Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 21.01.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV-Б въззивен състав, в
закрито заседание на двадесет и първи
януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
СТАНИМИРА ИВАНОВА
Мл.с.
ЛОРА ДИМОВА
като разгледа докладваното от младши съдия Димова ч.гр.д. № 10838 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 435 ГПК.
Образувано
е по жалба с вх. № 1277/02.10.2020 г. по регистъра на ЧСИ М.на
длъжника в изпълнително производство „Т.С.“ ЕАД, подадена чрез юрисконсулт Б.Ю.с
приложено към нея пълномощно, срещу Постановление от 11.09.2020 г. по изп.д. №
20207850400104 по описа на ЧСИ Л.М.с рег. № 785, район на действие – СГС, с
което е оставено без уважение възражение с вх. № 1050/31.08.2020 г., с което е
направено възражение за прекомерност на посочените с поканата за доброволно
изпълнение адвокатски хонорар и разноски по чл. 26 ТТРЗЧСИ по делото. Жалбоподателят излага доводи, че действия по процесуално представителство съгласно чл. 10, т. 2 НМРАВ не са извършени от процесуалния
представител на взискателя по изпълнителното дело, поради което му се дължи
единствено възнаграждение за образуване на делото. Сочи, че задължението е изцяло заплатено в срока за
доброволно изпълнение и поради това длъжникът
не следва да отговаря за разноските, направени от
взискателя за неприложени способи за изпълнение. Поддържа, че адвокатският
хонорар е прекомерен с оглед действителната фактическа и правна сложност на
делото. Иска се отмяна на обжалваното постановление и уважаване на направеното искане за намаляване
на адвокатското възнграждение до размера, посочен в чл.
10, т. 1 НМРАВ, а по отношение на пропорционалните такси и таксата по чл. 26 от
ТТРЗЧСИ въпросът да се реши по същество. Претендира се присъждане на сторените
разноски за платена държавна такса и такси по ТТРЗЧСИ, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.
В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК е постъпило е възражение с вх. № 1289/06.10.2020
г. от взискателя в изпълнителното дело „Е.С.П.“ ЕООД, подадено чрез В.С., с приложено към него пълномощно,
в което е изложено становище за неоснователност на подадената жалба. Поддържа се,
че претендираното в изпълнително производство адвокатско възнаграждение
съответства на минималния размер, предвиден в НМРАВ. Сочи, че изпълнителното
производство е образувано по подадена молба, с която е приложен изпълнителен лист, а след
образуването на изпълнително дело с
друга нарочна молба е посочен друг изпълнителен способ и банкови сметки,
които да бъдат запорирани. Отделно от това подаването на становище по повод
искането на длъжника за намаляване на адвокатското възнаграждение в
изпълнителното производство изпълва хипотезата на чл. 10, т. 2 НМРАВ и само по
себе си представлява процесуално представителство и защита на правата на
взискателя в изпълнителното производство. Претендира разноски за адвокатско
възнаграждение в настоящото производство и представя споразумение от 05.10.2020 г.
В изложени мотиви по обжалваните действия ЧСИ М.е посочил, че по делото
са представени доказателства за заплащане на адвокатски хонорар от взсикателя в
размер на 400 лв. и тази сума е начислена съгласно чл. 10, т. 1 и т. 2 НМРАВ.
Сочи, че освен образуване на изпълнителното дело, с молба от 19.08.2020 г. взискателят е поискал
замяна на първоначално посочените способи запор на движими вещи и възбрана на
недвижим имот на длъжника с налагане на запор на банкови сметки, освен това е
подал и становище във връзка с възражението на „Т.С.“ ЕАД срещу разноските. Сочи, че
длъжникът не е заплатил дълга си и не е представил доказателства за плащане, а
е получено съобщение с вх. №1032/28.08.2020 г. от „ЦКБ“ АД, че е преведена сума
по делото на основание наложен запор. Поддържа още, че начислените обикновени
такси са определени в абсолютна стойност по ТТРЗЧСИ и не могат да бъдат
намалявани.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните и като се съобрази с представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Производството по изпълнителното дело № 20207850400104 по описа на ЧСИ Л.М., с рег. № 785 на КЧСИ и район на действие
СГС е образувано по молба от 18.08.2020 г. на „Е.С.П.“ ЕООД, представлявано от
Адвокатско съдружие „С.к.“, чрез адв. М.Л.с приложено
пълномощно, подадена до ЧСИ Л.М.срещу „Т.С.“ ЕАД за
събиране на сумите по изпълнителен лист, издаден на 19.05.2020 г. от Софийски
районен съд по гр.д. № 45851/2018 г., с който „Т.С.“ ЕАД е осъдена да заплати
на адв. К.Б.на основание чл. 78, ал. 3 ГПК във вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв сумата от
177, 35 лв., представляваща разноски по делото. Към молбата е приложен договор
за цесия от 20.07.2020 г., по силата на който адв. Б.- в качеството ѝ на
цедент е прехвърлила на „Е.С.П.“ ЕООД цялото вземане, което има срещу „Т.С.“
ЕАД на основание присъдената в нейна полза сума от СРС по гр.д. № 45851/2018 г.
във връзка с Решение № 1202 от 13.02.2020 г. по възз.гр.д. № 6220/2019 г. по
описа на СГС, ведно със заплатена държавна такса за издаване на изпълнителен
лист. Приложено е и писмо от К.Б.с вх. № 6642/22.07.2020 г. по регистъра на „Т.С.“ ЕАД, с
което тя уведомява дружеството длъжник, че е прехвърлила вземането си по
присъдената сума по гр.д. № 45851/2018 г. по описа на СРС на „Е.С.П.“ ЕООД. С
молбата са посочени следните способи за изпълнение: налагане на запор на
движимите вещи на длъжника, възбрана на недвижимите му имоти и налагане на
запор върху дружествените дялове, без
да е посочено конкретно имущество. Поискано е и присъждане
на направените разноски по изпълнителното дело за сумата от 6,60 лв. – за
издаване на изпълнителен лист, 3 лв. – за преводна такса към ЧСИ, както и
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв., за удостоверяването на
чието плащане прилага преводно нареждане за кредитен превод от 18.08.2020 г.
На следващия ден /19.08.2020 г./ е постъпила молба от „Е.С.П.“ ЕООД, представлявано от Адвокатско съдружие „С.к.“, чрез адв. М.Л., с която е поискано на длъжника да бъде връчена покана за доброволно изпълнение, оттеглени са посочените в молба за образуване изпълнителни способи и е поискано да бъде приложен способът запор на банковите сметки на длъжника, без да е посочена конкретна банкова сметка. *** разноски.
ЧСИ М.е изпратил покана за доброволно изпълнение с изх. № 1097/19.08.2020 г.
до длъжника, получена на 24.08.2020 г. от „Т.С.“ ЕАД. В поканата е отразено, че
общо задължението по образуваното изпълнително дело № 20207850400104 възлиза на
общо 801, 39 лв., от които 177, 35 лв. – присъдени разноски; 400, 00 лв. – разноски по
изпълнително дело; 6,60 лв. – държавна такса за издаване на изпълнителен лист и банкови такси; 3, 00 лв. – банков комисион
за превод на авансови такси; 214, 44 лв. – такси по Тарифата към ЗЧСИ, които включват: 24, 00 лв.
за образуване на делото; 6.00 лв. – за удостоверение от НАП по чл. 191 ДОПК; 24, 00 лв. – за
връчване на ПДИ; 18, 00 лв. – за налагане на запор; 72, 00 лв. – за три
съобщения при прекратяване на делото – за връчване на съобщения до страните за
издадено постановление за прекратяване на делото и съобщение за налагане на наложен запор; 70, 44 лв. –
пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ. Посочено е, че сумата от 72 лв. е предплатена от взискателя и не формира
т. 26, дължими към 02.09.2020 г.
На 19.08.2020 г. ЧСИ Л.М.е изпратил запорно съобщение с изх. № 1098/19.08.2020 г. до „Централна Кооперативна Банка“ АД, получено на 21.08.2020 г., за налагане на запор по изп.д. № 20207850400104 срещу „Т.С.“ ЕАД за сумата от 801, 39 лв. С писмо от 28.08.2020 г., изпратено до ЧСИ М.по изп.д. № 20207850400104 директорът на Дирекция „Запори и кореспонденция“ на „ЦКБ“ АД е уведомил ЧСИ, че е направен превод на наличната сума в пълен размер от 801, 39 лв., посочен в запорното съобщение.
На 31.08.2020 г. длъжникът „Т.С.“ ЕАД е направил възражение за
прекомерност на претендираното от взискателя възнаграждение по изп.д. №
20207850400104. Твърди, че адвокатско възнаграждение по чл. 10, т. 2 НМРАВ в
случая не се дължи, а претендираните разноски не съобразени с размера на
вземането по повод, на което е образувано изпълнителното дело. Поддържа и че
размерът на пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ е прекомерен и не е съобразен с размера на
задължението, поради което също следва да бъде намален.
С обжалваното в настоящото
производство постановление от 11.09.2020 г. ЧСИ М.е оставил
без уважение възражението на
длъжника.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена в двуседмичния срок по чл. 436, ал. 1 вр. чл. 62, ал. 2 ГПК. Видно от съдържащото се по изпълнително дело съобщение за постановление от 11.09.2020 г., същото е получено в дружеството на длъжника „Т.С.“ ЕАД с вх. № ЧСИ-9024/17.09.2020 г., следователно срокът за подаване на жалбата изтича на 01.10.2020 г. На тази дата жалбата е изпратена по пощата до ЧСИ М., видно от приложения по делото плик от писмо. Подател е процесуално легитимирано лице – длъжник в изпълнителното производство. Жалбата е подадена срещу акт, подлежащ на обжалване, внесена е дължима такса и като такава е допустима.
Компетентен да се произнесе по искане за коригиране на вече начислени като дължими разноски по изпълнителното производство е органът, който е овластен да извършва предписаните в ГПК изпълнителни действия и който начислява и събира същите. Такъв орган е съдия-изпълнителят. Актът на съдия-изпълнителя по повод на възражение срещу начислени в тежест на длъжника разноски подлежи на съдебен контрол.
Предмет на проверката при жалба срещу постановлението за разноските /в настоящия случай обективирано в поканата за доброволно изпълнение/ по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК са всички сторени в изпълнителното производство разноски, възложени в тежест на длъжника, включително и дължимостта на възнаграждение за адвокат за водене на изпълнително дело и такса по чл. 26 ТТРЗЧСИ. По преценка на настоящия състав това постановление е неправилно и следва да бъде отменено.
В случая по изпълнителното дело не е приложен
договор за правна защита и съдействие, сключен между цесионера - взискател „Е.С.П.“ ЕООД и
Адвокатско съдружие „С.к.“, от който да е видно какъв е размерът на уговорения
адвокатски хонорар. Приложено е пълномощно, с което взискателят упълномощава адвокатското
съдружие да го представлява и платежно нареждане от 18.08.2020 г. за заплащане
на сумата от 400 лв., представляваща „адв. х-р и.д. с/у Топлофикация“, поради което съдът намира, че това е размерът на
договорения и изплатен адвокатски хонорар между „Е.С.П.“
ЕООД и Адвокатско
съдружие „С.к.“.
По същество възражението на длъжника по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираните от взискателя разноски за адвокатско възнаграждение е основателно.
Въпросът за съдебните разноски в изпълнителното производство не е свързан със защита срещу незаконосъобразни изпълнителни действия, а с общия принцип за отговорността за разноски. Отговорността за разноски е уредена в общата част на ГПК, като в чл. 79 ГПК е посочено от кого се понася тази отговорност в изпълнителното производство.
Изпълнителното дело, за което са заплатени
спорните разноски, не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност.
Непосредствено след подаване на молбата за принудително изпълнение, още на
следващия ден е подадена нова молба за замяна на поисканите с молбата за образуване изпълнителни способи и извършване
на запор на банкова сметка. ***лното производство е конкретизирано имущество на
длъжника, към което да се пристъпи към изпълнение, нито в последващата молба е
посочена банкова сметка, ***, поради което и съдът намира направените искания за
бланкетни. Същевременно не е направено и възглагане по чл. 18 ЗЧСИ.
При тези данни настоящият състав намира, че по
изпълнителното дело не се
е осъществило процесуално представителство, което да обуславя заплащане на
хонорар, различен от този за образуването на делото по чл. 10, т. 1 НМРАВ в
размер на 200 лв. Съгласно
прокламирания в чл. 3 ГПК принцип на добросъвестност участващите в съдебните производства лица и
техните представители под страх от отговорност за вреди са длъжни да упражняват
предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави. В случая адв. Любомиров, действащ като пълномощник на „Е.С.П.“
ЕООД, е подал молба за образуване на изпълнително дело, като само бланкетно е
посочил способи за изпълнение. Не следва да се игнорира обстоятелството, че
длъжник по процесното изпълнително дело е общинско дружество – „Т.С.“ ЕАД, поради което и своевременното
получаване на сумите по изпълнителния лист не би било особено затруднено за взискателя. По отношение на този длъжник първоначално са
избрани изпълнителни способи – запор на движими вещи, възбрана на недвижими
имоти и запор на дружествени дялове за главница по изпълнителен лист в размер
на 177, 35 лв..
А още на следващия ден е подадена молба от процесуалния представител на
взискателя за замяна на изпълнителните способи и прилагане от ЧСИ на запор на
банкови сметки, отново бланкетно. Изложеното по отношение на характера и
размера на дълга, както и последователността и същността на извършените
действия води до извод за недобросъвестно поведение от страна на процесуалния
представител с цел да се обезпечи заплащането на изплатеното от взискателя
адвокатско възнаграждение в прекомерен размер на 400 лв. При това положение
настоящия състав намира, че подадената от „Топлофикация София“ АД жалба по
отношение на размер на приетото за събиране адвокатско възнаграждение от ЧСИ Л.М.по
изп.д. № 20207850400104 е основателна и следва да
бъде уважена, а дължимите
на взискателя разноски за адвокатско възнаграждение да бъдат
намалени до размера на сумата от 200 лева. В допълнение следва да се посочи, че депозирането
на становище по въпроса за разноските в частност за адвокатския хонорар не
следва да бъде взето предвид, доколкото не представлява искане за предприемане
на изпълнителни действия.
Предвид изложеното и доколкото размерът на
приетото в изпълнителното производство адвокатско възнаграждение, дължимо в
полза на взизкателя е намалено до 200 лева, то следва да бъде редуциран и
размерът на дължимата пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ.
Съгласно т. 26, б. „б“ ТТРЗЧСИ за изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната сума, както следва: от 100 лева до 1000 лева – 10 лева + 10 на сто за горницата над 100 лева. Следователно дължимата от жалбоподателя пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ се формира на базата на сумата от 455, 95 лв., като дължимата пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ върху това парично вземане е в размер на 45, 59 лева без ДДС или 50,06 лева с ДДС.
Поради изложените
съображения настоящият съдебен състав намира, че таксата, дължима по т. 26 от
ТТРЗЧСИ, посочена в поканата за доброволно изпълнение, е
незаконосъобразна в частта за сумата над 45, 59 лева без ДДС, респ. 50, 06 лева
с ДДС, до определения от ЧСИ размер от 70, 44 лв.
По отношение на
разноските:
С оглед изхода на спора
жалбоподателят има право на разноски. Направено е своевременно искане от „Т.С.“
ЕАД за присъждане сторените разноски, както следва за държавна такса - 25 лв.,
разноски за администриране на частната жалба - 48 лева и юрисконсултско
възнаграждение – 50 лв., поради което и на основание чл. 78, ал.1 ГПК „Е.С.П.“ ЕООД следва да бъде осъдено да заплати на „Т.С.“ ЕАД
сумата от 123, 00 лева, представляваща разноски в производството пред СГС.
Поради
изложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******– длъжник по
изпълнението, постановлението от 11.09.2019 г., с което ЧСИ Л.М.е оставил без уважение възражение с вх. № 1050/31.08.2020
г. за изменение на постановлението
за разноски, обективирано в покана за доброволно изпълнение с изх. № 1097/19.08.2020 г. по изпълнително дело № 20207850400104 по описа на ЧСИ Л.М., с рег. № 785
към Камарата на ЧСИ, с район на действие – СГС, в частта относно възложените на
длъжника разноски по изпълнението за дължимо на взискателя адвокатско
възнаграждение и в частта, с която е определен размерът на пропорционалната
такса по т. 26 ТТРЗЧСИ над сумата от 45, 59 лева/без
ДДС/ до пълния начислен от
ЧСИ размер, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА разноските за дължимо на взискателя „Е.С.П.“ ЕООД с ЕИК ******от
длъжника „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******по изпълнително
дело № 20207850400104 по описа на ЧСИ Л.М., с рег. №
785 в КЧСИ, с район на действие – СГС, адвокатско възнаграждение на 200 лева и
размерът на пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ на
45, 59 лева /без ДДС/.
ОСЪЖДА „Е.С.П.“ ЕООД чс ЕИК ******да заплати на „Т.С.“ ЕАД сумата от 123, 00 лева,
представляваща разноски в производството пред СГС.
Решението е окончателно и
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.