Определение по дело №237/2024 на Административен съд - Смолян

 

Производството е по чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба вх.№ 2092/19.08.24г. на М. К., с която се иска допълване на определение №1138/ 15.08.24г. в частта за разноските като се осъди ответника на осн.чл. 143 ал.2 АПК за плати на жалбоподателя разноски в размер на 500лв., представляващи половината от възнаграждението, предвидено в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Молбата е допустима, тъй като е подадена в законовия срок и от активно-легитимирано лице.

В законовия срок е депозиран писмен отговор от ответника с вх.№ 2153/ 27.08.24г., с който се оспорва искането за допълване на определението като се твърди, че жалбата не е подписана от адвокат, а доказателствата за реализирани разноски са с дата едва след като са предприети действия по отмяна на обжалвания акт, както и че в списъка не е включен адвокатски хонорар, а само ДТ. Твърди се, че жалбоподателят работи и не е налице основанието на 38 ал.1 т.2 ЗА, както и че се иска допълване на определение, което е недопустимо. В условия на алтернативност се иска редуциране размера на възнаграждението до 100лв. предвид минималния обем на процесуалната защита и ниската правна сложност на делото.

С определение № 1138/15.08.2024г. по адм.д. №237/24г. на АССм делото е прекратено на основание чл. 159 т.3 АПК поради оттегляне на оспорения административен акт. Жалбата е подадена лично от лицето; към нея е приложено пълномощно /л.15/, с което се упълномощава адвокат за процесуално представителство пред АССм по обжалваната заповед за ПАМ. Жалбата е оставена без движение и с молба вх.№ 1853/ 09.07.24г. /л.33/, подписана от пълномощника, същите са изправени и делото е насрочено. Междувременно обжалвания акт е оттеглен от административния орган и е подадена молба от адвоката за отлагане на първото с.з., в която има искане за присъждане на разноски по чл. 38 ЗА. Към молбата за присъждане на разноски има списък за сумата от 10 лв. ДТ и договор за правна защита, подписан в хипотезата на чл. 38 ал.1 т. 2 ЗА.

Съдът счита, че искането за допълване на определението в частта за разноските е допустимо и основателно. Според разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от АПК подателят на жалбата има право на разноски при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения административен акт. В случая възнаградждението по чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е в размер на 1000 лв. Предвид решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022 г. този размер в случая ще следва да се редуцира. Националната юрисдикция е длъжна да определи възнаграждението според обективните критерии: фактическа и правна сложност на делото, обем на извършената от адвоката работа. В случая, освен молбата за отстраняване на нередовностите и молбата за отлагане, не са извършвани други процесуални действия от пълномощника, включително не е имало съдебни заседания. Спорът се характеризира с ниска фактическа и правна сложност; делото е приключило без явяване на страните; не са разпитани свидетелите. Затова съдът счита, че размерът, който е обоснован и справедлив е 300лв. Ще следва да се присъди и платената ДТ в размер на 10 лв. Относно възраженията за липса на предпоставките за оказване на безплатна правна помощ в хипотезата на чл. 38 ал.1 т.2 ЗА следва да се отбележи, че става дума за отношения адвокат-клиент, които страни са подписали договор.

Водим от горното и на осн.чл. 248 ГПК съдът

 

ОПРЕДЕЛИ

 

ДОПЪЛВА Определение №1138/ 15.08.2024г. по адм.д. 237/24г. по описа на АС-[област], като ОСЪЖДА ОД МВР-[област] да заплати на адв. А. А., АК-[област], № *, [улица], разноски по делото в размер на 310 лв.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му.