№ 6633
гр. София, 15.03.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Частно
гражданско дело № 20211110164555 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 420 ГПК
Образувано е по молба вх. № 49416/14.03.2022 г. подадена от длъжника Г. ЕВГ.
К. с искане за спиране на принудителното изпълнение по издадената по делото заповед
за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 16.12.2021 г., въз основа на
който е образувано изпълнително дело № 20228380401073, по описа на ЧСИ М.Б..
Сочи, че длъжника не отговаря за задължението в процесната заповед за изпълнение,
тъй като са налице доказателства, че вземането е недължимо. Твърди се, че
предствения документ не удостоверява подлежащо изпълнение за заплащане на
неустойка за неизпълнение. Излагат се подробни съображения в тази насока и се
прилагат писмени доказателства.
Съдът като обсъди наведените в молбата доводи и представените по делото
доказателства намира за установено следното:
Съдът счита, че искането по чл. 420 ГПК е депозирано от надлежна страна –
длъжник в заповедното производство, които са подали възражение в срока по чл. 414
ГПК, поради което е допустимо и следва да бъде разгледано по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 420, ал. 1 и 2 ГПК възражението срещу заповедта
за изпълнение не спира принудителното изпълнение в случаите по чл. 417, т. 1-9 ГПК,
освен когато длъжникът представи надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл.
180 и 181 ЗЗД като в случай че длъжникът е потребител, обезпечението е в размер до
една трета от вземането. С изменението на чл. 420, ал. 2 ГПК, извършено със
законодателните промени, обнародвани в ДВ бр. 100 от 2019г. е въведена възможност
незабавното изпълнение да бъде спряно, без да е необходимо обезпечение, когато
искането за спиране е подкрепено с писмени доказателства, че вземането не се дължи;
вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител;
неправилно е изчислен размерът на вземането по договор, сключен с потребител.
Молителят не представя, нито твърди във връзка с искането за спиране на
изпълнението на заповедта, да е учредено обезпечение пред съд – ипотека, чрез
вписване на нотариално завереното съгласие на собственика на недвижимия имот или
залог на парична сума, поради което спирането на основание чл. 420, ал. 1 ГПК не е
настъпило.
В хипотезата на чл. 420, ал. 2 ГПК спирането зависи от преценката на съда,
относно наличието на убедителни писмени доказателства, отричащи
удостоверителната сила на документа по чл. 417 ГПК, съответно възможността
вземането на взискателя да не съществува. За да бъде подкрепено искането за спиране
на изпълнението по заповед за изпълнение с такива доказателства, от тях следва да
може да се заключи, че посочената в заповедта сума не се дължи. Съдът приема, че
настоящия случай е такъв, тъй като уговорената в договора неустойка е нищожна като
1
противоречаща на добрите нрави и искането за спиране е подкрепено с доказателства,
от които може да се направи извод, че посочената в заповедта сума не се дължи.
Съображенията за това са следните:
Настоящото производство е образувано е по заявление, подадено от „Лобутов
Инвест 1“ ЕООД, ЕИК 2... срещу Г.Е. К.в за издаване на заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист за сумата от 195 283 лв., представляваща дължима
неустойка в размер на 100 000 евро, уговорена с клаузата на чл.43,ал.2 от сключен
между страните предварителен договор за учредяване право на строеж срещу
задължение за построяване на жилищна сграда, договор за строителство и продажба на
идеални части от ПИ с идентификатор 68134.4091.800 с нотариална заверка на
подписите. На 06.12.2021 г. съдът е издал заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист от 16.12.2021 г., въз основа на който е образувано изпълнително
дело № 20228380401073, по описа на ЧСИ М.Б..
В настоящото производство съдът е длъжен да извърши и преценка за
съответствие на заявлението/претендираното вземане със закона и добрите нрави,
което задължение му е изрично вменено с нормата на чл.411, ал.2, т.2 ГПК, приложима
и в производството по реда на чл. 417 ГПК /в този смисъл Определение
№974/07.12.2011 по дело №797/2010 на ВКС, ТК, II т.о./. В случая заявителят се
позовава на документ по чл.417, т.3 ГПК – договор с нотариална заверка на подписите.
Съгласно клаузата на чл.9, ал.2 от договора съсобствениците-учредители декларират,
че имотът не е обременен с тежести, а съгласно чл.43, ал.2 от договора в случай, че към
който и да е момент от действието на договора някоя от декларациите по чл. 9 от
същия се окаже невярна съсобствениците[1]учредители дължат на приемателя
неустойка за неизпълнение в размер на 100 000 евро, както и се задължават да
възстановят всички разходи, направени от приемателя за изготвяне и одобрение на
проекти и всякакви други строителни книжа, включително всички разходи за
учредяването на правото на строеж по нотариален ред и направените до момента на
развалянето разходи за строителство на жилищната сграда, като 1 приемателят има
право и да развали договора с писмено уведомление до съсобствениците-учредители.
Неустойката, съгласно чл.92, ал.1 ЗЗД, обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно
те да се доказват от кредитора. Освен обезпечителна и обезщетителна функция,
неустойката има и санкционна функция, тъй като е предназначена да санкционира
неизправния длъжник в случай на виновно неизпълнение на договора. Уговарянето на
неустойка е израз на признатата в чл.9 ЗЗД свобода на договарянето и ако страните са я
предвидили при сключване на договора, виновното неизпълнение на обвързаното с
неустойка задължение поражда за изправната страна право да претендира заплащането
й, съгласно чл.92 ЗЗД. За да възникне правото на неустойка, уговорката за неустойка
не трябва да противоречи на императивните правни норми на закона и на добрите
нрави, разглеждани като неписани морални норми, израз на принципите за
справедливост и добросъвестност в гражданските и търговските правоотношения.
Противоречието със закона и/или с добрите нрави прави уговорката за неустойка
нищожна по силата на чл.26, ал.1, пр.1 и пр.3 ЗЗД и препятства възникването на
вземането и на задължението за неустойка. Предпоставките и случаите, при които
уговорената в договор неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави, са
изяснени в т.4 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК
на ВКС. Според дадените с решението указания, преценката дали една неустойка е
нищожна от гледна точка на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към
момента на сключване на договора в зависимост от специфичните за отделния случай
факти и обстоятелства и от общи за всички случаи критерии като например естеството
на обезпеченото с неустойката задължение и неговия размер, вида на неустойката
/компесаторна или мораторна/ и вида на неизпълнение на задължението /съществено
или за незначителна негова част/, съотношението между размера на уговорената
неустойка и очакваните вреди от неизпълнението. Клаузата за неустойка е нищожна
поради накърняване на добрите нрави /чл.26, ал.1 ЗЗД/ във всички случаи, когато е
уговорена извън присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и
2
санкционна функции. В случая е уговорена компенсаторна неустойка, която цели да
обезщети неизпълнението на основното задължение на продавачите да прехвърлят на
купувача собствеността върху имота, чист от вещни тежести или права на трети лица
/това е разумният смисъл на уговорката продавачите да отговарят за верността на
декларираното от тях, че имотът не е обременен с тежести/. Следователно кредиторът
може да иска тази неустойка само когато се отказва от изпълнение на престацията, а
претендира вместо това пълно обезщетение. Противното би означавало, че кредиторът
може да получи два пъти дължимото – пълно обезщетение за неизпълнение под
формата на неустойка, заедно с дължимата престация /прехвърляне на собствеността
върху имота/. В тази връзка от молителя са представени редица писмени доказателства.
Подобен резултат е несъвместим с добрите нрави и насочва към извод, че неустойката
излиза извън присъщите й по закон обезпечителна и обезщетителна функции,
доколкото още към момента на уговарянето й създава предпоставки за неоснователно
обогатяване на купувача за сметка на продавача /в този смисъл Определение № 100 от
25.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5831/2015 г., III г.о., ГК; Решение № 228 от 21.01.2013
г. на ВКС по т. д. № 995/2011 г., II т.о., ТК/. Следва да се отбележи и обстоятелството,
че уговореният размер не е съобразен нито с естеството на обезпеченото задължение,
нито с възможните вреди от неспазването му, тъй като продавачът е в обективна
невъзможност да гарантира верността на декларираното от него обстоятелство, защото
нито може да предвиди, нито може да влияе върху процеса по вписването на искова
молба. В случая не се излагат твърдения договорът между страните да е развален
поради вписаните искови молби, а както се посочи по-горе, получаване от купувача и
на двете престации /собствеността върху имота и неустойка в размер на 100 000 евро/
навежда на извод за злоупотреба с право. Съдът не може и не следва да подмине
случаите, в които участници в процеса упражняват правата си явно недобросъвестно с
цел да бъдат увредени права и законни интереси на други, доколкото тези действия
представляват злоупотреба с право и поради това не следва да бъдат зачетени от
правозащитния орган /така и Решение №206 от 11.01.2016 г. на ВКС по гр.д. №
2970/2015 г., III г.о., ГК/
Ето защо съдът намира, че от изложеното може да се направи извод за факта на
недължимост в цялост на задължението, предмет на заповедта за изпълнение по
отношение на длъжника Г. ЕВГ. К., поради което изпълнението спрямо него следва да
бъде спряно.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
СПИРА на основание чл. 420, ал. 2 ГПК изпълнението на заповед за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена на 06.12.2021
г. по гр.д. № 64555/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 36 състав, и издадения
по същото дело изпълнителен лист от 16.12.2021 г., въз основа на които е образувано
изп. дело № 20228380401073, по описа на ЧСИ М.Б..
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от получаване на препис от страните.
Препис от настоящото определение да се изпрати на страните и на ЧСИ М.Б. за
сведение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3