№ 72
гр. Плевен, 08.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Светослава М. Цонева
при участието на секретаря ДАНИЕЛА В. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от Светослава М. Цонева Административно
наказателно дело № 20214430202024 по описа за 2021 година
ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА чл. 59 от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 21-0256-000446 от
15.09.2021 година на ***, с което на основание чл. 177 ал. 3 т. 1 ЗДП и чл. 183
ал. 1 т. 1 пр. 2 ЗДП на МЛ. СТ. Б. от ***, ЕГН ********** е наложено
административно наказание глоба в размер на 500 лева за извършено
административно нарушение по чл. 139 ал.1, т.2 ЗДП и глоба в размер на 10
лева за извършено административно нарушение по чл. 100 ал. 1 т. 1 ЗДП.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ редовно призован не се явява в съдебно
заседание. Представлява се от адвокат Г.Г., ПлАК. Последният подържа
изцяло така депозираната жалба и доводите, изтъкнати в нея. Счита, че
наказателното постановление е неправилно и незоконсъобразно тъй като
липсва извършено нарушение предвид представените по делото писмени
доказателства за това, че към датата на проверката жалбоподателят е
притежавал следващото се разрешение от Агенция „ Пътна инфраструктура“.
Счита, че е допуснато и нарушение на чл. 57 ал. 1 т. 6 ЗАНН, тъй като в акта и
наказателното постановление е изписана единствено нормата на чл. 139 ал. 1
ЗДП като нарушена от доверителя му, която е бланкетна и изисква в
съдържанието и на двата акта да се посочи и другата норма на закона, която
1
допълва нейното съдържание. Моли съда да постанови решение, с което да
отмени наказателното постановление.
ОТВЕТНИКЪТ - редовно призован не се представлява в съдебно
заседание. Последният не изразява становище по делото.
СЪДЪТ, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно
и в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и становището на
жалбоподателят, намира за установено следното:
ЖАЛБАТА е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59 ал. 2
от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана.
По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът съобрази следното:
Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен,
място и материя орган. Видно от приложените по делото два броя заверени
ксерокс копие Заповед № 8121з – 515 от 14.05.2018 година на Министъра на
вътрешните работи е, че началниците на РУ съответните областни дирекции
на полицията са овластени да издават наказателни постановление за
извършени нарушение по ЗДП, констатирани на обслужваната територия.
На 16.08.2021 година жалбоподателят управлявал колесен трактор
марка *** с рег. № ***, собственост на ***, превозвач ***. Движел се по
улица „ „ ***“ в ***. До *** на същата улица бил спрян за проверка от ***
М.Н.. В хода на същата и посредством ролетка, същият полицейски
служители в присъствието на *** на населоното място А.В. установили, че
общата ширина на превозното средство е 4,35 метра при максимално
допустима обща такава от 2,55 метра съгласно чл. 5 от Наредба № 11/2001
година на МРРБ. Водачът представил разрешително, издадено от АПИ за
движение по Републиканската пътна мрежа или пътища, отворени за
обществено ползване. Не носел в себе си и не представил при поискване от
контролния орган контролен талон на управляваното пътно превозно
средство. За констатираното обстоятелство на жалбоподателят бил съставен
акт за извършени две административни нарушения: административно
нарушение по чл. 139 ал. 1 т. 2 ЗДП – управление на пътно превозно средство
– колесен трактор с размери, надвишаващи нормите, установени от МРРБ
като с това създава опасност за движението по път, отворен за обществено
ползване и неносене на контролен талон , което било квалифицирано като
нарушение по чл. 100 ал. 1 т. 1 ЗДП. Актът за административно нарушение
2
бил съставен в присъствието на жалбоподателя и връчен му по надлежния
ред. Същият го подписал без възражения.
Впоследствие е издадено и атакуваното наказателно постановление,
което санкционира жалбоподателят с глоба в размер на 500 лева за
извършено нарушение по чл. 139, ал.1, т. 2 от ЗДП Наредба № 11/2001
година на МРРБ и глоба в размер на 10 лева за извършено нарушение по чл.
100 ал.1 т. 1 ЗДП.
Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от
представените по делото писмени доказателства: Наказателно постановление
№ 21-0256-000446 от 15.09.2021 година на ***; акт за установяване на
административно нарушение № 407332 от 16.08.2021 година на ***; заверено
копие на Заповед № 8121з - 515 от 14.05.2018 година на Министъра на
вътрешните работи; заверено копие от Разрешително № РИ-252 от 11.01.2021
година за движение на извънгабаритно или тежко ППС; заверено копие от
Разрешително № РИ-306 от 11.01.2021 година за движение на извънгабаритно
или тежко ППС,справка от Областно пътно управление – Плевен № 11.00-
53/08.12.2021 година.
В подкрепа на възприетите от съда по горе факти са и гласните
доказателства, събрани посредством разпита на свидетелите М.Н. и А.В.,
разпитани непосредствено в съдебно заседание.
При така приетото за установено от фактическа страна СЪДЪТ счита,
че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Разпоредбата на чл. 5 ал. 1 от НАРЕДБА № 11 от 3.07.2001 г. за
движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства
установява допустимите максимални размери на ППС за движение по
пътищата, отворени за обществено ползване. Съгласно точка 1 от същата
разпоредба широчината на всички ППС – та не следва да надвишава 2,55 м/
освен за предвидените нарочни изключения в наредбата/.
Доказателствата по делото установяват по несъмнен начин, че къч
датата на проверката ширината на колесния трактор, управляван от
жалбоподателят имал ширина от 4,35 метра, далеч надхвърляща максимално
допустимата.
Съгласно чл. 8 ал. 3 от Наредбата, колесни трактори, тракторни
ремаркета и друга колесна самоходна техника за земеделското стопанство,
3
регистрирана за работа съгласно Закона за регистрация и контрол на
земеделската и горската техника, могат да се движат и с едногодишно
разрешително, валидно за посочената в заявлението по образец област и
граничещите с нея области, издадено от администрацията,управляваща пътя,
съгласувано със съответната служба за контрол при МВР. Разрешителното не
важи за автомагистралите и скоростните пътища, както и за пътищата от
първи, втори и трети клас, включени в приложение № 6.
Събраните в хода на делото гласни и писмени доказателства
установяват по категоричен начин, че на посочената в акта и наказателното
постановление дата, жалбоподателят управлявал *** с рег. № ***, за който
има издадено Разрешително № РИ-252/11.01.2021 година на Агенция „Пътна
инфраструктура“. Населеното място, в което е извършено нарушението – ***
обаче попада в списъка на пътищата, посочен приложение № 6 към чл. 8 ал. 3
от Наредба № 11 на МРРБ, за които едногодишното разрешително за колесни
трактори, тракторни ремаркета и друга колесна самоходна техника за
земеделското стопанство, регистрирана за работа съгласно Закона за
регистрация и контрол на земеделската и горската техника НЕ ВАЖИ.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал.1, т.2 от Закона за движение по
пътищата движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с
размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени
от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и с товари,
които не представляват опасност за участниците в движението;
Събраните по делото доказателства установяват, че към момента на
проверката, жалбоподателя е управлявал колесен трактор, чиято ширина е
надвишавала нормативно установените норми за това, с което е осъществил
състава на нарушение на чл.139, ал.1, т.2 от ЗДП.
Предвид гореизложените съображения съдът намери, че атакуваното
наказателно постановление, с което на МЛ. СТ. Б. от *** е наложена глоба в
размер на 500 лева е правилно и законосъобразно. Същото санкционира
безспорно установено и правилно квалифицирано като нарушение по чл. 139,
ал.1, т. 2 от ЗДП във вр. с чл.5 от Наредба №11 на МРРБ, осъществено от
страна на жалбоподателя. Съдът намери, че наказателното постановление е
издадено в съответствие както с материалния, така и с процесуалния закон,
санкцията е определена в съответствие с тежестта на извършеното
4
нарушение, поради което и наказателното постановление следва да бъде
потвърдено.
Неоснователно е релевираното във въззивната жалба оплакване за
допуснато нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, предвид, че в
наказателното постановление са посочени като нарушени бланкетни
разпоредби и позоваването единствено на тях, без посочване на конкретна
норма, запълваща бланкетната, е неизпълнение на задължението за посочване
на виновно нарушената законова разпоредба. Видно е, че и в съставения акт
за нарушение, и в издаденото впоследствие наказателно постановление като
нарушени са посочени горните две цитирани разпоредби на ЗДП и Наредба
№ 11/2001 г.. Тези разпоредби установяват правилото за поведение, както и
съдържат всички съставомерни признаци на вмененото деяние, а именно, че
движещите се по пътя извънгабаритни и тежки ППС следва да се движат по
пътищата единствено след издаване на съответно разрешение от стопанина на
пътя. Посочено е освен това конкретно в обстоятелствената част на НП, че
максималната ширина за движение по Наредба № 11 на МРРБ е 255 см.,
съгласно изискването на нормата на Наредба № 11 от 3.07.2001 г. за
движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства. Като е
описана и конкретно установената ширина на ППС, измерена по надлежния
ред със съответното техническо средство, поради което е налице яснота
относно основните елементи на състава на нарушената нормативна
разпоредба. Ето защо съдът прие, че наказателното постановление е правилно
и законосъобразно.
Доказателствата по делото установяват по категоричен начин, че
жалбоподателят осъществил един състав на административно нарушение, а
именно чл. 100 ал. 1 т. 1 ЗДП – при извършена контролна проверка не носел и
не представил контролен. Същото задължение вменява разпоредбата на чл.
100 ал. 1 т. 1 ЗДП.
Предвид гореизложените съображения съдът намери, че атакуваното
наказателно постановление, с което на МЛ. СТ. Б. от *** са наложена глоба в
размер на 500 лева за извършено нарушение по чл. 139 ал. 1 т. 2 ЗДП и чл. 100
ал. 1 т. 1 ЗДП е правилно и законосъобразно. Същото санкционира безспорно
установено поведение и правилно квалифицирано като нарушения по чл. 139,
ал.1, т. 2 от ЗДП във вр. Наредба №11 на МРРБ и чл. 100 ал. 1 т. 1 ЗДП,
5
осъществени от страна на жалбоподателя. Наложените санкции са правилно
определени в съответствие със санкционните разпоредби на чл. 177 ал. 3 т. 1
ЗДП и тази на чл. 183 ал. 1 т. 1пр. 2 от ЗДП, в съответствие с конкретната
тежест на всяко от извършените нарушения. Наказателното постановление е
издадено в съответствие както с материалния, така и с процесуалния закон,
поради което следва да бъде потвърдено изцяло.
Водим от горното и на основание чл. 63 ал.І от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0256-000446 от
15.09.2021 година на ***, с което на основание чл. 177 ал. 3 т. 1 ЗДП и чл. 183
ал. 1 т. 1 пр. 2 ЗДП на МЛ. СТ. Б. от ***, ЕГН ********** е наложено
административно наказание глоба в размер на 500 лева за извършено
административно нарушение по чл. 139 ал.1, т.2 ЗДП и глоба в размер на 10
лева за извършено административно нарушение по чл. 100 ал. 1 т. 1 ЗДП.
Решението може да се обжалва в 14 дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено пред Административен съд - Плевен.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6