Решение по НАХД №2611/2019 на Районен съд - Шумен

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

                                                                        110/24.2.2020г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Шуменският районен съд, втори състав, на трети февруари през две хиляди и двадесета година, в публично заседание в следния състав:

Председател: Диана Георгиева

 

при секретаря В. Илиева,като разгледа докладваното от районния съдия ВАНД № 2611 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 471467-F508860/21.10.2019г. на Зам. Директор на ТД на НАП-Варна, с което на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН и  чл.74, ал.1 от Закона за счетоводството на „АРАС Козметик“ ООД, с Булстат 04874198, с адрес гр. Шумен, ул. Съединение № 121 е наложена имуществена санкция в размер на 200 /двеста/ лева. Дружеството-жалбоподател моли съда да отмени наказателното постановление, като неправилно, тъй като в конкретния случай са налице предпоставките за приложението на чл.28 от ЗАНН.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява представляващ и не изпраща упълномощен представител. Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща упълномощен представител. В деловодството на ШРС е постъпила молба от упълномощен представител на въззиваемата страна, в която моли съда на отхвърли жалбата като неоснователна и да потвърди изцяло атакуваното НП като правилно и законосъобразно.

Жалбата е подадена в срок, от надлежно лице и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е  основателна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното:

На 27.08.2019г. в ТД на НАП – Варна, офис Шумен, при извършена проверка по повод писмо и списъци за лица, които не са изпълнили задължението си по чл.38, ал.1, т.1 от Закона за счетоводството /ЗСч/, свидетелят П.М.И. – инспектор по приходите, констатирал, че „АРАС Козметик“ ООД, с БУЛСТАТ ********* не е изпълнило задължението си да публикува в Търговския регистър, Годишния финансов отчет за дейността, извършвана през 2018г., в срок до 01.07.2019г., тъй като 30.06.2019г. е неприсъствен ден, съгласно чл.38, ал.1, т.1 от Закона за счетоводството.  По повод констатираното неизпълнение на задължение била изпратена Покана с изх. № 3095/10.09.2019г., която била връчена на представляващ дружеството на 18.09.2019г. На 19.09.2019г., свидетелят П.И. съставил  АУАН сер. АN, № F508860, срещу „АРАС Козметик“ ООД, с ЕИК *********, представлявано от Н.Х.Ю., с ЕГН ********** и А.Х.Р., с ЕГН **********, с адрес *** за това, че в качеството си на задължено лице не е изпълнило задължението си да публикува чрез заявяването у за вписване и представяне за обявяване в регистъра на ЮЛНЦ - Годишния финансов отчет за дейността, извършвана през 2018г., изискващ се съгласно разпоредбата на чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч. в законоустановения срок, съгласно същата разпоредба, а именно не по-късно от 01.07.2019г. /30.06.2019г. –неприсъствен ден/. Към момента на съставяне на АУАН, ГФО за 2018г. не бил заявен за вписване в Агенцията по вписванията, като нарушението е извършено на 02.07.2019г. в гр. Шумен, с което е нарушена разпоредбата на чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч. Актът за установяване на административно нарушение бил съставен в присъствие на представляващия Н.Х.Ю., която го подписала без възражения. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не били депозирани писмени възражения. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка било издадено наказателно постановление № 471467-F508860/21.10.2019г. от Зам. Директор на ТД на НАП-Варна, с което на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН във връзка с чл.74, ал.1 от ЗСч.  на „АРАС Козметик“, с ЕИК *********, представлявано от Н.Х.Ю., с адрес с. Ст. Михайловски, ул. Ал. Стамболийски № 5 е наложена имуществена санкция в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение на чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя П.И., както и от присъединените на основание разпоредбата на  чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Съгласно  разпоредбата на чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч. в срок до 30 юни на следващата година, търговците следва, чрез заявяване и представяне за обявяване в Търговския регистър, да публикуват годишния си финансов отчет. Установено е, а и не се оспорва от страните, че „АРАС Козметик” ООД е търговец по смисъла на Търговския закон. 

Съгласно чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч, предприятията публикуват годишния финансов отчет, консолидирания финансов отчет и годишните доклади по глава седма, приети от общото събрание на съдружниците или акционерите или от съответния орган.

ГФО за 2018 г. на „АРАС Козметик” ООД, с ЕИК *********, е следвало да бъде публикуван до 01.07.2019г. (тъй като 30.06.2019г. е неработен ден), а видно от материалите по делото, заявление за вписване и представяне за обявяване на изискващият се по ЗСч годишен финансов отчет, е било подадено на 20.09.2019г.

            Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - от Зам. Директора на ТД на НАП - Варна, съгласно заповед № ЗЦУ-17/17.05.2018г.

             В хода на административно - наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. В тази връзка съдът съобрази, че в процесното НП, АНО е неправилно е посочил адреса на дружеството – с. Ст. Михайловски, ул. Ал. Стамболийски № 5, вместо гр. Шумен, ул. Съединение № 121, но това не е съществено процесуално нарушение, тъй като дружеството е индивидуализирано в БУСТАТ,наименование и представляващи. Съдът изцяло кредитира показанията на разпитания по делото в качеството на свидетел, актосъставителя. Съдът намира, че не е налице нарушение в процедурата по съставяне и връчване на АУАН. Вмененото във вина нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща да се разбере какво е обвинението и срещу какво да се организира защитата. Посочена е нарушената материално - правна норма, както и санкционната такава. Поради това, съдът намира, че в хода на производството не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили по какъвто и да е начин правото на защита на нарушителя. В случая инкриминираната деятелност се установява несъмнено както от събраните писмени доказателства, така и от показанията на свидетеля.

Съдът намира за безспорно установено, че дружеството - жалбоподател е извършило нарушение на  чл.38, ал.1, т 1 от ЗСч., вр. с чл.74, ал.1 от ЗСч. За посоченото нарушение административно-наказателната разпоредба на чл.74, ал.1 от ЗСч предвижда „глоба“ в размер от 200 лв. до 3000 лв. за лице, което е задължено и не публикува финансов отчет в сроковете по чл.38, ал.1 ЗСч, а за предприятието – „имуществена санкция“ в размер от 0,1 до 0,5 на сто от нетните приходи от продажби за отчетния период, за който се отнася непубликуваният финансов отчет, но не по-малко от 200 лв. Административно - наказващият орган е издирил и приложил действащата санкционна разпоредба.

Независимо от гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че АНО неправилно е ангажирал отговорността на жалбоподателя. След съвкупен анализ на материалите по делото, настоящата инстанция счита, че описаната в акта и в НП деятелност следва да се квалифицира като маловажен случай на административно нарушение по чл.74, ал.1 от ЗСч. На първо място, деецът и деянието се отличават с ниска степен на обществена опасност, при която определената в минимален размер санкция не съответства на тежестта на нарушението. По делото липсват данни, а и не се твърди деецът да е санкциониран за други сходни нарушения по Закона за счетоводството. Следва да се отчете и фактът, че се касае за нарушение, от което не са произлезли вреди за фиска и осъществяването му може да бъде отдадено на пропуск, а не и на целенасочено неспазване на правилата за публикуване на годишните финансови отчети. Не следва да се пренебрегва и обстоятелството, че годишният финансов отчет е бил заявен за вписване и публикуване, макар и със закъснение. Съдът приема, че санкционираната деятелност съставлява неизпълнение на административно задължение по смисъла, вложен в чл.28 от ЗАНН и доколкото наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в противоречие със закона. Процесуално задължение на съда е да провери изцяло законосъобразността на обжалваното наказателно постановление и да обсъди всички основания, независимо дали са наведени от страните или не, включително и да подложи на съдебен контрол преценката на административно-наказващия орган досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН. При преценка на това обстоятелство, съдът съобрази константната съдебна практика по този въпрос и по-специално: ТР № 1/12.12.2007 г. по тълк. н. д. № 1/2005 г. на ОСНК на ВКС, съгласно което, когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в противоречие със закона.В настоящия случай, доколкото в ЗАНН липсва легална дефиниция на понятието „маловажен случай“, следва да бъдат приложени критериите, визирани в чл. 93, т. 9 от НК, съгласно които “маловажен случай” е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Съгласно константната съдебна практика, при преценката дали случаят е маловажен или не, значение имат способа и начина, по който е осъществено деянието, личността на дееца, мотивите и подбудите, от които се е ръководел при извършване на престъплението и др., т.е. следва да бъдат преценени всички обстоятелства, които характеризират деянието и дееца. Като не е приложил разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, въпреки наличието на основания за това, административно-наказващият орган е нарушил материалния закон. Вярно е, че обществените отношения, които регулира този закон, са от особена обществена важност, но това не може да бъде основание административно-наказващият орган да игнорира задължението си за индивидуална преценка на всеки отделен случай, с оглед обществената опасност на конкретното деяние и на конкретния нарушител. Този критерий на преценка се прилага за всички нарушения, когато трябва да се реши въпросът дали случаят е маловажен или не. В тази насока отчита обстоятелството, че нарушението е първо за дружеството – жалбоподател и това ,че ГФО за 2018 г., макар и със закъснение, на 20.09.2019г. е бил заявен за публикуване в Търговския регистър. Посочените обстоятелства, които не са отбелязани в атакуваното наказателно постановление и не са отчетени в достатъчна степен от наказващия орган, който е следвало да прецени, че обществените отношения – обект на нарушението по ЗСч в случая не са били засегнати съществено и деянието представлява маловажен случай. Наказващият орган е имал всички основания да приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН– да не налага наказание, като предупреди нарушителя, че при повторно извършване на нарушение, ще му бъде наложено наказание. Доколкото към момента на издаване на наказателното постановление са били налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в противоречие със закона. Ето защо, с оглед на гореизложеното, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление се явява неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено изцяло.

            Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ОТМЕНЯВА изцяло Наказателно постановление № 471467-F508860 издадено на 21.10.2019г. на Зам. Директор на ТД на НАП-Варна, с което на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН и  чл.74, ал.1 от Закона за счетоводството на „АРАС КОЗМЕТИК“, с ЕИК *********, представлявано от Н.Х.Ю., с адрес гр. Шумен, ул. Съединение № 121 е наложена административна санкция в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение на чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч., като незаконосъобразно.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.Шумен на основанията, предвидени  в НПК и по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

 

 

 

                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: