Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………………
гр.София, 04.02.2020
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, ГО, ІV-Г въззивен
състав, в публичното съдебно заседание на десети декември през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Таня Орешарова
ЧЛЕНОВЕ: Десислава Попколева
Ива Нешева
при
секретаря Антоанета Петрова, като разгледа докладваното от съдия Попколева
в.гр.дело № 12197 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивни жалби на
ищеца К.Х.Т. от 29.01.2018 г. срещу решение от 03.01.2018 год. и от 29.05.2019
г. срещу решение от 18.04.2019 г., постановени по гр.дело № 5070/2017 год. по
описа на СРС, ГО, 145 с-в, с които решения са отхвърлени предявените от жалбоподателя
срещу „П.ЗА П.П.-София“ искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ вр. чл.225, ал.1 КТ за признаване на уволнението, извършено със Заповед № Д-206/01.12.2016
г. за незаконно и неговата отмяна, за възстановяване на заеманата до
уволнението длъжност „кондуктор спални и кушет вагони“ и за осъждане на
ответника да му заплати обезщетение за оставане без работа в резултат на
незаконното уволнение за периода от 08.12.2016 г. до 08.06.2017 г. в размер на
4 734,00 лв., ведно със законната лихва от 09.06.2017 г. до окончателното
изплащане и предявените от жалбоподателя срещу евентуалния ответник „Б.п.“ ЕООД
искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ вр. чл.225, ал.1 КТ
за признаване на уволнението, извършено със Заповед № Д-206/01.12.2016 г. за
незаконно и неговата отмяна, за възстановяване на заеманата до уволнението
длъжност „кондуктор спални и кушет вагони“ и за осъждане на ответника да му
заплати обезщетение за оставане без работа в резултат на незаконното уволнение
за периода от 08.12.2016 г. до 08.06.2017 г. в размер на 4 734,00 лв.,
ведно със законната лихва от 09.06.2017 г. до окончателното изплащане.
Жалбоподателят поддържа, че решенията
са неправилни и необосновани. Според въззивника, първоинстанционният съд е достигнал
до неправилния извод, че по делото е безспорно установено извършването на
дисциплинарно нарушение, тъй като не е отчел обстоятелството, че при
извършената проверка за алкохол с дрегер, на ищеца не е издаден талон за
медицинско изследване, което представлявало нарушение на процедурата за
установяване наличието на алкохол в кръвта. Отделно от това СРС не е обсъдил и
заявеното от свидетеля Йовчев относно състоянието на ищеца към момента на
извършената проверка, а именно, че е бил в напълно адекватно състояние. На
следващо място се твърди, че показанията на техническото средство дрегер са
компрометирани от неспазване на показанията на производителя за употреба на
същото, тъй като пробата не е извършена на открито пространство, а в малко
помещение и в присъствието на множество лица, което е повлияло на резултата от
проверката. Според въззивника неправилни били и изводите на СРС, че при
издаване на атакуваната заповед са спазени изискванията на чл.195, ал.1 КТ, тъй
като в нея не е посочена датата на извършване на нарушението и точното място,
на което се твърди да е извършена пробата за алкохол с техническо средство,
както и обстоятелствата и начина, по който същата е извършена и не е посочена
конкретната нарушена правна норма, за която се налага наказанието. Твърди се,
че при постановяване на решението си, съдът не е извършил проверка за спазване
на изискването на чл.189, ал.1 КТ при определяне вида и тежестта на
дисциплинарното наказание. Според въззивника, уволнението като най-тежка
санкция в конкретния случай не кореспондира и не е съответно на тежестта на
нарушението. Моли решенията на СРС да бъдат отменени и вместо тях да бъде
постановено друго, с което предявените от ищеца искове да бъдат изцяло уважени.
Претендира направените разноски за двете съдебни инстанции.
Въззиваемата страна–„П.ЗА П.П.-София“
към „Б.п.“ ЕООД е депозирало отговори и по двете жалби, в които взима становище,
че изложените в тях доводи са неоснователни. Поддържа, че по делото е безспорно
установено извършването на описаното в заповедта за уволнение дисциплинарно
нарушение, както и че наказанието е наложено с мотивирана заповед, която
съдържа описание на нарушенията с обективните и субективни признаци, време и
място на извършването, вида на наказанието и правното основание. По отношение
на твърдението на въззивника, че не му е връчен талон за медицинско изследване,
поддържа, че то не отговаря на обективната истина, тъй като по делото е установено,
че на последния е връчен акт № 251/28.10.2016 г., който той е отказал да получи
и подпише. В този акт е отразен и отказа на служителя да получи талон за
медицинско изследване за наличие на алкохол в кръвта. Моли атакуваното решение,
с което са отхвърлени предявените от ищеца срещу него искове да бъде
потвърдено, като претендира и присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение за настоящата инстанция.
Въззиваемата страна–евентуален ответник „Б.п.“ ЕООД е депозирало отговори
и по двете жалби, в които взима становище, че изложените в тях доводи са
неоснователни по същите съображения, които са изложени от въззиваемата страна -–
„П.ЗА П.П.-София“.
Софийски градски съд, след като
прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във
въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната
страна, намира за установено следното:
Съгласно
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата. Това означава, че въззивната инстанция
осъществява контрол за правилността на първоинстанционното решение по принцип в
рамките на заявените в жалбата основания, като служебно следи единствено за
спазването на императивните материалноправни норми – по арг. от т. 10 ТР №
1/17.07.2001 г. на ОСГК – ВКС и съгласно т.1 ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на
ВКС.
Решението на СРС от 03.01.2018 год., с което
са отхвърлени предявените от ищеца К.Х.Т. срещу „П.ЗА П.П.-София“, искове с
правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ вр. чл.225, ал.1 КТ, е валидно
и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният съд споделя изцяло мотивите
на обжалваното решение поради което на основание чл. 272 ГПК, препраща към
мотивите на СРС. Във връзка с доводите в жалбата на ответника следва да се
добави и следното:
Трудовото правоотношение между страните е прекратено със заповед № Д-206/01.12.2016
г. на ръководителя на ТЦПП София /с правоприемник П.ЗА П.П.-София/, която е
надлежно връчена на ищеца на 08.12.2016 г. Видно от същата, на служителя е
наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ за допуснати от последния нарушения
по смисъла на чл.187, т.2 КТ, чл.187, т.10 КТ –„ явяване на работника или
служителя на работа в състояние, което не му позволява да изпълнява възложените
му задачи“, т.е. за неизпълнение на задължението му по чл.126, т.2 КТ и „неизпълнение
на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в
правилника за вътрешния трудов ред, в КТД или определени при възникване на
трудовото правоотношение“. В заповедта е описано, че на 28.10.2016 г. в 01,49 ч.
на ж.п. гара Горна Оряховица, при извършена от служители РЖИ –Горна Оряховица
проверка за употреба на алкохол от превозната бригада на влак № 2626, е
установено, че К.Т. на длъжност „кондуктор, спални и кушет вагони“ работи с
концентрация на алкохол в кръвта от 1,21 промила, които са отчетени чрез
измерване с техническо средство Drager-Alkotest 7410 plus
с фабр.№ ARUL-0172, който е преминал проверка за годност на 30.08.2016
г. В заповедта е посочено, че в резултат на извършената проверка на ищеца е
съставен акт № 251/28.10.2016 г. за установяване на административно нарушение и
е издадено наказателно постановление № 097/23.11.2016 г., както и че К.Т. не е
представил пред работодателя документ за взета кръвна проба чрез изследване на кръвта
от медицинско лечебно заведение.
Наведените в жалбите доводи за
допуснато нарушение на чл.195, ал.1 КТ при налагане на дисциплинарното
наказание, са неоснователни. Настоящият въззивен състав намира, че в случая
процесната заповед е мотивирана съгласно изискванията на чл.195, ал.1, КТ, тъй
като в нея са посочени фактическите основания /мотиви/, въз основа на които е
наложено наказанието-описание освен на лицето, извършило нарушението и на
конкретното действие, което съставлява нарушение на трудовата дисциплина с
неговите обективни признаци –време и място на извършване, както и субективните
такива, наказанието, предвидено за описаното нарушение и нарушената
норма-правило или задължение за поведение на служителя. Посочените в заповедта
действия на ищеца са квалифицирани от работодателя като нарушения по чл.187,
ал.1, т.2 и т.10 КТ, тъй като последният не е изпълнил вмененото в чл.126, т.2 КТ задължение да се явява на работа в състояние, което му позволява да
изпълнява възложените задачи и да не употребява през работно време алкохол или
друго упойващо вещество, като е нарушил забраната за употреба на алкохол и
други упойващи средства през работно време, както и работа под влияние на
такива от работниците и служителите от железопътната система, въведена в чл.
19, ал.2 от Наредба № 58 от 02.08.2016 г. за правилата за техническа
експлоатация, движението на влаковете и сигнализацията в железопътния транспорт.
Неоснователен е доводът за
неправилност на извода на първоинстанционният съд, че по делото е безспорно
установено извършването на дисциплинарното нарушение. Въззивникът поддържа, че
в конкретния случай е налице нарушение на процедурата за установяване наличието
на алкохол в кръвта, тъй като не му е издаден талон за медицинско изследване,
поради което не може да се приеме по безспорен начин, че е доказано от страна
на работодателя извършването на дисциплинарното нарушение, описано в
атакуваната заповед. Този довод за незаконност на уволнението е неоснователен
по следните съображения: От събраните по делото доказателства – акт за
установяване на административно нарушение от 28.10.2016 г.,в който ищецът не е
изложил възражения или обяснения, разпечатка от направена проба за алкохол с
дрегер, протокол за проверка на анализатор за алкохол в дъха, наказателно
постановление от 23.11.2016 г., с което на ищеца е наложено административно
наказание за това, че е нарушил разпоредбата на чл. 19, ал.2 от Наредба № 58 от
02.08.2016 г. за правилата за техническа експлоатация, движението на влаковете
и сигнализацията в железопътния транспорт, за което от ищеца няма твърдения да
е обжалвано, респ. отменено, заповед № 180/29.08.2011 г. на управителите на
„БДЖ –ПП“ЕООД и указания за прилагането й и от показания на свидетеля Т.,
безспорно се установяват изложените в заповедта факти и обстоятелства.
Възраженията на ищеца, че техническото средство не било разопаковано пред него
преди вземане на пробата, както и че същото е неизправно, както и че пробата е
взета при неспазване на инструкции за употреба на средството / а именно пробата
да се извършва на открито пространство/ се опровергават от събраните по делото
доказателства, вкл. и от приетите от въззивния съд инструкции за използване на
апарат за измерване на концентрацията на алкохол при издишване, в които подобно
указание при използване на уреда не е посочено. Относно възражението, че
процедурата за установяване наличието на алкохол в кръвта е нарушена, тъй като
проверяващите не са връчили на ищеца талон за медицинско изследване за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта, следва да се посочи, че
съгласно разпоредбите на глава четвърта „Установяване употребата на алкохол или
друго упойващо вещество“ на Наредба № 54/02.06.2003 г. за медицинските и
психологическите изисквания към персонала, който осъществява железопътни
превози на пътници и товари и съпътстващите ги дейности, и за провеждане на
предпътните медицински прегледи /обн. ДВ, бр.55/2003 г., изм. бр.76 от
02.10.2015 г., проверката на персонала за установяване на употребата на алкохол
се извършва посредством използване на съответните технически средства и/или
чрез медицински и лабораторни изследвания и се извършва от служители на
контролните органи на ИА „Железопътна администрация“, които съставят акт за
установяване на административно нарушение на лицата, за които е констатирано,
че по време на работа се намират под въздействие на алкохол или други упойващи
вещества. Актът се съставя в три екземпляра, като препис от него се връчва на
лицето по реда на ЗАНН.В случаите на оспорване показанията на техническото
средство от проверявания, употребата на алкохол се установява с лабораторно
изследване, като длъжностното лице връчва на проверявания срещу подпис талон за
медицинско изследване по образец, в който следва да се впише срокът на
явяването в посоченото лечебно заведение. В случай на отказ на проверявания да
получи талон за медицинско изследване, неявяване в определеното лечебно
заведение или при отказ да даде кръв за изследване употребата на алкохол се
установява въз основа на показанията на техническото средство, като отказът да
се получи талон за медицинско изследване се установява с подписа на един
свидетел / чл.43 от Наредба № 54/02.06.2003 г./ Съгласно т.5 от заповед №
180/29.08.2011 г. на управителите на „БДЖ-ПП“ ЕООД, при констатиране на работник
или служител, който по време на работа е с концентрация на алкохол в кръвта над
0,3 на хиляда, същият се отстранява от работа и при спазване на КТ му се налага
дисциплинарно наказание „уволнение“ по чл.188, т.3 КТ. Противно на доводите в
жалбата, при съставянето на акта за установяване на нарушението, освен
длъжностното лице, съставило акта, са присъствали и двама свидетели на
нарушението: П.П.и Д.Д., които са удостоверили отказа на проверяваното лице да
даде кръвна проба, респ. да даде обяснения или да изложи възражения, а отказът
на нарушителя да подпише акта е удостоверен от друг свидетел –П.Х.. Ако
проверяваното лице е имало възражения относно начина на извършване на
проверката за употреба на алкохол, респективно е оспорило показанията на
техническото средство, е следвало да отрази това в самия акт за установяване на
нарушение. Н случая обаче, обяснения или възражения в акта от нарушителя не са
изложени.С оглед отразеното в акта и при съобразяване на показанията на
длъжностното лице, съставило същия, следва извод, че не е налице нарушение на
процедурата по установяване употребата на алкохол, разписана в Наредба №
54/02.06.2003 г./
С оглед изложеното, въззивният съд
приема, че работодателят е провел пълно и главно доказване на факта на
извършване на описаното в заповедта нарушение, а същевременно от страна на ищеца
не е проведено насрещно такова, което да осуети пълното доказване на този факт.
Такова насрещно доказване не е проведено с разпита на свидетеля Й. – колега на
ищеца, който е бил на работа заедно с него, тъй като в периода от 20.00 ч. до
02.00 ч. свидетелят изобщо не е виждал ищеца, не е контактувал с него, тъй като
всеки е бил във вагона си, който обслужва и не е присъствал на проверката за
употреба на алкохол.
Неоснователен е и доводът на въззивника, свързан с приложението на
чл.189, ал.1 КТ. Съгласно чл. 190, ал.3 КТ дисциплинарното уволнение по ал.1 се
налага при съобразяване критериите по чл.189, ал.1 КТ, т.е. като се вземат
предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата при които е извършено,
поведението на работника или служителя. Съгласно трайната практика на ВКС,
обективирана в решение № 163/13.06.2012 г. по гр.д. № 564/2011 г., ГК, решение
№ 516/28.06.2010 г. по гр.д. № 94/2009 г., ГК и др., тежестта на допуснатото
нарушение се определя и с оглед характера на изпълняваната работа; от това дали
на служителя са възложени и трудови функции, свързани с по-висока степен на
отговорност при изпълнение на работата. В конкретния случай извършваната от ищеца
дейност в железопътния транспорт е пряко свързана с контрола и следене
безопасността на пътниците в жп транспорта, което безспорно изисква по-висока
степен на отговорност и дисциплинираност, поради което употребата дори и на
минимално количество алкохол по време на работа е недопустима. Ето защо, въззивният
съд приема, че наложеното наказание е съответно на извършеното от последния
дисциплинарно нарушение, което макар и еднократно, предвид неговата тежест е
достатъчно да обоснове наложеното от работодателя наказание „дисциплинарно
уволнение“.
С
оглед изложеното въззивният съд приема, че работодателят -„П.ЗА П.П.-София“,законосъобразно
е упражнил субективното си право да прекрати трудовото правоотношение с ищеца,
поради което предявените искове по чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ се явяват неоснователни
и правилно са отхвърлени от първоинстанционния съд, поради което решението следва
да бъде потвърдено.
По същите съображения неоснователна се
явява и въззивната жалба на ищеца срещу решението на СРС от 18.04.2019 г., постановено
срещу евентуалния ответник по исковете – „Б.п.“ ЕООД, доколкото изложените в
нея доводи за неправилност на решението, са идентични с тези, изложени в
жалбата срещу решението от 03.01.2018 год., постановено по делото.
При този изход на спора на въззивника
не се дължат разноски. На въззиваемите страни - „П.ЗА П.П.-София“ и „Б.п.“ ЕООД
следва да се присъдят поисканите разноски за юрисконсултско възнаграждение на
основание чл.78, ал.8 ГПК във връзка с чл. 25, ал.1 от Наредба за заплащане на
правната помощ, които са в размер на по 100,00 лв. за всяка от въззиваемите
страни.
Мотивиран от горното Софийски градски
съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 03.01.2018
год. и решение от 18.04.2019 г., постановени по гр.дело № 5070/2017 год. по
описа на СРС, ГО, 145 с-в.
ОСЪЖДА
К.Х.Т., ЕГН **********,*** – адв. М.И. да заплати на „П.ЗА П.П.-София“, с адрес
на управление ***, на основание чл.78, ал.8 вр.ал.3 ГПК сумата от 100,00 лв. - разноски
за производството пред СГС и на „Б.п.“ ЕООД, ЕИК ******, с адрес на управление ***
на основание чл.78, ал.8 вр.ал.3 ГПК сумата от 100,00 лв. - разноски за
производството пред СГС
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
с касационна жалба пред ВКС, при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК в
едномесечен срок от връчване на препис от решението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/