РЕШЕНИЕ

№ 1525

гр.Бургас, 19.12.2022г.

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

Административен съд Бургас, двадесет и първи състав, в открито заседание на 05 декември през две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

СЪДИЯ : Веселин Белев

 

при участието на секретаря Йовка Банкова, в присъствието на прокурора …………………, като разгледа докладваното от съдия Белев а.д. № 1816 по описа на съда за 2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството по делото е по оспорване на индивидуални административни актове, по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Жалбоподател е Я.Г.Я., ЕГН:**********, със съдебен адрес *** Левски 38. Жалбоподателят участва в производството чрез пълномощник – адвокат Р.П. ***.

Ответник по жалбата е директорът на ОДМВР Бургас. Ответникът взема участие в производството чрез пълномощник – юрисконсулт А.Д..

Предмет на обжалване е заповед № 251з-5170/06.10.2022г. на директора на ОДМВР Бургас с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от 4 месеца, за нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в закъснение за работа на посочени в заповедта осем дати в края на м. юни и началото на м. юли 2022г. Органът приел, че извършеното представлява дисциплинарно нарушение по чл.199 ал.1 т.6 от Закона за Министерство на вътрешните работи, съответно основание за налагане на дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“. Срокът на наказанието е определен на четири месеца.

В жалбата се правят и обосновават подробни оплаквания за допуснати съществени нарушения на дисциплинарната процедура и неправилно приложение на материалния закон при издаването на оспорения акт. Иска се отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна. Иска се присъждане на разноски. Сочат се доказателства.

Ответникът е представил заверено копие от преписката по приемането му. Оспорва жалбата и излага становище за липса на основания за оспорване при издаването на заповедта. Не сочи нови доказателства.

Жалбата е подадена в срока по чл.149 ал.1 от АПК, от лице, което е адресат на административния акт и има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147 ал.1 от АПК, поради което е процесуално допустима.

За да се произнесе по спазването на процесуалните изисквания по издаването на оспорената заповед съдът, въз основа на събраните доказателства и приложимите норми, прие за установено следното.

Не е спорно по делото, че жалбоподателят Я.Я. заема длъжност младши експерт ЕКД в сектор Криминална полиция към Четвърто РУМВР при ОДМВР Бургас.

По делото е представен (в заверено копие) оспорения акт – заповед № 251з-5170/06.10.2022г. на директора на ОДМВР Бургас, с което се установява издаването ѝ.

По делото е представен заверен препис от акта, с който е образувано дисциплинарното производство – заповед № 251з-3354/14.07.2022 г. на директора на ОДМВР Бургас и е определен състав на комисията, която да извърши съответната проверка. Със заповедта е наредено извършване на проверка за изясняване на всички факти и обстоятелства във връзка с постъпили данни по докладна записка с рег. № 3292р-14167/07.07.2022г. по описа на Четвърто РУМВР Бургас, изготвена от началника главен инспектор Х.А.. Данните по справката са сочили неспазване на работното време от страна на младши експерт Я..

Назначената проверка е приключила с изготвянето на справка с рег. № 251р-33432/05.09.2022г. от дисциплинарно разследващия орган, от който е представен заверен препис. В справката са изложени подробно всички обстоятелства по случая, установени въз основа на представените и в настоящото производство доказателства. Установено е от дисциплинарната комисия, че младши експерт Я. е пристигал сутрин на работа (влизал в двора на Четвърто РУМВР Бургас), както следва :

- на 27.06.2022г. в 9.05 часа;

- на 28.06.2022г. в 8.50 часа;

- на 29.06.2022г. в 9.10 часа;

- на 01.07.2022г. в 8.48 часа;

- на 04.07.2022г. в 8.50 часа;

- на 06.07.2022г. в 8.44 часа;

- на 07.07.2022г. в 8.50 часа;

- на 14.07.2022г. в 8.54 часа. Тези констатации на комисията, възприети и от наказващия орган, са обосновани и правилни. За установяване на точните часове на пристигане на работа като доказателства са събрани записи от инсталираните в двора на РУМВР охранителни камери. Закъсненията обаче са потвърдени и от приложени по преписката множество сведения и докладни записки, събрани от длъжностни лица, работещи в същото управление, за част от които е било служебно задължение да следят за присъствието на служителите на сутрешното оперативно събрание, с което за всички служители на управлението (които изпълняват редовно работно време) започва работния ден в 8.30 часа. Установява се, че в повечето от работните дни Я. не е присъствал на това събрание. От данните, предоставени от началника на РУ Аптараман се установява, че същия е обръщал внимание на Я., че следва да спазва работното време, като присъства на оперативките, но Я. заявявал, че те „са пълни глупости“ и отказвал да коригира поведението си, като идва на време на работа.

 Справката е връчена на Я. на 20.09.2022г. На същата дата на Я. е връчена и покана за даване на писмени обяснения до директора на ОДМВР Бургас. На 21.09.2022г. Я. е поискал да му бъдат предоставени събраните по преписката доказателства, което искане е било уважено, съобразно посоченото в протокол от същата дата.

Представен е протокол рег. № 251р-36408/26.09.2022г., от който се установи, че до 16 часа на тази дата в деловодството на ОДМВР Бургас, както и това на Четвърто РУМВР не е постъпвало писмено обяснение от Я. по случая.

Дисциплинарното производство е приключило с издаването на оспорената в настоящото производство заповед № 251з-5170/06.10.2022г. на директора на ОДМВР Бургас.

При така установените факти съдът прие следните правни изводи.

Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия с нормата на чл.204 т.4 от ЗМВР. При издаване на заповедта е спазена изискуемата от закона писмена форма, като същата съдържа предвидените в чл.210 ал.1 от ЗМВР реквизити. Не са налице основания за оспорване по чл.146 т.1 и 2 от АПК.

Не се установиха по делото съществени нарушения на процесуалните правила по издаването на оспорената заповед, а направените в тази насока оплаквания са неоснователни.

Надлежно е образувано дисциплинарното производство със заповед № 251з-3354/14.07.2022г. на директора на ОДМВР Бургас, връчена на Я. на 19.07.2022г. Справката, с която е приключило дисциплинарното разследване е надлежно връчена на жалбоподателя, наред с това вмененото нарушение на жалбоподателя изцяло кореспондира с данните посочени във връчената му справка.

Спазено е и изискването на чл.206 ал. 1 от ЗМВР като до жалбоподателя е отправена покана за даване на писмени обяснения пред дисциплинарно наказващия орган. В покана изрично е посочено, че писмените обяснения са изискани с оглед резултата от проведеното разследване, обективиран в справка с рег.  № 251р-33432/05.09.2022г. с която той е надлежно запознат. В поканата е описано и установеното нарушение, за което на жалбоподателя ще бъде търсена дисциплинарна отговорност.

Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е издадена в предвидения в чл.195 ал.1 от ЗМВР срок. Съгласно цитираната разпоредба дисциплинарното наказание се налага в двумесечен срок след откриване на нарушението. Съгласно чл.196 ал.1 и ал.2 от ЗМВР нарушението се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя, а нарушението е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. В настоящия случай материалите от производството са постъпили при компетентния орган на 07.09.2022г., когато е запознат с изготвената справка, с която е приключило дисциплинарното разследване. Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е издадена на 06.10.2022г., т.е. преди да изтече двумесечния срок от установяване на нарушението.

Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, сочещо непълнота на мотивите на оспорената заповед. Изложените в нея обстоятелства напълно покриват визирания състав на дисциплинарно нарушение и в този смисъл не е налице непълнота на фактическата обстановка. Несъстоятелно е оплакването за непосочване на приложимата наредба за работното време и съответните и конкретни разпоредби в справката, изготвена от разследващата комисия. Цел на дейността на комисията, резултатите по която следва да се обективират в справката, е пълно и точно установяване на фактите по случая. Въз основа на тях правната квалификация се дава от дисциплинарнонаказващия орган.

Неоснователно е и оплакването за липса на мотиви във връзка с тежестта на нарушението и съответно размера на наказанието. Такива мотиви са изложени в заповедта и същите сочат превес на смекчаващите вината обстоятелства, което е мотивирало ДНО да наложи наказанието за срок, близък до минималния. Макар да не е направен подробен и многословен анализ, е взето предвид в обстоятелствената част на заповедта, че освен получавани предходни награди за добра служба Я. е допускан множество закъснения за работа, както и че категорично отказвал на началника си да съобрази поведението си с изискванията за спазване на работното време.

Несъстоятелно е оплакването на жалбоподателя, че не му е бил предоставен препис от заповедта за започване на дисциплинарното производство, тъй като това обстоятелство не може да се квалифицира като съществено процесуално нарушение при положение, че привлеченото към отговорност лице е било запознато със справката, отразяваща резултатите от работата на комисията и му е било осигурено правото да даде обяснения по случая. Я. е имал възможност да даде писмени обяснения и не се е възползвал от нея, поради което неосигурената възможност за даване на устни обяснения също не може да се разглежда като съществено процесуално нарушение на изискването по чл.206 ал.1 от ЗМВР.

Във връзка с правилното прилагане на материалния закон съдът прие следното.

Приложими в случая са разпоредбите на чл.199 ал.1 т.6 и ал.2 от ЗМВР. Според тях дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ се налага за системно неспазване на реда в службата; закъснение; преждевременно напускане на работа или неуплътняване на работното време. Изводите на ДНО в тази връзка за системно закъснение на работа (на посочените в заповедта осем дати), допуснато от Я., са правилни и обосновани.

Работното време на жалбоподателя в началото на визирания в заповедта период на закъсненията (от 27.06.2022г. до 14.07.2022г.) е било регламентирано с чл.5 ал.1 от Наредба № 8121з-1353/15.12.2020г. Тази наредба е отменена с решение № 6356/27.06.2022 г. на ВАС по а.д. № 1108/2022г., считано от 01.07.2022г. Това означава, че наредбата е регламентирала работното време на Я. за периода от 27.06.2022г. до 30.06.2022г.

Съгласно §4 от ЗР на Наредба № 8121з-1353/15.12.2020г., се отменя Наредба № 8121з-1174 от 2020г. Така с постановената по а.д. № 1108/2022г. на ВАС отмяна е останала да действа предходната уредба на работното време, т.е. чл.7 ал.1 от Наредба № 8121з-1174 от 2020г., за периода (значим по настоящата дело) от 01.07.2022г. до 14.07.2022г.

Следва да се отбележи, че по двете действали през процесния период наредби регламентацията относно началото на работното време на Я. е идентична и то е започвало в 8.30 часа на съответния работен ден. Това правилно е било преценено и приложено от ДНО, макар в заповедта като приложима регламентация да е посочена само действаща към края на периода Наредба № 8121з-1174 от 2020г. Липсата в мотивите на заповедта на горното подробно проследяване на изменението на регламентацията съдът счита за несъществен пропуск, тъй като това не би променило по същество крайния извод за неспазване на началото на установеното работно време, т.е. за допуснато от Я. закъснение през всеки от посочените в заповедта осем дни.

Неоснователни са и направените оплаквания за непосочване на действаща заповед на директора на ОДМВР Бургас относно работното време, тъй като последното не се установява с тази заповед, а с цитираните наредби.

 Затова съдът прие, че е установено и правилно квалифицирано визираното в заповедта дисциплинарно нарушение, изразяващо се в системно закъснение за работа на посочените осем дати.

Липсват основания за отмяна на обжалваната заповед, свързани с определянето на размера на наказанието. Съгласно чл.199 ал.2 от ЗМВР наказанието „писмено предупреждение“ се налага за срок от три до шест месеца. Правилно в тази връзка ДНО е взел предвид както смекчаващите, така и отегчаващите вината обстоятелства, а оплакването за липса на мотиви в тази насока е неоснователно. Органът е взел предвид наличието на предходни награди в служебната дейност на Я., но е взел предвид и това, че закъсненията са много и наказаното лице изрично е отказало да промени поведението си и да спазва нормативно установени изисквания към службата, която се е задължил да изпълнява. В този смисъл дори наказание в по-висок размер би било обосновано. Заповедта е издадена в съответствие с целта на закона, насочена към осигуряване спазването на служебната дисциплина от органите на реда. Не са налице основания за оспорване по чл.146 т.4 и 5 от АПК.

Обобщавайки изложеното съдът прие, че обжалваната заповед е издадена при липса на основания за оспорване по чл.146 от АПК, поради което се явява законосъобразна, а жалбата следва на основание чл.172 ал.2 от АПК да се отхвърли.

Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Я.Г.Я., ЕГН:**********, със съдебен адрес *** Левски 38, против заповед № 251з-5170/06.10.2022г. на директора на ОДМВР Бургас, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от четири месеца.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

СЪДИЯ :