Решение по дело №1532/2023 на Административен съд - Пловдив

                                                   Р Е Ш Е Н И Е

№ 1669

 

гр. Пловдив,  16.10.2023г.

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

Административен съд – Пловдив – ХХХI – административен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и осми септември, две хиляди  двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	МАРИАНА МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:	1. ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ 2. СВЕТОМИР БАБАКОВ

 

При секретар	Р. П.	и с участието
на прокурора	БОРИС МИХОВ	изслуша докладваното
от съдия	СВЕТОМИР БАБАКОВ
по к.адм. дело № 1532 по описа на съда за 2023 г.

        Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК, във вр.  чл.63в, ал.1 ЗАНН.

        Образувано е по касационна жалба на ТП на НОИ Пловдив против решение № 250/10.02.2023 г. на НПС по анд. 5355/2022 г. по описа на същия съд.

        В касационната жалба са развити доводи за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт. Касаторът моли съда да постанови  решение, с което да бъде отменено РЕШЕНИЕТО на РС Пловдив и спорът да бъде решен по същество, като се потвърди изцяло наказателно постановление № НГ-1-15-01164163/13.07.2022 г. на ръководителя на ТП на НОИ Пловдив.

        В съдебно заседание, касаторът не се явява и представлява.   Ответникът по касационната жалба- не изпраща представител.

        Представителят на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА ПЛОВДИВ дава заключение за  основателност на жалбата.

        Административен съд- Пловдив, в настоящия  състав, като обсъди приложените по делото доказателства, взе предвид изложените касационни основания и доводите на страните, при спазване  разпоредбата  на чл.218, ал.1 и 2  от АПК, приема  за  установено  следното:

Касационната жалба е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, като подадена от надлежна страна, в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК, във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.       

Разгледана по същество е  НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна, въззивният съд е приел за установено следното:

На 29.12.2004 г. бил сключен трудов договор № 3 от същата дата между „БРЦ България“ ООД в качеството на работодател и работника Е.Б.. на На 11.12.2015 г. осигурителят „БРЦ България“ ООД подал заявление за упълномощаване и оттегляне на упълномощаването за представяне на документи по електронен път в НОИ с квалифициран електронен подпис на упълномощено лице с вх. № Р13-15-00026306/11.12.2015 г., с което уведомил осигурителния орган за упълномощаването на „Рекаунт“ ЕООД да ползва електронните услуги, предоставени от НОИ и да подписва и представя с КЕП документите по чл. 14, ал. 1 от Наредба за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (НПОПДОО) от името на упълномощителя.

Е.С.  била управител на дружеството „Рекаунт“ ЕООД. За периода от 08.03.2022 г. до 21.03.2022 г. Е.Б.. ползвал отпуск за временна неработоспособност поради общо заболяване, за което му бил издаден болничен лист. Болничният лист бил издаден на 11.03.2022 г. от АИППМП д-р Н.К. ЕООД. На 18.03.2022 г. Б. представил на хартиен носител болничния лист на осигурителя си „БРЦ България“ ООД, като той бил заведен в дневника по чл. 6, ал. 1 от НПОПДОО под № 432 от 18.03.2022 г. Въпреки това осигурителят не представил в ТП на НОИ – Пловдив в срок до 11.04.2022 г. удостоверение относно правото за изплащане на парично обезщетение съгласно образеца по приложение № 9 към НПОПДОО за процесния болничен лист. Това удостоверение било представено в ТП на НОИ – Пловдив на дата 19.05.2022 г. и било прието с вх. № Р14-15-000-00-**********/19.05.2022 г. С него били декларирани данните относно правото на парично обезщетение от осигуреното лице Е.Б..  Удостоверението било представено от упълномощеното лице „Рекаунт“ ЕООД и чрез Е.С. като негов управител. На 15.06.2022 г. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № АН-1-15-01147994 срещу С.., в нейно присъствие и в присъствието на двама свидетели. Препис от акта бил връчен на С. срещу разписка. Въз основа на съставения АУАН и на останалите материали по административнонаказателната преписка било издадено обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.

Районният съд е приел от правна страна, че неправилно за извършеното нарушение по чл. 40а т.1 от КСО и чл. 12 ал.1 от НПОПДОО е санкциониран управителя на „Рекаунт“ ЕООД, след като субект на административно наказателна отговорност е осигурителя. Прието е, че санкционираното лице няма качеството на длъжностно лице в организационната структура на осигурителя, а е управител на друго дружество, което се намира в договорни отношения с осигурителя.

Решението е правилно.

В решението въззивният съд е изложил аргументи, които се споделят напълно от касационната инстанция, поради което и на основание чл.221 от АПК се препраща към тях. Следва да се посочи, че е даден отговор на поддържаните и в касационното производство възражения, като не са ангажирани каквито и да било доказателства, които да оборват вече направените законосъобразни изводи на въззивния съд. Първоинстанционният съд в оспореното решение е отговорил на всеки един от повдигнатите с жалбата въпроси.

Основният спор по делото се свежда до качеството на санкционираното лице- Е.С., както и до това дали същата може да бъде субект на административно- наказателна отговорност. Видно от разпоредбите на чл. 40а ал.1 от КСО и чл. 12 ал.1 от НПОПДОО, отговорност за неподаване на изискуемите документи в срок носят осигурителите, техните клонове и поделения и осигурителните каси. Установява се, че санкционираното лице- Е.С. няма нито едно от тези качество- същата се явява управител на трето лице, което е в договорни отношения с дружеството- осигурител. Няма никакво значение дали С. е била упълномощена да подава документи пред НОИ от името на дружеството осигурител, както и какви са договорните отношения между последното и дружеството „Рекаунт“ ЕООД.

Действително нормата на чл. 349  ал.1 от КСО предвижда отговорност за виновните лица за нарушения на разпоредбите на част първа от този кодекс, на нормативните актове по прилагането му или за неизпълнение на задължителни предписания на контролен орган, но в случай, че за тези лица е предвидено съответно материалноправно задължение, а както се посочи, субектите на отговорност по чл. 40а ал.1 от КСО и чл. 12 ал.1 от НПОПДОО са изчерпателно изброени и санкционираното лице не е между  тях.

Ето защо, правилно НП е било отменено от районния съд.

Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК СЪДЪТ,

 

                                             Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 250/10.02.2023 г. на НПС по анд. 5355/2022 г. по описа на същия съд.

Решението е окончателно.

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:

         

                                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                          2.