О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Гр. София,… .07.2020 г.
Апелативният специализиран наказателен съд, пети състав,
в закрито съдебно заседание на двадесети юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА РОСЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА РАЙЧЕВА
МАГДАЛЕНА ЛАЗАРОВА
като разгледа
докладваното от съдията Райчева внчд № 366/20 г. по описа на АСНС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, по реда на глава 22, чл.341
ал.2 НПК.
Образувано е по частни жалба на адв.А.И. защитник на подс. В.Ц.Х. срещу
протоколно определение на СНС XXIII ти състав от 08.07.2020 г. по нохд №1637/20 г., с коeто е оставено без уважение искането на подс.Х. за изменение на мярката му
за неотклонение „задържане под стажа“ в по-лека.
В частната жалба
са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност, поради приетото
в него, че липсват основания най-тежката мярка за неотклонение да бъде
променяна. Излагат се доводи, за липсата на реална опасност от извършване на
престъпление, като на този етап мярката за процесуална принуда се явявала прекалено тежка и несъобразена с
доказателствата и обстоятелствата по
делото. Твърди се, че скоро е починал бащата на жалбоподателя, който се грижил
за неговото семейство, докато изтърпявал мярката за неотклонение „задържане под
стража“. Защитата се позовава и на изтеклия продължителен срок от 9 месеца от
първоначалното задържане на подсъдимия. Понастоящем същият бил необходим за
семейството си, поради което се настоява мярката за неотклонение „задържане под стража“ да бъде променена в
по-лека.
Настоящият състав на АСНС, след като се запозна с
доводите изложени в протеста, мотивите на атакуваното определение и материалите
по делото, намери за установено следното:
Частната жалба е процесуално
допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Подсъдимият В.Ц.Х. е предаден на съд на 09.06.2020г. с
обвинителен акт на Специализираната прокуратура по пр.пр.№325/2019г. и дп. 3286
ЗМ 29/2019 на ГД НП по обвинение в две тежки умишлени престъпления:
- престъпление по чл. 321, ал. 3, пр.2 т.2 вр. ал.2 НК,
- престъпление по
чл.211 вр. ал.210 ал.1 т.1, т.4 и т.5 вр. чл.209 ал.1 вр. чл.20 ал.4 вр. ал. 1
вр. чл.28 ал.1 вр. чл.26 от.1 НК, заедно с още седем подсъдими лица, въз основа
на който е образувано нохд №1637/2020г.
на СНС XXIII състав.
Към момента на
внасяне на обвинителния акт подс.Х. е бил с мярка за неотклонение „задържане
под стража“ взета на 11.10.2019 г. с определение на СНС, потвърдено на 17.10.2019г. от АСНС по внчд №527/2019г.
Понастоящем наказателното производство е висящо пред
първата инстанция. Насроченото за 08.07.2020г. разпоредително заседание, не е
било проведено, поради различни процесуални пречки. Съдът е разгледал жалби срещу мерките за
неотклонение на подс.Х. и други негови
съпроцесници в производство по чл.270 от НПК.
По отношение на този жалбоподател първостепенния съд е
приел, че наличието на обосновано
подозрение по обвинението и съществуващия все още риск от извършване на престъпление с оглед
обремененото му съдебно минало не налага промяна на най-тежката мярка за
неотклонение, която в достатъчна степен
изпълнява предвидените в закона цели. Настоящият въззивен състав намира
изводите на СНС за правилни, законосъобразни и обосновани.
В никакъв случай съдът
не игнорира факта, че задържането под стража по посочените обвинения на Х. е
продължило девет месеца. Същевременно обаче не може да бъде възприето
оплакването, че съдебното производство се провежда в неразумен срок, в това
число и срокът, в който се изтърпява мярката за неотклонение „задържане под
стража“.
Доколкото в съдебната фаза задържането не е ограничено с
конкретни срокове разумният характер се преценява от гледна точка на
спецификите на конкретното производство, обстоятелства по делото, неговият
предмет, сложност и страни, поведението на жалбоподателя и националните органи.
Настоящото производство се отличава с фактическа и правна сложност, води се срещу
осем подсъдими лица за множество деяния, които според обвинителния акт касаят
„телефонни измами“ в периода 19.12.2018г. до 01.02.2019г. на територията на
РБългария и РРумъния, от които четири вменени на подсъдимия Х. като вторична
престъпна дейност с общ размер на вредите 214 231,07 лева, отделно от
обвинението за участие в организирана
престъпна група по смисъла на чл.93 т.20 от НК, преследвала според държавното
обвинение користни цели. По делото са
събрани изключителен по обем доказателства, които следва да бъдат проверени, да
бъдат разпитани голям брой свидетели и вещи лица за
разкрИ.е на обективната истина. Мярката за неотклонение е обезпечила подсъдимия
за нуждите на наказателен процес, който реално все още не е стартирал с
разпоредителното заседание. На плоскостта на изтеклия девет месечен срок и според
настоящият състав към настоящия момент рискът от извършване на престъпление от
страна на подс.Х. не е отпаднал. Събраните гласни и писмени доказателства до
момента, в това число показанията на свидетелите И. И., М. Г., К. Г., К. Б., К.
Й. показанията на свидетелите с идентификационни номера 438, 481, 485, 486,
487, протоколи за разпознаване, заключения на експертизи, веществени
доказателства иззети от подсъдимия, мобилни телефони, картодържачи, сим карти,
трафични данни от мобилните оператори за проведени разговори не разколебават
обоснованото предположение по обвиненията, при спазване и гарантиране
призумцията за невиновност. Преценка на доказателсвата следва да бъде извършена
в крайния съдебен акт, като понастоящем в производството по чл.270 НПК обстоен
анализ на същите е недопустимо да бъде представен.
Във връзка с опасността от извършване на престъпление не
могат да бъдат пренебрегнати данните от съдебното минало на подсъдимия Х.
относно осъждането му с влязла в сила присъда на 21.03.2018г. на РС гр.Пловдив за подобен
вид деяния, предмет на разглеждане
по настоящото дело, обусловило обвинението му при условията на
повторност. В този смисъл правилно контролирания съд е приел, че понастоящем
риска от извършване на престъпление все още не може да бъде преодолян с по-лека
мярка за неотклонение различна от „задържане
под стража“. Опасността продължава да е с висок интензитет с оглед мащабите и
териториалния обхват на предполагаемата престъпна
дейност предмет на обвиненията по
отношение на множество пострадали лица в уязвимо социално положение, размерът
на вредите и обществената нетърпимост към подобен род деяния .
Във връзка с възражението, че бащата на подсъдимият е
починал и няма кой да полага грижи за членовете на неговото семейство същото не
е доказателствено обезпечено нито пред първата нито пред въззивната инстанция.
Не се сочат обстоятелства от здравословно или друго естество, които да
мотивират съда към извод относно промяна в изпълняваната към момента мярка за неотклонение
по отношение на жалбоподателя.
Предвид изложените съображения въззивния съд намира частната жалба за неоснователна, а
атакуваното определение за правилно и законосъобразно, поради което следва да
бъде потвърдено и на основание чл.341 ал.2 НПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно
определение от 8.07.2020 г. по нохд № 1637/2020г. на СНС XXIII ти с-в, с което е оставено без уважение искането на подсъдимия В.Ц.Х. и
неговата защита за изменение мярката му за неотклонение „задържане под стража“ в по-лека.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: