№ 3693
гр. София, 12.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Йоана М. Генжова
Мария В. Атанасова
при участието на секретаря Десислава Пл. Иванова
като разгледа докладваното от Мария В. Атанасова Въззивно гражданско
дело № 20251100500594 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 19075/22.10.2024 г. по гр.д. № 26748/2024 г. на СРС, 168
състав, съдът е отхвърлил предявените от „Топлофикация София” ЕАД срещу
П. К. А. искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД вр.
чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че П. К. А.
дължи на „Топлофикация София” ЕАД сумата от 312,51 лева, представляващи
главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия до
топлоснабден имот с адрес в гр. София, ж.к. „Хаджи Димитър”, бл. ****, за
периода 01.07.2021 г. – 30.04.2023 г., ведно със законната лихва, считано от
19.02.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 52,82 лева,
представляващи мораторна лихва за периода 01.12.2021 г. – 13.02.2024 г.,
сумата от 14,08 лева, представляващи главница за цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода 01.05.2021 г. – 31.10.2022 г., ведно със
законната лихва, считано от 19.02.2024 г. до изплащане на вземането, както и
сумата от 2,98 лева, представляващи мораторна лихва за периода 01.07.2021 г.
– 13.02.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
9848/2024 г. по описа на СРС, 168 състав.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач на
страната на ищеца – „Директ” ООД.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца „Топлофикация
София” ЕАД. Релевирани са оплаквания, че първоинстанционното решение е
1
неправилно. Твърди се, че по арг. от чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ продажбата на
топлинна енергия се осъществява въз основа на писмени договори при общи
условия, сключени с клиентите на топлинна енергия за небитови нужди по
смисъла на § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ. Поддържа се, че доколкото ответницата в
качеството си на собственик на топлоснабден имот не е сключила договор с
ищеца въпреки отправените покани за това, то същата се е обогатила
неоснователно. Поддържа се, че ответницата е спестила разходи и се е
обогатила. Сочи се, че неправилно е прието от СРС, че основният елемент на
състава по чл. 59 ЗЗД е фактическото ползване на имота. Сочи се, че
последното е без правно значение. Поддържа се, че СРС не е обсъдил всички
налични доказателства по делото. Предвид изложеното се иска отмяна на
решението на СРС и уважаване изцяло на предявените от „Топлофикация
София” ЕАД искове. Претендират се разноски по делото.
В законоустановения срок не е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемата П. К. А.. В съдебното заседание пред въззивния съд
въззиваемата е поискала да се потвърди първоинстанционното решение.
Претендира разноски.
Третото лице помагач на ищеца – „Директ” ООД, не е взело становище
по жалбата.
Въззивната жалба е подадена в срока за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК,
от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. Съдът се
произнася служебно и по правилното приложение на императивния
материален закон, както и при констатиране наличие на неравноправни клаузи
или нищожност на договорите, която произтича пряко от формата или
съдържанието на сделката или от събраните по делото доказателства. По
всички останали въпроси съдът е ограничен от изложеното в жалбата, с която
е сезиран.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните
доказателства, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
оспорения съдебен акт намира следното:
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
По доводите за неправилност въззивният съд приема следното:
Софийски районен съд е сезиран с обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 59 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД
включва следните елементи: обогатяване на ответника и обедняване на ищеца,
които произтичат от един общ факт или обща група от факти, като
разместването на благата трябва да е настъпило без основание. Обогатяването
на ответника може да се изрази в спестяване на разходи, които е следвало да
извърши, в увеличаване на активите му или в намаляване на пасивите му.
2
При хипотезата на чл. 59 ЗЗД неоснователно обогатилият се за сметка на
другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил, но само до размера на
обедняването. Тоест дължи се по-малката от двете суми между обедняването и
обогатяването. Размерът на обедняването и обогатяването се определя от
пазарната стойност на благото, с което ищецът е обеднял, а ответникът се е
обогатил.
В конкретния случай се твърди, че неоснователното обогатяване е
свързано с доставка на топлинна енергия. Затова за уважаването на
претенцията за неоснователно обогатяване ищецът „Топлофикация София“
ЕАД следва да установи при условията на пълно и главно доказване следните
обстоятелства: 1/ че е доставил топлинна енергия за стопански нужди в
твърдените количества и на посочената стойност до процесния недвижим
имот, ползван от ответника; 2/ че ответникът се е обогатил чрез спестяване на
разходи, тъй като е използвал доставената топлинна енергия за стопански
нужди; 3/ че „Топлофикация София” ЕАД се е обеднило, тъй като не е
получило цената на доставената топлинна енергия; 4/ че е извършено дялово
разпределение на доставяната топлинна енергия през исковия период.
От представения по делото Договор за замяна на недвижими имоти по
Закона за общинската собственост от 05.10.2006 г., вписан в СВп – гр. София с
вх.рег. № 65044, акт № 58, том XXVIII, че П. К. А. в качеството й на
едноличен търговец с фирма ЕТ „П. К. А. – Криси” е придобила магазин № 3,
находящ се в гр. София, ж.к. ****, със застроена площ от 71,66 кв.м., заедно с
4,990 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху
мястото. Тоест ответницата е собственик на процесния имот, независимо от
обстоятелството, че същият е бил включен в търговското предприятие на
едноличния търговец. Едноличният търговец не е самостоятелен правен
субект. Правният субект е съответното физическо лице, осъществяващо
търговска дейност като едноличен търговец.
Горепосоченият имот, за който се установява, че е собственост на П. К.
А., е предназначен за задоволяване на стопански /небитови/ нужди, доколкото
представлява магазин. С оглед на това топлоснабдяването на имота следва да
се извършва при условията на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ – въз основа на писмен
договор, сключен между топлопреносно предприятие и клиента на топлинна
енергия за небитови нужди. Предвидената писмена форма е такава за
действителност. Тоест при липсата й не възниква валидно облигационно
отношение.
Безспорно в случая е, че между страните по делото няма сключен
писмен договор за доставка на топлинна енергия за небитови нужди, поради
което ответникът (настоящ въззиваем) няма и качеството на небитов клиент.
При невъзможност на топлопреносното предприятие да търси
стойността на доставената от него топлинна енергия на договорно основание,
то същото разполага с правата по чл. 59, ал. 1 ЗЗД и може да търси
възстановяване на настъпилото имуществено разместване на извъндоговорно
основание.
С оглед изявленията на ответницата в отговора на исковата молба, че
3
същата се противопоставя на изготвяне по делото на техническа и счетоводна
експертиза поради това, че не оспорва техническите изправности и
претендираните от ищцовото дружество суми, то от СРС е отделено като
безспорно обстоятелството, че процесният имот е бил топлоснабден през
исковия период.
Претенцията за неоснователно обогатяване на собственика на обект в
топлоснабдена сграда обаче предполага да се установи от страна на
топлопреносното предприятие действителното количество на доставяната
топлинна енергия и реалното й използване от собственика на обекта,
конституиран като ответник по делото. В случая тези обстоятелства не са
били установени. Само поради това, че ответникът е собственик на процесния
недвижим имот не може да се приеме, че същият е използвал доставяната
топлинна енергия за задоволяване на небитовите си нужди. А трайната
практика на ВКС приема, че неоснователното обогатяване чрез спестяване на
разходи предполага извършените разходи да са били необходими и ответникът
по иска по чл. 59 ЗЗД да е трябвало да ги понесе от собственото си имущество,
без да са съществували изгледи за връщането обратно – така Решение №
587/01.11.2010 г. по гр.д. № 941/2009 г. на IV Г.О. на ВКС, Решение №
252/23.01.2015 г. по гр.д. № 2858/2014 г. на III Г.О. на ВКС, Решение №
24/01.06.2016 г. по гр.д. № 2968/2015 г. на IV Г.О. на ВКС.
Предвид изложеното по-горе неоснователна е претенцията на
„Топлофикация София“ ЕАД срещу ответницата П. А. К. за неоснователно
обогатяване за сумата от 312,51 лева, представляващи главница за доставена
топлинна енергия за периода 01.07.2021 г. – 30.04.2023 г.
С оглед извода за неоснователност на претенцията с правна
квалификация чл. 59 ЗЗД неоснователен се явява и акцесорният иск за
обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на 52,82 лева, начислени за
периода 01.12.2021 г. – 13.02.2024 г. върху главницата за топлинна енергия.
Неоснователни се явяват и претенциите на ищцовото дружество
„Топлофикация София“ ЕАД за такса за извършена услуга „дялово
разпределение” в размер на 14,08 лева и за обезщетение за забавено плащане
на същата в размер на 2,98 лева, тъй като не се установява ответницата да се е
облагодетелствала от услугата „дялово разпределение” и да е спестила
разходи за заплащането й.
В допълнение към горното трябва да се посочи, че дори и да беше
доказано обогатяването на ответницата, респ. обедняването на ищцовото
дружество, то процесните вземания са недължими на основание чл. 739 ТЗ.
Съгласно чл. 739, ал. 1 ТЗ непредявените в производството по
несъстоятелност вземания и неупражнените права се погасяват. А по арг. от
чл. 739, ал. 2 ТЗ неудовлетворените в производството по несъстоятелност
вземания се погасяват освен в случаите по чл. 744, ал. 1 ТЗ (възобновяване на
производството по несъстоятелност), както и в случаите, когато за
обезпечаване на неудовлетворените в производството по несъстоятелност
вземания са учредени обезпечения от трети лица.
С мотивите на Тълкувателно решение от 13.07.2020 г. по тълк.д. №
4
2/2018 г. на ОСТК на ВКС се разяснява следното „При възприемане на тезата
за неприложимост на нормата на чл. 739, ал. 1 ТЗ в случаите на
прекратяване на делото по несъстоятелност по чл. 632, ал. 4 вр. ал. 1 ТЗ,
само по отношение на длъжник – едноличен търговец, доколкото е физическо
лице и вписването или заличаването в регистъра не влияе на
правосубектността му, би се достигнало до изпълнение на задължения,
възникнали преди прекратяване на производството по несъстоятелност въз
основа на новопридобито от него имущество. Това на практика означава да
се приеме, че приключването на производството по несъстоятелност по чл.
632, ал. 4 ТЗ има различни правни последици за различните видове търговци
(юридически лица и ЕТ), каквато идея не може да се изведе от нормите на
търговската несъстоятелност, които третират търговците по еднакъв
начин, независимо от правноорганизационната им форма, освен в изрично
предвидени от закона случаи.”.
По-нататък върховните съдии сочат в цитираното тълкувателно
решение, че „Ако неограничено отговорните съдружници са физически лица,
личните им дългове също се погасяват на основание чл. 739, ал. 1 ТЗ с
приключване на откритото по отношение на тях производство по
несъстоятелност едновременно с прекратяване на производството по
несъстоятелност по отношение на търговското дружество, в което те
членуват. Положението на физическото лице – неограничено отговорен
съдружник не може да бъде по-тежко от това на физическото лице –
едноличен търговец.
Предвид гореизложеното, когато производството по
несъстоятелност е прекратено с решение по чл. 632, ал. 4 ТЗ без да се е
развила фаза по предявяване и приемане на вземанията, се погасяват на
основание чл. 739, ал. 1 ТЗ непредявените в производството по
несъстоятелност вземания и неупражнените права, независимо от вида и
източника на вземанията на кредиторите и правноорганизационната форма
на длъжника.”.
Тоест при едноличните търговци, ако се стигне до откриване на
производство по несъстоятелност, то в същото трябва да се предявят както
личните задължения, така и дълговете, свързани с търговската дейност на
лицето. Ако кредиторите бездействат и не предявят вземанията си по реда на
чл. 685 и сл. ТЗ или същите не бъдат приети в производството по
несъстоятелност, то задълженията се погасяват след прекратяване на
производството по несъстоятелност и постановяването на заличаването на
едноличния търговец от ТРРЮЛНЦ. Аналогично, ако кредиторите са
предявили вземанията си и те са били приети от синдика на несъстоятелния
търговец, но не са били удовлетворени от масата на несъстоятелността, то
след заличаване на едноличния търговец от ТРРЮЛНЦ въз основа на решение
на съда по несъстоятелността останалите неудовлетворени вземания се
погасяват.
В случая се установява от ТРРЮЛНЦ, че П. К. А., ЕГН **********, е
била вписана като ЕТ „П. К. А. - Криси“. От представените към отговора на
исковата молба доказателства е видно, че с Решение № 693/10.06.2022 г. по
5
т.д. № 1991/2021 г. на СГС, VI-7 състав, е открито производство по
несъстоятелност по отношение на П. К. А., осъществяваща търговска дейност
като едноличен търговец с фирма „П. К. А. - Криси”, ЕИК *********. Със
същото решение съдът е прекратил търговската дейност на едноличния
търговец. Към отговора на исковата молба е представено извлечение от
ТРРЮЛНЦ, от което е видно, че решението на СГС за прекратяване на
дейността на ЕТ „П. К. А. – Криси”, ЕИК *********, е обявено в регистъра на
10.06.2022 г.
От горепосоченото извлечение, както и от данните в ТРРЮЛНЦ е видно,
че ЕТ „П. К. А. – Криси” е заличен на 10.07.2023 г. въз основа на Решение №
815/25.06.2023 г. по т.д. № 1991/2021 г. на СГС, VI-7 състав, с което е
прекратено производството по несъстоятелност по т.д. № 1991/2021 г. на СГС
и е постановено заличаването на ЕТ „П. К. А. – Криси” (в нес.), ЕИК
*********.
По настоящото дело се претендира главница за неоснователно
обогатяване поради спестени разходи за заплащане на доставена топлинна
енергия в периода м. 07.2021 г. – м. 04.2023 г., както и главница за
неоснователно обогатяване поради спестени разходи за заплащане на
предоставена услуга „дялово разпределение” в периода м. 05.2021 г. – м.
10.2022 г. Тоест касае се за главни задължения, които са възникнали преди
прекратяване на производството по несъстоятелност. В този смисъл, дори да
се приеме, че главниците са дължими, то те са били погасени с прекратяване
на производството по несъстоятелност по т.д. № 1991/2021 г. на СГС, след
като не са били удовлетворени от масата на несъстоятелността. Същите
аргументи са приложими и за лихвите за забава, натрупани към датата на
заличаване на едноличния търговец от ТРРЮЛНЦ (10.07.2023 г.). За
мораторните лихви след тази дата няма основание за начисляване, доколкото
не съществуват главни задължения.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции
първоинстанционното отхвърлително решение следва да бъде изцяло
потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има само въззиваемата П. К.
А.. Същата е претендирала разноски, като е представила списък с разноски по
чл. 80 ГПК и Договор № 122589/24.04.2025 г. за правна защита и съдействие,
по силата на който е възложено на адв. Н. А. осъществяването на процесуално
представителство по в.гр.д. № 594/2025 г. на СГС, IV-А състав.
В договора е посочено, че е уговорено адвокатско възнаграждение в
размер на 300 лева, като адв. А. е удостоверила, че е получила
възнаграждението при подписване на договора. Съгласно Тълкувателно
решение от 06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС в тази част
договорът за правна помощ следва да се разглежда като разписка за
полученото адвокатско възнаграждение.
Тоест претендираните от П. К. А. разноски са реално сторени и
подлежат на присъждане в цялост. В законоустановените за това срокове не е
6
отправяно възражение за прекомерност на претендираните разноски от
„Топлофикация София” ЕАД.
Предвид цената на исковете и на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК
решението не подлежи на обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 19075/22.10.2024 г. по гр.д. №
26748/2024 г. на СРС, 168 състав.
ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление в гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, да заплати на
основание чл. 273 вр. 78, ал. 3 ГПК на П. К. А., ЕГН **********, с адрес в гр.
София, ул. ****, сумата от 300,00 лева, представляващи разноски за
адвокатско възнаграждение за въззивното производство.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач на
ищеца – „Директ” ООД.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7