Решение по дело №545/2024 на Административен съд - Плевен

Производството е по чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.83, ал.6 от Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ).

Административното дело е образувано по жалба на Н. Х. К. с [ЕГН] и посочен постоянен адрес гр. Левски, [улица], ет.3, ап.8, чрез пълномощника адв.П. А.-ПлАК с посочен съдебен адрес за призоваване, връчване на книжа и съобщения гр. Плевен, [улица], ет.2, подадена против Заповед №293з-141 от 22.04.2024г. на Началник на РУ Левски към ОДМВР Плевен за отказ за издаване на Разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие за самоотбрана.

Оспорващият счита обжалваната заповед за незаконосъобразна като издадена в противоречие с материалния закон. Претендира, че изложените от него причини за необходимостта от издаване на исканото разрешение са основателни по смисъла на закона и установяват потенциалната опасност за него и членовете на семейството му. В тази връзка сочи, че в недалечни времена срещу него е извършено нападение с цел грабеж, както и че ежедневно съхранява и доставя в банката парични суми в брой от дневните обороти на стопанисваните от двете им семейни фирми търговски обекти. Излага, че ако не съществува основателна причина, органът е следвало да отнеме предходно издаденото му разрешително или да не му го подновява периодично. Иска отмяна изцяло на оспорения акт с произтичащите от това последици, претендира присъждане на направените разноски по делото.

В съдебно заседание жалбоподателят чрез упълномощен адвокат поддържа жалбата по изложените в нея съображения, иска присъждане на направените разноски по списък. В представени писмени бележки излага аналогични съображения за незаконосъобразност на оспорения акт с доводи, че не е необходимо да съществува конкретно застрашаване и опасността да е реална и постоянна, достатъчно е да съществува потенциално. Като такава потенциална опасност сочи извършено в миналото нападение над него, както и съхраняването и оперирането с дневните обороти от дейността на двете семейни търговски дружества.

Ответникът, редовно призован, в придружителното писмо и в съдебно заседание чрез упълномощен юрисконсулт ангажира становище за неоснователност и недоказаност на жалбата и претендира юрисконсултско възнаграждение. В писмени бележки излага подробни доводи за законосъобразност на оспорената заповед и за липса на основателна причина за издаване на исканото разрешение.

Съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Административното производство е започнало по подадено от жалбоподателя заявление до Началника на РУ Левски към ОДМВР Плевен рег.№ 293000-1372/19.03.2024г. (л.14), с което е поискано издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие за самоотбрана. Към заявлението са били приложени необходимите писмени документи (л.15-23), а именно: Декларация по чл.135, т.8 от ЗОБВВПИ; Декларация по чл.76, ал.4, т.2 от ЗОБВВПИ; Декларация по чл.87, ал.1, т.4 от ЗОБВВПИ с приложени писмени мотиви; Удостоверение за завършен курс и успешно положен изпит за дейности с огнестрелно оръжие; Свидетелство за завършено образование; Удостоверение от МБАЛ-Левски, че е психично здрав и не се води на диспансерен учет; Удостоверение на Окръжна прокуратура Плевен, че срещу лицето няма обвинения по неприключени наказателни производства; Свидетелство за съдимост, от което е видно, че лицето не е осъждано. В мотивите си К. е посочил, че притежават две семейни фирми, извършващи търговска дейност (едната в гр. Левски за производство и пакетаж на ядки, другата в гр. Свети влас – магазин за хранителни стоки), дейностите и на двете фирми са свързани с носене на пари в брой и поради сложното и динамично време оръжието му е необходимо за защита на него, семейството му и бизнеса им. Посочено е още, че в недалечни времена срещу него е имало нападение с цел грабеж.

Във връзка с подаденото заявление и направеното искане е образувана преписка вх.№ 293000-1372/2024г. по описа на РУ Левски, въз основа на която с Докладна записка рег.№ 293р-4184/22.03.2024г. (л.24), изготвена от мл. ПИ „ТП“ в РУ Левски е предложено, че на К. може да му бъде разрешено да получи разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие за самоотбрана. Изготвена е и Докладна записка рег.№ 293р-4307/25.03.2024г. (л.25) от ВПД началник на група „КП“ при РУ Левски, в която е изложено, че при проверка в информационните масиви на МВР служителят е установил, че спрямо Н. Х. К. има заведен заявителски материал през 2000г. за престъпление по чл.144, ал.3, т.1 (закана с убийство) и престъпление по чл.206, ал.2 (обсебване). Предложено е да бъде прецизирано издаването на К. на разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие за самоотбрана.

На 08.04.2024г. на К. е било изпратено съобщение (л.26) по повод подаденото заявление, в което заявителят е бил уведомен, че за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие за самоотбрана като физическо лице, е необходимо на основание чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ в 5-дневен срок да представи допълнителни мотиви за наличие на основателна причина за притежаване на късоцевно огнестрелно оръжие, в противен случай ще му бъде издаден отказ.

В отговор на 11.04.2024г. оспорващият е депозирал допълнителни мотиви (л.27), в които е изложил, че оръжието му е необходимо за самоохрана, охрана на дома и семейството му и във връзка с изпълнение на служебните му задължения, свързани с пътувания в страната, включително в тъмната част на денонощието, при които носи важни документи. Посочен е конкретен случай от недалечното минало с негов приятел и съсед „К.-ченча“, който е бил убит в дома му и че ако е имал оръжие, може би е щял да се защити. В заключение е изложено, че по никакъв повод не е имал проблеми, свързани с нарушения на обществения ред.

С Докладна записка рег.№ 293р-5195/18.04.2024г. (л.28), изготвена от мл. ПИ „КОС“ до началника на РУ Левски, е предложено на Н. К. да не бъде издавано разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие за самоотбрана като физическо лице, тъй като последният по никакъв начин не е обосновал наличие на основателна причина за притежаване на огнестрелно оръжие и боеприпаси.

Производството е приключило с постановяването на оспорената Заповед №293з-141 от 22.04.2024г. на Началник на РУ Левски към ОДМВР Плевен (л.11), с която е отказано издаването на „Разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях“ на късоцевно огнестрелно оръжие за самоотбрана като физическо лице на Н. Х. К.. Мотивите на органа са, че лицето не е съдружник в посочените от него фирми, нито ги представлява или управлява, като в подаденото заявление няма основателна причина, която по несъмнен начин да обосновава необходимостта от издаване на разрешение. По повод допълнително посочените причини в заповедта е изложено, че не са събрани доказателства за опасност от засягане на неговата или на членовете на семейството му физическа неприкосновеност, нито има постъпили сигнали за противоправни деяния спрямо К. или негови имоти. Относно изложените от заявителя мотиви, свързани с боравене с парични суми е посочено, че издаване на разрешение за боравене с оръжие с цел охрана на парични средства се извършва по специален ред, както и че има възможност за плащания по банков път. Направен е извод, че заявителят не е обосновал с конкретни факти и обстоятелства необходимостта от издаване на исканото разрешение, и е постановен оспореният отказ.

След получаване на заповедта К. я е обжалвал по административен ред пред Директора на ОДМВР Плевен (л.31). Горестоящият орган е разпоредил извършване на проверка, като са постъпили писма от РУ на територията на ОДМВР Плевен, в които е посочено, че не са установени подавани от К. сигнали (л.35-38). От специално определена комисия (съгласно резолюция върху писмо на л.34) е било изготвено становище до директора на ОДМВР Плевен (л.44), в което е направен извод за неоснователност на жалбата с подробно изложени мотиви.

От Директора на ОДМВР Плевен по жалбата на К. е било издадено Решение рег.№ 316000-21997/21.05.2024г. (л.48), с което жалбата е била отхвърлена. Горестоящият орган е възприел мотивите на оспорената пред него заповед, като допълнително е изложил, че не са установени сигнали за физическа саморазправа или посегателства спрямо личността на заявителя или член на неговото семейство, които да обуславят нуждата от разрешително за дейности с огнестрелно оръжие. По повод посегателството върху съсед на заявителя е прието, че това е от 2017г. и не е свързано с личността и/или имуществото на К.. Направен е извод, че въведеният със закона разрешителен режим изисква не възможни и хипотетични събития в бъдеще, а установяване на категорична необходимост от носене на оръжие, каквато от заявителя не е посочена или доказана.

Към административната преписка е приложена справка за регистрирани заявителски материали спрямо Н. К. от 2000г. (л.53), по които е било образувано дознание № 772/2000г. на РП Левски.

По искане на оспорващия по делото са приети преписките по предходно издаваните му разрешения за носене и употреба на оръжие (л.73-115). Представено е писмо от РП Плевен (л.125), в което се сочи, че дознание № 722/2000г. е приключило с постановление за прекратяване от 12.06.2001г., потвърдено от РС Левски.

В о.с.з. на 16.07.2024г. са разпитани двама свидетели, водени от жалбоподателя. И двамата потвърждават, че К. зарежда със стока и внася в банка пари от оборотите на двата семейни търговски обекта, като знаят, че е притежавал оръжие. Излагат за притесненията му във връзка с търговската дейност, както и във връзка с убийството на негов съсед преди години, като за последното сочат, че жителите на целия град са изпитвали такива притеснения. По повод нападението над К. преди повече от 20 години първият свидетел не е сигурен за причината, а само предполага, че е била с цел грабеж, докато вторият свидетел излага, че причината е скарване с бизнес партньор. И двамата не са чували за сигнали от страна на оспорващия за посегателства срещу него, заплахи, влизане с взлом и обири.

Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок по чл.149, ал.3 вр. с ал.1 от АПК (обжалваният акт е връчен на жалбоподателя на 23.04.2024г. и е обжалван в срок пред горестоящия административен орган на 02.05.2024г., който се е произнесъл с Решение рег.№316000-21997/1 от 21.05.2024г., с което е отхвърлил жалбата; решението е доведено до знанието на жалбоподателя на 03.06.2024г., видно от приложената на л.52 обратна разписка, и заповедта на Началника на РУ Левски е обжалвана пред Административен съд Плевен, като жалбата е постъпила при административния орган на 13.06.2024г., вх.№293000-2506). Оспорената заповед съдържа волеизявление на издателя на акта, с което се засягат права и законни интереси на жалбоподателя като адресат на този акт. Следователно жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация и интерес от оспорване, и пред местно компетентния административен съд, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество в съвкупност със събраните по делото доказателства и становищата на страните, Административен съд Плевен, седми административен състав, намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Съгласно изискванията на чл.168, ал.1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извърши пълна проверка на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.

Оспорения акт е издаден от материално и териториално компетентен орган – от Началника на РУ Левски към ОДМВР Плевен по постоянния адрес на заявителя (чл.78, ал.2 от ЗОБВВПИ) и в кръга на предоставените му от закона правомощия – чл.83, ал.5 от ЗОБВВПИ.

Отказът за издаване на разрешение за късо огнестрелно оръжие е в писмена форма, като е мотивиран съгласно изискването на чл.83, ал.5 от ЗОБВВПИ, след преценка на всички факти и обстоятелства от значение за случая и съдържа необходимите реквизити по чл.59 от АПК. Въз основа на установеното от фактическа страна органът е приел, че заявителят не е обосновал по несъмнен начин необходимост от притежаването на огнестрелно оръжие за самоотбрана, като същевременно се е позовал на разпоредбата на чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ, въвеждаща липсата на основателна причина като самостоятелно основание за постановяване на отказ да се издаде разрешение. В изпълнение на чл.34, ал.3 от АПК на оспорващия е предоставена възможност за представяне на допълнителни доказателства или излагане на факти, които да сочат за наличието на основателна причина за необходимостта от самоотбрана. Предвид изложеното жалбоподателят е имал възможност да участва в производството, като представя факти, обстоятелства и доказателства в подкрепа на твърденията му, поради което не са нарушени правата му и в производството по издаване на постановения отказ не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Такива не се сочат и в жалбата.

Преценен за съответствие с приложимия материален закон, настоящият съдебен състав намира, че оспореният отказ е съобразен и постановен при правилно приложение на действащите материалноправни разпоредби.

Придобиването, съхранението, носенето и употребата на взривни вещества, на оръжия, на боеприпаси и на пиротехнически изделия са уредени в Глава четвърта на ЗОБВВПИ.

Разпоредбата на чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ определя, че разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси не се издават на лице, което няма основателна причина – самоотбрана, ловни цели, спортни цели, учебни цели, културни цели, колекциониране и оръжейна сбирка, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение. Цитираната разпоредба съдържа отрицателни предпоставки за издаване на разрешение за оръжие, които важат при всички хипотези на искания за разрешаване на дейност по глава четвърта от закона.

Обосноваването на основателна причина от носене и съхраняване на оръжие е въведено като задължителен елемент на искането за издаване на разрешение на физическо лице по ЗОБВВПИ. Отсъствието само на това изискване е основание за постановяване на отказ да се издаде разрешение, без значение дали са изпълнени останалите критерии на закона, поради което възражението на жалбоподателя в тази насока, че отговаря на изискванията за издаване на разрешение и е представил всички необходими документи за това, като изтъква факта, че вече е имал такива разрешения, съответно преиздавани в годините са неоснователни. Административният орган има задължение да събере доказателства за обстоятелствата по чл.76 от ЗОБВВПИ във вр. с чл.58, ал.1 от същия закон, което е сторено в случая, но за него не съществува задължение да провежда процедура по установяването на релевантните за издаването на административния акт факти, да издирва доказателства за обосноваване на причината за исканото разрешение, включително да събира данни за наличието на необходимост от самоотбрана за заявителя. Органът служебно изследва пригодността на заявителя да бъде субект на разрешение за осъществяване на регламентираните в ЗОБВВПИ дейности, но не и твърдяната необходимост като правопораждащ юридически факт за това. При всяко сезиране на органа с искане за издаване на разрешение или за продължаване на срока на вече издадено такова, административният орган е длъжен да извърши проверка за липса на отрицателните и за наличие на положителните предпоставки, определени в закона. Наличието на предходно издадено разрешително не поставя в привилегировано положение заявителя и не го освобождава от задължението да представи и да докаже при всеки случай, с всяко следващо заявление, наличието на обстоятелствата за издаването на разрешение за съхранение, носене и употреба на оръжие.

Трайна е съдебната практика, че с оглед високата степен на риск от обществена опасност при извършване на дейностите, свързани с придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси, нормативната регламентация е императивна и стриктното й съблюдаване е условие за законосъобразност на постановяваните административни актове по приложението на въведения разрешителен режим.

Независимо от това дали става въпрос за производство, инициирано по реда на чл.76 от ЗОБВВПИ (издаване на разрешение) или за такова по реда на чл.87 (подновяване на разрешение), във всеки случай заявителят следва да докаже наличието на основателна причина, която по несъмнен начин да обоснове издаването на благоприятстващ за лицето административен акт, т.е. да заяви и подкрепи с убедителни доказателства своята необходимост от осъществяване на дейността.

Посочената правна регламентация изисква съответното физическо лице да изложи и докаже конкретни факти и обстоятелства, които да обосноват несъмнено извод, че неговите или на членове на семейството му живот, здраве и имущество са персонално застрашени по начин, който изисква тяхната охрана и отбрана посредством огнестрелно оръжие и необходимите за ползването му боеприпаси.

Наличието на такава нужда, представляваща основателна причина, е въведена от законодателя като абсолютно необходима предпоставка, за да се разреши на физическо лице придобиването и боравенето с огнестрелно оръжие. Снабдяването с огнестрелно оръжие за граждански цели в хипотезата на чл.6, ал.3, т.1 от ЗОБВВПИ (самоотбрана) е крайна мярка за опазване на обществено значими блага. Съобразно изискванията на закона тази нужда за „самоотбрана” следва да е доказана по несъмнен начин, а не да е предполагаема или хипотетична.

За да се обоснове нужда в тази насока, извод за опасност и съответно за основателна причина може да бъде направен при наличие на заявени и надлежно установени факти и обстоятелства, поставили в състояние на заплаха личността или имуществото на лицето или на негови близки хора, т.е. действителна необходимост от притежаването на оръжие.

Посочената от К. причина – нападение над негов съсед 7 години преди подаване на заявлението, правилно е приета от административния орган за неоснователна, тъй като не е свързана лично със заявителя или неговото семейство, нито сочи на основателна причина от нуждата от оръжие за самозащита. Свидетелите са категорични, че убийството на съседа на К. е притеснило населението на целия град, а не само оспорващия. Принципно заплахата от противоправни действия срещу личността и имуществото съществува хипотетично за всеки гражданин и разширяването на тълкуването на необходимостта, разглеждана като предотвратяване на бъдещи възможни, но несигурни събития, би довело до издаване на разрешение практически на всеки и би обезсмислило „обоснованата необходимост“ като критерий, въведен в закона, за установяване основателността на искането за извършване на дейности с огнестрелно оръжие. Не такива са регламентираните в чл.6 от ЗОБВВПИ цели на закона и на въведения с него разрешителен режим, подчинен преди всичко на публичния интерес и осъществяване контрол върху посочените в чл.1 от закона дейности.

Когато заявлението е мотивирано с искане за самоотбрана, следва да е налична опасност от нападение над личността или имуществото, когато би се оказал застрашен животът или здравето на лицето, респ. на членове на неговото семейство. К. не е доказал с убедителни факти съществуваща за него или членовете на семейството му опасност, застрашаваща живота, здравето и/или имуществото му, която да налага носенето на оръжие. Показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели също не разколебават формирания от административния орган извод за липса на обстоятелствата по чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ.

Извършената от административния орган проверка несъмнено е установила, че оспорващият не е подавал сигнали за посегателство над него, семейството или имуществото му, нито за опасност от такова; свидетелите също не са чували за такива сигнали. По второто основание, посочено в мотивите към заявлението – че в недалечни времена срещу него е имало нападение с цел грабеж, и двамата свидетели сочат, че това се е случило преди повече от 20 години. От показанията на свидетеля И. се установява, че причината е влошени отношения с бизнес партньор. Последното не кореспондира и няма връзка с причините, изложени от К. към заявлението му.

По останалите причини, посочени от оспорващия като основания за издаване на исканото разрешение – пренасяне на големи парични суми и охрана на търговски обекти:

Съгласно чл.6, ал.1 от ЗОБВВПИ огнестрелните оръжия в зависимост от предназначението и техническите си характеристики биват за служебни или за граждански цели. Придобиването на оръжие за служебни цели и за граждански цели са две различни възможности, които имат различен правен режим. Независимо от това, дали оръжието е за служебни или за граждански цели, законът поставя изискване за наличие на основателна причина за издаване на разрешението. Анализът на разпоредбите на чл.6, ал.3 и чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ обосновава трайно застъпен в съдебната практика извод, съгласно който физическите лица могат да придобиват огнестрелно оръжие и боеприпаси само за граждански цели. Те не могат да придобиват оръжие за служебни цели, тъй като такива цели имат само физическите и юридически лица, регистрирани като търговци и извършващи съответната търговска дейност или дейност, която изисква да бъде водена по търговски начин.

Изложените от жалбоподателя доводи във връзка с пренасяне на големи парични суми от оборотите на двете търговски дружества, регистрирани на членове от семейството му, са относими към случаите, когато се иска издаване на разрешение за служебни цели по смисъла на чл.6, ал.2 от ЗОБВВПИ, а не към настоящия случай, в който се иска издаване на разрешение за граждански цели (самоотбрана) по смисъла на чл.6, ал.3 от ЗОБВВПИ. Въпросните служебни цели – охрана на паричните средства и търговските обекти, обективно биха могли да бъдат постигнати и посредством реда и условията, регламентирани в Закона за частната охранителна дейност. Както правилно е посочил и административния орган, съществува и възможността за плащане и превеждане на суми по банков път.

Обстоятелството, че в докладна записка при извършването на проверка по заявлението на К. са посочени заявителски материали срещу него от 2000г. е неотносимо към спора, тъй като същото не е послужило като основание за постановяване на оспорения отказ.

В случая не е налице и отменителното основание по чл.146, т.5 от АПК, тъй като обжалваната заповед не противоречи на целта на закона. Началникът на РУ Левски е административния орган, който осъществява контрол върху оръжията и боеприпасите и след изпълнение на законоустановената процедура, е издал отказа в съответствие с целта на закона, а именно да не се допуска без основателна причина разпространение, закупуване, съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия, които са предмети с висока степен на обществена опасност, можещи да засегнат живота и здравето на множество граждани. Осъществяването на правно регламентирана дейност по ЗОБВВПИ, с оглед високия риск от обществена опасност, не може да бъде самоцелно, а мотивирано от сериозни и уважителни причини, каквито не съставляват изложените от жалбоподателя аргументи.

В обобщение, необходимостта от осигуряване на самоотбрана следва да е обвързана с конкретна, пряка и достатъчно сериозна опасност от посегателства срещу живота, здравето или имуществото на заявителя или неговото семейство. Такава непосредствена и тежка заплаха, която да оправдава повишения риск от притежаване и носене на огнестрелно оръжие, не е установена в настоящия случай.

По изложените мотиви съдът намира, че оспорената заповед е законосъобразна като издадена от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което жалбата срещу нея следва да се отхвърли като неоснователна.

Предвид изхода на делото, заявената от процесуалния представител на ответника претенция за присъждане на разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение се явява основателна и своевременно направена, поради което следва да бъде уважена. В полза на ОД на МВР Плевен – юридическото лице, в чиято структура се намира издателят на оспорения административен акт, на основание чл.143, ал.3 от АПК във вр. с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Водим от горното и на основание чл.172, ал.2, предл. последно от АПК, Административен съд Плевен, седми административен състав,

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н. Х. К. с [ЕГН] и адрес гр. Левски, [улица], ет.3, ап.8, подадена против Заповед №293з-141 от 22.04.2024г. на Началника на РУ Левски към ОДМВР Плевен.

ОСЪЖДА Н. Х. К. с [ЕГН] и адрес гр. Левски, [улица], ет.3, ап.8, да заплати в полза на Областна дирекция на МВР гр. Плевен, разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.

Решението може да бъде обжалвано чрез Административен съд Плевен пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването му.

Препис от решението да се изпрати на страните по делото.