Р Е Ш Е Н И Е
Номер 373 ...10.2019г. град Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, първи въззивен граждански състав, на двадесет
и пети септември две хиляди и деветнадесета година в открито заседание, в
следния състав:
Председател:
Минка Трънджиева
Членове: Венцислав Маратилов
Димитър Бозаджиев
при
участието на секретаря Галина Младенова като
разгледа докладваното от съдията Маратилов въззивно гр.д.№467 по описа за 2019г.
и за да се произнесе, взе в предвид следното:
Производството е по реда на чл.294 ал.1 и ал.2 във
връзка с чл...9 ал.1 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.
С
решение на Върховния касационен съд на Р България, второ гражданско
отделение, №35 от 26.06.2019г. ,
постановено по гр.д.№ 2124/2018г. по описа на същия съд, е отменено въззивно решение №33 от 31.01.2018г.
по гр.д.№865/2017г. на Пазарджишки окръжен съд в обжалваната му част относно
дяловете на З.Й.З. и С.Г.Д. в допуснатия до делба недвижим имот в с.С., община
Пазарджик и е върнато делото за ново
разглеждане от друг състав на същия въззивен съд със задължителни указания по
тълкуването и прилагането на закона.
С касираното въззивно решение е отменено решение №545 от 10.07. 2017г. постановено по гр.д.№1676/2015г. по описа на Пазарджишки районен съд в частта относно определените равни права на съделителите-по ½ идеална част за допуснатия до делба недвижим имот, представляващ застроено дворно място с площ от 982 кв. м., представляващо поземлен имот , ведно с масивна двуетажна жилищна сграда с площ от 86 кв. м, състояща се от приземен етаж, с разгъната площ на обекта от 172 кв. м., едноетажна масивна сграда с площ от 24 кв. м., масивна сграда с площ от 12 кв. м., масивен гараж с площ от 24 кв. м., полумасивна сграда с площ от 20 кв. м. и навес с площ от 12 кв. м., за който имот е отреден урегулиран поземлен имот № VIII- в квартал .. по плана на с. С., община Пазарджик, при граници /съседи/ на имота: запад - улица, изток урегулиран поземлен имот Н-, север - урегулиран поземлен имот 1-, юг - урегулиран поземлен имот VI- и урегулиран поземлен имот VII-, ВМЕСТО КОЕТО са определени правата на З.Й.З., ЕГН **********,***, и на С.Г.Д., ЕГН **********,***, в допуснатия до делба недвижим имот, като 2/3 ид.ч. за съделителя З.Й.З., ЕГН ********** на основание значителен принос в придобиването на общото имущество и 1/3 ид.ч. за съделителката С.Г.Д., ЕГН **********, и е потвърдено решение № 545 от 10.07.2017г., постановено по гр.д. № 1676/2015 г. по описа на Пазарджишкия районен съд, в останалата му част.
Постановеното първоинстанционно решение е обжалвано с въззивна жалба с вх.№18956 от 28.09.2017г. подадена в срока по чл...9 ал.1 от ГПК от съделителя З.Й.З., чрез пълномощника си адв. Ц.Х., в частта с която е допусната съдебна делба на недвижимия имот, с доводи за порочност като постановено при съществени нарушения на съдопроизводстветните правила, нарушение на материалния закон и необоснованост.Като неправилни жалбоподателят определя мотивите на първоинстанционния съд, че с придобиването на собствеността върху делбения имот през 2006г е възникнала съпружеска имуществена общност,прекратена с развод на страните и трансформирана в обикновена съсобственост при равни права.В тази връзка се поддържа ,че съдът не е обсъдил и възприел показанията на свидетелите К и П, относно приятелството на К. със страните по спора, а не само с жалбоподателя и даването от свидетеля на сумата от 4000лв, вложени в придобиването на собствеността върху имота,обратното на което възприел съд; че св.П. установявала също даването на процесната сума в заем на жалбоподателя срещу задължение за връщането й. Коментира се и процесуално нарушение от съда при разпределяне на доказателствената тежест по отношение даването на указания за събиране на доказателства за размера на дадената сума и за влагането й в покупката на имота,с което нарушил чл.7 ал.1 и чл.146 ал.1 т.4 и ал.2 от ГПК, като искания за събиране на доказателства в тази насока няма направени от въззивната страна. На второ място районният съд неправилно приел, че двамата съпрузи са работили по време на брака и са получавали съответните трудови възнаграждения, които не се различавали съществено по размер, без в тази връзка да обсъди писмените доказателства за размера на трудовото възнаграждение /ТВ/ за това какъв размер на ТВ е получавано от З. както и на обезщетението му при уволнение от ОДМВР, които размери съществено надвишавали размера на ТВ на съпругата. Поддържа се на следващо място, че именно със събраната сума от високото си ТВ плюс взетите на заем парични средства от св.К., е бил заплатен процесния делбен недвижим имот с което се обосновава настъпила пълна трансформация, а не обратното, прието от районния съд. На последно място се поддържа, че съдът неправилно не е обсъждал въпроса за наличието ако не на пълна, то поне на евентуална частична трансформация в полза на съпруга и че при направено от жалбоподателя З. възражение за преобразуване на лично имущество, районният съд е следвало да се произнесе по наличието на частично преобразуване, като приеме, че 4000/8983.50ид.ч. от делбения имот са негова лична собственост. Моли да се отмени решението в обжалваната му част и се отхвърли иска за делба на недвижимия имот като придобит с личен принос на З., а при условията на евентуалност при установено частично преобразуване, да се признаят лични права на жалбоподателя в имота в обема на 4000/8983.50 ид.ч.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба както и насрещна въззивна жалба подадени от насрещната по спора страна.
В отговора си ответницата С.Д. чрез пълномощника си адв.М. поддържа, че въззивната жалба е неоснователна, че съдът правилно и обосновано е преценил събраните по делото гласни доказателства и след анализ на показанията на свидетелите е достигнал до верни правни изводи.Като недостоверни се определят твърденията в жалбата, че на жалбоподателят е бил предоставен паричен заем от 4000лв за закупуването на делбените имоти, както и налични лични доходи на съпруга придобити преди и по време на брака, доколкото такива факти и обстоятелства не били установени. Коментират се в тази връзка и свидетелските показания на св.К. и на св.П..Моли да се потвърди обжалваното решение в посочената му част.
В насрещната си въззивна жалба с вх.№22359 от 06.11.2017г. съделителката С.Д. обжалва постановеното делбено решение по отношение допуснатите до делба движими вещи, подробно изброени в жалбата, като поддържа, че същите са нейна изключителна собственост в резултат на упражнявано върху тях владение от последната и намиращи се в бившето семейното жилище и нейното субективно отношение към тази упражнявана от нея фактическа власт.Моли тези вещи да бъдат изключени от делбената маса и да се отхвърли иска за делба на същите.
В срока за отговор на насрещната въззивна жалба, ответникът З. излага доводи за недопустимост на жалбата поради просрочие и по същество за нейната неоснователност доколкото съдът е съобразил всички събрани по делото доказателства, установяващи съсобствеността на вещите между съпрузите и липсата на данни за придобиването им по давност в изключителна собственост на жалбоподателката. Моли да потвърди решението в обжалваната му с насрещната въззивна жалба част.
Пазарджишкият окръжен съд провери при условията на чл.269 от ГПК валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по неговата правилност по същество съобрази изложеното в решението на Върховния касационен съд на Р България, второ гражданско отделение, №35 от 26.06. 2019г. , постановено по гр.д.№ 2124/2018г. по описа на същия съд, с което е отменено въззивно решение №33 от 31.01.2018г. по гр.д.№865/2017г. на Пазарджишки окръжен съд в обжалваната му част относно дяловете на З.Й.З. и С.Г.Д. в допуснатия до делба недвижим имот в с.С., община Пазарджик и е върнато делото за ново разглеждане от друг състав на същия въззивен съд със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, както и изложените по същество доводи във въззивната жалба, подадена от съделителя З. Й З. и постъпилия отговор от насрещната страна С.Д., и прие за установено следното:
Предмет на въззивната проверка е
постановено първоинстанционно решение в частта относно определените между
страните З.З. и С.Д. дялове в допуснатия до делба недвижим имот, находящ се в
с.С., обл.Пазарджик и представляващ застроено
дворно място с площ от 982 кв. м., представляващо поземлен имот .., ведно с
масивна двуетажна жилищна сграда с площ от 86 кв. м, състояща се от приземен
етаж, с разгъната площ на обекта от 172 кв. м., едноетажна масивна сграда с
площ от 24 кв. м., масивна сграда с площ от 12 кв. м., масивен гараж с площ от
24 кв. м., полумасивна сграда с площ от 20 кв. м. и навес с площ от 12 кв. м.,
за който имот е отреден урегулиран поземлен имот № VIII- в квартал по плана на с. С., община Пазарджик, при
граници /съседи/ на имота: запад - улица, изток урегулиран поземлен имот ІІ-,
север - урегулиран поземлен имот І-, юг - урегулиран поземлен имот VI- и урегулиран
поземлен имот VII-.
В исковата си молба подадена на
04.06.2015г. против ответника З.Й.З. ***, ищцата С.Г.Д. ***, твърди, че страните са бивши
съпрузи,като същите са сключили граждански брак на 01.07.1990г., прекратен с развод на
14.06.2007г. с влязло на същата дата съдебно решение №410 от 04.05.2007г. на
Районен съд гр.Пазарджик по гр.д.№1767/2006г. по описа на същия съд. Твърди се,
че по време на брака страните с договор за покупко-продажба сключен под формата
на нотариален акт №,том , рег.,н.д.№83/2006г на нотариус Е.М., с район на
действие Пазарджишки районен съд, са придобили в режим на съпружеска
имуществена общност/СИО/ недвижим имот както следва:- застроено дворно място с
площ от 982 кв. м., представляващо поземлен имот .., ведно с масивна двуетажна
жилищна сграда с площ от 86 кв. м, състояща се от приземен етаж, с разгъната
площ на обекта от 172 кв. м., едноетажна масивна сграда /лятна кухня/ с площ от
24 кв. м., масивна сграда с площ от 12 кв. м., масивен гараж с площ от 24 кв.
м., полумасивна сграда с площ от 20 кв. м. и навес с площ от 12 кв. м., за
който имот е отреден урегулиран поземлен имот № VIII- в квартал .. по плана на с. С., община
Пазарджик, при граници /съседи/ на имота: запад - улица, изток-УПИ ІІ-, север -
УПИ І-, юг – УПИ VI- и УПИ VII-, за сумата от 8983.50лв заплатена изцяло и в
брой при сключване на договора. Твърди се ,че съгласно чл.19 ал.1 от
отменения Семеен кодекс от 1985г.,
вещите и правата върху вещи, придобити от съпрузите по време на брака в
резултат на съвместна дейност принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо
от това, на чие име са придобити, като съвместният принос се предполага до
доказване на противното.Предвид изложеното ищцата Д. поддържа, че страните по
делото са съсобственици при равни права по отношение на описаните недвижими
имоти.Твърди ищцата, че след прекратяването на брака между страните последната
и до момента заплаща дължимите данъци за собствената й ½ идеална част от
имотите.След прекратяването на брака и поради силно влошените между страните
отношения ищцата била лишена от правото си да ползва
собствената й ½ /една В./ идеална част от процесните имоти както
и от достъп до тях. Предвид изложеното и поради невъзможността страните доброволно да си поделят имотите, моли да се
допусне съдебна делба върху така описаните и индивидуализирани в исковата молба
недвижими имоти, като посочва, че исковата молба да се счита и за отправена
покана до ответника З.З. да й осигури достъп и възможност да ползва собствената
си ½ идеална част от имотите предмет на предявения иск за делба.
В едномесечния срок по чл.131 от ГПК е
постъпил писмен отговор от насрещната по спора страна З.З. чрез пълномощника си
адв. Ц.Х., в който се изразява становище за неоснователност на иска за делба на
процесния закупен недвижим имот, тъй като същия не бил придобит в резултат
на съвместен принос, не принадлежи общо
на двамата бивши съпрузи и не се намира
в режим на СИО като не попада в приложното поле на чл.19 ал.1 от СК(отм.).
Твърди ответника, че процесният имот е
закупен изцяло с негови лични средства, получени от него преди
брака и по време на брака, като доход от трудово възнаграждение, доход от
отглеждане и продажба на зеленчуци и спестявания, което го правело изключителен
собственик на процесния имот. Поддържа още, че като закупен с лични средства и
на основание чл.21 ал.1 от СК /отм/, е
налице преобразуване на лично имущество /средства/, поради което твърди, че
недвижимият имот е негово лично
притежания, не е придобит в режим на СИО и след прекратяването на брака не е в
режим на съсобственост. При условията на евентуалност се излагат доводи, че
процесният недвижим имот е придобит от ответника в резултат на изтекла в негова
полза кратка придобивна давност от 5г. по чл.79 ал.2 от ЗС обхващаща периода от
прекратяването на брака-14.06. 2007г. до 13.06.2012г. Твърди, че през посочения
период от време той владее добросъвестно и непрекъснато имота,живее в него,
изцяло се грижи за него и към момента,поради което е придобил право на собственост
и върху другата ½ идеална част от него.Поддържа, че от момента на
прекратяването на брака ищцата не владее имота, не живее в него и не се грижи
за него, в резултат на което правото й на собственост в обема на ½ ид.ч. от този имот се е погасило по давност
след изтичането на 5 /пет/ години; че към момента на предявяване на иска ищцата
е с погасено право на собственост върху претендираната с исковата молба идеална
част и че съгласно чл.99 от ЗС, за ищцата правото на собственост вече е
изгубено поради придобиването му от
ответника с непрекъснато владение продължило 5г. Предвид изложеното се
иска да бъде отхвърлен иска за делба на процесния недвижим имот. С
отговора на исковата молба от този
свидетел е поискано да бъдат включени в делбената маса движими вещи подробно
изброени в пункт 4-ти на отговора /л.32/, както и на парични средства /т.5/, но
тези движими вещи не са предмет на настоящия въззивен спор, предвид
отменителното решение на ВКС на РБ и задължителните указания на касационната
инстанция относно предмета на спора по който въззивният съд следва да разгледа
и да се произнесе при новото разглеждане на подадените въззивни жалби.
Пазарджишкият окръжен съд за да се
произнесе взе в предвид следното:
Страните са бивши съпрузи, сключили
граждански брак на 01.07. 1990г. прекратен с развод с влязло в сила на
14.06.2007г. съдебно решение на Пазарджишки районен съд №410 от 04.05.2007г.
постановено по гр.д.№ 1767/2006г. по описа на същия съд. Установява се, че по
време на брака им е закупен с нотариален акт за покупко-продажба №,том , рег.№6,
нот.д.№83/2006г. на нотариус Манчева, с район на действие РС-Пазарджик
недвижимия имот подробно описан с характеристиките си и съседите си, по
исковата молба находящ се в с.С., общ.Пазарджик, обл. Пазарджик. Имотът е
закупен за сумата от 8983.50лв, представляваща неговата данъчна оценка, а като
купувач на имота в нотариалния акт е записан само З.Й.З.. Установява се, че за годините 2007г.
, 2009г. до 2015г. ищцата Д. ежегодно е заплащала на отдел „Местни данъци и такси“ при Община Пазарджик данъци и такси за имот находящ се в с.С., обл.Пазарджик,
на ул.“Т и в“ № по партиден №6712073442001, като липсват данни партидния номер
да съответства на закупения по нотариалния акт недвижим имот респективно,
неговия административен адрес да е този, който е посочен в приходните квитанции за плащане
приложени по делото.
Според представена по делото справка за получено
брутно трудово възнаграждение от З.З. за времето от 15.01.1995г. до 30.06.
1999г. същото е в размер на 7098622.72 неденоминирани лева или 7098.62лв плюс
обезщетение при уволнение от
деноминирани 1419.42лв или за този период общо сумата от 8518.34лв, а за
времето от 01.07.1999г. до 31.12.2006г. включително /година на сключване на
сделката/, е получил БТВ в размер на 47004.64лв. или общо 55522.98
деноминирани лева.
Разпитаните по делото свидетели С. К.
и В. П. установяват единствено, че
покупко-продажбата на процесния недвижим имот е била извършена между продавача-баща
/Й./ и син З.З. и че се касае за наследствен имот, оставен от дядото на ищеца.
Логично е в такава хипотеза на сделка между роднини продажната цена на имота да
е равна на данъчната му оценка. Свидетелят К. обяснява, че е дал на ответника З.
пари на заем от 4000лв за прехвърлянето на къщата, и която сума му била върната
в последствие. Свидетелят не установява какво точно е било предназначението на
заемната сума и за какво точно тази сума реално е вложена и как точно е станало това, доколкото
свидетелят не твърди да е бил очевидец на
предаването и влагането на сумата за точно определена цел. От разпита му не се
установява, той да е пряк очевидец на предаването на заемната сума от 4000лв от
купувача З.З. на продавача Й. К. като
част от продажна цена на процесния недвижим имот така както се твърди, и
доколкото предмет на сделката са няколко
самостоятелни обекта на правото на собственост между които и двуетажната къща, само
за която свидетелства К., при положение,
че тя не е била единствен обект на покупко-продажбата. Св. П. установява ,че З.З.
се е завърнал в с.С. и е заживял в закупения недвижим имот през 2007г. и от
тогава живее поС.но там. Знае, че З. е собственик на имота от 2006г., но не
обяснява въз основа на какво формира този свой извод. Факт е, че е присъствала
на разговор, в който продавача на наследствения имот обявява ,че го продава на сина си, и че последният заявява пред
свидетелката, че купувача ще вземе пари на заем без да уточнява заемателя.
Свидетелката знае от продавача, че купувача е броил парите от проданта на
продавача.Установява, че З. е дошъл в закупения имот сам през м.септември
2006г. преди официално съпрузите да се разведат. Знае, че откакто З. се е
установил в селото след развода, той се грижи за къщата и я ремонтира.Никой от
свидетелите не установява по безспорен и категоричен начин какъв е бил действителния
произход на парите заплатени от купувача по сделката и по какъв начин и от
какви пера е формирана цената на имота -лични, заемни, дарени, от доходи и
други. От показанията на същата свидетелката се налага извода, че целта на
сделката е била продавания наследствен имот да премине в изключителна
собственост на съпруга З.З. и без възможност върху него права да има
съпругата С.Д. предвид и на
установеното от свидетелката в
последствие разочарование на продавача на имота от факта, че в същност продажбата облагодетелства и съпругата
независимо че не е вписана в нотариалния акт като негов купувач.
При тези данни Пазарджишкият окръжен съд прави
следните изводи:
І.Обжалваното
решение е валидно и допустимо.
Постановено е по надлежен съдебен състав, в рамките на
правораздавателната му компетентност и по предвидения процесуален ред и форма и
при наличие на правен интерес за ищцата С.Д.
да иска прекратяване чрез съдебна делба на съсобствеността по отношение на
описания в исковата молба недвижим имот, придобит по време на брака й с
ответника З.З., претендирайки, че същият е придобит по възмезден начин в резултат на съвместен принос от двамата
съпрузи, предвид на което има характер на съпружеска имуществена общност между
страните по спора трансформирана в обикновена съсобственост с факта на прекратяването на брака им с развод.
ІІ.
По същество предявеният иск на делба
на процесния недвижим имот е основателен, тъй като от доказателствата по делото
се установява, че действително имотът макар и записан по нотариалния акт от
2006г. за собственост само на ответника и съпруг на ищцата към онзи момент З.Й.З.,
има характер на съпружеска имуществена общност по смисъла на чл.19 ал.1 от СК
/от 1985г./. Само поради факта, че в нотариалния акт като купувач на имота
фигурира единия съпруг, не може да се направи безспорен извод, че той е негова
еднолична собственост. В тази връзка в отговора на исковата молба, както и във
въззивната жалба съделителят З. поддържа на първо място, че той изцяло със свои
лични средства и с получен заем от 4000лв , е изплатил цялата продажна цена на
закупения имот към датата на изповядването на сделката по нотариален ред. Като
произход на личните средства сочи получено преди и по време на брака и до
момента на сключването на договора трудово възнаграждение ведно с обезщетение
при уволнение от системата на МВР, както и доходи от продажба на зеленчуци и спестявания както и заем. Веднага
следва да се отбележи, че нито в отговора на исковата молба нито в хода на производството
ответникът не конкретизира твърдяните като лични спестявания парични суми по
пера, а именно-каква част са от трудово
възнаграждение, каква част са за обезщетение, каква част е от спестявания и каква част от доходи от отглеждане и продажба на зеленчуци.
Освен това не установява тази сума дали е била налична към момента на сделката
или е била по банковата му сметка с
оглед евентуално извършвани с нея транзакции по повод сделката. Както се посочи,
по делото са ангажирани доказателства за получено през периода преди и по време
на брака трудово възнаграждение като видно от справката издадена от ОДМВР-Пазарджик, е направена разбивка на получаваното трудово
възнаграждение до момента преди влизане в сила на закона за деноминацията на
лева -05.07.1999г. и след това до прекратяване на трудовото му правоотношение
30.09.2014г., като всички суми са посочени в едни и същи номинални стойности,
без да е направена разлика дали сумите до 30.06.1999г. в размер на 7098622.72лв,
получени за времето от 15.01.1995г. до
30.06.1999г. са в деноминирани или неденоминирани
стойности, но в предвид работата на ответника като служител на ОДМВР Пазарджик,
по-скоро се касае за получени за период от 54 календарни месеца на сумата от
седем милиона деветдесет и осем хиляди шестстотин двадесет и два неденоминирани
лева и седемдесет и две недоминирани
стотинки/ които след деноминацията се равняват /чл.1 от ЗДЛ/ на 7098.62лв
/седем хиляди и деветдесет и осем деноминирани лева и шестдесет и две
деноминирани стотинки/. Предвид представената справка за получаваното трудово възнаграждение
на З.Й. за периода от 01.07.1999г. до момента на сключване на
сделката-28.06.2006г. той е получил общо трудово възнаграждение в размер на
деноминирани 43098,63лв, както и 1419.42деноминирни лева обезщетение при
уволнение, изплатено на 02.04.2014г. По същественото е, че данни за това каква
точно част от това трудово възнаграждение, получено от З. е отделена, и е била налична
към момента на сключването на договора за покупко-продажба и реално е вложена в
закупуването на имота по делото липсват. Освен това по делото не са представени
каквито и да било доказателства за това с отглеждането на каква точно
земеделска продукция се е занимавал З., какви годишни доходи е реализирал и
каква част от тези доходи е имал в наличност към момента на сключването на
сделката както и каква част от тези доходи реално са вложени като част от
покупната цена на имота. По делото липсват и данни и какви налични спестявания
е имал З. към датата на сделката, нито е установено какъв произход имат тези
спестявания и как са формирани, както и данни каква част от тях реално са
включени в цената на закупувания от него имот, тоест налага се извода, че по
никакъв начин съделителят и записан като единствен купувач по сделката с
процесния недвижим имот З.З. не е установил да е имал на разположение свои лични средства,
които реално да е вложил в закупуването на процесния имот, поради което следва
да се приеме, че тезата на тази страна за трансформация на лични средства
отпреди брака и на лични средства придобити по време на брака за закупуване на
имота е недоказана. Същото се отнася и за довода на З., че в закупуването на
имота са вложени заемни средства взети от свидетеля К. преди сключването на
сделката.От една страна от разпита на свидетеля не се установява по несъмнен и
категоричен начин каква точно сума е дал в заем и за какво точно я е дал, като
същият не установява за какви точно цели е била използвана заемната сума
доколкото свидетелят не твърди, че е бил
очевидец при предаването на заемната сумата
от купувача на продавача, нито
установява, че в разговор с продавача,
последният да му е заявил, че е получил тази сума от 4000лв за която знае, че е
била взета от сина му в заем. Освен, че показанията в тази връзка са неубедителни
и липсва всякаква конкретика, както и предвид твърдението, че сумата била за
прехвърлянето на къщата, доколкото предмет на
сделката са няколко недвижими имоти, като свидетелят сочи единствено за продажба
на къща, което поставя под сериозно съмнение показанията му за какво точно е
дадена сумата като заем на З.. Освен
това, дори да се приеме, че свидетелят е предоставил в заем процесната сума от
4000лв на съпругът на ищцата З., то тази сума предвид начина на придобиването й
от единия съпруг има характер на съпружеска имуществена общност, тъй като
същата е придобита от семейството и е с цел задоволяване на семейни нужди-закупуване на застроен недвижим
имот в границите на определено населено място, тоест касае се за вложен от
семейството разход за задоволяване на негови,
на семейството нужди /чл... ал.2 от СК
отм./ като задължението по заема макар
да е поето само от З., то задължение за връщане на заема има и съпругата, доколкото
се касае че чрез този разход са задоволени нужди на семейството като е закупен имот придобит в резултат на съвместен принос и
представляващ съпружеска имуществена общност, като в случая презумпцията за
съвместния принос не е оборена.
Неоснователен е довода, че имотът е придобит от З.З. в
негова изключителна собственост в резултат на изтекла в негова полза придобивна
давност, за периода с начало момента на
прекратяването на брака по съдебен ред-14.06.2007г. до изтичането на 5г. при
осъществявано добросъвестно владение върху него от страна на последния при
условията на чл.79 ал.2 от ЗС-13.06.2012г.В тази връзка единствено установеното
по делото е, че след прекратяването на брака бившият съпруг се е установил да
живее в процесния имот, той го е обитавал и се е грижил за него. Трайно
установената практика е, че при прекратяване на брака с развод, придобитото по
време на брака имущество в резултат на съвместен принос изразяващ се във
влагането на средства и труд, грижи за децата ( страните нямат деца) и работа в
домакинството /чл.19 ал.2 от СК отм.), има характер на съпружеска имуществена
общност, която при прекратяването на брака с развод се трансформира в
обикновена съсобственост при равни права на страните в съсобствеността.
Осъществяваното владение от страна З.З. по отношение на процесния имот, имащ
вече характер на обикновена съсобственост, чрез упражняването на фактическа
власт върху имота за определен период от време само по себе си не е достатъчно
да се приеме, владелецът е придобил собствеността върху целия имот чрез
давност, доколкото при съсобственост всеки съсобственик е владелец на своята
идеална част от имота и държател на
частта на другия невладеещ имота съсобственик която е в обема на ½ ид.ч.
За да се трансформира държането в правно валидно владение на процесния имот,
съсобственикът който претендира изключителни права следва не само да започне
да упражнява фактическа власт и върху
частта от имота на другия съсобственик, но и да промени намерението си да държи
имота за другия съсобственик, в намерение да свои и неговата част като своя собствена.
Това субективно намерение да свои чуждата част от имота като своя собствена
следва да бъде демонстрирано по точно определен начин и така, че да стане непосредствено
доС.ие на другия съсобственик тоест, владелецът на чуждата част да манифестира
явно и открито намерението си да свои целия имот като своя изключителна
собственост елиминирайки по този начин другия съсобственик.Намерението на
владелеца да свои имота като негова
изключителна собственост следва да бъде доведено до знанието на другия съсобственик
по несъмнен начин, в резултат на което от страна на последния да не са
предприети правни и фактически действия оспорващи субективното намерение на
владелеца да свои и неговата част от имота като своя. Бездействието от страна
на невладеещия собственик, по отношение субективното намерение на другия
владеещ съсобственик да владее целия имот само
и единствено за себе си, с намерение да го свои като своя изключителна
собственост, и което намерение му е било и своевременно доведено до неговото
знание, би означавало начало на спокойно, необезпокоявано и правнозначимо владение в полза на владеещия
собственик на имота, като основание имотът да бъде придобит изцяло в
собственост от владелеца. В случая такива данни по делото не са установени. По
никакъв начин не е налице демонстриране на субективно намерение на З. да свои
целия имот като своя изключителна собственост, което да е доведено до знанието
на другия съсобственик (той е известен на владелеца), и който се е съгласил с
това владение, не му се е противопоставил и не е заявил оспорвания на
претенциите на другия съсобственик. В настоящата хипотеза погасителната давност няма как да бъде в
рамките на 5г. срок, той като З. не е
добросъвестен владелец тъй като има знание за това кой е другия съсобственик на
имота, и че съсобствеността е придобита в резултат на правновалидна сделка
сключена по съответния ред и в предвидената от закона форма. За да е
добросъвестен владелецът е необходимо да владее имота на правно основание годно
да го направи собственик без да знае, че праводателят му не е собственик или че
предписаната от закона форма е била опорочена , като добросъвестността следва да
е съществувала при възникване на правното основание. В случая, З. е
недобросъвестен владелец тъй като знае, че бившата му съпруга е съсобственик на
имота на валидно правно основание, като праводателят /продавача/ е бил надлежен
собственик на имота и че са прехвърлени съответно притежаваните от него права по
предвидения за това процесуален ред и форма, поради което в случая е приложима
10г. погасителна давност, съгласно чл.79 ал.1 от ЗС. И в двата случая
изключителната собственост върху имота не е придобита по давност от бившия
съпруг, като в хипотезата на 10г. давност срокът реално не е изтекъл, отчитан
от датата на влизане в сила на решението за прекратяване на брака с развод,
трансформирало СИО върху имота в обикновена съсобственост-14.07.2007г. до
подаването на исковата молба за делба на имота като съсобствен-05.06.2015г.,
респективно, в хипотеза на 5г. придобивна давност макар и да се приеме, че срокът
е изтекъл, то и в двата случая не е налице установено осъществявано
правновалидно владение от З.З. с намерение да свои частта на другия съсобственик С.Д. като
своя, лична собственост и което правно валидно владение да е доведено до
знанието на другия съсобственик, който да не се е противопоставил на това
владение и субективно намерение на този съсобственик, респективно да се е
съгласил с него и да го е признал.
Предвид изложеното въззивният съд
намира, че процесният делбен имот има съсобствен характер между двамата съделители
като правата на същите са в обема на по ½ /една В./ идеална част за
всеки един от двамата.
Предвид изложеното и без да се обсъждат
другите обстоятелства по предмета на спора, предвид и на частичната отмяна на
решението по касационен ред, то ще следва да се потвърди обжалваното решение в
частта относно допускане на процесия недвижим имот до съдебна делба при права от по ½ ид.ч.
При този изход на спора в полза на С.Д.
ще следва да се присъдят разноски само за пред касационната инстанция в размер
на 955лв съгласно чл.294 ал.2 от ГПК в каквато връзка са и указанията на ВКС на
РБ в отменителното си решение.
Водим от горното и на основание чл.294
ал. 1 във връзка с чл.271 ал.1 от ГПК, Пазарджишкият окръжен съд
Р Е
Ш И
ПОТВЪРЖДАВА решение №545 от 10.07.2017г.
на Пазарджишки районен съд постановено по гр.д.№1676/2015г. по описа на същия
съд, в ЧАСТТА ОТНОСНО определените равни права на съделителите С.Г.Д., ЕГН-**********
*** и З.Й.З., ЕГН-********** *** - по ½ ид.ч. /една В./ идеална част за всеки един от
двамата, за допуснатия до делба недвижим имот, представляващ застроено дворно
място с площ от 982 кв. м., представляващо поземлен имот .., ведно с масивна
двуетажна жилищна сграда с площ от 86 кв. м, състояща се от приземен етаж, с
разгъната площ на обекта от 172 кв. м.; едноетажна масивна сграда /лятна кухня/
с площ от 24 кв. м.; масивна сграда с площ от 12 кв. м.; масивен гараж с площ
от 24 кв. м.; полумасивна сграда с площ от 20 кв. м. и навес с площ от 12 кв.
м., за който имот е отреден урегулиран поземлен имот № VIII- в квартал .. по плана на с. С., община
Пазарджик, при граници /съседи/ на имота: запад - улица, изток-урегулиран
поземлен имот ІІ-, север - урегулиран поземлен имот І-, юг - урегулиран
поземлен имот VI- и урегулиран поземлен имот VII-.
ОСЪЖДА З.Й.З., ЕГН-********** ***, да
заплати на С.Г.Д., ЕГН-********** ***, сумата от 955лв /деветстотин петдесет и
пет лева/ представляващи сторените от страната разноски в производството пред
касационната инстанция.
Решението подлежи на касационно
обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховния касационен
съд на Р България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.