Решение по дело №159/2019 на Районен съд - Враца

Номер на акта: 159
Дата: 22 април 2019 г. (в сила от 29 май 2019 г.)
Съдия: Искра Петьова Касабова
Дело: 20191420200159
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е №

гр.Враца 22.04.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Врачански районен съд, IV -ти наказателен  състав, в публично заседание на 27.03.19г., в състав:

                                                                      Председател: ИСКРА КАСАБОВА

     При участието на секретар Ваня Василева, разгледа докладваното от съдията АНД № 159 по описа на ВРС за 2019г въз основа на закона и доказателствата.

Р  Е  Ш  И  :

 

      ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № АПИО-63/07.01.2019г. на Кмета на Община Враца, с което на Н.П.В. с ЕГН: ********** ***, е наложено административно наказание  ГЛОБА в размер на 50/петдесет/ лева., за извършено нарушение на чл.2, т.5 във вр. с чл.29, ал.1, т.3 от НАРЕДБА за осигуряване на обществения ред, опазване на околната среда и опазване на имуществото на територията на Община Враца и на основание чл.53, ал.1 ЗАНН, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН.

     РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. Враца в 14-дневен срок от уведомяването на страните.

                                                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ:

     МОТИВИ:

Н.П.В. с ЕГН: ********** ***, е обжалвала НП № АПИО-63/07.01.2019г. на Кмета на Община Враца, с което й е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 50 /ПЕТДЕСЕТ/ ЛЕВА, за извършено нарушение на чл.2, т.5 във вр. с чл.29 ал.1, т.3, от НАРЕДБА за осигуряване на обществения ред, опазване на околната среда и опазване на имуществото на територията на Община Враца. В жалбата и в съдебно заседание се иска отмяна на наказателното постановление, като се твърди, че описаното нарушение не отговаря на обективната действителност.

ОТВЕТНИКЪТ по делото чрез ю.к. Владинова  ангажира становище в подкрепа на НП.

Производството по делото е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Анализирайки събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното: На 18.12.2019г. рано сутринта бил получен сигнал чрез телефон 112 в РУ Враца, на които били изпратени полицейските служители Т.Ц.Б. и Г.Т.А. и двамата на длъжност полицай при РУ-Враца. При отиването на посочения адрес двамата констатирали лицето Н.П.В. с ЕГН: ********** живуща на същия, която се държала неадекватно и била в явно нетрезво състояние и която тропала по съседна на нейният апартамент врата, като крещяла и обиждала някого. За констатираното св.Т.Ц.Б. в присъствието на свидетел  Г.Т.А. съставил АУАН №974/2018г. на Н.П.В. за това, че на 18.12.2018г. около 6:00 часа в, гр.Враца******във видимо нетрезво състояние извършва действия противоречащи на добрите нрави и нормите за морал и поведение, изразяващи се в предизвикване на скандал, с което е нарушила чл.2, т. 5 от НАРЕДБА за опазване на обществения ред и спокойствие, околната среда и имуществото на гражданите на територията на гр.Враца.

Жалбоподателката Н.П.В. подписала съставеният и акт без възражения и получила препис от него. Въз основа на така съставения АУАН №974/2018г. е издадено обжалваното НП № АПИО-63/07.01.2019г. на Кмета на Община Враца в което, извършеното от жалбоподателя В. било квалифицирано като нарушение на чл.2, т.5 от НАРЕДБА за осигуряване на обществения ред, опазване на околната среда и опазване на имуществото на територията на ОБЩИНА ВРАЦА и санкционирано с глоба в размер 50 лева на основание чл.29, ал. 1, т.3 от същата НАРЕДБА.

Горната фактическа обстановка се установява от АУАН №974/18.12.2018г. и НП № АПИО-63/07.01.2019г., както и показания на свидетелите – актосъставителят  Т.Ц. Благов и Г.Т.А..

Съдът намира жалбата за подадена в срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН от правоимащото лице, разгледана по същество, същата е процесуално допустима и основателна по следните съображения.

Съдът приема, че обжалваното НП е издадено от компетентен орган и в рамките на неговите правомощия, но същото се явява незаконосъобразно. Нарушението е констатирано с АУАН №974 от 18.12.2018г., но при изготвянето му съдът намира, че са допуснати нарушения на предвидената по ЗАНН процедура.

На първо място, съдът намира, че отразеното в АУАН и в НП, описание на извършеното административно нарушение – посочено като: „извършване на действия, противоречащи на добрите нрави и нарушаващи общественият ред, изразяващи се в предизвикване на скандал” е твърде общо, неконкретизирано и неиндивидуализирано в противоречие с изричното изискване на ЗАНН. При положение, че фактическите констатации в АУАН подлежат на доказване и тежестта на доказване е на административнонаказващият орган, чиито ангажирани гласни и писмени доказателства не установяват по един безспорен и категоричен начин описаното нарушение сочено като – „скандал”,  и факта на осъществяването му, то съдът е лишен от възможността да прецени, чрез какви точно действия е извършено посоченото в АУАН нарушение, както и да прецени дали именно тези действия са предизвикали скандала, дали вменените действия са „противоречащи” и „на добрите нрави и нарушаващи общественият ред” От тази възможност е лишен и санкционираният жалбоподател, при което, дори неописаните действия да бъдат установени в хода на съдебното производство, то липсата на описанието им в АУАН не може да се санира. Нещо повече неизясняването на тези обстоятелства както в АУАН, така и в НП обуславя непълнота, съставляваща съществено процесуално нарушение, което в случая е допуснато, както в акта, така и в НП, и изразяващо се в неспазване на императивните изисквания на нормите на чл.42 т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, предвиждаща изискването в акта, респективно в НП да бъде посочено освен датата и мястото, където е извършено нарушението и описание на нарушението, както и обстоятелствата, при които е извършено.

На второ място съдът намира и друго допуснато съществено процесуално нарушение изразяващо се в това, че в съставения АУАН  - актосъставителят е посочил, че жалбоподателят Н.П. е нарушила, законовата норма на чл.2, т.5 от Наредбата за опазване на обществения ред и спокойствие, околната среда, имуществото на гражданите на територията на гр.Враца, докато в НП административнонаказващият орган от своя страна е посочил, че е нарушила, законова норма на чл.2,т.5. от НАРЕДБА за осигуряване на обществения ред, опазване на околната среда и опазване на имуществото на територията на ОБЩИНА ВРАЦА.

По начина, по който е отразено не става ясно, кой от двата нормативни акта е имал предвид наказващият орган, това е така, тъй като пълното и точно наименование на действащата към датата на деянието наредба е - НАРЕДБА ЗА ОСИГУРЯВАНЕ НА ОБЩЕСТВЕНИЯ РЕД, ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ОПАЗВАНЕ НА ИМУЩЕСТВОТО НА ТЕРИТОРИЯТА НА ОБЩИНА ВРАЦА или съкратено /НООРООСОИТОВ/.приета с  Решение № 529 от 30.07.2013г. изм. с  Решение №225 от 26.07.2016г.

За прецизност следва да се отбележи, че действително назад във времето до 2013г. е съществувала наредба с посоченото в АУАН наименование, но същата не е действаща към настоящият момент, факт който следва да е известен на органите компетентни да съставят актове по наредбите на ОБЩИНА ВРАЦА.Очевидно е, че посоченото в АУАН наименование на нормативния акт, който се претендира, че е нарушен, е несъответен на посочения в НП, от което следва, че с НП се повдига ново и различно обвинение, с което правото на защита на жалбоподателя В. е съществено ограничено. Последната има право във всеки един етап от административнонаказателното производство да знае точно в какво е обвинена, за да може адекватно да организира защитата си. При това НП следа да се отмени като неправилно и незаконосъобразно, тъй като не се установи жалбоподателят В. да е извършила твърдяното административно нарушение по един безспорен и несъмнен начин, от една страна, а от друга, както се посочи и по-горе, са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничили значително правото и на защита. АУАН и НП са строго формални актове, реда за издаването на които, и производството досежно същите са строго регламентирани в ЗАНН. За това неспазването от страна на административнонаказаващия орган на изискването на  цитираните норми от ЗАНН и издаденото наказателно постановление води до ограничаване правото на защита на жалбоподателя, а също така прави невъзможно упражняването на съдебен контрол за законосъобразност на обжалваното НП, доколкото РС в производство по обжалване на НП по реда на чл.59-63 ЗАНН, следва да установи съществуването или несъществуването на описаното в НП административно нарушение и съответно съпоставянето на фактически установеното действие или бездействие на жалбоподателя В. със съответната законова норма, регламентираща същото като административно нарушение.

Установяването в хода на съдебното производство на съществуването или не на описаното в НП административно нарушение предпоставя индивидуализация на съответното административно нарушение съобразно всички изисквания на чл.57 от ЗАНН. И макар, че законът в чл.53, ал.2 от ЗАНН дава възможност на административнонакзаващия орган да издаде НП, дори и в акта за установяване на административното нарушение да е допусната нередовност, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, то това положение не се отнася до издаденото НП при което административнонаказаващият орган е следвало да спази всички изисквания на нормите на ЗАНН, включително и тези по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, като неспазването на това изискване води до незаконосъобразност на НП и същото следва да бъде отменено само на това процесуално основание.

     Затова и съдът ОТМЕНИ обжалваното НП №АПИО-63/07.01.2019г. на Кмета на Община Враца, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО, съгласно чл. 63, ал.1 ЗАНН.

     При гореизложените съображения съдът постанови решението си.

                                                         

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: