Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 130
гр. Сливен, 03. 07. 2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на
двадесет и пети
юни, две хиляди
и двадесета година,
в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ ИВАНОВА
При участието на секретаря Радостина Желева, като
разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 3 по описа на съда за 2020 година, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл. от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ във връзка с чл. 144 от ДОПК,
във връзка с чл. 4, ал. 1 – 5 и чл. 9б от Закона за местните данъци и такси
/ЗМДТ/.
Образувано е по жалба от „Еврокапитал
– България” ЕАД /в несъстоятелност/ с ЕИК: ********, със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, ул. „Александровска” № 21,
ет. Е, представлявано от с. Н.А.Г., подадена против Акт за установяване на
задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК /АУЗ/ № 2826 - 1 от 22.11.2019 г., издаден от старши инспектор в Отдел „Местни данъци и
такси” /„МДТ”/ при Община Нова Загора, с който е установен размер на задължения
за данък върху недвижимите имоти /ДНИ/ и такса за битови отпадъци /ТБО/ за
периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г. за недвижим
имот, находящ се в гр. Нова Загора, и лихви върху тях. В жалбата си оспорващото
дружество твърди, че оспореният акт е незаконосъобразен. Счита, че: актът е
нищожен, поради липса на мотиви - от наименованието му не става ясно относно
какво задължение е съставен, а цитираният чл. 107, ал. 3 от ДОПК съдържа редица
възможности за съставяне на актове; в акта не са посочени трите имена на
лицето, съставило акта; лицето, издало акта е некомпетентно. Моли оспореният
АУЗ да бъде отменен. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован,
не се представлява.
Ответникът по жалбата, редовно призован, не се явява и
не се представлява в съдебно заседание. Не изразява становище по жалбата.
Административният съд, след като обсъди и прецени
наведените в жалбата доводи, събраните по делото относими към спора
доказателства и извърши проверка за законосъобразност на оспорения
административен акт, приема за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят е собственик на недвижим имот, находящ
се в гр. Нова Загора, съставляващ УПИ V в кв. 211 по плана на гр. Нова Загора,
с площ от 17 870 кв.м., заедно с построените в имота сгради и съоръжения /видно
от Устав на АД „Еврокапитал – България”, обявен в
Търговския регистър/.
За горепосочения имот са подадени следните декларации
пред Общинската администрация: Декларация по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък
върху недвижимите имоти - с Вх. № **********
/ 09.01.2019 г. по описа на Община Нова Загора; Декларация по чл. 8 от ЗМДТ и
чл. 21а, ал. 1 от Наредбата за определянето и администрирането на местните
такси и цени на услуги на територията на община Нова Загора за освобождаване от
такса за битови отпадъци – с Вх. № ********** / 13.11.2018 г. по описа на
Община Нова Загора, с която е декларирано, че имотът няма да се ползва през
цялата 2019 г.
На 22.11.2019 г. от длъжностно лице - старши инспектор
в Отдел „МДТ” при Община Нова Загора – орган по приходите, на основание чл.
107, ал. 3 от ДОПК във връзка с подадена декларация по чл. 14 от ЗМДТ, е
издаден АУЗ № 2826 - 1, съгласно който за деклариран с Декларация Вх. №
**********/ 09.01.2019 г. недвижим имот, находящ се в гр. Нова Загора, кв. 211,
УПИ V, са установени задължения за ДНИ и ТБО за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г. в общ размер на 1305,43 лева и
лихви за просрочие към тях, изчислени към 22.11.2019
г., в размер на 30,10 лева, както следва: ДНИ в размер на 890,34 лева, от
които: главница – 870,27 лева и лихва – 20,07 лева; и ТБО в размер на 445,19
лева, от които: главница – 435,16 лева и лихва – 10,03 лева. В акта е посочено,
че задълженото лице дължи: за 2019 г. ДНИ в размер на 3.00 на хиляда върху
по-високата между данъчната оценка и отчетната стойност на имота, съгласно чл.
21, ал. 1 от ЗМДТ и чл. 5, ал. 1, т. 2 от Наредбата за определяне размера на
местните данъци на територията на Община Нова Загора; за 2019 г. ТБО за
услугата чистота на териториите за обществено ползване за нежилищен имот е в
размер на 1,5 на хиляда върху по-високата между данъчната оценка и отчетната
стойност на имота, съгласно Решение № 1049 от 20.12.2013 г. на Общински съвет
Нова Загора. Издателят на акта – старши инспектор Милена Кръстева, е определена
да упражнява правомощията на орган по приходите, видно от Заповед № РД-12-307
от 16.05.2018 г., издадена на основание чл. 4, ал. 4 от ЗМДТ от Кмета на Община
Нова Загора. В срока за обжалване по чл. 107, ал. 4 от ДОПК АУЗ е обжалван по
административен ред. С Решение № 5 от 13.12.2019 г. на Началника на Отдел „МДТ”
при Община Нова Загора, постановено на основание чл. 155, ал. 2 от ДОПК, актът
е потвърден. Решението е връчено на 16.12.2019 г. Жалбата срещу акта, въз
основа на която е образувано настоящото производство, е подадена чрез изпращане
по пощата на 27.12.2019 г.
По делото са представени Наредбата за определяне
размера на местните данъци на територията на Община Нова Загора /НОРМДТОНЗ/ и
Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги
на територията на Община Нова Загора /НОАМТЦУТОНЗ/.
Съгласно чл. 5, ал. 1 /изм. Решение № 715 от 31.01.2019
г. на Общински съвет Нова Загора/ от НОРМДТОНЗ, годишният размер на данъка
върху не жилищни недвижими имоти е 3 на хиляда върху данъчната оценка.
С Решение № 1049 от 20.12.2013 г. на Общински съвет –
Нова Загора е определена ТБО в Община Нова Загора за не жилищни имоти на
юридически лица – пропорционално в размер на 7,5 на хиляда върху по-високата
между отчетната стойност и данъчната оценка на недвижимия имот на съответното
юридическо лице, от които за почистване на улични платна, площади, алеи,
паркове и други територии, предназначени за обществено ползване – 1,50 на
хиляда /т. 3 от Решението/.
От представената по делото Заповед № РД-12-696 от 30.10.2018
г. на Кмета на Община Нова Загора, издадена на основание чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ,
с която са определени видът и честотата на предлаганите услуги по чл. 62 от ЗМДТ и границите и районите за извършване на дейностите за 2019 г., е видно, че
услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване се
предоставя във всички населени места на територията на Община Нова Загора.
По делото е назначена, изслушана и приета, неоспорена
от страните съдебно-икономическа експертиза, изготвена от вещото лице П.Т.И.
със специалност – с. и к., чието заключение съдът възприема като компетентно и
безпристрастно, тъй като е обосновано и мотивирано, и кореспондира със
събраните по делото писмени доказателства.
Съгласно заключението на вещото лице: данъчната основа
за облагане на имота с ДНИ и ТБО е по-високата стойност между отчетната
стойност на имота и неговата данъчна оценка, която основа е в общ размер
290 090,90 лева; ДНИ за процесния имот и за процесния период, съобразно
изискванията на ЗМДТ и НОРМДТОНЗ, се изчислява в размер 3 на хиляда върху
данъчната основа и е на стойност главница 870.27 лева и лихва към 22.11.2019 г.
- 20.06 лева; ТБО за процесния имот и за процесния период, съобразно
изискванията на ЗМДТ, НОАМТЦУТОНЗ и решенията на Общински съвет Нова Загора, и
предвид подадената Декларация по чл. 8 от ЗМДТ и чл. 21а, ал.1 от НОАМТЦУТОНЗ, се
изчислява единствено за услугата „Почистване на улични платна, площади, алеи,
паркове и други територии, предназначени за обществено ползване“ в размер 1,50
на хиляда върху данъчната основа и е на стойност главница 435.14 лева и лихва
към 22.11.2019 г. - 10,03 лева; процесният имот се намира в границите на
районите, за които от Община Нова Загора се предоставя услугата „поддържане
чистотата на териториите за обществено ползване“; през процесния период
услугата „поддържане чистотата на териториите за обществено ползване“ по
отношение на землището и населеното място на гр. Нова Загора е изпълнявана
редовно.
Въз основа на установените по делото факти, съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима. Подадена е в предвидения в чл.
156, ал. 1 от ДОПК
преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес.
Жалбата е подадена и срещу административен акт, който подлежи на съдебен
контрол, тъй като предмет на оспорване е АУЗ, който е потвърден при обжалването
му по административен ред от Началника на Отдел „МДТ” при Община Нова Загора,
упражняващ правомощията на териториален директор на НАП, съгласно чл. 4, ал. 5
от ЗМДТ във връзка с чл. 107, ал. 4 от ДОПК.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Оспореният АУЗ е издаден от служител на общинската
администрация, имащ правата и задълженията на орган по приходите, определен със
заповед на Кмета на Общината и следователно е издаден от компетентен
административен орган по смисъла на чл. 4, ал. 1 във връзка с ал. 3, изр. 1, предл. 1 и ал. 4 от ЗМДТ.
Спазена е установената от закона форма – актът е
писмен, посочени са фактическите и правни основания за издаването му.
Твърденията на жалбоподателя за липса на мотиви са неоснователни. В
производството по издаване на оспорения акт не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните разпоредби. Актът е издаден при условията на чл.
107, ал. 3 от ДОПК във връзка с подадена декларация по чл. 14 от ЗМДТ - при
извършена проверка на ДНИ и ТБО за имот, собственост на жалбоподателя, при
която е установено, че дружеството има неплатени задължения за ДНИ и ТБО за
притежаван и деклариран имот за периода от 01.01.2019
г. до 31.12.2019 г. Определяйки размера на задълженията, административният
орган се е позовал на разпоредби от ЗМДТ. В мотивите на АУЗ е описан
декларираният от търговското дружество имот. Посочени са разпоредбите от ЗМДТ и
от НОРМДТОНЗ и НОАМТЦУТОНЗ, съобразно
които са определени размерите на ДНИ и ТБО. Актът е мотивиран в достатъчна
степен. В изложените в акта мотиви волята на административния орган е изразена
ясно и обосновано. Противно на твърденията на жалбоподателя, наименованието на
акта не може и не следва да съдържа пълно описание на задължението. Органът
следва да развие своите мотиви в съдържанието на акта. В разглеждания случай от
изложените в акта мотиви е налице яснота относно установените с акта
задължения.
Не се споделя и твърдението на жалбоподателя за незаконосъобразност
на акта, поради непосочване трите имена на лицето, съставило акта. Оспореният
АУЗ съдържа наименование на органа, който го е издал – старши инспектор в Отдел
„МДТ”, орган по приходите, оправомощен със заповед на Кмета на Общината. Посочените
в акта имена на издателя го индивидуализират в достатъчна степен.
Задълженията за ДНИ и ТБО са публични общински
вземания - по аргумент от чл. 162, ал. 2, т. 1 и т. 3 от ДОПК. Съгласно чл.
166, ал. 1 от ДОПК, установяването на публичните вземания се извършва по реда и
от органа, определен в съответния закон. В разглеждания случай това е ЗМДТ,
съгласно чл. 4, ал. 1 и чл. 9б от който, установяването на местните данъци и
такси се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК.
Предвиденият в ДОПК процесуален ред е специален по отношение на общия ред за
издаване на административни актове, предвиден в АПК. Процесният акт е издаден
по реда на чл. 107 от ДОПК и по същество е акт за установяване на задължения по
данни от декларации на задълженото лице, при издаването на който е съобразен
предвиденият в ДОПК процесуален ред.
Актът е издаден и в съответствие с материалния закон и
с целта на закона. Органът по приходите е приложил правилно относимите
материалноправни разпоредби и е издал законосъобразен и обоснован АУЗ.
Първото установено с процесния акт задължение е за
данък върху недвижимите имоти за имот с адрес гр. Нова Загора, собственост на
жалбоподателя и съставляващ земя и сгради, като приетият от административния
орган размер на задължението за периода от 01.01.2019
г. до 31.12.2019 г. е 890,34 лева, от които: главница – 870,27 лева и лихва към
22.11.2019 г. – 20,07 лева. Според съдържанието на акта, задължението в частта
за главницата е изчислено при нормативно определен размер от 3,00 промила върху
по-високата между данъчната оценка и отчетната стойност на имота. Съгласно чл.
19, ал. 1 от ЗМДТ, данъкът се определя върху данъчната оценка на недвижимите
имоти към 1 януари на годината, за която се дължи. А в чл. 21, ал. 1 от ЗМДТ е
предвидено, че данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията е
по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка. Съобразно чл. 5,
ал. 1 от НОРМДТОНЗ, годишният размер на данъка върху не жилищни недвижими имоти
е 3 на хиляда върху данъчната оценка. Съгласно заключението на вещото лице,
данъчната основа на процесния имот е в размер на 290 090,90 лева, определена
чрез сравняване на данъчната оценка и отчетната стойност. Приетата от административния
орган облагаема основа е идентична– 290 090,90 лева. Върху определената облагаема
основа, която се явява данъчна оценка на имота по смисъла на чл. 21 от ЗМДТ, се
начислява и размерът на дължимия данък недвижими имоти, който в случая е
регламентиран в чл. 5 от НОРМДТОНЗ, и съставлява 3 на хиляда от данъчната оценка.
Следователно, определянето на размера на ДНИ за периода по акта за процесния
имот е извършено при спазване на
относимите материалноправни разпоредби. Установеното с оспорения акт задължение
за ДНИ е установено законосъобразно по основание и размер. Съобразено със
закона е и задължението в частта за законната лихва, дължима на основание чл.
175, ал. 1 от ДОПК във връзка с чл. 4, ал. 2 от ЗМДТ и чл. 1, ал. 1 от
ЗЛДТДПДВ, и във връзка с чл. 28, ал. 1 от ЗМДТ, която разпоредба определя срока
за плащане на процесния данък. От заключението на вещото лице, неоспорено от
страните, е установен идентичен размер на задължението за ДНИ за процесния
период и имот – 870.27 лева. Изчислената от вещото лице лихва върху главното
задължение е съответна на стойността, определена в оспорения акт. Налице е
разлика от 1 стотинка, която разлика е незначителна и не би могла да се отрази
на правилността на акта.
Второто установено с процесния акт задължение е за ТБО
за имот с адрес гр. Нова Загора, собственост на жалбоподателя и съставляващ
земя и сгради, за услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено
ползване. Приетият от административния орган размер на задължението за периода
от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г. е 445,19 лева, от
които: главница – 435,16 лева и лихва към 22.11.2019 г. – 10,03 лева. Задължението
за ТБО за процесния нежилищен имот е изчислено от административния орган в
размер на 1,5 на хиляда върху по-високата между данъчната оценка и отчетната
стойност на имота, съгласно Решение № 1049 от 20.12.2013 г. на Общински съвет
Нова Загора. На основание чл. 62 от ЗМДТ, ТБО се заплаща за извършваните от
общината услуги по: събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения
и инсталации за тяхното третиране; третиране на
битовите отпадъци в съоръжения и инсталации; и поддържане на чистотата на
териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания в
общината. За 2019 г. жалбоподателят е освободен от такси за услугите
сметосъбиране и сметоизвозване и обезвреждане на
битови отпадъци и поддържане на депо за битови отпадъци. Относно услугата
„поддържане чистотата на териториите за обществено ползване” за 2019 г., по
делото е установено, че процесният имот се намира в границите на гр. Нова
Загора, за което населено място Общината предоставя тази услуга, както и е
установено, че през процесния период услугата е била редовно изпълнявана по
отношение на землището и населеното място на гр. Нова Загора. С оглед
установените по делото факти, за процесния имот се дължи ТБО за услугата „поддържане
чистотата на териториите за обществено ползване” за процесния период. В чл. 63,
ал. 2 от ЗМДТ е предвидено, че границите на районите и видът на предлаганите
услуги по чл. 62 в съответния район се определят със заповед на Кмета на
общината. От представената по делото заповед, издадена от Кмета на Община Нова
Загора на основание чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, е видно, че Общината предоставя услугата
поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населеното
място на гр. Нова Загора. Съгласно заключението на вещото лице, през процесния
период в гр. Нова Загора, в това число и в района, в който се намира процесният
имот, редовно е изпълнявана услугата поддържане на чистотата на териториите за
обществено ползване. Установеното с оспорения акт задължение за ТБО е
установено законосъобразно по основание и размер – 1,5 на хиляда върху правилно
определена облагаема стойност. Съобразено със закона е и задължението в частта
за законната лихва, дължима на основание чл. 175, ал. 1 от ДОПК във връзка с чл.
9б и чл. 4, ал. 2 от ЗМДТ, и чл. 1, ал. 1 от ЗЛДТДПДВ, и във връзка с чл. 20,
ал. 1 от НОАМТЦУТОНЗ, която разпоредба определя срока за плащане на процесната
такса. Изчисленият от вещото лице размер на задължението за ТБО за процесните
период и имот е съответен на стойността, определена в оспорения акт. Налице е
разлика от 2 стотинки, която е
незначителна и не би могла да се отрази на правилността на акта. Изчисленият от
вещото лице размер на законната лихва върху ТБО, определена към датата на
издаване на акта, е идентичен с размера на лихвата по акта.
По изложените съображения, оспореният акт, с който
са установени задължения за ДНИ
/главница и лихва/ и за ТБО /главница и лихва/, е законосъобразен, а подадената
срещу него жалба е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора, претенцията на жалбоподателя
за присъждане на направените по делото разноски е неоснователна.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 160, ал. 1,
предл. последно от ДОПК, Административен съд - Сливен
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Еврокапитал
– България” ЕАД /в несъстоятелност/ с ЕИК: ********, със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, ул. „Александровска” № 21,
ет. Е, представлявано от с. Н.А.Г., подадена против Акт за установяване на
задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 2826 - 1 от 22.11.2019 г., издаден от
старши инспектор в Отдел „Местни данъци и такси” при Община Нова Загора, с
който по отношение на „Еврокапитал – България” ЕАД /в
несъстоятелност/ за деклариран недвижим имот, находящ се в гр. Нова Загора, кв.
211, УПИ V, са установени задължения за периода от 01.01.2019
г. до 31.12.2019 г. за данък върху
недвижимите имоти и такси за битови отпадъци общо в размер на 1305,43 лева, и
лихви за просрочие към тях, изчислени към 22.11.2019
г., в размер на 30,10 лева.
Решението е окончателно.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на
препис от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: