Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260219
гр.Русе, 02.03.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски районен
съд IV граждански състав
в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет
и първа година в състав:
Председател: Виржиния Караджова
при
секретаря Василена Жекова
в
присъствието на прокурора ............................................
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 1257 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Ищцата Б.Р.Р. твърди, че живяла на семейни начала с лицето Е. Г. Х..Последният
починал на 21.10.2017 г.Негови наследници по закон се явяват двете им непълнолетни
деца-Г. и Е. Е. Х..
Твърди, че Е.
Г. Х. сключил с насрещната страна Договор № 2735/10.09.2009 г. за ипотечен
кредит за сумата от 38 000 лв.За обезпечение на вземането си кредиторът вписал
законна ипотека върху собствен на длъжника недвижим имот, находящ се в гр.Русе
по ул**, представляващ дворно място и постройките
върху него, описани в т.8 от контракта.
Съгласно
Общите условия на банката, глава V “Застраховки“, кредитополучателят Е. Г. Х. сключил договор със застрахователна институция-„Кардиф Животозастраховане“-клон България.Според условията на
контракта, при настъпване на застрахователно събитие, включително и при смърт, “Уникредит
Булбанк“ АД, като трето ползващо се лице, се явява получател на застрахователното
обезщетение.
С Писмо №
0813-16-004972/20.12.2019 г. ответникът удостоверил, че към датата на смъртта
на кредитополучателя, задължението му към дружеството е било в общ размер на
25453,19 лв., както и че на 15.10.2019 г. застрахователят им е заплатил тази
сума.Кредиторът оповестил, че задължението на кредитополучателя е погасено
изцяло.
Тъй като
първоначално застрахователят отказал да плати
застрахователната сума, ищцата внесла
в полза на банката през периода 14.11.2017 г.-15.10.2019 г. по процесния кредит
общо сумата от 7 018,80 лв.На 19.03.2019 г. ответникът я задължила да подаде
молба за заместване в дълг.В тази връзка бил подписан Анекс № 3 към Договор за
банков ипотечен кредит от 10.09.2009 г. с пълна отговорност на физическо лице.
Ищцата счита,
че не дължи на банката горепосочената сума, съставляваща лихви по
кредита/договорни и обезщетителни/. В тази връзка изпратила
покана до ответника парите да й бъдат възстановени.Било й отказано с мотив да
се обърне към застрахователя, ако е останала някаква сума от застрахователното
обезщетение.В Писмо № 0813-16-004972/ 20.12.2019 г., изходящо от банката, било
посочено, че те като кредитор, са сезирали на 21.10.2017 г. застрахователя да плати
уговорената в тяхна полза застраховка, но им било отказано. През м.септември
2019 г. ответникът поискал преразглеждане на претенцията.Застрахователят уважил
искането до размера на непогасената част от задължението към датата на
застрахователното събитие-смъртта на кредитополучателя Е. Г. Х..Сумата била преведена на банката на 15.10.2019 г.За
това ищцата била уведомена и от “Кардиф Животозастраховане“.
Счита, че
внесената от нея сума за лихви в периода от настъпване на застрахователното
събитие до изплащане на застрахователното обезщетение, не се дължи на
ответника, тъй като вземането на
кредитополучателя е било погасено изцяло от третото лице.
Иска
ответникът да бъде осъден да й заплати получената без основание сума за лихви
в размер на 7 018,80 лв., ведно със
законната лихва, считано от датата на завеждане на иска.Търсят се разноски по
делото.
Ответникът ”УНИКРЕДИТ
БУЛБАНК” АД-София оспорват иска.Твърдят, че на 25.01.2019 г. ищцата подала до
тях молба да замести в дълг наследодателя на децата й по Договор за банков
ипотечен кредит № 2735/10.09.2009 г.Между страните бил подписан Договор за
заместване в дълг от 19.03.2019 г., както и Анекс № 3 към Договор за банков
ипотечен кредит № 2735/ 10.09.2009 г. Признават, че на 15.10.2019 г.
застрахователят им заплатил сумата от 25 453,19 лв., съставляваща
непогасената част от задължението на Е. Г. Х. по този контракт към 21.10.2017
г.Твърдят обаче, че внесените от ищцата средства са били и по Договор за
кредитна карта на физическо лице № 1449/13.12.2013 г.На 19.03.2019 г. жената
подписала и Договор за заместване в дълг по Договор за кредитна карта на
физическо лице № 1449/13.12.2013 г. с Анекс № 1 към него, Общи условия при
които “УниКредит Булбанк“ АД предоставя кредити за
недвижими имоти на потребителите-ипотечни кредити, както и Актуализиран
погасителен план към Договор за банков ипотечен кредит № 2735/10.09.2009 г. Твърдят,
че с внесената от ищцата сума от 6 450,77 лв. са били погасени главницата
и лихвите по последния контракт, като се позовават и на чл.382 ал.9 от КЗ.Считат, че към датата на изплащане на застрахователното обезщетение
непогасена е останала главница от 392,86
лв., внесена от Б.Р. на 15.10.2019 г.Претендира се отхвърляне на иска и
разноски за производството.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното:
По делото няма спор, че ищцата и лицето Е. Г. Х., б.ж. на гр.Русе, починал на 21.10.2017 г., са били съжителстващи партньори, като двамата имат две непълнолетни деца /л.13-л.15/.
Е. Г. Х.
сключил с ответника Договор № 2735/10.09.2009 г. за ипотечен кредит за
сумата от 38 000 лв.За обезпечение на вземането си кредиторът вписал законна
ипотека върху собствен на длъжника недвижим имот, находящ се в гр.Русе, представляващ
дворно място и постройки, описани в т.8 от контракта.В чл.15.1.11 кредитополучателят
удостоверил, че ще изпълнява всяко едно от изискванията по Общите условия, с
които е запознат и приема.В р.ІІІ чл.23 т.7 е казано, че неразделна и
задължителна част от договора е застрахователна полица-застраховка “Живот“.
В глава V
от Общите условия на банката, е посочено, че кредитополучателят сключва или
осигурява сключването и поддържа за целия срок на договора застраховка за
всички подлежащи на застраховане рискове относно живота и здравето му и
имуществата, приети като обезпечения, като посочи банката като трето ползващо
се лице-единствен получател на застрахователните обезщетения.В чл.30 от ОУ е записано,
че при неизпълнение на това задължение, банката може да обяви частично или
изцяло кредита за предсрочно изискуем.
По делото
няма спор, че Е. Г. Х. сключил договор
със застрахователна институция-“Кардиф
Животозастраховане“-клон България.В Сертификат за
застраховка “Кредитна протекция“ (л.69) е посочено, че срокът на застраховката
е до 24 часа на последния ден от срока на кредитния договор при редовно
заплащани застрахователни премии.Приложена е застрахователната преписка
(л.129-л.197).Видно от нея, първоначалният отказ да се изплати
застрахователното обезщетение, бил свързан с поставената медицинска диагноза на
застрахования.По-късно наследниците са опровергали приетото от застрахователя,
че се касае до злоупотреба с алкохол на починалия, като са посочили и че същият
е заплащал редовно всички вноски по застраховката си. Възраженията им били
възприети от “Кардиф Животозастраховане“.
В Писмо изх.№
0813-16-004972/20.12.2019 г., по повод възражение на наследниците на
кредитополучателя (л.87), банката ги уведомила, че през м.ноември 2017 г. са
регистрирали претенция да им бъде изплатено застрахователното обезщетение във
връзка с настъпилата смърт на длъжника, но получили отказ от
застрахователя.През м.септември 2019 г. било направено ново искане този
смисъл.На 15.10.2019 г. застрахователят превел на банката непогасените към
датата на смъртта на кредитополучателя главница и редовна лихви в общ размер на 25 453,19
лв. (л.18).За това били уведомени и наследниците (л.17).В писмото е посочено,
че главницата е 25 142,44 лв., а редовната лихва-310,75 лв. Ответникът
известил наследниците, че намира за правомерно, според чл.382 ал.9 от КЗ, да
задържи внесената по процесния договор след смъртта на наследодателя сума от 6 450,77
лв.
Ищцата твърди,
че в периода 14.11.2017 г.-15.10.2019 г. е внесла по процесния договор сумата
от 7 018,80 лв.(л.90-л.105).
Във вносните бележки от 15.02., 26.03.
и от 20.05.2019 г. изрично като
основание за плащане, освен ипотечен кредит,
е посочено и кредитна карта.В три от платежните документи е записано, че
касаят потребителски кредит.
На 25.01.2019
г. ищцата подала молба да замести в дълг наследодателя на децата си.На
19.03.2019 г. между страните бил подписан договор в този смисъл (л.48-л.51).Той
касае и Договор за кредитна карта на физически лица № 1449 от 13.12.2013 г.Към
последния ищцата е подписала Анекс № 1 от 19.03.2019 г. (л.75-л.86).
Представен е Анекс
№ 3 към Договор за банков ипотечен кредит с пълна отговорност на физическо лице
№ 2735/10.09.2009 г., подписан между страните по делото, с който Б.Р.Р. се съгласила да замести в дълг наследниците на
кредитополучателя.В § 1 е записано, че от тази дата отношенията между
договарящите свързани с усвояване, ползване, олихвяване,обезпечаване,
издължаване, права и задължения, предсрочна изискуемост и окончателно
погасяване на пълния размер на кредита, ще се уреждат от клаузите на Анекса и от
ОУ, действащи към 19.03.2019 г. (л.60-л.66), като се заменя напълно и изцяло
съдържанието на Договор № 2735/10.09.09 г., анексите към него и ОУ.В р.І чл.2.4 и чл.2.6
е посочено, че неиздължената, просрочена и изискуема главница е в размер на
22 594,55 лв., а лихвата-5 007,41 лв.В чл.9.5 е включено изискване за
спазване и на условията, поставени с Договор за кредитна карта № 1449/
13.12.2013 г.
В чл.15 ищцата
е декларирала,че цялата предоставена от нея информация при договаряне на
кредита и сключване на договора е вярна и пълна и изготвена в съответствие с
нормативните изисквания.Липсва уговорено такова задължение за насрещната
страна.В чл.16.2 е посочено, че встъпващата в дълг декларира, че в процеса на индивидуалното договаряне на
условията за получаване на кредита с оглед оценка на кредитоспособността й и
степента на кредитния риск й е било предоставено право на избор съгласно чл.24
ал.2 от ЗКНИП като са й били разяснени и е разбрала недвусмислено и ясно
възможностите, разликите и последиците им по двата договора за ипотечен кредит,
предлагани от банката с пълна или ограничена имуществена отговорност, след
което е взела информирано решение да сключи именно процесния договор.Приложен е
актуализиран погасителен план от 19.03.2019 г.
По делото са
приети три икономически експертизи.В хода на извършената проверка при
ответника, вещото лице е констатирало, че между Е. Г. Х. и банката са били
подписани Анекс № 1 от 05.06.2015 г. и Анекс № 2 от 13.09.2017 г., с които се
изменят съдържанието и основните параметри на Договор за банков ипотечен кредит
№ 2735/ 10.09.2009 г., подробно посочено в констативно-съобразителната част на
заключенията.Вещото лице е докладвало, че от общо внесените от ищцата
7 219,69 лв., само 6 450,77 лв. са били отнесени към процесния
договор за кредит.С остатъка били погасени задължения по договор за кредитна
карта, такса банкова сметка ***.С внесеното застрахователно обезщетение били
погасени главница от 22 145,78 лв. и преструктурирана лихва от
4 307,41 лв.В първото заключение е посочено, че към 14.10.2019 г. при
внасяне на суми, банката е съобразявала основния договор от 10.09.2009 г. и
Анекс № 3 от 19.03.2019 г.
Във второто
заключение експертът е посочил,че за времето 05.06.2015 г.-19.03.2019 г.
банката е работила по Анекс № 1.На вещото лице било обяснено от служител на
ответника, че Анекс № 2/13.09.2017 г. не е бил осчетоводен, тъй като посочената
в т.9.1 сума, не била платена от длъжника.
Видно от
представения по делото Анекс № 2, в т.9.1. е записано, че начислената
просрочена и изискуема лихва съгласно т.2.6 в размер на 146,53 лв. е еднократно
погасена при подписване на документа.Контракта носи подписи на представител на
ответника и на първоначалния длъжник.
Експертът е
докладвал, че към 31.08.2017 г. дължимата главница е била 25 142,44 лв.Към
нея дата са били погасени всички суми по договорната лихва за редовна и
просрочена главница, обезщетителна лихва/неустойка за
просрочена главница и обезщетителна лихва/неустойка
за просрочена лихва.Кредитът бил обявен за предсрочно изискуем на 07.07.2017 г.След тази дата спряло начисляването на лихва за
редовна главница.Кредитът бил олихвяван само с лихви за просрочие
върху цялата останала сума по главницата и върху начислените лихви.От 07.07.2017 г. до 21.02.2019 г. банката начислява лихви върху
главница от 24 594,36 лв.При подписване на Анекс № 2 главницата на кредита
е посочена в размер на 25 142,44 лв.Тази сума била предявена от кредитора
и платена от застрахователя.Според банката това е бил главният дълг към датата
на смъртта на кредитополучателя.Вещото лице е пояснило, че при подписване на
Анекс № 2, кредитът от предсрочно изискуем, отново станал редовен кредит и
обезщетението за забава се изчислява върху анюитетните
вноски.Месечният размер на последните с подписването на Анекс № 2 се равнява на
385,83 лв.
Експертът е
дал вариант на дълга, при положение, че ответникът е съобразил клаузите на
Анекс № 2.В този случай, от внесените 6 450,77 лв., 3 996,66 лв. биха
били отнесени за погасяване на главница, 746,52 лв.-към лихви за редовна
главница, 320,93 лв.- лихви за просрочена главница, 686,49 лв.-за обезщетителна лихва/неустойка за просрочена главница и 0,17
лева-за обезщетителна лихва/неустойка за просрочена
лихва. Вещото лице е посочило, че изчисленията на банката са коректни, ако се
работи само по Анекс № 1 и Анекс № 3.При съобразяване на Анекс № 2 надвнесената
сума по договора за кредит възлиза на 2 652,53 лв.Във второто заключение
са отразени две плащания на наследодателя след подписването на Анекс № 2/13.09.2017
г. -на 02.10.2017 г. и на 10.10.2017 г.Те, както и
следващите суми, внесени от ищцата до подписването на Анекс №3 през периода
14.11.2017 г.-15.02.2019 г., са били осчетоводени от банката съобразно Анекс №
1.
Експертът е
докладвал, че когато редовната лихва е изтекла, кредиторът започнал да
начислява наказателна лихва от 10 %.Тя била предвидена в т.9.8 и 21.1 от ОУ,
както и в т.12.6 от договора.
В третото си
заключение експертът е пояснил, че внесените от наследодателя суми от 115 лв.
на 02.10.2017 г. и от 160 лв. на 10.10.2017 г., отнесени
по Анекс № 1, са били за погасяване на обезщетителна
лихва/неустойка за просрочена главница.Към 19.03.2019 г., когато се е подписал
Анекс №3, при работа с Анекс № 2 главницата би била 24 348,94 лв., 105,81
лв.-редовна лихва, 33,30 лв.-обезщетителна лихва/неустойка за просрочена главница и 0,12
лв.-обезщетителна лихва/неустойка за просрочена лихва.Така
остатъка от дължима главница възлиза на 24 348,94 лв., а на лихвата-161,19
лв. или общо 24 510,13 лв.
Вещото лице е
докладвало, че без да съобразява уговорките по Анекс №2, в Анекс № 3 банката е
посочила, че неиздължената просрочена и изискуема част от главницата към
19.03.2019 г. е 22 594,55 лв., начислена просрочена и изискуема лихва -5
00,41 лева или редовен дълг, формиран по т.2.4 и т.2.6-27 601,96 лв.,
което е с 3 091,83 лв. повече, ако се приложи договореното по Анекс № 2.Експертът е пояснил, че при
сключването на Анекс № 3, кредиторът не се е съобразил с чл.12.4 от Договора за
кредит и чл.21.1 от ОУ.Това не намалило задължението по кредита, тъй като
дължимите суми в Анекс №3 са отразени като
неиздължена изискуема лихва.Според заключението,
при последователно прилагане на Анекс № 2 и на Анекс № 3, общо надвнесената от
ищцата сума възлиза на 2 904,69 лв.Вещото
лице е пояснило, че подписването на всеки от анексите е било с цел кредитът от
предсрочно изискуем, да стане отново редовен.При преизчисляването на дълга
просрочената към съответния момент лихва се включва към следващата се главница.
Ищцата е
изложила твърдения, че от служители на банката й било обяснено, че тъй като
Анекс № 2 не носи подпис на Е. Х., то този договор не е произвел
действие.Ответникът не й предоставил
никаква информация относно параметрите, при които на 13.09.2017 г.
наследодателят се договорил начина на погасяване на кредита.
Това се
оспорва от насрещната страна.
Разпитаната по
делото св.Д. Д.-С., служител на банката от м.март 2016 г. на длъжност
“Консултант-клиенти“, установява, че
работила с кредитополучателя по договора му за ипотечен кредит.Малко преди
лицето да почине, с оглед обстоятелството, че дългът бил обявен за предсрочно
изискуем, бил подписан Анекс № 2.Към него момент Е. Х. бил вече тежко болен.На
13.09.2017 г. той не успял да попълни медицински въпросник, изискван от
застрахователя, предоставян на клиентите от банката, какви лекарства приема,
има ли и откога ТЕЛК, и др.Впоследствие постъпил на лечение в болница и
починал.Според свидетелката, към 13.09.2017 г. кредитополучателят имал
натрупани лихви, които не внесъл.Тези обстоятелства дали основание на банката
да приеме, че Анекс №2 не трябва да произведе действие.
Д. Д.-С.
установява, че когато след смъртта на Е. Х. ищцата се явила при тях, й било
обяснено, че с наследодателя са
подготвяли Анекс №2, но изпълнението му не било доведено до край, като всички
суми, които тя внася към него момент ще бъдат за погасяване на лихвите по
кредита.Свидетелката сочи, че не са показали на Б.Р. нито Анекс №1,нито Анекс №
2.С подписването на Анекс № 3 било извършено преструктуриране на лихвите, като
се преустановило начисляването на наказателни лихви.
При тази фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По делото безспорно се
установява, че между Е. Х. и “УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД е бил подписан Договор за
ипотечен кредит № 2735/10.09.2009 г. за сумата от 38 000 лв., като за обезпечение
на вземането си ответникът вписал законна ипотека върху недвижим имот,
собственост на длъжника.Кредитополучателят починал на 21.10.2017 г. Негови
наследници по закон са общите му с ищцата две непълнолетни деца.По делото няма
спор, че в изпълнение на поетото с контракта
задължение, наследодателят сключил с трето за спора лице, избрано от
кредитора, договор за застраховка “Живот“, бенифициент
по който се явява банката.В хода на производството става ясно, че
кредитополучателят два пъти е изпадал в забава, довела до обявяване на кредита
за предсрочно изискуем.С цел дългът да стане отново редовен, между Е. Х. и ответника
били подписани Анекс №1 от 05.06.2015 г. и Анекс №2 от 13.09.2017 г.
Основният спорен момент
по делото се свежда до въпроса произвел ли е действие последният допълнителен
договор.С оглед събраните в производството доказателства, съдът намира, че
отговорът е положителен.Данните по делото сочат, че ответникът е допуснал съществено нарушение на Закон за
счетоводството довело до ощетяване на потребителя.Безспорно се установява, че
банката не е осчетоводила Анекс №2 от 13.09.2017 г.За това бездействие не е
имало законово основание.На първо място документът е подписан от двете
договарящи страни.На второ място, в т.9.1 изрично е казано, че начислената
просрочена и изискуема лихва според т.2.6. в размер на 146,53 лв. е еднократно
погасена при подписване на анекса. При това положение показанията на Д. Д.-С. в
тази им част не могат да бъдат съобразени с оглед нормата на чл.164 ал.1 от ГПК.Следва да се отчете и обстоятелството, че след 13.09.2017 г. длъжникът има
внесени още две суми, а до края на 2017 г. две вноски има и ищцата, които обаче
ответникът неправомерно осчетоводява към Анекс №1.Съдът намира, че след като
длъжникът е изпълнил изискваното от кредитора финансово условие, за да може
дългът отново да стане редовен,
непопълването на медицинската анкета, на което обстоятелство всъщност банката
не се позовала в отговора си на исковата молба, няма как да бъде пречка Анекс №
2 да произведе действието, което се е целяло от страните при подписването му.В
ОУ на банката е посочено какви са правомощията на кредитора, ако длъжникът не
спази изискването да сключи застраховка “Живот“-да обяви кредита за предсрочно
изискуем.В потвърждение на факта, че ответникът първоначално е зачел действието
на Анекс №2 от 13.09.2017 г. е обстоятелството, че в искането им до
застрахователя през 2017 г. за изплащане на застрахователно обезщетение, са претендирани именно главницата и редовната лихва, вписани в
спорния анекс.
Съдът намира,
че в нарушение на закона банката не е предоставила коректно пълната информация на
новия длъжник при подписването на Анекс №3.Последният безспорно се явява
по-благоприятен за лицето спрямо Анекс № 1, доколкото с него се цели предсрочно
изискуемият дълг отново стане редовен
дълг.Неправилното осчетоводяване на внесените в полза на кредитора суми в
периода 13.09.2017 г.-18.03.2019 г. и несъобразяването на клаузите на Анекс № 2
обаче са довели до благоприятен за банката резултат-увеличаване на дълга с
капитализиране на лихвата.Недопустимо, с оглед
нормата на чл.294 ал.2 от ТЗ, се явява начисляването на лихва върху
лихва. Анатоцизмът не представлява финансова отстъпка, като целта на
забраната му е да се предотврати
бързото нарастване на дълга. Идеята за преструктуриране на дълга
на длъжника, който има финансови
затруднения, е да се
направи възможно изпълнението на задълженията му, а не да се
утежни неговото състояние чрез олихвяване на изтекли
лихви.
Длъжниците по процесния
договор за кредит имат качеството
на потребители по смисъла на § 13 т.1 от ЗЗП, тъй като са физически лица, които като страна по договор
за предоставяне на финансова услуга
действат извън
рамките на своята търговска или професионална дейност.В процесния случай съдът намира, че кредиторът е допуснал
нарушение на чл.143 от ЗЗП, като е проявил недобросъвестност по отношение на
преките си задължения по договора да осчетоводява коректно дълга, както и да
предоставя пълна и вярна информация на клиента във връзка с правоотношението
между тях, което е довело до неправомерното обогатявана на банката с
2 904,69 лв. според заключението на вещото лице в последния му вариант.По
тази стойност страните нямат възражения относно методът на пресмятането й.
В заключение, според Решение на ЕС (първи състав) от
14 март 2013 година по дело C-415/11, за да се
отговори на въпроса дали неравнопоставеността
е възникнала „въпреки изискването за добросъвестност", е важно да се провери
дали, като постъпва добросъвестно и справедливо с потребителя, продавачът или доставчикът може основателно да очаква, че потребителят
ще се съгласи
със съответната клауза при индивидуални
преговори.В случая няма основание да се приеме,
че ищцата, встъпвайки в дълга, би се съгласила да подпише
Анекс №3 при отразените в него
параметри на задълженията.Не е логично и би било необосновано
да се приеме,
че потребителят, ако добросъвестно и честно му е било обяснено какви са последиците от подобна уговорка, ще се съгласи банката,
която е търговец със специална правоспособност,
чиито управители и служители следва да отговарят на
завишени изисквания за професионализъм, проверени и удостоверени с издадени специални лицензии и одобрения от БНБ, да дължи
по-малка грижа при изпълнение на договора от
обикновения гражданин потребител на съответната
финансова услуга.Искът се явява основателен и доказан за сумата от 2 904,69 лв.Тя се дължи
със законната лихва от завеждане на делото.В останалата част искът трябва да се
отхвърли.
На основание чл.78 от ГПК на всяка от страните се следват
разноски по делото съразмерно с уважената, респ. с отхвърлената част от
претенцията.Съдът намира за неоснователно направеното от ответната страна възражение
за прекомерност на заплатеното от ищцата възнаграждение на ангажирания от нея
адвокат в настоящото производство.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ”УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, район
Възраждане, пл.”Св.Неделя” № 7, със съдебен адрес:***, офис № 14, чрез адв.Н.С. ***, да заплати на Б.Р.Р., ЕГН **********,*** /къща/, със
съдебен адрес:***, чрез адв.С.В. ***, сумата от 2 904,69 лв., съставляваща получени
без основание от банката лихви по Договор за ипотечен кредит № 2735/10.09.2009
г., сключен с Е. Г. Х., б.ж. на гр.Русе, починал на 21.10.2017 г., заместен в
дълг от Б.Р.Р. на 19.03.2019 г., със законната лихва
от 02.03.2020 г. до окончателното плащане, както и сумата от 556,93 лв.-разноски
по делото
ОТХВЪРЛЯ иска над 2 904,69 лв. до
7 018,80 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА Б.Р.Р.,
ЕГН **********,*** /къща/, със съдебен адрес:***, чрез адв.С.В.
***, да заплати на ”УНИКРЕДИТ БУЛБАНК”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Възраждане, пл.”Св.Неделя”
№ 7, със съдебен адрес:***, офис № 14, чрез адв.Н.С. ***,
сумата от 745,59 лв.-разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в 2-седмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
: