М О Т И В И
към Присъда № 260003
от 21.01.2021 г. по НОХД № 458/2020 г. по описа на Районен съд – Ч.
Внесен е обвинителен
акт против подсъдимата Р.Ш.Ш. за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 28, ал. 1
от НК.
Представителят на Районна прокуратура – Стара
Загора, ТО - Ч.
в съдебно заседание поддържа обвинението спрямо подсъдимата Р.Ш.Ш., както по отношение на фактическата обстановка, изложена в обвинителния
акт, така и по отношение на правната квалификация на деянието. Пледира на
подсъдимата да бъде наложено наказание около минималния размер, при условията
на чл. 373, ал. 2 от НПК и чл. 58а от НК, което наказание да бъде отложено с
изпитателен срок от три години.
Подсъдимата
Р.Ш.Ш. в съдебно заседание признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, съгласно разпоредбата на чл. 371,
т. 2 от НПК, като изразява съгласие да не се събират доказателства за тези
факти.
Защитникът на подсъдимата Ш. в хода на съдебните прения пледира по отношение на подсъдимата да бъде наложено минимално наказание
при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства и същото бъде намалено с една
трета съобразно НПК.
Съдебното следствие по делото е проведено по реда
на чл. 372, ал. 4, във връзка с чл. 371, т. 2 от НПК, предвид направените от подсъдимата
признания на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и
изразеното от нейна страна съгласие, да не се събират
доказателства за тези факти.
Съдът, като взе предвид направените самопризнания
от подсъдимата, събраните на досъдебното производство писмени и гласни
доказателства, които подкрепят самопризнанията на подсъдимата, при условията на
чл. 373, ал. 3 от НПК, ведно със становищата и доводите на страните, намери за
установена следната фактическа и правна обстановка:
І.
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Подсъдимата Р.Ш.Ш. е родена на *** ***,
обл. Стара Загора, ул. „Д.П.Г.“ № **, ет. **, ап. **, българска гражданка, със
средно образование, безработна, живее на семейни начала, осъждана, ЕГН **********.
Подсъдимата Р.Ш.Ш. е
осъждана с Присъда № 18/23.08.2017 г. по НОХД № 251/2017 г. на РС - Ч. за
извършено на 20.02.2017 г. престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК, като при
приложението на чл. 373, ал. 2 от НПК и чл. 58а ал. 4 от НК, във вр. с чл. 55,
ал. 1, т. 2, б. „б“, предл. 1 от НК и е наложено наказание „Пробация“ с
пробационни мерки: 10 месеца задължителна регистрация по настоящ адрес с
периодичност на полагане на подписи три пъти седмично и 10 месеца задължителни
срещи с пробационен служител. Присъдата е влязла в сила на 07.09.2017 г.
Наказанието е изтърпяно за времето от 18.09.2017 г. – 18.07.2018 г.
Подсъдимата живеела в гр. Ч., обл. Стара
Загора на съпружески начала със свидетеля А.А.А., като от съжителството си
имали родено дете – момиченце, което посещавало ДДЯ „Д-р И. ***. На 18.06.2020 г. пострадалата Л. В. Б., около 16.00 – 17.00 ч.
отишла да прибере детето си от ДДЯ „Д-р И. ***. Носела в себе си взела личния си мобилен
телефон марка „Самсунг – Samsung Galaxy S7 Edge“,
32 GB, с поставен на него силиконов протектор – гръб. В телефона били
поставени карта – памет 128 GB марка „Кингстън – Kingston“, клас 10 и 1 брой СИМ – карта за мобилен телефон, издадена от „Теленор
България“ ЕАД. Влизайки в детската ясла, пострадалата поставила мобилния си
телефон върху дървен шкаф за обувки, намиращ се непосредствено до входната
врата. По-късно си тръгнала заедно с детето си, като забравила мобилния си
телефон на шкафа за обувки. Когато се прибрала в дома си, пострадалата
установила липсата на мобилния си телефон и съобщила това на съпруга си –
свидетеля Р.В.В.. Същият тръгнал незабавно да го вземе, но когато отишъл до
детската ясла установил, че вече е затворена. Междувременно, малко преди да
бъде затворена детската ясла, свидетелката Д.Г.Д.– медицинска сестра в яслата,
видяла върху шкафа за обувки мобилния телефон „Samsung Galaxy S7 Edge“, 32 GB и като решила, че е
забравен от родител на някое от децата в яслата го прибрала. На следващата
сутрин – 19.06.2020 г. свидетелката Д. поставила отново мобилния телефон „Samsung Galaxy S7
Edge“, 32 GB върху
шкафа за обувки до вратата, смятайки, че родителя, който го е забравил,
довеждайки сутринта детето си в яслата, ще си го потърси и ще си го прибере. По
време на работата си, докато приемала водените от родителите деца в детската
ясла, свидетелката Д. периодично поглеждала към телефона и виждала, че същия
стои на шкафа за обувки. Подсъдимата Ш. влязла в детската градина, водейки
малката си дъщеря. Свидетелката Д. я видяла и поздравила. Видяла също, че
мобилният телефон се намира върху шкафа за обувки. След като предала детето си
на медицинската сестра, за да бъде отведено в помещението за занимания на
децата, подсъдимата видяла мобилния телефон „Samsung Galaxy S7 Edge“, 32 GB, поставен на шкафа
за обувки до входната врата. Незабелязано, подсъдимата взела мобилния телефон и
напуснала детската ясла, след което отишла в дома си. Там отворила задния капак
на мобилния телефон и извадила намиращите се вътре карта – памет 128 GB марка „Кингстън – Kingston“, клас 10
и 1 брой СИМ – карта за мобилен телефон, издадена от „Теленор България“ ЕАД.
Малко по-късно в детската ясла влязла пострадалата Б., която веднага потърсила
мобилния си телефон върху шкафа за обувки. Тъй като не го намерила, запитала
свидетелката Д. виждала ли е оставен върху шкафа за обувки мобилен телефон
марка „Samsung“. Свидетелката Д. погледнала към шкафа за обувки и установила,
че мобилния телефон го няма. Тогава обяснила на пострадала, че предишната вечер
е намерила мобилен телефон на шкафчето за обувки, който е прибрала, но рано
сутринта отново го е оставила на шкафа за обувки, за да може собственика му да
го види и да си го прибере. Свидетелката Д. си спомнила, че до идването на подсъдимата
мобилния телефон е стоял на шкафа за обувки и казала на пострадалата, че има
съмнения кой го е взел – родител на дете на име Р.Ш.. Свидетелката Д. и
пострадалата отишли до кабинета на директора на ДДЯ „Д-р И. *** – свидетелката М.Т.В.
и първата й разказала, че е намерила предишния ден забравен мобилен телефон
марка „Samsung“, който отново е оставила на шкафа за обувки, за да може
родителя, който го е забравил да си го прибере. Казала й също, че мобилния
телефон го няма върху шкафа за обувки и вероятно е взет от Р.Ш., която е
идвала, за да остави детето си на яслата. Свидетелката В. се обадила по
телефона на подсъдимата и я запитала вземала ли е мобилен телефон от шкаф за
обувки в детската ясла, като я помолила в случай, че е взела телефона, да го
върне. Подсъдимата отрекла да е вземала мобилен телефон. Свидетелката В.
съобщила на пострадалата, че подсъдимата Ш. отрича да е вземала телефона й.
Пострадалата се прибрала в дома си и разказала на мъжа си – свидетеля В., че
мобилния й телефон го няма на мястото, на което го е забравила и че вероятно е
взет от жена на име Р.Ш.. Свидетелят В. познавал мъжа, с който подсъдимата
живеела на семейни начала и отишъл до дома им на ул. „Д.П.Г.“ в гр. Ч.. Там се
срещнал с подсъдимата и я помолил, ако е взела мобилния телефон на съпругата
му, да го върне. Подсъдимата Ш. отрекла да е вземала телефона и свидетелят В.
си тръгнал. По-късно същия ден подсъдимата размислила и решила, че е допуснала
грешка, вземайки телефона, поради което се обадила на съжителя си – свидетеля А.А.А.,
който бил на работа и му казала, че сутринта е взела незабелязано чужд мобилен
телефон от детска ясла, който се оказал собственост на съпругата на свидетеля В..
Казала му също, че свидетелят В. е идвал и е говорил с нея да върне телефона,
но тя е отрекла да го е вземала. Свидетелят А.се скарал на подсъдимата и и казал,
че трябва да върне телефона. Казал й, че ще се обади на свидетеля В., с който
се познават и ще му каже да отиде и да получи телефона. Веднага след това
свидетелят А. А.се обадил на свидетеля В. и му казал, че подсъдимата си е
признала, че е взела мобилния телефон на жена му и иска да го върне. Свидетелят
В. отишъл до дома на подсъдимата и мобилният телефон „Samsung Galaxy S7 Edge“, 32 GB му бил предаден.
След като се прибрал в дома си, свидетелят В. го дал на пострадалата. Същата го
разгледала и установила, че задният му капак
пукнат, слотът, в който се поставят СИМ – картата и картата – памет е
счупен, както и че СИМ – картата и картата – памет липсват. Пострадалата
включила телефона и установила, че същият работи нормално, но снимките,
видеоклиповете, телефонните номера и друга информация са изтрити. Същата вечер
свидетелят В. казал на свидетеля А., че мобилния телефон е върнат с повреди.
Свидетелят А.разговарял с обвиняемата, но тя му казала, че телефонът е бил в
това състояние, когато го е взела и нищо не е повреждала. Тъй като пострадалата
и свидетелят В. предявили претенции към подсъдимата за причинените повреди по
телефона, подсъдимата и свидетелят А.предложили да им закупят нов мобилен
телефон на същата стойност. Свидетелката Б. се съгласила. В 19.00 ч.
пострадалата и подсъдимата се срещнали пред офиса на „А1“ в гр. Ч.. Подсъдимата
закупила нов мобилен телефон на равностойна стойност и казала на пострадалата,
че ще й го даде, но в замяна трябва да получи мобилния телефон „Samsung Galaxy S7
Edge“, 32 GB.
Пострадалата не се съгласила и казала, че ще вземе новия телефон, но ще задържи
и мобилния телефон „Samsung Galaxy S7 Edge“. Подсъдимата
казала, че при това положение няма да й даде новозакупения мобилен телефон и си
тръгнала с него. Тогава пострадалата сигнализирала за случилото се РУ-Ч.. В
резултат на проведените оперативно – издирвателни мероприятия от РУ-Ч.
подсъдимата Ш. била установена като извършител на деянието.
Видно от заключението на назначената оценителна
експертиза (СОЕ), стойността на отнетите от подсъдимата вещи, собственост на
свидетелката Б. мобилен телефон марка „Samsung Galaxy S7 Edge“, 32 GB на стойност 285.00
лв., 1 брой силиконов протектор – гръб, предназначен за мобилен телефон марка „Samsung Galaxy S7
Edge“, 32 GB на
стойност 6.50 лв., 1 брой карта – памет 128 GB, марка „Kingston“, клас 10 на стойност 29.00 лв., 1 брой СИМ – карта за мобилен
телефон, издадена от Теленор България ЕАД на стойност 10.00 лв. – възлиза общо
на 330.50 лв.
Изложената
фактическа обстановка се установява от самопризнанията на подсъдимата Ш., от
събраните на досъдебното производство писмени и гласни доказателства, съдържащи
се в обяснения на обвиняемата, показания на разпитаните свидетели Л. В. Б., Р.В.В.,
М.Т.В., Д.Г.Д., А.А.А., декларация за СМПИС, справка за съдимост,
характеристична справка, СОЕ, като в тази насока следва изрично да се отбележи,
че не се събраха доказателства, които да си противоречат, поради което и не се
налага отделното им обсъждане.
Посочените
доказателства подкрепят самопризнанието на подсъдимата, като съдът ги цени при
условията на чл. 373, ал. 3 от НПК.
ІІ.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО:
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира за доказано по несъмнен и
безспорен начин, че подсъдимата Р.Ш.Ш. е осъществила престъпния състав на чл. 195,
ал. 1, т. 7, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 28, ал. 1 от НК, тъй като на 19.06.2020 г. в гр. Ч., обл. Стара Загора е отнела чужди движими
вещи: мобилен телефон марка „Samsung Galaxy S7 Edge“, 32 GB на стойност 285.00
лв., 1 брой силиконов протектор – гръб, предназначен за мобилен телефон марка „Samsung
Galaxy S7 Edge“, 32 GB на стойност 6.50 лв., 1 брой карта – памет 128 GB марка „Kingston“,
клас 10 на стойност 29.00 лв., 1 брой СИМ – карта за мобилен телефон, издадена
от Теленор България ЕАД на стойност 10.00 лв. – всичко вещи на обща стойност
330.50 лв. от владението на Л. В. Б. (BARANIUK LARYSA), без нейно съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои, като деянието представлява кражба,
извършена повторно по смисъла на чл. 28, ал. 1 от НК, в немаловажен случай.
Подсъдимата е осъществила изпълнителното деяние „отнемане“
в двете му части – прекратила е фактическата власт на собственика, върху вещта,
предмет на престъплението, установила е своя трайна фактическа власт върху нея
и се е разпоредила с вещта като със своя, така както е намерила за добре.
Деянието е извършено от подсъдимата в немаловажен случай,
предвид липсата на предпоставките по чл. 93, т. 9 от НК, които обосновават
квалификацията „маловажен случай“ на извършеното деяние и с оглед наличието на
обстоятелства, обуславящи немаловажна степен на обществена опасност на деянието
и дееца.
От
установената в хода на съдебното следствие фактическа обстановка и от обективираните
действия на подсъдимата се налага извода, че от субективна страна, престъплението
е било извършено виновно при форма на вината - пряк умисъл. Подсъдимата е съзнавала,
че отнема движими вещи, които не й принадлежат, без съгласието на собственика
им, като е имала намерение да ги присвои. А това означава, че тя е съзнавала
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните
последици и е искала настъпването им.
ІІІ.
ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО.
При
определяне вида и размера на наказанието, съдът се съобрази с двата основни
принципа, върху които е изградена наказателноправната ни система, а именно - принципа
на законоустановеност и принципа на индивидуализация на наказанието, както и с
целите на наказанието залегнали в чл. 36 от НК, като взе предвид предвиденото в
закона наказание за извършеното от подсъдимата престъпление, обществената
опасност на деянието, личността на подсъдимата, мотивите му за извършване на
престъплението, както и всички смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства по смисъла на чл. 54 от НК.
Съдът
определи на подсъдимата Р.Ш.Ш., вид и размер на наказанието, при
условията на чл. 58а, ал. 1 от НК, към която препраща разпоредбата на чл. 373,
ал. 2 от НПК, като се съобрази и с тежестта на деянието, имотното състояние на
подсъдимата и другите отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства.
Смекчаващи
отговорността обстоятелства за подсъдимата са направените от нея самопризнания
и проявената критичност към извършеното.
Отегчаващи
отговорността обстоятелство за подсъдимата Ш. са лошите й характеристични
данни.
Водим
от изложеното, съдът наложи на подсъдимата Р.Ш.Ш., наказание при условията на
чл. 373, ал. 2 от НПК във вр. с чл. 58а, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК, а именно:
5 (пет) месеца лишаване от свобода. На основание чл. 66, ал. 1 от НК, съдът отложи
изтърпяването на така наложеното наказание, с изпитателен срок от три години и
възложи възпитателната работа с подсъдимата Ш. ***, отговарящ за квартала в който
живее същата.
Съдът
счете, че с наложеното наказание ще въздейства поправително и превъзпитаващо на
подсъдимата, ще я мотивира към съобразяване с правните норми и морални
принципи, а освен това ще въздейства възпитателно и предупредително върху
другите членове на обществото.
Съдът
осъди подсъдимата да заплати направените по делото разноски.
ІV.
ПРИЧИНИ И УСЛОВИЯ, СПОСОБСТВАЛИ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО:
Причините
и условията за извършване на конкретното престъпление са ниското правно
съзнание на подсъдимата и стремежът за облагодетелстване по неправомерен начин.
Водим
от горните мотиви съдът постанови присъдата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: