Решение по дело №374/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Номер

12

Година

1.4.2014 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

02.13

Година

2014

Председател:

Секретар:

за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Депозирана е искова молба от В. В. С. от гр. В. Т., чрез процесуален представител, срещу Р. Т. К., Ч., с рег. № 731 в камарата на Ч., с район на действие съдебен окръг В. Т. и адв. С. Й. К. от В., от гр. В.Т., с правно основание чл.45 ЗЗД във връзка с чл.441 ГПК и чл.74 ЗЧСИ, с цена на иска 25 100,00лв. В исковата молба е описано, че ищецът е бил собственик на недвижим имот, апартамент в гр. В. Т., ул. „Д. Ч.” № 3, В. Б, .4, А.10, придобит възмездно с нотариален акт № 172, том 1, рег. 1951, дело № 136/2004 г. на нотариус Д.. Заявено е, че през 2006г. е бил осъден по гр. дело № 365/2006г. на ВТРС, да заплати на „Б. Т.” , сума в размер на 9 500,00лв., ведно със законната лихва и разноски, във връзка, с което на „Б. Т.” е бил издаден изпълнителен лист за съответните суми. Образувано е от Ч. К. изпълнително дело № 355/2010г. по описа на Ч. и съответно Ч. е предприел изпълнителни действия. Твърди се, тъй като ищецът от 2010г. живее и работи в Германия, че Ч. К. е направила неуспешен опит да го покани към доброволно изпълнение, че този неуспешен опит на Ч. К. е бил последван от други такива за връчване на книжа по изпълнителното дело. Твърди се, че съдебният изпълнител се е снабдила със справка от Община В. Т., че ищецът е собственик на апартамента в гр. В. Т., на ул. „Д. Ч.”, № 3, като върху този апартамент има учредено пожизнено и безвъзмездно право на ´олзване в полза на майката на ищеца Маргарита Стоянова, както и че за този апартамент има вписана договорна ипотека в полза на МКБ „Ю. . Описано е по - нататък, че Ч. К. не е успяла да реализира насрочения от нея опис на имота. Поискала е назначаването на особен представител от В. и адвокатската колегия е определила адв. К. за особен представител по образуваното изпълнително дело, след което е насрочен от Ч. нов опис на имота, който отново не се е състоял, тъй като Ч. К. констатира учреденото право на ползване върху имота. Отбелязано е, че майката на ищеца е уведомена лично на адреса, на който живее. Посочено е, че Ч. К. е съставила протокол за оценка на недвижимия имот, а именно в размер на 20 000,00лв., а за насрочения опит МКБ „Ю. не е уведомена по никакъв начин и е избегната от Ч. К. възможността, банката като ипотекарен кредитор да поиска оценка от ВЛ на процесния апартамент. Посочено е още, че Ч. К. не взема предвид дори данъчната оценка на имота. На въпросния опис не е присъствала адв. К., независимо, че е била редовно уведомена. Отбелязано е бездействието на назначения особен представител. След което е посочено, че е насрочена публична продан. Изготвено е обявление и са съставени актове от Ч. за поставяне на обявлението на стената в Община В. Т. и в кантората на Ч. К.. Посочва се, че в самото изпълнително дело липсват данни за обявяване на публичната продан във ВТРС. Отбелязано е, че на 06.03.2013г. е проведена публична продан като в нея е участвало едно лице М. В., който чрез пълномощник - съпругата си и в протокола е обявен като купувач това лице. Излагат се твърдения и за нередности при приключване на публичната продан и постановлението за възлагане. Описано е, че заради тези действия на Ч. К. ищецът се е прибрал от Германия в Б., но Ч. К. не му е позволила да се запознае с изпълнителното дело и му е било отказано. Описано, че е осъществено принудително изпълнение срещу несеквестируем имот, както и че сумата получена от продажбата на имота не е преведена на ипотекарния кредитора, както и че майката на ищеца, за да не остане на улицата е сключила договор за наем с новия собственик. Според ищецът срещу Ч. К. е образувано дисциплинарно производство от камарата на Ч. - гр. С., тъй като е получил писмо, изх. № 503/19.07.2012г. По нататък в исковата молба конкретно са отбелязани действията на Ч. К. и на адв. К., които според ищеца изпълняват всички елементи съставляващи деликта инкорпориран в чл.45 от ЗЗД, като са налице имуществени и неимуществени вреди. Моли съда да постанови съдебно решение, с което да осъди ответниците да му заплатят сумата 22 100,00лв., представляващи паричната равностойност на претърпения от него деликт, както и да бъдат осъдени ответниците да му заплатят сумата от 3 000,00 лв. неимуществени вреди, претърпени от него.

С разпореждане от 18.02.2013 г. съдът е оставил без движение исковата молба за уточняване и конкретизация. С молба, В. № 2618/11.03.2013г. ищецът е извършил уточнение и конкретизация на исковата молба. Отбелязано е още веднъж, че по отношение на отговорността, която претендира спрямо ответниците, претенцията е за солидарна отговорност към двамата ответника, тъй като с действията и бездействията си те носят еднаква и солидарна отговорност за всички претърпени имуществени и неимуществени вреди.

Първият ответник по делото – Ч. Р. Т. К., чрез процесуален представител, с депозиран писмен отговор и в съдебно заседание заема становище, че предявеният иск е неоснователен и недоказан, като са изложени съображения за това твърдение.

Вторият ответник по делото – адвокат С. Й. К. от Великотърновска адвокатска колегия, чрез процесуален представител, с депозиран писмен отговор и в съдебно заседание заема становище, че предявеният иск е неоснователен и недоказан, като са изложени съображения за това твърдение.

По искане на ответника Ч. Р. Т. К. е конституирано като трето лице помагач, подпомагаща страна на ответника - ЗПД „А. Б.”, гр. С., което е редовно уведомен за съдебните заседания, не изпраща представител, но с писмени бележки заема становище че оспорва иска.

По искане на ищеца е конституирано като трето лице помагач на ищеца - ТБ „. Ю. , гр. С., което изпраща процесуален представител и заема становище, че предявеният иск е основателен и доказан, затова го поддържа.

След като обсъди доводите на страните, събраните по делото доказателства и ги прецени съобразно правилата на ГПК, съдът намира за установено следното:

От фактическа страна:

Не се спори между страните, че ищецът В. В. С. от гр. В. Т. е бил собственик на недвижим имот, апартамент в гр. В. Т., ул. „Д. Ч.” № 3, В. Б, .4, А.10, придобит възмездно с нотариален акт № 172, том 1, рег.1951, дело № 136/2004 г. на нотариус Д.. В. В. С. от гр. В. Т. е длъжник по изпълнително дело № 355/2010год. по описа на Ч. Р. Т. К., Ч., с рег. № 731 в камарата на Ч., с район на действие съдебен окръг В. Т.. С. е длъжник по това изпълнително дело въз основа на изпълнителен лист и постановено влязло в законна сила съдебно решение за присъждане на суми, произтичащи от непозволено увреждане. С. е причинил непозволено увреждане на Д. Й. К.. С решение по АНД № 448/2000год. на ВТРС, същият е признат за виновен за това, че като водач на лек автомобил е причинил средна телесна повреда на пострадалата К., като на основание чл.78 А от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба. Пострадалата е предявила иск за присъждане на обезщетение за причинените й имуществени и неимуществени вреди, не спрямо прекия причинител на вредата, а спрямо работодателя му - „Б. Т.” , като е образувано гр. дело № 1132/2000год. на ВТРС. Искът й е уважен, а присъдената сума – заплатена от дружеството. По гр. Дело № 365/2006год. на ВТРС, „Б. Т.” е предявило регресен иск против В. В. С. в качеството му на причинител на непозволеното увреждане. С постановено влязло в законна сила съдебно решение, С. е осъден да заплати на ищцовото Д. сумата 9 500,00лв., представляващо изплатено на основание чл.200 от КТ обезщетение на Д. Й. К. за претърпените от нея имуществени и неимуществени вреди в резултат на ПТП, причинени виновно от С., ведно със законната лихва и разноски. Съответно е издаден изпълнителен лист № 2379/24.06.2010год. и респективно е образувано гореспоменатото изпълнително дело, по което С. има качество на длъжник. Понеже С. не е изплатил доброволно сумата, за която е осъден, взискателят, чрез Ч. К. е пристъпил към принудително изпълнение и събиране на дължимата сума. За целта се е пристъпило към опис, оценка и публична продан на притежавания от С. имот - апартамент в гр. В. Т., ул. „Д. Ч.” № 3, В. Б, .4, А.10, придобит възмездно с нотариален акт № 172, том 1, рег. 1951, дело № 136/2004 г. на нотариус Д.. Преди това, във връзка с неуспешни опити за уведомяване на длъжника, Ч. е изпратил писмо до Адвокатската колегия в гр. В. Т. за посочване на адвокат, който да бъде назначен като особен представител на длъжника. С писмо изх. № 508/02.05.2011г. на В. е посочен адвокат С. Й. К., която е иазначена за особен представител на длъжника. На 06.03.2012год. е проведена публичната продан. В нея е участвало лицето Момчил Иванов Владовски. В протокола за публичната продан като купувач е записано това лице. След приключване на публичната продан са изпратени от Ч. уведомления и е издадено Постановление за възлагане – 09.03.2012год. – след като купувачът е заплатил в срок цената и дължимите такси.

От правна страна:

Съдът квалифицира предявените претенции като такива по чл. 45 от Закона за задълженията и договорите, във връзка с чл. 74 ЗЧСИ, уреждащ имуществена отговорност на частния съдебен изпълнител във връзка с причинените от него неимуществени вреди, при осъществяване на дейността му във връзка и с разпоредбата на чл.441 от ГПК, уреждаща отговорността на Ч. за “процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение”, след анализа на заявените и поддържани от ищцовата страна фактически твърдения за спорни факти, както и във връзка с искането за защита на ответниците. В настоящия случай ищецът твърди, че в резултат на противоправни действия и бездействия на двете ответни страни – частен съдебен изпълнител и адвокат – назначен като негов особен представител, е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в много болки и страдания в професионален и личен аспект в резултат на противоправното поведение на ответниците – насочване на принудителното изпълнение срещу несеквестируем имот, накърняване на доброто му име и обществен имидж, пораждане сред колегите и приятелите му на съмнения в личен и финансов план; в резултат на така проведената публична продан за няколко месеца изпаднал в дълбока депресия, станал раздразнителен, необщителен, объркан, малоценен и подтиснат, като според ищеца отговорността на двамата ответника е еднаква и солидарна.

Предявените искове са процесуално допустими, тъй като са заявени от процесуално - легитимирана страна, имаща правен интерес от това.

Основателността на предявените искове с правно основание чл.45 от ЗЗД, изисква кумулативно наличие на следните елементи: деяние /в една от двете форми - действие или бездействие/, деянието да носи белега противоправност, от него да са причинени вреди, които да са в причинно - следствена връзка с противоправното деяние, което да е извършено виновно. Последният елемент се презюмира /оборимата презумпция на чл.45, ал.2 от ЗЗД/. Вредоносният резултат може да се изрази в претърпяване на вреди, както от имуществено, така и от неимуществено естество. Доказателствената тежест в процеса по иск с правно основание чл.45, ал.1 от ЗЗД, за установяване осъществяването на обективните елементи от фактическия състав - деяние под една от двете форми - действие или бездействие, противоправност на това деяние, причиняването на вреда - имуществена или неимуществена, и наличие на пряка причинно - следствена обусловеност на деянието с настъпилия резултат, е на ищеца – аргумент от чл.154, ал.1 ГПК, тъй като от тяхното наличие, той извлича изгодни за себе си правни последици. Единствено субективният елемент - вината следва да се опровергае от ответната страна – аргумент от ал.2 от чл.45 от ЗЗД.

В настоящия случай, ищецът не ангажира каквито и да е доказателства, с които да установи обективния белег на твърдяното действие или бездйствие на ответника адвокат С. Й. К. – противоправност - т. е., че тя е демонстрирала действие или бездействие, нарушаващо правна повелителна норма, задължаваща към определено поведение, или общия принцип да не се вреди другиму. Това е необходимо, тъй като само противоправно деяние, е основание за ангажиране на деликтна отговорност /в този смисъл Решение № 567 от 24.11.1997г. на ВКС по гр. д. № 775/96г., 5- членен състав/. В хода на целия процес ищецът не посочи коя е онази конкретна правна норма, която ответникът - адвокат С. Й. К., е нарушила, и чрез която му е причинила вреди.

По отношение на Частен съдебен изпълнител Р. Т. К., Ч., с рег. № 731 в камарата на Ч., гр. С..

Отговорността на Ч. по чл.74 от ЗЧСИ е аналогична на непозволеното увреждане - чл.45, ал.1 от ЗЗД. Частният съдебен изпълнител е лице, на което държавата е възложила публично правни функции, и предвид отговорността, която поема, следва да му бъде признато правото да преценява законосъобразността на предприеманите изпълнителни действия. Той е длъжен да съобразява правната релевантност на настъпилите в производството юридически факти, като по принцип има право да преустанови изпълнителните действия или да изостави един начин на изпълнение при наличие на опасност от причиняване на вреди. Дейността на съдебния изпълнител, включително и частният, при провеждане на принудителното изпълнение, е сложен фактически състав от последователни действия, които имат за цел удовлетворяване вземането на кредитора със способите, предвидени в ГПК. Публичната продан на вещите, предмет на принудителното изпълнение, завършва с Постановление за възлагане, но се предхожда от поредица процесуални действия на Ч., изрично регламентирани в процесуалните норми от чл.483 до чл.498 от ГПК. Въпреки това, обаче както ГПК, така и други норми от материалното право, съдържат много случаи на мълчаливо задължение за съдебния изпълнител да извърши определени правни действия, с оглед довеждане до край на законосъобразно принудително изпълнение.В този смисъл съдът приема, че ищецът обуславя правния си интерес от предявяване на настоящите искове.

На първо място, независимо, че с решението по гр. д. № 365/2006год. на ВТРС, С. е осъден да заплати обезщетение за вреди не директно на пострадалата, а като регрес на работодателя му, неговата отговорност е по чл.45 от ЗЗД, т.е. касае се за вреди от непозволено увреждане. Предвид разпоредбата на чл.445, ал.2, т.1 от ГПК длъжникът за вреди от непозволено увреждане, не може да се ползва от забраната на чл.444, т.7 от ГПК, съгласно която единственото жилище на длъжника е несеквестируемо. Съдът приема, че несеквестируемостта е отпаднала на основание чл.445, ал.2, т.1, пр.2 от ГПК.

На второ място Ч. няма задължение да ползва ВЛ при определяне оценката на имота – евентуално може по молба на страната и само ако той прецени за необходимо – основание по чл.485 с препращане към чл.468 от ГПК.

В протокола за обява на публичната продан записаната начална цена за публична продан е 75% от оценката по закон.

Действително при осъществяването на публичната продан Ч. К. е извършила определени нередности, които обаче според съда не могат да квалифицират публичната продан като “процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение”, което да ангажира в конкретния случай деликтна отговорност. Такава нередност е, че в обявлението за публичната продан пише право на ползване, а такова всъщност няма и не е посочена ипотеката. Липсва също протокол за обява във ВТРС, т.е. разгласата не е направена на 100%.

На следващо място, по отношение солидарната отговорност на ответниците Ч. К. и адвокат К..

По принцип солидарната отговорност на длъжниците възниква по силата на договор или по силата на Закона – чл.121 от ЗЗД - Освен в определените от закона случаи солидарност между двама или повече длъжници възниква само когато е уговорена. В случая липсват всякакви данни за договорна общност на дължимост между двамата ответници. Законно установена също. Исковите претенции срещу двамата ответници са за различни действия и бездействия причинили вреда.Солидарността в случая би възникнала и би съществувала, само ако предметът на облигационното правоотношение не можеше да се раздели на части.

Не на последно място: ако ищецът С. е заплатил сумата, за която е бил осъден с взязло в законна сила съдебно решение, доброволно и добросъвестно - изобщо е нямало да се стигне до изпълнитено дело и създалата се ситуация.

По изложените съображения предявеният иск с правно основание чл.45 от ЗЗД, във връзка с чл.441 ГПК и чл.74 от ЗЧСИ, с цена на иска 25 100,00лв. – неимуществени вреди, насочен солидарно срещу двамата ответници, следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

Основните аргументи за това са следните:

От анализа на събраните по делото факти и доказателства, изложен по – горе, във връзка с предявения иск с правно основание чл.45 от ЗЗД, във връзка с чл.441 ГПК и чл.74 от ЗЧСИ, с цена на иска 25 100,00лв., насочен солидарно срещу двамата ответници, следва изводът, че от страна на ответниците по този иск, чиято отговорност се иска да бъде ангажирана на основание чл.45 ЗЗД, не е налице осъществено деяние, което да има противоправен характер. На това основание предявеният иск по чл.45 от ЗЗД следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

По отношение на конституираните трети лица: подпомагащата страна на ответника Ч. К. - ЗПД „А. Б.”, гр. С. и подпомагащата страна на ищеца - ТБ „. Ю. , гр. С. постановеното настоящо решение има установително действие.

По разноските:

Предвид изхода на спора – на ответника Ч. К. следва да се присъдят направените по делото разноски, в размер на 950,00лв.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявения от В. В. С., ЕГН – *, от гр. В. Т., ул. „Д. Ч.” № 3, В. Б, .4, А.10, съдебен адрес: гр. В. Т., ул. „Ц. Ц.”, № 16, .2, адвокат М. К. И., В., иск с правно основание чл.45 от ЗЗД, във връзка с чл.441 от ГПК и чл.74 от ЗЧСИ, против Частен съдебен изпълнител Р. Т. К., с рег. № 731 в камарата на Ч., с район на действие съдебен окръг В. Т., адрес: гр. В. Т., ул. „М. П.”, № 2 и адвокат С. Й. К. от В., личен номер: *, с адрес: от гр. В.Т., ул. „Ц. Ц.”, № 39, К. 2. да му заплатят солидарно сумата 25 100,00лв. – обезщетение за причинени неимуществени вреди, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА В. В. С., ЕГН – *, от гр. В. Т., ул. „Д. Ч.” № 3, В. Б, .4, А.10, съдебен адрес: гр. В. Т., ул. „Ц. Ц.”, № 16, .2, адвокат М. К. И., В. да заплати на Частен съдебен изпълнител Р. Т. К., с рег. № 731 в камарата на Ч., с район на действие съдебен окръг В. Т., адрес: гр. В. Т., ул. „М. П.”, № 2 направените по делото разноски, в размер на 950,00лв.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трети лица: подпомагаща страна на ответникаЧ. К. - ЗПД „А. Б.”, гр. С., Б. „К. Д.”, № 59 и подпомагаща страна на ищеца - ТБ „. Ю. , гр. С., Б. „Г. Т.”, № 3., ЕИК: ***********.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд гр. В. Т. в двуседмичен срок, от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: