Р Е Ш Е Н И Е
№ 433
гр.Добрич, 19.10.2018 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Добричкият
административен съд,в публично съдебно
заседание на двадесети септември
две хиляди и седемнадесета година ІІ състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА
МАРКОВА-ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря МАРИЯ М.А, като разгледа докладваното
от председателя административно дело №
714 по описа на съда за 2017 год., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Делото е по реда на чл.145 и следващите от АПК,във връзка с чл. 72, ал.4 от ЗМВР.Образувано е по жалба с деловоден индекс
на Административен съд-Добрич,вх.№ 2872/29.12.2017г. от адв.
К.Т., пълномощник на Т.Г.В., срещу Заповед за задържане на лице с рег. № 712/ 17.12№2017г.
на инспектор М.М., полицай категория „Г“, Сектор
„КП“, на длъжност ОР при Първо РУ гр.Добрич,с която на основание чл.72,
ал.1,т.2 от ЗМВР В. е задържан за 24 часа за това,че съзнателно пречи за
изпълнение на полицейски действия.
В жалбата се твърди,че
заповедта е постановена при нарушение на материалния закон, при допуснати
множество процесуални нарушения на административните правила, както и липса на
компетентност на издателя на заповедта,което е особено съществен порок на акта
и води до нищожността му. В жалбата се цитира чл.59 от АПК, разпоредбите на
който определят формата и съдържанието на административния акт, когато той е в
писмена форма предвид което административният акт следва да съдържа
изчерпателно посочените реквизити.Според жалбоподателя, в случая не са изложени
мотиви от които да е ясно какво се има предвид под „съзнателно пречи за изпълнение
на полицейски действия“,както не става ясно и защо е приложена най-строгата мярка
„лишаване от свобода“, а не примерно протокол за предупреждение, разпореждане,
АУАН. Отделно от това се твърди,че не става ясно на какви точно полицейски действия е пречил В.. Настоява
се,че ограничаването на правото на защита и липсата на информация представлява
съществено процесуално нарушение на административните правила,което води до
отмяна на заповедта.На следващо място се настоява,че процедурата по съставянето
на заповедта е опорочена, тъй като не е подписана от жалбоподателя,което е
удостоверено с подписа на Димитър Г., който е служител в І РУ, а свидетелят по
чл.74, ал.4 от ЗМВР е следвало да е различен от съставителя по чл.72,ал.2,т.1
от ЗМВР. Иска се отмяна на заповедта и се претендират сторените по делото
разноски.
В съдебно заседание
жалбата се поддържа от адв.Т. и адв.
Б., които я допълват с твърдения,че част от документите, представени по
преписката са антидатирани.Въвежда се и твърдение,че
в случая е налице лишаване от свобода, по чл.5 от ЕКПЧ, като се цитира и дело
на ЕСПЧ.
Ответникът,чрез
процесуалния си представител юрисконсулт М.Ж., оспорва жалбата като
неоснователна.Заповедта е издадена по повод сбиване в ресторант, където
жалбоподателят е присъствал. При сбиването е имало припаднал човек, извикана е
линейка.Изпратените на място полицаи са поискали да дойде друг
екип.Жалбоподателят е отишъл доброволно в ПУ,но е отказал да съдейства за
изясняване на случая, което е дълг на всеки гражданин.Счита заповедта за
законосъобразна и иска нейното
потвърждаване.Претендира присъждане на възнаграждение за юрисконсулт.
От събраните по делото доказателства,съдът
приема от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е допустима.Подадена е срещу
акт, който може да бъде оспорен по съдебен ред-чл. 72, ал. 4 от ЗМВР от лице, с
правен интерес от оспорването , в качеството на засегнат от акта адресат.Спазен
е и преклузивният 14-дневен срок за подаването на
жалбата, с оглед датата на издаване на заповедта-17.12.2017 г. и датата на
подаване на жалбата-22.12.2017 г.( дата на пощенско клеймо).
От фактическа страна се установи, че на 16.12.2017
г., срещу 17.12.2017г. жалбоподателят В.
е бил поканен като DJ на фирмено новогодишно тържество в ресторант “Лебед” в гр.Добрич. Между
11 и 12 часа, управителката на заведението неколкократно обявила,че музиката трябва
да се спре и гостите да си тръгнат.След 11.30 часа в заведението станало
сбиване. След подаден сигнал на тел.112 за силна музика, в заведението е
изпратен полицейски екип. Между празнуващите и представителите на заведението
възникнали спорове и екипът решил да остане на място, за да предотврати по-нататъшни
конфликти. По възникналото сбиване се намесили и прекратили същото,но имало
двама пострадали. Едното лице било в безпомощно състояние. Предвид създалата се
ситуация, полицейският екип преценил, че следва да поиска съдействие от колеги
и на място дошли още две патрулни коли. Повикана била и Бърза помощ. Докато се
установявали участниците в сбиването и свидетелите, В. благодарил лично на
полицейския екип и заявил,че е направил видеозапис за адекватните му действия.Във
връзка със сбиването и наличието на пострадали лица, с цел изясняване на
случая, до Първо ПУ били отведени опрецелени лица.
Жалбоподателят не е бил сред тях. Последвало снемане на свиделски
показания. От дежурния разследващ полицай било образувано досъдебно
производство за телесна повреда по
хулигански подбуди,за което бил уведомен дежурния прокурор в РП-Добрич.От
свидетелските показания се получила разнопосочна информация относно побоя и кой на кого е
нанесъл удар.От показанията на свидетелите обаче и от докладваното от
присъстващите на място полицейски служители, разследващият полицай получил
информация за заснимане на инцидента с телефон. Това било единственото
доказателство и следвало да бъде приобщено към преписката. За целта
жалбоподателят бил помолен да предаде телефона си и да даде показания.Около
3.00-3.30 часа на 17.12., същият се намирал във фоайето на РУ. Многократно бил
помолен да даде показания, включително и от негови познати,доведени с
патрулните коли,но той отказал. Бил предупреден, че след като не желае
доброволно, има и друг начин. Последвала процесната
заповед. В нея е отбелязано,че жалбоподателят е задържан в 04.30 часа на
17.12.2017г. и е освободен на същата дата в 12.00 часа. Заповедта била връчена
на В.,който отказал да я подпише и получи, което е удостоверено с подпис на св. Димитър Г..
Описаната фактическа обстановка се установи от
информация, получена от ЕЕН 112, от изслушаните в съдебно заседание записи за
времето от 23.30ч. на 16.12.2017г. до 01.00 ч. на 17.12.2017г., подадени за
гр.Добрич, от приобщените по делото писмени доказателства и от показанията на разпитаните по делото свидетели.По
делото са разпитани св. Б., св.К. и св.А., свидетели на жалбоподателя,
разследващ полицай Г.,свидетел на ответника и свидетелите, призовани от съда М.
и П., полицейските служители, изпратени с първата патрулна кола в р-т “Лебед”,
а също св. Р.,дежурен на пропуска на Първо РУ през ннощта
на 16,срещу 17.12.2017г.
За яснота съдът следва да отбележи,че
жалбоподателят Т.Г.В. е известен като DJ Т.Д.и в показанията на свидетелите, както и от страните в
производството това име на жалбоподателя се използва.
Св. Б.твърди,че е управител и
собственик на фирма,която се занимава с търговия и преработка на зърно. В процесната нощ било устроено новогодишно тържество за
работниците и служителите на фирмата му.За озвучаване на банкета поканил DJ Т.Д..Между 11ч. и 12ч.било обявено
да се спре музиката и да се напусне залата.Дошли полицаи,които казали,че вдигат
много шум.Обявили по микрофона, че банкета приключва.През това време видял
негов служител да удря управителя на заведението.Настанал бой.Управителят на
завода бил паднал, пребит и още едно-две момчета, ударени от хора,които не
познава. Полицаите помогнали,като прекратили побоя.Бил извикан да даде показания
в І РУ. Т.(жалбоподателят)
дошъл сам в полицията около 2-3 часа. Дошли двама цивилни, които до този момент
не бил виждал, да го разпитват. Жалбоподателят си подал личната карта и
казал,че ще дойде „утре“ да го разпитат, защото бил уморен. Б.се опитал да го
убеди,но не успял. Цивилните казали на жалбоподателя,че ако не дойде на
разпит,ще му сложат белезници и това станало,без цивилните да изчакат свидетеля
да убеди жалбоподателя да даде показания.
Свидетелят К. твърди,че е PR във фирмата на св.Б.и реално той е
организатор на банкета.Въпреки предварителната уговорка, управителката на
заведението му казала,че в 11.30ч. трябва да си ходят. Започнали разговори
между тях и между управителката и св.Б.. Според свидетеля между него и
управителката е имало скарване.След 11.30ч. дошли двама полицаи по сигнал за
силна музика.Малко след това св.К. напуснал заведението и със съпругата си
отишли в хотела. Минали около 20 минути,но никой от колегите не бил дошъл.Върнал
се в заведението и заварил 3 патрулки. Видял екип на
спешна помощ,който отпращал техен колега,във видимо неадекватно състояние. На
място били двамата полицаи, които казали,че са говорили с началника си,който
помолил, всеки,който е участвал в сбиването да дойде в полицията да даде
показания.Към 1 часа свидетелят отишъл в полицията.Показания дал към 6.30ч.
Жалбоподателят дошъл в полицията около 3 ч.Излязли
полицаи, които му наредили да влезе и да дава показания, но след като отказал,
му сложили белезници.
Свидетелката А. твърди,че живее на семейни
начала с Т.Г..Присъствала на тържеството.Към 12 часа станало сбиване.После
дошла полиция и някои от участниците в побоя били отведени, а други били
поканени да дойдат да дадат показания в полицията.След телефонно обаждане към
3.00 ч. от съпругата на Б., че не се бил прибрал, отишли в
полицията да видят какво става.
Съдът кредитира показанията на св. Б.,
св. К. и св. А., в частта им относно настъпилия в ресторант “Лебед” инцидент (сбиване)
и пострадалите следствие на него лица, наличието на три патрулки
на място, пристигането на линейка във връзка с инцидента, както и относно
атмосферата във фоайето на І РУ. Показанията са дадени непротиворечиво относно случилото се,както и
относно времето на настъпване на инцидента, спора между организаторите на
тържеството, настъпилия инцидент и действията на полицейските служители. В
останалата част съдът не кредитира показанията на свидетелите.Същите са свързани
с начина на самото задържане на В., съдържат твърдения за нанесен му побой,
както и други факти, които са неотносими към спора по
делото.
Свидетелят М. твърди,че в процесната вечер бил част от патрул, състоящ се от двама
души. В р-т „Лебед“ се озовали по сигнал за силна музика. На място
констатирали,че наистина има силна музика.Говорили с управителя и
управителката.Дошъл и организаторът на тържеството. След като установили, че работното
време е приключило,разпоредили тържеството да приключи. Между организатора на
тържеството и управата на ресторанта възникнал спор, затова решили да
останат,за да предотвратят по-нататъшни последици. Възникнало сбиване, което
прекратили.В това време към св.М. се приближил жалбоподателят, държейки телефон
в ръка и казал,че е направил видеозапис на побоя. Благодарил за разтърваването и
казал,че ще дойде в І РУ да даде показания и да предостави записа.Към момента
на самото място, св. М. не го е познавал и не е знаел името му. Научил го
по-късно в управлението. С колегата си поискали подкрепление. С колите били
отведени лица до РУ. В колата на св.М. бил организатора на целия банкет. След
като се върнал в управлението,написал рапорт и дал показания пред Г..
Свидетелят П. бил екип със св.М..В
ресторанта отишли по сигнал около 00.30ч. Разговаряли със собствениците на
заведението и с хора от компанията.Говорили и с Е. Бахдасарян,
организатор на тържеството.Имало напрежение между собствениците и организатора
на банкета.Напрежението ескалирало.Започнало сбиване, в резултат на което имало
двама пострадали граждани. Поискали съдействие от други екипи.Имало лице в
безпомощно състояние и дошла Бърза помощ.По-късно колегата му споделил,че при
него отишъл Т.Д.и му казал,че е заснел побоя с телефона си.Твърди,че познава Т.Д.от
медиите.Той бил водещ на мачовете на ВК Добруджа, а в процесната
нощ бил дисководещ. Видял го в
заведението и после той дошъл в управлението. След като дошли колегите им, в
районното били отведени участници и свидетели. В тяхната кола бил Е. Б..В
районното написал рапорт,в който написал споделеното от М..Колегата му М. бил
разпитван от Г.,но той не е давал показания.Т.Д.дошъл по-късно в районното.
Свидетелят бил във фоайето на управлението и чул М. ( издателя на оспорваната
заповед) да го кани да даде обяснения,но Т.Д.отказал.Казал,че нищо не е видял.М.
му казал да заяви това и да бъде протоколирано по съответния ред.Освен М., във
фоайето е имало и други служители. След втория отказ, му сложили единият белезник. При това се намесил Е. Бгдасарян
и още двама души от компанията,които помолили да убедят дисководещия да даде
обяснения. Той се съгласил и тръгнал към вратата, но след това се отказал. М. и
Г. го вкарали в районното,но тогава нямал белезници.
Съдът кредитира показанията на св.М.
и св.П., като преки очевидчи на инцидента в р-т
„Лебед“ и показанията на П.,като пряк очевидец при задържането на В..Не
кредитира показанията на свидетелите относно нанесени им наранявания, тъй като
това е неотносимо към спора. Съдът кредитира и показанията
на св. Р., дежурен на пост.2 в процесната нощ, който
е пропуска на районното, по отношение на следното:
Малко след полунощ по станцията,
свидетелят чул за скандал или сбиване в „Лебеда“.Автопатрулите
се насочили натам. После в районното започнали да се водят и да идват лица,
свързани със случилото се.Започнали да идват и колеги,които да разпитват и да изяснят
случая.Свидетелят заявява,че познава Т.В. от телевизионните му изяви, но не го
познава лично. Според свидетеля,В. е дошъл около 3.30 часа. Във фоайето имало
6,7 човека.Обстановката била развеселена. Малко преди 4 часа,колегата му М.
излязъл и поканил Т.Д.да влезе, за да му зададе няколко въпроса, но той
отказал.М. продължил да го кани, но той заявил,че няма да влезе. Приятелите му
започнали да разговарят с него и той тръгнал към вратата,където отказал да
влезе и го въвели вътре. В останалата част показанията са свързани с действия
на служители на управлението, които в голямата си част са предположения, а в
останалата част са неотносими към спора,предвид което
съдът не ги кредитира.
Съдът кредитира показанията на
свидетелката Г.-мл.разследващ полицай. От тях се установява, че е била дежурна
за времето от 7.30ч. на 16 до 7.30ч на 17.12.2017г. Около 1.30 ч. била повикана
от оперативния дежурен служител от дирекцията, който й съобщил за произшествие
в заведението „Лебед“ .Като пристигнала в районното, вече имало и други колеги,
извикани от ОДЧ в дирекцията, които започнали да й докладват за случая.
Разпоредила на колегите, които се били отзовали, да започнат да разпитват
лицата пред районното.Още не било установено кои са пострадали и кои са нанесли
удари. Тя самата започнала да провежда разпити.След първите няколко разпита
направила импровизирана оперативка, за да се установят събраните данни и
информация. В това време М. и П. се завърнали от Спешен център и във фоайето й
докладвали,че лице, известно им като диджей Т.Д., им споделило,че разполага с
видеозаписи.По-късно й се обадили по сл.телефон,че лицето е във фоайето на
районното.Излизайки от стаята си, се срещнала с М., който също бил получил
такава информация. М. слязъл да покани Т.Д. да бъде разпитан, а свидетелката
останала да говори с взводния на ОП-Г..При такава информация лицето следва да
бъде поканено доброволно да предаде видеозаписа. В случая лицето отказва и
свидетелката се разпорежда записът да бъде иззет по съответния ред, с обиск на
лице.По-късно Т.В. потвърдил получената от нея информация. Името му научила,
след задържането. Телефонът бил иззет с протокол от дата 17.12.2017г. и е била
назначена експертиза,но за да му бъде иззет, преди това е трябвало да бъде задържан. Относно резултата
от експертизата свидетелката не може да коментира, тъй като делото не е при
нея. Във въпросната нощ Г. е образувала досъдебно производство , като поводът е
сбиване в р-т „Лебед“. Имало е информация за навесени телесни
повреди,включително на полицай.За образуваното производство е уведомен
дежурният прокурор. Около 15 часа на 17.12.2017г. преписката по ДП е предадена
на прокурора.
Съдът установи,че в РП-Добрич се
води ДП №62/2017г. по описа на ОСлО при ОП-Добрич,
пр.пр. №2329/17г. по описа на РП-Добрич за евентуално
престъпление по чл.131,ал.1,т.1 от НК. Касателство
към престъплението имат Т.В. и М.М., съответно
жалбоподател и ответник по настоящото дело.В тази връзка, с писмо
изх.2329/17/12.03.2018г. наблюдаващият прокурор отказа да предостави
приобщените към преписката доказателства, част от административната преписка по
издаване на обжалваната заповед(л.46 и л.81). Към момента на приключване на
устните състезания по делото, разследването по досъдебното производство не е
приключило.Независимо от това съдът прецени, че по делото се събраха достатъчно
доказателства, от които може да се направи преценка на оспорваната заповед
относно нейната законосъобразност.
Заповедта е издадената на основание
чл.72, ал.1,т.2 от ЗМВР.Съгласно текста на нормата,полицейските органи могат да
задържат лице, което след надлежно предупреждение съзнателно пречи на
полицейски орган да изпълни задължението си по служба. Ответникът М.М. е
оперативен работник в сектор „Криминална полиция“ в Първо Районно управление
при ОДМВР-Добрич и има качеството на
полицейски орган.Следователно,заповедта е издадена от компетентен
орган.Издадена е в писмена форма и съдържа реквизитите на чл.74, ал.2 от ЗМВР. Във
връзка с доводите в жалбата за липса на изложени мотиви, съдът сита, че такива са изложени а именно-съзнателно
пречи за изпълнение на полицейски действия. Вярно е,че мотивите възпроизвеждат
законовия текст, но заповедта по чл. 72,
ал. 1, т. 2 от ЗМВР се издава при условията на незабавност, поради което в
случая не се изисква да бъде подробно описана фактическата обстановка. Това не
е съществено процесуално нарушение, тъй като не води до извода,че В. не е
разбрал в какво точно се състои това пречене.Същият многократно е бил помолен
доброволно да предаде направения от инцидента запис, респективно телефона си.
Отделно от това, така изложените мотиви не нарушават правото му на защита срещу
акта, която той е осъществил в пълен обем, обжалвайки заповедта за задържане
пред настоящия съд. В тази връзка е неоснователно и твърдението, че правото му
на защита е нарушено,тъй като свидетелят,удостоверил отказът му да подпише и
приеме заповедта е служител на І РУ. По делото безспорно се доказа,че на
ответника М. е поставена задача да покани В. да предаде направения от него
запис.Също от доказателствата по делото безспорно се установи,че В. е
възпрепятствал ответника да изпълни задължението си по служба. Без значение за
спора е дали този запис съществува или не. Самият факт на информация за такъв,
въвежда задължение за разследващия полицай да го осигури като доказателство по
делото, за което е разпоредено на ответника М.. Без
значение за спора е и обстоятелството, кой е подал информация за това на
разследващия полицай. Видно е,че в процесната нощ е
настъпил инцидент с пострадали хора, който е трябвало да бъде разследван.Затова
съдът приема за доказано наличието на материално-правните основания по чл. 72,
ал. 1, т. 2 от ЗМВР.
При издаването на заповедта не са
допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на чл. 72 и сл. от ЗМВР и
на Инструкция № Iз-1711 от 15.09.2009 г. за оборудването на помещенията за
настаняване на задържани лица в структурите на Министерството на вътрешните
работи и реда в тях, издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 78 от 2.10.2009 г .Видно от съдържанието на
заповедта задържането е било в границите на допустимите 24 часа, като В. е задържан
в 04, 30 часа на 17.12.2017 г. и освободен в 12.00 часа на същата дата.
Не се доказаха и твърденията, че
заповедта е антидатирана.
По делото бе представена извадка от книгата за задържани лица л.129-л.132, от
която е видно, че заповедта и данните за задържането са вписани в необходимата поредност. Отделно, в съдебно заседание на 20.09.2018г. от
страна на ответника е представен оригинала на Дневника на задържаните лица и в
присъствието на страните е направено сравнение.
По своята правна същност, мярка
"задържане за срок от 24 часа" по чл. 72 от ЗМВР представлява
принудителна административна мярка.Възможността на органите на МВР да приложат
принудителната административна мярка "задържане за срок до 24 часа" е
дейност, свързана с предоставянето на възможност на полицейските органи да
изпълнят задълженията си по служба, дори и когато отделни лица съзнателно им
създават затруднения.Задържането е извършено на законово основание, предвидено
в нормативен акт - закон и в този смисъл не може да се приеме, че ограничението
на свободата на Т.В. е необосновано и е в нарушение на ЕКПЧ.Спазен е и
принципът за съразмерност при упражняването на правомощията на администрацията.Според
разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от АПК, административният акт и неговото
изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от
най-необходимото за целта, за която актът се издава. В контекста на принципа по
чл. 6, ал. 2 от АПК прилагането на ПАМ по чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР следва да
е оправдано от гледна точка на съразмерността на налаганото ограничение с
необходимостта за постигането на законовата цел. Налагането на принудителната
административна мярка "задържане за срок от 24 часа" е оправдано,
защото на практика чрез нея полицейският орган е изпълнил служебните си
задължения, които са били възпрепятствани от поведението на задържаното лице. В
случая изпълнението на служебните задължения по събиране на доказателства
относно настъпилия инцидент, не е било възможно да бъдат осъществени от
полицейския служител без ограничаване свободното придвижване на лицето, което е
отказало доброволно да предаде телефона
си, което е станало повод за прилагане на ПАМ. Изведените от практиката на
Европейския съд по правата на човека принципи по прилагането на чл. 5, § 1, б.
с) от ЕКПЧ съотнесени към настоящия случай, водят до
извод, че за задържането на жалбоподателя са налице достатъчно данни,
обуславящи реална необходимост в името на обществения интерес, който е
предпочетен над правото на зачитане на личната му свобода.
Контролът на
съда се свежда
до критериите очертани в чл.146 от АПК - дали административният акт е издаден от компетентен
орган и в установената форма, дали при
постановяването му са допуснати съществени
нарушения на административно производствени правила или противоречия
с материалноправни разпоредби
и има ли несъответствие с целта на закона. Процесният административен акт е законосъобразен, тъй като е издаден при спазване на
материалноправните предпоставки
за това, както и при липсата
на съществени нарушения на административнопроизводствените
правила.
По изложените съображения оспорвания акт следва да
бъде потвърден, а жалбата против него съответно отхвърлена като неоснователна и недоказана.
Предвид изхода по делото, жалбоподателят няма право на сторените
съдебно – деловодни разноски. Ответникът е претендирал разноски, поради което
съдът следва да възложи същите на жалбоподателя,като определя 200 лева за юрисконсултско възнаграждение на основание чл.24 от
Наредбата за заплащането на правна помощ,във връзка с чл.78,ал.8 от ГПК, във
връзка с чл.144 от АПК.
Водим от горното и на
основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА с деловоден
индекс на Административен съд-Добрич,вх.№ 2872/29.12.2017г. от Т.Г.В., подадена
чрез адв. К.Т., срещу Заповед за задържане на лице с рег. № 712/ 17.12 2017г.
на инспектор М.М., полицай категория „Г“, Сектор
„КП“, на длъжност ОР при Първо РУ гр.Добрич,с която на основание чл.72,
ал.1,т.2 от ЗМВР В. е задържан за 24 часа за това,че съзнателно пречи за
изпълнение на полицейски действия.
ОСЪЖДА Т.Г.В., ЕГН ********** от гр.Дряново,да
заплати на ОД на МВР-Добрич,сумата от 200(двеста)лева.
Решението
подлежи на обжалване пред ВАС на Република България в 14-дневен срок от
получаване на съобщението.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: