Р Е Ш Е Н И Е
Номер: 30 11.03.2022 год. Град Разград
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Разградският
административен съд, в публично заседание на първи март две хиляди двадесет и
втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА
МАРИН МАРИНОВ
при секретаря Пламена Михайлова, с
участието на прокурора Тихомир Тодоров, разгледа докладваното от съдията-докладчик Марин
Маринов КАН дело № 14 по описа за 2022 година и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е
по реда на глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във
вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по
жалба на „Кеш Кредит“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. София, чрез адв. П. П. от САК, срещу Решение № 291 от
17.11.2021 год., постановено по АНД № 534/2021 год. по описа на Районен съд – Разград.
С него е потвърдено НП № В-0051030 от 18.08.2021 год. на директора на Регионална
дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра към
Главна дирекция „Контрол на пазара” при Комисията за защита на потребителите, с
което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв. на
основание чл. 45, ал. 1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК) за нарушение
на чл. 5, ал. 2 във вр. с ал. 1 от същия закон. Във жалбата се твърди, че
решението е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон и
при съществено нарушение на процесуалните правила. В подкрепа на сочените
отменителни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК се излагат доводи,
че дружеството не е извършило описаното в НП нарушение, че съдът не е
констатирал допуснатите съществени процесуални нарушение при издаването на АУАН
и НП, както и че решението е постановено при неизяснена фактическа обстановка,
в нарушение на чл. 13 и чл. 14, ал. 1 от НПК, тъй като съдът не е събрал
достатъчно доказателства, които категорично да установяват, че в случая следва
да се ангажира административнонаказателната отговорност на дружеството. От съда
се иска да отмени въззивното решение и да постанови друго, с което да отмени
обжалваното НП или да върне делото за ново разглеждане от друг състав на същия
съд.
Ответникът по
касационната жалба – Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и
Силистра към Главна дирекция „Контрол на пазара” при КЗП, не ангажира становище
по жалбата.
Прокурорът от
Окръжна прокуратура – Разград дава заключение, че жалбата е неоснователна и
предлага на съда да остави в сила решението на районния съд.
Административен
съд – Разград, като обсъди посочените в жалбата касационни основания, доводите
и становищата на страните и доказателствата по делото, и след като извърши
служебна проверка, съгласно чл. 218 ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната
жалба, като подадена от активно легитимирано лице, в законоустановения
14-дневен срок и насочена срещу акт, подлежащ на касационен съдебен контрол, е
процесуално допустима.
От фактическа
страна районният съд е приел, че на 21.06.2021 год. служители на КЗП извършили
проверка по метода „таен клиент“ в офис, находящ се в гр. Разград, бул. „България“
№ 23, стопанисван от „Кеш Кредит“ ЕАД, където се извършвала дейност свързана с отпускане
на парични заеми под формата на потребителски кредити. Около 11.05 часа
служителка на комисията, придружена от своята сътрудничка, представяйки се за
потребител поискала да сключи договор за
кредит в размер на 1000 лв. със срок на погасяване 1 година. Поискала и
информация за размера на месечната вноска по кредита. Обслужена била от служителка
в проверявания офис. Тя ѝ обяснила, че за такъв кредит има разлика дали
ще има поръчители или не. Чрез предоставяне на лична карта първо било проверено
в системата в обекта дали кандидатката има право на отпускане на кредит. След
като това било потвърдено, информация за искания кредит в размер на 1000 лв.
ѝ била поднесена в устна форма. Посредством таблица и електронен
калкулатор нагледно ѝ били посочени месечните вноски и общите суми за
изплащане при срок на кредита от 12 месеца и в хипотезата с и без
поръчители. Служителката на комисията заявила,
че в момента не може да прецени дали иска предложения кредит и, че сумата за
връщане без поръчител по кредита била много голяма, а и не разполага с
поръчители. Информирала се за работното време на офиса и напуснала обекта. За
времето, в което служителката на КЗП била
в обекта, представяйки се за потребител, не ѝ бил предоставен на хартиен
носител Стандартен Европейски формуляр, който да съдържа преддоговорната
информация за кредит в размер на 1000 лв. със срок на погасяване 1 година в
двата предложени ѝ варианта. Малко след като напуснала обекта тя се върнала и се легитимирала като
проверяваща. За извършената в обекта проверка служителите на КЗП съставили КП №
К-2706503 от 21.06.2021 год., в който описали направените от тях констатации.
За констатираното нарушение бил съставен Акт за установяване на административно
нарушение серия 2021, № К–0051030 от 19.07.2021 год., за нарушение на чл. 5, ал. 2 във връзка с чл. 5, ал. 1 от ЗПК.
Въз основа на съставения АУАН, на 18.08.2021 год. било издадено и наказателното
постановление.
Пред РРС като
свидетел е разпитана актосъставителката, която потвърдила описаните в АУАН и НП
фактически обстоятелства. Посочила, че докато се представяла за потребител,
получила само устна информация. Едва след като се легитимирала служителката в
офиса й представила бланка на формуляра (СЕФ). На въпроса на проверяващата защо
не ѝ е бил представен преди това, при получаване на информацията относно
възможните варианти за предоставяне на потребителския кредит, ѝ било отговорено,
че понеже не можело да се разпечатва такъв формуляр за всеки потребител в офиса
работели с таблици.
При така
приетите фактически обстоятелства районният съд приел от правна страна, че актът и НП са издадени
съобразно законовите изисквания и не страдат от процесуални пороци. Съдът приел, че санкционираното дружество е осъществило състава на вмененото му
нарушение и отхвърлил
възраженията на жалбоподателя в тази насока, като изложил подробни мотиви за
това. Доказателствата по делото установявали безспорно, че на процесната дата,
при поискан от св. Ташева кредит в качеството ѝ на потребител, не ѝ
е бил предоставен своевременно СЕФ, така както изисква разпоредбата на чл. 5,
ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗПК. Съдът приел, че АНО правилно е
приложил санкционната норма, а наложената санкция е в минималния
предвиден за юридически лица размер.
Разградският
административен съд счита решението на районния съд за правилно. Решаващият съд
е изяснил в пълнота фактическата обстановка, след като е събрал многобройни
гласни и писмени доказателства и е обсъдил същите поотделно и в тяхната
съвкупност. Взел е решението си въз основа на вътрешно убеждение, основано на
обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото и
въз основа на закона. Съдът е изложил непротиворечиви и ясни мотиви, като при
формирането на изводите си не е нарушил правилата на формалната логика,
опитните правила и научното знание. Не е нарушено правото на защита на
наказаното лице и то го е осъществило в пълен обем пред районния съд. Ето защо
касационният състав намира, че районният съд не е допуснал съществени нарушения
на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3 от НПК, каквито твърди
касатора.
Обжалваното решение не противоречи и на материалния
закон. АУАН и НП са съставени в предвидените за това срокове, от компетентни
органи и при спазване на изискванията за форма и съдържание.
АУАН е съставен на основание чл. 36, ал. 1 от ЗАНН, а
не както се сочи в жалбата – чл. 35, ал. 1 от ЗАНН, и съответно на основание
чл. 55, ал. 1 от ЗПК.
Неоснователно е
възражението, че в хода на производството по издаване на АУАН е допуснато
нарушение на чл. 37, ал. 3, т. 1 от ЗАНН. В ЗАНН не се съдържа легално
определение кои лица са пострадали от административното нарушение, поради което
с оглед препращащата норма на чл. 84 от ЗАНН следва да се прилагат съответните
разпоредби от НПК. Съгласно чл. 74, ал. 1 от НПК "пострадал" е
лицето, което е претърпяло имуществени и неимуществени вреди от престъплението,
като трайно се приема, че само претърпените преки и непосредствени вреди от
престъплението, но не и косвените, обуславят качеството "пострадал"
по смисъла на НПК. В случая актосъставителят се е представил като евентуален
потребител, но всички негови действия са насочени към установяване дали се
спазват законовите изисквания от кредитора, те са в кръга на службата му и
произтичат от вменените му функции по контрол. Наред с това вмененото нарушение
не е резултатно и законодателят не изисква настъпването на вредоносен резултат
за съставомерност на деянието. Следователно, в случая не могат да се
идентифицират преки и непосредствени вреди, настъпили от административното
нарушение. Ето защо актосъставителят не се явява пострадало лице по смисъла на
закона и съответно не е имал задължение да се отведе от участие в
административнонаказателното производство.
Неоснователно е и твърдението на касатора, че АУАН е
съставен в нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН в отсъствие на законните
представители на нарушителя или упълномощено от тях лице. Актът е съставен в
присъствието на редовно упълномощен изрично за това представител на нарушителя и
на един свидетел, който е присъствал, както при извършването, така и при установяването
на нарушението. Дали представляващият дружеството е в трудовоправни отношения с
него или не, няма никакво значение за представителната му власт. Тя произтича
от упълномощаването, а не от трудов договор.
Описанието на вмененото административно нарушение е
достатъчно ясно, точно и конкретно, и съдържа всички необходими
индивидуализиращи го белези. Въз основа на него наказаното лице е могло да
разбере какво е деянието, за което е обвинено и в пълен обем да реализира правата
си по неговото оспорване. Ето защо твърденията на касационния жалбоподател за
допуснати процесуални нарушения в досъдебната фаза на производството са
неоснователни и недоказани.
Неоснователно е и твърдението, че касаторът няма
качеството на нарушител и съответно не е административнонаказателноотговорно
лице по отношение на констатираното нарушение. Изпълнението на регламентираното
в разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от ЗПК задължение за предоставяне на
предоговорна информация е възложено в тежест както на кредитора, така и на
кредитния посредник, какъвто се явява дружеството.
Извършването на нарушението е безспорно доказано,
както правилно е приел районният съд. По делото е установено по безспорен и
непротиворечив начин, че проверяващият се е представил за клиент, който желае чрез
посредничеството на касатора в качеството му на кредитен посредик, да получи
кредит в размер на 1000 лева за срок от 1 година, с оглед на което е поискал
информация относно размера на месечната вноска и каква сума реално ще върне.
Към този момент служителят е бил с ясното съзнание и убеждение, че срещу него
стои потенциален потребител, тъй като устно е започнал да дава информация за
условията, при които може да бъде отпуснат искания кредит – срок, месечна
вноска и реалната сума, която ще бъде върната. В този смисъл неоснователно е и
твърдението на касатора, че служителите на КЗП, извършили проверката, не са
имали качеството на потребители по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на Закона за
защита на потребителите. Разговорът между служителя на касатора и проверяващия,
в качеството му на потребител, е приключил без на последния да му бъде
предоставена информация във формата на СЕФ, въпреки изразеното желание за
получаване на кредит с ясно формулирани параметри и предпочитания като сума и
срок на погасяване. Това е станало едва след като потребителят се легитимирал
като длъжностно лице от КЗП. Целта на формуляра е клиентът предварително да
бъде запознат с условията и възможностите за сравняване на различните
предложения, за да може да вземе информирано решение за сключване на договор за
потребителски кредит. Законодателят в чл. 5, ал. 1
от ЗПК е употребил термина
„своевременно“ предоставяне, т.е. по време на консултирането, доколкото предмет
на разговора са били конкретен размер и срок за погасяване на кредита. Именно в
тази предварителна фаза преди да бъде сключен договора клиентът следва да
получи пълна и изчерпателна преддоговорна информация, като ал. 2 на същата
разпоредба сочи начина, по който следва да бъде предоставена информацията – под
формата на Стандартен европейски формуляр. Този извод произтича и от
разпоредбата на Приложение № 2 към чл. 5, ал. 2 от ЗПК. В случая касаторът не е изпълнил
вмененото му от цитираните разпоредби задължение, поради което правилно и
обосновано е ангажирана административната му отговорност на основание чл. 45,
ал. 1 от ЗПК за извършеното от него нарушение. Наложеното наказание е в
минималния размер, предвиден от закона, поради което липсва възможност и
основание то да бъде намалено предвид императивната забрана на чл. 27, ал. 4 и
ал. 5 от ЗАНН.
Не са налице и условията за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Процесното деяние не представлява маловажен случай на административно
нарушение по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН, тъй като не се отличава със
съществено по – ниска степен на обществена опасност от другите случаи на
обичайно извършване на нарушения от същия вид.
По изложените мотиви настоящият състав счита, че
обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице посочените в
жалбата касационни основания, предполагащи отмяна на решението и то следва да
бъде оставено в сила.
Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК
във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Разградският административен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 291 от 17.11.2021 год.,
постановено по АНД № 534/2021 год. по описа на Районен съд – Разград.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/
2. /п/