РЕШЕНИЕ
№ 2845
гр. София, 24.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20221110143082 по описа за 2022 година
Предявен е установителен иск по чл. 422 ГПК вр. чл. 342, ал. 1 ТЗ вр. чл. 232,
ал. 2, предл. първо ЗЗД.
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от
„Уникредит Лизинг” ЕАД срещу Ц. Н. Т. след развило се производство по ч. гр. дело №
г. по описа на СРС.
Ищецът „Уникредит Лизинг” ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК срещу Ц. Н. Т. за
сумите от: 3468,00 евро (три хиляди четиристотин шестдесет и осем евро),
представляваща главница за неплатени задължения за периода от 26.11.2018 г. до
26.04.2019 г. по споразумение от 26.10.2018 г., уреждащо задълженията, произтичащи
от договор за финансов лизинг № 7107/16.04.2007 г., ведно със законна лихва за период
от 09.02.2022 г. до изплащане на вземането, както и държавна такса в размер на 135,66
лева (сто тридесет и пет лева и 66 стотинки) и адвокатско възнаграждение в размер на
560,88 лева (петстотин и шестдесет лева и 88 стотинки).
Срещу издадената заповед за изпълнение е постъпило възражение от длъжника,
като след указание до заявителя, последният е предявил установителен иск за
вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът твърди, че на 16.04.2017 г. с ответника бил сключен договор за финансов
лизинг № 7107, по силата на който „Уникредит Лизинг” ЕАД, в качеството си на
лизингодател, се съгласил да придобие собствеността и да предостави за ползване на
ответника Ц. Н. Т., в качеството му на лизингополучател лизинговата вещ, а именно:
лек автомобил - нов, Fiat Grande Punto 1.3, рама: ZFA19900001182227, първа
регистрация: 16.04.2007 г. Лизингополучателят се задължил да заплаща дължимите
лизингови вноски, посочени в т. 11 от Приложение № 1 към договора. Твърди се, че на
20.04.2007 г. лизинговият обект е предаден за ползване на лизингополучателя, за което
1
бил съставен приемо-предавателен протокол. Сочи, че на 26.10.2018 г. между
„Уникредит лизинг“ ЕАД, в качеството на лизингодател, и Ц. Н. Т., ЕГН: **********,
в качеството на лизингополучател е подписано нотариално заверено споразумение,
уреждащо задълженията, произтичащи от договора за финансов лизинг, с което
страните констатирали какъв е видът и размерът на просрочените задължения по
договора за лизинг, като се споразумели да разсрочат изплащането им и
лизингополучателят се задължил да погаси същите съгласно подписан нов погасителен
план - Приложение № 2.1. В споразумението било удостоверено, че лизинговият актив
се намира в държане на лизингополучателя, в състояние годно за експлоатация.
Ищецът твърди, че въпреки постигнатите договорености, лизингополучателят не
изпълнявал задълженията си и дължи заплащането на главница в общ размер на 3468
евро, падежирала в периода от 26.11.2018 г. до 26.04.2019 г.
Моли съда да установи вземането така, както е предявено в заповедното
производство, като присъди и законната лихва, считано от подаването на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 470 ГПК до окончателното погасяване.
Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По иска по чл. 422 ГПК вр. чл. 342, ал. 1 ТЗ вр. чл. 232, ал. 2, предл. 1 ЗЗД:
За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да установи следните
предпоставки: 1. че между страните е налице облигационно правоотношение по
валидно сключен договора за финансов лизинги допълнително споразумение към него;
2. че е изпълнил задължението си да предаде лизинговата вещ на лизингополучателя,
както и 3. настъпила изискуемост на задължението на ответника да заплати
уговорените лизингови вноски. При установяване на горното, в тежест на ответника е
да установи погасяване на задължението си.
По делото е приет договор за финансов лизинг № 7107, сключен между страните
на 16.04.2007 г., с което се установява наличието на облигационна правоотношение
между тях. По силата на сключения договор, „Уникредит лизинг“ ЕАД, в качеството си
на лизингодател, се съгласил да придобие собствеността и да предостави за ползване на
лизингополучателя Ц. Н. Т. следния лизингов обект: лек автомобил - нов, Fiat Grande
Punto 1.3, рама: ZFA19900001182227, първа регистрация: 16.04.2007 г.
Лизингополучателят се задължил да заплаща дължимите лизингови вноски, посочени
подробно в т. 11 от Приложение № 1. Между страните било уговорено, че когато
извършеното от лизингополучателя плащане не е достатъчно, за да покрие всички
задължения, то редът на погасяването е както следва: първо разноски по събирането,
начислени неустойки, договорни лихви и такси за обслужване и накрая главницата, в
рамките на която главница поредността е следната: дължими застрахователни премии,
данъци, разноски по регистрация и др. подобни разноски, главница на вноски /чл. 5, ал.
5 от договора/.
Установи се по делото и втората предпоставка от фактическия състав на спорното
материално право, а именно, че лизингодателят е изпълнил задължението си да
предаде лизинговата вещ. По делото е приет приемо-предавателен протокол, подписан
от страните, от който се установява, че на 20.04.2007 г. лизинговият обект е предаден
за ползване на лизингополучателя. По делото не са представени доказателства, от
които да се установява, че лизинговият обект е върнат на лизингодателя.
От приетото по делото споразумение от 26.10.2018 г., подписано между страните
с нотариална заверка на подписите с рег. № 8655 на нотариус Валентина Василева с
2
район на действие СРС, се установява, че във връзка с договора за финансов лизинг,
„Уникредит лизинг“ ЕАД и Ц. Н. Т. са уредили отношенията си, като са посочили
какви са непогасените задължения на ответника, произтичащи от договора, какъв е
техният вид и размер. Споразумели се да разсрочат изплащането им, като
лизингополучателят се задължил да погаси същите, съгласно подписан нов
Погасителен план - Приложение № 2.1 към споразумението. В споразумението е
посочено, че лизинговата вещ се намира в държане на лизингополучателя към датата
на склъчването му /26.10.2018 г./, в състояние годно за експлоатация /чл. 2 от
споразумението/.
Последната падежна дата по последния погасителен план между страните е
уговорена на 26.04.2019 г., като общия размер на дълга на ответника, е в размер на
4781,02 лева. Налага се извод, че изискуемостта на вземането за всички вноски е
настъпила, считано от 27.04.2019 г. Ищецът претендира част от вземането, а именно
сумата от 3468 евро, като твърди, че вноската с падеж 26.11.2018 г. е частично
погасена.
Ответникът, чиято е тежестта да докаже погасяване на задължението си за
заплащане на сумите по постигнатото споразумение, не е ангажирал доказателства за
това. Предявеният иск следва да бъде уважен в пълен размер.
По разноските:
При този изход на спора, право за присъждане на разноски възниква за ищеца.
Същият е представил доказателство за заплатена държавна такса в размер на 135,66
лева и на адвокатско възнаграждение в размер на 802,97 лева, които суми следва да му
бъдат присъдени на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
С оглед задължителните указания, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение от
18.06.2014 г. по ТД № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство
дължи да разпредели отговорността за разноските и в заповедното производство
съобразно изхода от спора. Издадената заповед за изпълнение включва и вземане за
разноски в размер на 135,66 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 560,88 лева,
които следва да бъдат присъдени на ищеца на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Мотивиран от горното и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 342, ал.
1 ТЗ вр. чл. 232, ал. 2, предл. 1 ЗЗД, че Ц. Н. Т., ЕГН ********** дължи на „Уникредит
Лизинг” ЕАД, ЕИК ********* сумата от 3468,00 евро (три хиляди четиристотин
шестдесет и осем евро), представляваща главница за неплатени задължения за периода
от 26.11.2018 г. до 26.04.2019 г. по споразумение от 26.10.2018 г., уреждащо
задълженията, произтичащи от договор за финансов лизинг № 7107/16.04.2007 г.,
ведно със законна лихва за период от 09.02.2022 г. до погасяване на задължението, за
която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. дело № г.
по описа на СРС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Ц. Н. Т., ЕГН ********** да заплати на
„Уникредит Лизинг” ЕАД, ЕИК ********* сумата от 938,63 лева разноски в исковото
производство и сумата от 696,54 лева разноски в заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4