Р E Ш
Е Н И Е
№
............... /31.07.2019
г.,
гр. Панагюрище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Панагюрище, в проведеното на единадесети юли две хиляди
и деветнадесета година публично съдебно заседание, в състав:
Районен съдия: Магдалена Татарева
при участието на секретаря Златанова
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 175/2019 г. по описа на съда
Производството е по реда на чл. 422 ГПК във
вр. с чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗДи
чл. 45 ЗЗД
Производството е образувано по повод иск с правна квалификация
чл. 422 ГПК във вр. с чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД вр. с чл. 87 ЗЗД предявен от Д.С.Р. срещу ЕТ „А.
-97 А.К.П.“, с който се иска да бъде прието за установе спрямо ответника, че ищецът е носител на парично вземане в размер на сумата от 5400 лв., ведно със
законната лихва от дата на подаване на исковата мола, до окончателното
заплащане на сумата, за която е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1053/2018 г.
по описа на Районен съд - Панагюрище.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: Между ищеца и ответника
ЕТ „А. -97 А.К.П.“ бил сключен на 14.06.2018 г.
договор за извършване на СМР на жилищна
сграда намираща се в гр. Панагюрище на ул. „* *******” № *** в срок до 20
работни дни, считано от 10.09.2018 г.. Излагат се доводи, че ищцата заплатила авансово част от уговореното
възнаграждение на два пъти: при сключването на договора - 2500 лв. и на
17.09.2018 г. – 4300 лв. В исковата молба се твърди, че ответникът не е
изпълнил СМР нито в уговорената поредност, нито с уговореното качество, нито в
уговорения срок. Единствено извършената работа по „демонтаж на съществуващ
покрив”, на стойност 500 лева била полезна на ищеца, като част от останалата
извършена работа била опасна за обитателите на сградата, което наложило премахване на стоманобетонов
„пояс” и рамки, за което ищецът заплатил 1500 лв. на трето лице. В резултат на
посоченото ищецът с нотариална покана, връчена на ЕТ на 17.10.2018 развалил
едностранно договора. Твърди се, че след отправената покана заплатил на ищеца
сумата в размер на 2400 лв. Предвид изложеното се твърди, че ответникът дължи
на ищеца връщане на сума в размер на 5400 лева. ведно със законната лихва от
дата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Моли
се предявеният иск да бъде уважен. Претендират се разноски.
Ответникът
е получил препис от исковата
молба като в
законоустановения срок не е подал отговор на исковата молба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира
за установено следното:
Районен съд - Панагюрище е сезиран с установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД и чл.87 ЗЗС за
установяване дължимостта на сумата в размер на 5400
лв.- сума заплатена на отпаднало основание – развален договор за изработка
сключен на 14.06.2018 г и обезщетение от неизпълнение на договора.
Искът е процесуално допустим, тъй като е предявен в законоустановения
едномесечен срок по чл. 422, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирано лице-
заявител в заповедното производство.
По делото е приложен и приет като доказателство договор № 14 от 14.06.2018
г. сключен между ЕТ „А.-97 – А.К.П.“ - изпълнител и Д. Р.- възложител, по
силата на който ответникът се задължил да извърши строително монтажни работи на
жилищна сграда намираща се в гр. Панагюрище посочени в договора, а именно:
демонтаж на съществуващ покрив, направа на надзид
върху съществуващи стени, направа на стоманобетонни пояси, направа на нова
покривна конструкция, монтаж на дървени греди, монтаж на дъсчена обшивка,
монтаж на покривно фолио, монтаж на летви за керемиди – дъски, монтаж на нови
керемиди, монтаж на метални кафяви улуци, които следвало да се извърши в срок
от 20 работни дни, с начална дата 10.09.2018г., за което е уговорено
възнаграждение в размер на 11050 лв. с ДДС, които се заплащат както следва: при
започване на СМР – 4300 лв., 2500 лв. при подписване на договора и 4250 лв. при
приключване на работата. С договора е уговорено материалите да се закупуват от
ответника - изпълнител. Съгласно договора срокът на същият се удължава срока
при невъзможност да се работи, поради лоши атмосферни условия, забавена
доставка на материалите и др. Постигнати са уговорки за прекратяване на
договора- едностранно от възложителя с едноседмично писмено предизвестие. Като
в този случай се заплащат направените от изпълнителя разходи към момента на
прекратяване, след констатиране на изпълнената част. За което се съставя
констативен протокол, както и едностранно от възложителя при нарушение на
задълженията по договора от изпълнителя, в който случай се дължи връщане на
получения аванс в три дневен срок, след приспадане на реално извършената работа
по договора.
От приложена по делото нотариална покана от 15.10.2018 г. се установява, че
ищецът Р. е отправила до ответника изявления за разваляне на договора сключен
между тях, поради виновно неизпълнение на задълженията по договора, като е
отправена покана за връщане на сумата в размер на 6800 лв.- платена авансово.
По делото е представена разписка за получена сума от А. Ц. от Д.Р., за разваляне
на стоманобетонни греди, частично стоманобетонен пояс, частично надзид и почистване на подпокривно
пространство на сграда в гр. Панагюрище.
По делото е представен констативен протокол от 22.10.2018 г. от инж. Н.Д.,
за който е констатирано състоянието на процесната сграда към 22.10.2018г.
По делото са разпитани свидетелите П. К. и И.К.. При разпита си
свидетелят К. заявява, че 2018 г. на
място е посетил процесната сграда и е установил, че покривът е демонтиран,
направен бил надзид и бил излят бетон. Свидетелят
сочи, че според него, в качеството му на строителен инженер, извършеното до
момента с изключение на зидарията не отговаря на изискванията на ЗУТ, същото е
опасно, тъй като е в отклонения от строителните изисквания, като свидетелят
сочи, че не е имало проект за реконструкция на покрива.
При разпита си свидетелят К. заявява, че е работил на процесния обект, като
при изработване на СМР-тата не е бил предоставен проект, а са работили по
указания на възложителя. Свидетелят сочи, че у ищеца бил закаран материал за
покрива – кубик и половина дъски, 30 бр. греди, 20 метални подпори, който
материал е на стойност около 1200лева и който материал бил останал у ищеца.
Ценени по реда на чл. 172 ГПК съдът дава вяра на показанията и на двамата
свидетели, доколкото същите са непротиворечиви- показанията се отнасят до
различни факти и обстоятелства възприети от свидетелите случили се в
обективната действителност, като показанията и на двамата свидетели са логични
и непротиворечиви и се подкрепят от останалия събран по делото доказателствен
материал.
Ищецът Р. по реда на чл. 176 ГПК е дала отговор на въпроси поставени от
ответната страна, като заявява, че е прекратила договора, тъй като се
установило, че направеното до момента е опасно за живота и здравето, като при
прекратяване на договора не били довършени всички СМР-та, за които страните са
постигнали уговорка, като у ищеца са останали част от строителните материали на
ответника.
Представляващият ответника А.П. по реда на чл. 176 ГПК е дал отговори на
въпроси поставени от ищеца, като заявява, че има завършено образование, което
му дава право да се занимава със строителство, като от 25 години се занимава
със строителство и същият е наясно, че носи отговорност, ако работи без проект.
При така релевираните твърдения възникването на
спорното право се обуславя от осъществяването на следните материални
предпоставки (юридически факти): претендираната сумата е излязла от патримониума на ищеца, постъпила е в патримониума
на ответника, основанието е отпаднало
(юридическият факт, който оправдава разместването на имущественото благо е отпаднало– с обратна сила - договорът е
развален). Ищецът следва да докаже осъществяването на посочите предпоставки.
По делото не се спори, а и това се установява от направените по договора
записвания собственоръчно от страните по него, че ищецът е предоставил авансово
на ответника сумата в размер на 6800 лв., от която сума ответника е върнал на
ищеца сумата в размер на 2 400 лв., т.е. от събраните по делото доказателства
се установява настъпването на следните предпоставки – сумата в размер на
4 400лв. е излязла от патримониума на ищеца и е
постъпила в патримониума на ответника. За да е
основателен обаче така предявеният иск в процеса на доказване следва да бъде
установено, че липсва юридически факт обосноваващ имущественото разместване,
т.е. че сключеният договор за изработка е развален по надлежен ред – страната е
упражнила надлежно потестативното си право за
разваляне на договора.
Договорът за изработка по своята правна същност представлява неформален, консенсуален, двустранен, комутативен, възмезден договор,
като при учреденото от него материално правоотношение за ответника са породени
две основни облигаторни задължения – да изработи съобразно
поръчката в срок и без отклонение от нея и недостатъци на СМР-тата
посочени в договора, да предаде работата на възложителя, а за ищеца – да приеме
(одобри) извършената работа и да заплати уговореното възнаграждение на
изпълнителя. По отношение на договора за изработка намират приложение освен
общите правила на ЗЗД и специалните такива посочени в разпоредбите на чл.258 и
сл. ЗЗД, в които разпоредби са предвидени специални (различни от общите правила
на 87 ЗЗД) хипотези за разваляне на договора за изработка.
Разпоредбата на чл. 265 ЗЗД предвижда, че ако отклонението от поръчката или
недостатъците са толкова съществени, че работата е негодна за нейното договорно
или обикновено предназначение, поръчващият може да развали договора. В конкретния случай от приложения по делото
констативен протокол от 22.10.2018 г. се установява, че изпълнените от
ответника стоманобетонови конструктивни елементи са опасни при последващо
натоварване, поради което следва да се укрепят или да бъдат премахнати, в този
смисъл са и показанията на свидетеля К.. Самият факт, че осъществените от
ответника СМР-та не отговарят на строителните изисквания води до извода, че
същите са негодни за своето обикновено предназначение. Ето защо настоящия съдебен състав приема, че
от събраните по делото доказателства се установява, че действително работата
извършена от ответника е негодна за нейното обикновено предназначение, поради
което за ищеца е възникнало потестативното право за
разваляне на договора за изработка, което право Р. е упражнила надлежно с
писмено предизвестие отправено до другата страна, видно от приложената по
делото нотариална покана.
Предвид развалянето на договора, то на ответника изпълнител се дължи
възнаграждение единствено за извършената от него работа, която е полезна за
възложителя. Ищецът още с исковата молба е признал, че полезната за него работа
е „демонтаж на съществуващ покрив“ на стойност 500 лв., факт който следва да се
вземе предвид на основание чл. 175 ГПК, доколкото представлява неизгоден за страната
факт. От събраните по делото доказателства се установява, че ищецът е заплатил
по договора за изработка на ответника сумата от 6800 лв., от които ответникът е
върнал сумата в размер на 2400 лв., като е извършил дейности полезни за
възложителя в размер на 500 лв. (доколкото тези факти не бяха оспорени от
ответника в срока за това, нито бе поискано събиране на доказателства за
тяхното опровергаване). Събраха се и доказателства, че възложителят се е
възползвал освен от извършения демонтаж на покрив и от закупените от ответника
материали, доставени му – греди, дъски и подпори, чиято стойност е в размер на
1200лв., като се установи, че тези материали са закупени със средства на
изпълнителя – видно от клаузите на процесния договор и същите не са върнати от
възложителя на изпълнителя. Ето защо следва да се приеме, че ответникът дължи
връщане на ищеца на сумата в размер на 2700лв. (6800 лв. – 2400 лв. – 500
лв.-1200 лв.). За пълнота на изложението следва да се посочи, че от събраните
по делото доказателства се установява, че не е имало проект. Ответникът при
извършване на процесните СМР-та е бил длъжен да работи по проект, като
неспазването на това изискване води до административна отговорност, която не е
предмет на настоящото производсто. В конкретния
случай, видно от клаузите на договора за изработка, ответника не е бил задължен
да изработи и проект при извършване на СМР-та, като това задължение е на ищеца
– възложител (арг. чл. 267 ЗЗД). Посочената разпоредба предвижда възможност
изпълнителят- ответник да бъде освободен от отговорност при невъзможност за
изпълнение, тогава когато е предупредил възложителя за негодността на проекта,
какъвто проект в случая липсва, поради което цитираната хипотеза е неприложима
в конкретния случай.
По отношение на сумата в размер на 1500 лв. настоящият съдебен състав
намира същата за дължима. От представена по делото разписка за получена сума от
трето лице неучастващо по делото се установява, че тази сума е заплатена от
ищеца за премахване на част от извършените СМР-та, което премахване се е
наложило поради тяхната негодност. Тази сума представлява имуществена вреда за
ищеца настъпила поради поведението на ответника – неизпълнение на договора за
изработка в качествено отношение, което представлява пряка и непосредствена
вреда за ищеца от неизпълнението на ответника. Не се ангажираха доказателства
за опровергаване на факта по заплащане на посочената в разписката сума, поради
което съдът намира този факт за доказан.
Предвид
изложеното основателно се явява искането за приемане за установено между
страните, че ищецът е носител на парично вземане по отношение на ответника за
сумата в размер на 4200 лв. (2 700 лв. + 1500 лв.), до която сума следва
да бъде уважена исковата претенция.
По отношение на разноските:
При този изход на делото и на основание т. 12 от
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. постановено по тълкувателно дело №
4/2013 г. на ОСГТК, ВКС настоящата съдебна инстанция е длъжна да се произнесе
по искането за присъждане на разноски в заповедното производство. По делото са
представени доказателства за направени разноски в заповедното производство от
ищеца в размер на 108 лв. ДТ. Съобразно уважената част от иска по чл. 422 ГПК (в размер на 4200 лв. от
предявения размер със заявлението от 5400 лв.) в полза на ищеца следва да се присъдят
разноски за заповедното производство в размер на 84,00 лв.
Относно разноските пред настоящата инстанция и
предвид изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва
да се присъдят разноски за първоинстанционното производство. По делото са
представени доказателства за направени разноски в размер на 108 лв – ДТ и 540
лв. – възнаграждение за един адвокат. Съобразно размера на уважената част от
иска следва в полза на ищеца да се присъдят разноски за първоинстанционното
производство в размер на 504,00 лв.
Съобразно отхвърлената част от иска и на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК във в полза на ответника следва да се присъдят
разноски в размер на 133,33 лв., доколкото по делото са представени
доказателства за реално сторени такива в размер на 600 лева.
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО,
по исковете с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 55, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 87 ЗЗД по отношение на ЕТ „А. -97 А.К.П.„ ЕИК :*********, със седалище и адрес на управление:***, че Д.С.Р. ЕГН: ********** *** е носител на парично вземане в размер на сумата от 4200,00
лв. – главница представляваща сумата в размер на 2700,00 лв. с която сума ответникът се е обогатил неоснователно
за сметка на ищеца, и 1500,00лева – обезщетение за вреди от неизпълнение
на договор за СМР, ведно със
законната лихва от дата на подаване
на исковата молба – 17.12.2018
г. до окончателното изплащане
на сумата, като ОТХВЪРЛЯ искът по чл. 422 ГПК във вр. с чл. 55, ла. 1, предл. 3 ЗЗД за сумата в размер на 1200 лв., за които суми е
издадена Заповед № 683 от 18.12.2018 г. за изпълнение на парично задължение по
ч.гр.д. № 1053/2018 г. по описа на Районен съд- Панагюрище.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ЕТ „А. -97 А.К.П.„ ЕИК :*********, да
заплати на Д.С.Р. ЕГН: ********** сумата в размер на 84,00 лв. разноски направени в заповедното производство, както и
сумата в размер на 504,00 лв. разноски направени пред
настоящата инстанция.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, Д.С.Р. ЕГН: ********** да
заплати на ЕТ „А. -97 А.К.П.„ ЕИК :*********, сумата в размер на 133,33 лв. разноски направени пред
настоящата инстанция.
Решението
подлежи на обжалване, с въззивна жалба, в двуседмичен срок от съобщаването му
на страните, пред Окръжен съд – Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: