Присъда по дело №8873/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 191
Дата: 8 септември 2022 г.
Съдия: Делян Любомиров Дилков
Дело: 20221110208873
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 15 юли 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 191
гр. София, 08.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Д.Д.
при участието на секретаря ЛЮБА СТ. СТАТЕЛОВА
и прокурора Св. П. П.
като разгледа докладваното от Д.Д. Наказателно дело от общ характер №
20221110208873 по описа за 2022 година
въз основа на закона и доказателствата по делото
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подс. В. АЛ. СТ., ***, ЕГН ********** за ВИНОВEН в това, че на
26.02.2021 г. около 20:20 ч. в гр. София. ж.к. „Студентски град”, на обръщалото на автобусите до
НСА, противозаконно повредил чужда движима вещ, а именно: автобус „МАН ЛИОН С СИТИ Г“
с per. № *** собственост на „Столичен автотранспорт“ ЕАД, движещ се по линия № 94, като
счупил стъклото на лявото крило на последната врата на автобуса, на стойност 465.00
/четиристотин шестдесет и пет/ лева и повредил заключващия механизъм на вратата, на стойност
193.99 /сто деветдесет и три лева и деветдесет и девет стотинки/лева, поради което и на основание
чл. 216, ал. 1 вр. чл. 58а, ал. 1 НК МУ НАЛАГА наказание „лишаване от свобода”, за срок от осем
месеца.
ОТЛАГА, на основание чл. 66, ал. 1 НК, изтърпяването на наложеното наказание за
изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

ПРИЗНАВА подс. В. АЛ. СТ., ***, ЕГН ********** за ВИНОВEН в това, че на
26.02.2021 г. около 20:20 ч. в гр. София, ж.к. „Студентски град”, обръщалото на автобусите, до
НСА, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно
неуважение към обществото - хвърлил стъклена бутилка от бира по автобус „МАН ЛИОН С
СИТИ Г“ с per. № *** собственост на „Столичен автотранспорт“ ЕАД, движещ се по линия № 94, с
което счупил стъклото на лявото крило на последната врата на автобуса на стойност 465.00
/четиристотин шестдесет и пет/ лева и повредил заключващия механизъм на вратата, на стойност
193.99 /сто деветдесет и три лева и деветдесет и девет стотинки/ лева, след което побегнал от
местопроизшествието и когато бил настигнат от Д. СТ. П. - шофьор на автобуса, нанесъл на П.
удар с юмрук по лицето, в областта на лявата скула, като деянието по своето съдържание се
отличава с изключителна дързост - извършено е на публично място и представлява опасност за
1
здравето и живота на множество хора, поради което и на основание чл. 325, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл.
58а, ал. 1 НК МУ НАЛАГА наказание „лишаване от свобода”, за срок от дванадесет месеца.
ОТЛАГА, на основание чл. 66, ал. 1 НК, изтърпяването на наложеното наказание за
изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл. 23, ал. 1 НК, едно общо наказание, измежду наложените, а
именно - „лишаване от свобода”, за срок от дванадесет месеца.
ОТЛАГА, на основание чл. 66, ал. 1 НК, изтърпяването на наложеното наказание за
изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
ОСЪЖДА, на основание чл. 189, ал. 3 НПК, В. АЛ. СТ., ЕГН ********** да заплати по
сметка на СДВР сумата от 516 лева – деловодни разноски.

Присъдата подлежи на обжалване и/или протестиране в 15-дневен срок от днес пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2

Съдържание на мотивите

Производството е по реда на глава XXVII НПК
Образувано е по внесен от СРП срещу В. АЛ. СТ. обвинителен акт, с твърдения за
извършени престъпления по чл. 216, ал. 1 НК и по чл. 325, ал. 2 вр. ал. 1 НК, а именно:
че на 26.02.2021 г. около 20:20 ч. в гр. София. ж.к. „Студентски град”, на обръщалото на
автобусите до НСА, противозаконно повредил чужда движима вещ, а именно: автобус
„МАН ЛИОН С СИТИ Г“ с per. № *** собственост на „Столичен автотранспорт“ ЕАД,
движещ се по линия № 94, като счупил стъклото на лявото крило на последната врата на
автобуса, на стойност 465.00 /четиристотин шестдесет и пет/ лева и повредил заключващия
механизъм на вратата, на стойност 193.99 /сто деветдесет и три лева и деветдесет и девет
стотинки/ лева и
че на 26.02.2021 г. около 20:20 ч. в гр. София, ж.к. „Студентски град”, обръщалото на
автобусите, до НСА, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред
и изразяващи явно неуважение към обществото - хвърлил стъклена бутилка от бира по
автобус „МАН ЛИОН С СИТИ Г“ с per. № *** собственост на „Столичен автотранспорт“
ЕАД, движещ се по линия № 94, с което счупил стъклото на лявото крило на последната
врата на автобуса на стойност 465.00 /четиристотин шестдесет и пет/ лева и повредил
заключващия механизъм на вратата, на стойност 193.99 /сто деветдесет и три лева и
деветдесет и девет стотинки/ лева, след което побегнал от местопроизшествието и когато
бил настигнат от Д. СТ. П. - шофьор на автобуса, нанесъл на П. удар с юмрук по лицето, в
областта на лявата скула, като деянието по своето съдържание се отличава с изключителна
дързост - извършено е на публично място и представлява опасност за здравето и живота на
множество хора.
Подсъдимият, в присъствието на защитника си, дава информирано съгласие
производството да протече, при условията на чл. 371, т. 2 НПК.
В съдебно заседание представител на СРП поддържа обвинението. Пледира за
постановяване на осъдителна присъда.
Защитата не оспорва обвинителната теза. Пледира за отмерване на санкцията, към
минималния размер.
Подсъдимият поддържа казаното от защитника си. В последната си дума, моли за
минимална санкция.

Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и след
извършване на дължимата служебна проверка, намира за установено от фактическа страна
следното :
Подс. В. АЛ. СТ. е ***, ЕГН **********.
Св. Д. СТ. П. работел като шофьор на градски автобус към „Столичен автотранспорт“
ЕАД.
На 26.02.2021 г. бил на работа, като бил разпределен като шофьор по линия № 94 с автобус
„МАН ЛИОН С СИТИ Г“ с per. № СВ 7101 АС и инвентарен № 2027. Около 20:00 ч. св. П.
паркирал автобуса в гр. София, ж.к. „Студентски град”, обръщалото на автобусите, до НСА, което
било последната спирка по маршрута. На тази последна спирка на св. П. се полагала почивка от 34
минути, по време на която същият се намирал в кабината на автобуса.
Подс. С. работил като общ работник на строителен обект, който се намирал в гр. София, ж.
к. „Студентски град“.
На 26.02.2021 г., около 17:00 ч., след като приключил работа, заедно с колегите си отишъл
в заведение близо до работното си място, на адрес: гр. София, ж.к. „Студентски град“, ул. „Проф.
Атанас Иширков“ срещу № 123. След като изпил повече от 10 /десет/ бири подс. С. решил да се
прибира. За целта, решил да изчака автобус № 94, който се намирал на последната спирка на НСА.
Докато се намирал в автобуса, св. П. забелязал подс. С., който във видимо нетрезво
състояние, с бутилка бира в ръка, обикалял около спирката. Бутилката в ръката на обв. С. била
1
стъклена, зелена на цвят.
Около 20:20 ч. на 26.02.2021 г. подс. С. лежал на тротоара до спирката. По това време
почивката на св. П. приключила и той потеглил с управлявания от него автобус „МАН ЛИОН С
СИТИ Г“ с per. № СВ 7101 АС и спрял на около 10 м. от спирката. През това време подс. С., който
очаквал спирането на автобуса, се ядосал, понеже автобусът го подминал, започнал да маха с ръце
и да вика, като замахнал и хвърлил стъклената бутилка с бира по превозното средство. От удара
стъклото на лявото крило на последната врата на автобуса се счупило; повреден бил и
заключващия механизъм на вратата.
Св. П. чул звук от счупване на стъкло, при което погледнал в дясното огледало и видял
подс. С. да стои до счупеното стъкло и да ръкомаха. Водачът спрял автобуса и слязъл от него, при
което подсъдимият побегнал, в посока - бул. „Акад. Стефан Младенов“. След около 50 метра св.
П. го настигнал и го хванал за ръката. С. се обърнал и нанесъл на свидетеля удар с юмрук по
лицето, в областта на лявата скула.
Впоследствие, св. П. успял да задържи подсъдимия и го върнал в купето на автобуса, качил
го вътре и затворил вратите на превозното средство, за да не избяга. От автобуса св. П. подал
сигнал за инцидента и на място двамата с подсъдимия изчакали пристигането на полицията.
На място били изпратени свидетелите Радослав Генчев Андреев, Съби Каменов Авкатев и
Огнян Милков Йонков - полицейски служители при 07 РУ-СДВР, назначени като АП-164, за
времето от 19:00 часа до 07:00 часа на 27.02.2021 г., които установили св. П.. В автобуса, на една
от предните седалки, се намирал и подс. С..
Извършен бил оглед на местопроизшествие от дежурна огледна група. В изготвения
протокол за оглед на местопроизшествие било отразено, че последната двойна врата на автобуса е
намерена затворена, като стъклото на лявото крило било счупено и с голяма липсваща част. По
земята до вратата на асфалта били установени множество парченца стъкло с неправилна форма и
размери. На земята на асфалта върху парчетата стъкло била намерена и пластмасова част от
заключващия механизъм на вратата. Вътре в купето на автобуса, в близост до счупената задна
врата, била установена стъклена бутилка, зелена на цвят, с етикет с надпис „Пиринско пиво“ и
разлята течност по пода на автобуса.
Назначена и изготвена била оценителна експертиза, видно от заключението на която
стойността на стъклото на лявото крило на последната врата на автобус „МАН ЛИОН С СИТИ Г“
с per. № СВ 7101 АС възлизала на 465.00 /четиристотин шейсет и пет/ лева. а на заключващия
механизъм на вратата - 193.99 /сто деветдесет и три лева и деветдесет и девет стотинки/ лева.
На подс. В.С. била назначена и изготвена Комплексна съдебно-психиатрична и
психологична експертиза, видно от заключението на която той е бил в състояние на просто
алкохолно опиване - средна към тежка степен, но по време на инкриминираното деяние е могъл да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

Горната фактическа обстановка се установява, след проведен анализ на събраните по
делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: самопризнанието
на подс. С.; показанията на свидетелите Д.П. (л. 7 ДП; л. 12 ДП), Радослав Андреев (л. 9 ДП), Съби
Авкатев (л. 10 ДП), Огнян Йонков (л. 11 ДП), Пламен Каликин (л. 35 ДП) и Михаил Атанасов (л.
74 ДП); жалба (л. 4 ДП); протокол за оглед на местопроизшествие (л. 5 ДП); медицинска
документация (л. 14 ДП; л. 53 ДП); удостоверение от СО (л. 31 ДП); СРМПС (л. 37 ДП); протокол
за доброволно предаване (л. 52 ДП); документи от застраховател (л. 76 ДП); заключения на СППЕ
(л. 55 ДП), СОЕ (82 ДП), ВТЕ (л. 96 ДП) и допълнителна СОЕ (л. 112 ДП); ВДС – диск (л. 97 ДП);
справки за съдимост (л. 123 ДП) и за висящи наказателни производства (л. 122 ДП).
Доказателствената маса се отличава с абсолютна еднопосочност, подкрепяща направеното
от подсъдимия самопризнание. В протокола за оглед е закрепен съставомерният резултат от
действията на подсъдимия, като са представени и надлежни доказателства, че увредената вещ не
му принадлежи. Независимо от качеството на св. П. на заинтересован от изхода на производството,
налице са показания странични наблюдатели (св. Атанасов), които подкрепят казаното от него,
2
поради което и съдът не намира основания да не кредитира самопризнанията на С..

Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави
следните правни изводи:
При така установената фактическа обстановка и след проведен анализ на събрания по
делото доказателствен материал, настоящият състав намира, че от обективна и субективна страна
подс. С. е реализирал престъпните състави, за които са му повдигнати обвинения.
По отношение на деянието по чл. 216, ал. 1 НК, от обективна страна, налице са както
преки, така и подкрепящи ги косвени доказателства за това, че същият с целенасочени действия е
въздействал върху целостта на превозното средство, вследствие на които действия вещта е станала
частично и временно негодна за употреба (ролята на вратата на превозното средство е не само
пропускателна, но и обезпечава сигурността на пътниците – парира възможността от изпадане от
автобуса). Доказателствената съвкупност, е еднопосочна и категорична както относно наличието
на деяние, така и на авторството му, в лицето на С.. Стойността на щетите не позволява случаят да
бъде квалифициран, като маловажен.
От субективна страна, следва да се отбележи, че умисълът не подлежи на самостоятелно
доказване, а винаги се извежда от обективните особености на деянието. Подведено под
конкретиката на настоящия случай, това правило води на единствено възможния извод, че с
действията си подсъдимият е целял именно да нанесе описаните в обвинителния акт щети на
автобуса, за постигане на преследвана конкретна цел – демонстрация на несъгласие и надмощие.
Касателно деянието по чл. 325 НК, по делото е безспорно установено, че на
инкриминираните дата, час и място същият, при липса на конкретна причина, е предприел линия
на физическа агресия към чужда собственост и към личността на другиго.
За да бъде квалифицирано едно действие (или действия) като хулигански, нужно е не то да
е било извършено пред публика, а да е могло да стане достояние на потенциално голям кръг лица
(т. 4 и т. 5 от ППВС 2/74 г.; Р 78/73 г. II н.о.). Подведена под конкретиката на настоящия случай,
тази теоретична постановка разкрива типичните белези на съзнателна проява на неуважение към
установения правов ред и демонстрация на неуважение към останалите членове на обществото,
поради публичния характер на местопрестъплението (в градска среда, пред очевидци). Нещо
повече – хулиганските действия могат да бъдат насочени както към личността, така и към
собствеността на пострадалото лице, макар и да не се касае до съставомерни вреди, а само в
контекста на причинно-следствените връзки (ППВС 2/1974 - неимуществени вреди; Р 600/1979 II
н.о. - неимуществени вреди; Р 22/1999 II н.о. - имуществени и неимуществени вреди; Р 605/1999 II
н.о. - неимуществени вреди; Р 12/2009 I н.о. - неимуществени вреди; Р 546/2009 III н.о. -
неимуществени вреди; Р 440/2009 II н.о. - неимуществени вреди; Р 397/2009 II н.о. -
неимуществени вреди; Р 527/2010 III н.о. - имуществени и неимуществени вреди; Р 509/2011 II н.о.
- неимуществени вреди; Р 605/2011 II н.о. - неимуществени вреди; Р 52/2013 III н.о. -
неимуществени вреди; Р 360/2013 III н.о. - имуществени и неимуществени вреди; Р 545/2013 I н.о.
- неимуществени вреди; Р 78/2014 II н.о. - имуществени и неимуществени вреди).
Пак от субективна страна, деянието следва да се квалифицира като такова, извършено с
пряк умисъл и подчертано хулиганска мотивировка. Независимо от възприетото от съдебната
практика становище, че личният мотив поначало не изключва хулиганските подбуди (Р 485.1987 г.
ВКС, I н.о., Р 546/2009 ВКС III н.о.), следва да се подчертае дебело, че липсват данни
пострадалият и подсъдимият да са имали конфликтни ситуации преди инкриминираното деяние,
нито за наличие на някакво провокативно поведение, от страна на М. което да не може да бъде
уредено, по предвиден в закона и алтернативен на физическото насилие правен ред. Поведението
на обвиняемия се отличава с достатъчна дързост и арогантност, за да се квалифицира именно като
углавно хулиганско, а не като дребно такова (в тази насока и Р 432/1972 ВКС I н.о., ТР 46/1979
ОСНК ВКС), особено предвид обстоятелството, че е предприето в гъсто населена част на
столицата, т.е. пред потенциално неограничен брой свидетели-очевидци, независимо от късния
час. Действително, касае се за относително кратък отрязък от време, през който Пенков е
реализирал процесния удар. Съгласно Р 491/2001 ВКС III н.о., обаче, това обстоятелство е без
3
значение за обективната съставомерност на деянието. Деянието е извършено пред очевидци – вкл.
собственика на автомобила и лица от близкото обкръжения на подсъдимия (макар, съгласно Р
656/1991 ВКС, II н.о. публичността на деянието да не е съставомерен негов белег, касателно
хулиганството), включително и съпроводено с елемент на бягство от местопрестъплението.
Предвид всичко изложено и с оглед залегналите в Р 600/1979 ВКС II н.о. и Р 627/1999 ВКС II н.о.
изисквания за конкретна преценка на всеки отделен случай, водещ мотив за извършване на
процесното деяние е именно демонстрация на сила и надмощие, поради което и законосъобразно
деянието е било квалифицирано от СРП, именно като хулигански мотивирано.
Едновременно с това, физическата агресия към превозното средство не просто е нарушила
целостта и функционалността му, но е застрашила и реално намиращите се в него пътници (такива
е имало, съгласно показанията на водача), като е последвана от опит за бягство (т. е. избягване на
отговорност) и последващ акт на физическа агресия към водача. В този смисъл и се касае до
устойчива и целенасочена последователност от действия, обществената опасност значително
надхвърля тази на класическото изпълнително деяние по чл. 325, ал. 1 НК и в този смисъл
законосъобразно деянието е било квалифицирано от СРП по по-тежко наказуемия състав на ал. 2.
За пълнота на изложението, доколкото увреждането на вратата на автобуса е двукратно
инкриминирано, касае се не са хипотеза на забрана за двойна наказуемост, а за идеална съвкупност
от престъпления – с едно деяние се застрашават и обществените отношения, свързани със
собствеността (и външното му проявление – правото на безпрепятствено ползване), така и на тези,
свързани с опазване на обществения ред.

По вида и размера на наказанието
За извършено престъпление по чл. 216, ал. 1 НК, законодателят е предвидил наказание
„лишаване от свобода“ до пет години.
В същия размер е и предвиденото наказание за деяние по чл. 325, ал. 2 вр. ал. 1 НК.
Съобразно диференцираната процедура, по която протича съдебното следствие, приложима
е разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 НК (освен чистото съдебно минало на подсъдимия, липсват данни
за други смекчаващи отговорността обстоятелства, т. е. конкуренция с ал. 4 е незащитима).
При отмерване на санкцията за деянието по чл. 216, ал. 1 НК, като смекчаващо
отговорността обстоятелство следва да бъде отчетено чистото съдебно минало на подсъдимия, а
като отегчаващи – относително високата стойност на имуществото и опитът за бягство. В този
смисъл и отмерване на наказанието над общия минимум (при липса на специален такъв), но
значително под средния размер, а именно – лишаване от свобода, за срок от една година
(респективно – осем месеца, след дължимата се редукция), е годен да постигне надлежен
поправителен и превъзпитаващ ефект.
Сходен е алгоритъмът за отмерване на наказанието за деянието по чл. 325, ал. 2 вр. ал. 1 НК.
При него, обаче, допълнително отегчаващо отговорността обстоятелство се явява и последвалата
физическа агресия, насочена към друго лице, което неминуемо завишава размера на санкцията до
този от една година и половина (респективно – една година, след дължимата се редукция).
Подсъдимият е с чисто съдебно минало, липсват и данни за други водени срещу него
наказателни производства. В този смисъл и съдът се солидаризира с доводите на защитата за
моментен, епизодичен характер на инкриминирания инцидент в живота на подсъдимия и отлагане
изтърпяването на всяко едно от наложените наказания, за минималния изпитателен срок, би дало
достатъчно време за проверка на това твърдение, под угрозата на ефективно изтърпяване на две
наказания „лишаване от свобода“.
Същевременно, двете деяния се намират в условията на реална съвкупност, поради което и
приложима е по-тежкото от двете наказания, а именно – „лишаване от свобода“, отложено за
изпитателен срок от три години.

По разноските
4
С оглед изхода на производството пред настоящата съдебна инстанция и императивната
разпоредба на чл. 189, ал. 3 НПК, направените по делото разноски следва да бъдат възложени, в
тежест на подсъдимия.

Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.
5
Съобщи за изтекли лични данни