/ .
С оспорения от ищеца нотариален акт за собственост върху недвижим имот,
придобит по давностно владение N 25/01.12.2023г., том 6, рег. N 61963, дело N
994/2023г. на нотариус Л. Т. с N 774 по РНК, с район на действие РС-К., ответникът С.
Р. Ф. е призната за единствен собственик на процесния недвижим имот/земя и сграда/
на основание давностно владение. Легитимирана като собственик по този начин
ответникът продава имота на трето на делото лице с нотариален акт за продажба на
недвижим имот N 59/29.01.2024г., том.1, рег. N 4849, дело N 58/2024г. на нотариус Л. Т.
с N 774 по РНК, с район на действие РС-К..
Ищецът Н. М. Ш., родена през ****, е наследник на М. К. Р., роден през ****,
починал на 09.01.****., който приживе е имал две деца – една дъщеря - ищеца и син Р.
М. К., роден през **** и починал на 07.11.**** Последният след смъртта си оставил за
свои наследници преживялата го съпруга Х. Ш. К., родена **** и починала на
**,**,**** и трите си дъщери – ответника С. Р. Ф., родена през ****, А. Р. К., родена
през **** и А. Р. К., родена през ****. Съпруга на М. К. Р. била А. М. Х., родена ****
и починала на **,**,****
Спорният имот е деклариран в общината по местонахождението му и към
снабдяването на ответника с оспорения от ищеца нотариален акт се води собственост
на следните лица: ищеца Н. М. Ш., А. Р. К., А. Р. К., ответника С. Р. Ф., М. Р. Р., А. Р.
М., Ф. Р. Я., Е. Р. Р., като ответникът е вписана като собственик на 2/24 идеални части
от поземления имот и на 2/24 идеални части от находящата се в него сграда съгласно
Удостоверение за данъчна оценка N **********/23.08.2023г., изд. oт община Ч., в
което е посочено, че за имота няма непогасени задължения. Представени са
доказателства, че ответникът С. Р. Ф. е заплащала местни данъци и такси за имота през
всяка всяка една година в периода от 2012г. до 2024г., както и че такива в същия
период е плащала и майка й Х. Ш. К..
Процесният имот съгласно действащия кадастрален и регулационен план на с.Л.,
общ.Ч., обл.К., одобрен със заповед N 38/20.03.1993г. и N 170/20.02.1968г./както са
посочени в скицата-лист 34 от делото/ представлява поземлен имот N 5 с площ 1085
кв.м. Представен е към исковата молба разписен лист, без да е посочено по кой план,
че процесният имот представлява двор, за който са отредени парцели VI, VII, която
регулация, с оглед на актуалния статут на имота, не е приложена. По този разписен
лист имотът е записан на името на М. и Р. К. Р., за които съвпадащи са твърденията на
страните, че същите са братя и от първия в имота е построена процесната едноетажна
5
полумасивна сграда.
От Справка за адресна регистрация, изготвена от кмет на кметство с.Л., общ.Ч.
и от Писмо на директора на ОД на МВР за актуални данни за адрес се установява, че Р.
М. К. е имал адресна регистрация в с.Л., ул.П. N 11, от 02.12.1985г. до датата на
смъртта му 07.11.****, съпругата му Х. Ш. К. е имала адресна регистрация на същия
адрес от 01.06.2020г. до датата на смъртта й на **,**,****, с актуални данни за
настоящ адрес в гр.К. от 21.03.2013г., ответникът С. Р. Ф. е имала адресна регистрация
на същия адрес от 15.02.1985г. до 26.08.1986г., след което е изселена в гр.К., като
актуалните данни от 20.11.2001г. са за постоянен и настоящ адрес в гр.К. и ищецът Н.
М. Ш. е имала адресна регистрация на същия адрес до 03.10.1971г. и след женитбата и
до момента живее в с.Л., ул.П. N 4, с актуални данни за същия постоянен и настоящ
адрес от 2000 г. и от 1994г.. От изискани лични регистрационни картони се установява,
че Р. М. К. е имал адресна регистрация в с.Л., ул.П. N 11 към 01.06.2000г., а към
02.12.1985г. е имал такава в гр.З., каквато към 19.09.1985г. е имала и ответникът.
От показанията на св.Ф. И. и св.С.. Ю. и двамата от с.Л., първият непосредствен
съсед на имота, се установява, че къщата на М. Р. била строена през 1983-1984г. и в
строежа участвали зет му Б. - съпруг на Н., както и други майстори, но не участвал
сина му Р. К., който живеел в гр.З. и се върнал в къщата след като починали баща му и
неговата втора жена Ш.. Р. К. живял в къщата до смъртта си, заедно със съпругата си,
която след това останала да живее там още една-две години. През това време Н. Ш.,
която след като се оженила, живеела на друго място, идвала всеки ден на гости и
помагала на брат си, който гледал пуйки, като между двамата нямало караници за
къщата. Когато Р. починал, Н. поддържала къщата, сеела лук в градината, домати,
грижела се за къщата и ключа за къщата, докато да я продадат, бил в нея. Децата на Р.,
в т.ч. и С. не били живяли в къщата и идвали един път в месеца, но не правели нищо
по къщата и по двора. Н. Ш. научила, че къщата е продадена от св.С.. Ю. който чул, че
собственикът на фирмата, в която работи, купил къщата и казал това на Н., която едва
не припаднала, а на следващия ден от нея дошли да искат ключовете за къщата. Сега
къщата не била годна за живеене, от много време никой не бил влизал в нея.
В показанията си св.А. К., сестра на ответника и племенница на ищеца, сочи, че
къщата била построена около 1982г. с парите на баща й Р. К., с уговорката, че това
наследство ще остане на баща й, като дядо й казвал, че това наследство ще остане за
баща й и сестрите на баща й Н. и Ш. знаели за волята му и пред него заявили, че не
търсят дял от къщата, защото си имат свои. Н. била излязла от къщата, когато била на
17-18 години и живеела в друг имот в същото село. Родителите на св.А. К. дошли в Л.
през 1985-1986 г. и майка й гледала втората съпруга на дядо й, която се разболяла и
починала през 1989г., а след две години починал и дядо й. Данъците за къщата и
всичко друго се плащало от баща й, а след смъртта на баща й, от майка й, която
останала да живее в къщата още 3-4 години, след което се разболяла и една от
6
сестрите й я взела, но я водели на две седмици или в месеца веднъж на село. След
нейната смърт те плащали данъците. Те били три сестри, които ходили в къщата
събота и неделя, защото работели в гр.К., като С. оставала по това време, защото била
учителка в с.Л. и живеела там. Н. взимала ключа за къщата от майка им или от сестра
й С., защото сеела люцерна и поради уговорка, че ще се грижи за къщата. Докато баща
им бил жив, казвал, че къщата е тяхно имущество, поради което когато имотът
започнал да се разпада, тя и сестра й А., които живеели в Холандия, дали разрешение
на С. да управлява документите, които са нужни за имота. Леля им Н. се обадила на
свидетелката в Холандия, за да й каже, че има купувач за къщата и трите сестри да се
разберат. До продажбата на къщата леля й Н. не предявявала претенции за къщата,
след което казала, че този имот е на баща й.
От показанията на св.С. А. се установява, че живее в с.Л. от ****. и е
непосредствен съсед на спорния имот, в който от ****. живеели Р. до смъртта си и
съпругата му 2-3 години след това, след което последната идвала на село на 10-15 дни.
След смъртта на Р. имотът се поддържал от съседката Н., а Н. сеела люцерна и по
някое време със съпруга си почиствали дръвчета, като С. идвала, но не живеела
постоянно.
За ответника се установява от удостоверение от 17.03.2025г., че в периода от
16.10.****. до 01.09.1992 г. е работела в ОУ с.Л. като учител.
Така от доказателствата по делото се установява, че бащата на ищеца М. К. е
ползвал процесния недвижим имот като свой, живял е в новопостроената през 1983-
1984 г. къща до смъртта си през 1991 г., като синът му Р. К. дошъл да живее в къщата
след нейното построяване и според свидетелите на ищеца след като починали баща му
и неговата втора жена Ш., т.е. не по-рано от ****., което сочи и доведената от
ответника св. С. А., като единствено св.А. К. сочи, че това станало през 1985-1986г.
Докато Р. К. живеел в имота, ищецът посещавала редовно същия, което продължила да
прави и след неговата смърт, като държала и ключа за имота, като същия се посещавал
и от съпругата на първия до смъртта й, която идвала заедно с дъщерите си, предимно с
ответника, която го посещавала и след това. След ****. нито ищецът, нито ответникът
живеели в него, но и двете са имали фактическа власт върху имота, без за това да е
имало помежду им, противопоставяне и отблъскване на владение, което и с оглед на
писмените доказателства за деклариране на имота от всички наследници на М. Р., в т.ч.
и от него, сочи на осъществявано общо и независимо владение на същия, с извод, че с
оглед правата на ищеца от наследството на баща й, намерението й за своене обхваща
размера на наследствения й дял от имота, ако приживе баща й се бе позовал на
давността за същия, на който придобивен способ се позовава ищецът както като
осъществен на собствено основание, така и при присъединяване на владението на баща
си към своето. Тези релевантни факти се установяват по делото, при което
7
предявените искове са основателни и доказани до предявените им размери.
В съдебната практика се приема, че владението е част от имуществото на
наследодателя и с приемане на наследството то продължава от наследниците по право,
независимо че само един от тях остава в наследствения имот. С оглед данните по
делото, че както ищецът, така и брат й са осъществявали фактическа власт върху
имота след смъртта на своя баща, макар ищецът да не е осъществявала такава
непрестанно, а чрез периодично /постоянно/, спокойно и явно ползване на имота като
действия, които нямат случаен характер и са израз на воля да се държи и да се запази
вещта, и предвид декларирането на имота както от ищеца, така и от наследниците на
брат й, е налице съвладение от посочените лица. След смъртта на брат си ищецът е
продължила владението независимо от това на неговите наследници, при което е имала
възможността да придобие имота по давностно владение, в т.ч. и до заявената от нея
1/4 идеална част от поземления имот и 1/2 идеална част от сградата. Не се установява
от доказателствата по делото сънаследниците да са установили фактическа власт
самостоятелно с намерение да своят изключително за себе си, като показанията на
св.А. К./сестра на ответника/ в тази насока са колебливи и засвидетелстваното
„завладяване“ на имота от тяхното коляно се опровергава от показанията на
останалите свидетели и от писменото общо деклариране на имота пред властите. В
тази връзка показанията на всички свидетели сочат на общо ползване на имота, в т.ч. и
тези на св.А. К., че ищецът взимала ключ за имота от майка й и сестра й, защото сеела
люцерна и се грижела за къщата. Тези действия не са търпими, защото търпими са
всички онези действия, които представляват според обстоятелствата незначително
безпокойство за собственика или владелеца на един недвижим имот, които се
извършват с изричното или предполагаемо съгласие на владелеца, а в случая
ползването на имота не е поради така дадено съгласие, а като продължение на
владението на наследодателя на ищеца.
На свой ред ищецът не отрича владението на брат си, както и на неговите
наследници и с действията си по упражняване на фактическата власт счита, че владее
за всички наследници на общия наследодател, при което правото на собственост да
бъде придобито общо от всички тях в съсобственост, като давността е изтекла
приживе на наследодателя им, както и на самостоятелно основание за наследниците
му, без владението да е прекъсвано.
За да се прекрати владение, така и общо владение на вещта, е необходимо един
от владелците/респ. наследниците да извърши действия, които да прекратят
владението на другата страна, каквито обстоятелства по делото не се установяват.
Няма спор, че наследодателят на ищеца е упражнявал фактическа власт върху
процесния недвижим имот явно, необезпокоявано и непрекъснато повече от 10 години,
но приживе не се е позовал на изтеклата придобивна давност, т.е. не е изразил волята
да придобие правото на собственост по реда на чл. 79, ал. 1 от ЗС, поради което към
8
неговите наследници преминава правото да се позоват на придобивна давност при
продължаване на това фактическо състояние, даващо им правото да присъединят
владението на наследодателя си към своето владение, наред с което същите имат и
правото да се позоват в своя полза на изтеклата придобивна давност по
осъществяваното от самите тях владение. За да бъде придобита собствеността е
необходимо изрично позоваване на този придобивен способ от страна на наследниците
на владелия наследодател, в който случай правото на собственост се придобива от
момента, в който наследниците се позоват на изтеклата давност, дори наследодателят
да е упражнявал фактическата власт върху имота повече от 10 години съобразно
елементите на фактическия състав на придобивното основание по чл.79, ал.1 ЗС.
Презумпцията по чл. 69 от ЗС, съгласно която предполага се, че владелецът
държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго, намира
приложение в настоящия случай, тъй като владението е фактическо състояние и не
води автоматично до възникване на съсобственост при приемане на наследството на
владелеца. В Тълкувателно решение N 1 от 2012 г на ОСГК на ВКС се приема, че
владението е част от имуществото на наследодателя и с приемане на наследството то
продължава от наследниците по право, независимо че само един от тях остава в
наследствения имот. Съгласно чл.82 от ЗС владелецът може да присъедини към своето
владение и владението на праводателя си, като предхождащото Закона за
собствеността законодателство - чл. 309 ЗИСС/отм./, а преди това и чл.184 от ЗН
/отм./, е уреждало преминаването на владението върху имуществата на умрелия по
право върху наследника.
С оглед това, че ищецът е продължила владението на своя праводател, както и
сама е владяла процесния имот в продължение на повече от 10 години съгласно чл.79,
ал.1 от ЗС към датата на предявяване на исковете, без да се установява ответникът да е
установила фактическа власт над имота само за себе си и да е отблъснала по какъвто и
да е начин владението на ищеца, е оборена доказателствената сила на нотариалния
акт, издаден в полза на ответника, за еднолично придобиване по давност на имота,
поради което са налице предпоставките за уважаване на исковете.
Поради несъвпадане на крайните изводи на въззивната инстанция с тези на
първоинстанционния съд, обжалваното решение подлежи на отмяна изцяло, като
вместо него се постанови ново, с което предявените искове се уважат, а като
последица от това на основание чл.537, ал.2 от ГПК издаденият в полза на ответника
нотариален акт се отмени до размера на правата на ищеца.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК въззивникът има
право на разноски за въззивната инстанция в размер на 50 лв. за държавна такса и 800
лв. за адвокатско възнаграждение, както и за П. инстанция в размер на 100 лв. за
държавна такса, 10 лв. за държавна такса за издаване на удостоверения и 800 лв. за
9
адвокатско възнаграждение, които се възложат в тежест на въззиваемия, който няма
право на разноски по делото.Останалите претендирани разноски от въззивника в
първоинстанционното производство за такса за банкова услуга и за такса за издаване
на скица не са разноски по делото по смисъла на ГПК.
При тези мотиви, Окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение N 231/12.05.2025 г. по гр.д. N 1071/2024 г. по описа на РС –
К., вместо което:
ПРИЗНАВА за установено спрямо С. Р. Ф. с ЕГН **********, гр.К., ул.Д. N 10,
вх.В, ет.4, ап.27, общ.К., обл.К., че Н. М. Ш. с ЕГН **********, с.Л., ул.Д. N 4, общ.Ч.,
обл.К., е собственик на основание давностно владение по чл.79, ал.1 от ЗС на 1/4
идеална част от поземлен имот с пл.сн. N 5 в кв.2 по кадастралния и регулационния
план на с.Л., общ.Ч., одобрени със заповед N 170/20.02.****. и заповед N 38 от
20.03.1993г. и на 1/2 идеална част от построената в имота едноетажна полумасивна
сграда със застроена площ от 130 кв. м., при граници на поземления имот изток-
поземлен имот с пл.сн. N 6, север – поземлен имот с пл.сн. N 13, югозапад - улица.
ОТМЕНЯ нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по
давностно владение N 25/01.12.2023г., том 6, рег. N 61963, дело N 994/2023г. на
нотариус Л. Т. с N 774 по РНК, с район на действие РС-К., с който С. Р. Ф. с ЕГН
**********, от гр.К., ул.Д. N 10, вх.В, ет.4, ап.27, е призната за собственик на следния
недвижим имот: поземлен имот с пл.сн. N 5 в кв.2 по кадастралния и регулационния
план на с.Л., общ.Ч., одобрени със заповед N 170/20.02.1968г. и заповед N 38 от
20.03.1993г., ведно с построената в имота едноетажна полумасивна сграда със
застроена площ от 130 кв.м., при граници на поземления имот изток-поземлен имот с
пл.сн. N 6, север – поземлен имот с пл.сн. N 13, югозапад-улица, за разликата над 3/4
идеални части от поземления имот и за разликата над 1/2 идеална част от построената
в него едноетажна полумасивна жилищна сграда.
ОСЪЖДА С. Р. Ф. с ЕГН **********, от гр.К., ул.Д. N 10, вх.В, ет.4, ап.27,
общ.К., обл.К. да заплати на Н. М. Ш. с ЕГН **********, с.Л., ул.Д. N 4, общ.Ч.,
обл.К. сумата 850 лв., представляваща разноски за въззивна инстанция и сумата 910
лв., представляваща разноски за П. инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
10
Членове:
1._______________________
2._______________________
11