Номер 54816.11.2020 г.Град Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – ПлевенIX наказателен състав
На 15.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Борислава И. Якимова
Секретар:ВАЛЯ Х. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от Борислава И. Якимова Административно
наказателно дело № 20204430201803 по описа за 2020 година
ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА ЧЛ.59 И СЛ. ОТ ЗАНН.
С Наказателно постановлиение (НП) № 20-0938-001527 /2020 г. на
И.М.И., на длъжност *** на сектор към ОДМВР - Плевен, на С.В.Х. , на
основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 179, ал. 1,т.6 от ЗДвП и чл.183 ал.2 т.3
предл.1 от ЗДвП са наложени две отделни административни наказания
„глоба” в размери съответно 150 и на 20 лв за нарушение по чл.104 ал.1 от
ЗДвП и за нарушение по чл. 6 т. 4 от ЗДвП.
С жалбата се иска отмяна изцяло на НП като незаконосъобразно. Сочат
е подробни аргументи.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, се
представлява от адв.С.Х..
Ответникът по жалбата, редовно призован, не се представлява. В
писмото,съпровождащо преписката излага становище,че НП следва да се
потвърди като законосъобразено.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства по реда на
съдебното следствие, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в
предвидения в чл. 59 ал.2 ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт,
подлежащ на обжалване.
Разгледана по същество се явява основателна, поради следните
съображения:
АУАН и НП са издадени от оправомощени за това лица,в кръга на
1
службата им,съобразно представените по делото Заповед 8121з-515/
14.05.2018г. на МВР.
АУАН № 1527/20 г. и последвалото го НП № 20-0938-001527 / 2020 г.
на ОДМВР – Плевен били издадени на жалбоподателя за това,че 01.03.2020г.
в 4.50 часа в гр.Плевен ул.“***“ като воач на л.а. Мерцедес с рег.№*** с
посока на движение ул.“***“ при приближаване от задната му страна от
полицейски патрулен автомобил “Киа Сийд“ с рег.№***, с включен
специален режим на движение не освобождава пътното платно и при
създадената необходимост не спира,а продължава движението и по
ул.“***“,ул.“***“,ул.“***.“
На кръстовище,образувано от улиците „***“ и „***“ не съобразява
поведението си и не спира на пътен знак Б2 №спри, пропусни движещите се
по пътя с предимство.
Изложената в акта и пренесена в НП фактическа обстановка се
подкрепя от актосъставитетеля К. и свидетеля по акта Ц, които в хода на
съдебното следствие преповтарят написаното в АУАН и НП и твърдят, че се
движели след процесният автомобил и възприели непосредствено
извършените нарушения,за които съставили в последствие акта.
По делото има приложени множество доказателства,а менно Декларация
от собственика,в която се сочи,че колата на 02.03.2020г. е била в
неизвестност, писмено обяснение на собтвеника Христов, в което твърди,че
колата му е в неизвестност от 04.00 часа на 01.03.2020г. приложена е и
справка от РП гр.Ловеч , според която в прокуратурата е образувано ДП по
чл.346 ал.2 т.1 от НК за това,че на 01.03.2020г. в гр.Ловеч противозаконно е
отнет л.а. Мерцедес Е250 с рег.№ ***,собственост на С.В.Х..
В показанията си пред съда свидетелите, посочват,че са видяли водача,
но това станало през нощтта и той бил в автомобила,после го разпознали по
снимка.
Жалбоподателката оспорва фактическите обстоятелства изложени в
Наказателното постановление навежда доводи, че НП е незаконосъобразно и
твърди, че не е извършил визираното в АУАН и НП нарушение.
С оглед изложеното от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
От представените по делото писмени доказателства и от свидетелските
показания не се установява по несъмнен и безспорен начин наличието на
виновно извършено от жалбоподателя нарушение, като ответникът не
ангажира доказателства в подкрепа на установената в НП фактическа
обстановка.
НП е издадено при неизяснена фактическа обстановка на извършеното
2
нарушение. По никакъв начин показанията на разпитаните по делото
свидетели не опровергаха възраженията на жалбоподателя.
Поради изложеното,съдът намира,че не са могли да бъдат направени
категорични изводи за авторството на деянието. Самото съставяне на акта
представлява единствено официална констатация за извършеното нарушение,
за неговия автор и за доказателствата, които го установяват. Именно в това се
изразява така наречената констативна функция на акта. Самият акт, обаче не
може да бъде доказателство в подкрепа на един или друг извод, при липса на
първични такива, които да носят достоверна информация за релевантните за
спора факти.
В този смисъл актосъставителят е процесуален орган на
административното обвинение, чиято основна функция е да разследва
нарушението, да събира доказателства, да разобличава нарушителя и да
създава процесуално условие за издаване на законосъобразно и обосновано
наказателно постановление. От своя страна, преди да издаде НП, наказващият
орган е трябвало да направи самостоятелна проверка на обстоятелствата по
случая и да извърши разследване на установените спорни обстоятелства.
Наказващият орган не е извършил проверка на обосноваността на акта, преди
да се произнесе по преписката в нарушение на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН.
Нарушението е съществено и съставлява самостоятелно основание за отмяна
на издаденото НП, поради обстоятелството, че е било привлечено към
отговорност и наказано за нарушение лице, без да е доказано по несъмнен
начин извършеното нарушение.
При тези данни, се налага извод, че актът и НП са постановени при
неизяснена фактическа обстановка и при непълнота на доказателствата.
Други писмени доказателства,въпреки възраженията на жалбоподателя не
били събрани и приобщени по административнонаказателната преписка, а
други свидетели не били разпитвани от АНО.
НП по същество се явява необосновано, тъй като събраните по делото
доказателства са противоречиви и от тях не се установява по безспорен
начин, че Христов е извършила нарушенията, за които е ангажирана
административно-наказателната му отговорност по начина, описан в НП.
Фактическите констатации, отразени в АУАН са били оспорени пред
наказващия орган, като оспорването на фактически установените данни от
актосъставителя, се поддържано и пред настоящата съдебна инстанция.
Липсата на безспорни доказателства за деянието не означава само по
себе си, че не е извършено това нарушение, но е основание за повишена
процесуална активност от страна на АНО с цел обективно, всестранно и
пълно установяване на фактическата обстановка. Липсата на доказателства,
установяващи извършеното нарушение, прави издаденото НП необосновано,
което е основание за неговата отмяна.
3
С оглед изложеното по-горе съдът намира, че жалбата е основателна, а
издаденото НП е необосновано и незаконосъобразно и следва да бъде
отменено.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Наказателно постановлиение
(НП) № 20-0938-001527 /2020 г. на И.М.И., на длъжност *** на сектор към
ОДМВР - Плевен,с което на С.В.Х. , на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 179,
ал. 1,т.6 от ЗДвП и чл.183 ал.2 т.3 предл.1 от ЗДвП са наложени две отделни
административни наказания „глоба” в размери съответно 150 и на 20 лв за
нарушение по чл.104 ал.1 от ЗДвП и за нарушение по чл. 6 т. 4 от ЗДвП,
като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 дневен срок от
получаване на съобщението от страните пред Регионален административен
съд – град Плевен.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4