№ 1157
гр. Пазарджик, 25.09.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА
при участието на секретаря Ива Чавдарова
Сложи за разглеждане докладваното от КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА
Наказателно дело частен характер № 20225220201544 по описа за 2022
година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Частният тъжител А. К. Ш., редовно уведомена от предходното съдебно
заседание чрез повереника адв.Б.- не се явява. За нея се явява повереникът
адв.А. Б., редовно уведомен и редовно упълномощен.
Подсъдимата И. Т. Т., редовно уведомена от предходното съдебно
заседание- явява се лично и със защитника си адв.М. М..
Не се явява защитникът адв.Д. Ю., редовно уведомен и редовно
упълномощен.
Свидетелите Д. Д. и С. К. Н., редовно призовани- явяват се лично.
Вещото лице А. К. К., редовно призован- не се явява. От същия е
постъпила молба вх. №22513/12.09.2024г., с която завява, че няма възможност
да се яви в днешното съдебно заседание поради служебна ангажираност по
други съдебни производства по описа на ОС- Пловдив и РС- Пловдив.
Заявява, че поддържа заключението и не възразява да бъде прието в негово
отсъствие при съгласие, декларирано от страните.
АДВ. Б.: Да се даде ход на делото.
АДВ. М.: Няма пречка да се даде ход на делото.
ПОДСЪДИМАТА: Да се гледа делото. Не възразявам делото да се гледа
1
в отсъствие на адв.Ю..
Съдът намира, че не е налице процесуална пречка за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Свидетелят Н. напусна залата.
Сне се самоличността на свидетеля Д., както следва:
Д. Ц. Д.- роден на ****г. в гр.Пазарджик, живущ в гр.Пазарджик, ****,
българин, български гражданин, неженен, с висше образование, работещ като
полицейски инспектор в РУ- Пазарджик, неосъждан, ЕГН: **********, без
родство със страните.
Свидетелят предупреден за отговорността по чл.290 от НК.
Пристъпи се към разпит на свидетеля Д. Д.:
На свидетеля се предяви докладна записка, находяща се на л.58-59 от
материалите по делото.
СВ. Д.: Към 2022 година бях на същата длъжност- полицейски
инспектор в РУ- Пазарджик. Докладната, която ми предявихте, е изготвена
във връзка с извършена проверка по постъпила писмена жалба от тъжителката
Ш.. Жалбата беше разпределена на мен за отработване с резолюция от
началника, но по повод образувана прокурорска преписка. Жалбата е подадена
от г-жа Ш. в РП- Пазарджик. Само аз съм работил по преписката. Изпълнил
съм указанията на наблюдаващия прокурор, като съм снел обяснения от
тъжителката А. Ш. и ответната страна И. Т.. Снел съм и от обяснения от други
лица. Нямам абсолютно никакъв спомен обаче какво ми е казала тъжителката.
Помня, че ставаше въпрос за конфронтация между двете жени, но с
конкретика не мога да кажа нищо.
На свидетеля се предявиха 2 бр. обяснения от А. К. Ш., находящи се на
л.118-120 от материалите по делото.
СВ. Д.: Аз съм снел тези обяснения, това е моят подпис отдолу. Каквото
е написано вътре в обяснението, това ми е казала госпожата. Поводът за
конфликта между тях двете мисля, че беше някаква случка с кола, но не мога
2
да твърдя със сигурност дали за паркомясто, или нещо от сорта. В хода на
проверката помня, че тъжителката ми предаде флашка или диск, така съм
отразил и в докладната. Наистина събития отпреди две години и половина
няма как да помня. Поради това не си спомням Ш. да ми е обяснявала, че е
била удряна от Т. и обиждана от нея. Каквото е написано в докладната, това
съм събрал като обяснения тогава.
В залата влиза свидетеля С. Н..
Пристъпи се към допълнителен разпит на свидетеля Н., който е със
снета по делото самоличност:
На свидетеля се предяви съдържанието на флаш-памет, находяща се на
л.206 от материалите по делото.
ПОДСЪДИМАТА: Напускам залата, защото всеки път се връщам към
тази стресова ситуация и не ми влияе добре, не искам да гледам записа.
СЪДЪТ протоколира обстоятелството, че подсъдимата напуска
съдебната зала и продължава делото в нейно отсъствие, доколкото не са
налице отрицателни предпоставки за прилагане нормата на чл.269 от НПК.
След предявяване съдържанието на вещественото доказателство
/видеозапис върху флаш памет/ подсъдимата влезе в съдебната зала.
СВ. Н.: Ситуацията от първия запис, когато Т. е била вътре в колата, аз
не съм я видял лично. Сега я виждам за първи път тази ситуация. Аз видях
това, което се случи, от момента, когато Ш. /по възрастната жена/ вече
дърпаше Т. /по-младата жена/. Това се случи извън колата, Т. тъкмо излизаше
от колата, когато стана дърпането. Аз видях, че по-възрастната жена държеше
ръката на по-младата и я дърпаше. Видях, че младата жена беше одраскана по
лявата буза. Не съм видял как се е получило това одраскване. Освен дърпането
за ръката, видях как по-възрастната дама си държеше телефона и посягаше с
него с дясната ръка да се опита да удари по-младата. Аз мисля, че тогава
застанах между тях. Аз си спомням, че съм бил между тях, но не си спомням
шумът, който се чува на записа.
СЪДЪТ: В първия ви разпит пред съда заявихте следното: „Отивам и
виждам г-жа Ш., че се е протегнала в колата на И.…“ /цитира/. Така ли е било?
СВ. Н.: Така, както съм го казал предния път, така е било. Не е било
3
вчера, за да помня. И. плачеше и викаше за помощ.
СЪДЪТ: В първия ви разпит пред съда заявихте също: „През това време
И. все още беше в колата“. Имало ли е момент, в който като да сте видял И.
седнала в колата?
СВ. Н.: Не си спомням вече, то вчера ли беше. Сигурен съм, че съм
видял как възрастната жена дърпа младата от колата. Като се приближих,
тогава видях одрасканото по бузата на Т., то вече беше одраскано.
В началото на първия файл на записа, където се вижда, че малката е
седнала в колата, аз това не съм го видял. Не съм видял и не съм чул и какво
говори в колата. След това, когато малката излиза и нещо се чува на записа,
ето тогава аз се появявам. Имам чувството обаче, че нещо е изрязано или не е
снимано, или може би е изпуснат телефонът.
Като се появявам аз, не съм видял Ш. да е удряна в корема или някъде
другаде от младата госпожица. Не съм чул младата госпожица да казва на
възрастната жена „мършо“, „боклук“ или „миндил“. Докато аз съм бил там,
възрастната госпожа не ми е казвала, че е ударена в корема или някъде
другаде. Докато аз бях там видях съседът Д. И., че беше на терасата си. Той се
показа по-късно от мен, но още не беше приключило това между двете жени,
когато той се появи. Помня, че викаше нещо от рода на: „Защо се държиш с
всички комшии така лошо“ или нещо подобно. Той мен ме е видял, сто
процента.
След като малката излиза от колата и нещо се случва между тях, аз
тогава застанах между тях. Това го няма снимано или ако е било, то е махнато.
Когато майка на малката дойде, аз се отделих и се виждам на записа до
пейката. Аз там стоя прав. На първия запис не съм се видял. Преди да дойде
майка й, малката се скри зад гърба ми.
И. и нейната майка М. ги познавам отдавна, но не лично, а само по
физиономия като съседи.
Откакто се случи това до ден днешен, никой не е идвал да ми каже
какво е станало. Малката госпожица или някой от нейните защитници не е
говорил с мен. Одеве само преди делото адвокатът го видях и го питах пак ли
ще идвам.
4
Съдът ДОКЛАДВА постъпило писмо от НИК към МВР, както и
съдебно-фоноскопна експертиза.
АДВ. Б.: Да се приеме писмото. Аз не държа на разпит на неявилото се
вещо лице по уважителни причини и по реда на чл.282 от НПК давам съгласие
да се приеме заключението без негов разпит.
АДВ. М.: Да се приеме писмото. Аз също давам съгласие да не се
разпитва вещото лице.
ПОДСЪДИМАТА: Съгласна съм с казаното от моя адвокат.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И
ПРИЕМА като писмено доказателство по делото: писмо от НИК към
МВР.
ПРИСТЪПИ СЕ към изслушване на изготвената от вещото лице А. К. К.
съдебно-фоноскопска експертиза по реда на чл.282 ал.3 от НПК без
провеждане на разпит на вещото лице, доколкото същото не се явява и
страните са съгласни с това.
ПРОЧЕТЕ СЕ заключението на вещото лице.
Страните /поотделно/: Да се приеме заключението.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И
ПРИЕМА заключението по изготвената съдебно-фоноскопска
експертиза и определя възнаграждение на същото в размер на 251 лв. за
изготвяне на заключението, платимо от бюджета на съда.
Страните /поотделно/: Нямаме искания. Да се приключи делото.
Съдът счете делото за изясН. от фактическа страна, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И
5
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
АДВ. Б.: Уважаема госпожо съдия, настоящото НЧХД е образувано по
внесена тъжба, с която доверителката ми и частен тъжител в рамките на
наказателното производство е повдигнала обвинение на подсъдимата И. Т. за
извършени от нея две престъпление от частен характер, а именно по чл.130
ал.2 от НК и квалифициращ състав по чл.146 ал.1 от НК. Считам, че в рамките
на проведеното съдебно следствие се събра значителен по обем
доказателствен материал, включващ гласни, писмени и веществено
доказателствени средства, които възпроизвеждат валидни доказателствени
данни, съвкупният анализ на които подкрепя в пълнота претендираната
обвинителна теза в двата й пункта. Ноторно известно е, че процесуалните
стандарти за постановяване на осъдителен съдебен акт и признаване за
виновен е инкорпорирана в чл.303 от НПК, които в най-общи линии
регламентират, че за да бъде признато дадено лице за виновно в извършване
на престъпление, следва обвинението да бъде доказано по безспорен и
категоричен начин. В настоящия случай отварям скоба и завявам, че НПК в
значителна степен е несправедлив по отношение фигурата на частния
тъжител, който е в невъзможност да бъде разпитван като свидетел, поради
което и неговите изявления нямат доказателствена стойност. В тази връзка
едно доказателство ще бъде анулирано, априори по силата на НПК. В същото
време обаче, за да се установят по несъмнен начин всички елементи от
престъпната деятелност от подсъдимата, с доказателствения материал по
делото считам, че се изгражда една правилна и логическа верига, която
установява именно отразената в частната тъжба инкриминирана фактическа
обстановка и механизмът и начинът на извършване на двете деяния, както и
всички обективни и субективни съставомерни признаци на правните
конструкции, с които подсъдимата е ангажирана като подсъдима в
производството.
В съдебно заседание на 04.04.2023г. в качеството си на свидетел бе
разпита С. Н., който бе допуснат за допълнителен разпит в днешното съдебно
заседание. Неговите показания са вътрешно противоречиви и считам, че не
следва да бъдат кредитирани с доверие, тъй като сме изправени пред
несъответствия между показанията, дадени от свидетеля на 04.04.2023г. и
6
тези, дадени днес. От друга страна, считам, че неговото присъствие
непосредствено до инкриминираните събития или малко след тях, както днес
съобщи, не е доказано. В тази връзка, моля, да имате предвид показанията на
свидетеля Д. И., който в съдебно заседание, проведено на 12.06.2023г. съобщи,
че не е имало трети човек долу, който да се опитва да раздели по някакъв
начин двете дами. Ще се върна на отново на свидетеля Н., който в
първоначалния си разпит съобщи пред съда, че тъжителката Ш. се е
протегнала в колата и е посягала да удря Т.. Всички се запознахме със огледа
на вещественото доказателство флаш-памет, изгледахме видеоклиповете и
такова нещо не се установи, като дори днес свидетелят не можа обясни
съществена причина за тази липса на колизия в съобщените от него факти
тогава и сега. Моля, да не се кредитират неговите показания с доверие.
Ще обърна внимание, че в това съдебно заседание на 04.04.2023г.
подсъдимата Т. даде кратки обяснения, които имат двоен смисъл- средство за
защита и валиден гласен доказателствен източник. Чрез своите обяснения
същата съобщи следното: „Възможно е при самозащита да съм нанесла удар,
след като тя ме изкара от автомобила.“, т.е. от това изявление става ясно, че тя
индиректно признава факта на извършения удар, а от друга страна заявява, че
Ш. я е изкарала от автомобила. В този фрагмент от изречението става дума за
средство за защитна позиция, защото се уверихме от видеоматериала, че няма
такъв момент. Тя сама излиза от автомобила и видимо агресивна и враждебна
спрямо частния тъжител.
По делото е приета и СМЕ, която установява инкриминираните телесни
увреждания, причинени на тъжителката Ш.. Приета и е СТЕ с предмет
изследване на ВДС флаш-памет, която съдържа видеозаписи и това експертно
заключение констатира, че видеозаписите не са манипулиране и не се
наблюдават следи от външна интервенция, т.е. са автентични. В днешното
съдебно заседание не присъстваше вещото лице, но със съгласие бе прието
заключението по изготвената фоноскопска експертиза. Според това
заключение е невъзможно поради външни фактори да се установи кое от
лицата е произнесло инкриминираната дума „мършо“, която много ясно и
отчетливо се чува на видеоматериала. Тук искам да обърна внимание, че в
нито един момент от проведените съдебни заседания не е имало съмнение, че
тази дума е произнесена от тъжителката или от друго трето лице. Подсъдимата
не депозира обяснения, с които да внесе по някакъв начин съмнение за този
7
факт и да посочи трето лице или частната тъжителка. От друга страна, на
самия видеоклип се наблюдава и невъзпитаното, нагло и агресивно поведение,
демонстрирано от подсъдимата Т., придружено с физическо нападение и в
резултат на този удар тъжителката изпуска телефона си и не може да
продължи да заснеме остатъка от тази конфликтна ситуация, т.е. не е успяла да
го документира. Отново подчертавам, че за всички нас, включително вещото
лице К., който изготви фоноскопската експертиза, няма съмнение, че на
видеофайла се чува думата „мършо“, която е инкриминирана според
внесената частна тъжба.
С оглед гореизложеното, моля, да уважите частната тъжба, респективно
да постанови съдебен акт, с който да признаете подсъдимата И. Т. за виновна в
това, че на 19.04.2022г. в гр.Пазарджик е причинила на тъжителката Ш. лека
телесна повреда, както и че на същата дата и същото място публично, в нейно
присъствие, е казала нещо унизително за честта и достойнството на Ш..
Нямаме претенции и предоставяме на съда относно вида и размера на
наказанието, като не това е основната теза и намерение за водене на
настоящото производство. Моля, да осъдите подсъдимата да заплати
направените разноски. Моля, за съдебен акт в този смисъл.
АДВ. М.: Уважаема госпожо съдия, аз Ви моля, като съобразите всички
събрани доказателства- гласни, писмени, свидетелски показания и СТЕ, да
приемете, че твърдяната фактическа обстановка относно инкриминираното
деяние не се установя по безспорен и категоричен начин, за да обори
константната презумпция за виновност по начина, по който се изисква в НПК.
На първо място, моля, да имате предвид и поддържам становището, че
частната тъжба е просрочена и е депозирана пред съда извън допустимия
процесуален 6-месечен срок, съгласно чл.83 от НПК и съответно началните
моменти, от които тече този процесуален 6-месечен срок. Законът е известен
на съда и няма да цитирам, така че би следвало наказателното производство да
бъде прекратено. В допълнение ще се позова на показанията на свидетеля,
разпитан в настоящото съдебно заседание, който е служител на РУ-
Пазарджик и на който е възложена проверка по жалбата, депозирана в РП на
20.04.2022г. Вие ще се уверите при сравняване на оплакванията, които
тъжителката е изложила в РП относно нанесения побой и начина, по който е
нанесен, включително ритници, влачене по земята на два пъти и адски болки
8
и т.н., че не кореспондират с обстоятелствата, които тя или по-скоро нейният
адвокат е описал като изпълнително деяние в тъжбата, т.е. в какво се изразява
нанасянето на телесните повреди, механизмът на причиняването им и именно
тези противоречия в първоначалното съобщаване на едно изпълнително
деяние, с което е сезирана РП и което изпълнително деяние да е в срок, би
следвало в тъжбата по идентичен начин да е описа, поради което намирам, че
частната тъжба е просрочена, тъй като не се сочат същите обстоятелства,
които се твърдят като престъпни по отношение на тъжителката.
От друга страна, относно обективните и субективни признаци на
вмеН.то обвинение относно причинената телесна повреда, моля, да
съобразите обективните данни в медицинската документация. Колегата не
обърна внимание и не насочи вниманието на съда към първите писмени
доказателства, а именно присъствието на фелдшера на Спешна помощ, който
съдържа амбулаторен лист, в който изрично се сочи, че няма данни за
травматични увреждания непосредствено след инкриминирания инцидент.
Впоследствие е представено още едно писмено доказателство от д-р П.-
издаден амбулаторен лист с поставена диагноза, където и сама се уверихте и
поставихте в съдебно заседание въпроса на свидетеля П. на какво се дължи
противоречието между поставената основна диагноза „Други повърхностни
травми на корема, долна част на гърба и таза“, а надолу е записано
обективното състояние и именно и по тази причина Вие го попитахте, тъй
като по обективно състояние не са открити данни за повърхностни телесни
травми. Съвсем правилно този разпит освежи допълнително фактическата
обстановка, а именно свидетелят посочи, че за да бъде извършен преглед в
Спешно отделение, трябва да бъде поставена диагноза и съобразно
анамнезата, той е поставил лекарят диагноза и натам вече установява
обективното състояние, т.е. обективната истина. От там идва това
противоречие, което беше изясН.. В свидетелските показания на П. се казва,
че когато има травматични увреждания, когато са видими и повърхностни, ги
отразяват като рани. Той казва: „Аз не съм съдебен лекар, той отразява за
какво става въпрос“. На следващо място, идва другото обективно писмено
доказателство, а именно СМУ, издадено от д-р Я., която независимо от
техническите пропуски в него относно мъж/жена, казва, че е описала какво е
видяла. Въпреки че е значително време по-късно е издадено същото след
прегледа на д-р П., тя също не открива никакви обективни данни за
9
увреждания по тялото на тъжителя. Вие поставихте въпроса, че са описани
повърхностни рани и тя казва, че гледа медицинската документация на П. и е
нанесла това, което той е записал. Тези повърхностни травми касаят
диагностицирането, но не обективните данни, които да обуславят и да водят
до извод, че тъжителката е получила травматични увреждания в резултат
агресивно поведение или въздействие върху нейния телесен интегритет от
подсъдимата. На базата на тази медицинска документация не мога не обърна
внимание на съда и на заключението на вещото лице д-р П., включително
показанията, които той даде в съдебно заседание. Той казва следното в разпита
си: „Останалите травматични увреждания, посочени в тъжбата- по глава, по
таз и по гръб, аз не съм установил никакви травматични увреждания …“
/цитира/. Освен това, той допълва на л.7 от протокола: „За да е кръвонасядане
и да бъде повърхностна травма в областта на корема, би трябвало, макар и по-
късно, да се види…“ /цитира/. Освен това, в своето заключение д-р П.
разсъждава хипотетично- може да има удар, може и да няма удар. Той не
намира обективни данни за така нанесен удар, който да цели телесното
увреждане. Действително, дори да е имало съприкосновение, което се вижда и
от видеоматериал, това е по-скоро самозащита и това е изразила и
подсъдимата в обясненията си. Вещото лице е категорично, че при положение,
че липсват, каквито да е, обективни данни и обръща внимание на 4
медицински документа- на фелдшера от Спешна помощ, където се казва, че
няма данни за увреждане по Ш., после при д-р П., който също поставя
диагноза, но тя е в противоречие с обективните данни, че няма никакви
увреждания, а същото касае и СМУ, издаден от д-р Я. и като крайно-
заключението на вещото лице по изготвената СМЕ от д-р П..
Следва да имате предвид и обстоятелството, което се установи по един
безспорен начин, че причината за конфликта е именно невъзможността на
подсъдимата да отиде на работа, респективно това, което е предизвикало
поведението й, че тя бива заснемана без нейно съгласие, което е нейно право-
да забрани да бъде заснемана и което право е конституционно установено. Не
мога да не обърна внимание и на това, че представената флаш-памет,
съдържаща три видеоклипа, не би следвало да се приема и в тази насока е
категорична практика на ВКС, че не може да бъде годно доказателствено
средство, доколкото годните доказателствени средства са изрично разписани и
процедурите, при които се събират, за да бъдат годно доказателствено
10
средство и за да може съдът и съобразно правилата на НПК, да бъдат ценени,
защото смея да опонирам на колегата за това, че законът бил несъвършен и че
тъжителят трябвало сам да си свидетелства и трябва да застане на съдебната
маса. Законодателството ни е достатъчно съвършено, доколкото предвижда
ясно процедура, по която следва да бъдат събирани съответните
доказателства- гласни, писмени, следствени експерименти или веществени
доказателства. Относно това веществено доказателство, то би могло да бъде
събрано по надлежния процесуален ред, ако тъжителката се беше явила и
уважи поне един път институцията съд, да се предостави телефона, който е
материален носител и възприема случващото се и тогава вече материалният
носител, който е тази видеоинформация, да бъде предоставен на експерти и да
се види какво е заснето от начало до край, без прекъсвания, за да може съдът
да прецени, като съдът положи изключително много усилия за това, как се е
случило всичко. Като разсъждавах относно това веществено доказателство, то
е както се казва на свидетеля, че когато затаи истина, т.е. не става нещо на
достояние на съда. В случая ние имаме видеозатаяване на истина, защото ако
нямаме целия запис непрекъснат от край до край, който да бъде изследван с
определен тип съдебно-техническа експертиза, няма как да излезе цялата
истина и да се чудим кой отрязал, към кой момент и няма как да бъде разкрита
тази обективна истина. Правя уговорка, че не това е процесуалният ред да се
включва това веществено доказателство и практиката на ВКС е такава. Вие
виждате свидетеля, че каза: „Тук е изрязано, мен ме няма“, а е безспорно, че го
има и че се е намесил там и практически е предотвратил по-тежки
увреждания, колкото и парадоксално да звучи, на подсъдимата, защото тя е
тази, която има надлежно издадено СМУ, което установява множество травми
и кореспондира със свидетелските показания на Н. и всички останали,
включително полицейските служители, които установяват, че са забелязали, че
върху тялото и лицето на тъжителя няма наранявания, а на подсъдимата,
включително фелдшерът О. Д. и останалите разпитани свидетели-
работниците, не са установили травматични увреждания по лицето на
тъжителя.
Като съдът съобрази така събраните доказателства, мисля, че ако
присъдата почива именно на тези така събрани доказателства, които са
събрани по реда на НПК- свидетелски показания, писмените доказателства, би
следвало да се получи една ясна и категорична картина на случилото се, а
11
именно, че в резултат на възникналия конфликт между двете жени
пострадалият от този конфликт е подсъдимата Т., доколкото като сравним
двете СМУ на Ш. и Т., е ясно кой е получил увреждания и кой евентуално при
самоотбрана се е защитавал, а именно подсъдимата. Относно нападението,
упражН. от тъжителката спрямо нея, тя е осъществява законна неизбежна
отбрана. В този смисъл, за такова нещо говори и вещото лице д-р П. и казва,
че дори да е имало удари, те са били съвсем слаби. Той обосновава тезата, че
няма умисъл за увреждане телесния интегритет на тъжителя Ш.. В този
смисъл, моля, да постановите оправдателна присъда, като приемете, че от
обективна и и субективна страна по отношение на подсъдимата не се доказа
по безспорен и категоричен начин повдигнатото обвинение от страна на
частния тъжител. Като завършек ще обърна внимание и ще цитирам какво е
записано в обвинението: „За това, че на 19.04.2022г. около 14:30-15ч. е
причинила на А. Ш. лека телесна повреда, изразяваща се в повърхностни
травми на корема, долната част на гърба и таза“, при което всъщност в самата
частна тъжба е възпроизведена диагнозата едно към едно, поставена на д-р П.,
която той не подкрепя с никакви обективни данни. Дори само от това
обстоятелство би следвало да се приеме, че тъжбата е неоснователна и се
вменява едно деяние, което подсъдимата не е извършвала, поради което би
следвало да оправдае същата във Вашите очи и вътрешно убеждение.
Пледирам за оправдателна присъда.
Същото касае и обвинението относно нанесени обиди, което не е
доказано по безспорен и категоричен начин, че да оборят презумпцията за
невиновност. Категорично е заключението на съдебно-техническата
експертиза, назначена от Вас, а така също и свидетелските показания, в които
нито един свидетел не установи да е чул, че са произнесени такива думи,
които да обуславят изпълнителното деяние обида, както е в повдигнато и
вмеН. на подсъдимата Т.. От това, което се възприема като цялостно сезиране
на правозащитните органи и дълбоките и съществени противоречия между
заявеното в РП и после се сезира съда, би следвало да постави под дълбоко
съмнение вмеН.то и повдигнато обвинение за нанесена обида, в който смисъл
моля да бъде поставена оправдателна присъда. Постановявайки оправдателна
присъда, моля, да бъдат присъдени разноските, сторени в наказателното
производство в множеството съдебни заседания на основание чл.14 ал.2 в
минимален размер за съдебно заседание. Тук не са включени всички съдебни
12
заседания, които след второто се дължи по 250 лв., съгласно Наредба № 1.
Първото ми пълномощно е по делото и съм фиксирал за наказателната част
1500 лв. и за гражданската част 2200 лв. Не претендираме хонорар за
гражданската част, а това, което представям сега, е във връзка с множеството
съдебни заседания. Претендираме първоначалните 1500 лв. плюс 750 лв. за
явявания в отделни заседания или общо в размер на 2250 лв. Адв. Ю. не
претендира разноски.
ПРАВО НА ЛИЧНА ЗАЩИТА на подсъдимата: Искам само да вметна, че
такива думи, които цитирахте от тъжбата, не са от моя речник.
ПОСЛЕДНА ДУМА на подсъдимата: Искам това, което моят адвокат
каза- да бъда оправдана.
Съдът се оттегли на тайно съвещание, за да постанови присъдата си.
След обявяване на присъдата на страните съдът им разясни реда и
сроковете за обжалване, както и че мотивите ще бъдат изготвени в срок до 60
дни.
Протоколът написан в с.з., което приключи в 12:02 ч.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
13