Решение по дело №233/2025 на Административен съд - Пазарджик

I. За характера на производството, жалбата и становищата на страните :

1. Производството е по реда на Производството е по реда на Дял ІІІ, Глава Х, Раздел І от АПК, във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване.

2. Образувано по Жалба на А. А. И., [ЕГН], адрес: гр. Ракитово, ул. Христо Смирненски 69, обл. Пазарджик, срещу Решение № 9001-12-13#2 от 10.02.2025г., на Директора на Териториално поделение Пазарджик на Националния осигурителен институт с което е потвърдено Разпореждане №121-00-1902-3 от 11.12.2024 г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ, Пазарджик, с което на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 11, § 3, буква „а“ и чл.65, §2 от Регламент (ЕО) 883/2004, на А. А. И. е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица.

3. Счита се, че относно конкретния казус, намира приложение правилото на чл. 65, §2 и § 5, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 883/2004.

Ибчева поддържа, че престоя ѝ във Великобритания винаги е бил в осигурена от работодателя квартира, съответно не е била страна по наемно правоотношение, всичките ѝ пътувания до там са били за временна, сезонна работа в селското стопанство, без адресна регистрация, без двете ѝ деца и без да знае английски език. Твърди, че не е съм получавала никакво обезщетение във Франция или Великобритания - двете държави на трудова заетост.

Жалбоподателката счита, че се явява работник, който не е променял пребиваването си за времето на трудовата си заетост в друга държава и след прекратяване на тази трудова заетост е продължила да пребивавам в държавата си по произход, поради което приложимото законодателство в казуса е това на държавата-членка по обичайното ѝ пребиваване – България, която именно се явява компетентната по смисъла на закона държава.

В писмената защита по същество на спора се допълва, че в случая не са налице данни за определящо съгласие между институциите в отделните страни, относно центъра на жизнените интереси на жалбоподателката, поради което, съгласно чл.11, § 2 от Регламент /ЕО/ 987/2009 г., определящо следва де е намерението на лицето.

Иска се оспорените административни актове да бъдат отменени, като се присъдят сторените разноски по производството.

4. Директора на Териториално поделение Пазарджик на Националния осигурителен институт, чрез процесуалния представител гл. юрк. С. е на становище, че жалбата е неоснователна. Поддържат се изцяло фактическите констатации и правните изводи, изложени в оспореното решение и потвърденото с него разпореждане.

Иска се жалбата да бъде отхвърлена изцяло, като в полза на администрацията се присъди юрисконсулско възнаграждение.

II. За допустимостта :

5. Решението е връчено на неговия адресат на 17.12.2025 г.(л. 13), а жалбата срещу му е регистрирана в деловодството на администрацията на 24.02.2025 г., тоест същата е подадена в рамките на установения за това преклузивен, процесуален срок и при наличие на правен интерес от оспорване на административния акт.

III. За фактите и тяхната хронология :

6. Със Заявление вх. № ЗПОБ-602-01-0655 от 28.12.2023 г.(л. 104), Ибчева е поискала от Директора на ТП на НОИ, Пазарджик да ѝ бъде отпуснато парично обезщетение за безработица, като е декларирал, че е упражнявал трудова дейност в Шотландия през периода от 23.01.2023г. до 01.09.2023 г. и във Франция, в периода от 16.10.2023 г. до 30.11.2023 г., когато трудовото ѝ правоотношение е прекратено. Към заявлението е приложена справка за клиентската банкова сметка на Ибчева.

7. Във връзка с подаденото заявление, до жалбоподателката е отправено Писмо №122-00-1902-1 от 29.12.2023 г.(л. 101), с което е задължена да представи - заявление за удостоверяване на осигурителен периоди и доходи от друга държава- членка на ЕС - 2 бр.; декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65(2) от Регламент (ЕО) №883/2004; документи, удостоверяващи осигурителен стаж във Франция и във Великобритания; анкетна карта за Великобритания; осигурителен номер и формуляр Р45.

В отговор на искането, със Заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от друга държава – членка вх. №1019-12-222 от 09.01.2024 г.(л. 82 и сл.), от страна Ибчева са представени : анкетна карта за Великобритания; копия на формуляр Р 45 и Р60; копие на фиш за заплати. В заявлението е посочен осигурителен стаж от 23.01.2023 г. до 01.09.2023 г., при работодател „GEFFREY BRUCE”Ltd, Balmyle, Meigle, Perthshire PH12 8QU, а със Заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от друга държава – членка вх. №1019-12-221 от 09.01.2024 г.(л. 57 и сл.) са представени: декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65(2) от Регламент (ЕО) №883/2004; документи за упражнявана трудова дейност във Франция за работодателя INTERJOBS, France, Centre val de loare, Venron-en-sologne, 42 rue Des marniers.

8. На основание чл. 8 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица чрез системата за електронен обмен на социално осигурителна информация между България и държавите - членки на ЕС със структурирани електронни документи U001 №873833 и U003 №908087 (л. 48) е изискано предоставяне на информация за процесния период на заетост от компетентната институция на Франция, а със структуриран електронен документ U001CB №873854 е изискана информация от компетентната институция на Великобритания. С Разпореждане №121-00-1902-1 от 10.01.2024 г.(л.52), на ръководителя на осигуряването за безработица в териториалното поделение административното производство е спряно.

В отговор на отправеното искане, със структуриран електронен документ U017

№1015126( л.72), от компетентната администрация на Великобритания, относно Ибчева са предоставени следните данни:

• периоди на осигурена заетост: от 05.06.2015 г. до 24.10.2015 г.; от 27.05.2016 г. до 07.06.2016 г.; от 15.03.2017 г. до 09.09.2017 г.; от 01.02.2018 г. до 02.11.2018 г.; от 21.01.2019 г. до 28.08.2019 г.; от 03.02.2020 г. до 25.08.2020 г.; от 20.01.2021 г. до 04.09.2021 г.; от 07.02.2022 г. до 22.09.2022 г.; от 23.01.2023 г. до 01.09.2023г.;

• причина за прекратяване на заетостта - „дата на изтичане на договора“;

Със структуриран електронен документ U0021190238 и U004 1190239( л. 28 и сл.), от компетентната администрация на Франция, относно Ибчева са предоставени следните данни:

• период на осигурена заетост от 16.10.2023 г. до 30.11.2023 г.;

• причина за прекратяване на заетостта - „дата на изтичане на договора“;

• доход за периода: от 16.10.2023 г. до 30.11.2023 г. в размер на € 2930.92.

9. Въз основа на тези данни, с Разпореждане №121-00-1902-2 от 11.12.2024 г.(л. 25), е възобновено производството по подаденото от жалбоподателя заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица, а с Разпореждане №121-00-1902-3 от 11.12.2024 г.(л. 24), на основание чл. 54ж, ал. 1 от КСО, във връзка с чл. 11, § 3, буква ,,а“ и чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) 883/2004 на Ибчева е отказано парично обезщетение за безработица.

Според административния орган: „… Правило е, че обезщетението за безработица може да бъде търсено само в държавата на последната заетост, която е и компетентната държава. Регламентът предвижда възможност за изместване на тази принципна компетентност към държавата по пребиваване по време на последната заетост, когато тя е различна, по съображения, че през периода на последната заетост лицето е запазило тесни връзки с държавата по пребиваване, където се завръща след края на заетостта, съответно в тази държава има по-голяма вероятност да намери нова работа. ….“. Въз основа на това разбиране на закона, относно конкретния казус са изложени следните съображения : „…В случая е налице заетост във Великобритания от 01.06.2015 г. до 01.09.2023 г. и във Франция от 16.10.2023 г. до 30.11.2023 г., като от 01.11.2018 г. до 27.08.2020 г. му е изплатено в България обезщетение за безработица (на основание заетостта във Великобритания). От 01.07.2015 г. до настоящия момент липсва трудово-правна връзка на лицето с България, г-жа Ибчева не е упражнявала трудова дейност в България. След получаване на обезщетение за безработица в България от 01.11.2018 г. до 27.08.2020 г., лицето не е започнало работа в България, а напротив-отново е упражнявал трудова дейност във Великобритания и Франция. От тази гледна точка, България се явява държава по престой в периодите между трудовата дейност на лицето в гореспоменатите държави. Предвид гореизложеното, при липса на трудово-правна връзка на лицето с България от 01.07.2015 г. до настоящия момент, въпреки, че роднините му живеят в България, което е логична последица от произхода им, по отношение на А. И., за държава по пребиваване през периодите на заетост във Великобритания и Франция от 02.06.2015 г. до 30.11.2023 г. (вкл.) не може да се квалифицира България, като се отчита и обстоятелството, че фактически липсва намерение от страна на трудово-активно лице за установяване в България и упражняване на трудова дейност по българското законодателство…..“.

10. Разпореждане №121-00-1902-3 от 11.12.2024 г. е било обжалвано по административен ред, като с Решение № 9001-12-13#2 от 10.02.2025г. е било потвърдено от Директора на Териториално поделение Пазарджик на Националния осигурителен институт.

Горестоящият в йерархията на администрацията орган, при обжалването на разпореждането по административен ред е допълнил, че съобразно Решение на Съда на Европейския съд от 9 октомври 1984 г.(Witte, 188/83, ECR 3465, параграфи 9 и 11), отсъствия, които не надвишават общо девет до десет месеца, не са достатъчни да се приеме, че държавата, в която е установена заетостта, е загубила характера на обичайно пребиваване. В този смисъл е прието, че от 01.07.2015 г. и понастоящем, липсва трудово-правна връзка на Ибчева с България, като тя не е търсила и не е упражнявала трудова дейност в България. Според административния орган е очевидно, че с оглед възстановяването на заетостта във Великобритания след изтичане срока на обезщетенията за безработица, прекъсването на пребиваването там не е с намерение жалбоподателката да промени обичайното си пребиваване и трайно да се завърне в Република България. Счетено е, че с многократното си завръщане във Великобритания, тя е запазила пребиваването си в страната „…. в която е мястото ѝ на работа и с която следователно е установила трайни връзки …..“. Счетено е, че „… Само по себе си обаче декларирането на Република България като държава на социални контакти и на пребиваване на роднините е лишено от доказателствена стойност за установяване съществуването на ефективно пребиваване в България. Вписването в регистрите на населението в страната също не е критерий за установяване на държавата по пребиваване…“.

11. В хода на настоящото производство от страна на жалбоподателя се представиха:

• Удостоверения за раждане издадени от Община Велинград, относно А. В. К., родена на 07.12.2009г. и Ц. В. К., роден на 24.01.2003 г., от които е видно, че тяхна майка е А. А. И., а техен баща е В. Е. К. ;

• Нотариален акт № 4 от 10.01.2023 г., на нотариус П. с рег. № 729, с който е извършена сделка по покупко продажба, по силата на която А. А. И. и В. Е. К. са придобили собствеността върху самостоятелен обект в сграда с [идентификатор] по кадастралната карта и регистри на гр. Ракитово, съставляващ жилище – апартамент и избено помещение;

• приходни квитанции от 2022 г., 2023 г. и 2024 г., за заплатени от Ибчева данък върху недвижимия имот и такса битови отпадъци за въпросния имот ;

• Справка за банкова сметка в „БанкаДСК“, АД с титуляр Ибчева;

• Свидетелство за регистрация на лек автомобил от 2008 г. с посочен собственик В. Е. К.;

• Системни бонове за заплатени вноски към мобилен оператор за предоставяне на интернет услуги;

• Удостоверения за постоянен и настоящ адрес издадени от общ. Ракитово, относно Ц. В. К., А. А. И. и А. А. И., от които е видно, че тримата са регистрирани с постоянен и настоящ адрес в гр. Ракитова, ул. Христо Смирненски № 69;

• Фискални бонове за заплатени такси от Ибчева към мобилен оператор за предоставяне на услуги за мобилен телефон.

12. В съдебно заседание, като свидетел бе разпитана А. А. Б., сестра на жалбоподателката, която заяви, че през последните десет години Ибчева, мъжът ѝ и двете ѝ деца живели в България, гр. Ракитово, като постоянният им адрес е там. Освен жилището в гр. Ракитово имали жилище и в гр. Костандово, наследство от баща на съпруга. Притежавали лек автомобил, телефони и къщата, като всичко това е на територията на България. Свидетелката сочи, че Ибчева е ходила в Англия сезонно и работела на полето. Там живеела в каравана, всичко им се осигурявало от работодателя. Ибчева не владеела английски език. Нямала имущества закупени в Англия. Караваната ѝ я осигурявал работодателят. Ибчева ходела там да работи и се връщала в България, където живеела основно. Та си отглеждала децата, а когато ходела да работи в чужбина, децата оставали тук. Ибчева ходела сама да работи в чужбина за известен период, след което се завръщала в жилището си в гр. Ракитово. Големият ѝ син завършил средно образование, а дъщеря ѝ учела в гр. Велинград. Децата през всички тези периоди са учили в България и не са напускали страната. Големият ѝ син също завършил училище „Алеко Константинов“ в гр. Велинград. В периодите в които е била в България, Ибчева не е работила по трудово правоотношение. Единствените ѝ доходи били от работата в чужбина. С мъжа ѝ имат градинка в къщи, отглеждат зеленчуци.

IV. За правото :

13. Разрешаване на текущия административноправен спор налага, преди всичко да се съобрази, че България е държава - членка от Европейския съюз и като такава е длъжна да прилага европейските правила за координация на системите за социална сигурност на държавите-членки на Съюза, като всяка държава е свободна да решава, кои категории лица подлежат на осигуряване съгласно нейното законодателство; кои са осигурените социални рискове; какви обезщетения се отпускат и при какви условия; как се изчислява размерът на обезщетенията.

Общите правила и принципи, които трябва да бъдат спазвани от всички национални органи, институции за социална сигурност и от съда, се съдържат в Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. за координация на системите за социална сигурност, в сила от 01.05.2010 г., както и в Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 г. за установяване на процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 г.

14. Като източник на вторичното право на ЕС регламентът се прилага пряко, т.е., съдържащите се в регламента правила като нормативни разпоредби с обща правна сила, са пряко приложими от всички държави - членки (така чл. 288, ал. 2 от ДФЕС) и са задължителни за спазване от националните органи и администрации, от институциите за социална сигурност и от съдилищата и имат приоритет в случаите на противоречие с разпоредби от националните законодателства.

Според чл. 3 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г., разпоредбите му се прилагат към всички законодателства по смисъла на чл. 1, б. „л“, относно посочените клонове на социална сигурност (обезщетения и помощи), включително и относно обезщетенията за безработица (чл. 3, б. “з“).

15. Няма спор по делото, че Ибчева е гражданин на Република България, съответно е гражданин на държава-членка на ЕС, тоест тя е лице, спрямо което намира приложение Регламент (ЕО) № 883/2004 г., с оглед установеното в чл. 2 от същия правило. Т. Р., въвежда принципите и правилата, регулиращи сферата на координацията на системите за социална сигурност на държавите-членки. Механизмът на координация на системите за социална сигурност, включващ и обезщетенията за безработица, се основава на четири основни принципа: определяне на приложимото законодателство; равенство в третирането; сумиране на периоди на заетост, осигуряване или пребиваване и износ на обезщетения.

По отношение на обезщетенията за безработица общият принцип за определяне на приложимото законодателство предвижда, че лице упражняващо доходоносна дейност, следва да принадлежи към схема за социална сигурност на държавата, на чиято територия е заето или самостоятелно заето.

16. Специални правила, представляващи изключения от общия принцип, че държавата-членка по последна заетост като компетентна държава отговаря за предоставянето на обезщетения за безработица, са установени в чл. 65 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. Според чл. 65, § 2 от Регламента, напълно безработно лице, което по време на последната си дейност като заето или като самостоятелно заето лице е пребивавало в държава-членка, различна от компетентната държава-членка и което продължава да пребивава в тази държава-членка или се върне в тази държава-членка, се поставя на разположение на службите по заетостта в държавата-членка по пребиваване(курсива мой). Без да се засяга член 64, напълно безработно лице може, като допълнителна мярка, да се постави на разположение на службите по заетостта в държавата-членка, в която то последно е осъществявало дейност като заето или като самостоятелно заето лице. Безработно лице, без да е пограничен работник, което не се върне в неговата държава-членка по пребиваване(курсива мой), се поставя на разположение на службите по заетостта на държавата-членка, чието законодателство за последно е било подчинено.

17. Легална дефиниция на понятието „пребиваване“ се съдържа в чл. 1, б. „й“ от цитирания Регламент, и това е „…мястото, където лицето обичайно пребивава…“. Това място се определя, съгласно чл. 11, § 1 от Регламент (ЕО) № 987/2009, с оглед центъра на интересите на съответното лице въз основа на цялостна оценка на наличната информация относно: продължителността и непрекъснатото пребиваване на територията на съответните държави-членки; положението на лицето, включително: естеството и специфичните характеристики на упражняваната дейност, по-специално мястото, където обичайно се упражнява тази дейност, постоянният характер на дейността и продължителността на всеки договор за заетост; семейното положение и роднинските връзки на лицето; упражняването на неплатена дейност; когато става въпрос за студенти, източникът на техните доходи; жилищното положение на лицето, по-специално доколко е постоянен характерът му; държавата-членка, в която се счита, че лицето пребивава за целите на данъчното облагане.

Съобразно правилото на чл. 11, § 2 от Регламента по прилагането, решаващо значение при определяне на действителното място на обичайно пребиваване на дадено лице, е намерението на лицето, което произтича от горепосочените факти и обстоятелства, особено причините за преместването на лицето.

В чл. 1, б. „к“ от Регламент (ЕО) № 883/2004 пък, е дадено определение на понятието „престой“ – това означава временно пребиваване.

Явно е, че правото на ЕС предвижда възможност само едно обичайно място на пребиваване и съответно само една държава-членка, която отговаря за плащанията на обезщетения по социалноосигурителните схеми, отпускани по местожителство.

18. В случая, трябва да се приеме, че преценката на административния орган, относно определяне мястото на обичайното пребиваване на жалбоподателката е необоснована, доколкото е формирана при съобразяване на единични измежду всички налични по преписката данни, които са релевантни за разрешаването на административния въпрос. На практика, извода на администрацията, че България не е мястото, където Ибчева обичайно пребивава по смисъла на Регламент (ЕО) № 883/2004, е формиран единствено от неспорния по делото факт, че тя е упражнявала трудова заетост във Великобритания и Франция в периодите от 05.06.2015 г. до 24.10.2015 г.; от 27.05.2016 г. до 07.06.2016 г.; от 15.03.2017 г. до 09.09.2017 г.; от 01.02.2018 г. до 02.11.2018 г.; от 21.01.2019 г. до 28.08.2019 г.; от 03.02.2020 г. до 25.08.2020 г.; от 20.01.2021 г. до 04.09.2021 г.; от 07.02.2022 г. до 22.09.2022 г.; от 23.01.2023 г. до 01.09.2023г.; от 16.10.2023 г. до 30.11.2023 г. Тези факти са определени от административния орган, като наличие на някаква трудово-правна връзка между жалбоподателя и Великобритания и съответно, липса на такава трудово–правна връзка с България. Подхода е очевидно софистичен. Административния орган изключва възможността, трудово-правната връзка да е установена между Ибчева и нейният работодател и отнася същата, като такава между нея и държавата Великобритания от което пък извежда крайното си твърдение, че в конкретния случай, България не компетентната по смисъла на регламента държава. Тези разбирания са несериозни. Достатъчно е да се посочи, че трудовото правоотношение се установява между работника и неговия работодател, а във връзка с това трудово правоотношение, при неговото прекратяване, възниква осигурително отношение между работника и държавата, с оглед определяне, отпускане и изплащане на обезщетение за безработица, както е в текущия казус.

19. Всъщност, по преписката не са събрани данни и по делото не се установява, през останалото извън тази трудова заетост време, жалбоподателката да е пребивавала във Великобритания. Данните по делото налагат несъмнения извод, че Семейството и децата ѝ живеят перманентно в България, че децата ѝ не са напускали страната, че семейството притежава собствено жилище в гр. Ракитово, което съвместно обитава и където отглежда децата си. По делото не се заявиха и представиха данни, Ибчева да притежава някаква собственост на територията на Великобритания; да има някакви социални контакти в тази държава извън тези свързани с работата ѝ. Както сочи жалбоподателката, не се установи тя да владее и ползва английски език. Не се установява, кой да е от нейните роднини или пък децата ѝ да са я придружавали и живели заедно с нея по време на престоите ѝ във Великобритания.

От административния орган, по никакъв начин не е съобразен факта, че непосредствено след прекратяване на трудовата заетост във Франция на 30.11.2023 г., Ибчева очевидно веднага се е завърнала в България и на 28.12.2023г. е подала процесното заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица.

20. Това означава, че администрацията не е съобразила впълнота наличните данни относно продължителността и непрекъснатото пребиваване на територията на съответната държава-членка, съобразно изискването на чл. 11, § 1, б. „а“ от от Регламент (ЕО) № 987/2009 и изцяло е игнорирала всички данни, свързани с определяне на положението на лицето, съобразно изискването на чл. 11, § 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 987/2009.

В този смисъл, в хода на административната процедура са допуснати съществени нарушения на националния закон, изразяващи се в грубо нарушаване на принципа за истинност, установен в чл. 7 от АПК, налагащ безусловно изискването, административните актове да се основават на действителните факти от значение за случая, като на преценка при постановяването им, следва да бъдат подложени всички факти и доводи от значение за случая.

Несъмнените по делото факти, че Ибчева и семейството ѝ, включително техните деца, живеят в България и не са напускали никога страната, че притежават собствено жилище в България, което обитават и в което отглеждат децата си, както и че тя, непосредствено след периода на работа в чужбина, веднага се завръща в страната, са били безпринципно игнорирани от администрацията.

Неясно е какъв е смисълът и каква е връзката с процесния казус на съдържащото се в решението съждение „… Отсъствия, които не надвишават общо девет до десет месеца, не са достатъчни да се приеме, че държавата, в която е установена заетостта, е загубила характера на обичайно пребиваване…“, за което се сочи да е в смисъла на Решение на Съда на Европейския съюз от 9 октомври 1984 г.(Witte, 188/83, ECR 3465).

V. За разноските:

21. Констатираната незаконосъобразност на административните актове, предполага на жалбоподателя да се присъдят сторените разноски по производството, които се констатираха в размер на 600,00лв., съобразно представения по делото договор за правна защита и списък с разноски.

Претенцията за присъждане на разноски в размер на 10,00 лв. е неоснователна. Такива не са извършени по делото, нито пък са дължими под формата на държавна такса, съобразно правилото на чл. 120, ал. 1 от КСО.

Ето защо, Съдът

Р Е Ш И :

ОМЕНЯ Решение № 9001-12-13#2 от 10.02.2025г., на Директора на Териториално поделение Пазарджик на Националния осигурителен институт и потвърдено с него Разпореждане №121-00-1902-3 от 11.12.2024 г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ, Пазарджик, с което на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 11, § 3, буква „а“ и чл.65, §2 от Регламент (ЕО) 883/2004, на А. А. И., [ЕГН], от гр. Ракитово, ул. Христо Смирненски 69, обл. Пазарджик е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица.

ВРЪЩА преписката на административния орган, за произнасяне по заявлението на жалбоподателя, при спазване на указанията, дадени в мотивната част на решението.

ОСЪЖДА Националния осигурителен институт, гр. София, да заплати на А. А. И., [ЕГН], от гр. Ракитово, ул. Христо Смирненски 69, обл. Пазарджик, сумата от 600,00(шестстотин) лева, представляваща извършени разноски по производство.

Решението е окончателно е не подлежи на обжалване и протест.