Р Е
Ш Е Н
И Е № 350
гр. Стара Загора, 08.11.2019
година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, в публично заседание на десети октомври през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател: БОЙКА
ТАБАКОВА
Членове: ИРЕНА
ЯНКОВА
СТИЛИЯН МАНОЛОВ
при секретаря: Минка
Петкова
и с участието на
прокурора: Румен Арабаджиков
като разгледа докладваното от съдия
Манолов КАН дело № 320 по описа за 2019г., за
да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на
чл.208 и сл. от Административно-процесуалния
кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на К.Б.К. *** против Решение
№ 356 от 20.06.2019г., постановено по АНД №1199/2019г. по описа на Районен съд
– Стара Загора, с което е потвърдено Наказателно постановление №19-1228-000547
от 10.04.2019г. на Началник група към ОДМВР Стара Загора, сектор „Пътна
полиция“ Стара Загора. В жалбата не са посочени касационни основания, но
по същество се развиват доводи за постановяване на решението при неправилно
приложение на материалния закон – касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Касаторът твърди, че от
страна на административнонаказващия орган е налице некоректно посочване на факти
и обстоятелства по констатиране на процесното нарушение, което се явява
съществено процесуално нарушение. В допълнително приложено по делото писмено
становище обосновава, че разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП е едновременно
санкционна и предписваща правила за поведение и съдържа две алтернативи – отказ
от извършване на проверка с техническо средство или неизпълнение на предписание
за медицинско изследване. Излагат се съображения, че в случая
административнонакаващият орган е приел, че санкционираното лице е извършило и
двете посочени в този текст нарушения, а е наложил наказание за едно от тях, с
което е допуснато нарушение на разпоредбите на чл.18 от ЗАНН. Въз основа на
изложени в жалбата съображения е направено искане за отмяна на решението и за
постановяване на
друго, с което да бъде отменено
издаденото наказателно постановление.
Ответникът по касация ОД на МВР Стара Загора, редовно
и своевременно призован, не изпраща
представител.
Представителят
на Окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и предлага
съдебното решение да оставено в сила.
Касационният
състав на съда, като взе предвид събраните по делото доказателства, наведените
основания от жалбоподателя, мотивите към обжалваното решение и след служебна проверка на същото за
наличие на основанията по чл.218, ал.2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално
допустима.
Разгледана
по същество жалбата се явява неоснователна.
Производството
пред Районен съд – Стара Загора се е развило по жалба на К.Б.К. *** против наказателно постановление №19-1228-000547 от 10.04.2019г., издадено от Началник група към ОД на МВР,
сектор „Пътна полиция“ Стара Загора, с което въз основа на АУАН серия „Д“,
бланков №855157/18.03.2019г., на К. са наложени административни наказания „глоба”
в размер на 2 000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца,
на основание чл.174, ал.3, пр.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП). От
фактическа страна административното обвинение се основава на това, че К.Б.К. на
18.03.2019г., в 00:15 часа, в гр.Стара Загора, на бул.Славянски, в посока запад-изток,
до Автогара, управлявайки собствения си лек
автомобил „Хонда Сивик“, с рег.№***, бил спрян за проверка от полицейски служители на Първо РУ Стара Загора, като категорично отказал
да бъде тестван за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер
7510, номер ARDN 0019. На водача е издаден и връчен талон за медицинско изследване на кръвта №0010512
и 7 бр. холограмни стикера. Водачът не е дал кръв за медицинско изследване.
Съставен е АУАН по данни на очевидци. С това деяние се сочи за нарушена разпоредбата
на чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП.
С
обжалваното съдебно решение, Районен съд Стара Загора е потвърдил посоченото наказателно
постановление като законосъобразно. Прието е, че фактическите констатации,
отразени в АУАН и възпроизведени в НП, се установяват по категоричен и несъмнен
начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства, кореспондиращи
помежду си, които съдът кредитира с доверие. Обосновано е, че атакуваното наказателно
постановление е издадено въз основа на АУАН, в срок и от компетентен орган. Не
са констатирани съществени процесуални нарушения при издаването на санкционния
акт, водещи до нарушаване правото на защита на санкционираното лице или до
ограничаване възможността му да разбере обвинението. Съдът е счел, че
формулираното обвинение в наказателното
постановление е ясно и кореспондира с описателната част на нарушението в АУАН.
Прието е, че наложените наказания съответстват по вид и размер на предвидените
в закона за съответните нарушения.
Решението
на Районен съд Стара Загора е постановено в съответствие със закона.
Правилно
районният съд е приел, че касатора е извършил вмененото му административно
нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП. Съдът е изложил подробни мотиви защо приема,
че лицето е извършило нарушението, за които му е повдигнато
административнонаказателно обвинение, които е безпредметно да се повтарят.
Неоснователни
се явяват доводите на касатора, че санкционираното лице е извършило двете
посочени в чл.174, ал.3 от ЗДвП, а му е наложено наказание за едно от тях, с
което е допуснато нарушение на разпоредбите на чл.18 от ЗАНН. В разпоредбата на
чл.174, ал.3 от ЗДвП е предвидена отговорност за водач на моторно превозно
средство, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол или упойващи вещества или не изпълни
предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта
му. Съгласно разпоредбата на чл.5, ал.2, т.3 от ЗДвП водачът на пътно превозно средство е
длъжен да не управлява пътно превозно средство под въздействие на алкохол,
наркотици или други упойващи вещества. Употребата на алкохол или друго упойващо
средство се установява по предвидения в Наредба № 30 от 27.06.2001 г. ред - или
чрез съответните технически средства или чрез медицински и лабораторни
изследвания. Ако водачът бъде изпробван и с техническо средство и чрез
медицинско изследване, за меродавни се приемат резултатите от медицинското
изследване, които са по-точни. За да бъде наложено наказание по чл.174, ал.3 от ЗДвП, следва да е установено, че водачът е
отказал да му бъде извършена проверка за наличие на алкохол, без значение по
кой от двата способа - чрез техническо средство или медицинско изследване.
Нарушението е съставомерно при установяване на която и да е от посочените
хипотези на законовата норма или и на двете алтернативни възможности. Безспорно
в конкретния случай е установен отказ на водача на моторното превозно средство
да бъде проверен за установяване употребата на алкохол в кръвта, като е отказал
проверка с техническо средство „Алкотест дрегер 7510“ и е отказал да изпълни
даденото му предписание за медицинско изследване за установяване употребата на
алкохол, в какъвто смисъл е описано нарушението, както в АУАН, така и в наказателното
постановление. В случая се касае за едно нарушение, а не за две отделни. От
обективна страна това нарушение е безспорно доказано и виновно извършено,
доколкото с отказа си да бъде проверен за употребата на алкохол касатора е
извършил вмененото му нарушение, за което законосъобразно е санкциониран с
предвиденото в чл. 174, ал. 3 от ЗДвП наказание. Ако се приеме тезата,
аргументирана в касационната жалба, че посочената разпоредба съдържа съставите
на две отделни нарушения, следва, че ако един водач откаже да бъде изпробван с
техническо средство, но изпълни предписанието за медицинско изследване, ще
следва да бъде санкциониран за отказа си да бъде изпробван с техническо
средство, което не съответства на целта на закона.
С оглед изложените съображения съдът намира,
че не е налице твърдяното касационно основание, поради което обжалваното
решение като валидно, допустимо и постановено в съответствие и при правилно
приложение на закона, следва да бъде оставено в сила.
Водим
от тези мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК,
Старозагорският административен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №356/20.06.2019г. по АНД № 1199/2019г. по описа на Районен съд Стара Загора.
Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.