РЕШЕНИЕ
гр.
София, 20.08.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-25 състав,
в публично заседание на осми ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: А. АНГЕЛОВ
при секретаря Р. Манолова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 2541 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 2, ал.
1, т. 3 ЗОДОВ.
Ищецът И.М. твърди, че е привлечен като обвиняем
по досъдебно производство (образувано през 2009 г.) за участие в организиранa престъпна група – престъпление
по чл. 321, ал. 2 НК. По това обвинение срещу ищеца е внесен обвинителен акт в
началото на 2014 г., като с присъда от 30.03.2016 г. СНС е оправдал ищеца по
повдигнатото му обвинение (присъдата е влязла в сила на 21.07.2017 г., след
като е потвърдена от АСНС). Ищецът, който е работел като старши инспектор по
приходите към ТД на НАП-София, твърди, че поради повдигнатото му обвинение е
бил отстранен от работа (на основание чл. 100, ал. 2 ЗДСл.) за периода
05.05.2010 г. – 31.10.2017 г., поради което за този период не е получавал
основно трудово възнаграждение, допълнително възнаграждение във връзка с
резултатите от изпълнение на възложената му работа, обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск, суми за облекло, а също така посочва, че е заплатил
лично здравноосигурителни вноски за посочения период. Общият размер на сочените
от ищеца имуществени вреди, причинени от неоснователно повдигнатото му
обвинение и следващото от това отстраняване от работа възлизат на 118 459
лв., като ищецът претендира заплащането на тази сума от ответника, заедно със
законната лихва върху нея от 05.05.2010 г. до окончателното й изплащане. Ищецът
твърди, че е бил задържан под стража за период от 15 дни, като самото задържане
е извършено на работното му място и при извършена полицейска бруталност, а през
първите 24 часа от задържането му не е получавал храна или вода. Ищецът посочва
и че при задържането му са извършени претърсвания на работното му място, в неговия
дом и в домовете на неговите и на съпругата му родители. Ищецът твърди още, че
от така повдигнатото му обвинение, извършените спрямо него действия и
продължителността на наказателния процес срещу него (над 7 години) той е
претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, притеснение, уронване на
професионалния му авторитет, на честта и достойнството му, депресия. Ищецът
твърди, че преживеният от него стрес е дал отражение на психическото и
физическото му здраве, които подробно са посочени в исковата молба. Поради това
ищецът иска ответникът да му заплати обезщетение за причинените му
неимуществени вреди в размер на 300 000 лв., заедно със законната лихва
върху тази сума от 05.05.2010 г. до окончателното й изплащане. Претендира
разноски по делото.
Ответникът П.на Р.Б.оспорва предявените искове.
Счита, че твърдяните от ищеца неимуществени вреди, както и причинната им връзка
с действията на П.в наказателното производство не са установени по делото.
Посочва, че не следва да отговаря за отстраняването на ищеца от длъжност, тъй
като това не е извършено по нареждане на прокурор, а на работодателя на ищеца.
Освен това отстраняването на ищеца от длъжност е незаконосъобразно, тъй като не
му е повдигнато обвинение за престъпление, което да предвижда такава мярка, а
също така е следвало да бъде възстановен на длъжността си, след като
разпоредбата на чл. 100, ал. 2 ЗДСл. е обявена за противоконституционна (през
2016 г.). Ответникът счита и че не следва да отговаря за действията на трети
лица – колегите на ищеца или действията на ораните на МВР, които нямат връзка с
наказателното производство, включително за задържането на ищеца от органите на
МВР. Посочва и че продължителността на наказателното производство е свързана и
с това, че производството е водено срещу повече от едно лице и с действията на
тези лица и на защитниците им. Твърди, че на ищеца е наложена мярка за
неотклонение подписка, а не задържане под стража. Оспорва и размера на
претендираното обезщетение като завишен. С оглед на липсата на причинна връзка
между отстраняването на ищеца от длъжност и повдигнатото му обвинение,
ответникът счита, че е неоснователна претенцията за имуществени вреди, като
намира и че не следва да се дължи обезщетение за неполучено допълнително
трудово възнаграждение, тъй като неговото заплащане е условно (с оглед оценката
на извършената от служителя работа). Ответникът посочва, че не следва да се
дължи и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск и за неполучени суми
за облекло, тъй като те се дължат само при реално полагане на труд. Счита и че
ищецът не е установил да е заплатил сочената от него сума за здравни
осигуровки. Ответникът възразява и за началния момент, от който следва да се
определи лихвата за забава върху претендираните обезщетения.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и обсъди доказателствата по
делото, намира следното:
Не е спорно по делото, като се установява и от
представеното постановление за привличане на обвиняем от 05.05.2010 г., че на
посочената дата на ищеца И.М. е повдигнато обвинение за престъпление по чл.
321, ал. 2 НК – за участие в организирана престъпна група, създадена с цел за
извършване на данъчни престъпления по чл. 255, ал. 1 НК.
Във връзка с така повдигнатото му обвинение
съгласно постановление на прокурор от СГП от 05.05.2010 г. е постановено
задържането на ищеца под стража за период от 72 часа. Съгласно протокол от
съдебно заседание от 08.05.2010 г. на СГС, НО, 8 с-в по искане на СГП съдът е
определил на ищеца мярка за неотклонение „задържане под стража“. Това
определение на съда е отменено с определение от 18.05.2010 г. на САС, с което
на ищеца е определена мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на
5 000 лв. Впоследствие, около две години по-късно, и тази мярка е отменена
и гаранцията е върната на ищеца – видно от постановление на прокурор от СГП от
10.07.2012 г.
С обвинителен акт от 13.08.2014 г. срещу ищеца (и
още три други лица) в СНС е внесено обвинение за посоченото по-горе
престъпление. С разпореждане на СНС от 19.08.2014 г. съдебното производство е
прекратено, а делото е върнато на П.за отстраняване на пороци в обвинителния
акт (това определение е протестирано от прокурора и е потвърдено с определение
от 30.09.2014 г. на АСНС). Впоследствие П.е внесла нов обвинителен акт от
31.10.2014 г., с който на ищеца е повдигнато същото обвинение. С присъда на СНС
от 30.03.2016 г. ищецът е оправдан по повдигнатото му обвинение. Присъдата не е
протестирана, нито обжалвана в частта по отношение на ищеца, но делото е
продължило пред въззивната инстанция по обвиненията на другите трима подсъдими.
Тъй като съгласно чл. 314, ал. 2 НПК въззивният наказателен съд има правомощие
служебно да преразгледа присъдата и спрямо необжалвалите подсъдими, включително
и само по отношение на мотивите на оправдателната присъда (чл. 337, ал. 3 НПК),
наказателното производство срещу ищеца следва да се счита окончателно
приключило, след като е влязло в сила решението на въззивния съд, което е
необжалваемо, т.е. на 21.07.2017 г. (така т. 4 от ТР № 5/2018 г. на ОСНК на
ВКС).
Така цялостната продължителност на наказателното
производство срещу ищеца е от 05.05.2010 г. до 21.07.2017 г. или общо около
седем години, два месеца и две седмици. В хода на производството ищецът
първоначално е задържан за период от 13 дни (видно и от представената служебна
бележка от ГД „Изпълнение на наказанията“ от 10.09.2018 г.), като през
следващите около две години спрямо него е приложена мярка за неотклонение
„гаранция“, а след това (след 10.07.2012 г.) спрямо ищеца не е прилагана друга
мярка за неотклонение.
По делото са представени четири протокола за
претърсване и изземване от 04.05.2010 г. и протокол за личен обиск от
05.05.2010 г., от които е видно, че в рамките на досъдебното производство са
извършени действия по претърсване на работното място на ищеца (в офис Оборище
на ТД на НАП – София), на дома на ищеца (в присъствието на съпругата му Н.М.),
както и на домовете на други лица (за които страните не спорят, че са
родителите на ищеца и на съпругата му). Извършен е и личен обиск на ищеца при
задържането му в следствения арест. Следва да се отбележи, че при тези действия
като цяло не са открити вещи, които имат отношение към воденото разследване,
както е отбелязано в протоколите. Иззети са само лични вещи от ищеца (при личния
обиск), компютър от дома му (за който съпругата му сочи, че е неин личен),
както и някои други документи, за които не е установено да са допринесли за
разследването. От работното място на ищеца и от домовете на родителите на ищеца
и на съпругата му не са иззети вещи или документи. Липсват данни по делото
извън посочените действия и повдигането на обвинение на ищеца, да са извършвани
и други действия на досъдебното производство с негово участие. Няма и данни за
това какво участие е взел ищецът в съдебната фаза на производството.
Поначало всяко лице, на което неоснователно е
повдигнато обвинение, преживява определен стрес от това, което обстоятелно е
нормална последица от ситуацията, в която лицето попада. Този стрес е в зависимост
и от тежестта на повдигнатото обвинение, тъй като възможността за налагане на
по-тежко наказание, особено лишаване от свобода за по-продължителен срок с
оглед на повдигнатото обвинение, утежнява негативните емоции, които обвиняемият
изпитва. Поради това в конкретния случай следва да се отчете, че повдигнатото
на ищеца обвинение е за тежко престъпление, за което законът предвижда
наказание лишаване от свобода от една до шест години (чл. 321, ал. 2 НК).
При съобразяване на продължителността на въздействието върху ищеца като
обвиняем, което е свързано и с продължителността на изпитваните от него
отрицателни емоции във връзка с наказателното производство срещу него, следва
да се има предвид първоначалният момент на започване на определени действия
срещу ищеца. В случая тези действия започват с повдигането на обвинение на
ищеца, когато той е и задържан на 05.05.2010 г. Общата продължителност на
наказателното производство срещу ищеца, която е повече от седем години и два
месеца, следва да се определи като значително надхвърляща нормалната
продължителност на производство, като се има предвид и че делото спрямо ищеца е
разгледано само на две съдебни инстанции. Трябва да се отбележи, че
по-съществена е продължителността на досъдебната фаза, където разследването е
продължило над четири години и три месеца, като се съобрази и че поначало
срокът за това производство е два месеца, като най-много може да бъде продължен
до шест месеца (чл. 234, ал. 1 и ал. 3 НПК (в редакцията на последната
разпоредба преди изменението от 2017 г.)). Същевременно трябва да се има
предвид и че внасянето на първоначалния обвинителен акт срещу ищеца на
13.08.2014 г. е в резултат на подадена от ищеца молба наказателното
производство да бъде разгледано от съда – молба по реда на чл. 368 НПК (в
редакцията преди изменението от 2017 г.), която е уважена с определение на СНС
от 12.06.2014 г. Неоснователно е възражението на ответника, че
продължителността на наказателното производство е обусловена от множеството
обвиняеми и техните и на техните защитници действия в производството. За тези
обстоятелства по делото не са представени доказателства, а освен това те не
биха имали значение, тъй като само поведението на ищеца, което води до
по-голяма продължителност на наказателното производство, би могло да бъде
отчетено като фактор, допринасящ за настъпването на вредните последици за него
(чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ), а липсват конкретни твърдения на ответника и
доказателства за наличие на такова поведение на ищеца.
Следва да се отчете обстоятелството, че първоначално
ищецът е задържан за срок от 13 дни. Неоснователно е възражението на ответника,
че не следва да носи отговорност за това задържане, тъй като, видно от посоченото
по-горе постановление на прокурор от СГП, то е част от досъдебното
производство, водено срещу ищеца. Действително времето на задържане на ищеца не
е твърде дълго (до произнасянето на въззивния съд по жалбата срещу взетата
мярка за неотклонение), но същевременно всяко принудително лишаване от свобода,
каквото по съществото си е и задържането под стража, представлява съществена
намеса в личната сфера на лицето, която намеса е от естество да предизвика
сериозен стрес и психичен дискомфорт. Освен това изпълнението на посочената
мярка е свързано със значителни неудобства от личен характер с оглед на нормалния
живот на задържаното лице, който драстично се променя в местата, където се
изпълнява мярката за неотклонение.
Съществено значение при определяне на интензитета
на отрицателното въздействието върху личността и изобщо върху личната сфера на
ищеца, което представлява воденото срещу него наказателно производство, следва
да се отдаде на действията по претърсване и изземване. Тези действия, които при
това са се оказали безрезултатни, са извършени в дома на ищеца, който е едно от
най-личните пространства на всеки човек, поради което принудителното навлизане
в него, дори и в отсъствието на ищеца, е от естество да предизвика силни отрицателни
емоционални реакции у него. Подобно, макар и в по-малка степен, може да се
определи и значението на навлизането в домовете на родителите на ищеца и на
съпругата му.
Особено голямо значение следва да се отдаде и на
претърсването, извършено на работното място на ищеца. То е станало в работно
време и в присъствието на ищеца (според протокола за претърсване и изземване),
при което свидетели на тези действия са станали и колегите на ищеца. Поради
това се е достигнало не само до негативно емоционално отражение върху ищеца от
самото действие по претърсване, но също така са накърнени и честта, и доброто
име на ищеца в отношения му с колегите на работното му място. В тази връзка са
и показанията на свидетеля Любомир Савов, според който са започнали да се
разпространяват слухове за ищеца във връзка с предполагаемата му престъпна
дейност, като и досега, след възстановяването му на работа, ищецът се чувства
притеснен от това отношение, създадено у колегите му, поради което няма и
мотивация да работи. Това състояние в отношенията между ищеца и колегите му на
работното място също е пряка последица от извършените спрямо ищеца действия, които
са свързани с повдигнатото му обвинение, поради което неоснователно е
възражението на ответника, че не следва да носи отговорност за тези вреди.
Извън посоченото интензивно въздействие върху
ищеца в самото начало на наказателното производство, следва да се има предвид и
че в хода на самото производство не се установява на ищеца да е причинено
значително неудобство, тъй като не се установява той да е участвал в извършвани
процесуални действия, нито се установява конкретното му участие в съдебната
фаза на делото, във връзка с което ищецът не излага и конкретни оплаквания.
Мярката за неотклонение, прилагана спрямо ищеца, след като е отменено
задържането под страна, а именно „гаранция“, не е от естество да допринесе
съществено към негативните изживявания на ищеца, свързани с производството
срещу него, тъй като тази мярка не влияе върху начина на живот на ищеца, а
освен това е отменена около две години след началото на производството срещу
ищеца (макар това действие също да е извършено след предвидения срок от една
година и половина съгласно чл. 234, ал. 8 НПК).
Освен изложените по-горе съображения следва да се
отчете и конкретното влияние на горните фактори върху ищеца. Според показанията
на свидетелите Л.С.и Л.И.през процесния период (05.05.2010 г. – 31.10.2017 г.),
в който срещу ищеца се води наказателно производство той се е затворил в себе
си, бил е напрегнат, силно притеснен, мнителен, изпаднал е в депресия, като
поради това си състояние не е могъл да изпита радост дори и при раждането на
детето му през м. 12.2013 г. Показанията на свидетелите се подкрепят и от
заключението на съдебномедицинската и психиатрична експертиза по делото, в
което вещите лица са посочили, че ищецът е развил разстройство в адаптацията с
тревожно-депресивен облик, което е резултат от силен стресогенен фактор, като е
описана и клиничната картина на това разстройство (края на отговора на задача
1), която като цяло съвпада с описаното от свидетелите състояние на ищеца. В случая
следва да се приеме, и при липса на други данни, че основният и то значителен
стресогенен фактор за ищеца в посочения период е воденото срещу него
наказателно производство. При това следва да се съобрази и че, както посочват
вещите лица, появата и оформянето на симптомите на посоченото разстройство
силно се влияят от индивидуалното предразположение на лицето (или ранимостта на
личността). Така, ако ищецът е по-раним в емоционален план, въздействието на
наказателното производство върху него (в психически, а и в соматичен аспект) може
да бъде многократно по-силно, отколкото въздействието на същите по вид действия
спрямо друго лице (дори и спрямо другите обвиняеми в същото наказателно
производство).
Поради това, макар поначало гореописаните
преживявания на ищеца да са част от нормалните негативни емоции и стрес,
свързани с наказателното производство срещу определено лице, на което
неоснователно е повдигнато обвинение, които бяха разгледани по-горе, в случая
може да се приеме, че е налице значително по-голям интензитет на изпитваните от
ищеца отрицателни емоции с оглед на конкретните особености на личността му
(както това е установено и от експертизата).
Това заключение сe подкрепя и с оглед на
соматичните заболявания, които ищецът е развил (или са се задълбочили) в
процесния период. Според показанията на свидетеля Л.С.в резултат на изпитания
стрес във връзка с наказателното производство срещу него у ищеца са се проявили
кожни заболявания. Показанията на свидетеля се потвърждават от заключението на
съдебно-медицинската и психиатрична експертиза по делото, която е съобразила и
представените медицински документи. Според вещите лица различните възпалителни
процеси на меките тъкани и кожата на ищеца (под мишниците, в срамната област и
около ануса) могат да представляват и психосоматично заболяване – възпаление,
провокирано и развило се от намалени имунни сили на организма в резултат на
стрес.
Относно хипертоничната болест, установена у ищеца
в края на 2012 г. според представените по делото медицински документи,
експертизата посочва, че тя може да се прояви или да се влоши от силен стрес и
продължително психическо напрежение. Въпреки това вещите лица отбелязват (а
това е видно и от представените амбулаторни листове от 11.12.2012 г. и от
19.12.2012 г.), че ищецът е посочил при снетата анамнеза при прегледите в края
на 2012 г., че от дълги години страда от високо кръвно налягане, което трудно
се повлиява от лечение. По отношение на пароксизмалната надкамерна тахикардия
вещите лица посочват, че тя може да е резултат както от емоционално напрежение,
така и от злоупотреба с кафе, чай, алкохол и никотин, като в случая, с оглед на
момента на проявлението й през 2018 г., по-скоро не може да се установи връзка
с преживяванията на ищеца, свързани с наказателното производство. Като цяло
вещите лица не дават категорично заключение (както посочват и при разпита си в
съдебно заседание) за това, че установените у ищеца соматични страдания са
резултат само от изпитания от него стрес, породен от воденото срещу него
наказателно производство.
Въпреки липсата на категоричност в заключението на
експертизата трябва да се съобрази следното. От една страна за продължителен
период от време (повече от седем години) ищецът е подложен на значителни, с
оглед особеностите на неговата личност, стрес и психично напрежение, което е
довело и до разстройство в адаптацията с описаните по-горе симптоми, отразило
се на живота на ищеца в личен, а и в професионален план (след 2017 г., когато е
възстановен на работа съгласно представената по делото заповед на директора на
ТД на НАП – София от 31.10.2017 г.). Подобно силно напрежение и стрес поначало
са годни да породят или да задълбочат съществуващи соматични заболявания,
включително описаните от вещите лица хипертонична болест, тахикардия,
възпаления на кожата и меките тъкани. От друга страна следва да се съобрази, че
няма данни за предходно състояние на ищеца, т.е. трябва да се приеме, че
посочените соматични страдания на ищеца или не са съществували преди процесния
период, или не са били изразени, за да бъдат възприети от ищеца и околните като
здравословни проблеми (с изключение на съществуващата от преди това
хипертония). В тази връзка са и посочените показания на свидетеля Л.С.относно
това, че кожните заболявания на ищеца са се появили именно след започването на
наказателното производство срещу него. При съпоставката на посочените по-горе
обстоятелства и при съобразяването на посочените от вещите лица вероятни
причини за състоянието на ищеца, следва да се приеме, че установените от вещите
лица възпаления на кожата и меките тъкани са породени от изпитваните от ищеца
стрес и напрежение, поради което са в причинна връзка с воденото срещу него
наказателно производство.
По отношение на хипертоничната болест не може да
бъде категорично установена тази връзка, тъй като има данни за предходни
страдания на ищеца, свързани с кръвното налягане, а също и поради това, че не
се установява през процесния период да е налице влошаване на състоянието на
ищеца по отношение на това страдание (както е посочено и в експертизата). Не се
установява категорично и причинна връзка с проявената тахикардия, която е
установена през м. 03.2018 г. (според епикризата). Освен това самият ищец също
не сочи хипертонията и тахикардията като заболявания, които са в резултат от психическото
му състояние, обусловено от наказателното производство срещу него. Всъщност
ищецът изобщо не споменава тези заболявания. Поради това посочените две
заболявания, установени у ищеца, не следва да се съобразяват като последици на
воденото срещу него наказателно производство.
При това положение следва да се съобрази, че
според експертизата и представените епикризи, в периода 09.11.2010 г. –
12.06.2016 г. ищецът десет пъти е лекуван от различни възпалителни заболявания
на кожата и меките тъкани. Според вещите лица всяко едно от тези възпаления е
свързано с болка. Във всеки случай лечението на ищеца е продължавало между един
и три дни в болничното заведение, като на няколко пъти са извършвани оперативни
интервенции. Възстановяването на ищеца във всеки от тези случаи, според вещите
лица, обхваща период между две седмици и месец. Като трайни последици от
оперативните интервенции са останали белези по кожата на ищеца, които според
експертизата ще останат за цял живот, макар че с времето ще избледнеят. Въпреки
това обаче тези белези са на места по тялото, които като цяло не предполагат да
бъдат определени като обективно загрозяващи. Следва да се има предвид обаче, че
според вещите лица посочените заболявания на ищеца, съответно тяхното
рецидивиране през процесния период, допълнително са оказали негативно влияние
върху психиката му.
В заключение, по отношение на неимуществените
вреди, които ищецът твърди, че са възникнали във връзка с временното му
отстраняване от длъжност, свързани с притеснението и стреса от невъзможността
да осигури средства за издръжка на семейството си, трябва да се посочи, че тези
вреди не са в пряка връзка с наказателното производство срещу ищеца и поради
това не следва да се съобразяват при определяне на обезщетението за
неимуществени вреди. Съображенията в тази насока са изложените по-долу във
връзка с претенцията на ищеца за обезщетение за имуществени вреди, произтичащи
от същото основание.
При това положение, като се вземат предвид
отрицателните последици, които обикновено настъпват за всяко лице, срещу което
неоснователно е повдигнато обвинение, а от друга страна като се съобрази, че
конкретното проявление на тези последици за ищеца е със значително по-голям
интензитет от обичайното, като е довело до сериозни негативни последици върху емоционалното
му състояние, върху начина му на живот и върху физическото му здраве, някои от
които ще имат и продължителен отпечатък във времето (макар и не толкова
значим), като се вземе предвид също така както продължителността на
наказателното производство от повече от седем години, а също и възрастта на
ищеца, който към началото на наказателното производство е на 31 години, а при
приключването му е на 38 години, съдът намира, че размерът на обезщетението за
претърпените от ищеца неимуществени вреди следва да определи на 35 000
лв., за която сума този иск е основателен.
Ищецът претендира и заплащане на обезщетение за
имуществени вреди, които представляват неполучен от него доход, както и
направени от него разходи за здравноосигурителни вноски поради временното му
отстраняване от работа в резултат от повдигнатото му обвинение. Според
представената заповед от 05.05.2010 г. на изпълнителния директор на НАП, в
деня, в който на ищеца е повдигнато обвинение, на основание чл. 100, ал. 2 ЗДСл
той е временно отстранен от служба поради образуваното срещу него наказателно
производство.
Съгласно чл. 100, ал. 2 ЗДСл (която норма е
действала към момента на привличането на ищеца като обвиняем и до обявяването й
за противоконституционна през 2016 г.) когато срещу държавен служител е
образувано наказателно производство по обвинение в престъпление, извършено от
него в качеството му на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „а“ НК,
органът по назначаването му временно го отстранява от работа. От посочената
норма е видно, че органът по назначаване (в случая изпълнителният директор на
НАП) действа при обвързана компетентност, тъй като временното отстраняване на
служителя не е оставено на неговата преценка, а поради самия факт на
образуваното наказателно производство той следва да отстрани служителя.
Същественото обаче е, че обвинението, повдигнато на държавния служител, трябва
да бъде за престъпление, извършено от него в качеството му на длъжностно лице.
В случая както в постановлението за привличане на
обвиняем, така и в двата обвинителни акта (съответно и в присъдата на съда) е
посочено, че обвинението на ищеца е за престъпление по чл. 321, ал. 2 НК.
На ищеца е повдигнато обвинение за участие в организирана престъпна група по
основния състав на това престъпление, който не изисква специален субект,
съответно длъжностно лице. Следва да се посочи, че ако на ищеца беше повдигнато
обвинение за това, че е участвал в организирана престъпна група в качеството си
на длъжностно лице, това би било квалифициран случай на деянието по чл. 321,
ал. 3, предл. последно НК. Нито в постановлението за привличане на обвиняем,
нито в обвинителните актове е посочено, че повдигнатото на ищеца обвинение има
връзка с качеството му на длъжностно лице. Напротив, изрично в
обстоятелствената част и на двата обвинителни акта (съответно на стр. 15 и на
стр. 18) е посочено, че според П.ищецът е бил в течение на противозаконната
дейност на другите обвиняеми, като им е съдействал, но без да е извършвал това
в качеството си на длъжностно лице.
Следователно на ищеца не е повдигнато обвинение за
престъпление, извършено от него в качеството му на длъжностно лице. Поради това
не е налице една от предпоставките на чл. 100, ал. 2 ЗДСл за временното
отстраняване на ищеца от работа. В този смисъл издадената заповед на
изпълнителния директор на НАП е довела до незаконосъобразното отстраняване на
ищеца от работа, но това е резултат от незаконосъобразен административен акт на
посочения орган по назначаването на ищеца, а не от образуваното срещу ищеца
наказателно производство, което не може да бъде основание само по себе си за
отстраняването му от служба. В случая отстраняването на ищеца от длъжност би
могло да се извърши само чрез налагане на мярка за процесуална принуда по чл.
69 НПК, за което по делото няма твърдения или доказателства.
По изложените съображения, тъй като временното
отстраняване на ищеца от длъжност е резултат от незаконосъобразен акт на
изпълнителния директор на НАП, а не е следствие от образуваното наказателно
производство срещу ищеца, претендираните от ищеца имуществени вреди в резултат
от това отстраняване също не са в причинна връзка с наказателното производство.
Поради това искът за заплащане на обезщетение за тези вреди е неоснователен.
По отношение на претенцията на ищеца за заплащане
на законна лихва за забава върху присъденото обезщетение, следва да се посочи,
че тази лихва се дължи от момента на влизане в сила на оправдателната присъда
спрямо ищеца (така т. 4 от ТР № 3/2005 г. на ОСГК на ВКС). Поради това
претенцията на ищеца е основателна за периода след 21.07.2017 г.
По разноските:
С оглед изхода на делото на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ на ищеца следва да се присъдят разноските по делото, които възлизат на 10
лв. за заплатената държавна такса, както и на 552,03 лв. за адвокатско възнаграждение
съобразно уважената част от исковете. Неоснователно е възражението на ответника
за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение, заплатени от ищеца,
тъй като с оглед на размера на исковете и съгласно Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаградения минималният размер на възнаграждението е
9 899,18 лв., а заплатеното от ищеца според представения договор за правна
защита и съдействие е в размер на 6 600 лв. На основание чл. 10, ал. 3,
изр. 1 ЗОДОВ разноските по делото за съдебни експертизи, които общо възлизат на
1 200 лв., заплатени от бюджета на съда, следва да бъдат заплатени от
ответника.
С оглед на гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА П.на Р.Б., адрес гр. София, бул. „*****да заплати на И.Д.М., ЕГН **********,
адрес *** на основание чл. 2, ал. 1, т.
3 ЗОДОВ сумата 35 000 лв. (тридесет и пет хиляди лева) – обезщетение
за претърпени неимуществени вреди вследствие на повдигнатото на И.М. обвинение
в извършване на престъпление, във връзка с което е образувано НОХД № 1593/2014 г.
на СНС, 14 състав, заедно със законната лихва върху тази сума от 21.07.2017 г.
до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска до пълния предявен размер от 300 000
лв., както и претенцията за законна лихва върху сумата на обезщетението за периода 05.05.2010 г. – 20.07.2017 г.
ОТХВЪРЛЯ иска на И.Д.М., ЕГН **********, адрес *** срещу П.на Р.Б., адрес гр. София, бул. „*****с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за заплащане на сумата 118 459
лв. – обезщетение за имуществени вреди от временното отстраняване на И.М.
от длъжност поради повдигнатото му обвинение в извършване на престъпление, във
връзка с което е образувано НОХД № 1593/2014 г. на СНС, 14 състав.
ОСЪЖДА П.на Р.Б., адрес гр. София, бул. „*****да заплати на И.Д.М., ЕГН **********,
адрес *** сумата 562,03 лв. (петстотин
шестдесет и два лева и 03 ст.) – разноски по делото.
ОСЪЖДА П.на Р.Б., адрес гр. София, бул. „*****да заплати по сметка на Софийски градски
съд сумата 1 200 лв. (хиляда и двеста лева) – разноски по делото за
съдебни експертизи.
Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: