Решение по дело №292/2024 на Административен съд - Шумен

Производство по реда на чл.268 от ДОПК, образувано по жалба на Ц. Р. Н. от [населено място], чрез пълномощник адвокат [населено място] при ШАК, против Решение №162/04.07.2024 г. на Директора на ТД на НАП [населено място], с която е оставена без уважение жалба вх.№4922/25.06.2024 г., подадена от Ц. Р. Н. срещу Разпореждане изх.№[рег. номер]-137-0005149/19.06.2024 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП [населено място], офис Шумен, като неоснователна.

Жалбоподателят твърди, че решението е незаконосъобразно на основанието по чл.146 т.4 от АПК – материална незаконосъобразност. Излага доводи, че по силата на Решение №67/29.04.2011 г. по т.д.№175/2011 г. по описа на ОС [населено място] е открито производство по несъстоятелност и е обявена несъстоятелност на предприятието на ЕТ „Цветан Русев - П. “ с ЕИК *********, както и с Определение от 05.10.2012 г. на ОС [населено място] по същото производство е приет и одобрен списък на приетите предявени вземания на кредиторите, като под №2 в този списък е НАП с предявено вземане в размер на 43 656.18 лв. главница /данъци и глоби/ и съответните лихви. Съобразно разпоредбата на чл.638 ал.1 от ТЗ е следвало публичният изпълнител към момента на откриване на производството по несъстоятелност да спре изпълнителното производства срещу имуществото, включено в масата на несъстоятелността, като са предвидени изрично посочени изключения, а именно с изключение на имуществата по чл.193 ал.1 от ДОПК. Според жалбоподателя няма данни да има наложени обезпечителни мерки преди откриване на производството по несъстоятелност, поради което разпоредбата на чл.193 от ДОПК е неприложима. Доколкото приходната агенция надлежно е предявила вземането си в производството по несъстоятелност пред ОС [населено място] и същото е одобрено в списъка на приетите вземания и съответно обявено в ТР през месец октомври 2012 г., то на основание чл.638 ал.6 от ТЗ спряното изпълнително се прекратява от момента на предявяване на вземането на НАП по т.д.№175/2011 г. на ОС [населено място]. Изложени са и доводи, че в случая е приложима давността, регламентирана в чл.171 ал.1 от ДОПК, както и по силата на чл.171 ал.2 т.2 от ДОПК също е приложима общата погасителна пет годишна давност по чл.110 от ЗЗД, тъй като ЕТ с Решение №107/12.12.2018 г. на ОС [населено място] по т.д.№175/2011 г. е заличен и непогасените задължения се трансформират на физическото лице Ц. Н.. Изложени са и доводи, че в атакуваното Решение органът въобще не се е произнесъл по така наведените твърдения. На сочените основания жалбоподателя отправя искане към съда атакуваното Решение на Директора на ТД на НАП да бъде отменено като незаконосъобразно, съответно да бъде отменено и Разпореждане изх.№[рег. номер]-137-0005149/19.06.2024 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП [населено място], офис Шумен, тъй като изпълнителното производство по ИД №27110005519/2011 следва да бъде прекратено и публичните задължения отписани, като погасени по давност. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът Директор на ТД на НАП [населено място], редовно призован, за него се явява ст. юрисконсулт Цв. С., редовно упълномощена, която оспорва жалбата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена от активно процесуално легитимирано лице и в срока по чл.268 ал.1 от ДОПК, поради което е процесуално допустима, разгледана по същество е и основателна.

Няма спор между страните, а това се доказва и от представените по делото доказателства, че с Решение №67/29.04.2011 г. по т.д.№175/2011 г. по описа на ОС [населено място] е открито производство по несъстоятелност на ЕТ „Цветан Русев - П. “ с ЕИК *********, представлявано от собственика Ц. Р. Н. и е ЕТ е обявена в несъстоятелност. С Определение №475 от 05.10.2012 г. на ОС [населено място] по т.д.№175/2011 г. по описа на ОС на основание чл.692 ал.1 от ТЗ е одобрен списък на приетите предявени вземания на кредиторите на ЕТ в несъстоятелност, като под №2 в този списък е НАП с предявено вземане в размер на 43 656.18 лв. главница /данъци и глоби/, лихви върху публични вземания в размер на 632.04 лв., лихви върху публични вземания в размер на 4 914.78 лв., такси в размер на 255.00 лв. и лихви върху публични вземания в размер на 26.48 лв., както и със същото Определение е одобрен допълнителен списък на приетите вземания списък като под №1 в този списък са включени допълнителни вземания на НАП за данъци и такси, лихви и задължителни осигурителни вноски, в размер посочен в списъка. С Определение №143/28.03.2016 г. по същото дело е одобрен допълнителен списък на приетите предявени вземания на кредиторите, в това число НАП, като са включени допълнителни вземания за публични задължения за данъци и лихви. С Решение №107/12.12.2018 г. на ОС [населено място] по т.д.№175/2011 г. е прекратено производството по несъстоятелност на ЕТ и е постановено заличаване на търговеца.

Няма спор между страните, че в ТД на НАП [населено място] е образувано изпълнително дело №5519/2011 г. срещу жалбоподателя въз основа на множество изпълнителни основания, в това число по Декларация по ЗДДС №27001038418/12.03.2011 г. за данъчен период 01.02.2011 г. – 28.02.2011 г. за сумата в размер на 42 437.82 лв. и дължима лихва върху главницата.

Видно от приложената преписка на изпълнителното дело с Постановление за налагане на обезпечителни мерки /ПОМ/ изх.№4219/15.04.2011 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП [населено място] – офис Шумен, на основание чл.200 и чл.201 ал.3 и чл.205 ал.1 от ДОПК, с оглед обезпечаване на установено и изискуемо публично вземане в размер на 45 782.20 лв. към 28.03.2011 г., дължимо от ЕТ „Цветан Русев - П. “ [населено място], е наложен запор върху МПС и възбрана върху ½ ид.ч. от недвижими имот. Срещу това ПОМ е била депозирана жалба от длъжника до Директора на ТД на НАП Варна, с който с Решение №97/12.05.2011 г. е оставил без уважение жалбата и потвърдил обжалваното пред него ПОМ.

Административното производство е образувано по подадена молба на 20.05.2024 г. от жалбоподателя-длъжник по изп.д.№27110005519/2011 г. до публичен изпълнител при ТД на НАП Варна – офис Шумен, с която е поискано изпълнителното производство да бъде прекратено на основание чл.638 ал.6 от ТЗ във вр. с чл.225 ал.1 т.7 от ДОПК и бъде отписано задължението от 99 656.35 лв., включващо главница в размер на 42 437.82 лв. по подадената Декларация по ЗДДС за данъчен период 01.02.2011 г. – 28.02.2011 г. и лихви в размер на 57 218.53 лв., начислени към 28.02.2024 г. Искането си жалбоподателят обосновал с факта, че с Решение №67/29.04.2011 г. по т.д.№175/2011 г. по описа на ОС [населено място] е открито производство по несъстоятелност на ЕТ „Цветан Русев - П. “ с ЕИК *********, представлявано от собственика Ц. Р. Н. и е ЕТ е обявена в несъстоятелност, като с Определение от 05.10.2012 г. на ОС [населено място] по т.д.№175/2011 г. по описа на ОС на основание чл.692 ал.1 от ТЗ е одобрен списък на приетите предявени вземания на кредиторите на ЕТ в несъстоятелност, като под №2 в този списък е НАП с предявено вземане в размер на 43 656.18 лв. главница /данъци и глоби/, лихви върху публични вземания в размер на 632.04 лв., като с Решение №107/12.12.2018 г. на ОС [населено място] производството по несъстоятелност е прекратено и търговеца заличен. При това положение е изложено съображение, че по силата на разпоредбата на чл.638 ал.1 от ТЗ с откриване на производството по несъстоятелност изпълнителното производство по процесното изпълнително дело е спряно и доколкото НАП е предявила вземането си в производството по несъстоятелност и тези вземания са одобрени и включени в списъка на приетите вземания на кредиторите в съответствие с разпоредбата на чл.693 от ТЗ, то по силата на чл.638 ал.6 от ТЗ във вр. с чл.225 ал.1 т.7 от ДОПК изпълнителното производство следва да бъде прекратено. Въз основа на това е поискано от длъжника да бъде прекратено изпълнителното производство и да бъде отписано задължението от 99 656.35 лв.

С разпореждане изх.№[рег. номер]-137-0005149 от 19.06.2024 година публичният изпълнител при ТД на НАП [населено място] - офис Шумен е отхвърлил искането. За да постанови този резултат публичният изпълнител е приел, че физическото лице отговора с имуществото си и за задълженията на търговеца, доколкото се касае за ЕТ, поради което заличаването на търговеца не е погасило задълженията на физическото лице, а само ограничило правоспособността му. Публичният изпълнител е приел, че разпоредбата на чл.638 ал.1 от ТЗ във вр. с чл.225 ал.1 т.7 от ДОПК е неприложима, поради което е отказал прекратяване на изпълнителното производство на това основание, както и е отказал прекратяване на изпълнителното дело поради изтекла погасителна давност на публичното задължение по посочената Декларация по ЗДДС за сумата в размер на 42 437.82 лв. главница и лихва в размер на 59 039.41 лв. или общо публично задължение в размер на 101 477.23 лв.

С жалба вх.№4922#2/25.06.2024 г. жалбоподателят е оспорил разпореждането за отказ за прекратяване на изпълнително дело пред Директора на ТД на НАП [населено място], като в жалбата освен направеното повторно искане за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.638 ал.6 от ТЗ във вр. с чл.225 ал.1 т.7 от ДОПК, жалбоподателят изложил и аргументи за настъпила погасителна давност по чл.171 ал.1 от ДОПК, с оглед разпореждането на публичния изпълнител. С Решение №162/04.07.2024 година Директора на ТД на НАП [населено място] е оставил без уважение жалбата като неоснователна. В Решението административният орган е приел, че в настоящия случай е приложима разпоредбата на чл.171 ал.2 т.2 от ДОПК – в редакция в сила от 01.01.2021 г., според която с изтичането на [възраст] давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността, освен в случаите, когато вземането е предявено в производство по несъстоятелност. Аргументирал се е с разпоредбата на чл.685а от ТЗ, съгласно която предявяването на вземане в производството по несъстоятелност давността се прекъсва и спира да тече докато трае производството по несъстоятелност, поради което е приел, че не е налице изтекла погасителна давност за процесните задължения.

Решението е връчено на жалбоподателя, чрез пълномощника, на 11.07.2024 г., а жалбата е депозирана чрез органа пред съда на 18.07.2024 г.

От така установеното фактическо положение, съдът достигна до следните правни изводи:

В настоящото производство спорът се свежда до това дали нормата на чл.638 ал.6 от ТЗ във вр. с чл.225 ал.1 т.7 от ДОПК е приложима в случая, както и коя давност е приложима по смисъла на чл.171 ал.1 и ал.2 от ДОПК и съответно от кога започва.

Независимо от наведеното основание в жалбата за незаконосъобразност на оспореното решение, съдът е задължен да извършва преценка дали при издаването на двата административни акта са спазени всички изисквания за законосъобразност - наличието на компетентност, изискването за форма, спазване на процесуалните правила при издаването им, съответствието им с приложимите материалноправни разпоредби и съобразяване с целта на закона.

Съдът приема, че обжалваното решение е издадено от компетентен орган съгласно чл.266 ал.1 от ДОПК и от лице, заместващо титуляра, съгласно приложената по делото Заповед №ЗЦУ-ОПР-60/17.08.2023 г. на изп. директор на НАП. Обжалваното пред административния орган разпореждане е издадено от компетентен орган - публичен изпълнител, в компетентната ТД на НАП Варна, и в рамките на правомощията му по чл.225 ал.1 от ДОПК. Поради това както разпореждането на публичния изпълнител, така и потвърждаващото го решение, представляват валидни административни актове. Същите са издадени в писмена форма, но при допуснати съществени процесуални нарушения, които са довели до неустановяване на релевантните по спора факти и липса на мотиви.

И разпореждането на публичния изпълнител и Решението на Директора на ТД на НАП [населено място] са постановени при неизяснена фактическа обстановка, включително не са обсъдени твърденията на жалбоподателя по отношение искането за прекратяване на изпълнителното производство при условията на чл.638 ал.6 от ТЗ във вр. с чл.225 ал.1 т.7 от ДОПК. Административният орган въобще не е обсъдил списъка на приетите от търговския съд вземания на кредиторите по чл.693 от ТЗ в производството по несъстоятелност, а само е констатирал че има такъв, и не е формирал извод дали вземанията на НАП и конкретно посоченото от жалбоподателя публично задължение по посочената Декларация по ЗДДС за периода 11.02.2011 г. – 28.02.2011 г. за сума в размер на 42 437.82 лв. и начислените лихви върху тази главница е включено в този списък. Липсва и установяване на релевантните по спора факти в атакуваното решение, включително и по наведеното от жалбоподателя твърдение за неприложение на изключението на чл.193 от ДОПК.

На първо място, съдът приема за правилни изводите на ответната страна, че физическото лице в случая отговаря за задълженията на едноличния търговец с цялото си имущество, поради което независимо от това, че лицето е загубило търговското си качество, то не е неправосубектно. Действително по силата на разпоредбата на чл.632 ал.4 от ТЗ длъжникът се заличава от търговския регистър след прекратяване на производството по несъстоятелност. За целта на данъчното облагане обаче физическото лице е приравнено на ЕТ, поради което със заличаване на ЕТ от ТР, физическото лице не губи своята правосубектност и продължава да бъде носител на права и задължения. Следователно, задълженията на ЕТ са и задължения на физическото лице, независимо, че са придобити когато ФЛ е действало като ЕТ.

На второ място: Съгласно чл.638 ал.1 от ТЗ, с откриване на производството по несъстоятелност се спират изпълнителните производства срещу имуществото, включено в масата на несъстоятелността, с изключение на имуществата по чл.193 от ДОПК. С разпоредбите на чл.193 ал.1 и ал.4 от ДОПК е уредено едно изключение от разпоредбите на ТЗ относно универсалното принудително изпълнение при несъстоятелност, като на публичния изпълнител е предоставена възможност да предприеме действия по реда на специалния закон по отношение на имуществото на длъжника, върху което са наложени обезпечителни мерки преди откриване на производството по несъстоятелност. Тази възможност за провеждане на индивидуално изпълнително производство е ограничена със сравнително кратък срок - 6 месеца от откриване на производството по несъстоятелността, в който срок следва да се реализира имуществото, върху което са наложени обезпечения. В случай, че това не бъде извършено, съгласно чл.193 ал.4 от ДОПК, публичният изпълнител следва да предаде служещото за обезпечение имущество на синдика, за реализирането му в производството по несъстоятелност.

Видно от приложеното Постановление за налагане на обезпечителни мерки /ПОМ/ изх.№4219/15.04.2011 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП [населено място] – офис Шумен, на основание чл.200 и чл.201 ал.3 и чл.205 ал.1 от ДОПК, с оглед обезпечаване на установено и изискуемо публично вземане в размер на 45 782.20 лв. към 28.03.2011 г., дължимо от ЕТ „Цветан Русев - П. “ [населено място], е наложен запор върху МПС и възбрана върху ½ ид.ч. от недвижими имот, подробно описан в постановлението. Това ПОМ е издадено и са наложени обезпечителни мерки преди откриване на производството по несъстоятелност, което е станало с Решение №67/29.04.2011 г. по т.д.№175/2011 г. по описа на ОС [населено място]. Тези факти, с оглед изрично наведеното възражение от жалбоподателя, въобще не са обсъдени от приходната администрация – нито в разпореждането на публичния изпълнител, нито в Решението на Директора на ТД на НАП Варна, а са релевантни с оглед извода за приложимост на чл.193 от ДОПК, включително и за погасителната давност, която жалбоподателя претендира по чл.171 ал.1 от ДОПК – кратката [възраст] давност. При това положение не може съда за първи път, без изрично установена от решаващия орган фактическа обстановка и изведени въз основа на нея правни изводи, да извърши проверка по отношение материалната законосъобразност на оспорения акт, още повече, че в това производство действа като последна инстанция по същество. В хода на делото по същество процесуалният представител на ответната страна наведени доводи и факти в тази връзка, които обаче се правят за първи път в хода на съдебното производство и не могат да бъдат част от мотивите на оспорения акт.

В оспореното Решение, Директорът на ТД на НАП Варна е установил факти и е формирал извод само по отношение погасителната давност по чл.171 ал.2 от ДОПК, без да изложи изводи, защо не е приложима давността по чл.171 ал.1 от ДОПК, претендирана от длъжника. Липсват каквито и да са изводи по отношение твърдяната приложимост от жалбоподателя на чл.638 ал.6 от ТЗ, както и кога започва да тече давността върху публично задължение, прието като вземане в производството по несъстоятелност, ако е прието. Единствено в разпореждането на публичния изпълнител е отречено приложимостта на посочената норма, но без каквито и да са приети факти и изводи. Следва да се посочи, че в молбата си до публичния изпълнител жалбоподателят изрично и само на това основание е поискал прекратяване на изпълнителното производство и отписване на претендираните публични задължения, което е убягнало от решаващия орган.

Нормата на чл.638 от ТЗ очертава общо принципно правило, като анализът на разпоредбата води до извода, че по принцип в момента, в който се открие производството по несъстоятелност /с решение на съда по чл. 630 от ТЗ/, всички изпълнителни производство - и по ГПК и по ДОПК се спират, ако са насочени срещу имущество, което е включено в масата на несъстоятелността. Последното следва и с оглед характера на производството по несъстоятелност, което е универсално. Имуществени права на длъжника /обезпечени преди откриване на производството по несъстоятелност/ първоначално са изключени от масата на несъстоятелността, като едва при сбъдването на условието по чл.193 ал.4 от ДОПК, те попълват тази маса /предават се на синдика/ и реализацията им не може да стане в индивидуалното производството по ДОПК, а само в универсалното производство по несъстоятелност по ТЗ от синдика.

Разпоредбата на чл.193 ал.1 от ДОПК е категорична, че "имущество, върху което преди откриването на производство по несъстоятелност вече са наложени мерки за обезпечаване на публични вземания или срещу което е започнало принудително изпълнение за събиране на публични вземания, се реализира от публичния изпълнител при условията и по реда на този кодекс", като съобразно нормата на чл.193 ал. 4 от ДОПК срокът, в който следва да бъдат извършвани действия по събиране на публичното вземане, за което са наложени обезпечителни мерки, следва да бъде извършено в 6-месечен срок от откриване на производството по несъстоятелността. Безспорно е, че длъжникът ЕТ "Цветан Русев - П. " е обявен в несъстоятелност с Решение №67/29.04.2011 г. по т.д. №175/2011 г. по описа на ШОС, както и е одобрен списъка на вземанията на кредиторите, включително и на НАП, както и производството по несъстоятелност е прекратено с Решение №107/12.08.2018 г. по същото дело. При това положение с оглед твърдението на жалбоподателя следва да бъде установено от ответната страна и в частност публичния изпълнител дали е изпълнено условието вземането - установеното публично задължение за ДДС по посочената Декларация по ЗДДС от 12.03.2011 г., да е предявено и прието при условията на чл.693 от ТЗ, тъй като в одобрения списък на вземанията на кредиторите и допълнителните такива, които не са приложени по административната преписка, а съдът установи от търговския регистър, са посочени общо задължения за данък, глоби и такси, както и за лихви, след което и ако се установи, че е приложима разпоредбата на чл.193 ал.1 от ДОПК – съобразно ПОМ от 15.04.2011 г., да се съобрази ал.4 на чл.193 от ДОПК и накрая се извърши преценка дали образуваното изпълнително производство подлежи на прекратяване на основанието на чл.225 ал.1 т.7 от ДОПК във вр. с чл.638 ал.6 от Търговския закон, каквито факти и обстоятелства липсват както в разпореждането на публичния изпълнител, така и в Решението на Директора на ТД на НАП [населено място]. След установяване на посочените факти, органът следва да извърши преценка и за погасителната давност по чл.171 ал.1 и ал.2 от ДОПК, като има предвид, че тези норми са материалноправни, а не процесуални, включително изложи и аргументи за началния момент, от който започва да тече тази давност, и дали същата е прекъсвана или спряна когато вземането е предявено в производството по несъстоятелност.

С оглед така установеното фактическо и правно положение, съдът приема, че Решението на Директора на ТД на НАП и потвърденото с него разпореждане на публичния изпълнител са незаконосъобразни и следва да бъдат отменени, а административната преписка да бъде върната на публичния изпълнител със задължение за спазване на дадените в настоящето решение указания по тълкуването и прилагането на закона.

Предвид изхода на делото е основателно искането на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски общо в размер на 310.00 лв., от които внесена дължима държавна такса в размер на 10.00 лв. и заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат в размер на 300.00 лв.

Водим от горното и на основание чл.268 ал.2 от ДОПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение №162/04.07.2024 г. на Директора на ТД на НАП [населено място], с която е оставена без уважение жалба вх.№4922/25.06.2024 г., подадена от Ц. Р. Н. срещу Разпореждане изх.№[рег. номер]-137-0005149/19.06.2024 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП [населено място], офис Шумен.

ОТМЕНЯ Разпореждане изх.№[рег. номер]-137-0005149/19.06.2024 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП [населено място], офис Шумен и ВРЪЩА преписката на публичния изпълнител при ТД на НАП [населено място], офис Шумен за ново произнасяне, съобразно дадените с настоящото решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

ОСЪЖДА ТД на НАП [населено място] да заплати на Ц. Р. Н., с [ЕГН], от [населено място], [улица], вх.1, ет.1, ап.1, направените по делото разноски общо в размер на 310.00 /триста и десет лева/ лв..

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Препис от настоящото решение да се изпрати на страните по реда на чл.137 във вр. с чл.138 ал.1 от АПК.