№     92                                   30 юли 2020г.                           Град Разград

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Разградският административен съд, в откритото съдебно заседание на двадесет и втори юли  през две хиляди и двадесетата година, в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ДАМЯНОВА

 

При секретаря Пламена Михайлова

И в присъствието на прокурора

Като разгледа докладваното от съдията Таня Дамянова административно дело № 102 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявено е оспорване по чл.118, ал.1 от КСО.

С Решение № Ц-1012-16-2/1, 1012-16-8-1 от 27.04.2020г. на Ръководителя на ТП на НОИ- град Разград са  потвърдени разпореждане № 2146-16-4 от 10.01.2020г. и разпореждане №  2141-16-2 от 02.03.2020г. на ръководителя по пенсионното осигуряване.

Недоволен от постановеното решение, В. М. П. от град К. го обжалва в срок. Моли съда да го отмени и да разпореди  на административния орган да възобнови изплащането на пенсията му в размера, определен с разпореждане №  561017 от 02.08.2019г. Счита, че не са били налице фактическите и правни основания за постановяване на описаните по-горе актове. Претендира и присъждането на направените в производството разноски.

Ответникът по оспорването- Ръководителят на ТП на НОИ- град Разград счита решението за правилно и законосъобразно, поради което моли съда да отхвърли жалбата.

Разградският административен съд, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

 Жалбоподателят П. получава лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване.

 Със заявление вх.№ 2182-16-321/10.04.2019г. В. П. e поискал пенсията му да бъде преизчислена с допълнително придобития от него след пенсионирането му осигурителен стаж и осигурителен доход, ако това е по-благоприятно за него. Заявителят е декларирал, че желае  преизчисляването да се извърши въз основа на данните по чл.5, ал.4, т.1 от КСО.

 В описа на осигурителния доход на В. П. е отбелязано, че според регистъра на осигурените лица за периода 01.02.2019г.- 11.03.2019г. на П. е зачетен осигурителен доход 1604,80 лева. Съобразно извадката от електронния регистър на болничните листове, за периода 06.02.-19.02.2019г. и  20.02.-11.03.2019г. П. е бил в отпуск при временна неработоспособност поради общо заболяване. С разпореждане № ********** от 02.08.2019г. на  ръководителя по пенсионното осигуряване пенсията на П. за инвалидност поради общо заболяване е преизчислена на основание чл.102, ал.1 от КСО. Определено е от  01.05.2019г. пенсията да се изплаща в размер  331,01 лева, а от 01.07.2019г. - в размер на 349,88 лева.

 При разглеждане на подаденото от П. заявление от 10.04.2019г. е установено, че в персоналния регистър няма подадена информация от осигурителя „Де консулт 13“ относно В. П. за периода 01.02.2019г. - 30.04.2019г. Поради това до В. П. било изпратено писмо  изх.№ 2182-16-321-1/12.07.2019г., с което на жалбоподателя е съобщено, че в едномесечен срок следва да представи УП-2 за посочения период поради липсата на подадена информация в регистъра за този период. Писмото е върнато обратно в ТП на НОИ като непотърсено- известие за доставяне и пощенски плик с отбелязване „непотърсен“.

  На 13.08.2019г. съобщение за представяне на посочените документи (УП-2) е поставено и на таблото в ТП на НОИ- съобщение № 2156-16-40/13.08.2019г. и протокол със същия номер и дата- л.43 и 42 от делото.

С писмо изх.№ 2182-16-321/4 от 28.08.2019г.  от сектор „Контрол по разходите на ДОО“ в ТП на НОИ е изискана информация следва ли да бъде зачетен  осигурителен стаж и доход за периода  01.02.2019г.- 30.04.2019г., тъй като в регистъра на  осигурените лица няма подадена информация за  този период от осигурителя „Де-консулт 13“ ЕООД- село Тополи. Липсва и прекратяване на осигуряването, а според регистъра от 01.05.2019г. П. е в трудово правоотношение  с „АДВ груп“- град В.

В писмо  изх.№ 4022-03-206-1/18.09.2019г. ТП на НОИ-Варна   уведомява ТП на НОИ-Разград, че на ТД на НАП-Варна е  възложена проверка  спрямо „Де консулт 13“ ЕООД относно установяване на упражняваната дейност, възникване на основание за осигуряване и подаване на данни по чл.5, ал.4 от КСО за наетите лица.

 С разпореждане № 2146-16-4/10.01.2020г. на основание чл.54, ал.1 от АПК пенсионното производство по заявлението на П. от 10.04.2019г. е спряно до произнасянето на ТД на НАП-Варна и е определено пенсията да се изплаща в размер  286,19 лева.

С молба вх.№ 1023-16-3/05.02.2020г. П. е поискал пенсията да му се изплаща в  размер 349,88 лева. В отговор на тази молба на 19.02.2020г. до П. е изпратено писмо изх.№1023-16-3/1, в което е посочено, че след получаване на информация относно периода 01.02-30.04.2019г. пенсионното производство ще бъде възобновено и  пенсията на П. ще бъде преизчислена.

С разпореждане № 2141-16-2/02.03.2020г. на ръководителя на ПО разпореждане № 561017/02.08.2019г. е отменено на основание чл.99, ал.1, т.2, б.“д“ от КСО, а размерът на личната пенсия за инвалидност  поради общо заболяване на П. е определен на 286, 19 лева, считано от 01.07.2019г.

 П. е подал жалби против разпореждане № 2146-16-4/10.01.2020г.  и разпореждане № 2141-16-2/02.03.2020г. В жалбите сочи, че е прекратил трудовото си правоотношение с „Де консулт 13“ ЕООД  по вина на работодателя, считано от 01.05.2019г. Сочи, че от този момент нататък няма никакъв контакт с  този работодател и по тази причина не може да представи  поисканото му удостоверение обр.УП-2.

 С решение № Ц-1012-16-2/1, 1012-16-8-1 от 27.04.2020г.на  ръководителя на ТП на НОИ- град Разград са потвърдени разпореждане № 2146-16-4 от 10.01.2020г. и разпореждане №  2141-16-2 от 02.03.2020г. на ръководителя по пенсионното осигуряване.  В мотивите е  посочено, че предвид липсващата информация в регистъра относно осигурителния стаж и доход на П. за периода 01.02-30.04.2019г., размерът на пенсията е бил неправилно определен, което наложило и отмяната на разпореждането от 02.08.2019г.  Приел е, че основанието за спиране на производството не е отпаднало, тъй като проверката срещу „Де консулт 13“ не е приключила и в регистъра не е подадена информацията по чл.5 от КСО по отношение на посочения период.

В хода на съдебното производство е изискана справка  ТД на НАП-Варна. От същата се установява, че на 15.04.2020г. осигурителят „Де консулт 13“ ЕООД е подал информация в регистъра по отношение на П. за месеците февруари и март 2019 година. Отразеният  осигурителен доход е в размер на 1094 лева за месец февруари и 2170 лева за месец март. Жалбоподателят представя уведомление до „Де консулт 13“, с което прекратява трудовото правоотношение с дружеството, считано от 01.05.2019г. на основание чл.327, ал.1, т.2 и 3 от КТ. Уведомлението е изпратено до работодателя по пощата. Представени са и известие за доставяне и информация за пратка, от които се  установява, че писмата са върнати обратно като непотърсени от получателя.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима- подадена е в законния срок, от активно легитимирано лице- адресата на акта и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол съобразно правилото но чл.118 от  КСО. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

 Атакуваното решение е издадено от компетентен орган съобразно чл.117, ал.1, т.1 от КСО, в предвидената от закона писмена форма. При постановяването му не са допуснати съществени процесуални нарушения. Решението на ръководителя на ТП на НОИ - Разград е мотивирано.

 Съдът намира, че в частта, с която се потвърждава разпореждане № 2141-16-2 от 02.03.2020г., постановено в производството по чл.99 от КСО,  решението е законосъобразно. При постановяване на разпореждането не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и то съответства на целта на закона. Издадено е от компетентен орган и в кръга на неговите правомощия. Чл.99 дава изричното право на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ да изменя или отменя разпорежданията си при настъпването на определени факти. Изрично е посочено правното основание за изменение на разпореждането - чл.99, ал.1, т.2, б.“д“ от КСО- пенсията е определена в неправилен размер. Посоченото правно основание съответства на установените факти. От събраните по делото доказателства се установи по категоричен начин, че с разпореждането от 02.08.2019г. размерът на пенсията е бил определен неправилно и в противоречие с чл.5, ал.6, предл. последно от КСО, тъй като  в регистъра на осигурените лица не са се съдържали данните по чл.5, ал.4 от КСО за месеците  февруари и март и като осигурителен доход е зачетено изплатеното обезщетение.  Данните в регистъра на осигурените лица, подадени след постановяване на това разпореждане сочат различен осигурителен доход. Ето защо при посоченото несъответствие, размерът на пенсията, определен с разпореждането от 02.08.2019г., е бил определен неправилно. Поради това е налице и предпоставката на чл.99,, ал.1, т.2, б.“д“ на КСО, която дава възможност на пенсионните органи да отменят влязлото в сила разпореждане.

 Поради това в тази част жалбата следва да бъде отхвърлена.

 В частта, с която е потвърдено разпореждането за спиране с № 2146-16-4 от 10.01.2020г., решението на ръководителя на ТП на НОИ е незаконосъобразно. Пенсионното производство е спряно от  административния орган „до произнасяне на ТД на НАП-Варна“. Това сочи на правното основание на чл.54, ал.1,т.5 от АПК. Според цитираната разпоредба административният орган спира производството при наличието на образувано друго административно или съдебно производство, когато издаването на акта не може да стане преди неговото приключване. В тези случаи спирането се постановява след представяне на удостоверение за наличие на образувано производство, издадено от органа, пред който то е образувано. В конкретната хипотеза не е установена нито една от тези две предпоставки. Не е установено, че от резултата  на проверката, извършвана от НАП, зависи издаването на акта. Липсва и  удостоверение за наличие на образувано производство, издадено от НАП.  В разпореждането за спиране административният орган се е позовал само на  получената информация от друго поделение на НОИ- отдел КПК- град Варна.

Липсата на кумулативно изискуемите предпоставки за висящо производство (административно или съдебно), удостоверено от органа, пред който то е образувано, сочат на неточно прилагане на процесуалния закон от административните органи. Поради това решението  в тази му част, както и разпореждането са спиране на пенсионното производство следва да бъдат отменени.

 Отделно от това ръководителят на ТП на НОИ е следвало да съобрази обстоятелството, че към момента на постановяване на атакуваното решение липсващите данни относно осигуряването на П. са били подадени в регистъра. Регистърът на осигурените лица е законоустановен източник на данни за осигурителния статус на лицето.  Чл.5, ал.6 от КСО изрично предвижда, че данните по ал. 4 се използват за изчисляване и отпускане на пенсиите, паричните обезщетения и помощите. След като липсващите данни са били нанесени в регистъра, е следвало пенсионните органи да преизчислят размера на пенсията на П., независимо дали  проверката на ТД на НАП- Варна по отношение на осигурителя „Де консулт 13“ е приключила и какви са нейните констатации.

Предвид изхода на спора претенцията на жалбоподателя за заплащане на направените по производството разноски е основателна и доказана и следва да бъде уважена. Ответната страна следва да заплати на жалбоподателя направените по производството разноски, които са  доказани в размер на 500 лева.

Мотивиран така, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Решение № Ц-1012-16-2/1, 1012-16-8-1 от 27.04.2020г. на Ръководителя на ТП на НОИ- град Разград В ЧАСТТА МУ, с която е потвърдено разпореждане № 2146-16-4 от 10.01.2020г. на ръководителя по пенсионното осигуряване.

ВРЪЩА преписката на административния орган за произнасяне по заявление вх.№ 2182-16-321/10.04.2019г., подадено от  В. М. П. от гр. К.

 В тази му част решението не подлежи на касационно оспорване на основание чл.119 от АПК.

ОТХВЪРЛЯ  оспорването на  В. М. П. от град К. против Решение № Ц-1012-16-2/1, 1012-16-8-1 от 27.04.2020г. на Ръководителя на ТП на НОИ- град Разград В ЧАСТТА МУ, с която е потвърдено разпореждане №  2141-16-2 от 02.03.2020г. на ръководителя по пенсионното осигуряване.

ОСЪЖДА ТП на НОИ-град Разград да заплати на В. М. П. от град К., ул.“*****“ № **, ет.**, ап.** сумата 500 (петстотин) лева, представляващи разноски за адвокатски хонорар.

 В тази част решението може да се обжалва  в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд на Република България.

 

 

                                                   Съдия:/п/