№ 579
гр. София, 08.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Мариела П. Миланова
като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско дело
№ 20241000502921 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.
С решение № 1745/22.03.2024г, постановено по гр.д.№ 969/2022г по описа на СГС, е
осъдено ЗЕАД "БУЛСТРАД ЖИВОТ ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП", ЕИК ********* да
заплати на К. И. Т., ЕГН **********, на основание чл. 432 (1) КЗ за вреди от ПТП,
настъпило на 08.08.2021г., по вина на водача на товарен автомобил „Мерцедес“ с рег. №
********, чиято гражданска отговорност е застрахована от ответното дружество: сумата от
30 000 лв. – обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от 15.01.2022 г., като е отхвърлен иска за разликата до пълния
претендиран размер от 60 000 лв., както и претенцията за законна лихва за забава за периода
14.10.2021 г. – 14.01.2022 г.; сумата от 3 098,89 лв. – обезщетение в общ размер за
претърпени имуществени вреди в това число разходи за лечение и тотална щета на л.а.
„Опел“ с рег. № ********, ведно със законната лихва върху сумата считано от 31.01.2022 г.
до окончателното изплащане, като е отхвърлен иска за разликата до пълния претендиран
размер от общо 8870,78 лв., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК – сумата от 25 лв. – държавна
такса за първоинстанционното разглеждане на делото. Осъдено е ЗЕАД "БУЛСТРАД
ЖИВОТ ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП", ЕИК ********* да заплати на основание чл. 38
ЗАдв. на адвокат Г. Й. Й., ЕГН ********** сумата от 3 079,83 лв. – адвокатско
възнаграждение за първоинстанционното разглеждане на делото. Осъдено е ЗЕАД
"БУЛСТРАД ЖИВОТ ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП", ЕИК ********* да заплати на
Софийски градски съд на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 2 140,35 лв. – държавна
такса и разноски за първоинстанционното разглеждане на делото. Осъдено е на основание
чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК К. И. Т., ЕГН ********** да заплати на ЗЕАД "БУЛСТРАД
ЖИВОТ ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП", ЕИК *********, сумата от 202,50 лв. – разноски и
юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното разглеждане на делото.
Решението е обжалвано от К. И. Т., чрез адв.Г.Й. от САК, в частта му, с която са
1
отхвърлена исковите претенции по чл.432 КЗ за разликата от 30 000лв. до 60 000лв. за
обезщетение за неимуществени вреди и за разликата от 3098.89лв. до сумата от 6197.78лв.
Възразява срещу приетото възражение за съпричиняване от 50% и поддържа, че
заключението на съдебно автотехническата експертиза е неправилно и необосновано и, че
съдът не е обсъдил доводите срещу изводите на вещото лице относно изчисляването на
изминат път и възможността за предотвратяване на инцидента. Поддържа, че неправилно е
прието, че автомобилът е изминал не по-малко от 14 метра от потеглянето си до удара, като
изминатото разстояние е не повече от 11-12 метра. Възразява, че не са обсъдени габаритите
на товарния автомобил, които имат отношение към изминатия път и разположението му по
широчината на пътя към момента на удара.
При евентуалност поддържа, че ако се приеме, че е налице съпричиняване, същото
следва да се определи до 20%, като се съобрази, че пострадалата се е движила по път с
предимство на регулирано кръстовище, като водачът на товарния автомобил е следвало да я
пропусне.
Претендира да се отмени решението в обжалваната му част.
Ответникът-ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп”, представлявано от юрисконсулт
А.П., е оспорило въззивната жалба, с доводи, че е неоснователна. Поддържа, че експертизата
не е оспорена, както и, че изводите са обосновани по отношение на равния принос на водача
на застрахования автомобил и пострадалата. Претендира да се остави без уважение
въззивната жалба.
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, от надлежна страна и
против обжалваем съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Ищцата по делото- К. И. Т. е посочила, че на 08.08.2021 г., около 9:20 часа, в гр.
София, при управление на л.а. „Опел“ с рег. № ******** по бул. „Европа“, с посока на
движение към Околовръстен път, й е било отнето предимство и автомобилът е блъснат от
товарен автомобил „Мерцедес“ с рег. № ********. Процесният пътен инцидент настъпил по
вина на водача на т.а. „Мерцедес“ , извършващ маневра „завой наляво“ и движещ се по ул.
„Банско шосе“, от ул. „7290та“ към ул. „Ерика“. В резултат на процесното ПТП ищцата
получила травматични увреждания: фрактура на тазобедрена става вдясно, фрактура на
илиачна кост, фрактура на 3 ребра вляво, травма в областта на лява коремна област и
разкъсно-контузна рана на главата вдясно. Била извършена оперативна интервенция с цел
репозиция и фиксация на фрактурата и поставяне на реконструктивна плака и винтове. След
изписването й била напълно обездвижена, за нея се грижели нейната дъщеря и близък,
медицинско лице идвало всеки ден в дома й за поставяне на Фраксипарин. Страдала от
постоянни болки в областта на таза, придружени с изтръпване в областта на слабините и
крайниците. Проведен бил курс по физиотерапия с цел увеличаване обема на движение и
мускулната сила. Посочила е, че към датата на сезиране на съда (31.01.2022 г.) продължава
да е в отпуск по болест, невъзможно й е било да се придвижва без помощни средства. При
изправяне и продължително движение изпитвала изключително силни болки в областта на
тазобедрената става и слабост в целия крайник. Това налагало близките й да я обслужват
денонощно. Процесният инцидент се отразил негативно върху психическото състояние на
ищцата. Тя страдала от безсъние и се налагало да употребява обезболяващи и сънотворни
медикаменти. Била подтисната, оплаквала се от понижено настроение, тревожност,
нарушения на паметта и вниманието, не желаела да разговаря с хора, изживявала тежко
безпомощното си състояние, чувствала се несигурна и в безизходица, страхувала се от
инвалидизиране и че ще е в тежест за семейството си. Изпитвала главоболие, световъртеж,
залитала, на моменти била дезориентирана, с нарушения в паметта и мотивацията. За
лечението си е сторила разходи в общ размер 3870,78 лв. В резултат на инцидента лекият
автомобил, собственост на ищцата, бил в състояние на тотална щета. Към датата на
2
процесния инцидент гражданската отговорност на водача на товарния автомобил била
застрахована от ответното дружество. На 14.10.2021 г. завела претенция пред
застрахователя, но в законоустановения 3-месечен срок нямало окончателно произнасяне и
не й било заплатено обезщетение. Претендирала е на основание чл. 432 КЗ да бъде осъдено
ответното дружество да й заплати: 60 000 лв. – неимуществени вреди, ведно със законната
лихва, считано от 14.10.2021 г. до окончателното изплащане на претендираната сума;
8870,78 лв. – имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 31.01.2022 г. до
окончателното изплащане на претендираната сума, в това число 5000 лв. – стойност на л.а.
„Опел“ и 3870,78 лв. – разходи за лечение.
Ответникът-ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД е оспорил исковите
претенции. Заявил е, че не оспорва съществуването на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за т.а.
„Мерцедес“ с рег. № ********, както и предявяването на претенция от страна на ищцата по
реда на чл. 380 КЗ на 14.10.2021 г. Оспорил е механизма на ПТП и настъпването му по вина
на водача на товарния автомобил, твърдените от ищцата вреди и продължителността на
възстановяването й от причинените й травми. Оспорил е направените разходи за лечение,
както и че л.а. „Опел“ след ПТП е в състояние на тотална щета.
С решението си първоинстанционният съд е уважил частично исковата претенция за
неимуществени вреди до сумата от 30 000лв., ведно със законната лихва от 15.01.2022г., като
е отхвърлил до сумата от 60 000лв., исковата претенция за имуществени вреди до сумата от
3098.89лв., ведно със законната лихва от 15.01.2022г., като е отхвърлил същата до сумата от
8870.78лв. до окончателното изплащане. Приел е, че е налице съпричиняване от страна на
пострадалия в размер на 50%.
Не се спори между страните, че гражданската отговорност на водача на товарния
автомобил е била застрахована при ответното дружество към датата на ПТП.
Пред въззивната инстанция се спори между страните относно механизма на ПТП,
размерите на определените обезщетения за неимуществени вреди и за имуществени вреди и
съпричиняването от пострадалата.
Видно от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 370/08.08.2021 г. на
СДВР, отдел „Пътна полиция“ е, че е отразено настъпване на ПТП на 08.08.2021 г., около
9:20 часа в гр. София, на бул. „Европа“, в района на кръстовището с ул. „Банско шосе“
между: товарен автомобил Мерцедес“ с рег. № ********, управляван от водача Б. Л. Б. и л.а.
„Опел“ с рег. № ********, управляван от К. И. Т..
С постановление от 21.09.2022 г. на СРП образуваното досъдебно производство №
513 ЗМТ 11243/2021 г. по описа на СДВР, пр. пр. № 22416/2021 г. на СРП е прекратено на
основание чл. 243, ал. 1, т. 1 НПК.
От ангажираните по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Б. Л. Б. се
установява, че същият е дал показания, че през 2022 г. е участвал в ПТП, като управлявал
товарен автомобил „Мерцедес“, пресичал е бул. „Европа“ при маневра ляв завой от Банкя в
посока гр. Драгоман. Преди да пресече бул. „Европа“ спрял, една кола му дала път и
потеглил без да посочва с каква скорост се е движел. При изправянето на автомобила,
навлизайки в другото платно, в последния момент шофьорът видял в огледалото как червена
кола се ударила в камиона. Ударът настъпил в задна лява част на камиона. На това място
имало и пешеходна пътека. Свидетелят помогнал на пострадалата, преместил автомобила на
тротоара.
По делото е изслушано заключение по съдебно автотехническа експертиза, изготвена
от вещото лице инж. А. П. А., в което е прието, че на 08.08.2021 г. около 9:20 часа в гр.
София при слънчево време и добра видимост, по ул. „Банско шосе“ към бул. „Европа“ се е
3
движел товарен автомобил „Мерцедес“ с рег. № ********, управляван от Б. Б.. На
кръстовището водачът спрял автомобила на стоп-линията в лентата за ляв завой. След
кратък престой водачът видял спрян автомобил и водач, който му правил знак, че го
пропуска да премине и да извърши ляв завой. Видял и л.а. „Опел“, но преценил, че е далече
и ще успее да премине пред него. Потеглил и започнал маневра ляв завой, за да навлезе в
дясната лента за движение по бул. „Европа“ посока Божурище. Съсредоточил вниманието си
върху пешеходците, пресичащи бул. „Европа“ по пешеходната пътека и не наблюдавал
движението на л.а. „Опел“. Водачът на л.а. „Опел“ е имал възможност да вижда тръгващия и
навлизащия в платното за движение на бул. „Европа“ товарен автомобил „Мерцедес“, но не е
реагирал своевременно и автомобилът се е ударил в препречилия пътя товарен автомобил в
зоната на бутилките със сгъстен въздух и предната част на лявата външна гума от третата ос
– със скорост около 40 км/ч. След удара л.а. „Опел“ се спрял и вероятно е отблъснат леко
назад, а по-късно преместен. Мястото на удара между предна част на л.а. „Опел“ и лява
страна на т.а. „Мерцедес“ по дължина на пътя е в зона 24,5-25,0 м. след линията на
ориентира, а по широчина – в зона 5,0-6,45 м. вляво от десния край на платното за движение.
За движещите се по бул. „Европа“ МПС са налични пътни знаци – на 48 м. преди ориентира
и на 1 м. вдясно от десния край на платното – пътен знак А13 – изкуствена неравност, както
и пътен знак В26, ограничаващ скоростта на л.а. „Опел“ до 30 км/ч. За товарен автомобил
„Мерцедес“ е бил наличен за спазване пътен знак Б2 – Стоп. Вещото лице е посочило, че
причината за настъпване на пътния инцидент са действията на водача на т.а. „Мерцедес“,
който при даден знак от водач на спрял лек автомобил е преценил, че ще успее да завърши
маневрата ляв завой, но не е съобразил движещия се л.а. „Опел“. Същевременно водачът на
л.а. „Опел“ също е могъл да види потеглящия товарен автомобил „Мерцедес“ и при опасна
зона за спиране от 24,5 м. при скорост 40 км/ч е могъл изцяло да спре и да предотврати
удара. Към момента на навлизане на т.а. „Мерцедес“ в пътното платно л.а. „Опел“ се е
намирал на отстояние 34,78 м., което също е по-голямо от опасната зона за спиране. Спрямо
момента, в който т.а. „Мерцедес“ е навлязъл в лява пътна лента на бул. „Европа“, л.а. „Опел“
е на отстояние 19,89 м. – вече в опасната зона за спиране 24,50 м. и при скорост от 40 км/ч
водачът не е могъл да спре преди мястото на удара, респ. – да предотврати произшествието.
Вещото лице е отчело, че при шофиране на л.а. „Опел“ с допустимата скорост от 30 км/ч и
зона за спиране от 16,72 метра водачът е имал възможност да спре преди мястото на удара и
да предотврати настъпване на ПТП. От техническа гледна точка при наличие на знак
„изкуствена неравност“ са налице условия за намаляване на скоростта и движение на лек
автомобил със скорост не по-висока от 30 км/ч. Действията на водача на л.а. „Опел“ са в
причинна връзка с настъпване на произшествието, защото не е реагирал своевременно и не е
предприел аварийно спиране, като същевременно се е движил със скорост над допустимата
от 30 км/ч. Средната пазарна цена на л.а. „Опел“ към 08.08.2021 г. е 3325 лв., при дължимо
70% обезщетение от пазарната стойност същото възлиза на 2327,00 лв. При изслушването
му в съдебно заседание вещото лице е уточнило, че при скорост от 30 км/ч, от момента на
навлизане на т.а. „Мерцедес“ в лява пътна лента, л.а. „Опел“ е на отстояние 14,91 м. и при
опасна зона 16,72 м. ударът е бил непредотвратим.
По отношение на твърдените вреди от ищцата от представената по делото
медицинска документация и съдебномедицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р
Б. К., ***, се установява, че в резултат пътния инцидент е получила травматични
увреждания: фрактура на ацетабулума вдясно, фрактура на три ребра в лява гръдна
половина, травма на лява коремна област и разкъсно-контузна рана на главата вдясно –
фронтално. Твърдяната от ищцата фрактура на илиачната кост вдясно представлява
продължение на трансверзалната фрактурна линия на ацетабулума, поради което не може да
се приеме като отделно счупване. Фрактурата на ацетабулума е довела до трайно
затруднение в движенията на десен долен крайник за период по-голям от 30 дни. Фрактурата
на три ребра в лявата половина на торакса е без дислокация на фрагментите и реализира
4
медико-биологичния признак временно разстройство на здравето неопасно за живота.
Контузията на лявата коремна област и разкъсно-контузната рана в дясна фронтална зона са
причинили болка и страдание (временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Всички описани увреждания са в пряка причинно-слествена връзка с процесния инцидент.
На 18.08.2021 г. в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД на ищцата е била извършена оперативна
интервенция – открита репозиция на фрактурата на ацетабулума с поставяне на остеосинтеза
с две реконструктивни плаки и винтове. Срокът на зарастване на този тип фрактури, след
оперативно лечение, е около 60 дни, а пълното възстановяване и завръщане към нормалните
дейности от ежедневието и активното спортуване се постига обикновено към 12-тия месец
след операцията. Фрактурите на ребрата зарастват за период от поне 6 седмици. Контузията
в лява коремна област и разкъсно-контузната рана в дясна фронтална зона на главата са
увредили здравето на ищцата в лека степен, при период на възстановяване 14-21 дни. При
проведен преглед на ищцата е установено, че е със самостоятелна походка, без помощни
средства и накуцване, самостоятелен стоеж. Клякането е ограничено до 90° в дясна
тазобедрена и коленна става с болка в крайна фаза. Констатиран е белег от оперативен
цикатрикс с дължина 14 см. без хипер и хипопигментация. Няма данни за хипотрофия и
обемна разлика в мускулатурата на двете подбедрици, отоци, циркулаторни смущения.
Активните и пасивни движения в дясна тазобедрена става са болезнени и в отклонение от
нормата по отношение на сгъване, вътрешна и външна ротация. Налице са данни за пълна
консолидация на фрактурата и възстановяване на всички анатомични параметри на
тазобедрената става. Няма данни за постоперативна артроза на ставата, но подобно
усложнение се определя като възможно, както и почти сигурна оперативна интервенция за
имплантиране на изкуствена тазобедрена става. Няма белег от разкъсно-контузна рана в
окосмената част на главата на пострадалата. Извършените от ищцата разходи за импланти и
лекарства, са били необходими за лечението. При изслушването му в съдебно заседание
вещото лице е посочило, че 4-месечен период на легло е по-дълъг от нормалното за
оперирана фрактура. Прогнозите за бъдещо развитие на артроза се основават на факта, че се
касае за вътреставна фрактура на носещ крайник. Описаните ограничения в движението на
долния крайник са дефинитивни и не се очаква подобрение занапред. Според експерта 2
седмици рехабилитация са крайно недостатъчни, но това е период на раздвижване, покриван
от НЗОК.
В периода 08.08.2021 г. - 23.08.2021 г. К. Т. е била настанена за болнично лечение в
УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД, ІІ-ра клиника по ортопедия и травматология с диагноза
счупване на ацетабулума – закрито. Ползвала е отпуск за временна неработоспособност в
периода 08.08.2021 г. – 03.02.2022 г.
За проведената оперативна интервенция ищцата е заплатила сумата от 3627 лв. –
медицински изделия, както и лекарствени продукти на обща стойност 185,78 лв.
По делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля С. Д., който
е дал показания, че неговата майка е приятелка с ищцата. Последната живее сама, няма
партньор, децата й живеят в други жилища. След изписването дъщерята на ищцата – М.,
започнала да се грижи за майка си. Свидетелят също я посещавал почти всеки ден. Ищцата
била на легло, ползвала памперси. Първите 4 месеца не е могла да се изправи, нуждаела се
от помощ и ползвала количка, за да се придвижи до тоалетната. С количката се къпела.
Имало е случай свидетелят да остане през нощта, тъй като М. била нощна смяна.
Впоследствие започнала да се придвижва с патерици, провела рехабилитация в „Пирогов“.
Върнала се на работа след 6-тия месец от инцидента. Свидетелят я карал до работното й
място или хващала такси, тъй като не можела да се вози с градски транспорт. Постоянно
приемала болкоуспокояващи. Към момента ищцата не се е възстановила – след като ходи 5-
10 минути започва да я боли крака и да куца. След инцидента от страх спряла да шофира.
От заключението на Комплексна съдебно-психатрична и съдебно- психологична
5
експертиза, изготвена от вещите лица д-р Е. Н. М. (психиатър) и А. П. А. – клиничен
психолог, се установява, че процесното ПТП за ищцата е значима житейска промяна, довела
до продължителни неприятни обстоятелства. Развило се е реактивно психично разстройство:
първоначално остро стресово разстройство, по късно – отчетливо посттравматично стресово
разстройство (МКБ 10 - F43.1), а към днешния момент – протрахирана депресивна
адаптационна реакция с тенденция за хронификация към смесено тревожно- депресивно
разстройство (F43.21). Според експертите процесният инцидент е довел до последствия в
психичен план за ищцата. Нейното психично състояние е тревожно-депресивно, налице са
значителни когнитивни нарушения във функционирането към настоящия момент, които
вероятно се дължат на органични увреди на мозъка от преживяната травма. Ищцата е
преживяла стрес, болка, значителен дискомфорт от обездвижването и от чувството за
безпомощност в ежедневието. Ищцата е била с повишена тревожност както непосредствено
след инцидента, така и към настоящия момент. За пълното възстановяване на ищцата е
необходимо да се предприемат подходящи психотерапевтични и медицински мерки.
Възможно е въпреки това да не се достигне до пълно възстановяване на предболестното
състояние и ниво на функциониране, тъй като има двойно въздействие – органично и
психогенно.
Въз основа на обсъдените доказателства се установява, че водачът на товарния
автомобил е навлязъл в кръстовището за извършване на маневра завой наляво, като не е
съобразил движещия се в лява пътна лента и наближаващ кръстовището л.а. „Опел”, не е
отчел отстоянието и скоростта на движение на лекия автомобил, с което е нарушил чл.25,
ал.1 ЗДвП, поради което следва, че е налице противоправно поведение, причинени вреди на
ищцата, пострадала при процесното ПТП, които се установява, че са в причинна връзка със
същото.
По отношение на възражението за съпричиняване съгласно съдебната практика не
всяко нарушение на установените в ЗДвП и ППЗДвП правила за движение по пътищата е
основание да се приеме съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, водещо до
намаляване на дължимото се за същия обезщетение. По обективния характер на
съпричиняването е налице задължителна съдебна практика-т.7 от ППВС №17/1963г., в което
е акцентирано върху предпоставките за намаляване на обезщетението за вреди от
непозволено увреждане-допринасяне от страна на увредения за тяхното настъпване и пряка
причинна връзка между поведението му и настъпилия вредоносен резултат. Приносът следва
да бъде доказан по категоричен начин от страната, която е направила възражение за
съпричиняване, при условията на пълно главно доказване, а не и да е предполагаем. За да е
налице принос на увредения към щетата, е необходимо нарушенията да са в пряка причинна
връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният да е тяхно следствие. / Така
Решение №206/12.03.2010г на ВКС по т.д.№35/2009г, II Т.О., ТК, решение №154/31.10.2011г
на ВКС по т.д.№977/2010г, II Т.О., ТК, решение № 45/15.04.2009г по т.д.№525/2008г на II
Т.О., решение №159/24.11.2010г по т.д.№1117/2009 и решение №58/29.04.2011г по т.д.
№623/2010г на II Т.О./
От заключението на съдебно автотехническата експертиза се установява, че ищцата,
като водач на лекия автомобил, при ограничение на скоростта до 30 км, е управлявала
автомобила със скорост от 40км/ч, с което е нарушила чл.21 ЗДвП, и която не й е позволила
да спре при наличие на опасност, каквато е бил товарният автомобил. Същата не е била в
невъзможност да възприеме навлизащия в кръстовището товарен автомобил и да спре, с
което да предотврати ПТП.
Възраженията във въззивната жалба, че неправилно вещото лице е определило
изминатото разстояние от товарния автомобил на около 14 метра, както и не е съобразило
габаритите на автомобила, са необосновани, тъй като са приети въз основа на техническата
документация и ангажираните по делото гласни доказателства, като са направени
6
съответните изчисления от вещото лице.
Поради изложеното следва да се приеме, че вина за настъпването на ПТП носят по
равно и двамата водачи на МПС, участвали в него.
При установяване, че са налице всички елементи от състава на чл.432, ал.1 КЗ за
ангажиране на отговорността на ответното дружество, следва да се определи обезщетението
за неимуществени вреди. При съобразяване на Постановление №4/23.12.1968г. на Пленума
на ВС и съдебната практика на ВКС по чл.290 от ГПК-напр. решение №130/8.07.2013г. на
ВКС по т.д.№669/2012г., II Т.О.., решение №151/12.11.2013г. на ВКС по т.д.№486/2012г, ІІ
Т.О., ТК, решение №88/9.07.2012г. на ВКС по т.д.№1015/2011г, ІІ Т.О., ТК, решение
№199/30.11.2016г. на ВКС по т.д.№2432/2015г., ІІ Т.О, в които се приема, че справедливостта
като критерий за определяне размера на обезщетението при деликт, не е абстрактно
понятие, а предпоставя винаги преценка при мотивирано изложение, а не изброяване на
обективно съществуващи, конкретни обстоятелства, като характер на увреждането, начин на
извършването му, интензитета и продължителността на търпимите болки и страдания,
допълнително влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания,
осакатявания, загрозявания. На тази база следва да се прецени обезщетението за
неимуществени вреди за претърпените болки и страдания.
Следва да се отчете, че пострадалата е била на 54 години към датата на настъпване на
ПТП, претърпените телесни увреждания- фрактура на ацетабулума вдясно, фрактура на три
ребра в лява гръдна половина, травма на лява коремна област и разкъсно-контузна рана на
главата вдясно – фронтално, болки след инцидента и остатъчни болки понастоящем,
проведена оперативна интервенция, продължителността на лечението, ограничението в
обема на движения на дясна тазобедрена става, възможни артрозни усложнения на ставата,
липса на загрозяващи белези, наличието на посттравматично стресово разстройство и
депресивно разстройство, възникнал страх, нуждата от чужда помощ за обслужването й. Въз
основа на това следва да се определи обезщетение в размер на 60 000лв. и при отчитане на
съпричиняване да се уважи исковата претенция за обезщетение за неимуществени вреди за
сумата от 30 000лв., ведно със законната лихва от 15.01.2022г. и се отхвърли като
неоснователна до сумата от 60 000лв.
По отношение на исковата претенция за имуществени вреди се установява, че ищцата
е направила разходи за лечение в размер на 3870.78лв., а средната пазарна цена на
притежавания от ищцата л.а. „Опел” към 08.08.2021 г. е 3325 лв., като при съобразяване на
правилото за обезщетяване в хипотезата на тотална щета за 70% от стойността му (чл. 390,
ал. 2 КЗ) е дължима сума в размер на 2327 лв. Исковата претенция по чл.432, ал.1 КЗ за
обезщетение за имуществени вреди следва да се уважи за сумата от 3098.89лв. и се отхвърли
до сумата от 8 870.78лв., ведно със законната лихва от 31.01.2022г. до окончателното
изплащане.
Поради съвпадане на изводите на двете инстанции, решението в обжалваната му
част следва да се потвърди на основание чл.271 ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.271 ГПК решение № 1745/22.03.2024г, постановено по
гр.д.№ 969/2022г по описа на СГС, В ЧАСТТА му, с която е отхвърлена исковата претенция
с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, предявена от К. И. Т., ЕГН ********** срещу ЗЕАД
"БУЛСТРАД ЖИВОТ ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП", ЕИК ********* за обезщетение за
неимуществени вреди за разликата от 30 000лв. до 60 000лв. и за обезщетение за
имуществени вреди за разликата от 3 098.89лв. до 6 197.78лв. , ведно със законните лихви
7
върху сумите.
В необжалваната му част решението е влязло в сила.
Решението може да се обжалва при условията на чл.280 ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8