РЕШЕНИЕ
№ 63
гр. Кнежа, 03.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КНЕЖА, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Пламен Г. Тодоров
при участието на секретаря Красина М. Давидова
като разгледа докладваното от Пламен Г. Тодоров Гражданско дело №
20211430100609 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното :
СТ. Г. ИВ.,с ЕГН********** от с.Бр.,общ.Кн.,обл.Пл.,ул.„Д.Бл."№** чрез: адв.И.В. от
Пл.АК, с адрес гр.Ч. бр.,обл.Пл.,ул.„Екз. Й."№* е предявил против К. Г. ИВ.,с
ЕГН********** от гр.Пл.,обл.Пл., кв.„Ст.",ул.„Р." № * иск с правно основание чл.124,ал.1
от ГПК и чл.21,ал.4,т.1, предл. 2 от СК.
Ищецът твърди,че на 29.11.1981г. са сключили граждански брак с ответницата. Ищецът
сочи,че видно от НА№281, том II, дело 597/1992г., на 07.02.1992г. закупил от родителите си-
Г. Г. и С. Г., недвижим имот, представляващ:ДВОРНО МЯСТО от 990кв.м./ деветстотин и
деветдесет/, заедно с находящите се в него ЖИЛИЩНА СГРАДА, КУХНЯ и други
подобрения,представляващо ПАРЦЕЛ VII-930/ седма, планоснимачен номер деветстотин и
тридесети/ в кв.№ 89/ осемдесет и девети/ по плана на с.Бр., което е до съседи: улица, Цв.
Том. Г., Цв. К. Цв. и н-ците на Анг. Ц. Г., срещу задължение за гледане и издръжка като при
изповядване на сделката, във формата на Нотариален акт, бил с фамилията Гърковски,но
по- късно приел фамилията И..
Ищецът изтъква,че на основание чл.21,ал.1 от СК,горепосоченият недвижим имот попада в
законовия режим на общност- СИО/семейна имуществена общност/. Описва се от ищцовата
страна,че видно от Решение №4/30.01.2009г., по гр.д. № 225/2007г., по описа на PC
гр.Кн.,гражданския им брак с ответницата е бил прекратен с развод, поради дълбоко и
непоправимо разстройство като в решението е прието за установено, че от 1993г. не живеят
с К.И. и не поддържат абсолютно никакви контакти,тъй като тя е напуснала семейното им
1
жилище и никога повече не е влизала в него. Ищецът изтъква ,че след фактическата им
раздяла с ответницата е заживял с друга жена, с която има едно дете.
Ищецът сочи,че при договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
гледане издръжка,особената престация следва да се изпълнява ежедневно,особено в частта
си гледане като според константната съдебна практика престацията „гледане" не е възможно
да се изпълнява по друг начин,освен в натура- не може да се присъди паричен еквивалент
като по изключение, задължението за издръжка, може временно да се трансформира в
паричния му еквивалент,когато по обективни причини не е възможно изпълнение на
задължението.
Според ищцовата страна в основата на договора за издръжка и гледане стои доверието
между страните,а специфичното задължение за гледане, по своето естество включва
морални и социално-етични елементи, на взаимно уважение,и разбирателство,каквито са
били налице между него и родителите му. Според ищцовата страна в чл. 21, ал. 1 от СК се
посочва, че вещните права, придобити по време на брака, в резултат на съвместен
принос,попадат в обхвата на СИО,като според ал.3 на същия член се въвежда оборима
презумпция относно наличието на съвместен принос, а ал. 2 на чл. 21 от СК, посочва
възможните видове съвместен принос.
Ищецът твърди,че от момента на раждането си живее в гореописания имот като от 1993г.
до ден днешен не поддържа, каквито и да било контакти с бившата си съпруга. Според
ищеца същата по никакъв начин не е изпълнявала съвместното им задължение за гледане и
издръжка по отношение на неговите родители,вменено й от чл.13 от СК, не влагала
средства, труд или работа в домакинството и от момента на фактическата им раздяла,
ответницата никога не се е поинтересувала за неговите родители като и дори не е наясно
относно тяхната смърт. Той описва,че въпреки липсата на каквато и да било престация или
принос, по отношение гледането и издръжката на родителите му, въз основа на брака им и
придобития по време на него процесен имот, и на основание чл.28 от СК, ответницата
разполага с 1/2 идеална част от него,което не му позволява да се разпорежда с
горепосочения имот.
Ищецът изтъква ,че през 2012г. починал баща му Г. Г.,а през 2020г. починала майка му Ст.
Г. като счита,че за придобиването на процесния имот,липсва какъвто и да било принос от
страна на ответницата.
Поради което ищецът иска от съда да ги призове на съд с ответницата и след като се убеди
в твърдяното от него, да постанови съдебен акт, с който да прекрати съсобствеността и да го
признае за единствен собственик на имота. Освен това ищецът иска да му се присъдят
направените по делото разноски.
Ищцовата страна е направила доказателствено искание при режим на довеждане, да бъдат
допуснати от съда до разпит двама свидетели, с показанията, на които иска да докаже
твърдяното в ИМ.
Ищцовата страна е представила с исковата си молба заверени преписи от следните писмени
2
доказателства:
1.Решение №4 от 30.01.2009г.,постановено по Гр.д.№225/2007г. по описа на PC Кн.;
2.Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот срещу задължение за гледане и
издръжка № 281, том II, дело 597/ 1992г.на РС-Кн.;
3.Акт за смърт № 0047/25.12.2012г.на с.Бр.,общ.Кн.;
4.Акт за смърт № 0006/22.02.2020г.на с.Бр.,общ.Кн.;
5.Адвокатско пълномощно и
6.Квитанция за платена ДТ от 25,00лв./двадесет и пет лева/.
В предоставения от ГПК срок за отговор на исковата молба не е бил подаден такъв от
ответната страна
По делото се проведоха общо 3 бр. о.с.з. през периода от 08.02.2022г. до 05.04.2022г.,за
които страните са били редовно призовани.
Ищцовата страна чрез процесуалния си представител адв.И.В. поддържа исковата си
претенция като развива доводи относно нейната основателност и доказаност.
Ответната страна не е взела отношение по исковата претенция и не се яви,нито изпрати
процесуален представител в производството по делото.
Поделото бяха разпитани доведените от ищцовата страна двама свидетели :М.Г. Гърковскаи
С. ИВ. Р..
Видно от показанията на св.М. Г., обективирани в протокол от о.с.з. от 05.04.2022г. лист 2,
свидетелката е била съседка на страните по времена брака им в с.Бр. и каза ,че ги
познава.Тази свидетелка посочи ,че страните били съпрузи, живели в съседство в дома си в
с.Бр. и са се разделили,когато децата им били към 10-12 годишни и родителите на ищеца
още били живи.Тази свидетелка разказа,че след раздялата между ищеца и
ответницата,ищецът Ст. е заживял с друга жена на име Д.. Свидетелката посочи,че бащата
на ищеца починал през 2012г.,а майка му починала през 2020г.като от раздялата между
страните до смъртта на двамата родители на ищеца за тях се грижили той и Д.. Свидетелката
М. Г. заяви,че след като се разделели страните не е виждала ответницата да идва да се грижи
за родителите на ищеца в дома им в с.Бр. и към момента не знае,къде се намира ответницата.
Свидетелката каза,че е присъствала на погребенията на двамата родители на ищеца ,но там
не е виждала да идва ответницата К.. Свидетелката разказа,че децата от първия брак на
ищеца и ответницата са две и не живеят при ищеца,а детето от втората жена на ищеца се
намира в Германия.
Видно от показанията на св. С.Р., обективирани в протокол от о.с.з. от 05.04.2022г. лист 2
и 3, свидетелят каза ,че познава страните по делото ,които от 1993-1994г. някъде не са
заедно. Свидетелят каза,че е съсед на ищеца в с.Бр. като разказа,че двамата с ответницата са
живели около 5г. заедно в бащиния дом на ищеца в с.Бр. и след това се разделили като
ищеца заживял с друга жена на име Д.. Свидетелят посочи ,че по време на раздялата между
страните родителите на ищеца са били живи като през 2012г. е починал баща му ,а майка му
3
е починала през 2020г.
Свидетелят Р. заяви ,че след раздялата на страните не е виждал никога ответницата да
посещава този дом в с.Бр., нито я е виждал да идва на погребенията на двамата родители на
ищеца.
Съдът счита ,че показанията на свидетелите Г. и Р. са достоверни,не противоречиви по
между си и със събраните по делото писмени доказателства,поради което им дава вяра и ги
кредитира изцяло.
След като се запозна със събраните по делото доказателства по отделно и съвкупно,съдът
счита за установена следната фактическа обстановка по делото :
Страните по делото са били съпрузи от 29.11.1981г. като със съдебно решение
№4/30.01.2009г.,постановено по Гр.д.№225/2007г. по описа на РС-Кн. бракът им е бил
прекратен от съда с развод,поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака по вина и
на двамата съпрузи.
Видно от НА№281,том II, дело 597/1992г., на 07.02.1992г.,ищецът е закупил от родителите
си- Г. Г. и С. Г., недвижим имот,представляващ:ДВОРНО МЯСТО от 990кв.м./ деветстотин
и деветдесет/, заедно с находящите се в него ЖИЛИЩНА СГРАДА, КУХНЯ и други
подобрения,представляващо ПАРЦЕЛ VII-930/ седма, планоснимачен номер деветстотин и
тридесети/ в кв.№ 89/ осемдесет и девети/ по плана на с.Бр., което е до съседи: улица, Цв.
Том. Г., Цв. К. Цв. и н-ците на Анг. Ц. Г., срещу задължение за гледане и издръжка.
При изповядване на сделката, във формата на Нотариален акт, ищецът е бил с фамилията
Г.,но по-късно е приел фамилията И..
Съгласно чл.21,ал.1 от СК,горепосоченият недвижим имот попада в законовия режим на
общност- СИО/семейна имуществена общност/ като след прекратяването на гражданския
брак между страните с развод те не поддържат абсолютно никакви контакти,тъй като
ответницата е напуснала семейното им жилище. След фактическата раздяла между ищеца и
ответницата,първият заживял с друга жена, с която има едно дете.
Считано от раздялата на страните през 1994г. до смъртта на родителите на ищеца
,включително и тогава, ответницата не се установи да е полагала или да е продължила да
полага някакви грижи за гледане и издръжка приживе на двамата родители на ищеца като
чисто формално не е имала възможност и интерес да прави това по отношение на тях.
От показанията на разпитаните по делото двама свидетели Г. и Р. се установи ,че от
раздялата на страните до смъртта на родителите на ищеца през 2012г. на баща му и през
2020г.на майка му за тях грижи са полагани от него и от живущата с него жена Д..
Ответницата не се установи да е полагала или да е продължила да полага след раздялата им с
ищеца някакви грижи относно гледането и издръжката на двамата родители на ищеца.
Съгласно разпоредбата на чл.21 от СК на Р.България:
„Чл.21.(1) Вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на
двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити.
4
(2) Съвместният принос може да се изрази във влагане на средства, на труд, в грижи за децата и в работа в
домакинството.
(3) Съвместният принос се предполага до доказване на противното.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Искът за липса на съвместен принос може да се предяви
от:
1. съпруг по време на брака или след неговото прекратяване;
2. наследник на съпруг.“
Обаче в хода на производството не беше установен съвместен принос на ответницата
относно придобиването в СИО на процесния имот ,което придобиване е станало само и
единствено въз основа на родствените връзки между ищеца и двамата му родители ,за които
от раздялата на страните през 1994г. до смъртите им на 25.12.2012г. и на 22.02.2020г. се
доказа ,че се е грижил ищеца и живущата с него жена Д..
Липсват данни и доказателства от 07.12.1992г. т.е. от придобиването на собствеността
върху процесния имот в с.Бр. чрез покупко-продажба срещу задължение за гледане и
издръжка до раздялата на страните през 1993-1994г., ответницата да се е грижила
съвместно с ищеца и да е давала издръжка на двамата родители на ищеца като се установи
,че за тях се е грижил той и впоследствие заживялата с него жена Димитрина.
Ответницата не оспорва исковата претенция и не е дала повод за завеждането на иска
против нея,ала естеството на СИО на имота налага прекратяването на тази общност.
Съобразявайки събраните по делото доказателства ,вкл. свидетелски показания,както и
описаната по-горе фактическа обстановка,съдът счита,че по отношение на процесния имот
посочен в Нотариален Акт за покупко-продажба на недвижим имот срещу задължение
за гледане и издръжка №281, том II, дело 597/1992г., на 07.02.1992г.на РС-Кн.: ДВОРНО
МЯСТО от 990кв.м./ деветстотин и деветдесет/, заедно с находящите се в него ЖИЛИЩНА
СГРАДА,КУХНЯ и други подобрения,представляващо ПАРЦЕЛ VII-
930/седма,планоснимачен номер деветстотин и тридесети/ в кв.№ 89/ осемдесет и девети/ по
плана на с.Бреница при съседи: улица, Цв. Том. Г., Цв. К. Цв. и н-ците на Анг. Ц. Г., няма
установен съвместен принос на страните относно неговото придобиване,поради което
приема за доказано противното на презумпцията от чл.21,ал.3 от СК,т.е. няма
съвместен принос на страните за придобиването на имота,тъй като този имот е бил
собствен на родителите на ищеца ,които са му го продали срещу задължение за гледане и
издръжка към тях,каквито гледане и издръжка са им били престирани само и основно от
него,но не и от ответницата.
Предвид изложеното на осн.чл.21,ал.4,т.1,предл.2 вр.чл.27,ал.1 от СК,съдът следва да
постанови съдебно решение,с което да прекрати семейната имуществена общност между
СТ. Г. ИВ.,с ЕГН********** от с.Бр.,общ.Кн., обл.Пл., ул.„ Д. Бл."№** и К. Г. ИВ.,с
ЕГН********** от гр.Пл., обл.Пл.,кв.„Ст.", ул.„Р." № * по отношение на придобития по
времена гражданския им брак въз основа на Нотариален Акт за покупко-продажба на
недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка №281, том II, дело 597/1992г.,
на 07.02.1992г. от родителите на ищеца-Г. Г. и С. Г.,недвижим имот, представляващ:
5
ДВОРНО МЯСТО от 990кв.м./ деветстотин и деветдесет/, заедно с находящите се в него
ЖИЛИЩНА СГРАДА,КУХНЯ и други подобрения,представляващо ПАРЦЕЛ VII-
930/седма,планоснимачен номер деветстотин и тридесети/ в кв.№ 89/ осемдесет и девети/ по
плана на с.Бреница при съседи: улица, Цв. Том. Г., Цв. К. Цв. и н-ците на Анг. Ц. Г. и да
възложи описания по-горе имот на СТ. Г. ИВ.,с ЕГН********** от с.Бр.,общ.Кн., обл.Пл.,
ул.„ Д. Бл."№**.
Понеже ответницата не е оспорила исковата претенция и не е дала повод за завеждането на
иска срещу нея,съдът счита,че следва да остави направените разноски по делото на
ищеца,както ги е направил.
Водим от горното ,съдът
РЕШИ:
На осн.чл.21,ал.4,т.1,предл.2 вр.чл.27,ал.1 от СК, ПРЕКРАТЯВА семейната
имуществена общност между СТ. Г. ИВ.,с ЕГН********** от с.Бр.,общ.Кн.,обл.Пл., ул.„
Д. Бл."№** и К. Г. ИВ.,с ЕГН********** от гр.Пл., обл.Пл.,кв.„Ст.", ул.„Р." № * по
отношение на придобития по времена гражданския им брак въз основа на Нотариален Акт
за покупко-продажба на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка
№281,том II, дело 597/1992г., на 07.02.1992г.на РС-Кн. от родителите на ищеца-Г. Г. и С.
Г.,недвижим имот, представляващ:ДВОРНО МЯСТО от 990кв.м./деветстотин и
деветдесет/,заедно с находящите се в него ЖИЛИЩНА СГРАДА,КУХНЯ и други
подобрения,представляващо ПАРЦЕЛ VII-930/седма,планоснимачен номер деветстотин и
тридесети/ в кв.№ 89/ осемдесет и девети/ по плана на с.Бреница при съседи: улица, Цв. Том.
Г., Цв. К. Цв. и н-ците на Анг. Ц. Г. и възлага описания по-горе имот на СТ. Г. ИВ.,с
ЕГН********** от с.Бр.,общ.Кн., обл.Пл., ул.„ Д. Бл."№**.
Оставя направените разноски по делото на ищеца,както ги е направил.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-гр.Пл. в 14 дневен срок от
съобщението на страните ,че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Кнежа: _______________________
6