Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр. Елин Пелин, 02.08.2021 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

            Елинпелинският районен съд, четвърти състав, в публично заседание на деветнадесети юли две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТКО ГЕОРГИЕВ

 

при секретаря ЦВЕТАНКА Н., като разгледа докладваното от съдията ГЕОРГИЕВ гр.д. № 355 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ и по чл. 128 КТ.

Делото е образувано по искова молба на Р.С.С., ЕГН **********,*** срещу „Б. Б.“ ЕООД, ЕИК …, със седалище и адрес на управление: гр. Е.П., п.к.., ул. „Б.” № .., представлявано от управителя Н.М.Б.. Ищецът твърди, че от 03.02.2012 г. до 15.10.2020 г. работил при ответника на длъжност „системен администратор” с последно уговорено трудово възнаграждение от 2734,15 лева. Трудовото му правоотношение било прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ със заповед № 683/15.10.2020 г. на управителя на „Б. Б.“ ЕООД със дисциплинарно наказание уволнение на основание чл. 190, ал. 1, т. 4, предл. 1 КТ с мотиви, че достъпил и копирал файлове, намиращи се в директории с ограничен достъп –„достъпил и копирал файл с ценова листа" - на 06.08.2020 г.; осъществил „нерегламентиран достъп“ до външния диск чрез служебен лаптоп и е „осъществено неразрешено копиране (трансфер) на данни, през външен диск“ - на 03.09.2020г и 09.09.2020 г., а на 09.10.2020г. през компютъра на А. Н., служител на фирмата, извършил „неоторизиран достъп до външен диск, с акаунт bbg-admin. Твърди, че писмени обяснения му били искани през същият ден - 15.10.2020 г., като бил запознат устно за случаите, описани в заповедта, показали му разпечатки за акаунт bbg-admin, които не ползва само той, с дребен трудно четящ се шрифт, който не му е оставена възможност да провери информацията или да си водя бележки. Твърди, че няма спомен за конкретния файл, но вероятно го отворил по желание на колега или при съмнения за нарушена цялост. Твърди, че работодателят не уточнява в заповедта кои файлове и директории са били с регламентиран ограничен достъп или към кой момент са определени с такъв достъп, както и дали е уведомяван за това. Твърди, че за файл с ценова листа на дружеството на 06.08.2020 г. извършил копиране по молба на П.П. служител в дружеството на длъжност специалист обработка данни, защото имал проблем с този файл, като не е уведомяван кой има достъп до този файл. Сочи, че за 03.09.2020г и 09.09.2020 г. т. нар. „външен диск“ е част от локалната инфраструктура - представлява дисков масив, позициониран в сървърно помещение, който се използва за ежедневно копиране на работните файлове, като бекъп на файловия сървър. Твърди, че А.Н.нееднократно е искал да му възстановява изтрити или погрешно променени файлове, което винаги става в негово присъствие и по негова молба, както било на 09.10.2020г. - по негова молба за съдействие за възстановяване на файл. Твърди, че от 8 години бил лоялен служител без дисциплинарни наказания. Твърди, че не отговарят на истината твърденията, изложени в заповедта, че има утвърдена практика в дружеството системният администратор да достъпва файлове и само и единствено по искане на съответния служител, работещ с тези файлове или по възлагане на прекия ми ръководител — мениджър ИТ, като било нелогично и невъзможно да се иска разрешение за всеки копиран и възстановен файл. Предявени са обективно съединени искове с правно основание: чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на уволнението, извършено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ със заповед № 683/15.10.2020 г. на управителя на „Б. Б.“ ЕООД, за незаконно и за неговата отмяна; чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за осъждане на ответника да заплати обезщетение в размер на 2931 лева за времето, за което ищецът е останал без работа поради незаконното уволнение за периода от 15.10.2020 г. до 24.11.2020 г.; чл. 128 КТ - за осъждане на ответника да заплати сумата от 1612,05 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение  за периода от 01.10.2020 г. до връчване на заповедта за уволнение на 15.10.2020 г.; ведно със законна лихва от подаване на исковата молба.

Ответникът депозира отговор на исковата молба в законоустановения едномесечен срок, в който оспорва предявените искове като неоснователни. Не се спори, че ищецът е работил от 03.02.2012 г. до 15.10.2020 г. на длъжност „системен администратор”. Сочи се, че действията на ищеца били установени с DARKTRACE технология, която от края на м. юли 2010 г. се прилагала при ответника, като следяла и записвала действията на  потребителите във вътрешната мрежа, след като на 30.09.2020 г. бил получен доклад. Сочи, че на 06/08/2020г. няма логове  на устройството, показващи копиране от външния диск на сървъра, което било  доказателство, че файлът не е възстановяван от архив по искане на служител или  ръководител. На 03.09.2020 и 09.09.2020 било изпълнено копиране на файлове с фишове за работни заплати на служителите, но от външния диск през лаптопа на ищеца. Служителят А. Н.  сочил, че единственият случай, в който е поискано възстановяване на информация от  ищеца Р.С.С., бил на личен файл, но не бил свързан с бюджета на фирмата. Твърди се, че е налице злоупотреба с доверието на работодателя.

В съдебно заседание ищецът лично и чрез процесуалния си представител адв. М. моли за уважаване на исковите претенции.

В съдебно заседание ответникът чрез процесуалния си представител адв. Н. оспорва предявените искове.

Съдът, като прецени събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Не спори относно наличието на трудово правоотношение между страните, като от 03.02.2012 г. до 15.10.2020 г. ищецът Р.С.С. работил при ответника „Б. Б.“ ЕООД на длъжност „системен администратор”. Представен е трудов договор № 1320/ 03.02.2012 г. и длъжностна характеристика от 03.02.2012 г. за „Системен администратор“, която е била подписана от ищеца на 06.02.2012 г. Представените са допълнително споразумение № 1320/12 от 29.01.2020 г. към трудов договор № 1320 от 06.02.2012 г., допълнително споразумение № 1320/11 от 29.01.2019 г. към трудов договор № 1320 от 06.02.2012 г., допълнително споразумение № 1320/9 от 29.01.2018 г. към трудов договор № 1320 от 06.02.2012 г., допълнително споразумение № 1320/7 от 29.02.2017 г. към трудов договор № 1320 от 06.02.2012 г., допълнително споразумение № 1320/6 от 26.01.2017 г. към трудов договор № 1320 от 06.02.2012 г., допълнително споразумение № 1320/5 от 26.01.2016 г. към трудов договор № 1320 от 06.02.2012 г., допълнително споразумение № 1320/3 от 24.01.2014 г. към трудов договор № 1320 от 06.02.2012 г., допълнително споразумение № 1320/2 от 24.01.2013 г. към трудов договор № 1320 от 06.02.2012 г. В последното допълнително споразумение № 1320/12 от 29.01.2020 г. към трудов договор № 1320 от 06.02.2012 г. е  уговорено основно месечно трудово възнаграждение в размер на 2734,15 лева и клас за прослужено време 7,2 % към 01.01.2020 г. – от 196,85 лева.

Представена е диплома от ТУ Г. за висше образование на Р.С.С. за образователна квалификационна степен бакалавър, специалност електроника, професионална квалификация инженер по електроника.

На 11.03.2014 г. ищецът подписал декларация за съгласие с Кодекса за поведение/етичен кодекс на дружествата от Ш.И. . като последният не е представен по делото.

На 23.05.2018 г. ищецът подписал декларация за даване на информирано съгласие за лични данни.

На 23.05.2018 г. ищецът подписал декларация за конфиденциалност, с която се задължава да опазва тайната и запазва конфиденциалността на информация  с изключение на случаите, когато разрешено или изискуемо от закона. В т. 4 от същата декларация ищецът се задължил да използва предоставените му фирмен компютър, преносими устройства, софтуер, операционни системи, системно програмно осигуряване, приложно програмно осигуряване, елекронна поща, сървърно пространство, преносими носители на информация, принтери, скенери и други технически средства само за работа и дейности, възложени му от работодателя, като е посочено, че паролата за достъп до техническите ресурси е лична информация и се счита за строго конфиденциална.

Издадено е удостоверение № 50/14.02.2020 г. за проведен периодичен инструктаж по пожарна безопасност и защита на населението.

В представената трудова книжка на ищеца Р.С.С. е отбелязано последно месечно основно трудово възнаграждение от 2734,15 лева, считано от 01.01.2020 г., като е отбелязано прослужено време от 03.02.2012 г. до 16.10.2020 г. – 8 години 8 месеца и 10 дни, като осигурителният стаж е равен на зачетения трудов стаж.

Според справка от 16.10.2020 г. в НАП са подадени уведомления по чл. 62, ал. 5 КТ за прекратяване за ищеца Р.С.С..

Представен е доклад с входящ № 112/15.10.2020 г., изготвен от Е. М. ИТ Мениджър и Г.Т., в които се сочи, че чрез технология Darktrace се установили действия на Р.С., както следва: 1. по достъп и копиране на 06.08.2020 г. на файл с ценова листа на „Б. Б.“ ЕООД, съдържащ себестойности и ценови маржове на продуктите, продавани от компанията; 2. Достъп през използван от него служебен лаптоп с IP адрес 10.25.1.109 с потребител bbg-rsi до външния диск, на които се копират ежедневно данните на „Б. Б.“ ЕООД с цел архивиране; 3. През компютър на А. Н., служител на Б.. ЕООД, на длъжност счетоводител е извършен неоторизиран достъп до външен диск, на който няма логове с акаунт bbg-admin (административен акаунт на „Б. Б.“ ЕООД) до файл, използван от Финансовия мениджър, във връзка с изготвяне на ежегодния бюджет на компанията; 4. През компютъра на А.Н.с акаунт bbg-admin е изпълнен достъп до външен диск.

В представените обяснения от 15.10.2020 г. ищецът посочил, че по точките от предоставен му доклад с вход № 112/15.10.2020 г. като системен администратор отговаря за копиране (бекъпване) и функциониране на файлове, но няма спомен за конкретен файл, като вероятно бил отворен по желание на колега или съмнения за нарушена цялост, повредни права и т.н. Сочи, че от него често било търсено съдействие от А. Н. за възстановяване на изтрити или погрешно променени файлове, а акаунтът с bbg-admin бил известен и на други служители. Твърди, че не е злоупотребявал с поверена информация и не я предоставял на никого.

Освен това на 15.10.2020 г. е съставен „протокол-обяснения на Р.С.С. по реда на чл. 193, ал. 1 КТ, в които е отбелязан начален час 15.05 и краен час 17.09, като бил подписан Е.М., Г. Г., Н. Б.в, И. М. и ищеца Р.С.С. и съдържа изявления на посочените лица.

Със заповед № 683/15.10.2020 г. на управителя на „Б. Б.“ ЕООД е наложено дисциплинарно наказание уволнение на ищеца Р.С.С. на основание чл. 190, ал. 1, т. 4, предл. 1 КТ и е прекратено трудовото му правоотношение на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ. В мотивите на заповедта е посочено, че бил получен сигнал от Thomas Woehrer - CIO Baumit Group (Т. B., CO на Б. г.), а след проверка приключила с доклад с вход № 112/15.10.2020 г. се установило следното: На 19.08.2020 г. се установило, че на 06.08.2020 г., в 10.09 часа, служителят Р.С.С. достъпил и копирал файл с ценова листа на „Б. Б.“ ЕООД, съдържащ себестойности и ценови маржове на продуктите, продавани от компанията. Неправомерно достъпеният и копиран файл се намирал в директория с ограничен достъп, поради съдържащата се в него информация, представляваща защитена търговска тайна, до тази директория, респективно до файла достъп имали г-н Николай Бъчваров - управител, г-н К. И. - Търговски Директор, г-жа И. М. - Финансов директор, г-н П.П. - специалист обработка данни, А. Н. - счетоводител, г-жа Е. М. — ИТ мениджър. На 03.09.2020 г., в интервала 13:45-13:46 часа и на 09.09.2020 г., съответно в интервала 15:17-15:19 часа, служителят осъществил нерегламентиран достъп външния диск, на който се копират ежедневно данните на „Б. Б.“ ЕООД, с цел архивиране, а достъпът бил извършен чрез служебния лаптоп на служителя и било осъществено неразрешено копиране (трансфер) на данни, през външен диск. На 09.10.2020 г. в 11:04 часа, през компютъра на А. Н., служител на Б. Б." ЕООД, на длъжност счетоводител, системният администратор, Р.С. е извършил неоторизиран достъп до външен диск, с акаунт bbg-admin (административен акаунт на „Б. Б.“ ЕООД). Достъпен бил файл, използван от финансовия мениджър на компанията, във връзка с изготвяне на ежегодния бюджет, а файлът съдържал информация за трудовите възнаграждения, индивидуалните бонуси, имена и длъжности на целия персонал на компанията. В мотивите на заповедта е посочено, че горепосочените действия представляват изключително тежко нарушение на трудовата дисциплина, а именно - злоупотреба с доверието на работодателя. Посочено е, че нямало данни за искане на съответен служител или съмнение за нарушаване на сигурността на информацията, за което ищецът да е уведомил прекия си ръководител. Посочено е, че ищецът работил от 2012 г. с активни и пасивни права за достъп. Опазването на сигурност на тези данни било основно задължение на компанията и с действията си инж. С. осуетил неговото изпълнение. По този начин не е опазил доброто име на компанията, като последица от това е злепоставяне на „Б. Б.“ ЕООД пред останалите предприятия от групата и пред служителите на компанията. Посочено е, че на 15.10.2020 г. била предостави възможност на основание чл. 193, ал. 1 КТ да даде своите обяснения, но в тях ищецът не предоставил нови факти и обстоятелства.

Според приемо-предавателен протокол от 15.10.2020 г. Р.С. предал на Е. М. HP Elitebook 8470p 15.6 i5-3210M 4gb 500gb Win7.8 pro; HP Elitebook 840 G5 14” FHD-5CG8352SOL+docking station 5CG805XMLB, телефон Cisco, монитор, 4 пожарогасителя, шланг, пожарно одеяло, зарядни устройства, телефон Cisco и друг пожарогасител.

С вх. № ПАИКД-13-55/ 20.10.2020 г. до Председателя на Комисията за защита на личните данни било подадено уведомление за нарушаване на сигурността на личните данни в „Б. Б.“ ЕООД.

С  уведомление от 26.10.2020г. ищецът Р.С.С. помолил работодателя да се преразгледа решението за дисциплинарно наказание уволнение, като се оформи прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ. Сочи, че в заповедта фактите са неправилно интерпретирани, тъй като работил 8 години и 8 месеца и никога не е злоупотребявал с доверие на работодателя си, а винаги изпълнявал коректно възложените му задачи. Сочи, че уволнението му било на база догадки и неясни формулировки, което ще доведе до напрежение в колектива.

В писмо на „Б. Б.“ ЕООД до ищеца от 02.11.2020 г. управителят Н. М. Б. сочи, че съображенията му не могат да бъдат споделени, а изложените тези са несъстоятелни.

В уведомление до служителите на „Б. Б.“ ЕООД с изх. 279/ 19.10.2020 г. управителят Н. М. Б. ги уведомява, че на 15.10.2020 г. било установени, че 09.09.2020 г., на 03.09.2020г. и на 10.09.2020 г. имало неправомерен достъп до информация от Р.С. - системен администратор, за което били предприети необходимите технически и организациони мерки. Посочено е, че няма информация за последващи неправомерни действия с достъпените данни и към настоящия момент не са настъпили вреди за служителите.

Свидетелката Ц.Г. В. сочи, че от 2009 г. до 2017 г. работила като асистент на търговския директор в „Б. Б.“ ЕООД. Свидетелката Ц.Г. В.а сочи, че многократно устно се обръщали към ищеца, когато имали технически проблеми с компютъра и със загубени документи, за всякакви проблеми, свързани с документи и проблеми с компютъра, а когато съм имала загубен файл или повреден файл, го викали да възстанови файловете от архив.

Свидетелката Е. С. М. сочи, че от 2004 г. до момента на даване на показания (08.06.2021 г.) работи като ИТ мениджър в „Б. Б.“ ЕООД. Свидетелката М.а сочи, че в двамата с Р. били ИТ специалисти, като няма други такива във фирмата. СвидетелкатаЕ. С. М. сочи, че от юли 2020 г. фирмата майка им внедрила технология „Дарк Трейс“, като в логовете на последното се записвали потребили и IP. Свидетелката М. сочи, че П.П. не бил изисквал възстановяване на файл. Свидетелката М. сочи, че  системният администратор има достъп до всички папки на сървъра. СвидетелкатаЕ. С. М. твърди, че разполага с достъп до потребителя „BBG-ADMIN”, ищецът имал достъп и може би колеги от Австрия. Лаптопът на ищеца бил заключен и прибран, но може да отвори с помощта на фирмата майка.

Свидетелят П.Г.П. сочи, че от 2018 г. до момента на даване на показания (19.07.2021 г.) работи при ответника, като работата му е свързана с въвеждане на данни в програма за артикулни номера. Свидетелят П.Г.П. сочи, че ищецът му е съдействал, когато има проблеми с файлове, както и му е възстановявал такива, но не може да посочи дати. Свидетелят П.Г.П. сочи, че работата на ищеца е да помага на колеги и да възстановява файлове, за което обикновено влизал дистанционно през негов компютър.

Установява се от заключението на съдебно-компютърно-техническата експертиза на вещото лице инж. Е.Ж., прието и неоспорено от страните, което съдът кредитира в следните части, че: ответникът е внедрил устройство за мрежова сигурност “DarkTrace Enteprise Immune System”, а въпросното устройство независимо от всички други системи прави пълен мониторинг и лог на мрежовото оборудване, и на база алгоритми генерира съобщения при действия, които са различни от нормалната работа на системата. Според логовете на „DarkTrace” на 06.08.2020 г. е осъществено копиране на файл 1.BBG Baumit pries liste 2020.xls файл, от файловия сървър на служебния компютър на ищеца. В логовете няма данни за това кой потребител е извършил действието, но няма логове или каквито и да е други доказателства друг потребител да е използвал процесния компютър в процесния период т.е. процесният компютър е бил използван само от ищеца в съответния период, което дава основания да се твърди, че действието е извършено от него. Действието е извършено от компютър с IP 10.25.1.109, което съвпада с IP-то на процесния служебен лаптоп, използван от ищеца. Има копиране на файла от файловия сървър на процесния лаптоп. За това дали копирането е извършено на локалния диск, USB flash памет или друго външно устройство няма логове в системата, както и дали има последваща обработка на файла. „DarkTrace” по същество е port-monitoring програма и следи мрежовия трафик, така че няма как да съдържа такава информация. От локалните логове на процесния лаптоп не може да бъде извлечена такава информация. При така изградената система, с оглед на извършване на „back-up”, възстановяване на файлове и други действия системният администратор е имал достъп до всички файлове на ответника т.е не може да се твърди, че е осъществил „нерегламентиран достъп”. Допълнително в така изградената система, в която ищецът е участвал в продължение на 8 години като системен администратор, няма проследимост какво се случва с този файл след като е копиран на локалния компютър. Копиране/възстановяване на процесните файлове от BACK-UP устройство (споменато в приложените доклади като външен диск), на локален компютър с IP адрес 10.25.1.56 (тоест компютър различен от този на ищеца). Ако в случая става дума за възстановяване на файлове по искане на служител от компанията, въпросните файлове е трябвало да бъдат възстановени директно на файловия сървър, а не на локалния компютър. С оглед на това, че достъпа до BACK-UP устройството е осъществен с потребител „BBG-ADMIN”, чиято парола според твърденията на ищеца се знае от още един човек, логовете не са достатъчно доказателство, че действието е осъществено от ищеца.

Съдът не кредитира горното заключение в частите, в които вещото лице дефинира „логически за него“ абсурди, изводи за знание на ищеца и определя тежестта на нарушенията с доводи, че има информация, с която се нарушавал GDPR.

При така описаната фактическа обстановка, съдът стигна до следните правни изводи:                  

По иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на уволнението, извършено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ със заповед № 683/15.10.2020 г. на управителя на „Б. Б.“ ЕООД, за незаконно и за неговата отмяна:

Дисциплинарната отговорност на работника/служителя е уредена с разпоредбите на чл. 186-199 КТ. Дисциплинарното наказание „уволнение“ се налага за извършени тежки нарушения на трудовата дисциплина, неизчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 190, ал. 1 КТ, при спазване на формална процедура от компетентния орган по чл. 192, ал. 1 КТ - работодателят или от определено от него лице или от друг орган, оправомощен от закон, с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага (чл. 195, ал. 1 КТ), като преди налагане на наказанието работодателят е длъжен да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства (чл. 193, ал. 1 КТ). При оспорване законността на извършено уволнение, в тежест на работодателя е да докаже, че е упражнил законосъобразно правото си на уволнение, а именно че соченото в заповедта за уволнение основание за прекратяване на трудовото правоотношение се е осъществило. Работникът има право да оспорва законността на уволнението пред съда и да иска признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна. За да бъде законосъобразно прекратено от работодателя едно трудово правоотношение, е необходимо да са налице предпоставките, които пораждат потестативното му право на уволнение. Фактическият състав на последното в хипотезата на чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ включва следните елементи: 1/ виновно неизпълнение на трудовите задължения от страна на работника или служителя; 2/ съответствие между извършеното дисциплинарно нарушение и наложеното наказание; 3/ спазване на особените процедурни изисквания преди налагане на уволнението, свързани с изслушване на обясненията на дисциплинарно-отговорното лице, спазване на преклузивните срокове по чл. 194 КТ, мотивиране на уволнителната заповед, връчването й и получаване на разрешение, респ. мнение на компетентни органи, в случаите при които такова се изисква. Спазването на посочената процедура е в доказателствена тежест на работодателя, който по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ следва да установи законосъобразността на уволнението на посоченото в заповедта основание, както и, че правото на уволнение е надлежно упражнено. Нарушаване на формалната процедура по извършване на уволнението е достатъчно основание за признаването му за незаконно, при което спорът не се разглежда по същество. Налице е изискване заповедта, с която се дисциплинарното наказание се налага, да бъде ясно мотивирана и по начин, че да са ясни съществените признаци на деянията от обективна страна, времето и мястото на извършването им. Особено съществено изискване към мотивирането на заповедта е ясното индивидуализиране с всичките му обективни и субективни признаци на извършеното нарушение, посочването на обстоятелствата, при които е извършено, както и времето на извършването му.

Съдът намира, че в случая работодателят е спазил формалните законови изисквания по отношение на процедурата за налагане на дисциплинарно наказание. Съдът намира, че процесната заповед отговаря на изискванията за мотивиране по чл. 195, ал. 1 КТ.

По въпроса за приложението на чл. 193, ал. 1 КТ и по конкретно относно съдържанието на искането на работодателя до ищеца за вземане на обяснения, следва да се има предвид, че работодателят не е длъжен да уведомява работника или служителят, че е започнал процедура по ангажиране на дисциплинарната му отговорност. Разпоредбата не съдържа правила за формално иницииране на дисциплинарно производство, нито за форма на поканата на работодателя до работника/служителя за даване на обяснения за нарушение на трудовата дисциплина, нито за посочване в писмена покана, че тя следва да се счита за начало на дисциплинарно производство. С оглед същността на обясненията - средство за защита, чрез осъществяването на което се събират от наказващия орган и посочените от работника/служителя доказателства, което е необходимо за обективна преценка по повод на конкретно извършено нарушение, в т.ч. на тежестта му, от значение е достигането на отправената покана - писмена или устна - за даване на такива до адресата (Решение № 237 от 24.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 826/2009 г., IV г. о., ГК). Няма изискване за нарочно уведомяване относно започнала дисциплинарна процедура, което законодателят да е вменил в задължение на работодателя и да е основание за отмяна на наложено дисциплинарно наказание (Решение № 322 от 5.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 301/2009 г., III г. о., ГК).

Съгласно императивното изискване на чл. 193, ал. 1 КТ обясненията следва да се получени/дадени преди налагане на дисциплинарното наказание от страна на работодателя, като работодателят може да изслуша служителя или да приеме писмените му обяснения. И в двата случая той следва да ги е поискал преди това, като практиката на съдилищата трайно приема, че в искането за даване на обяснения следва да се съдържа описание на нарушението, за което ще се търси дисциплинарната отговорност на служителя. Ищецът е дал писмени и устни обяснения пред управителя на „Б. Б.“ ЕООД, като му е предоставена възможност да се защити, а ищецът е заявил, че няма спомен да е работил с горепосочените файлове. В случая действията по даването на обяснение и издаването на заповедта са извършени на 15.10.2020 г., като формално е спазена процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ.

От събраните по делото доказателства не се установява, че ищецът да е осъществил твърдените в заповед № 683/15.10.2020 г.  действия. От заключението на съдебно-компютърно-техническата експертиза се установява, че използваната от ответника система „DarkTrace” по същество е port-monitoring програма и следи само мрежовия трафик. Има данни, че на 06.08.2020 г. е осъществено копиране на файл 1.BBG Baumit pries liste 2020.xls файл, от файловия сървър на служебния компютър на ищеца, но в логовете няма данни за това кой потребител е извършил действието. За това дали копирането е извършено на локалния диск, USB flash памет или друго външно устройство няма логове в системата, както и дали има последваща обработка на файла. Системният администратор е имал достъп до всички файлове на ответника т.е не може да се твърди, че е осъществил „нерегламентиран достъп”. Има данни за копиране или възстановяване на файлове от BACK-UP устройство (споменато в приложените доклади като външен диск), на локален компютър с IP адрес 10.25.1.56, но това е компютър, различен от този на ищеца. Достъпът до BACK-UP устройството е осъществен с потребител „BBG-ADMIN”, чиято парола се знае и от други потребители. В съдебното заседание вещото лице сочи, че ищецът има пълни права в системата, като имало три-четири акаунта в пълни права към групата „BBG-ADMIN”. Няма данни какви са алгоритмите на системата „DarkTrace” и какви действия записва.

Според приемо-предавателен протокол от 15.10.2020 г. Р.С. предал на Е. М. HP Elitebook 8470p 15.6 i5-3210M 4gb 500gb Win7.8 pro и HP Elitebook 840 G5 14” FHD-5CG8352SOL+docking station 5CG805XMLB т.е. има данни за два компютъра, които ищецът е предал при уволнението си. В сочените логове няма данни кои потребител е извършил действието, като теоретично е възможно това да не е бил ищеца. Соченият външен диск е бил BACK-UP устройство, на което ежедневно се архивирала информация. Потребител „BBG-ADMIN”, както е посочено и в заповедта за уволнение, представлява административен акаунт на „Б. Б.“ ЕООД, като в него са включени и други потребители.

Ответникът не представи доказателства за наличието на файлове с ограничен достъп и въз основа на кой вътрешен акт са били определени за такива. Установява се от събраните гласни доказателства, че ищецът в качеството си на системен администратор многократно е съдействал на свидетелите Ц.Г. В. и П.Г.П. във връзка с работата им, като е копирал и възстановявал файлове.

С оглед това съдът намира, че е недоказано, че точно ищецът е извършил горепосочените действия, а дори да са извършени - няма конкретни данни дали са или не са свързани с работата му. Ищецът е уволнен при неизяснена фактическа обстановка и съмнения за връзка на ищеца с копиране на файлове. Няма доказателства, че евентуалното копирането/прехвърлянето на файлове от ищеца-системен администратор са злонамерени действия или нарушават трудовата дисциплина.

Не се установява ищецът да е злоупотребил с доверието на работодателя си. Посоченото в заповед № 683/15.10.2020 г. основание по чл. 190, ал. 1, т. 4, предл. 1 КТ „злоупотреба с доверие на работодателя“ не съдържа допълнителни утежняващи признаци в сравнение с общите състави, формулирани в чл. 187, т. 8 КТ. Злоупотреба с доверието на работодателя означава, използването на оказаното такова от него спрямо служителя за неправомерно извличане на определена облага за последния или за другиго, или за увреждане на работодателя, то е съставомерно само тогава, когато е извършено умишлено, предпоставя преднамереност в извличането на облагата или в увреждането на работодателя (Решение № 232 от 2.V.1995 г. по гр. д. № 1209/94 г., III г. о.). В случая не се установено целенасочено поведение на ищеца да облагодетелства себе си или друг или да увреди работодателя, както и няма данни за нарушения на трудовата дисциплина от ищеца.

По тези изложени съображения съдът намира извършеното уволнение за незаконосъобразно, поради което същото следва да бъде отменено, а искът по чл. 344, ал.1, т.1 КТ - уважен.

По иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ за осъждане на ответника да заплати обезщетение в размер на 2931 лева за времето, за което ищецът е останал без работа поради незаконното уволнение за периода от 15.10.2020 г. до 24.11.2020 г.:

Признаването на уволнението за незаконно и неговата отмяна пораждат за работодателя задължение да обезщети работника или служителя за вредите, претърпени в резултат на незаконното уволнение, изразяващи се в пропускането на възможност да получи трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа. Размерът на това обезщетение се съизмерява с брутното трудово възнаграждение, получено от работника или служителя за месеца, предхождащ уволнението или последното, получено от него брутно трудово възнаграждение (чл. 228, ал. 1 КТ).

Съдът намира за основателен акцесорният иск за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ. От представената по делото трудова книжка се установява, че през процесният период от 15.10.2020 г. до 24.11.2020 г. ищецът е останал без работа, а на 24.11.2020 г. е постъпил на работа в „П. С. С.“ ЕООД. Ищецът е понесъл вреди от оставането си без работа в размер на неполученото брутно трудово възнаграждение, в което именно се състоят подлежащите на репариране пропуснати ползи, които възлизат на 2931 лв. С оглед диспозитивното начало искът е основателен и доказан за пълния предявен размер на брутното трудово възнаграждение от 2931 лв.

По иска по чл. 128 КТ за осъждане на ответника да заплати сумата от 1612,05 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение  за периода от 01.10.2020 г. до връчване на заповедта за уволнение на 15.10.2020 г.:

Не спори относно наличието на трудово правоотношение между страните, като от 03.02.2012 г. до 15.10.2020 г. ищецът Р.С.С. работил при ответника „Б. Б.“ ЕООД на длъжност „системен администратор”.  Възраженията на ответника са, че на основание чл. 221, ал. 2 КТ направил прихващане с обезщетението за срока на предизвестие, както и е посочено в заповед № 683/15.10.2020 г. на управителя на „Б. Б.“ ЕООД.

При дисциплинарно уволнение работникът или служителят дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно трудово правоотношение, и в размер на действителните вреди - при срочно трудово правоотношение (чл. 221, ал. 2 КТ). Кодексът на труда не допуска в този случай, ако липсва доброволно плащане или съгласие от уволнения работник или служител, работодателя да удържа и по този начин да извърши приспадане на известна част от дължимото от него трудово възнаграждение за задължение на бившия работник или служител за обезщетение по чл. 221, ал. 2 КТ. Това е така, тъй като в разпоредбата на чл. 272 КТ, определяща допустимите удръжки от трудовото възнаграждение без съгласие на работника или служителя, не е предвидена удръжка за такова задължение на работника или служителя работодателя (Решение № 364 от 3.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 894/2009 г., III г. о., ГК). Съгласно разпоредбата на чл. 128 КТ работодателят е длъжен да плаща в уговорените срокове на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Неизпълнението на това задължение в случая обуславя ангажирането на отговорността на. На основание чл. 228, ал. 1 КТ искът следва да се уважи до размера от 1612,05 лв. при среднодневна ставка за септември 2020 г. (2931 лева/20 работни дни) от 146,55 лв. на база брутното трудово възнаграждение от 2931 лв. Ответникът следва да бъде осъден на основание чл. 128, т. 2 КТ да заплати  сумата в размер на сумата 1612,05 лева, представляваща неизплатено брутно трудово възнаграждение за периода от 01.10.2020 г. до връчване на заповедта за уволнение на 15.10.2020 г., ведно със законна лихва от 05.11.2020 г. до плащане на вземането съгласно чл. 3.4 от допълнително споразумение № 1320/12 от 29.01.2020 г. към трудов договор № 1320 от 06.02.2012 г., в който е уговорено плащане не по-късно от петия ден на следващия месец.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден заплати на ищеца сумата от 600 лв., представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение.

Правораздаването по трудови дела е безплатно за работниците и служителите, независимо дали са ищци или ответници /чл. 359 КТ/. Те не заплащат такси и разноски по производството  - държавна такса, разноски за свидетели, експертизи и други. Когато искът бъде уважен разноските се понасят от работодателя, а когато бъде отхвърлен таксите и разноските остават за сметка на държавния бюджет.

Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 6 ГПК, когато делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса или от разноски по производството, осъденото лице е длъжно да заплати всички дължащи се такси и разноски. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на ВСС по сметка на РС Елин Пелин държавна такса в размер на 261,72 лв.

С оглед на изложеното съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ на основание по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ уволнението на Р.С.С., ЕГН **********, извършено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ със заповед № 683/15.10.2020 г. на управителя на „Б. Б.“ ЕООД.

ОСЪЖДА „Б. Б.“ ЕООД, ЕИК ……., със седалище и адрес на управление: гр. Е.П., п.к. …, ул. „Б.” № . да заплати на Р.С.С., ЕГН **********,*** сумата от: 2931 лв. (две хиляди деветстотин тридесет и един лева), обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за времето, за което ищецът е останал без работа поради незаконното уволнение за периода от 15.10.2020 г. до 24.11.2020 г., ведно със законна лихва от подаване на исковата молба на 10.12.2020 г. до плащане на вземането; 1612,05 лв. (хиляда шестстотин и дванадесет лева и пет стотинки), представляваща неизплатено брутно трудово възнаграждение за периода от 01.10.2020 г. до 15.10.2020 г., ведно със законна лихва от 05.11.2020 г. до плащане на вземането, както и 600 лв. (шестстотин лева), представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА „Б. Б.“ ЕООД, ЕИК ……, със седалище и адрес на управление: гр. Е. П., п.к. ….., ул. „Б.” № ….., да заплати в полза на ВСС по сметка на РС Елин Пелин държавна такса в размер на 261,72 лв.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от 02.08.2021 г. пред Софийския окръжен съд на основание чл. 315, ал. 2 КТ.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: