№ 1080
гр. Пазарджик, 11.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет
и трета година в следния състав:
Председател:Николинка Н. Попова
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
като разгледа докладваното от Николинка Н. Попова Гражданско дело №
20225220101948 по описа за 2022 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание по чл.79 от ЗЗД, във вр. с
чл.430 и сл. от ТЗ и по чл.86, ал.1 от ЗЗД .
Производството по делото е образувано по повод предявена искова молба от “Б*“
ЕИК *, със седалище и адрес на управление : *, чрез юрисконсулт Л. Д. ** – * , с адрес за
призоваване : гр. Паз** против Н. С. С. ЕГН ********** с адрес : ** , в която се твърди, че
на *** г. между **“ АД, с ЕИК *** /прекратена с вливането й в „Б*“ АД, ЕИК */, от една
страна и ответника Н. С. С., с ЕГН: ********** от друга страна, като кредитополучател е
сключен Договор за кредит *** , съгласно който Банката е предоставила на
кредитополучателя кредит в размер на 13000,00 лева със срок на договора до 19.10.2028 г. с
падежна дата 19-то число на съответния месец. Главницата по кредита се олихвявала с
фиксиран лихвен процент, който към датата на сключване на договора за кредит е 7,99%
годишно или 0,0222 % на ден. Годишният процент на разходите (ГПР) по кредита е в
размер на 9,84% към дата на подписване на Договора. Твърди се още, че длъжникът е
обслужвал редовно кредита само три месеца и от август месец 2018 е спрял плащането.
Служители на банката са правили многократни опити да се свържат с клиента, но кредитът
бил вече с 47 броя непогасени месечни вноски, подробно описани в ИМ. Въпреки, че са
настъпили предпоставките предвидени в общите условия за настъпване на предсрочна
изискуемост, предвид на невъзможността да уведомят длъжника, ищецът не можел да
депозира заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК. Моли се съдът
да постановите решение, с което да осъди Н. С. С., с ЕГН: ********** да заплати на „Б*“
ЕАД, следните суми: главница 12.784,58 BGN, договорна лихва 3.612,81 BGN за периода от
19.08.2018 г. до 21.06.2022 г., лихва за забава 524,26 BGN за периода от 19.08.2018 г. до
1
21.06.2022 г., законната лихва върху главницата - от датата на подаване на исковата молба -
22.06.2022 г. до окончателното й заплащане. Претендират се разноски. Сочат се
доказателства. Правят се доказателствени искания.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника, както и не са
ангажирани доказателства.В първото по делото съдебно заседание се явява лично и оспорва
основателността на предявения иск , като поддържа, че от три месеца отново е подновил
плащането по кредита. Преди това от 2018 г. няколко години бил в чужбина, но изпращал на
своята сестра по 50- 100,00 лв. за да погасява вноските му кредита.
В съдебно заседание , чрез своят процесуален представител ищецът моли съда да
уважи предявените искове, излагайки подробна аргументация на своите доводи.
Претендират се разноски.
Съдът съобразявайки поотделно и в съвкупност представените по делото
доказателства и становищата на страните, приема от фактическа страна следното:
Видно от представения по делото Договор за кредит *** от *** г. между „ Сосиете
Женерал Банк „ АД в качествато му на кредитодател и ответника Н. С. С. в качеството му
на кредитополучател е възникнало облигационно правоотношение, по силата на което
банката отпуснала заем на ответника в размер на 13 000, 00 лв. със срок на договора до
19.01.2028 г. при лихва от 7,99 % годишно за целия срок на договора. Годишния процент
на разходите по кредита е в размер на 9,84 %. В чл. 11 от договора е уговорено между
страните, че банката може да иска предсрочно погасяване на кредита , ведно с изтеклите
лихви с първи предстоящ падеж , като обяви кредита за предсрочно изискуем – при
неизпълнение на задължение на кредитополучателя по договора. Приложен е и
Погасителен план (находящ се на лист 12 от делото).
За изясняване на фактическата обстановка по делото е назначена съдебно-счетоводна
експертиза и допълнителна такава, като вещото лице дава заключение, че кредитът в размер
на 13000,00 лв. е бил усвоен на 18.04.2018 г. - сумата е приведена по банкова сметка с
титуляр Н. С. С.. Кредитът бил обслужван редовно на първите три падежни дати, като били
внесени 3 пълни погасителни вноски от общо 117 на брой договорени. След това ответникът
е преустановил плащанията , като първата непогасена вноска е с падежна дата 19.08.2018
г.Вещото лице заключава, че дължимите суми по кредита са както следва : 12784,58 лв.
общо остатък по главницата до крайния срок на договора , 3419,25 лв. за периода 19.08.2018
г. до 21.06.2022 г. и 734,98 лв. законна лихва за забава върху главницата считано от
19.08.2018 г. до 21.06.2022 г. В допълнителното заключение вещото лице дава заключение и
относно размера да дължимата договорна и законна лихва до датата на връчване на копие от
исковата молба на ответника , а именно до 27.09.2022 г. в размер на 3600,81 лв. договорна
лихва и 881,68 лв. лихва за забава като законна лихва.
При така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени доказателства, като обосновава следните правни изводи:
По допустимостта на исковете: Налице са положителните предпоставки за
2
предявяване на исковете, като надлежен ответник по делото е именно кредитополучателя
по банковия договор.Ищецът разполага с активна процесуално- правна легитимация , тъй
като е правоприемник на банката – кредитодател по процесния договор / ** „ АД ,
прекратена с вливането и в Б* – публично известен факт , проверим и чрез вписванията в ТР
/.
По основателността на иска по чл.79, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.430 от ТЗ:
В тежест на ищцовото дружество е да установи при условията на пълно и главно
доказване, факта на съществуване на валидна облигационна връзка между** „ АД и
ответника, усвояването на кредита и факта на настъпила изискуемост на вземането, както и
размера на претендираното вземане по неговите отделни пера. Ответникът следва да докаже
, че е извършил плащания по кредита, с които е погасил своите задължения към банката.
В конкретния случай страните не спорят относно валидността на Договора за кредит
, а и от доказателствата по делото се установява, че на *** г. е възникнало валидно
облигационно отношение между праводателя на ищеца „Б*“ЕАД от една страна и
ответника, като кредитополучател от друга. По силата на този договор кредитополучателя
се е задължил да издължи взетата в заем сума от 13 000,00 лв. за срок от 117 месеца,
съгласно приложен погасителен план , като общо дължимата лихва била 19764,88
лв. Безспорно по делото е установено, че усвояването на кредита от страна на
кредитополучателя е реализирано с постъпването на сумата по заема по банковата му сметка
на 18.04.2018 г. Безспорно е установено също така, че ответникът е извършил редовно
плащане само на първите три падежни дата и така е погасил 3 броя погасителни вноски от
общо 117, такива, а първата непогасена вноска е с падежна дата от 19.08.2018 г. След това
не се установява, ответникът да е извършил някакви плащания по кредита.
В случая ищецът се позовава на предсрочна изискуемост на кредита настъпваща с
получаване на преписа от исковата молба, тъй като се твърди, че банката – кредитодател
многократно е правила опити да се свърже с длъжника , но не е успяла да му връчи писмо
за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Предсрочната изискуемост, представлява
преобразуващо право на кредитора за изменение на договора и настъпва с волеизявление
само от една от страните. Волеизявлението трябва да стигне до насрещната страна, но не се
нуждае от приемане и поражда действие, ако са били налице обективните предпоставки за
настъпването , уговорени в договора или предвидени в закона. Съобразявайки горното
следва да се отбележи, че в настоящия случай договорът между страните регламентира , че
при допуснато неизпълнение на задълженията по кредита , банката може да иска
предсрочно погасяване на кредита. / чл. 11 б.а/. В случая с връчване
на исковата молба лично на ответника на 27.09.2022 г. (лист 37 от делото), ищецът валидно
е упражнил правото си да обяви остатъка от кредита за предсрочно изискуем. В решение №
198 от 18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 г. на ВКС, I т. о. е прието, че релевантен по
съществото на спора по осъдителен иск за вземане въз основа на договор за банков кредит,
поради упражнено от страна на банката право да обяви кредита за предсрочно изискуем, е
фактът на съобщаване на длъжника от страна на банката на това нейно изявление, като
3
същото може да се обективира в самата искова молба и поражда правни
последици с връчването на препис от нея на ответника по иска. Безпротиворечива е
съдебната практика, че съдът следва да съобразява всички факти от значение за спорното
право, независимо дали са се осъществили преди или след подаване на исковата молба в
съда, но преди приключване на устните състезания - Решение № 105 от 20.07.2015г. на ВКС
по т.д. 815/1014г. I т.о., Решение № 61 от 30.04.2010г. по т.д. № 741/2009г. I т.о., Решение №
253 от 18.01.2013г. на ВКС по г.д. № 295/2012г. I г.о. и др. Или в настоящия случай и при
приложение на чл.235 от ГПК, то съдът прави извода, че предсрочната изискуемост на
кредита е настъпила с връчването на ответника на исковата молба на 27.09.2022 г.
В мотивите на точка втора на Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019г. на ОСГТК
на ВКС по т.д. № 3/2017г. се сочи, че при настъпване на предсрочна изискуемост отпада
занапред действието на погасителния план, ако страните са уговорили кредитът да се връща
на вноски (както в случая). Предсрочното връщане на сумата по кредита изключва
заплащането на възнаграждение в размер на уговорените за срока на договора лихви. По
изложените съображения размерът на вземането при предсрочна изискуемост до договор за
кредит се определя в размер на непогасения остатък от предоставената по договора сума и
договорната лихва до датата на настъпване на предсрочната изискуемост. В настоящия
случай обаче предсрочната изискуемост е била валидно обявена в хода на настоящото
производство / с получаването на преписа от исковата молба/. Този факт следва да бъде
съобразен, но съдът е обвързан и със заявения с исковата молба петитум, с който се
претендира договорна лихва от датата на първата падежирала и неплатена вноска до датата
на подаване на исковата молба в съда. Според основното заключение но вещото лице Д.
тази лихва за този период се равнява на сумата в размер на 3419,25 лв. и в този размер
исковата претенция следва да бъде уважена като основателна. Над този размер , както и
изцяло претенцията за присъждане на законната лихва върху главницата , считано от датата
на първата падежирала вноска до датата на подаване на исковата молба - се явяват
неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение. Както беше посочено по-горе – до
редовното обявяване на кредита за предсрочно изискуем е в сила погасителния план и върху
тази главница е дължима само договорна лихва. Не се установява предсрочната изискуемост
да е обявена на длъжника преди датата на подаване на исковата молба , поради което от този
момент до окончателното изплащане се дължи и следва да се присъди само законната лихва
като обезщетение за забава.
По разноските. Съдът съобразявайки направеното с исковата молба искане за
присъждане на такива, намира , че на ищеца се дължат разноски съобразно уважената част
от исковата претенция. В случая общият размер на сторените от ищеца разноски за внесена
държавна такса са в размер на 676,87 лв. за възнаграждение за вещо лице в размер на 370,00
лв. , като на основание чл. 78 ал.8 ГПК във връзка с чл. 25 ал.1 НЗПП следва да се определи
и възнаграждение за юрисконсулт в размер на 150,00 лв. или общо разноските възлизат на
сумата в размер на 1196,87 лв. , които съобразно изхода на делото следва да се присъдят в
размер на 1146,42 лв.
4
Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът :
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.430 от ТЗ, във връзка с
чл.86 от ЗЗД ответника Н. С. С. ЕГН ********** с адрес : ** да заплати на “Б*“ ЕИК *, със
седалище и адрес на управление : *, с адрес за призоваване : гр. Паз** сумата от 12784,58
лв. главница по договор за кредит *** от *** г. сключен със **“ АД, с ЕИК ***
/прекратена с вливането в „Б*“ АД, ЕИК */, сумата от 3419,25 лв. представляваща
договорна лихва върху главницата за периода от 19.08.2018 г. до 21.06.2022 г. , ведно със
законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба
22.06.2022 г. / до окончателното изплащане, както и сторените по делото разноски в
размер на 1146,42 лв. , като ОТХВЪРЛЯ предявените искове за присъждане на договорна
лихва над размера от 3419,25 лв. до претендирания размер от 3612,81 лв., както и за
присъждане на законната лихва върху главницата считано от 19.08.2018 г. до 21.06.2022 г. в
размер на 524,26 лв. – като неоснователни.
Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишки окръжен съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
5