Р Е Ш Е Н И Е
№ 59
гр. Габрово, 07.07.2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на осми юни две хиляди двадесет и трета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ГИШИНА
при
секретаря РАДОСЛАВА РАЙЧЕВА и с
участието на прокурора ……………… като разгледа докладваното от съдия Д. Гишина адм.
дело № 251 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 268 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба на „*****“ АД – гр. Габрово против
Решение № 187 от 30.11.2022 година на Директора на Териториална дирекция на
Национална агенция за приходите – Велико Търново, в частта, с която е
потвърдено Разпореждане с изх. № С220007-137-0009453 от 01.11.2022 година,
издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП – Велико Търново, офис Габрово.
В жалбата се твърди изтекъл 5-годишен давностен срок по чл.
171, ал. 1 от ДОПК за неотписаните задължения, а за някои от тях и на
10-годишен срок от възникването им. Навеждат се доводи, че с влязло в сила съдебно
решение по адм. дело № 90/2022 година на Административен съд – Габрово съдът е
приел за ненадлежно присъединени вземения, посочени в настоящата жалба, като
публичният изпълнител не се е съобразил влязлото в сила съдебно решение, което
жалбоподателят намира, че е самостоятелно основание за отмяна на оспорения
административен акт. Жалбоподателят сочи, че част от задълженията, изброени в т.
3 от жалбата, представялват лихви за периода 01.01.2011-30.11.2012 година,
които с изтичането на 10-годишен давностен срок се погасяват, независимо от
спирането и прекъсването на давността. Прави се искане за отмяна на оспореното
решение в обжалваната част и потвърденото с него разпореждане и връщане на
преписката в ТД на НАП – Велико Търново за ново произнасяне.
В открито съдебно заседание оспорващото дружество се
представлява от надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат,
поддържа се жалбата, както и искането по същество, като подробни съображения са
развити в депозирана по делото писмена защита /л. 239-240/.
Ответната по жалбата страна Директор на ТД на НАП – Велико
Търново се представлява в открито
съдебно заседание от надлежно упълномощен процесуален представител – юрисконсулт,
оспорва се жалбата, по същество се прави искане за отхвърляне на
оспорването. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения срок
по чл. 268 от ДОПК, от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол,
след изчерпване на възможността за обжалване по административен ред.
След съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, включително тези в административната преписка, на доводите и възраженията
на страните, и като извърши служебна проверка за законосъобразност, съдът приема
за установено следното от фактическа и правна страна:
Оспорващото дружество е подало до Директора на ТД на НАП –
Велико Търново Възражение за изтекла давност по чл. 168, т. 3, чл. 171, ал. 1 и
чл. 173 от ДОПК с вх. № С220007-000-0169222
от 08.04.2022 година с искане за отписване на посочените във възражението
задължения като погасени по давност /л. 141-153/.
След постановяване на Решение № 73 от 10.10.2022 година по
адм. дело № 90/2022 година по описа на Административен съд – Габрово /л. 106-112/,
с което Разпореждане с изх. № С220007-137-0005169 от 19.04.2022
година от Главен публичен изпълнител при ТД на НАП – Велико Търново /л.
113-140/ е отменено и преписката е върната за ново произнасяне по
възражението за изтекла давност, е издадено Разпореждане с изх. №
С220007-137-0009453 от 01.11.2022 година от Главен публичен изпълнител при ТД
на НАП – Велико Търново, с което на основание
чл. 225, ал. 1, т. 7 вр. чл. 168, т. 3 и чл. 171, ал. 1 от ДОПК са прекратени
поради изтекла погасителна давност публични задължения по ИД № **********/2002 година, описани в т. 1 до т. 94 вкл.
от таблица № 1 от разпореждането, и е отказано прекратяването поради изтекла
давност на вземания по ИД № **********/2002 година, посочени в т. 1 до т. 159
от таблица № 2 от разпореждането /л. 17-46/. По отношение на задълженията, за
които е отказано отписване, в разпореждането са изложени подробни мотиви
относно характера на всяко едно от задълженията, извършени присъединявания по
реда на чл. 217, ал. 2 от ДОПК, предприети действия, водещи до прекъсване на
давността, като в заключение е посочено, че при очертаната фактическа обстановка
не са изтекли нито 5-годишният давностен срок, нито абсолютната давност, регламентирана
в чл. 171, ал. 2 от ДОПК.
Разпореждането е връчено на оспорващото дружество на 10.11.2022
година /л. 47/, което в предвидения за това срок го е обжалвало пред
Териториалния директор на ТД на НАП – Велико Търново с жалба с вх. № 23714 от 16.11.2022
година /л. 14/.
С Решение
по жалба срещу действия на публичен изпълнител № 187
от 30.11.2022 година на Директора на Териториална дирекция на Национална
агенция за приходите – Велико Търново /л. 7-13/ е отменено обжалваното
разпореждане в частта, в която е отказано погасяването на задължения по данъчна
декларация по ЗКПО № 700И0007876 от 25.03.2011 година, представляващи лихви за
просрочие за периода 01.01.2012-30.11.2016 година /т. 143 и т. 144 от таблица № 2 на Разпореждане
с изх. № С220007-137-0009453 от 01.11.2022 година от
Главен публичен изпълнител при ТД на НАП – Велико Търново/. В останалата
част обжалваното Разпореждане е потвърдено, респ. жалбата е оставена без
уважение.
В мотивите на решението е посочено, че
абсолютният давностен срок по чл. 171, ал. 2 от ДОПК
не е изтекъл.
Решението е връчено на оспорващото дружество на 06.12.2022
година /л. 6/ и по предприето в срок оспорване по съдебен ред е образувано
настоящото производство.
Институтът на погасителната давност е приложим в данъчното
право съгласно разпоредбите на чл. 171- чл. 173 от ДОПК. Погасителната давност
е период от време на бездействие на носителя на едно субективно материално право,
след изтичането на който се поражда правото на задълженото лице да се позове на
изтеклата давност и да откаже изпълнение на задължението. От гледна точка на
данъчното право и на ДОПК, давността е период от време, с изтичането на който
се преклудира правото на държавата да събере едно вземане. Изтеклата
погасителна давност е основание за отписване на публичните задължения, по
аргумент от нормата на чл. 173, ал. 1 от ДОПК. Съгласно разпоредбата на чл.
173, ал. 2 от ДОПК вземанията се отписват служебно с изтичането на срока по чл.
171, ал. 2 от ДОПК, т.е. с изтичането на абсолютната 10-годишна погасителна давност.
Погасителната давност може да бъде прекъсвана или спирана,
при наличие на възникнали преди изтичането ѝ юридически факти, посочени в
съответната правна норма. При спиране на давността, давностният срок не тече. С
отпадане на основанието за спиране се възобновява течението на давностния срок,
като продължава да тече неизтеклата до момента на спирането част от него.
Периодът на спиране на давността не се включва в срока на давността, с него тя
се удължава. След отпадане на основанието за спиране давностният срок се
допълва с период от време, равен на разликата между целия срок на давността и
изтеклото време до спирането.
Разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ДОПК регламентира 6 случая,
при наличието на които давността спира, а именно: 1. когато е започнало производство
по установяване на публичното вземане - до издаването на акта, но за не повече
от една година; 2. когато изпълнението на акта, с който е установено вземането,
бъде спряно - за срока на спирането; 3. когато е дадено разрешение за разсрочване
или отсрочване на плащането - за срока на разсрочването или отсрочването; 4. когато
актът, с който е определено задължението, се обжалва; 5. с налагането на
обезпечителни мерки; 6. когато е образувано наказателно производство, от изхода
на което зависи установяването или събирането на публичното задължение.
Съгласно чл. 172, ал. 2 от ДОПК, давността се прекъсва с
издаването на акта за установяване на публичното вземане или с предприемането
на действия по принудително изпълнение, като съгласно ал. 3 от прекъсването на
давността започва да тече нова давност.
Възражението за ненадлежно присъединяване на изброени в
жалбата вземания настоящият съдебен състав намира за неоснователно. В
процесното разпореждане, както и в оспореното в настоящото производство решение
са изложени подробни мотиви за присъединяване на всяко едно от вземанията, като
посочените факти се потвърждават от представената от ответната страна преписка,
поради което не е необходимо мотивите на административните органи да бъдат
преповтаряни и/или възпроизвеждани в детайли. Само за пълнота и яснота следва да
се посочи, че коментираното възражение касае и задълженията по т. 143 и т. 144
от Разпореждане с изх. № С220007-137-0009453
от 01.11.2022 година от Главен публичен изпълнител при ТД на НАП – Велико
Търново, които точки от Разпореждането са отменени с обжалваното решение именно
поради липсата на разпореждане за присъединяване, а впоследствие част от тези
задължения са автоматизирано отписани като погасени по давност /л. 246-303/. Съдът
не е обвързан с обема на доказателствата, представени и/или приети в друго
съдебно производство, обусловили съдържанието и смисъла на приключващия
производството съдебен акт.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователно и
възражението за липса на надлежно присъединяване на лихви, след плащане на
главниците през 2020 година. Разпоредбата на чл. 162, ал. 2, т. 9 от ДОПК
определя като публични задължения и лихвите за вземанията по чл. 162, ал. 2, т.
1 - 8. Доколкото с изричната разпоредба на чл. 162, ал. 2, т. 9 от ДОПК лихвите
за публичните вземания са определени също като публични вземания, то по
отношение на тях следва да се прилагат правилата и сроковете за погасяването им
по давност, регламентирани в ДОПК. Лихвите като акцесорно задължение следват
главното задължение, което е публично, като погасителната давност за тях е
същата, каквато е за главното задължение. Задълженията, за които се отнася
горното възражение, са възникнали като задължения, включващи главница и лихва,
като не намира законова опора твърдението на оспорващото дружество, че след
заплащане на главниците следва да се извърши ново присъединяване по отношение
на начислените лихви.
В хода на съдебното производство е издадено Разпореждане за
частично прекратяване на производство по принудително изпълнение съгласно чл.
225 от ДОПК № С230007-035-0141634
от 31.03.2023 година от Главен публичен изпълнител при ТД на НАП – Велико
Търново /л. 251-256/, с което са отписани като погасени по давност задължения,
описани в 31 пункта в табличен вид в разпореждането.
Видно от писмено изявление на Главен публичен изпълнител с
изх. № С230007-178-0012588 от 29.05.2023 година /л. 246-247/, освен отписаните
съгласно горепосоченото разпореждане, автоматизирано са отписани и други задължения,
посочени с № им по Разпореждане
с изх. № С220007-137-0009453 от 01.11.2022 година.
По делото е представена и Справка за общите задължения на оспорващото
дружество, актуална към 08.06.2023 година /л. 259-303/, видно от която горекоментираните
задължения са включени в раздел „Погасени по давност/отписани задължения“, с
оглед на което за оспорващото дружество не е налице правен интерес от обжалване
на административния акт относно тези суми и жалбата в тази ѝ част следва
да бъде оставена без разглеждане като недопустима.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира,
че обжалваното решение е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 266,
ал. 1 от ДОПК и в границите на неговите правомощия, в писмена форма, при спазване на
административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби, както
и в съответствие с целта на закона, което обуславя извода за законосъобразност на
акта и съответно неоснователност на оспорването по отношение на непогасените по
давност до приключване на хода по същество по настоящото производство.
Искането на ответната страна за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение е своевременно направено и основателно с оглед
крайния изход на спора, поради което следва да бъде уважено, като оспорващата
страна следва да бъде осъдена да заплати в полза на ответната страна сумата от
100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, определена по
реда на § 2 от ДР на ДОПК вр. чл. 143, ал. 3 от АПК, вр. чл. 37 от Закона за
правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима поради отпадане на правния интерес жалбата на „*****“ АД – гр. Габрово против
Решение № 187 от 30.11.2022 година на Директора на Териториална дирекция на
Национална агенция за приходите – Велико Търново, в частта, с която е
потвърдено Разпореждане с изх. № С220007-137-0009453 от 01.11.2022 година,
издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП – Велико Търново, офис Габрово,
относно отписаните по давност задължения както следва: изцяло задълженията,
посочени в редове № 30, 31, 32, 66, 67, 68, 69, 70, 71, 72, 73, 74, 75, 76, 77,
78, 79, 80, 81, 82, 83, 84, 85, 86, 87, 88, 89, 90, 91, 92 ,93, 94, 95,
96, 103, 104, 105, 119, 123, 124, 125, 126,
131, 140, 141 и 142 от таблица № 2 на Разпореждане с изх. № С220007-137-0009453
от 01.11.2022 година от Главен публичен изпълнител при ТД на НАП – Велико
Търново, както и частично следните задължения, посочени в следните редове от таблица
№ 2 на Разпореждане с изх. № С220007-137-0009453 от 01.11.2022 година от Главен
публичен изпълнител при ТД на НАП – Велико Търново:
- ред 97 - отписана
сума в размер на 84,56 лева;
- ред 98 - отписана
сума в размер на 422,86 лева;
- ред 99 -
отписана сума в размер
на 4,46 лева;
- ред 100 - отписана сума в размер на 410,77 лева;
- ред 101 - отписана сума в
размер на 5,06 лева;
- ред 102 - отписана сума в размер на 79,66 лева;
- ред 106 - отписана сума в размер на 1,26 лева;
- ред 107 - отписана сума в размер на 84,93 лева;
- ред 108 - отписана сума
в размер на 401,83 лева;
- ред 109 - отписана
сума в размер на 4,14 лева;
- ред 110 - отписана сума в размер на 80,52 лева;
- ред 111 - отписана сума в размер на 401,13 лева;
- ред 112 - отписана сума в
размер на 4,36 лева;
- ред 113 - отписана сума в размер на 378,22
лева;
- ред 114 - отписана сума в размер на 76,60 лева;
- ред 115 - отписана
сума в размер
на 5,02 лева;
- ред 116 - отписана сума в размер на 76,64 лева;
- ред 117 - отписана сума в размер на 3,57 лева;
- ред 118 - отписана сума в размер на 370,84 лева;
- ред 120 - отписана сума в размер на 346,63 лева;
- ред 121 - отписана сума в размер на 4,30 лева;
- ред 122 - отписана сума в размер на 71,72 лева.
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователна жалбата на „*****“ АД – гр. Габрово против Решение № 187 от
30.11.2022 година на Директора на Териториална дирекция на Национална агенция
за приходите – Велико Търново, в частта, с която е потвърдено Разпореждане с
изх. № С220007-137-0009453 от 01.11.2022 година, издадено от публичен
изпълнител при ТД на НАП – Велико Търново, офис Габрово, в останалата ѝ
част.
ОСЪЖДА „*****“
АД – гр. Габрово с ЕИК ******да заплати на Национална агенция за приходите юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.
Решението, в частта с която е отхвърлена жалбата, е
окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 268, ал. 2 от ДОПК, а в
частта, с която жалбата е оставена без разглеждане, има характер на определение
и подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: