Р Е Ш Е Н И Е
№І-248 26.10.2020 година, гр.Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Бургаският окръжен съд, гражданско отделение, в открито заседание на тридесети септември през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ: 1.Пламена Върбанова
2.мл.с.Детелина Димова
Цинцарска
При секретаря Ани Цветанова,
като разгледа докладвано от съдия Пламена Върбанова въззивно гражданско
дело № 1966 по описа за 2020 година на Окръжен съд-Бургас,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото пред
настоящата съдебна инстанция е с правно основание чл. 258 ГПК и сл. и е
образувано по въззивна жалба на „Марина Сандс“ ООД със седалище и адрес на управление в гр.Поморие, обл.Бургас,
ул.“Търговска“ №11, ЕИК202447913 представлявано от управителя Красимир Аврамов,
чрез адв. П. Шиварова, против Решение №
120/22.05.2020г. по гр.д.№ 678/2019г. по описа на РС-Поморие, с което е осъдено да заплати на ищеца „Бейковци“ ЕООД
със седалище и адрес на управление в с.Бейковци, общ.Елена, обл.Велико Търново,
ЕИК *********, с адрес за кореспонденция в гр.В., ул.“******“ №**, представлявано от управителя
Елка Миновска, сумата 18 000 лв. възнаграждение по договор сключен
между страните за изработка, доставка и монтаж на мебели, както и сумата 2285 лв. обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху присъдената сума за периода от 06.06.2018 г. до
11.09.2019 г., както и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
тази сума считано от 12.09.2019 г.- датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане на сумата; присъдени са разноски в размер на 2211,40
лева.
Във въззивната жалба се
твърди, че решението е неправилно,
постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила .На
първо място се твърди, че районният съд неправилно възприел фактическата
обстановка по делото, тъй като не изследвал въпроса относно сключен между
страните договор от 18.04.2017г.- ответникът оспорвал сключването на този
договор, а съдът възприел обратното. Въззивникът сочи, че не само не е
възлагал изработване на вещите ,
посочени в договор за поръчка, но не ги е и приемал. Възлагане изработката и
доставката на мебелите било направено от между ищеца и „Ел ми то“ ЕООД ,което се признавало от
ищеца. Освен че липсвало валидно облигационно правоотношение между страните,
липсвало и приемане на изработеното от ответника- въззивник, за което се
излагат доводи, включая и цитирано решение на Апелативен съд-Бургас, че
плащането по фактура представлявало счетоводно уреждане на отношения между
страните, но не и приемане на работа. Тъй като липсвал двустранно подписан
между страните протокол за приемане на възложените работи/ посочено е решение
на ВКС по т.д.№ 333/2011г. второ т.о./
то значи и работата не била приета. Независимо от горното се изтъква, че
уговорките между страните били посочени в договор №420/18.04.2017г., по който
договор ищецът поел задължение за
изработка, доставка и монтаж на хотелско оборудване с посочени в жалбата
срокове, етапи на изпълнение и т.н. Въпреки
огромната забава на изпълнение, ищецът получил голяма част от сумата,
който факт не се оспорвал от ищеца по
делото и по тази причина ищецът бил неизправната страна по делото.
Изложени са и съображения относно отхвърлено от съда възражение за
прихващане,като се твърди и неуважаване от съда на доказателствени
искания-разпит на свидетели и назначаване на експертиза.В случай, че въззивната
инстанция приеме, че делото е останало неизяснено от фактическа страна и че
доверителят на адвокат Петя Шивачева следва да ангажира доказателства за
доказване на възражението си за прихващане, моли съдът да й даде указания
относно възможността да приеме процесуални действия ,които са пропуснали да
извършат в първата инстанция поради отсъствие , непълнота и неточност на
доклада и дадените указания.В тази връзка и в случай, че въззивната
инстанция прецени направените от
въззивника искания пред първата
инстанция за относими и допустими, заявява
искания по чл.192 ГПК до трето лице „Ел ми то“ ЕООД; допускане на въпроси към вещо лице
по ССчЕ; да се допуснат до разпит четирима свидетели за установяване на неточно
и некачествено изпълнение по договора; за разглеждане на възражение за
прихващане в общ размер от 224823 лева, разбито по пера и по стойност във въззивната
жалба. В тази връзка се представят платежни документи и се излагат доводи в
подкрепа на възражението за прихващане.В проведеното пред БОС открито съдебно
заседание процесуалния представител на въззивното дружество- адвокат Шивачева, поддържа въззивната жалба и
заявените в нея доказателствени искания; моли за уважаване на въззивната жалба
и постановяване на съдебно решение, с което
първоинстанционното решение бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно и предявения иск бъде отхвърлен; моли за присъждане на
разноските.
Постъпил е подробен писмен
отговор от въззиваемия, в който заявява становище и доводи по всяко от
твърденията и доводите на въззивника, като моли оставяне в сила на обжалваното
решение и присъждане на съдебно- деловодни разноски. Моли се оставяне без уважение на доказателствените искания на
въззивника по изложени в писмения отговор мотиви. Относно искането за
прихващане със сумата от 100000 евро , заявено от въззивника, моли съдът да
задължи въззивника да представи хотелския регистър на хотел „Марина сандс“Обзор
за месеците май и юни 2018г. за да се
установи имало ли е туристи в хотела през този период от време, както и пълните
преписки за рекламации от туристи, както и съдът да приеме отзиви на туристи за
същия хотел, които отзиви в писмен вид като извадка от Фейсбук-страницата на
хотела , представя с писмения отговор по жалбата.В проведеното пред БОС открито
съдебно заседание процесуалният представител на въззиваемото дружество- адвокат
Радулова моли приемане на доказателства, представени с писмения отговор по
въззивната жалба; моли постановяване на съдебно решение, с което
първоинстанционното решение бъде
потвърдено; претендира присъждане на разноските, за което представя списък на разноските по чл.80 ГПК, заедно с
доказателства за заплащане на адвокатския хонорар.
Бургаският Окръжен съд, като
взе предвид събраните по делото доказателства, становищата на страните и
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявените искови претенции са с правно основание чл.79, вр. с чл.258 от ЗЗД и акцесорна претенция по чл.86 от ЗЗД.
Обжалваното решение е валидно,
процесуално допустимо и правилно, поради което следва да бъде потвърдено, като
въззивният съд изцяло препраща към мотивите на първоинстанционния съд, като по
този начин ги прави свои мотиви, без да е нужно да ги преповтаря - съгласно
процесуалната възможност за това, изрично установена с разпоредбата на чл.272 ГПК във вр. с чл.235 от ГПК.
В допълнение към тях и в
отговор на доводите на жалбоподателя, наведени във въззивната жалба, въззивният
съд намира за необходимо да изложи
следното:
Страните не спорят и от
изявленията им пред първоинстанционния съд се установява, че между трето на спора лице- „Ел Ми То“ ЕООД
гр.Поморие като възложител и настоящия ищец-въззиваем „Бейковци“ ЕООД като
изпълнител бил сключен договор
№0420/18.04.2017г. (л.71 от делото) за изработка, доставка и монтаж на хотелско обзавеждане
срещу договорено възнаграждение в общ размер от 165468 лева с ДДС и при условия
за извършване на плащането, съгласно договореното в чл.4. От изявленията на страните по делото се
установява, че така възложеното за изработване хотелското оборудване е предназначено за хотел
„Марина Сандс“ Обзор, а не за посочения в
този договор хотел ,,Тия
Мария“.
Не се спори , че с договор за
прехвърляне на вземане, сключен на 17.10.2019 г., „Ел Ми То“ ЕООД в качеството
си на цедент по договора, прехвърлил на „Марина Сандс“ ООД вземането си срещу„Бейковци“ ЕООД ,
произтичащо от договор №0420/18.04.2017г., в размер на 21 240 лв. – неустойка по
горецитирания договор за изработка; претенция за некачествено изпълнение
по същия договор в размер на 8000 лв., обезщетение за претърпени вреди и
пропуснати ползи и всички други настоящи и бъдещи вземания, които биха могли да
възникнат в полза на цедента по цитирания договор за изработка. Установено е,
че изпълнителят по договора- „Бейковци“ ЕООД, е уведомен по реда на чл.99,ал.3
от ЗЗД за извършената цесия (уведомление от 19.10..2019г.с нотариална заверка
на подписите –л. 91 от делото).
От изявления на ищеца става ясно, че за хотелското обзавеждане на хотел „Марина
Сандс“ ООД бил сключен и втори договор- този за поръчка №0212 от 12.01.2020г.,по
който обаче възложител е „Марина
Сандс“ООД.Последното дружество възложило
на Бейковци“ЕООД(изпълнител) да изработи, достави и монтира мебели за хотелско
обзавеждане на обща стойност 33334лева без ДДС и с определен срок за
изпълнение- 30 работни дни от получаване на сумата за изработка. За изработване
на договореното, възложителят се задължавал да заплати на изпълнителя
възнаграждение в размер на 40 000 лева с ДДС, както следва:
-при подписване на договора- 16000 лева с ДДС,
като изпълнителят се задължавал да издаде проформа фактура, а при получаване на
сумата- данъчна;
-междинно плащане- 12000 лева с ДДС, след
монттаж на 50% от договореното;
-окончателно плащане- 12000 лева с ДДС, след
цялостен монтаж на договореното.
С оглед изложените от ответника-въззивник
доводи спорен по делото е въпроса
относно това: кой е възложителят на поръчката№0212 от 12.01.2020г и съществува
ли между страните облигационно правоотношение по договор за изработка.
Договорът за изработка е
двустранен, възмезден, консенсуален ш неформален. От него възникват права
и задължения в тежест и полза на всяка от страните, затова изпълнението на задължението
на едната страна е функционално обусловено от изпълнението на задължението на
другата страна. С договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск
да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, което да бъде годно за
обикновеното или предвиденото в договора предназначение - арг. от
чл. 258, чл. 261, ал. 1 ЗЗД.
За да бъде уважен искът с правно
основание чл. 258 от ЗЗД, следва ищецът в условията на
пълно и главно доказване да установи кумулативното наличие на следните
предпоставки: наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение с
ответника по договор за услуга с твърдяното от него съдържание; размера на
уговореното възнаграждение; изпълнение на договорните си задължения като
изпълнител и изправна страна, т. е., че е престирал качествено /точно и в
срок/, като е извършил уговорените дейности в съответния им обем, съобразно
уговореното и работата е приета, или неоснователно е отказано приемането й от
възложителя; че за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорените
суми в претендираните размери, но последният не го е изпълнил, т. е. да докаже
по основание и размер претенциите си.
От представените по делото
писмени доказателства (проформа фактури от 28.01.2018г. за сумата от 16000
лева; проформа фактура от 30.04.2018г. за сумата от 6000 лева, фактура
№**********, издадена на 20.03.2018г. за сумата от 16 000 лева и преводно
нареждане за същата сума от 19.03.2018г;
фактура №00000000059, издадена на 02.05.2018г. за сумата от 6000 лева и
преводно нареждане от 30.04.2018г.) , както и от извършената по делото съдебно-
икономическа експертиза е установено, че възложителят „Марина Сандс“ ООД е
заплатил на „Бейковци“ ЕООД, сумата от общо 22 000 лева. Отразено е
в горепосочените фактури, че основанието за извършеното
плащане(авансово/междинно) е Поръчка№112-1/12.01.2018г. за хотелско
обзавеждане.
Посочените суми, получени по
банкова сметка, са осчетоводени в счетоводството на „Марина
Сандс“ ООД (авансова сума в размер на 16000лева по фактура№**********/20.03.2018г. и междинна
сума от 6000 лева по фактура №00000000059/02.05.2018г.), като е начислено доплащане
по сделката с фактура №*********/05.06.2018г на стойност 18000 лева.
Вещото лице е констатирало, че
между счетоводните данни на двете дружества има равнение на вземане и
задължение в размер на 18000 лева, което съответства на неплатената сума по
фактура №*********/05.06.2018г. Процесната фактура е включена в Дневника на
покупките по ЗДДС на „Марина Сандс“ ООД и е декларирана в ТД на НАП със Справка/Декларация по
ЗДДС, вх.№ДДС 0200-2738626/14.08.2018г. Първоинстанционният съд е извършил правилна и обоснована
преценка на мнението на вещото лице по извършената
експертиза, с оглед всички доказателства и обстоятелства по делото, така, както следва от разпоредбите
на чл.202 ГПК и по аргумент от разпоредбата на чл.203 ГПК.
Представените
по делото фактури обективират съществени елементи, пораждащи правоотношения по
договор за изработка.
В този смисъл, неоснователни са
доводите на въззивника за липса на облигационни отношения между страните по
договор №0212/12.01.2018г., както и че изработката,
доставката и монтажа на хотелското обзавеждане било в изпълнение на сключения с „Ел Ми То“ ЕООД, договор.
Съгласно чл.
182 от ГПК, вписванията в счетоводните книги могат да служат като
доказателство на лицата или организациите, които са ги водили, като редовността
на счетоводните записвания е предпоставка за доказателствената сила на същите.
Страната, която се позовава на такива счетоводни записвания, е длъжна да
докаже, че счетоводните записвания са редовни по смисъла на чл.
182 ГПК. Отразяването на
фактурата в счетоводството на ответника, включването й в дневника за продажбите
по ДДС и ползването на данъчен кредит по нея може да се приеме като признание
на задължението и да докаже неговото съществуване (така решение № 42 от
19.04.2010 г. по т.д. № 593/2009 г. на ВКС, ІІ т.о.).
Несъмнено, процесният договор за
изработка е породил съответните правни последици съгласно чл-258 от ЗЗД.
Съгласно трайната практика на ВКС осчетоводяването на издадена фактура и
ползването на данъчен кредит, освен че служи за доказателство за възникване на
облигационно отношение между страните, установява и надлежното изпълнение на
възложената работа от страна на изпълнителя, приемането на работата от страна
на възложителя и размера на дължимото възнаграждение(решение № 65/16.07.2012 г. по т. дело № 333 по описа за 2011г. на ВКС,
II т.о., решение 216 от 02.08.2016 г. по т. д. 2411/2014 г. на ВКС, I т.о решение № 47/
08.04.2013г. по т. д. № 137/2012 г. на ВКС, II т.о., решение № 46/27.03.2008 г.
по т. д. № 454/2008 г., решение № 96/26.11.2009 г. по т. д. № 380/2008 г.,
решение № 42/15.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г., решение № 92/07.09.2011 г.
по т. д. № 478/2010 г., решение № 109/07.09.2011 г. по т. д. 465/2010 г.,
решение № 34/22.02.2010 г. по т. д. № 588/2009 г.).
По изложените съображения, съдът
приема, че между страните е налице облигационно отношение с параметрите, сочени от изпълнителя(въззвиаем) по поръчката№0212
от 12.01.2020г.
Съгласно
разпоредбата на чл. 264, ал.3 ЗЗД, ако при предаване на работата, възложителят
не направи възражение, то работата се счита приета.
Изпълнителят може да претендира
възнаграждение, ако работата бъде приета – чл. 266, ал. 1 във вр. с чл. 264 ЗЗД, както и в случаите на последваща обективна невъзможност за изпълнение,
когато част от работа е била изпълнена и може да бъде полезна за поръчващия –
чл. 267, ал. 1 ЗЗД; и в случаите на негодност на материала или на проекта,
дадени от поръчващия и изпълнителят своевременно го е предупредил съобразно чл.
260 ЗЗД - чл. 267, ал. 2 ЗЗД.
В чл.264, ал.1 от ЗЗД е
регламентирано задължението на поръчващия да приеме изработеното и да заплати
уговореното възнаграждение. Съгласно правната доктрина и съдебната практика
понятието „приемане" включва в себе си фактическо и правно действие , а
именно : преминаване на властта върху изработеното от изпълнителя към
поръчващия и изразяване /мълчаливо и изрично/ на изявление от страна на
поръчващия, че счита работата за съобразена с договора. Тълкувайки разпоредбата
на чл. 264, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.264, ал.2, изр.1 от ЗЗД и чл.265, ал.1 и
ал.2 ЗЗД, съдът намира, че законът задължава поръчващия при приемане
на работата да направи всичките си възражения ако изпълнената работа се
отклонява от поръчката или е с недостатъци, или недостатъците да правят работата
негодна за нейното договорно или обикновено предназначение. В последния случай
поръчващия би имал право да развали договора и съответно не би дължал никакво
възнаграждение – чл.265, ал.2 от ЗЗД, а в останалите случаи – да се ползва от
някои от алтернативно уредените права по чл.265, ал.1 от ЗЗД, ако е заявил
съответните възражения при приемането.
В тази връзка следва да се
отбележи, че твърденията на въззивника, че след като приемо- предавателният
протокол не бил подписан от възложителя, не следвало да се счита, че е налице приемане, са неоснователни.
Както се приема и от
задължителната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК, ако
възложителят или негов представител е подписал издадена от изпълнителя фактура
за изпълнени дейности съгласно уговореното по договора между страните, налице е
приемане от възложителя на фактически изпълнените работи, дори и ако не е
подписан двустранен приемо-предавателен протокол.
Безспорно бе установено, че въззиваемото дружество е изпълнило задълженията си,
произтичащи от договора за изработка, доставка и монтаж на мебели. Същите са
доставени и монтирани в хотел „Марина Сандс“- Обзор, Както бе изложено, на
основание чл.264 от ЗЗД, възложителят при приемането трябва да прегледа работата
и да направи всички възражения за неправилно изпълнение при приемането, освен
ако се касае за такива недостатъци, които не могат да се открият при обикновения начин на
приемане или се появят по—късно.
В конкретния случай не са направени възражения по реда на
чл264,ал.2 от ЗЗД, поради което намира приложение презумпцията по чл.264,ал.3
от ЗЗД и работата се счита за приета, като възложителят дължи възнаграждение на
изпълнителя, поради което и съдът намира претнцията за доказана по основание..
Освен това, както вече бе
посочено, осчетоводяването на издадена от изпълнителя фактура в счетоводството
на дружеството възложител и тегленето на данъчен кредит от него, е
доказателство за възникване на облигационно отношение.
По изложените съображения, съдът намира за
установено по делото, че въззиваемото дружеството е изпълнило задълженията си по силата на съществуващия между
страните договор за изработка, доставка
и монтаж на хотелско обзавеждане, които услуги надлежно са приети от ответника.
От изложеното следва, че след като работата е извършена според уговореното и
приета изцяло без възражения от възложителя, изпълнителят „Бейковци“ ЕООД е изрядна страна в
правоотношението, като му се следва възнаграждение за извършената работа.
Във връзка със заявеното с
въззивната жалба възражение за прихващане, съдът намира същото за
неоснователно, като споделя изцяло изложените в тази насока мотиви от
районния съд.
Възражението
за прихващане по своята същност представлява едно процесуално действие за
защита срещу иска. Без значение за допустимостта му е дали компенсационното
правоотношение е настъпило преди или след предявяването на иска, тъй като
ефектът на прихващането ще се прояви след установяване с влязло в сила решение
на съществуването на насрещните вземания и на тяхната изискуемост - чл. 298,
ал. 4 ГПК.
По съдебното възражение за
прихващане втората инстанция е длъжна да се произнесе поради задължението като
инстанция по същество да зачете и упражненото от ответника защитно средство. При
установяване на материалноправните предпоставки на погасителния способ по чл.103-105 ЗЗД които законът допуска да настъпят в рамките на висящия процес (чл. 104, ал.
1, изр. 2 ЗЗД), въззивният съд е длъжен да се съобрази с конкретните оплаквания
в жалбата от ищеца, но и извършените от страните процесуални действия пред
първата инстанция, Във въззивното производство,
възражението за прихващане може за първи път да се заяви, само ако се изразява
в материалноправното изявление за компенсиране на две насрещни
изискуеми и ликвидни вземания.
В конкретния случай,
въззивникът(ответник) заявява възражение за прихващане за суми по възмездно
прехвърлено вземане по договор за цесия от 07.10.2019г. между „Ел Ми То“ ЕООД
гр.Поморие и „Марина Сандс“ООД. Въззвникът(ответник) следваше да докаже по несъмнен, категоричен и
безспорен начин възражението си за
прихващане, а именно: че ищецът-въззвиаем
е неизправна страна по облигационен договор,предмет на цесия
между третото на спора дружество „Ел Ми То“ ЕООД и въззивния ответник „Марина
Сандс“ ООД, забавеното и в този смисъл неточно изпълнение на договорните
задължения на ищеца „Бейковци“ ЕООД, както и твърдените от цесионера/ настоящ
въззивен ответник/ „Марина Сандс“ ООД претърпени вреди и пропуснати ползи
вследствие отменени резервации на туристи.
Правилно първоинстанционният съд
е преценил , че нито едно от посочените в договора за цесия вземания не е
ликвидно и изискуемо. Безспорно е установено по делото, че въззиваемото
дружество- изпълнител е изправна страна по договора, поради което не е
налице забава в изпълнението на
поръчката за да се претендира неустойка в размер на 21240 лева. Не са налице
доказателства за некачествено изпълнение, доколкото не са направени възражения
по реда на чл.264,ал.2 от ЗЗД от възложителя и работата е приета, нито са доказани претърпени
вреди и пропуснати ползи в размер на
100000 евро като резултат от отменени резервации на туристи .
Както вече бе
посочено, възражението за прихващане е неоснователно, тъй като липсват
два насрещни изискуеми и ликвидни дълга.
Други доказателства- своевременно и относимо предявени, в тази връзка не
са представени от ответника(въззивник), поради което съдът не би могъл да обоснове извод за основателност, за да се извърши исканото прихващане.
Крайният извод в случая е ,
че Поморийският районен съд е установил
релевантните за спора факти и обстоятелства, изяснил е същия спор от фактическа
страна, като съобразно събраните доказателства е направил законосъобразни
правни изводи, които напълно се споделят от въззивната инстанция.
По изложените съображения,
Бургаският окръжен съд намира въззивната
жалба за неоснователна, а постановеното
от ПРС решение за правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде
потвърдено с препращане към мотивите на същото по реда на чл.272 ГПК.
На основание чл.80 от ГПК, съдът следва да се произнесе по въпроса за
разноските, извършени пред въззивната инстанция, като предвид изхода на спора
искането на въззивника за присъждане на
разноски в настоящото производство е
неоснователно и такива не му се дължат.
На основание чл.78,ал.3 от ГПК, в полза на въззиваемото дружество, следва да
се присъдят направените от същото съдебно- деловодни разноски в настоящото
производство, в размер на 1150 лева лв.(хиляда сто и петдесет лева), съгласно
представения по делото списък по чл.80 от ГПК.
Мотивиран от изложеното Бургаският
Окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
120/22.05.2020г., постановено по гр.д.№ 678/2019г. по описа на РС-Поморие.
ОСЪЖДА„Марина Сандс“ ООД със седалище и адрес на управление
в гр.Поморие, обл.Бургас, ул.“Търговска“ №11, ЕИК202447913 представлявано от
управителя Красимир Аврамов, да заплати в полза на „Бейковци“ ЕООД със седалище
и адрес на управление в с.Бейковци, общ.Елена, обл.Велико Търново, ЕИК
*********,, представлявано от управителя Елка Миновска, сумата от 1150 лева лв.(хиляда сто и петдесет лева), представляваща
направените по делото съдебно- деловодни разноски.
На основание
чл.280,ал.3,т.1,предл.2 ГПК решението е
окончателно и не полежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/мл.с.