Р Е
Ш Е Н
И Е №249
гр. Р., 31.05.2017 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Р.нският
окръжен съд, гражданска колегия, в
открито заседание на 25 април две хиляди и седемнадесета година, в
състав:
Председател: АНЕТА ГЕОРГИЕВА
Членове: ТАТЯНА ЧЕРКЕЗОВА
АТАНАС ДИМИТРОВ
при
секретаря С.П., като разгледа докладваното от съдията ЧЕРКЕЗОВА В. гр. дело № 247 по описа за 2017 г., за да се произнесе, съобрази:
Производството
е по чл.258 и сл. от ГПК.
О.,
представлявана от кмета П.С., обжалва Решението на Р.нския
районен съд по гр. д. № 5063/2016г., с
което е осъдена да заплати на Д.Р.М. обезщетение за претърпените от нея неимуществени
вреди в размер на 1000 лева - за претърпени болки, ведно със законната лихва
върху сумата от деня на деликта -
04.08.2016г., до окончателното й изплащане, сумата от 50 лева - имуществени
вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 10.09.2016г. до
окончателното й изплащане, вследствие на ухапване от бездомно куче на
04.08.2016 г. в гр. Р., както и сумата
от 568 лева - разноски в производството.
В жалбата се твърди, че съдебният акт е
неправилен като необоснован, за което се
излага съображения за недоказаност на наличието на кумулативните предпоставки
за ангажиране на отговорността по чл. 49 от ЗЗД.
Ответникът
по жалбата оспорва основателността й и моли тя да не се уважава. Претендира
разноски за въззивната инстанция.
Окръжният
съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните и обсъди
събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Жалбата
е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
На
основание чл.272 от ГПК окръжният съд споделя изцяло мотивите на районния съд в
обжалваното решение, както относно установените фактически положения, така и
развитите правни доводи и счита, че същото следва да бъде потвърдено по
изложените в него съображения.
Предмет
на делото е иск по чл. 49 от ЗЗД.
Установено
е, че на 04.08.2016 г. пред бл. в гр. Р. ищцата Д.Р.М. била нападната от бездомно куче, което я е
ухапало по дясната подбедрица. Веднага посетила Спешното
отделение на МБАЛ - Р., където получената рана в областта на горната трета на
дясната подбедрица била обработена, в Инфекциозно
отделение й била поставена ваксина против бяс, с последващо
двукратно поставяне на противобясна ваксина. При
посещение при личния й лекар й била поставена и ваксина против тетанус. Видно
от издаденото й Съдебномедицинско удостоверение, за което заплатила сумата от
50 лева, ищцата получила разкъсно-контузни рани с кръвонасядане и отток по дясна подбедрица.
Съгласно
заключението на съдебномедицинската експертиза, ищцата получила две разкъсни рани, повърхностни одирания, кръвонасядане,
оток и зачервяване на дясна подбедрица, които
отговаряли да са резултат на действието на твърди ръбести предмети и можело да
бъдат получени при ухапване от куче на 04.08.2016г. по начин, описан в
представените по делото искова молба и свидетелски показания. При установените
увреждания лечението се състои в
първична антисептична обработка, периодични превръзки за период от няколко
денонощия до 1-2 седмици, ваксини против тетанус (еднократна) и против бяс
(трикратна или петкратна).В конкретния случай на ищцата била проведена първична
обработка на уврежданията, поставена й била еднократна ваксина против тетанус и
трикратна ваксина против бяс. При такива увреждания, каквито са установени, обичайният
възстановителен процес е около 2-3 седмици, като болките са най-силни
непосредствено след получаването на раните, след което постепенно намаляват и
отшумяват в рамките на няколко денонощия.
След случилото се ищцата изпитвала дискомфорт, била изплашена, притеснена, и се страхувала от
кучета.
При така установената фактическа обстановка правилно
първоинстнационният съд приел, че О., като юридическо лице, съгласно
нормата на чл. 47, ал. 3 от ЗЗЖ, има задължение за осъществяване надзор и грижи
за бездомните кучета , изразяващи се в изпълнение на вменени конкретни
задължения във връзка със здравето, популацията и поведението на кучетата.
Според чл. 50, т. 2 от ЗЗЖ, организациите и лицата по чл. 49 от ЗЗЖ, физически
и юридически лица вземат мерки за предотвратяване на агресивно поведение на
кучетата към хора или животни. Когато обаче организациите и лицата по чл. 49 от
ЗЗЖ, на които са възложени грижата и надзора, не изпълнят задължението си за
вземане на мерки за предотвратяване на агресивно поведение на кучета и от това
са настъпили вреди, между тези лица и организации от една страна и пострадалите
от друга възникват правоотношения по чл. 49 от ЗЗД.
Към
04.08.2016 г., когато е пострадала ищцата, е налице задължение на О. да вземе
мерки за предотвратяване на агресивно поведение на кучетата към хора или
животни - чрез настаняване в приюти на безстопанствени кучета и контролиране на
агресивното им поведение. Бездействието на нейните органи във връзка с
изпълнение на това задължение ангажира нейната обективна отговорност спрямо ищцата
за причинените й вреди.
Съгласно чл.51 от ЗЗД, виновният за
непозволеното увреждане дължи пълна обезвреда за причинени
на пострадалия щети, вкл. неимуществени. Последните съставляват промяна чрез
смущение, накърняване и унищожаване на благата на човека, представляващи негови
права, телесна цялост и здраве. По делото се установи по категоричен и
безспорен начин, че на ищцата са причинени телесни увреждания, свързани с
изпитването на болки, притеснения и физическия дискомфорт.
Съгласно нормата на чл.52 от ЗЗД размерът на неимуществените вреди се определя
от съда по справедливост. При преценката си правилно районният съд е съобразил
характера на причинените увреждания, изпитаните болки, неудобства и стрес, и
така е определил справедливият размер на обезщетението от 1000 лева, като така е уважил изцяло
предявения иск.
Правилно
за основателна и доказана е приета и претенцията за заплащане на сумата от 50 лева,
представляваща заплатена от ищцата такса за извършена медицинска услуга-
издаване на медицинско удостоверение №127/11.08.2016 г., съгласно приетата по
делото Квитанция към ПКО от 11.08.2016 г.
Предявеният
иск за заплащане на законна лихва има акцесорен характер и следва основателността на главния иск.
С оглед изложените съображения, законна лихва следва да се присъди върху
обезщетението за претърпени неимуществени вреди, считано от датата на
увреждането- 04.08.2016 г., съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, а
за имуществените – от извършването на
плащането.
Неоснователно
е възражението във въззивната жалба, поддържано и пред първата инстанция, че не
е доказано, че кучето, ухапало ищцата, е безпризорно. При така развилата се
ситуация, с оглед установените факти, не следва да се очаква, че на мястото на
инцидента ще има множество свидетели очевидци. Свидетелските показания, макар и
непреки, подкрепят твърдяното от ищцата, и не се оборват от други, ангажирани
по делото доказатерлства. Обстоятелството, че кучето
не е било придружено от стопанин, също сочи на извод, че е безстопанствено.
По
горните съображения въззивната инстанция намира, че първоинстанционното съдебно
решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
С
оглед изхода на делото, на жалбоподателя не се дължат разноски за
производството, а същият следва да бъде осъден да заплати на Д.Р.М. сумата от
300 лева за процесуално представителство пред въззивната инстанция.
Така мотивиран, Окръжният съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решението на Р.нския районен съд, постановено по гр.
по гр. д. № 5063/2016г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА О., представлявана от кмета П.С., ДА ЗАПЛАТИ на Д.Р.М.
***, ЕГН **********, сумата от 300 лева -
разноски във въззивното производство за адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: