Р Е Ш Е Н И Е
Номер 28.08.2020
г. Град С.З.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 28.07. 2020
г.
В публичното
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ХРИСТОВ
ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА ТАНЕВА
ХРИСТО СИМИТЧИЕВ
Секретар: АНТОНИНА
НИКОЛОВА
като разгледа
докладваното от съдията ТАНЕВА
в.т.д. № 1083 по
описа за 2020 г.,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Обжалвано е решение №
1359/21.10.2019 г., постановено по гр.д. № 1714/2019г. по описа на Районен съд
– С.З., с което „П.“ ООД и П.Л.К. са
осъдени да заплатят солидарно на „Х.“ ЕООД сумата от 12 030, 94 лв.,
предсталяваща арендна цена по договор за наем на земеделска земя от 09.05.2017
г. за имоти в землището на с. С., община Р. за стопанската 2017/2018 г. и сумата
от 1 105, 66 лв., представляваща лихва за забава върху сумата от 28 030, 95
лв., представляваща дължима арендна цена преди направеното на 14.03.2019 г.
плащане – за периода от 02.10.2018 г. до 20.02.2019 г. и направените разноски по
делото в размер на 1 211, 69 лв. за държавна такса.
Въззивниците „П.“ ООД
и П.Л.К. излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, тъй като считат, че
дружеството било заплатило цялата претенция на ищеца извънсъдебно и повторното
осъждане ще бъде неправилно и следвало ищецът да оттегли или да се откаже от
иска. Моли, да се отмени решението, като неправилно постановено и да се
отхвърлят исковете на ищеца.
В законоустановения срок е постъпил
отговор от въззиваемия „Х.“ ЕООД, с който се прави искане да се остави без уважение жалбата. Твърди се,
че не са представени доказателства за извършено такова плащане. Претендира
разноски.
Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като обсъди
данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено
следното:
Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание
чл. 228 от ЗЗД.
Ищецът „Х.“ ЕООД моли съда да осъди „П.“ ООД и П.Л.К. солидарно да му заплатят
следните суми: 5 355, 75 лв.,
включени във фактура с номер 468/23.08.2018 г., представляваща вземане за
главница - наем - неплатен остатък, по Договор за наем на земеделска земя от
09.05.2016 г., за имоти в землището на с. О., с. П., с. П.; община С.З.;
законната лихва върху сумата от 5355.75 лв., за периода от 02.10.2018 г. до
20.02.2019 г. в размер на 211.25 лв.; 9 863, 09 лв., включени във фактура с номер 468/23.08.2018 г.,
представляваща вземане за главница - наем по Договор за наем на земеделска земя
от 09.05.2017 г. за имоти в землището на с. Б. и с. Р., общ. С.З.; Законната
лихва върху сумата от 9 863.09 лв., за периода от 02.10.2018 г. до 20.02.2019
г. в размер на 389.05 лв. и 12 812.11
лв., за които е издадена фактура с номер 469/23.08.2018 г., представляваща
вземане за главница - наем по Договор наем на земеделска земя от 09.05.2017 г.,
за имоти в землището на с. С., общ. С.З.; Законната лихва върху сумата от
9863.09 лв., за периода от 02.10.2018 г. до 20.02.2019 г. в размер на 505.36
лв. Претендира разноски.
В
законния срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, подаден
съвместно от двамата ответници. Заявяват, че признават предявения иск по ф-ра №
468/23.08.2018 г. до размер на главницата от 3 218.83 лв., като считат, че над
този размер същият бил допустим, но неоснователен и недоказан по размер.
Признават и лихвата върху незаплатената главница от 3 218.83 лв. Признават
предявения иск по ф-ра № 469/23.08.2018 г. до размер на главницата от 8 812.11
лв. като считат, че над този размер същият бил допустим, но неоснователен и
недоказан по размер. Признават и лихвата върху незаплатената главница от 8
812,11 лв. Твърдят, че „П.“ ООД частично заплатило на 14.03.2019 г. сумата от
16 000 лв. по ф-ра 468/23.08.2018 г. Предлагат сключване на спогодба за сумата
от 3218,83 лв. по фактура № 468 от 23.08.2018 г. и сумата от 8812,11 лв. по
фактура № 469 от 23.082.108 г. Претендират разноски.
В
открито съдебно заседание ищецът се явява и поддържа исковата молба. Признава
направеното от ответниците плащане, като заявява, че с него е погасено напълно
задължението по фактура № 468 от 23.08.2019 г. и частично това по фактура № 469
от 23.08.2019 г. и оттегля частично искането си за сумата над 12 030,94 лв. до
първоначално претендирания размер от 28 030,95 лв. и моли исковете да бъдат
уважени до новия, намален размер.
С оглед
направеното частично оттегляне на исковете и прекратяването на делото в тази му
част, първоинстанционният съд е разгледал единствено претендираното от ищеца
вземане на основание фактура № 469 от 23.08.2019 г. Същата е издадена на
основание представения по делото договор за наем на земеделска земя, сключен на
09.05.2017 г., от който се установява, че ищецът е предоставил на ответниците
свои недвижими имоти, находящи се в землището на село С. за временно и
възмездно ползване. Ответниците са се задължили да заплащат 48 лв. на декар
земя. Падежът на плащанията бил 01 октомври след приключването на стопанската
година по смисъла на § 2, т. 3 ЗАЗ.
Въз
основа на този договор била издадена и процесната неоспорена от ответниците
фактура № 469 от 23.08.2019 г. за сумата от 12 812,11 лв., от които по
признание на ищеца след направеното плащане от 16 000 лв. била приспадната
сумата от 781,16 лв. и останали 12 030,94 лв.
С писмо
от 09.01.2018 г. ищецът е отправил до ответника „Х.“ ЕООД покана за заплащане.
Писмото е върнато с отбелязване „непотърсено“.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
Безспорно е установено, че между страните по делото са
сключени четири договори за наем на земеделски земи, както следва: договор за
наем на земеделска земя от 09.05.2016 г., в землищата на с. О., с. П., с. П.; договор за
наем на земеделска земя от 05.07.2016 г. в
землището на с. Б.; договор за наем на земеделска демя от 09.05.2017 г. за
имоти в землищата на с. Б. и с. Р. и договор за наем на земеделска
земя от 09.05.2017 г. за имоти в
землището на с. С., общ. Р.. В сключените между страните договори е уговорено,
че дължимата сума по наемното плащане се заплаща на дата 01 октомври,
представляваща първия работен ден след изтичане на стопанската година.
Съгласно чл. 228 от ЗЗД наемодателят се задължава да предостави на наемателя
една вещ за временно ползване, а наемателят - да му плати определена цена. За
да се приеме, че наемателят дължи на претендираната наемна цена, наемодателят
следва да установи факта на сключване на договора за наем и предоставяне на
вещта за ползване. Страните не спорят, че ищецът е предоставил ползването на
земеделските земи на ответниците за стопанската 2017/2018 г., поради което
същите дължат арендно плащане.
За
ползването на земеделските по договор за наем на земеделска земя от
09.05.2016г., в землищата на с. О., с. П., с. П.; договор за наем на земеделска
земя от 05.07.2016 г. в землището на с. Б. и договор за наем на земеделска демя от
09.05.2017 г. за имоти в землищата на с. Б. и с. Р. ответното дружество е
дължало наем към 01.10.2018 г., в размер общо на 19 218, 84 лв., за което
е издадена фактура № 468/23.08.2018 г. По договор за наем на земеделска земя от
09.05.2016г. дължима сума е в размер на 8 730, 72 лв.; по договор за наем
на земеделска земя от 05.07.2016 г. дължимата сума е в размер на 625, 03 лв. и договор за наем на земеделска
демя от 09.05.2017 г. дължимата сума е в размер на 9 863,09 лв.
На
06.02.2019 г. „П.“ ООД е извършил частично плащане на сумата от 4000 лв., по
фактура № 468/23.08.2018 г., но тъй като не
конкретизирано кое задължение се погасява, а дължимите суми са с един
падеж, ищецът е приспаднал от фактурата дължимата сума по договор за наем на
земеделска земя от 05.07.2016 г. в размер на 625, 03 лв. и сума в размер на 3 374.97 лв. от
дължимата сума в размер на 8 730, 72 лв. по договор за наем на земеделска
земя от 09.05.2016 г. Така
по фактура № 468/23.08.2018 г. е останала дължима сума в
общ размер на 15 218, 84 лв.
По договор за
наем на
земеделска земя от 09.05.2017 г. за имоти в землището на с. С., общ. Р. за стопанската 2017/2018 г.
общото дължимо наемно плащане от ответното дружество към 01.10.2018 г. е в
размер на 12 812, 11 лв., за което е издадена фактура № 469/23.08.2018 г.
След
предявяване на иска ответникът „П.“ ООД частично е заплатил на 14.03.2019 г.
сумата от 16 000 лв. по ф-ра 468/23.08.2018 г. С така извършеното плащане е
погасено напълно задължението по фактура № 468 от 23.08.2019 г. и частично задължението
по фактура № 469 от 23.08.2019 г. Поради това след извършеното плащане, ответниците
дължат сума в размер на 12 030, 94 лв., представляваща наемна цена по
договор за аренда на земеделска земя от 09.05.2017 г. за находящите се в
землището на с. С. за стопанската 2017/2018 г., за което е издадена фактура №
469 от 23.08.2019 г.
Искът с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД също е основателен, доколкото в т. II, 4 от
договорите наемна цена се дължи най-късно до първи октомври, поради което
следва да се приеме, че на втори октомври ответниците са били в забава, без да
е необходимо да получават покана. Следователно ответниците дължат лихва за
забава върху цялото първоначално претендирано плащане от 28 030,95 лв., тъй
като тази лихва се претендира за периода от 02.10.2018 г. до 20.02.2019 г., а
направеното плащане на сумата от 16 000 лева е направено след изтичането на
този период – на 14.03.2019 г.
Предвид гореизложеното въззивният
съд намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Въззивниците „П.“ ООД и П.Л.К. следва да заплатят на „Х.“ ЕООД
направените пред настоящата
съдебна инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 960 лв.
Водим
от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение №
1359/21.10.2019 г., постановено по гр.д. № 1714/2019г. по описа на Районен съд
– С.З..
ОСЪЖДА „П.“ ООД, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. С.З., ул. ***, и П.Л.К., ЕГН **********,***
*** да заплатят на „Х.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление : гр.П., ул.***
направените пред настоящата
съдебна инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 960 лв.
Решението е
окончателно не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.