№ 610
гр. Бургас, 01.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Филип Ст. Радинов
при участието на секретаря РАДОСТИНА В. ТАВИТЯН
като разгледа докладваното от Филип Ст. Радинов Гражданско дело №
20212120101554 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.
Образувано е по предявени от „Теленор България“ ЕАД срещу Н. Г. Д., искове за
установяване в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от
119,42 лева, представляваща месечни такси и потребление на мобилни услуги по сключено
на 03.01.2018 г. между страните допълнително споразумение към договор за мобилни
услуги, за периода от 20.01.2018 г. до 19.04.2018 г. и сумата от 511,80 лева, представляваща
незаплатени лизингови вноски за предоставено мобилно устройство „Samsung Galaxy
A52017 Blach” по сключен между страните договор за лизинг от 03.01.2018 г., за периода от
м. 06.2018 г. до м. 12.2019г., за което са издадени фактури от 20.02.2018 г., 20.03.2018 г. и
20.04.2018 г. за които е издадена Заповед за изпълнение № 2055/21.08.2020 г. по ч. гр. д. №
4798/2020 г. на РС Бургас, на основание чл. 415 ал. 1 т. 2, вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79 от
ЗЗД и чл. 345 ал. 1 от ТЗ, вр. с чл. 232 ал. 2 ЗЗД.
Твърди се, че между страните е сключено на 03.01.2018 г. между страните
допълнително споразумение към договор за мобилни услуги, по силата на който на
ответника са предоставени мобилни услуги по избрана от него абонаментна програма Тотал
24,99 лева за мобилен номер ***, с краен срок на действие до 30.01.2020 г. Посочва се, че за
периода от 20.01.2018 г. до 19.04.2018 г. ответникът не е заплащал абонаментни такси и
потребление извън абонамента, от които дължими са останали услуги на стойност 119,42
лева. Излага се, че между страните е сключен договор за лизинг от 03.01.2018 г., по силата
на който на ответника е предоставено мобилно устройство „Samsung Galaxy A52017 Blach”.
Поддържа се, че за периода от м. 06.2018 г. до м. 12.2019 г. ответникът не е заплатил общо
19 броя лизингови вноски в общ размер от 486,21 лева, нито е върнал мобилното устройство
на ищеца. Сочи се, че поради неизпълнение на задълженията на ответника по договора за
лизинг, на същият е начислена допълнителна сума в размер на 25,59 лева, на основание чл.
1 ал. 2 от договора за лизинг. Твърди се, че липсата на доброволно изпълнение от ответника
е мотивирало ищеца да се снабди със заповед за изпълнение за процесното вземане, която е
1
връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК и след дадените от съда указания, в
рамките на законоустановения срок е предявен иск относно вземането.
Направено е искане за уважаване на предявения иск.
Претендира се присъждането на съдебно - деловодни разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответницата чрез особения си
представител е подала отговор на исковата молба, в който е застъпено становище за
неоснователност на предявения иск. Твърди се, че между страните не съществуват
твърдените в исковата молба облигационни връзки по повод процесните допълнително
споразумение и договор за лизинг. По изложените съображения, счита и че ответницата не е
потребила мобилни услуги, чиято стойност се претендира от ищеца. Направено е
възражение за погасяване по давност на претендираните вземания, както и възражение за
съдържащи се в споразумението неравноправни клаузи. Оспорва се на ответницата да е
предавано твърдяното от ищеца мобилно устройство.
Направено е искане за отхвърляне на предявения иск.
В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, ищецът поддържат
исковата молба.
В съдебното заседание, чрез особения си представител, ответникът поддържа
отговора на исковата молба.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището
на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Видно е от присъединеното ч. гр. д. № 4798/2020 г. по описа на Бургаски районен
съд, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.
410 от ГПК за сумата, предмет на установителния иск, която е връчена по реда на чл. 47 от
ГПК и искът е предявен в срока по чл. 415 от ГПК.
От ищеца по делото са ангажирани следните писмени доказателства, а именно
заверени преписи от: Договор за мобилни услуги /наименуван допълнително споразумение
към договор за мобилни услуги/, сключен между страните на 03.01.2018 г. за абонаментен
план Тотал 24.99 Коледа 2017 г. и предпочетен номер *** л. 14 от заповедното дело; договор
за лизинг от 03.01.2018 г., сключен между страните, с предмет мобилно устройство Samsung
Galaxy A5 2017 Black с 23 месечни лизингови вноски в размер на 25,59 всяка /л. 18 от
заповедното дело/. Съгласно чл. 4 от договора, лизингополучателят декларира и
потвърждава, че лизингодателят му предава устройството във вид, годен за употреба.
Представена е подписана от абоната декларация – съгласие от същата дата, че Н.Д. е
получила екземпляр от общите условия на ищеца /л. 22 от заповедното дело. На л. 23 – л. 29
от заповедното дело са приети описаните в исковата молба фактури и кредитно известие,
издадени от мобилния оператор, а на л. 30 – л. 37 от заповедното дело са представени Общи
условия на Теленор България ЕАД за взаимоотношения с потребителите на мобилни
телефонни услуги, действали за процесния период. По настоящото дело са представени
незаверени преписи от гореописаните писмени доказателства.
Съобразно заключението на вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза
/л. 102 - л. 106/, за процесния период от 20.01.2018 г. до 19.04.2018 г. на абоната са
предоставени мобилни услуги на потребление за мобилен номер *** на обща стойност от
119,42 лева. В заключението е уточнено, че тази стойност е формирана от абонаментни
такси и използвани далекосъобщителни услуги извън абонамента, като в периодите в, които
не са ползвани мобилни услуги абонатът е имал достъп до тях и му е начислявана само
договорената абонаментна такса, без потребление извън пакета.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
страните, съдът достигна до следните правни изводи:
2
По иска с правно основание чл. 415 ал. 1 т. 2, вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД:
Не се спори по делото, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена по реда на
чл. 410 от ГПК заповед за изпълнение за претендираната сума, която е връчена по реда на
чл. 47 от ГПК и в изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения
преклузивен срок е предявил иск за установяване на вземането, което поражда правния
интерес за ищеца от водене на настоящото производство и неговата допустимост.
От гореописания, приет по делото, неоспорен досежно неговата автентичност,
договор за мобилни услуги от 03.01.2018 г. за номер *** по категоричен начин се установява
възникването между страните на облигационно отношение, което ги обвързва и което е
действало в рамките на заявения от ищеца период на потребление от 20.01.2018 г. до
19.04.2018 г. Същевременно, от неоспореното заключение на вещото лице, което съдът
кредитира като обективно и компетентно дадено, по безспорен начин се установи и реално
предоставяне от страна на оператора и потребление от страна на абоната на мобилни услуги
на обща стойност от 119,42 лева. Липсват твърдения и доказателства за плащане от страна
на ответника.
Така мотивиран, поради наличие на всички изискуеми предпоставки, съдът намира,
че предявеният иск е доказан по своето основание и следва да бъде уважен в заявения
размер от сумата от 119,42 лева, представляваща главница за потребени и незаплатени
далекосъобщителни услуги, за клиентски номер № ********* за периода от 20.01.2018 г. до
19.04.2018 г., за което е издадена Заповед за изпълнение № 2055/21.08.2020 г. по ч. гр. д. №
4798/2020 г. на РС Бургас.
По иска с правно основание чл. 415 ал. 1 т. 2, вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл. 345 ал. 1 от
ТЗ, вр. с чл. 232 ал. 2 ЗЗД:
От ангажираните по делото писмени доказателства, се установява, че на 03.01.2018 г.
между страните е сключен и договор за лизинг, който валидно ги обвързва. По силата на
договора - чл. 1 и чл. 2, ответникът като лизингополучател е получил за временно и
възмездно ползване мобилно устройство Samsung Galaxy A5 2017 Black на изплащане
посредством 23 месечни лизингови вноски в размер на 25,59 лева всяка с обща стойност на
вноските от 588,57 лева. Съгласно чл. 1 ал. 2 от договора, лизингополучателят има право да
придобие собствеността върху предоставеното за ползване устройство, като подпише
договор за изкупуване с лизингодателя най - малко 10 дни преди изтичане срока на договора
и след като заплати изкупна цена от 25,59 лева. Ал. 3 от същия член предвижда, че ако
правото на изкупуване не бъде упражнено, то устройството подлежи на връщане в срок до
един месец от изтичане на договора, като в същия срок лизингополучателят може да заяви
изрично в писмена форма, че желае да върне устройството. Съответно, ако не изпълни
задължението си за връщане на устройството, респ. заяви в писмена форма, че желае да го
върне, лизингополучателят дължи неустойка, респ. допълнителна сума в размер на 25,59
лева. Съгласно чл. 4, лизингополучателят подписвайки договора е декларирал, че е получил
устройството във вид годен да го ползва. С оглед обвързващата сила на подписания от
ответника документ с цитираното изявление, съдът приема, че лизингодателят надлежно е
изпълнил задължението си да предостави вещта и за лизингополучателя е възникнало
задължението да заплаща договорената цена за ползването. По силата на чл. 71, чл. 75, вр.
чл. 19в от ОУ към договора, които съгласно чл. 6 са неразделна част от него, потребителят е
длъжен да заплаща определените от Теленор цени, като в случаи на системно неизпълнение
на задълженията по ОУ доставчикът на мобилни услуги може да прекрати едностранно
договора с потребителя с едномесечно писмено предизвестие. Изискването за едномесечно
писмено предизвестие е изпълнено, доколкото настоящата искова молба представлява
именно такова, а едномесечния срок е изтекъл в хода на настоящото производство, което
обстоятелство следва да бъде съобразено по реда на чл. 235 ал. 3 от ГПК. Липсва
нормативно ограничение и в рамките на предоставената им договорна свобода на основание
чл. 9 от ЗЗД страните по договор за услуга могат да включат клауза за едностранното му
прекратяване преди изтичане на срока по волята, на която и да е от страните, или на една
определена от тях. Доколкото в случая претенцията на лизингодателя се съразмерява с
3
дължимата до края на договора лизингова цена и предвид липсващи твърдения лизинговата
вещ да е била върната на лизингодателя, то следва да се приеме, че цената за ползването на
вещта за срока до края на договора, който е и изтекъл към момента на завеждане на делото, е
дължима.
От погасителния план към договора за лизинг и приобщените фактури става ясно, че
процесната сума от 511,80 лева остойностява деветнадесет на брой лизингови вноски, плюс
двадесета, начислена като вноска за придобиване собствеността върху апарата, доколкото не
е бил върнат на лизингодателя. Не се твърди и не се установява ответникът да е извършвал
плащания на дължимите лизингови вноски, поради което ответникът дължи договорените
19 месечни лизингови вноски на обща стойност 486,21 лева. Остатъкът в размер от 25.59лв.
обаче не съставлява лизингова вноска, а е допълнителна сума за изкупуване на вещта.
Условието за нейната дължимост обаче не се е сбъднало, доколкото нито се е твърдяло, нито
има проведено доказване между страните да е бил подписан договор за изкупуване. Сумата
е била едностранно начислена от оператора, без да е имало основание за това. В случая не се
е и твърдяло тази допълнителна сума да е начислена и да има характер на неустойка по чл. 1
ал. 3 от договора, за вредите от неизпълнение на задължението на лизингополучателя да
върне вещта, което задължение той няма спор, че не е изпълнил.
В заключение, исковата претенция следва да бъде уважена само до размера на
лизинговите дължими до края на договора и съобразно уговореното от страните. Или,
стойността на неплатените от ответника общо 19 броя месечни лизингови вноски по
договора за лизинг на мобилно устройство Samsung Galaxy A5 2017 Black, е 486,21 лева.
Претенцията следва да се уважи в този размер, а за разликата до заявения от 511,80 лева да
се отхвърли.
По разноските в процеса:
С оглед изхода на спора, отправеното искане и представените доказателства и
съгласно задължителните указания, дадени с т. 12 на ТР 4/2013г., ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното производство разноски за заплатена
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение съразмерно на уважената част в размер
от 196,69 лева. Ответникът следва да заплати на ищеца съразмерно на уважената част и
сторените в исковото производство разноски за държавна такса, адвокатско възнаграждение,
депозити за особен представител и експертиза в общ размер от 724,39 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответницата Н. Г.
Д., ЕГН: ********** с адрес гр. Б., ***, дължи на ищеца „Теленор България“ ЕАД,
ЕИК:***, със седалище и адрес на управление гр. С., ***, сумата от 119,42 лева /сто и
деветнадесет лева и четиридесет и две стотинки/, представляваща месечни такси и
потребление на мобилни услуги по сключено на 03.01.2018 г. между страните допълнително
споразумение към договор за мобилни услуги, за периода от 20.01.2018 г. до 19.04.2018 г. и
сумата от 486,21 лева /четиристотин осемдесет и шест лева и двадесет и една стотинки/,
представляваща незаплатени лизингови вноски за предоставено мобилно устройство
„Samsung Galaxy A52017 Blach” по сключен между страните договор за лизинг от 03.01.2018
г., за периода от м. 06.2018 г. до м. 12.2019г., за което са издадени фактури от 20.02.2018 г.,
20.03.2018 г. и 20.04.2018 г. за които е издадена Заповед за изпълнение № 2055/21.08.2020 г.
по ч. гр. д. № 4798/2020 г. на РС Бургас, на основание чл. 415 ал. 1 т. 2, вр. чл. 422 от ГПК,
вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 345 ал. 1 от ТЗ, вр. с чл. 232 ал. 2 ЗЗД, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска по чл.
чл. 415 ал. 1 т. 2, вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл. 345 ал. 1 от ТЗ, вр. с чл. 232 ал. 2 ЗЗД за
разликата над уважения размер от 486,21 лева до предявения от 511,80 лева.
4
ОСЪЖДА Н. Г. Д., ЕГН: ********** с адрес гр. Б., *** да заплати на „Теленор
България“ ЕАД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление гр. С., *** сумата от 196,69
лева /сто деветдесет и шест лева и шестдесет и девет стотинки/, представляваща сторени
разноски в производство по ч. гр. д. № 4798 по описа за 2020 г. на РС Бургас, както и сумата
от 724,39 лева /седемстотин двадесет и четири лева и тридесет и девет стотинки/,
представляваща сторени в исковото производство разноски, на основание чл. 78 ал. 1 от
ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5