№ 153561
гр. София, 23.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20231110152703 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е Глава XIII ГПК (Общ исков процес)
Производството е образувано по искова молба с вх. №
265735/26.09.2023 г., уточнена с молба с вх. № 16398/18.01.2024 г., уточнена с
молба с вх. № 607/23.02.2024 г., с която се предявени следните обективно
кумулативно съединени искове с правна квалификация, както следва:
1. от В. Б. П., ЕГН **********. с пост. адрес: ********* чрез процесуален
представител адв. А. Р. В. със съдебен адрес: ********* срещу А. Б. П.,
ЕГН **********, с пост. адрес: **********, с който се иска ответникът
да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 23 000.00 лева (двадесет и
три хиляди лева), представляваща дължима на В. П. част от получената
от Ответницата с преводи от 28.09.2018 г„ 08.10.2018 г. и 07.11.2018 г.
част от парично обезщетение по Предварителен договор за
градоустройство и строителство от 17.11.2016 г. с *********, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба (26.09.2023 г.)
до окончателното изплащане на сумата;
главен иск: с правна квалификация чл.284, ал.2 ЗЗД, която сума
ответницата е получила по възложен договор за поръчка с ищеца и е
следвало да я предаде на ищеца
евентуален: с правна квалификация чл.55, ал.1, пред.1 ЗЗД, тъй като
получената от ответница сума се държи без основание, тъй като тя се
дължи на собствениците на имота
2. от Н. Б. П., ЕГН **********, с пост. адрес: ********* чрез процесуален
представител адв. А. Р. В. със съдебен адрес: ********* срещу А. Б. П.,
ЕГН **********, с пост. адрес: **********, с който се иска ответникът
да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 23 000.00 лева (двадесет и
три хиляди лева), представляваща дължима на А. П. част от получената
1
от Ответницата с преводи от 28.09.2018 г„ 08.10.2018 г. и 07.11.2018 г.
част от парично обезщетение по Предварителен договор за
градоустройство и строителство от 17.11.2016 г. с *********, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба (26.09.2023 г.)
до окончателното изплащане на вземането:
главен иск: с правна квалификация чл.284, ал.2 ЗЗД, която сума
ответницата е получила по възложен договор за поръчка с ищеца и е
следвало да я предаде на ищеца
евентуален: с правна квалификация чл.55, ал.1, пред.1 ЗЗД, тъй като
получената от ответница сума се държи без основание, тъй като тя се
дължи на собствениците на имота
В исковата молба са изложени твърдения, че ищците и ответницата са
били съсобственици на поземлен имот в гр. София и по повод неговото
застрояване, изменение на ПРЗ, сключили договор с ответницата и я
упълномощили.
Твърдят, че ответницата поела задължения да сключи договор с
търговско дружество договор за градоустройство и строителство за процесния
имот. Сочат, че упълномощили ответницата да ги представлява пред
строителя, като ответницата е следвало да посочи банкова сметка, на която да
бъде преведено уговореното парично обезщетение. Твърди се, че този договор
за градоустройство бил сключен от ответницата от името на ищците и
съгласно този договор, наследници на земята е следвало да получат сумата от
97 791.50 лева, а сумата за ищците, съгласно квотата за собственост на имота,
се равнявала на 23 000 лева всеки един от тях. Сочат, че уговорените суми в
договора били платени от строителя и проектанта на ответницата, а тя не е
платила сумата на ищците, съгласно квотите на собственост и полагащия им
се дял. Съгласно договора между страните по делото, ответницата се била
задължила да предаде на всеки един от ищците дължимата им част от
преведените й суми от ***********. Затова претендират сумата на договорно
основание, тъй като ответницата не е изплатила сумата на ищците.
Като евентуално основание, ищците навеждат, че ако не се приеме, че е
имало договор между ищците и ответницата, то процесните суми ответницата
е получила без правно основание, тъй като липсвало основание ответницата
да задържи обезщетението на собствениците от строителя, съгласно
идеалните части от имота. Налице е било упълномощаване между страните,
но не и делегиране на право ответницата да задържи процесните суми.
Молят иска да бъде уважен. Претендират разноски. Отправят молба по
чл.83 ГПК. Посочва банкови сметки: за В. П. – BG46STSA******** в банка
******** и за Н. П. – BG47CECB*****H***** в банка *******.
Представя следните писмени доказателства и доказателствени средства:
1. Предварителен договор за градоустройство и строителство от 17.11.2016 г. с
нотариална заверка на подписите с рег. № 36960/17.11.2016 г. на *******, нотариус с район
на действие СРС, рег. № 274 на Нотариалната камара; 2.Пълномощни с нотариални
заверки на подписите и съдържанието на нотариус ******* с рег. № 44 на Нотариалната
2
камара и район на действие СРС с рег. № 1219, рег. № 1220, том I, № 42 от 05.08.2015 г. и с
рег. № 1227, рег. № 1228 том I, № 43 от 06.08.2015г.; 3.Платежни нареждания от
28.09.2018 г.. 08.10.2018 г. и 07.11.2018 г.
Моли съда, на основание чл.190 ГПК да задължи ответника да
представи всички приложения към Предварителен договор за градоустройство и
строителство от 17.11.2016 г. с нотариална заверка на подписите с рег. №
36960/17.11.2016 г. на *******, нотариус с район на действие СРС, рег. № 274 на
Нотариалната камара, които се намират у нея и не са предоставени на Ищците по
делото, както и всички други находящи се в нея документи относно квотите на страните
в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68134.1603.3877 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-38/10.07.2012 г.,
В срока по чл.131 ГПК, ответникът подава отговор. Признава, че е
съсобственик с ищците на процесния имот, както и с трети по делото лица.
Твърди, че като такива били подписали договор за продажба на имот за частта
на ****, а те като съсобственици право на строеж с ***********, като
обезщетението било 22 % от бъдещото строителство, както и парично
обезщетение, както следва:
10 000 лева на 02.09.2016 г.
20 000 евро на 17.11.2016
25 000 евро – тридневен срок от датата на издаване на визата за
проектиране
50 000 евро – в деня на учредяване на суперфицията
Твърди, че целта на паричното обезщетение е да се компенсиране
посредника *******, с което е постигнат предварителен договор за
градоустройство и строителство от 17.11.2016 г. с ***********.
Твърди, че получената сума е изплатена на третото лице *******, който
е съдействал за сключване на сделките. Признава, че има договор за поръчка,
материализирано чрез пълномощното, което е имала към онзи момент от тях.
Позовава се на погасителна давност.
Прави възражение за изтекла погасителна давност в тригодишен период.
Прави възражение за прихващане за изплатените от нея към посредника,
в изпълнение на договора за посредничество, суми до размера на исковата
претенция. Уточнява, че за всеки един от ищците възражението за прихващане
е в размер на 23 000 лева.
Твърди, че е платила на посредника общо сумата в размер на 196 000
лева, като дължимата част от ищците, за всекиго поотделно, е в размер на
45 080 лева.
Моли съда да отхвърли исковата претенция. Претендира разноски.
Моли да бъдат приети следните пrсмени доказателства и
доказателствени средства: 1. Нотариален акт за взаимно учредяване на право на
строеж върху съсобствени урегулирани поземлени имоти при условията на замяна и срещу
задължение за строителство № 12, том IX, per. № 11614, дело № 1092/06.11.2018 г., на
Нотариус *****; 2. Договор за посредничество от 16.08.2016г. и Приложение № 1 към него
и Анекс от 16.08.2017Г.; 3. Приемо предавателен протокол № 1 от 17.11.2016г., Приемо
3
предавателен протокол № 2 от 17.11.2016г., Приемо предавателен протокол № 1 от
17.11.2016г., Приемо предавателен протокол № 3 от 02.02.2017г., Приемо предавателен
протокол № 4 от 22.11.2018г.; 4. 8 броя платежни нареждания по договор за
посредничество; 5. Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 72, том
VI, per. № 36952, дело № 977 от 17.11.2016г., на Нотариус *******.
Моли да бъдат допуснати до разпит двама свидетеля, при режим на
довеждане.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът предявява насрещни субективно
съединени осъдителен иск с правна квалификация чл.30, ал.3 ЗС, с който
всеки един от ищците да бъде осъден да заплати на ответника сумата от
24 920 лева ведно с лихва за забава от 07.10.2024 г. (дата на подаване на НИ)
до окончателното изплащане на вземането, която сума представлява част от
задължение на ищците по договор за посредничество от 16.08.2017 г. за
учредяване на право на строеж и промяна на градоустройствен статут, което
задължение е заплатено от ответника, в качеството му на съсобственик на
земята.
В насрещния иск се твърди, че страните по делото са сключили договор
за посредничество с трето лица с цел постигане по-добри параметри за
учредяване право на строеж с намерен от посредника инвеститор, като
дължимото възнаграждение на посредника е 208 000 лева. Твърди, че този
сума е платена от нея. Твърди, че всеки един от ответниците по насрещния иск
дължи 23.04 %, което отговаря на дела на всеки един от тях от общата им
собственост. При това положение твърди, че всеки един от ответниците дължи
сумата от 47 923.20 лева. Тъй като е направила възражения за прехващане до
сумата от 23 000 лева, то предявява насрещния иск за размер на 24 923 лева
към всеки един от ответниците.
Моли да се приемат като доказателства приложените към ОИМ, както и
нотариален акт за собственост по реституция, наследство, дарение и покупко-продажба
No 72321 том LLLXXXI11 дело 48945 вх. per. 72321/ 03.10.2007 г. по описа на Служба по,
вписванията при СРС.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид изложеното в
исковата молба, материалите по делото, приема следното от фактическа и
правна страна:
По представителната власт
Ищците се представляват от адв. А. В. със съдебен адрес: ********* с
телефонен номер ********, което пълномощно важи само за СРС (л.35 от
делото).
Ответникът на тази етап не се представлява.
За процесуална икономия (по-лесно изложение в мотивите на
решението) – ищците по първоначалния иск ще се наричат ищци, а ищецът по
насрещния иск ще се нарича ответник.
По държавната такса
С определение № 18144/26.04.2024 г. е оставил без уважение искането
4
на ищците по чл.83 ГПК. Същото е влязло в законна сила на 11.06.2024 г.
Цената на всеки един от исковата е 23 000 лева. За всеки един от тях
държавната такса е в размер на 920.00 лева.
По делото е постъпила молба с вх. № 187197/07.06.2024 г., с която е
представен документ по чл.128, т.2 ГПК за такса от името на В. П..
По делото е постъпила молба с вх. № 229058/11.07.2024 г., с която е
представен документ по чл.128, т.2 ГПК за такса от името на В. П..
Предявени са две насрещни иска всеки с цена от 24 923.00 лева. За всеки
един от тях държавната такса е в размер на 996.92 лева. Следователно за двата
насрещни такси се дължи такса в размер на 1993.84 лева. Липсва документ по
чл.128, т.2 ГПК.
По насрещния иск (НИ)
Съгласно чл.211 ГПК в срока за отговор на исковата молба ответникът
може да предяви насрещен иск, ако той по рода си е подсъден на същия съд и
има връзка с първоначалния иск или ако може да стане прихващане с него.
Предявяването на насрещния иск става по правилата за предявяване на иск.
Когато съдът прецени, че съвместното разглеждане на насрещния иск ще бъде
значително затруднено, той постановява отделянето му.
На първо място, насрещният иск е предявен в законовия срок. Ето защо
предявяването му е допустимо. С оглед изложените твърдения, както и
законовата обвързаност между страните, съдът приема, че е налице правен
интерес да се предяви такъв иск, тъй като име връзка с първоначалния иск и
със страните.
Ето защо предявените от А. Б. П., ЕГН **********, с пост. адрес:
********** срещу В. Б. П., ЕГН **********. с пост. адрес: ********* и Н. Б.
П., ЕГН **********, с пост. адрес: *********, субективно съединени
осъдителни искови с правна квалификация чл.30, ал.3 ЗС, следва да
бъдат приети за съвместно разглеждане.
По редовността на ИМ и НИ
Съдът приема, че на този етап исковата молба е редовна. Съдържа
всички реквизити по чл.127-128 ГПК. Ето защо следва да се изготви проект за
доклад
Съгласно чл.211, ал.2, изр. 1 ГПК НИ трябва да отговаря на правилата на
чл.127-128 ГПК.
Съдът приема, че НИ е нередовен. На първо място липсва документ по
чл.128, т.2 ГПК. На второ място, не е ясно от кога се иска лихва за забава - от
датата на предявяване на насрещния иск или от друга дата и до кога се иска, не
е ясно на какво основание претендира сумата по насрещния иск – липсва
посочено в петитума.
Ето защо насрещен иск с вх. № 315169/07.10.2024 г., следва да бъде
оставен без движение, като нередовен, на основание чл.211, ал.2, изр.1 ГПК,
като се укаже на ответника по първоначалния иск, ищец по насрещния иск, че
5
в едноседмичен срок, считано от получаване на настоящото разпореждане,
следва да отстрани нередовностите по насрещния иск, както и в същия срок да
представи доказателства за това, с препис за противната страна, както следва:
1. на основание чл.127, ал.1, т.4 ГПК – да посочи от кога се иска лихва за
забава - от датата на предявяване на насрещния иск или от друга дата и до
кога се иска
2. на основание чл.127, ал.1, т.4 ГПК – да посочи на какво основание
претендира сумата по насрещния иск
3. на основание чл.127, ал.1, т.5 ГПК – да формулира точен, ясен и
прецизен петитум, който да отговаря на бъдещия диспозитив, независимо
дали ще бъде уважен или не
4. на основание чл.128, т.2 ГПК - да представи документ за внесена
държавна такса в размер на 1993.84 по сметка на СРС, а ако представи
документ за сумата от 996.92 лева – да посочи за кой от двата иска се отнася.
Внасянето на държавна такса може да бъде осъществено по един от следните
начини: 1. банков път по банкова сметка за държавни такси, разноски и глоби
– "Бюджетна сметка" на СРС (IBAN – BG 78 CECB 9790 3143 8974 01, BIC –
CECBBGSF); 2. чрез плащане в брой в касата на съда; 3. чрез ПОС терминал в
касите на съда.. Плащането на каса и чрез ПОС терминал в съда се
осъществява без начисляване на банкови такси.
Следва да се укаже, че при неизпълнение на указанията в срок,
насрещният иск ще бъде върнат, на основание чл.211, ал.2, изр.1 вр. чл.129,
ал.3 ГПК.
Предварителни въпроси
Съдът служебно следва да прикани страните да уредят спора
доброволно по отношение на предявения осъдителен иск – чрез съдебна
спогодба, медиация или друг алтернативен способ за доброволно решаване на
спора, като им укаже, че доброволното и извънсъдебно уреждане на
отношенията е най - взаимноизгодният за тях начин за разрешаване на спора,
както и че в открито съдебно заседание може да се сключи съдебна спогодба с
изпълнителна сила и изчистване на спорните предмети, обстоятелства в
претендираните суми. При приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, т.е. същата се определя върху 2
% от пазарната цена. Разноските по производството и по спогодбата остават
върху страните, както са ги направили, ако друго не е уговорено.
С оглед принципа за процесуална икономия (чл.13 ГПК) съдът следва да
прикани страните да използват Единния портал за електронно правосъдие
(ЕПЕП) и електронна поща за призоваване и размяна на книжа с оглед
разпоредбите чл.44 ГПК и ЗЕДЕУУ и да се укаже на страните и техните
процесуални представители, че при избор за призоваване и размяна на книжа
по електронната поща се прилагат разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК,
като удостоверяването на получаване от страните се извършва задължително с
потвърждение от страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).
6
С оглед разпоредбата на чл.102з, ал.3 ГПК съдът следва да укаже на
страните и техните процесуални представители, че ако изпращат до съда
книжа, които следва да бъдат разменени до другите участници по делото,
които не са заявили, че желаят да получат електронни изявление от съда и не
са задължени да получават такива, следва да заплатят предварително такса на
брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3 ГПК, а именно 0,10 лева
за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50 страници – за всяка
следваща по 0.07 лева, на основание чл.23 ТДТССГПК.
Воден от горното, СЪДЪТ
РАЗПОРЕДИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ насрещен иск с вх. № 315169/07.10.2024 г.,
, като нередовен, на основание чл.211, ал.2, изр.1 ГПК, като УКАЗВА на
ответника по първоначалния иск, ищец по насрещния иск, че в едноседмичен
срок, считано от получаване на настоящото разпореждане, следва да отстрани
нередовностите по насрещния иск, както и в същия срок да представи
доказателства за това, с препис за противната страна, както следва:
1. на основание чл.127, ал.1, т.4 ГПК – да посочи от кога се иска лихва за
забава - от датата на предявяване на насрещния иск или от друга дата и
до кога се иска
2. на основание чл.127, ал.1, т.4 ГПК – да посочи на какво основание
претендира сумата по насрещния иск
3. на основание чл.127, ал.1, т.5 ГПК – да формулира точен, ясен и прецизен
петитум, който да отговаря на бъдещия диспозитив, независимо дали ще
бъде уважен или не
4. на основание чл.128, т.2 ГПК - да представи документ за внесена
държавна такса в размер на 1993.84 по сметка на СРС, а ако представи
документ за сумата от 996.92 лева – да посочи за кой от двата иска се
отнася. Внасянето на държавна такса може да бъде осъществено по един
от следните начини: 1. банков път по банкова сметка за държавни такси,
разноски и глоби – "Бюджетна сметка" на СРС (IBAN – BG 78 CECB
9790 3143 8974 01, BIC – CECBBGSF); 2. чрез плащане в брой в касата на
съда; 3. чрез ПОС терминал в касите на съда.. Плащането на каса и чрез
ПОС терминал в съда се осъществява без начисляване на банкови такси.
КАТО ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на указанията в срок, насрещният иск ще
бъде върнат, на основание чл.211, ал.2, изр.1 вр. чл.129, ал.3 ГПК.
ПРИКАНВА, на основание чл.145, ал.3 ГПК страните да уредят спора
доброволно – чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ
за доброволно решаване на спора, като им УКАЗВА, че доброволното и
извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимноизгодният за тях начин
за разрешаване на спора. При приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. Разноските по
7
производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги
направили, ако друго не е уговорено.
УКАЗВА на страните, че ако желаят да използват медиация, те могат да
се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на
медиаторите, който може да бъде видян на електронен адрес:
http://www.justice.government.bg. Медиацията е платена услуга. Към Софийски
районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно
провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се
възползват. Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите
всеки работен ден от 9:00 до 17:00 часа от ******** на тел. 02/8955423 или на
ел. адрес: ********@***.*******, както и в Центъра за спогодби и медиация
на адрес: гр. София, бул. „Цар Борис III ” № 54, ст. 204.
УКАЗВА на страните, че:
съгл. чл. 40 от ГПК (1) Страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България.
Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
(2) Когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се
прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици те трябва да бъдат
предупредени от съда при връчване на първото съобщение.
Чл. 41. (1) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Страната, която
отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който
веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Такова
задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване. Същото
задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) При неизпълнение на
задължението по ал. 1, както и когато страната е посочила електронен адрес за връчване,
но го е променила, без да уведоми съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес,
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици
страната трябва да бъде предупредена от съда при връчване на първото съобщение.
Чл. 41а. (Нов – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) (1) Когато
връчването се извършва по чл. 38, ал. 2, съобщението, съдържащо информация за
изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в деня на
изтеглянето му от адресата. В случай че съобщението не бъде изтеглено в 7-дневен срок
от неговото изпращане, то се смята за връчено в първия ден след изтичането на срока за
изтегляне.
(2) Когато връчването се извършва по чл. 38, ал. 3 и 6, съобщението, съдържащо
информация за изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в
деня, в който адресатът е потвърдил получаването му. В случай че получаването не е
потвърдено в 7-дневен срок от неговото изпращане, съобщението се връчва по общия ред.
Чл. 50. (1) Мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е
вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес.
(2) Ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес,
всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
(3) Връчването на търговци и на юридически лица става в канцелариите им и
8
може да се извърши на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме. При
удостоверяване на връчването връчителят посочва имената и длъжността на получателя.
(4) Когато връчителят не намери достъп до канцеларията или не намери някой,
който е съгласен да получи съобщението, той залепва уведомление по чл. 47, ал. 1 . Второ
уведомление не се залепва.
(5) (Нова – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Връчването на
кредитни и финансови институции, включително тези, извършващи събиране на вземания
срещу потребители, на застрахователни и презастрахователни дружества и на търговци,
които извършват доставка на енергия, газ или предоставяне на пощенски, електронни
съобщителни или водоснабдителни и канализационни услуги, на нотариуси и частни
съдебни изпълнители се извършва само по реда на чл. 38, ал. 2 на посочен от тях
електронен адрес.
ПРИКАНВА страните и техните процесуални представители, че с оглед
принципа за процесуална икономия, да поискат достъп до настоящото дело в
Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП), както да представят
изрично волеизявление за искане за призоваване и размяна на книжа по
електронен път чрез ЕПЕП и електронна поща (e-mail, книжата и самото
писмо следва да бъдат подписани с КЕП).
УКАЗВА на страните и техните процесуални представители, че при
избор за призоваване и размяна на книжа по електронната поща се прилагат
разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК, като удостоверяването на
получаване от страните се извършва задължително с потвърждение от
страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).
УКАЗВА на страните и техните процесуални представители, че ако
изпращат до съда книжа, които следва да бъдат разменени до другите
участници по делото, които не са заявили, че желаят да получат електронни
изявление от съда и не са задължени да получават такива, следва да заплатят
предварително такса на брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3
ГПК, а именно 0,10 лева за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50
страници – за всяка следваща по 0.07 лева, на основание чл.102з, ал.3 ГПК
вр. чл.23 ТДТССГПК, КАТО ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на указанията, съдът
ще приеме, че липсва годно извършено процесуално действие.
ПРЕПИС от разпореждането да се връчи на ответника – А. П..
ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик при постъпване на книжа
и след изтичане на срок.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9