Р Е Ш
Е Н И Е
№ /31.08.2020 год.,
гр. Варна
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
ХХVІ с-в, в
публичното заседание на двадесет и шести май през две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА АНДОНОВА
при
секретаря Ангелина Георгиева, като
разгледа докладваното от съдията адм.д.№
3196 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл.
от АПК вр. чл.54 ал.6 от ЗКИР и е образувано по жалба от М.И.М.,
ЕГН **********,***, чрез пълномощника й адв.Е.Д. ***, против Уведомление
изх.№24-291/21/23.10.2019г на осн.чл.56 ал.10 от Наредба
№РД-02-20-5/15.12.2016г за съдържанието, създаването и поддържането на КККР на
Началника на СГКК - Варна за отказ на поисканото със заявление
вх.№01-304340-09.07.2019г изменение на КККР, и против Удостоверение
изх.№25-252786-16.10.2019г на Началника на СГКК-Варна за неприемане на техен
проект за изменение на КК и КР с вх.№ 01-304340-09.07.2019г.
Според оспорващата обжалваните
административни актове са обременени с всички пороци по см. чл.146 от АПК. Сочи
липса на мотиви на отказа за поисканото изменение на КК и КР и удостоверението
за неприемане на проекта, в което пък липсва и посочено правно основание, вкл.
и по отношение на направените допълнителни уточнения с жалбата й срещу
мълчаливия отказ от 20.08.2019г. На второ място се сочи, че представеният от
тях проект изцяло съответства на изискванията на закона и относимите наредби,
като към проекта са приложени всички нотариални актове, от които се установяват
правата на собствениците на СОС в сградата и на ползвателите на тези обекти. На
следващо място се твърди, че с искането е представен проект за изменение на
КККР, изготвен от лице с правоспособност за дейности по кадастъра, като в
обяснителната записка към същия изрично е посочено, че проектът е изготвен на
основание чл.55 ал.1 от Наредба от 15.12.2016г за съдържанието, създаването и
поддържането на КККР. Било е извършено геодезическо заснемане на самостоятелните
обекти в сградата и са изготвени схеми на СОС по етажи – т. е. „очертания на
самостоятелните обекти“ в съществуващата в КК сграда по см.чл.44 ал.1 от ЗКИР.
Твърди се в тази връзка, че съгл. чл.74 ал.1 от Наредбата от 15.12.2016г
съществуващите на терена сгради или съоръжения на техническата инфраструктура,
в които има самостоятелни обекти, се отразяват в кадастралната карта и
кадастралните регистри въз основа на заснемане на съществуващото на място състояние,
като данни за собствеността и собственика се записват в кадастралния регистър
на недвижимите имоти след предоставяне на документи за собственост, т.е.
законодателят е дал възможност при липса на достатъчно данни за очертанията на
самостоятелните обети в сгради и съоръжения на техническата инфраструктура, те
да бъдат установени чрез описание на място. В случая именно въз основа на
геодезическо заснемане от правоспособно лице се установява непълнота в
съществуващата кадастрална карта по смисъла на §1 т.16 от ЗКИР – относно
данните за самостоятелните обособени обекти (СОС), каквито съществуват в
сградата, нанесена в КК, но не са отразени в нея. Сочи се, че тази непълнота
може да бъде преодоляна само с процедурата по нанасяне на посочените СОС в сградата,
отразена в КККР, каквото е и отправеното искане до Началника на СГКК, в
подкрепа на което са представени достатъчно доказателства, вкл. документи за
собственост, чрез които също се установява наличието на обособените обекти в
процесната сграда и функционалното им предназначение. С тези аргументи се
претендира отмяната на отказите като незаконосъобразни, след което преписката
да бъде върната на органа със задължение да предостави поисканата
административна услуга в указан от съда срок. Претендира се и присъждане на
сторените в производството разноски. В съдебно заседание жалбоподателката се
представлява от адв.Д., която поддържа изцяло жалбата на сочените с нея
основания; в допълнение сочи, че собствениците нямат инвестиционни проекти,
защото сградата е строена много отдавна, а доверителите й като нови собственици
разполагат само с нотариалните актове на праводателите си, съдържащи описание
на сградата и самостоятелните обекти в нея, и че желаят попълване на тези СОС
въз основа на геодезическото им заснемане на място, а не на инвестиционни
проекти.
Ответната страна – Началника на СГКК
Варна, редовно призована за съдебно заседание, не изпраща процесуален
представител. С писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и
недоказана, и прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение в случай, че същото е над минималните размери, предвидени в
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Заинтересованите страни К.Ж.Т., М.П.Т., Д.Ж.Т.
и И.Д.Т. – всички чрез пълномощника си адв.Е.Д., поддържат жалбата на
посочените в нея основания и молят оспорените административни актове да бъдат
отменени.
След преценка на събраните в
производството доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за
установено от фактическа страна
следното:
Със Заповед № Рд-18-92/14.10.2008г на Изп.
директор на АГКК – София е одобрена КК и КР за територията на административен
район „Приморски“ – Варна (без територията на к.к.“Златни пясъци“, Приморски
парк „Салтанат“ и Морска Градина „Горчивата чешма“), община Варна, област
Варна.
Началото на административното производство
е поставено със заявление вх. № 01-304340/09.07.2019г., подадено от М.М. ***, с
искане за: 1. Нанасяне на настъпили промени в кадастралната карта; 2. Нанасяне
на настъпили промени в кадастралния регистър на недвижимите имоти; 3.
Определяне и запазване на идентификатор; и 4. Удостоверение за приемане на
проект за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри. Към
заявлението са приложени документи, удостоверяващи, че жалбоподателката е съсобственик
на процесния имот със заинтер. страна И.Д.Т.; проект за изменение на КК и КР,
предвиждащ нанасянето на общо пет СОС – три на първия етаж, един на втория етаж
и един на сутеренния етаж на нанесената в КК и КР двуетажна жилищна сграда с
идетификатор 10135.2564.1158.4, ведно с обяснителна записка, скици-проект на
сградата, ръчни скици от заснемане на СОС, етажни схеми и диск с цифров модел в
CAD4.
С уведомление от 13.08.2019г (връчено на
16.08.2019г – л.36 от преписката) на жалбоподателката е указано, че за
отразяване на схеми на СОС в сградата следва да бъдат представени копия на одобрен
от Община Варна инвестиционен проект, част архитектура, съобразно чл.17 ал.6
т.1 от Наредба №РД-02-20-5/15.12.2016г, както и че в приложените документи за
собственост не са описани заявените за отразяване схеми на самостоятелни
обекти. С уведомлението е определен 14-дневен срок за представяне на указаните
документи и на заявителката е указано, че удостоверението за приемане на
проекта ще бъде издадено и изменението ще бъде процедирано след това, а при
непредставянето им процедурата ще бъде прекратена.
В отговор на 20.08.2019г е депозирана
жалба от заявителката чрез адв. Д. със становище, че заявлението не е
обременено с нередовности, като и че срокът за произнасяне на компетентния орган
е изтекъл на 09.08.2019г, поради което в законоустановения срок обжалва
мълчаливия му отказ.
С уведомление от 21.08.2019г на М.М.
повторно са дадени указания: да представи копие на одобрен от Община Варна
инвестиционен проект част „архитектура“ за обектите – предмет на изменението, и
да уточни вписването на собственост в КР съобразно приложените документи;
действия от страна на жалбоподателката не са последвали.
Административното производство е
приключило с издаване на оспорените понастоящем Удостоверение за неприемане на
проект за изменение да КК и КП от 16.10.2019г, в който е посочено, че проектът
не отговаря на изискванията на чл.75 вр.чл.25 ал.1 т.3 от Наредба
№РД-02-20-5/15.12.2016г, тъй като не са представени документи, удостоверяващи
правен интерес от отразяване на самостоятелни обекти в сградата, и липсват
инвестиционни проекти, сочещи очертания на самостоятелните обекти и общите
части от сградата, съобразно чл.202 от ЗУТ. Издадено е и Уведомление за отказ
за извършване на изменение на КК и КР от 23.10.2019г. с аргумент, че проектът
за изменение на КК и КР не е приет с предходното удостоверение.
По делото е допусната и изпълнена
съдебно-техническа експертиза, чието неоспорено заключение е прието като
доказателство по делото, и което съдът кредитира изцяло като обективно и
компетентно дадено. Вещото лице при извършения оглед и контролните измервания
на място е констатирало, че: 1. Самостоятелните
обекти от проекта №10135.2564.1158.4.1 на първи етаж с НТП „Жилище апартамент“
и №10135.2564.1158.4.2 на втори етаж с НТП „Жилище апартамент“, не съответстват
на описанието на отделните етажи от вилната сграда, описана в графиката –
неразделна част към решението по гр.д.№ 844/1988г на ВРС и НА № 33/1993г; 2. Застроената площ съгласно проекта за
първи етаж е 71.8 кв.м., а за втори етаж – 76.23 кв.м, т.е. налице са разлики в
застроените площи на отделните етажи – 45.6 кв.м. за първия и 58 кв.м. за
втория, както и във вида и броя на помещенията на всеки от етажите по НА
№117/1999г (л.37 по делото). Разпитана в съдебно заседание на 26.05.2020г,
експертът сочи, че разликата се дължи не само на усвоени тераси и стълбища, а и
на допълнително пристроявани части след делбата през 1988г; и 3. Описаният в НА №48/2018г (л.10 от
преписката към приложения проект) и НА №99/2019г (л.13 от преписката към
приложения проект) обект – имот с идентификатор 10135.2564.1158.4 по КК и КР
съответства на заснетата сграда в предложения проект с площ 71.8 кв.м., но в нотариалните
актове няма описани самостоятелни обекти.
В обобщение вещото лице е посочило, че всички
самостоятелни обекти, нанесени в проекта, отговарят на изискванията да имат
определено наименование, местоположение и самостоятелно функционално
предназначение, и могат да бъдат самостоятелни обекти, с изключение на обект
10135.2564.1158.4.5 в сутеренния етаж с НТП „За склад“, който на място и по
документи за собственост представлява изба, и следва да се запише единствено в
графа „Прилежащи помещения и общи части“ в графиката към самостоятелен обект
10135.2564.1158.4.2 на втори етаж с НТП „Жилище апартамент“, така като е
описано в НА № 33/1993г (л.36 от делото), без за същата изба да се оформя
отделна графика в проекта. С изключение на този обект, всички останали
самостоятелни обекти са технически правилно отразени в представените проекти
пред административния орган.
Горната фактическа обстановка, по същество
безспорна между страните, съдът приема за установена въз основа на приобщените
по делото писмени доказателства и заключението на изслушаната СТЕ, чийто
съвкупен анализ не налага различни изводи.
Установените по делото факти налагат
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения
срок, от легитимиран субект – адресат на оспорените актове, и при наличие на
правен интерес, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество
се преценява като основателна.
На първо място следва да бъде посочено, че
оспорените актове са издадени от компетентен административен орган по
местоположението на имота съгл.чл.54 ал.4 от ЗКИР – началника на СГКК – Варна,
и в предписаната от закона писмена форма. В производството по издаването им не
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – такива, чието
избягване би резултирало в различно произнасяне по същество. В тази връзка
следва да бъде отбелязано, че съсобственика на заявителката И. М. действително
не е бил уведомяван за образуваното административно производство, но с оглед
саморъчното вписване от последния в заявление вх.№01-304340-09.07.2019г „Да се
считам като заявител“, удостоверено с посочен ЕГН и подпис, съдът намира, че
той е надлежно уведомен и съгласен с исканото изменение в КК и КР, т.е. в
случая не е налице основанието по чл.168 ал.5 вр.ал.4 от АПК.
Оспорените актове са постановени при
неправилно приложение на материалния закон.
Съгласно чл.54 ал.1 от ЗКИР непълнотата
или грешката в КККР се допълва или поправя от службите по ГКК въз основа на
писмени доказателства и проект за изменение на КККР, изготвен от правоспособно
лице по кадастъра (чл.51 ал.5 от ЗКИР). Видно от съдържанието на оспореното
удостоверение за неприемане на проект за изменение на КККР, основанията за
постановяване на този резултат в случая са три: 1). Несъответствие с чл.75 вр.
чл.25 ал.1 т.3 от Наредба №РД-02-20-5/15.1.2016г за съдържанието, създаването и
поддържането на КК и КР (т.е. на данни за самостоятелните обекти в сграда или в
съоръжение на техническата инфраструктура: идентификатор; етаж; брой нива в
обекта; площ съгласно чл.4 ал.5; прилежащи части; идеални части от общите части
на сградата; адрес; предназначение; номер на партидата на имота в имотния
регистър); 2). Непредставени документи за собственост на отделните
самостоятелни обекти (а само такива за съсобственост на идеални части от
сградата); и 3). Липсващи инвестиционни проекти, сочещи очертанията на
самостоятелните обекти и общи части от сградата съобразно чл.202 от ЗУТ.
Настоящият съдебен състав счита, че никое
от тях не е налице в конкретния казус.
На първо място позоваването на
несъответствие на проекта с чл.75 вр. чл.25 ал.1 т.3 от Наредбата в случая е
абсолютно неконкретизирано, но освен това е и неоснователно. Предложеният
проект за изменение съдържа всички относими към казуса данни, изброени в
горецитирания текст, вкл. и проектен идентификатор за всеки от петте СОС.
На второ място изискването за представяне
за документи за собственост на отделните самостоятелни обекти не намира опора в
материалния закон, освен това е и обективно невъзможно при липса на извършена
делба между съсобствениците на сградата с идентификатор 10135.2564.1158.4 и
липса на архитектурни проекти и строителни книжа, вкл. и на инвестиционни проекти.
Собствеността на СОС следва да бъде вписана в КР съобразно представените
документи за собственост на сградата, в която те се намират, а именно –
½ ид.ч. за М. М. и ½ ид.ч. за И.Т. – така, както е изрично
посочено в т.3 на обяснителната записка към проекта, и в съответствие с
принципа по чл.53 ал.2 от ЗКИР.
На трето място съдът намира, че
изискването за представяне на инвестиционни проекти, сочещи очертанията на
самостоятелните обекти и общи части от сградата съобразно чл.202 от ЗУТ, е
изцяло неотносимо в конкретния казус, развиващ се по реда на ЗКИР и
представляващ процедура за изменение на КККР, в който административният орган
няма правомощия да се произнася по искане за извършване на доброволна делба на
съсобствена сграда, жилище или друг обект, както и правни сделки за прехвърляне
на реално определени части от тях, за каквито цитираният текст от ЗУТ изисква
инвестиционни проекти. По отношение наличието на такива проекти, част
„архитектура“, одобрени от Община Варна, възприети от административния орган като
абсолютна положителна материално-правна предпоставка за уважаване заявлението
на жалбоподателката, съдът споделя изцяло нейната теза, че при липса на
достатъчно данни за очертанията на самостоятелните обети в сгради и съоръжения на
техническата инфраструктура законодателят допуска те да бъдат установени чрез
описание на място. В този смисъл са разпоредбите на чл.17 ал.6 т.2 от Наредба №
РД-02-20-5/15.1.2016г, според която очертанията на самостоятелните обекти на
етажа освен от инвестиционен проект (по т.1) се определят от измервания на
място; чл.44 ал.1 от ЗУТ, според която очертанията на самостоятелните обекти в
сгради и в съоръжения на техническата инфраструктура се установяват по
строителните книжа, по актовете за собственост, а при липса на достатъчно данни
в тях и чрез описание на място; и чл.74 ал.1 от Наредба РД-02-20-5/15.1.2016г,
според която съществуващи на терена сгради или съоръжения на техническата
инфраструктура, в които има самостоятелни обекти, се отразяват в кадастралната
карта и кадастралните регистри въз основа на заснемане на съществуващото на
място състояние, като данни за собствеността и собственика се записват в
кадастралния регистър на недвижимите имоти след предоставяне на документ за
собственост; чл.75 ал.4 изр.2 от
Наредбата, според която когато проектът за изменение на кадастралната карта и
кадастралните регистри е за нанасяне на самостоятелен обект в съществуваща
сграда, за която няма одобрени схеми на етажите, схемата на етажа съдържа само
очертанието на самостоятелния обект и очертанието на общата част от сградата,
обслужваща съответния самостоятелен обект – точно по този начин са изготвени
схемите на етажите и в представения от жалбоподателката проект. Жалбоподателката
не отрича, че не разполага с одобрен от Община Варна инвестиционен проект, част
„архитектура“, тъй като сградата е строена много преди въвеждането на това
изискване от законодателя със съответния текст на ЗУТ, както и поради факта, че
след делбата й през 1988г до 2018-2019г, когато са съставени актуалните н.а., площта на първия и на втория етаж е
променена. (В тази връзка и за пълнота на изложението следва да бъде посочено,
че законността на сградата, в която се иска нанасяне на СОС, не е предмет на
настоящото производство, и принципно е извън преценката на административния
орган при произнасяне по това заявление). Поради това тя се е възползвала от
предоставената от законодателя възможност и е предприела заснемане на място на
съществуващите в съсобствената й сграда СОС чрез лицензиран инженер-геодезист,
изготвил представения пред административния орган проект с обяснителна записка
към него, скици-проект на сградата, ръчни скици от заснемане на СОС, етажни
схеми и диск с цифров модел в CAD4. Според приетото
като доказателство по делото заключение на СТЕ и показанията на вещото лице в
съдебно заседание, описаната в последните два актуални н.а. от 2018 и 2019г
сграда с идентификатор 10135.2564.1158.4 по КККР, одобрени със Заповед
№РД-18-92/14.10.2008г на ИД на АГКК, съответства на заснетата сграда в проекта,
с площ 71.8 кв.м. на етаж, и в нея липсват СОС, което е предпоставка за
прилагане на чл.17 ал.6 т.2 от Наредба № РД-02-20-5/15.1.2016г. Според
отговорите по т.3 и т.4 от заключението, четири от СОС, нанесени в проекта,
отговарят на изискванията да имат определено наименование, местоположение и
самостоятелно функционално предназначение, а един от тях – този с
проектоидентификатор 10135.2564.1158.4.5 в сутеренния етаж с НТП „За склад“,
който на място и по документи за собственост представлява изба, следва да се
запише единствено в графа „Прилежащи помещения и общи части“ в графиката към
СОС с проектоидентификатор 10135.2564.1158.4.2 на втори етаж с НТП „Жилище
апартамент“ съобразно н.а. №33/1933г, без за избата да се оформя самостоятелна
графика в обекта, тъй като тя не отговаря на изискването за СОС – разположена е
дълбоко под земята и предназначението й „ за склад“ не е променено. В обобщение
експертът е посочил, че останалите четири СОС са отразени технически правилно в
представените от жалбоподателката проекти пред административния орган, те са
обекти на собственост със самостоятелно функционално предназначение и посочено
наименование.
От гореизложеното следва извод, че
заявлението на М. М. за изменение на КККР чрез нанасяне на четири СОС в
съсобствената й сграда с идентификатор 10135.2564.1158.4 е процесуално
допустимо, окомплектовано е с необходимите доказателства за собственост и за
съществуването на обектите в сградата по представения проект, изготвен от
лицензиран специалист, и със съдържание, съответно на изискването на чл.75
вр.чл.25 ал.1 т.3 от Наредба № РД-02-20-5/15.1.2016г. Това квалифицира
заявлението като основателно и налага уважаването му относно четири от общо
заявените пет СОС в съсобствената й сграда.
Като не е съобразил изложеното и е
постановил отказ да стори това, административният орган е постановил
незаконосъобразен поради неправилно приложение на материалния закон ИАА –
Удостоверение за неприемане на проект за изменение на КККР. Това налага
отмяната му и връщане на делото като преписка на началника на СГКК – Варна в
хипотезата на чл.173 ал.2 пр. второ от АПК за ново произнасяне със задължителни указания по
тълкуването и прилагането на закона.
Констатираната незаконосъобразност на
удостоверението за неприемане на проекта на жалбоподателката за изменение на
КККР повлича незаконосъобразността и налага отмяната и на издаденото във връзка
с него и на осн.чл.56 ал.10 от Наредба № РД-02-20-5/15.1.2016г. уведомление за
отказ за извършване на изменение на КККР.
При този изход на спора претенцията на
жалбоподателката е основателна и следва да бъде уважена в заявения размер от
910 лв. (10лв. ДТ, 600лв. адвокатско възнаграждение, за чието получаване е
представен двустранно подписан договор за правна защита и съдействие с характер
на разписка, и 300лв. възнаграждение за изготвяне на СТЕ). Възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение се преценява като неоснователно с
оглед предмета на спора, обема на ангажираните доказателства, продължителността
му и положения квалифициран труд от адв.Д..
Предвид изложеното и съобразно
компетенциите си чл.172 ал.2 и чл.173 ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Удостоверение
изх.№25-252786-16.10.2019г на Началника на СГКК-Варна за неприемане на проект за
изменение на КК и КР с вх.№ 01-304340-09.07.2019г. от М.И.М., ЕГН **********,***,
и Уведомление изх.№24-291/21/23.10.2019г на осн.чл.56 ал.10 от Наредба
№РД-02-20-5/15.12.2016г за съдържанието, създаването и поддържането на КККР на
Началника на СГКК - Варна за отказ на поисканото със заявление
вх.№01-304340-09.07.2019г от М.И.М., ЕГН **********,***, изменение на КККР, и
ВРЪЩА делото като
преписка на началника на СГКК – Варна за ново произнасяне при спазване на
дадените с настоящото решение задължителни указания по тълкуването и
прилагането на закона.
ОСЪЖДА
началника
на СГКК – Варна да заплати на М.И.М., ЕГН **********,***, сторените в
производството разноски в размер на 910 (деветстотин и десет) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен
съд на РБ.
Преписи от решението да се връчат на
страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: