Р Е
Ш Е Н
И Е
№1166
гр. Пловдив, 22.07.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, V състав, в публично съдебно
заседание на първи юли две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ БОЕВА
при секретаря: ТАНЯ СТОИЛОВА
като разгледа АНД № 3329/2020 г. по
описа на Районен съд Пловдив, V
наказателен състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано
е по депозирана жалба от Р.А.Й., ЕГН: **********, с адрес: ***, срещу
наказателно постановление № 20-1030-003517 от 15.04.2020 г., издадено от
Началник група към ОДМВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с което на
основание чл.182 ал.1 т.6 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, му е
наложено административно наказание – глоба, в размер на 850 лева, и лишаване от
право да управлява МПС за срок от три месеца, за нарушение на разпоредбата на
чл.21 ал.1 от ЗДвП.
В жалбата се излагат
съображения за неправилно, несправедливо и незаконосъобразно издадено НП.
Оспорва се техническата годност на автоматизираното техническо средство, с
което е установено нарушението. Посочва се, че предвид наближаването на
контролно-пропускателен пункт и с оглед техническото състояние на управляваното
от жалбоподателя МПС, същият не бил в състояние да достигне посочената в НП
скорост. Поради изложеното от съда се
иска отмяна на обжалваното НП.
В проведеното открито съдебно
заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично, за него адв. М.,
който поддържа жалбата и моли
обжалваното НП да бъде отменено.
Въззиваемата страна – ОДМВР
Пловдив, сектор „Пътна полиция“, редовно призована, не изпраща представител. В
писмена молба-становище пледира съда да отхвърли жалбата като неоснователна и
да потвърди обжалваното НП. Излага становище за изяснена фактическа обстановка
и доказана по безспорен и категоричен начин вината на жалбоподателя. Навежда
твърдение за редовно съставен акт при липса на допуснати съществени процесуални
нарушения. При евентуално уважаване на жалбата, прави възражение за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и
приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално
допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл. 59 ал.2 ЗАНН срок, от
легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.
Разгледана по същество се
явява НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните
съображения:
От фактическа страна съдът установи
следното:
На 25.02.2020 г. в 10:37 часа
в гр. Пловдив, на ул. „Асеновградско шосе“, срещу № 1 в посока Републикански
път ІІ-86 към гр.Асеновград, жалбоподателят е управлявал личния си лек
автомобил марка „Опел“, модел „Вектра“,
с рег. № ***, като се е движел със скорост от 123 км/ч, при максимално
разрешена скорост за движение в населено място – 50 км/ч. След отчетен толеранс на измерената скорост
от минус 3 %, наказуемата скорост е 119 км/ч. Нарушението е установено с АТСС-ARH
CAM S1 С № 11743СA и фиксирано в снимков материал № 0268244.
Поради изложеното свидетелят Г.
съставил на жалбоподателя АУАН бл. № 654997/23.03.2020 г., с който му вменил
нарушение по чл. 21 ал.1 ЗДвП. Въз основа на съставения АУАН било издадено
обжалваното НП.
Така описаната и възприета от
съда фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от показанията на разпитания
в хода на съдебното следствие свидетел - З.Н.Г.. Съдът кредитира същите
показания като логични, последователни, непротиворечиви и съответстващи на
събраната по делото доказателствена съвкупност. Описаната и възприета
фактическа обстановка се установява и от писмените доказателства по делото, а
именно: протокол за използване на АТСС от 26.02.2020 г., снимка на АТСС,
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126, писмо на БИМ
относно заключение на първоначална проверка на средство за измерване, снимков
материал № 11743СА/0268244/25.02.2020 г., справка в централна база на КАТ за
собственици на превозното средство, декларация за предоставяне на информация
във връзка с чл.188 от ЗДвП, справки – преглед на фиш, справка за
нарушител/водач, оправомощителни заповеди, АУАН бланков № 654997/23.03.2020 г.
Относно
приложението на процесуалните правила:
С оглед изложеното, съдът
след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният
АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като
материалната компетентност на административнонаказващия орган следва от така
представената Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните
работи. При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени
нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административнонаказателното производство по налагане на наказание санкция на
жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл.42
и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава
право на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в
тридневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него.
Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват
съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя.
Спазени са и сроковете по чл. 34 от
ЗАНН.
От
правна страна съдът намира следното:
На жалбоподателя е вменено
нарушение по чл.21 ал.1 ЗДвП, съгласно която разпоредба при избиране скоростта
на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава
определените стойности на скоростта в km/h, които за пътно превозно
средство от категория Б за населеното място е 50 км/ч, извън населено място –
90 км/ч, по автомагистрала – 140 км/ч.
В настоящия случай, от
приобщените по делото доказателства и изложената фактическа обстановка съдът
прие, че от страна на жалбоподателя Р.А.Й. е налице осъществен от обективна и
субективна страна състав на административно нарушение по смисъла на
горецитираната разпоредба от ЗДвП, тъй като на 25.02.2020 г. е управлявал в
населено място – гр. Пловдив по ул. „Асеновградско шосе” срещу № 1, пътно
превозно средство – лек автомобил марка „Опел”, модел „Вектра“ с рег. № ***,
със скорост над максимално разрешената за движение в населено място от 50 км/ч,
като се е движел със 119 км/ч, след отчетен толеранс от
административнонаказващият орган от 3 % и след приспадане от заснета скорост на
движение от 123 км./ч./, въпреки забраната за това.
Недоказани останаха твърденията
на жалбоподателя, че същият е приближавал КПП и предвид техническото състояние
на управлявания от него лек автомобил е било невъзможно да достигне отчетената
от автоматизираното техническо средство скорост на движение на МПС. Освен необосновани, твърденията му в тази насока се опровергават от приложените към преписката
доказателства, включително и от показанията на актосъставителя Г..
В случая нарушението е заснето
с мобилно автоматизирано техническо средство - ARH CAM S1 С № 11743СA, за което
е доказано, че отговаря на установените технически изисквания, и е преминало
съответната проверка. По отношение на това обстоятелство, като част от
административната преписка са представени Удостоверение за одобрен тип средство
за измерване № 17.09.5126, както и писмо на БИМ относно заключение на
първоначална проверка на процесното средство за измерване, което сочи, че
процесната преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено
разпознаване на номера и комуникации съответства на одобрения тип.
Правилно административнонаказващият
орган е приложил и съответната на нарушението санкционна разпоредба на чл.182
ал.1 т.6 от ЗДвП, а колкото до наложените наказания и размерът им – глоба в
размер на 850 лв. и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство
за срок от 3 месеца, съдът прие, че размерът на наказанието глоба е определен
правилно, а другото наказание лишаване от право да се управлява моторно
превозно средство за срок от 3 месеца е с конкретно определен размер, съответен
на законово предвидения. Съгласно нормата на чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП водач,
който превиши разрешената максимална скорост в населено място, се наказва,
както следва: т.6. за превишаване над 50 km/h - с глоба 700 лв. и три месеца
лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за всеки
следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв. Жалбоподателят
Й. е заснет да управлява лек автомобил с рег. № *** със скорост в населеното
място от 123 км/ч, но и в АУАН, и в НП е отчетен толеранс от 3 % и е вписана наказуемата
скорост от 119 км/ч. При такава скорост на движение в населено място – с 69 км/ч
над максимално разрешената от 50 км/ч, полагащата се за дееца нарушител глоба
следва да бъде в размер на правилно изчислената и наложена от административнонаказващият
орган 850 лв.
По
приложението на чл. 28, б. „а“ ЗАНН.
Съдът счита, че настоящият
случай не разкрива белези, дефиниращи го като маловажен по смисъла на чл. 28,
б. "а" ЗАНН, предвид характера
на обществените отношения, които се охраняват с разпоредбата на чл.21 ал.1 от ЗДвП, а именно сигурността на участниците в движението по пътищата. Обстоятелствата,
че измерената с техническото средство скорост на движение е с 69 км/ч над
разрешената скорост, както и данните за предходни нарушения на ЗДвП от същия
вид, разкриват по-висока степен на обществена опасност на деянието и
допълнително обосновават извода за липса на маловажност на случая.
От всичко изложено следва, че
по категоричен начин бе установено жалбоподателят да е извършил вмененото му
административно нарушение. В хода на административнонаказателното производство
не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Случаят
не попада в приложното поле на чл. 28 б. „а“ ЗАНН. Обжалваното наказателно
постановление се явява законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Наложената санкция е в определения от закона размер.
По аргумент от чл.3, ал.1 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за
определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за
отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на
които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, на съдебен
контрол не подлежи преценката за отнемане на контролни точки.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
20-1030-003517 от 15.04.2020 г., издадено от Началник група към ОДМВР Пловдив,
сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с което на Р.А.Й., ЕГН: **********, с адрес: ***,
на основание чл.182 ал.1 т.6 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, му е
наложено административно наказание – глоба, в размер на 850 лева, и лишаване от
право да управлява МПС за срок от три месеца, за нарушение на разпоредбата на
чл.21 ал.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните пред Административен съд-
Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала
ХБ