№ 310
гр. София, 06.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 91 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20221110139150 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 127, ал. 2 от Семейния кодекс
/СК/.
Образувано е по искова молба на К. И. Д. срещу И. И. П.. Предявени са
обективно съединени искове с правна квалификация чл. 127, ал. 2 СК за
предоставяне на родителски права, определяне на местоживеенето, режим на
лични отношения и на издръжка за дете.
Ищцата твърди, че с ответника имат общо дете – Ивайло И.ов П., ЕГН
**********. Родителите са във фактическа раздяла. Майката и детето живеят
в нейното жилище в гр. София, ж.к. Обеля, бл. 101, вх. В, ап. 41, което тя
закупила. Детето е ученик в 119 СОУ в гр. София. В поведението му се
наблюдават изразена хипер активност. Често става раздразнителен, избухлив
и агресивен към други деца и хора. Заедно с бащата потърсили помощ от
детски психиатър, чието заключение било, че при малолетния Ивайло се
наблюдават когнитивни и екзекутивни дефицити. От началото на 2022г.
Ивайло посещава логопед. Заниманията са от два до три пъти седмично, като
всяко струва по 35 лева. Първоначално майката поемала заплащането на
цялата такса, но от около два месеца и ответникът участвал в този разход. От
раждането на детето майката се грижи за неговата прехрана, облекло и
всякакви нужди. Издръжката, която бащата дава за детето, не е постоянна,
1
ежемесечна и регулярна. Същата зависела от личното отношение на бащата
към майката. Излага твърдения, че не ограничава контактите на детето с
неговия баща. Ивайло е привързан към родителите си. Бащата подценявал
лекарските препоръки относно възпитанието и личния подход към детето. Не
полагал необходимата родителска превенция към детето, като при контактите
им ответникът пренебрегвал установените правила за неговото развитие.
Изгражда образ на добрия родител, който позволява всичко, не налага
никакви ограничения в поведението на детето, настройвал детето срещу
майката. Освен доходите си от трудово възнаграждение, майката била
подпомагана финансово и физически от членовете на нейното семейство.
Ответникът работи по трудово правоотношение и официалният му доход бил
в размер на МРЗ за страната, но реалните му доходи били по – високи.
Разполага със собствено жилище и МПС. Моли родителските права спрямо
детето Ивайло да бъдат предоставени за упражняване на майката,
местоживеенето му да бъде определено при нея, да бъде определен режим на
лични отношения на бащата с детето, акто предлага такъв, както и бащата да
заплаща месечна издръжка на детето в размер на 350.00 лева, считано от една
година назад от подаване на исковата молба, до настъпване на причини,
водещи до нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за
всяка просрочена вноска. Претендира разноски.
В предоставения едномесечен срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор
от ответника, предявена е и насрещна молба. Оспорва твърденията, изложени
в исковата молба, и предявените с нея искове. Сочи, че действително детето
живее понастоящем при ищцата, но и бащата се грижи за него. Води го при
личен лекар, зъболекар, очен лекар. Взема детето от училище, води го на
разходки, участва в образователния процес. От раздялата с ищцата същата
винаги му създавала проблеми за виждането и контакта на бащата с детето.
Детето има дислексия и това била причината то да не може да чете и пише
като дете на неговата възраст. Оспорва обстоятелството, че от раждането на
детето майката е тази, която се грижи основно за него. Сочи, че винаги се е
грижел за детето, включително и финансово. Излага твърдения, че през
последната година ищцата развила зависимост към хазарта и за това харчела
неразумни суми. Ищцата била по цял ден на работа до късно и не можела да
отделя необходимото внимание на детето. Моли родителските права върху
детето Ивайло да бъдат предоставени за упражняване на бащата, при когото
2
то да живее; да бъде определен режим на лични отношения на майката с
детето; майката да бъде осъдена да заплаща месечна издръжка на детето в
размер на 250 лева, ведно със законната лихва за всяка просрочена месечна
сума, считано от решението за предоставяне на родителските права на бащата.
В случай, че не бъдат уважени исковете, моли да му бъде определен режим на
лични отношения с детето, като предлага такъв. Не претендира разноски.
В определения срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на насрещната
искова молба. Оспорва предявените насрещни искове като неоснователни.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и
становищата на страните прие за установено следното:
Страните са родители на малолетното дете Ивайло И.ов П., ЕГН
**********.
На 14.06.2022г. ищцата придобила собствеността върху недвижим имот,
представляващ апартамент 41, находящ се в гр. София, район Връбница, ж.к,
Обеля 1, бл. 101, вх. В, ет. 1. Същата работи в Тирбул ЕАД, като за периода
от месец юли 2021г. до месец юни 2022г. е получила среден месечен брутен
доход в размер на 1813.89 лева.
Ответникът работи по трудово правоотношение в Камко ЕООД, като за
периода от месец юни 2021г. до месец август 2022г. е получил среден месечен
брутен доход в размер на 770.30 лева. Същият е заплащал по банков път чрез
майката на детето суми, както следва: 30.06.2021г. – 180 лева за училище;
15.09.2021г. – 150 лева за училище; 13.10.2021г. – 100 лева; 10.11.2021г. – 175
лева за учебници; 13.12.2021г. – 130 лева; 31.01.2022г. – 200 лева за
застраховка; 11.02.2022г. – 200 лева за застраховка; 28.02.2022г. – 200 лева;
14.03.2022г. – 150 лева; 14.04.2022г. – 50 лева; 23.05.2022г. – 15 лева.
С оглед изискванията на чл. 15 ЗЗДт, по делото са изготвени социални
доклади от ДСП – Младост и ДСП – Връбница. Видно от проведеното
социално проучване, бащата заявява, че с майката са живяли заедно около 11
години, като от съвместното си съжителство имат родено едно дете –Ивайло
на 9 г. Разделени са от около 4 години. Споделя, че майката ограничава
контактите между него и Ивайло. Бащата твърди, че след раздялата детето
само една седмица е било при него с приспИ.е, през останалото време майка
му не разрешава да остава в жилището. Отрича детето да е настрйвано срещу
майката. Бащата заявява, че когато Ивайло е при него, се чувства добре,
3
поддържат добри отношения, омат общи занимания, излизат на разходка,
ходят на различни походи в планината. Бащата съобщава, че изцяло е поел
грижите за детето, свързани със здравословното му състояние. По негови
данни, Ивайло е с дислексия, като е посещавал „Стела Благоева“, но майката
отказала и го е преместила при друг специалист – логопед. Към момента
детето живее заедно със своята майка, която полага грижите за отглеждането
и възпитанието на детето. Бащата живее в гр. София, ж.к. Младост 2 заедно
със своята майка, като детето разполага с отделна стая,обзаведена с всичко
необходимо за детето. Бащата заявява, че работи на длъжност мърчандайзер
към фирма „Камко“. По данни на бащата, Ивайло има редки контакти с
роднини по бащина линия. Ивайло е ученик в 3-ти клас в 119 СУ, като трудно
се справя в училище предвид установената дислексия. Бащата заявява, че
детето има приятели в училище, чувства се добре, тренира допълнително
таекуондо. Бащата заявява, че има изградена емоционална връзка със сина си,
детето се чувства добре при своя баща. По данни на майката, родителите
живеели заедно в дома на бащата заедно с неговата майка. След раздялата им
преди 3 години майката и детето напуснали дома на бащата. Родителите
поддържат комуникация помежду си по повод детето, като майката описва
комуникацията им като напрегната. По данни на майката, тя въвежда
границите и правилата, регулиращи поведението на момчето, с търпение и
обясняване. Наказанията, които налага, се състоят в ограничаване на гледане
на филмчета, ползване на интернет. На детето се обяснява по подходящ начин
причината за наложеното наказание. Майката споделя, че на този етап няма
нов партньор. Към момента основните грижи за Ивайло се полагат от
майката. Детето е облечено с чисти и подходящи дрехи. Майката и детето
обитават апартамент, който е собственост на майката. Ивайло разполага със
самостоятелна стая, обзаведена с всичко необходимо. Майката работи като
търговски представител във фирма „Тирбул“. Месечното й възнаграждение е
1500 лева. Същата споделя, че в грижите за Ивайло е подкрепена от близките
си – брат, сестра, майка. Баща й живее в Сърбия и тя и детето често му
гостуват. Бабата по бащина линия – Юра Момчилова, също участва в грижата
за малолетния Ивайло. Ивайло споделя, че познава и контактува с
разширеното си семейство по майчина и бащина линия. Има изграден
приятелски кръг в квартала, в който живее. Ивайло е ученик в 3 клас в 119
училище. Той е дете със СОП, осигурено му е ресурсно подпомагане.
4
Момчето има дислексия. Малолетният редовно посещава учебните занятия,
има леки затруднения по български език. Ивайло разказва, че му харесва в
училище, има приятели. Записан е и тренира таекундо. Малолетният Ивайло е
спокоен в присъствието на майка си. Той споделя, че е привързан и към
двамата си родители. Твърди, че му харесва да гостува в дома на баща си,
където се среща и с баба си Юра Момчилова. Майката говори с много обич и
топлота за сина си. По нейни думи, тя не поставя пречки в контактите между
бащата и детето. Споделя, че разбира нуждите Ивайло да се среща с баща си.
В хода на съдебното производство е назначена и изготвена комплексна
съдебно – психологична, психиатрична и логопедична експертиза, според
заключението на която Ивайло П. има нарушения в развитието и
функционирането, които надхвърлят диагнозата Специфично разстройство в
/развитието на/ четенето /F83.0 по МКБ10/, позната под термина „Дислексия“.
Все пак може да се каже, че е налице такова разстройство, като то е само част
от проблемите, които са в основата на училищните затруднения, които
Ивайло безспорно има. Момчето има нужда от диагностично уточняване /вкл.
чрез допълнителни неврологични, а и психиатрични диагностични
изследвания/, които да дадат по – конкретни и пълноценни медицински
насоки за неговото лечение. В академичен план детето отговаря на
определението на „дете със специални образователни потребности“,
немедицински термин от Закона за училищното и предучилищното
образование, като състоянието му категорично предполага нужда от
индивидуален подход и допълнителна ресурсна подкрепа за овладяване на
учебния материал. С оглед дефиците и особеностите на детето следва да се
осигурят специализирано проследяване и подкрепа от невролог, психиатър,
психолог, логопед и специален психолог с различна честота и интензивност в
зависимост от потребностите му при динамична, периодична реоценка на
тези потребности. Последните трима специалисти следва да бъдат осигурени
от училището, което посещава, а при необходимост може да се осигури и
допълнителна подкрепа и извън училището – през социалните служби или
чрез частна инициатива на родителите. С оглед минимизиране рисковете и
оптимизиране на развитието на детето е необходимо редовно проследяване на
състоянието му, комплексно и мултидисциплинарно, а именно неврологично,
психиатрично, психологично. Терапевтичните усилия трябва да са
координирани и подкрепени и поддържани по еднакъв начин от двамата
5
родители и всички включени в отглеждането на детето.
От показанията на св. Надежда Стилиянова Даскалова се установява, че
детето Ивайло е в четвърти клас, живее при майка си в техен собствен
апартамент в кв. Обеля. Детето е с дислекция, с него работят психолози и
ресурсен учител. Ищцата работи като търговски представител в Олимпос.
Когато се налага, помощ й оказват брат й и сестра й.
Съдът кредитира показанията на св. Даскалова като обективни и
кореспондиращи с останалите доказателства по делото, като не кредитира
същите в частта им относно обстоятелствата, за които няма лични
впечатления.
Видно от показанията на св. Огнян Валентинов Миков, ответникът и
детето са постоянно заедно, ответникът е постоянно в игрите с детето си.
Винаги има вода, води го на обяд. Следи режима за хранене, преобличане.
Винаги е инициаторът да заведе детето някъде, например, кино, разходки и
т.н. Ответникът ходел на срещи в друго училище, където да бъде записано
детето. Когато имал одобрението и разрешението на директора, включително
и това от общината, и оставало само да се подадат документите, тогава се
получил отказ от майката. Правело впечатление, че ответникът винаги бил
свързан с детето във всяко едно действие. Той играе с всички деца. Старае се
да помага на детето в ученето. През месец февруари 2022г. ответникът
получил разрешение от майката да заведе детето на море в Гърция. Наел
къща в Гърция и три дни преди заминаването ответникът казал, че решението
се е променило. През лятото на 2023г. ответникът бил доста често с детето, но
през последните месеци срещите им сякаш се разредили. Имало случаи, в
които, ответникът, например бил на кино, полуава обаждане от майката, че
може да отиде да вземе детето, и той тръгвал веднага. Това било преди лятото
на 2023г. През 2022г. за рождения ден на детето ответникът бил организирал
парти. Майката довела детето, то направило една обиколка около 30 минути и
след това майката взела детето. Детето ходи на училище в близост до бившия
хотел „Плиска“. В момента то живее в ж.к. Обеля.
Съдът кредитира показанията на св. Миков като обективни и
непротиворечиви както помежду си, така и с останалите доказателства по
делото, като не кредитира същите в частта им относно обстоятелствата, за
които няма лични впечатления.
6
При така установената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи:
Родителите са длъжни да се грижат и да възпитават своите деца така,
че те да бъдат полезни както за себе си и за близките си, така и за цялото
общество. Задължение и на двамата родители е да осигурят в пълен обем
грижите, вниманието и обичта, от които детето се нуждае. От фактите по
делото се установи, че родителите на детето Ивайло не живеят заедно, като
грижите по отглеждането и възпитанието на детето към настоящия момент се
полагат от майката, при която детето живее, като бащата осъществява лични
отношения и участва в грижите за сина си.
Съдът следва да изходи от родителските качества, възможностите за
полагане на грижи и умение за възпитание, подпомагане и стимулиране на
придобИ.ето на личностни, социални, трудови и образователни умения и
качества у детето, моралните и човешките качества на всеки от родителите,
техния социален статус, доходи, имущество, битови условия, възрастта и пола
на детето, отношенията между родител и дете, възможността да се ползва
помощта на близки и роднини при отглеждането и др. При определяне на
мерки относно грижата за детето, най-важният критерий за това на кого от
двамата родители следва да се предостави упражняването на родителските
права, е интересът на детето, а именно осигуряването на правилното му
физическо и духовно развитие и социалното му формиране. Съдът, като взе
предвид изложеното, събраните по делото писмени и гласни доказателства,
изготвените социални доклади, комплексното експертно изследване и най-
вече съобрази интереса на детето, счита че упражняването на родителските
права по отношение на него следва да бъде предоставено на майката, при
която детето да живее и която да полага непосредствени грижи по
отглеждането и възпитанието му. Съдът счита, въз основа на събраните по
делото доказателства, че майката притежава необходимите качества на
родител и може адекватно да упражнява родителските права и задължения,
каквито полага и към настоящия момент.
С оглед предоставяне родителските права и определяне
местоживеенето на детето при неговата майка, на бащата следва да се
определи подходящ режим на лични контакти с него. Съдът, като взе предвид
доказателствата по делото, възрастта на детето и като съобрази, че в интерес
7
на детето е да поддържа контакт и с двамата си родители, намира, че режимът
на лични отношения на бащата с детето следва да бъде, както следва: бащата
има право да вижда и взема при себе си детето всяка първа, трета и пета
седмица от месеца за времето от 18.00 часа в петък, а ако детето е на училище
и/или извънучебни занятия, след приключване на занятията, до 18.00 часа в
неделя, с преспИ.е; Коледните празници – всяка четна година за времето от
09.30 часа на 24 декември до 18.00 часа на 26 декември; Новогодишни
празници – всяка нечетна година за времето от 09.30 часа на 30 декември до
18.00 часа на 01 януари на следващата календарна година; Великденски
празници – всяка четна година за времето от 09.30 часа на Разпети петък до
18.00 часа в понеделник след Великден /Светли понеделник/; един месец през
лятото по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката.
Бащата следва да взема и връща детето от и в дома на майката. Съдът намира,
че посоченият режим на лични отношения ще осигури и гарантира участието
на бащата в живота на детето, от една страна, и, от друга страна, ще съхрани
изградената физическа, духовна и емоционална връзка между детето и
неговия баща.
Съобразно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 СК, размерът на издръжката се
определя от доходите на лицето, което я дължи. Няма спор, че задължението
за издръжка представлява първостепенен ангажимент и на двамата родители
за осигуряването на физическото, здравословно и психическо състояние на
детето, на подходяща социална и културна среда, на образование и
всестранно развитие. По делото безспорно се установи, че детето към
настоящия момент е в четвърти клас, същото е с дислексия, в академичен
план отговаря на определението „дете със специални образотелни
потребности“, поради което посещава логопед. Видно от заключението на
изготвената в хода на съдебното производство комплексна експертиза, е
необходимо проследване на състоянието на Ивайло и работата му с невролог,
психолог, психиатър. Отделно от това, детето тренира таекундо. Ответникът
работи по трудово правоотношение, като реализира среден месечен трудов
доход в размер на 770.30 лева; същият живее в жилище заедно със своята
майка. Съдът, като взе предвид горните обстоятелства, както и нуждите на
детето съобразно възрастта му, обстоятелството, че ответникът не заплаща
издръжка на друго непълнолетно дете и липсата на данни за влошено
здравословно състояние, счита, че във възможностите на бащата е да заплаща
8
на сина си месечна издръжка около законно установения минимален размер, а
именно 235.00 лева. С оглед горното съдът следва да осъди бащата да
заплаща на детето си издръжка от 235.00 лева, считано от влизане в сила на
решението в частта относно местоживеенето на детето, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане, до
настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване.
Предвид това, предявеният иск за издръжка следва да бъде уважен за размера
от 235.00 лева, като в останалата му част за разликата над 235.00 лева до
пълния предяеен размер от 350.00 лева следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Предявен е иск с правно основание чл. 149 СК за заплащане на месечна
издръжка на детето в размер на 350.00 лева за една година назад от датата на
предявяване на исковата молба. От доказателствата по делото се установи, че
бащата е заплащал по банков път чрез майката различни суми за детето, както
и че същият е участвал в грижите за сина си, поради което съдът приема, че
ответникът е частвал в издръжката на малолетния Ивайло както с парични
средства, така и в натура. С оглед изложеното, предявеният иск с правно
основание чл. 149 СК следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Относно направените разноски по делото.
Претенция за присъждане направените по делото разноски е направена
от ищцата. Разноски съдът не следва да присъжда, същите остават за сметка
на всяка от страните такива, каквито са направени, тъй като производството
представлява такова на спорна съдебна администрация, имащо охранителен
за интересите на детето характер, независимо изхода на спора
/Определение № 385/25.08.2015 г. по ч. гр. д.№ 3423/2015 г. на ВКС - I Г.О./.
Ответникът дължи държавна такса върху присъдената издръжка за
детето в размер на 338.40 /триста тридесет и осем лева и четиридесет
стотинки/ лева на основание Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по Гражданския процесуален кодекс /ТДТССГПК/ по сметка на
Софийския районен съд.
Така мотивиран и на основание чл. 127, ал. 2 от Семейния кодекс,
съдът
РЕШИ:
9
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на
малолетното дете Ивайло И.ов П., ЕГН **********, на неговата майка К. И.
Д., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето Ивайло И.ов П., ЕГН
**********, при неговата майка К. И. Д., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата И. И. П., ЕГН
********** и детето Ивайло И.ов П., ЕГН **********, както следва: бащата
има право да вижда и взема при себе си детето всяка първа, трета и пета
седмица от месеца за времето от 18.00 часа в петък, а ако детето е на училище
и/или извънучебни занятия, след приключване на занятията, до 18.00 часа в
неделя, с преспИ.е; Коледните празници – всяка четна година за времето от
09.30 часа на 24 декември до 18.00 часа на 26 декември; Новогодишни
празници – всяка нечетна година за времето от 09.30 часа на 30 декември до
18.00 часа на 01 януари на следващата календарна година; Великденски
празници – всяка четна година за времето от 09.30 часа на Разпети петък до
18.00 часа в понеделник след Великден /Светли понеделник/; един месец през
лятото по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката,
като при осъществяване на посочения режим на лични отношения бащата ще
взема и връща детето от и в дома на майката.
ОСЪЖДА бащата И. И. П., ЕГН **********, да заплаща на
малолетното дете Ивайло И.ов П., ЕГН **********, чрез неговата майка и
законен представител К. И. Д., ЕГН **********, месечна издръжка в размер
на 235.00 /двеста тридесет и пет/ лева, считано от влизане в сила на
решението в частта относно определеното местоживеене на детето, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й
изплащане, до настъпване на законово основание за нейното изменение или
прекратяване, като ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за издръжка за разликата
над 235.00 /двеста тридесет и пет/ лева до пълния предявен размер от 350.00
/триста и петдесет/ лева, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от К. И. Д., ЕГН ********** срещу И. И.
П., ЕГН ********** с правно основание чл. 149 СК за заплащане на месечна
издръжка в размер на 350.00 /триста и петдесет/ лева за една година назад от
датата на предявяване на исковата молба, като неоснователен.
ОСЪЖДА И. И. П., ЕГН **********, да заплати по сметка на
10
Софийския районен съд, държавна такса върху присъдената издръжка в
размер 338.40 /триста тридесет и осем лева и четиридесет стотинки/ лева, на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на К. И. Д., ЕГН ********** за
присъждане на разноски, като неоснователно.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от съобщението до страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11