Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. СОФИЯ, 28.12.2018 г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, четвърти
първоинстанционен състав, в открито заседание на
двадесет и втори ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА
при участието на секретаря
Даниела Ангелова, като разгледа докладваното от съдия Славчева гр. дело № 463
по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по искова молба на А.Н.Д. *** срещу С.г.с. Ищцата твърди,
че с две платежни нареждания на 13.02.2013 год. и на 15.02.2013 год. превела по
сметка на С.г.с. сумата 311 106,18 лв. и сумата 18 198,42 лв. –
главница и лихви със задължено лице М. А.Д. и вносител – ищцата по н.о.х.д.
№ 338/2012 год. по описа на СГС, н.о., 30-ти състав, по което дело е била
подсъдима М. Д.. На последната било повдигнато обвинение по чл. 257, ал. 1 вр. чл. 225, ал. 1, пр. 3 вр чл.
2, ал. 1 от НК. Преведените от ищцата суми представлявали претендираното
с обвинителния акт данъчно задължение и начислена върху него лихва. Двете
платежни нареждания са представени по цитираното дело, като защитата се е
позовала на разпоредбата на чл. 257, ал. 3 от НК /ред. Д.В. бр. 62/97 год./,
съгласно която ако до приключване на съдебното дирене в първоинстанционния
съд необявеното и неплатено данъчно задължение заедно с дължимите лихви се
внесе в бюджета, на подсъдимата ще бъде наложено по-леко наказание, ако бъде
осъдена. С влязла в сила присъда на 15.10.2013 год. по внохд.
№ 314/2013 год. по описа на САС подсъдимата М. Д. била оправдана по
повдигнатото й обвинение. Тъй като с цитираните платежни нареждания посочените
по-горе суми не са внесени в бюджета, а по сметка на С.г.с. липсва изначално
основание за внасянето им. Евентуално, ако съдът приеме, че внасянето на сумите
по сметка на СГС по нохд. № 338/2012 год. е внасяне в
бюджета по смисъла на НК, то същите са внесени с оглед неосъществено основание.
Поради това тези суми следва да бъдат върнати на ищцата от ответника. Сочи също така, че най-късно от датата на
влизане в сила на присъдата – 15.10.2013 год. по внохд.
№ 314/2013 год. по описа на САС вземането на ищцата е станало изискуемо, поради
което от същата дата ответникът дължи законна лихва върху внесените суми, като
за периода от 15.10.2013 год. до датата на подаване на исковата молба законната
лихва върху сумата в размер общо на 329 304,60 лв. възлиза на
33 556,05 лв. Сочи, че многократно писмено е канила ответника да й върне
внесените суми, но до датата на подаване на исковата молба това не е сторено.
Моли съда да осъди ответника да й заплати сумата 329 304,60 лв. –
главница, както и сумата 33 556,05
лв. законна лихва върху главницата за периода от 15.10.2013 год. до датата на
подаване на исковата молба, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и
направените по делото разноски. В о.с.з. на 22.11.2018 год. на основание чл.
214 от ГПК е допуснато увеличение на иска за заплащане на законна лихва върху претендираните суми от 33 556,05 лв. на 34 657,02
лв.
В писмения отговор
ответникът прави възражение за неподсъдност на делото на Софийски окръжен съд.
Счита, че съгласно чл. 105 от ГПК компетентен да разгледа спора е С.г.с. Моли
съда да прекрати производството по делото и да изпрати същото на СГС по
подсъдност.
Ответникът прави и
възражение за нередовност на исковата молба поради това, че е налице неяснота в
изложението на фактическата обстановка и е допуснато смесване на основанията,
на които се претендира връщане на процесните суми,
като от една страна се твърди отпаднало основание, а едновременно с това се
излагат доводи за изплащането им без основание. Моли исковата молба да бъде
оставена без движение и да се дадат указания на ищцата за отстраняване на нередовностите й. По същество не оспорва обстоятелството,
че на цитираните дати ищцата е извършила превод на посочените суми по сметка на
СГС, както и че към момента същите не са върнати на ищцата, но оспорва исковете
по основание и размер. Сочи, че при извършване на плащането ищцата вместо да
внесе сумите по сметка на правоимащия данъчен орган с
оглед изпълнение изискването на привилегирования състав на НК /чл. 255, ал. 4
от НК/, е превела същите по сметка на СГС, с когото няма никакво правоотношение
и който няма качеството на правоимащ орган по смисъла
на чл. 197 НК вр. чл. 255, ал. 4 от НК, като счита,
че искът следва да се квалифицира по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД – иска се да
се върне нещо, дадено при първоначална липса на основание. С оглед това смята
за несъстоятелни доводите на ищцата за наличието на отпаднало основание за
превеждане на паричните средства по сметка на СГС с факта на оправдаването на М.
Д.. Сочи, че тези доводи имат правно значение единствено в отношенията между
ищцата и данъчните органи и то в случай, че паричните средства са били
преведени именно в тяхна полза. Оспорва претенциите за заплащане на главница и законна
лихва и с възражението за погасяването им по давност. Твърди още, че не е
получавал покана за изпълнение съгласно изискването на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД.
Задължението на длъжника, възникнало на основание неоснователно обогатяване, е
безсрочно и ответникът изпада в забава едва след отправена покана за
изпълнение.
След преценка на
събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
С две платежни
нареждания от 13.02.2013 год. и 15.02.2013 год. ищцата превела по сметка на С.г.с.
сумата 311 106,18 лв. и сумата 18 198,42 лв. – главница и лихви със
задължено лице М. А.Д. и вносител – ищцата по н.о.х.д. № 338/2012 год. по
описа на СГС, н.о., 30-ти състав,
С присъда №
35/27.09.2013 год. на САС е отменена присъда № 61/18.02.2013 год. по н.о.х.д. №
338/2012 год. по описа на СГС и вместо нея съдът е признал подсъдимата М. А.Д. ***
за невиновна в това на 28.01.2005 год. в гр. С.да е избегнала плащането на
данъчни задължения по чл. 35, ал. 1 от ЗОДФЛ, като затаила истина в подадена в
ТД на НАП-С.годишна данъчна декларация за 2004 год., като не е посочила в графа
„Доходи от източник в чужбина“ получените по банкова сметка № 390204 в „Ю. б.“
– А.парични суми за консултация и оценка в общ размер 156 712,10 лв.,
поради което и на основание чл. 304 от НПК я е оправдал по повдигнатото
обвинение за престъпление по чл. 257, ал. 1 вр. чл.
255, ал. 1, пр. 3 вр. чл. 2, ал. 1 от НК.
В молба от
22.04.2014 год. до Председателя на СГС ищцата чрез адв.
А. твърди, че сумите по посочените две платежни нареждания са преведени по нохд. 338/2012 год. по описа на СГС, по което е била
подсъдима дъщеря й М. Д., като поради оправдаване по предявеното й обвинение
моли сумите да бъдат върнати на вносителя, като внесени без основание.
С определение №
1889/25.06.2014 год. на СГС по нохд. № 338/2012 год.
молбата на А.Д. за връщане на платените с вносни бележки от 13.02.2013 год.
суми в размер на 18 198,42 лв. и 311 106,18 лв. е оставена без
уважение. Сумите представляват претендираното с
обвинителния акт данъчно задължение с начислена лихва, като същите са внесени
от А.Д., а като задължено лице е посочена М. Д., с оглед прилагане на
привилегирования състав на чл. 255, ал. 4 от НК. Посочено е, че доколкото парите
са внесени в държавния бюджет като „данъчно задължение“, то евентуалната
неоснователност на плащането или отпадането на основанието следва да се
установи в производство по реда на ДОПК между молителката и органите на
данъчната администрация. Сочи се още, че платените от молителката суми нямат
статут на веществено доказателство, нито пък са платени въз основа на
възникнало процесуално основание, поради което съдът, постановил присъдата,
няма правната възможност да се произнесе по въпроса за връщането на сумите на претендираното основание. С определение № 264/18.08.2014
год. по внчд. № 768/2014 год. на САС определението от
25.06.2014 год. е отменено и молбата на А.Д. е оставена без разглеждане по
съображения, че ищцата неправилно е внесла посочените суми по сметка на СГС, а
не по сметка на данъчните органи, като по аналогия с чл. 197 от НК сумата е
следвало да бъде възстановена в полза на правоимащия,
за да се ползва от съответния привилегирован състав, но тъй като тя не е била
преведена в полза на тези органи, то и данъчната администрация не би могла да
върне сумите, поради което е неприложим предвидения в ДОПК ред. Предвид
обстоятелството, че сумите се намират по сметка на СГС, то за жалбоподателката А.Д. остава едниствената
възможност да търси правата си по исков ред.
Според заключението
на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза на в.л. З. от 14.11.2018
год. размерът на законната лихва върху сумата от 329 304,60 лв. за периода
от 15.10.2013 год. до датата на подаване на исковата молба – 28.10.2014 год.
възлиза общо на 34 657,02 лв.
В о.с.з. на
22.11.2018 год. на основание чл. 214 от ГПК е допуснато увеличение на иска за
заплащане на законна лихва върху претендираните суми
от 33 556,05 лв. на 34 657,02 лв.
При така установената
фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:
Неоснователно е
възражението за неподсъдност на делото на настоящия съд - с определение №
2458/01.08.2018 год. по ч.гр.д. № 3432/2018 год. на САС делото, което
първоначално е било образувано в СГС е изпратено за разглеждане от Софийски
окръжен съд, на основание чл. 23, ал. 3 от ГПК.
Предявените главни искове
са с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД
и чл. 86 от ЗЗД.
Първият фактически състав на чл.55, ал.1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване, на нещо при
начална липса на основание, т.е.
когато още при самото получаване
липсва основание за преминаване на блага от
имуществото на едно лице в имуществото
на друго. Начална липса на основание е налице в случаите, когато е получено нещо въз
основа на нищожен акт, а в случаите на унищожаемост
- когато предаването е станало след прогласяването
на унищожаемостта. Възможно е също предаването да е станало и без наличието на
някакво правоотношение. В случая ищцата твърди, че процесната
сума е преведена по сметка на ответника без наличието на каквото и да било
основание за получаването й, поради което в тежест на ответника е да докаже, че
е получил сумата на валидно правно основание /в случай, че се твърди такова
основание/. С оглед
изложените твърдения в исковата молба, предявеният главен иск за осъждане на
ответника да заплати на ищцата сумата 329 304,60 лв., дадена при
първоначална липса на основание, следва да се квалифицира като такъв по чл. 55,
ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, а предявеният евентуален иск за връщане на сумите като
дадени на неосъществено основание – в случай, че съдът отхвърли предявения
главен иск и приеме, че превеждането на сумите по сметка на СГС по нохд. № 338/2012 год. е внасяне в бюджета по смисъла на НК,
следва да се квалифицира по чл. 55, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД. Предявеният иск за
заплащане на законна лихва върху главницата е по чл. 86 от ЗЗД. С оглед това съдът намира, че
претенциите са уточнени по основание и размер и възраженията на ответника за
нередовност на исковата молба са несъстоятелни, като становището си в този
смисъл съдът е изразил и в определението от 01.10.2018 год., по реда на чл.
140, ал. 1 от ГПК.
Исковата молба е редовна, предявените искове са
допустими.
По същество, съдът прецени следното:
Съдът намира за установено по несъмнен начин въз
основа на събраните по делото доказателства, че ищцата е превела на ответника с
две платежни
нареждания от 13.02.2013 год. и 15.02.2013 год. по сметка на С.г.с. сумата
311 106,18 лв. и сумата 18 198,42 лв. – главница и лихви със
задължено лице М. А.Д. и вносител – ищцата по н.о.х.д. № 338/2012 год. по
описа на СГС, н.о., 30-ти състав. Установи се също така, че сумите представляват
претендирано по обвинителен акт данъчно задължение и
начислена върху него лихва с оглед прилагане на привилегирован състав на чл.
257, ал. 3 от НК/ред. Д.В. бр. 62/97 год./, според който ако до приключване на съдебното
дирене в първоинстанционния съд необявеното и
неплатено данъчно задължение заедно с дължимите лихви се внесе в бюджета, на
подсъдимата ще бъде наложено по-леко наказание, ако бъде осъдена. Целта е била процесните суми да бъдат внесени в държавния бюджет, но
вместо по сметка на правоимащия данъчен орган ищцата
е превела сумите по сметка на С.г.с. с когото няма каквото и да било
правоотношение и който няма качеството на правоимащ
орган по смисъла на чл. 197 НК вр. чл. 255, ал. 4 от НК. С оглед това настоящият съд намира, че внасянето им по сметка на С.г.с. е без
каквото и да било основание /т.нар. начална липса на основание/, поради което
подлежи на връщане. Ответникът не твърди наличието на валидно правно основание
за получаване на сумите.
Неоснователно е
възражението на ответника за погасяване на вземането по давност. Давностният срок на претенцията за връщане на
даденото при начална липса на
основание, с оглед разясненията в т.7 на Постановление № 1/1979 г. на Пленума на ВС на РБ, започва
да тече още
от деня на
получаване на престацията, като от този ден вземането е изискуемо. В случая сумите са преведени през
м. февруари 2013 год., а исковата молба е постъпила в съда на 28.10.2014 год., от
което следва извод, че петгодишният давностен
срок по чл. 110 от ЗЗД не е изтекъл.
Съдът намира за частично неоснователен акцесорният иск по чл. 86 от ЗЗД за заплащане на мораторна лихва върху главницата за периода от 15.10.2013 год. до датата на подаване на исковата молба – 28.10.2014 год. Лихви за забава върху вземане, произтичащо от някой от фактическите състави на неоснователното обогатяване могат да се търсят след настъпване на предпоставките за изпадане на длъжника в забава. При отделните фактически състави това предполага изискуемост на задължението на неоснователно обогатилото се лице и връчване на покана от кредитора, откогато се дължи и лихва съгласно чл. 86, ал.1 ЗЗД. Покана, по смисъла на чл. 84, ал.2 ЗЗД е необходима, тъй като при вземане за връщане на получено без основание или на отпаднало основание няма определен ден за изпълнение на задължението на обогатилия се, а от друга страна изискуемостта на задължението при различните хипотези на неоснователно обогатяване не е достатъчна, за да постави длъжника в забава. В тази насока е и практиката на ВКС, включително и решения, постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК - така, например решение № 463 от 20.12.2011 г. по гр.д.№ 109/2011 г., IV г.о, решение № 47 от 31.03.2011 г.- по гр.д.№ 706/2010 г., II т.о., решение № 291 от 02.08.2011 г. по гр.д. № 959/2010 г., IV г.о. и др.
Видно от представената по делото молба на л.
15 по гр.д. № 16 862/2014 год. по описа на СГС, ищцата е поканила ответника
за пръв път да върне сумите на 22.04.2014 год., като молбата е за връщане
изцяло на сумата
311 106,18 лв. и сумата 18 198,42 лв., преведени съответно на 13 и 15
февруари 2013 год., заплатени без основание. За
периода от 22.04.2014 год. до датата на подаване на исковата молба – 28.10.2014
год. размерът на мораторната лихва върху сумата от 329 304,60 лв., изчислена от
съда на база заключението на вещото лице, както и с помощта на calculator.bg, съгласно разпоредбата на чл.
162 от ГПК, възлиза на 17 425 лв.
Гореизложеното
обуславя извода на съда, че предявеният иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД е доказан по основание и размер,
поради което и следва да бъде уважен, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба – 28.10.2014 год. до окончателното изплащане.
Обусловената от главния иск акцесорна претенция съдът
намира за частично основателна, предвид изложени подробни мотиви по-горе, като
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата 17 425 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода от 22.04.2014
год. до датата на подаване на исковата молба, като за разликата до пълния
предявен размер от 34 657,02
лв. и за периода 15.10.2013 год. – 22.04.2014 год.
искът по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Поради уважаване на предявения главен иск съдът не следва
да се произнася по евентуалния иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД.
При този изход на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата и сумата 24 015 лв., представляваща направените по делото разноски съобразно
уважената част от иска, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. Основателно е възражението за прекомерност на
заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение в размер на 13 062 лв., на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК. Минималното адвокатско възнаграждение
с оглед цената на предявените искове, в случая
възлиза на
10 571 лв. с
включен ДДС, съгласно чл. 7, ал. 2,
т. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Предвид
обстоятелството, че делото е решено след проведено едно съдебно заседание и не
се отличава с правна и фактическа сложност, адвокатското възнаграждение следва
да бъде намалено до предвидения в наредбата минимум.
Воден от горното, Софийският
окръжен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА С.г.с. *** да заплати на А.Н.Д. ***, ЕГН **********, сумата 329 304,60 лв. – главница, представляваща преведени от ищцата и
получени от ответника суми без основание, както следва: с платежно нареждане от 13.02.2013 год. -
сумата 311 106,18 лв. и с платежно нареждане от 15.02.2013 год. - сумата
18 198,42 лв. със задължено лице М. А.Д. и вносител – ищцата по н.о.х.д.
№ 338/2012 год. по описа на СГС, н.о., 30-ти състав, както и сумата 17 425 лв. – мораторна лихва
върху главницата за периода от 22.04.2014 год. до датата на подаване на
исковата молба – 28.10.2014 год., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 28.10.2014 год. до окончателното изплащане, по
предявените от А.Н.Д. *** искове срещу С.г.с. с правно основание чл. 55, ал. 1,
пр. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ иска на А.Н.Д.
*** срещу С.г.с. за заплащане на мораторна лихва
върху главницата от 329 304,60 лв. за периода 15.10.2013 год. – 22.04.2014
год. и за разликата над 17 425 лв. до пълния
предявен размер от 34 657,02 лв., с правно основание чл. 86, ал. 1
от ЗЗД, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА С.г.с. *** да заплати на А.Н.Д. ***, ЕГН ********** сумата 24 015 лв., представляваща направените по делото разноски, съобразно уважената
част от иска, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението може да
се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийски
апелативен съд.
СЪДИЯ: