Р Е Ш Е Н И Е
№ 270
гр. Перник, 01.12.2021 г.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Административен съд-Перник в публично заседание на деветнадесети ноември през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ:
Слава Георгиева
при
секретаря Е.В.***, като разгледа докладваното от съдията административно дело №
507/2021г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 211 от Закона за Министерство
на вътрешните работи /ЗМВР/ и чл.
19, ал. 2 от Закона за *** и задържането под стража /ЗИНЗС/.
Образувано е по жалба от Г.Е.Г.,
с адрес *** против заповед рег. № Л-3420 от 09.09.2021г. на началник Областна
служба „***“-С.***, с която му е наложено дисциплинарно наказание “писмено
предупреждение” за срок от 6 месеца.
В жалбата се твърди, че оспорения
административен акт е издаден от некомпетентен орган, който няма качеството на
наказващ орган. Сочи, че заповедта е немотивирана и е издадена в нарушение на
административно производствените правила, както и материалния закон е приложен
неправилно. Иска се отмяна на акта като нищожен или като незаконосъобразен,
както и присъждане на сторените по делото разноски.
В съдебно заседание пълномощника
на жалбоподателя адв. И.А.,*** поддържа жалбата и пледира същата са се уважи.
Заявява претенция за присъждане на разноски.
Ответникът по жалбата-началник
Областна служба „***“-С.*** в съдебно заседание не изпраща представител. В
постъпило по делото писмено становище юк. В. С., пълномощник на ответника
оспорва жалбата. Излага доводи, че заповедта е издадена от компетентен орган, в
изискуемата се форма за действителност, като при издаването й не са допуснати
нарушения на административно производствените правила. Нарушението е доказано и
правилно е приложен материалния закон. Иска жалбата да се отхвърли като неоснователна.
Иска присъждане на юрисконсулско възнаграждение.
Съдът, преценявайки събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност приема за установено
следното:
Жалбоподателя Г.Е.Г. заема
длъжността надзирател І-ва степен в ареста на ул. „***“ № ** към сектор „***“
при Областна служба „***“-С.*** към Главна дирекция „***“ при Министерство на
правосъдието, по силата на заповед № ***от 18.04.2019г. на главен директор на
ГД“***“.
С
докладна записка рег. № 10898 от 05.07.2021г. инспектор А.Н.***, главен
надзирател ІІІ-та степен в сектор „***“ при ОС“***“-С.*** сезирал началник ОС“***“-С.***
за извършени проверки на записите за видео-охранителната техника, при които
констатирал, че лица от надзорно-охранителния състав в ареста на ул. „***“
неизпълняват служебни задължения, като
на 04.05.2021г. и на 28.05.2021г. изнасят храна от разкладката на задържаните
лица. Между тях е и Г.Г..
Със заповед № 1-2582 от 23.07.2021г. началник ОС“***“-С.*** назначил комисия от служители на службата, със
задача извършване на проверка по изнесеното в докладна записка с рег. № 10898
от 05.07.2021г. от инспектор А.Н.***. Указан е срок за извършване на проверката
и за изготвяне на становище за основание за реализиране на дисциплинарна
отговорност на държавния служител-Г.Г.. Заповедта е връчена срещу подпис на Г.
на 23.07.2021г.
В
изпълнение на заповедта комисията извършила проверка.
На 23.07.2021г.
Г.Г. дава обяснения, в които отрича да е изнасял забранени неща от ареста.
Резултатите
от проверката са обективирани в Справка рег. № 13322 от 13.08.2021г. В нея
проверяващите са приели, че е налице организация за изнасяне на храна /след
раздаването и от обяд и вечеря/ от
пределите на ареста, в която участват задържани лица, които разделят храната в
отделни чанти с надпис Kaufland
и надзиратели, които ги оставят на различни места и постове. Прието е, че на
04.05.2021г. за времето от 8.30ч. до 20.30ч. Г.Г. е бил на 12 часово
дежурство. При напускане на дежурството
същият, носи един брой чанта с надпис Kaufland, която
поставя в багажника на личният си автомобил. За 28.05.2021г. е прието, че жалбоподателят е
участвал в разнасяне на тъмно зелена чанта с надпис „Фантастико“, пълна с
остатъчна храна, която в 6.10ч. на 29.05.2021г. е изнесена от друг служител, но
е предназначена за Г.. Осъществените от Г. действия са приети за нарушение на
служебната дисциплина, а именно извършени са в нарушение за заповед № Л-03 от
04.01.2018г. на началник сектор „***“ към ОС“***“-С.***, с което е налице и
нарушение на т. 9 от Раздел V, Преки
задължения от длъжностна характеристика за длъжността Надзирател ІІ-І в арест
към сектор „***“ при ОС“***“-С.***. Прието е,
че Г. е проявил небрежност в изпълнение на служебните си задължения, тъй
като неизконсумираната храна се връща на ***в гр. С.*** за използване по
предназначение. Според проверяващите горното съставлява дисциплинарно нарушение
по смисъла на 194, ал.
2, т. 2 от ЗМВР и са направили предложение да бъде наказан с "писмено
предупреждение".
Г.Г. е
запознат с констатациите от проверката на 16.08.2021г. и още в същия ден депозира възражение срещу
констатациите на комисията, в което посочва, че не е извършвал такова
нарушение.
До Г.Г. е
отправена покана за явяване на 01.09.2021г. за изслушване и/или даване на
допълнителни писмени обяснения във връзка с констатирано неизпълнение на
служебни задължения. Поканата е получена лично.
На
01.09.2021г. Г.Г. се е явил и е изслушан. Същият не признава да е извършил
дисциплинарно нарушение. В указания срок не представя допълнителни писмени
обяснения.
Със
Заповед № Л-3420 от 09.09.2021г. началник Областна служба „***“-С.*** приел, че Г. не е изпълнил разпоредби, регламентиращи
служебната му дейност и издадени заповеди на преките ръководители, както и не е
спазил т. 9 от Раздел V, Преки задължения от длъжностна
характеристика за длъжността Надзирател ІІ-І в арест към сектор „***“ при
ОС“ИН“-С.*** и на основание чл. 194, ал. 2, т. 1, във вр. с чл. 199, ал. 1, т. 3 и т. 5 от ЗМВР му е наложил
дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от шест
месеца. Заповедта е връчена на служителя на 10.09.2021 г.
На
14.09.2021г. Г. подава жалба против Заповед № Л-3420 от 09.09.2021г. началник
Областна служба „***“-С.***.
Приетата
за установена от съда фактическа обстановка се основава на приобщения в хода на
дисциплинарното производство доказателствен материал, приет като годно доказателство
по делото.
При така установеното от фактическа
страна, Административен съд – Перник, като извърши по реда на чл.
168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения
индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146
от АПК, достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл.
149, ал. 1 от АПК, от лице по чл.
147, ал. 1 от АПК, чиито законни права и интереси са засегнати от оспорения
акт, против заповед, подлежаща на основание чл.
211 от ЗМВР на пряк съдебен контрол, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
При извършване на служебната проверка
по чл.
168 от АПК съдът констатира, че обжалваната заповед не страда от пороци,
обуславящи нищожност противно на изложения основен аргумент на жалбоподателя.
Съгласно разпоредбата на чл.
19, ал. 2 от ЗИНЗС, за държавните служители, които пряко изпълняват дейност
по *** или на мярката за неотклонение задържане под стража, се прилагат
разпоредбите относно държавната служба, разписани в ЗМВР, доколкото в ЗИНЗС не
е предвидено друго. В случая не е спорно, че жалбоподателя заема длъжността
надзирател в ареста на ул. „м-р ***“ № 2
към сектор „***“, т.е. изпълнява пряко дейност, попадаща в приложното поле на
чл. 19, ал. 2 от ЗИНЗС. Следователно разписаните в ЗМВР правила относно държавната
служба са напълно приложими. Заповедта е
издадена от началника на ОС "ИН", който съгласно чл. 16а, ал. 2, т. 5 от ЗИНЗС, вр. с чл.
197, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, е компетентен да налага на служителите
дисциплинарни наказания по чл.
197, ал. 1, т. 1 – 3 от ЗМВР.
Компетентността на началника на ОС“***“-С.*** да налага дисциплинарни наказания
произтича пряко от закона, поради което липсва каквато и да е правна възможност съдът да тълкува дали
тези правомощия са и вменени на началника с длъжностна характеристика. От
разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т. 9 от ЗИНЗС се установява, че директорът на
ГД“***“ също разполага с правомощия да наказва служителите в главната дирекция
и в териториалните й служби. В случая обаче на началник ОС“***“ не са
делегирани, така както счита жалбоподателя правомощия, а нейните правомощия да
налага дисциплинарни наказания произтичат от самостоятелно правно основание. С
оглед на това заповедта е издадена от компетентен орган, притежаващ материална,
териториална и времева компетнетност. Съгласно чл.
чл. 16а, ал. 2, т. 5 от ЗИНЗС, това е началникът на ОС“***“-С.***, който е
компетентен да налага дисциплинарни наказания по чл.
197, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗМВР.
С оглед на това заповедта е издадена от компетентен орган и не са налице
основания за отмяната й в условията на чл.
146, т. 1 от АПК.
Заповедта
е издадена в сроковете по чл. 195, ал. 1 от МВР и е съставена в писмена форма,
като формално съдържа и задължителните реквизити по чл. 210, ал. 1 от МВР.
Същата отговаря и на общите изисквания за форма на индивидуалните
административни актове по чл.
59, ал. 2 от АПК - посочен е издателят на акта, неговият адресат,
фактическите и правни основания за издаване на заповедта, разпоредителна част,
както и е указан реда за нейното обжалване. С оглед на това липсват отменителни
основания по чл. 146, т. 2 от АПК.
Спазен е редът за провеждане на
дисциплинарното производство, уреден в чл.
205 и сл. от ЗМВР. Разследване по случая е разпоредено след постъпването на
данни за евентуално извършено нарушение на служебната дисциплина от служител към
сектор „***“ при ОС „***“-С.*** към ГД „ИН“ и е образувана дисциплинарна проверка
със заповед № № 1-2582 от 23.07.2021г. началник ОС“***“-С.***, с
която е определен състав, който да установи има ли извършено дисциплинарно
нарушение. Указан е срок за завършване, в който срок комисията е изготвила мотивирано предложение. Констатациите
на проверяващите са обективирани в
обобщена справка с рег. № 13322 от 13.08.2021г. и е предложено на
дисциплинарнонаказващият орган да наложи на жалбоподателя дисциплинарно
наказание писмено предупреждение. В хода на производството е дадена възможност
на Г. да даде обяснение по повдигнато му обвинение, а ДНО го е изслушал и му е
предоставил възможност да направи допълнителни писмени обяснения. С оглед на
това не се откриват отменителни основания по чл. 146, т. 3 от АПК.
Оспорената заповед е материално
незаконосъобразна и като такава ще се отмени в условията на чл. 146, т. 4 от АПК. Доводите в тази връзка са следните:
Административният акт е издаден на
основание чл.
194 от ЗМВР. За деяние, което дисциплинарно наказващият орган е
квалифицирал като дисциплинарно нарушение по чл.
194, ал. 2, т. 1 и на основание чл. 199, ал. 1, т. 3 и т. 5 му е наложил
наказание, предвидено в разпоредбата на чл.
197, ал. 1, т. 2 от ЗМВР – писмено предупреждение, чиято продължителност е
съобразена с правилото на чл.
199, ал. 2 от ЗМВР – за срок от три месеца до шест месеца, в случая за шест
месеца.
Прието е, че дисциплинарното
нарушение по посочения чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР - неизпълнение на
разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови
нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните
работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките
ръководители се изразява в нарушаване на чл. 199, ал.1, т. 3 и т. 5 от ЗМВР-небрежност в служебната дейност, забавено или лошо изпълнение на заповед и
пропуски в изучаването и прилагането на
разпоредбите, регламентиращи служебната дейност и на разпоредбите на т. 9 от
Раздел V-ти от длъжностна характеристика за заемана
длъжност, разписваща, че „Познава, изучава и прилага всички нормативни актове,
документи, заповеди, инструкции, разпореждания и организационни форми, касаещи
дейността му и следи промените в тях“ и разпоредбите на заповед № Л-03 от
04.01.2018г. на началник сектор „***“ към ОС“***“-С.***, с която е забранено на
служителите от ***те на бул. „***“ и на ул. „м-р Г. ***“ да изнасят храна,
хляба и инвентара, подлежащ на връщане в кухнята на ***-гр. С.***“.
Дисциплинарно
наказващият орган е дал неясна и двусмислена правна квалификация на
нарушението, която не отговаря на възприетото поведение на служителя като
нарушение. От една страна посоченото правно основание на чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР следва да е обвързано с какво точно не е изпълнил жалбоподателя дали е
налице евентуално неизпълнение на разпоредбите
на ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, дали
не е изпълнил заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи,
заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители.
Такава конкретика не се открива. В
следващия момент сочи нарушение на служебни задължения вменени с длъжностна
характеристика, което попада в приложното поле на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР и
на последно място изписва, че налице нарушение на разпоредби на заповед № Л-03
от 04.01.2018г. на началник сектор „***“.
В хода на цялото производство не е даден еднозначен отговор какво
нарушение е прието да е извършено от жалбоподателя, т.е. дали става въпрос за
такова по чл. 194, ал. 2, т. 1 или по т. 2 от ЗМВР. Налице е смесване на предпоставките
за търсене на дисциплинарна отговорност, въз основа на което се е достигнало до
предявяване на необосновано дисциплинарно нарушение.
Прието е, че Г. на посочени дати и
часове е изнасял чанти, пълни с
остатъчна храна, предназначена за задържаните в ареста лица. Това поведение е
правно нетърпимо. Нерегламентирано изнасяне на хранителни продукти, осигурени
от бюджета за нуждите на задържаните лица е недопустимо и се приема, че е
извършено от жалбоподателя на 04.05.2021г.. Според съдебния състав, обаче посочването
само на приетата за нарушена разпоредба чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР без от описанието на деянията да може да се
направи извод, какво е прието да е нарушил жалбоподателя: дали не е изпълнил
разпоредбите на ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни
актове, дали не е изпълнил заповедите и разпорежданията на министъра на
вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките
ръководители е крайно недостатъчно. Остава и напълно неясно евентуално това
неизпълнение как според дисциплинарнонаказващия орган се е проявило като небрежност
в служебната дейност, като забавено или лошо изпълнение на заповед или като пропуски
в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност
доколкото липсват мотиви, от които да се изведе волята на наказващия орган. В оспорената заповед липсва конкретика в
горната връзка, поради което и съдът не може да допълва волята на дисциплинарно
наказващия орган. Посочените правни основания не могат да заместят липсата н
фактически такива. От заповедта се приема, че единствено относимо и имащо пряко
отношение към деянията, приети като дисциплинарни нарушения е заповед № Л-03 от
04.01.2018г. на началник на сектор „***“, издадена на основание чл. 323 от ПП
на ЗИНЗС. Именно тази заповед, като издадена от пряк ръководител и вменяваща
специфични задължения по недопускане изнасяне на храна предназначена за
изхранване на задържаните лица би могло да се приеме за нарушена. Но
тази заповед не е сведена до знанието на жалбоподателя по указания в същата
ред, като по делото не се представиха доказателства за запознаване с нея срещу
подпис. С оглед на това и не може да се приеме, че същият я е нарушил. Поставянето й на табло, не е равнозначно с
връчване. Позоваването на проведени инструктажи е неотносимо към предмета на
спора. След като не е сведена до знанието на жалбоподателя, то не може да се приеме,
че същият я е нарушил. Следователно предявеното нарушение е недоказано.
Въз основа на изложеното се приема,
че е налице противоречие между приетото от дисциплинарно наказващия орган
нарушение на дисциплината по чл.
194, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и наложеното му дисциплинарно наказание по чл.
199, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, съгласно които за небрежност в служебната
дейност, забавено или лошо изпълнение на заповед“ се налага дисциплинарно наказание
"писмено предупреждение", като и допълнително объркване в
дисциплинарната процедура внася и позоваването на чл.
199, ал. 1, т. 5 от ЗМВР. След като наказанието е за "изучаване и
прилагане", би следвало в оспорваната заповед да се конкретизира какво не
е изучено и какво, кога и как не е приложено от тези разпоредби, а такива
фактически установявания няма. Изцяло липсват и фактически установявания коя е проявната
форма по т. 3, ал. 1 на чл. 199 от ЗМВР довела до ангажиране на дисциплинарната
отговорност. Според решаващият състав в
мотивите на заповедта не е описана изобщо фактическата обстановка, която да се
подведе под посочените правни норми и да даде основание на дисциплинарно
наказващия орган да наложи законосъобразно съответното дисциплинарно наказание.
На следващо място ДНО е допуснал нарушение при определяне
размера на наложеното наказание. От заповедта не може да се направи еднозначен
извод според ДНО колко нарушения е извършил жалбоподателя. От съдържанието на заповедта би могло
да се приеме, че са установени две нарушения на 04.05.2021г. и на 29.05.2021г. Според чл. 197, ал. З, т. 2 от ЗМВР, при
установени едновременно две нарушения на служебната дисциплина, наказващият
орган, след като определи наказание за всяко едно от тях, може да наложи едно
общо наказание за максимално предвидения от закона срок, когато за
санкционирането на нарушенията са предвидени еднакви по вид наказания. В случая
наказващият орган не е определил и индивидуализирал дисциплинарното наказание за всяко от
установените от него дисциплинарни нарушения, така както изисква чл.
197, ал. З от ЗМВР. ДНО директно е определил
наказание "писмено
предупреждение" в максимален размер от 6
месеца. По този начин е приложен неправилно материалния закон. ДНО при определяне на наказание следва
точно да го посочи като размер, в рамките визирани от закона, но и да го
индивидуализира, като бъдат отчетени степента на обществена опасност на
нарушението и на нарушителя, подбудите за извършването на деянието, както и
всички други смекчаващи и отегчаващи дисциплинарно-наказателната отговорност
обстоятелства. В случая липсва индивидуализиране на предвиденото от закона
дисциплинарно наказание за всяко от конкретно посочените от ДНО дисциплинарни
нарушения, в
противоречие с чл. 197, ал. З, т. 2 от ЗМВР. Няма формална пречка ДНО, ако прецени, че служителят е
извършил едновременно няколко нарушения да определи наказанието по реда на чл.
197, ал. З от ЗМВР. Това може да бъде направено обаче само след като преди
това е определил наказание за всяко нарушение поотделно. В случая, такава
преценка въобще не е направена.
Ако ДНО е приел, че жалбоподателя е
извършил само едно нарушение, то
заповедта се явява незаконосъобразна,
тъй като е издадена в нарушение на чл.
206, ал. 2 от ЗМВР. Дисциплинарнонаказващият орган макар да се вписал в
заповедта: "след като оцених събраните доказателства, взех предвид
тежестта на нарушенията и настъпилите от него последици, обстоятелствата при
които е извършено, формата на вината", реално не е извършил такава
преценка. Неизясняването на обстоятелствата, визирани в разпоредбата на чл. 206, ал.2 от ЗМВР, е довело до
неправилно приложение на материалния закон.
С оглед гореизложеното жалбата е основателна. Оспорваната заповед е
незаконосъобразна като постановена в нарушение на материалния закон, поради
което следва да бъде отменена на основание чл.
146, т.
4 от АПК.
На основание чл.
143, ал.1 от АПК на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноските за
производството общо в размер на 710 лева, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение за защита по делото в размер на 700 лв. и 10 лв. внесена
държавна такса за образуване на производството.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен
съд-Перник
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на Г.Е.Г. заповед рег. № Л-3420 от 09.09.2021г. на
началник Областна служба „***“-С.***.
ОСЪЖДА Главна дирекция "***" , със седалище гр. С.*** да заплати на Г.Е.Г., с ЕГН **********,
с адрес *** съдебни разноски направени по делото в общ размер на 710.00 /седемстотин и десет/
лева.
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ:/П/